№ 383
гр. Варна , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203100502736 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба от
„Енерго-Про Продажби“ АД – гр. Варна, чрез адвокат ****, срещу Решение № 3291 от
20.07.2020 г., постановено по гр. дело № 1956/2020 г. по описа на ВРС, XXXIX състав, с
което първоинстанционният съд е приел за установено в отношенията между страните, че
ищецът Д. Ж. П., ЕГН **********, с адрес: гр. **** не дължи на дължи на ответника
„Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
В**** Таурс – Г“, сумата от 1735,46 лева (Хиляда седемстотин тридесет и пет лева и 46 ст.),
представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя
стойност на ел. енергия за обект, находящ се в гр. ****, за периода от 01.06.2017 г. до
31.05.2018 г., с абонатен № ********** и клиентски № **********, за която е издадена
фактура № **********/06.06.2019 г., на основание чл. 124, ал 1 ГПК.
Жалбоподателят „Енерго-Про Продажби“ АД счита постановеното решение за
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като моли за неговата отмяна и
присъждане на разноски. Сочи, че е налице правно основание за съществуването на
вземането на ответника, а именно чл. 50 ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Излага, че са
изпълнени всички предпоставки за възникване на правопораждащия фактически състав –
наличието на договорно отношение между страните, изпълнение от страна на ответника на
задълженията му по договора, надлежно извършена проверка на СТИ на ищеца и
документирането й, законосъобразно изчисляване на количеството потребена
електроенергия, остойностяването и фактурирането й. Твърди, че към момента на
проверката електромерът е бил в метрологична годност и правилно е отчел изразходваната
електрическа енергия в скрития регистър 1.8.3 в размер на 9478 кВтч, на стойност 1735,46
лева. Сочи, че вслучай че се приеме, че чл. 50 ПИКЕЕ е неприложим, то тогава сумата се
дължи съобразно чл. 183 ЗЗД.
1
В срока по чл. 263 въззиваемият Д. Ж. П. не депозира писмен отговор.
В съдебно заседание въззивната страна „Енерго-Про Продажби“ АД, редовно
призована, се представлява от адвокат ****а Мачевa.Поддържа въззивната жалба.
Претендира разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от въззиваемия адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание въззиваемият Д. Ж. П., редовно призован, не се явява, с молба вх.
№ 1302/22.01.2021 г. чрез адвокат ****, оспорва въззивната жалба и настоява за
потвърждаване на обжалваното решение.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявен от ищеца Д. Ж. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. **** срещу ответника „Енерго-Про Продажби“ АД – гр. Варна,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В**** Таурс – Г“, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА сумата в размер
на 1735,46 лв., представляваща стойността на начислена за периода от 01.06.2017 г. до
31.05.2018 г. без правно основание електроенергия за обект на потребление с адрес: гр.
****, с абонатен № ********** и клиентски № **********, за която сума е издадена
фактура № **********/06.06.2019 г.
В исковата молба се излага, че ищецът е потребител на електрическа енергия и клиент
на ответното дружество с клиентски № **********. Сочи, че през юни 2019 г. получил
писмо от „Електроразпространие Север“ АД, с което бил уведомен, че на 31.05.2019 г.
служители на дружеството са извършили проверка на СТИ на процесния обект, като, в
резултат на констатирано неточно измерване, е направено преизчисление на количеството
потребена електроенергия на обекта. Впоследствие, с писмо от ответното дружество,
получил и фактура за сумата от 1735,46 лева, представляваща корекция на потребената
електроенергия за периода от 01.06.2017 г. до 31.05.2018 г. Оспорва дължимостта на
сумата. Оспорва количеството електроенергия в размер на 9478 кВтч, за което е начислена
горната сума, да е потребено, респективно доставено на абоната за посочения период.
Оспорва констатациите в КП № 1202237/31.05.2019 г. от цитираната проверка, тъй като
същият не е подписан от него или от негов упълномощен представител. Счита, че не
съществува правно основание за съставяне на същия поради отменената към датата на
проверката разпоредба на чл. 47 ПИКЕЕ. Излага подробни съображения за
незаконосъобразност на корекционната процедура.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на ответното дружество чрез
адвокат **** – ВАК, в който се излагат подробни доводи, че искът е неоснователен.
Поддържа се, че е налице правно основание за възникване на вземането – а именно чл. 183
ЗЗД, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и че процесната сума не представлява санкция,
а цена на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия. Дружеството
твърди, че между страните в процесния период е било налице облигационно
правоотношение по договор за доставка на ел. енергия за обекта, посочен в исковата молба.
Заявява, че изпълнява задълженията си по договора добросъвестно и точно. Сочи, че на
31.05.2018 г. е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на
ищеца от служители на „Електроразпределение Север“ АД, за което е съставен Констативен
протокол, подписан от двама свидетели. Твърди, че процесният електромер е демонтиран,
подменен с нов такъв и изпратен в Български институт по метрология, Регионален отдел –
****, за експертиза, при която е установена софтуерна намеса в тарифната схема на
електромера, като вследствие на това действително потребената енергия се разпределя и
2
върху невизуализираната тарифа: Т3 – 9478,650 кВтч. Изтъква, че неправомерното
вмешателство има за цел именно „укриване“ на част от потребената от абоната енергия.
Моли за отхвърляне на предявения иск.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от валидно
договорно правоотношение, по силата на което ищецът е потребител на електроенергия за
битови нужди и клиент на ответното дружеството за описания в исковата молба обект на
потребление.
Видно от Констативен протокол № 2083630, на 10.04.2017 г. на обекта на ищеца от
служители на „Енерго-Про мрежи“ АД е монтиран електромер с фабричен № 7867776 - за
повторна употреба, с показатели 4093 кВтч за нощна тарифа и 14325 кВтч за дневна тарифа.
В протокола не е отразено какви са били показанията на електромера при неговия монтаж по
отчетен регистър 1.8.3.
От Констативен протокол № 1202237 се установява, че на 31.05.2018 г. служители на
„Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на електромер със
същия фабричен номер на обекта на ищеца, при която са отчетени следните показания: по
нощна тарифа – 5090 кВтч; по дневна тарифа – 16370 кВтч. Отразено е, че е извършено
замерване с еталонен калибриран уред, като е отчетена грешка от минус 0,32%.
Електромерът е демонтиран и подменен с нов, изправен. Демонтираният електромер е
поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 508349, и изпратен за
експертиза в БИМ - ****. Протоколът е подписан от двама свидетели.
Видно от Констативен протокол № 968/28.05.2019 г. на БИМ – ****, от метрологичната
експертиза на електромера, при извършените проверки на точността на отчитане на СТИ не
са констатирани грешки извън допустимите. Отбелязано е, че електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на
електроенергия, но не съответства на технически характеристики. Посочено е, че при
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие
на преминала енергия на тарифа 3 - 9478,650 кВтч, която не е визуализирана на дисплея.
От Становище за начисление на електрическа енергия на „Електроразпределение
Север“ АД е видно, че същото е издадено на 28.05.2019 г. въз основа на горецитирания
протокол, като с него е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия в
размер на 9478 кВтч за периода 01.06.2017 г. – 31.05.2018 г. За одобреното количество ел.
енергия е издадена фактура № ********** от дата 06.06.2019 г. за сумата от 1735,46 лева с
вкл. ДДС.
От заключението на изготвената пред първа инстанция СТЕ се установява, че
електромерът с фабричен № 7867776, монтиран на процесния обект, е от одобрен тип –
АСЕ 2000, преминал първоначална метрологична проверка през 2008 г. и повторна през
2017 г., преди да бъде монтиран на обекта на ищеца, като срокът на метрологична годност
за този тип електромери е шест години. Вещото лице излага, че при неманипулирана схема
на присъединяване на абонат към електроразпределителната мрежа на ЕРП, следва цялото
количество потребявана от абоната електроенергия да преминава през измервателната схема
на СТИ и да се отчита. В КП № 1202236 от 31.05.2018 г. на ЕРП – Север ЕК не е
констатирана намеса или промяна в схемата на присъединяване, следователно отчетените в
тарифа Т3 количества електроенергия в размер на 9478 кВтч са преминали през процесния
електромер, регистрирани са като отчет, но в тарифа Т3, която не се визуализира на дисплея.
3
Сочи, че според констатациите в КП № 968/28.05.2019 г. на БИМ – ****, е установена
външна намеса в тарифната схема на електромера. Уточнява, че намесата е софтуерна и се
изразява във въвеждане на още една тарифа – Т3, към заводските Т1 и Т2, в която се отчита
част от потребената електроенергия, но след като същата не се визуализира, тя съответно не
се инкасира и не се заплаща; процесът се осъществява посредством специализирана техника
и парола за достъп до второ ниво. Уточнява още, че не може да се отговори на въпроса
имало ли е налични показания по невизуализираната тарифа на електромера при последваща
проверка, тъй като електромерът е монтиран на обекта на ищеца повторно, но в протокола
от монтажа през 2017 г. са отразени само наличните показания по нощна и дневна тарифа и
не е отчитана тарифа Т3. На въпроси поставени в съдебно заседание на 26.06.2020 г., вещото
лице изяснява, че не е възможно да се установи от кой момент е започнало натрупването в
тарифа Т3, както и че разпределението на количеството електроенергия от
невизуализирания регистър в подпериодите на едногодишния период е извършено по
изчислителна методика, поради различната цена на електроенергията в тези подпериоди.
С оглед на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Служебното начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на
ищеца е извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 г., изм.
ДВ, бр. 15 от 14.05.2017 г. Цитираните правила имат правната характеристика на
подзаконов нормативен акт към ЗЕ, който е задължителен за страните. Нормите на чл. 1 – 47
и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. и към момента на извършване на
проверката на електромера на обекта на ищеца на дата 31.05.2018 г. не са част от
действащото право. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315 от
21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г., IV о., обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г.,
следователно към момента на извършване на проверката на електромера са били част от
действащото право.
Съгласно чл. 50 ПИКЕЕ /публ. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г./, в случаите на установяване
на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните
от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира
количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество
електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от
допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година.
Натрупаното количество електроенергия в невизуализирания регистър 1.8.3 по
същество се явява именно разлика между отчетената и неотчетена електроенергия. За да
бъде вменено в отговорност на ищеца обаче, то трябва да е установено по законосъобразен
ред и действително да е потребено от абоната за посочения период.
Законовата делегация, регламентираща правото на ответното дружество да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, предвидена
със ЗИД на Закона за енергетиката (публ. ДВ, бр.54 от 17.07. 2012 г.), съгласно чл. 98а, ал. 2,
т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, изисква като задължителна предпоставка за това „наличие на
правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената електроенергия“. Т.е., при липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ,
4
възможността за служебно начисляване на допълнителни количества електроенергия по
партидите на абонатите за минало време не би могла да бъде осъществена. Разпоредбата на
чл. 47 ПИКЕЕ, определяща процедурните правила, по които се извършват проверките на
СТИ (и съгласно която, според въззивната жалба, е съставен констативният протокол от
процесната проверка на „Електроразпределение Север“ АД) както е указано по-горе, е
отменена, считано от 14.02.2017 г. По силата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ,
въпреки че чл. 48-51 ПИКЕЕ от 2013 г. са все още част от действащото право, това ги прави
неприложими.
Съгласно чл. 1 ЗЕ процесните обществени отношения се уреждат именно със
специалния закон. В общите закони не се съдържа регламентация на специалните понятия и
термини, включени в ЗЕ. Освен това, в регулирането на отношенията между доставчиците и
потребителите в ЗЕ Държавата има задължително участие чрез КЕВР, каквото не е
предвидено в общите закони.
Наведеното във въззивната жалба твърдение, че процесната сума се дължи по силата на чл.
183 ЗЗД е неоснователно не само въз основа на гореизложеното.
Препращането към общата норма на чл. 183 ЗЗД води към цитирания от
жалбоподателя чл. 200, ал. 1 ЗЗД, относно задълженията на купувача, и към чл. 187 ЗЗД,
третиращ задълженията на продавача. Взети в тяхната съвкупност, трите разпоредби
обуславят извода, че договорът за продажба вменява задължения на продавача и купувача,
като купувачът е длъжен да плати цената единствено ако продавачът действително му
предаде вещта. В конкретния казус, ищецът е длъжен да плати за констатираното в
невизуализирания регистър 1.8.3 на електромера количество електроенергия в размер на
9478 кВтч само ако то действително му е доставено от ответното дружество и потребено от
абоната.
По делото липсват безспорни доказателства, от които да се установи при условията на
пълно доказване, че количеството ел. енергия в невизуализирания регистър 1.8.3 е
натрупано след като електромерът е монтиран в процесния обект. Съгласно изслушаното
заключение на вещото лице по изготвената пред първа инстанция СТЕ е невъзможно да се
установи моментът, от който е започнало натрупването на електроенергия в
невизуализирания регистър. По делото няма представен констативен протокол или друг
документ от предшестваща проверка, който да удостоверява, че в даден момент след
монтажа на електромера на обекта на ищеца показателите
за регистър 1.8.3 са били нулеви. Тъй като електромерът е монтиран на обекта на ищеца за
повторна употреба, с вече налични показания по тарифите си, но в протокола от монтажа
през 2017 г. са отразени само показания по нощна и дневна тарифа и не е отчетена тарифа
Т3 (или регистър 1.8.3), според експертното мнение на вещото лице, няма как да се твърди,
че последната е била с нулеви показания към датата на монтажа. Липсва протокол от самата
задължителна вторична метрологична проверка, проведена през 2017 г., преди монтажа на
електромера, която да сочи нулево количество електроенергия в регистър 1.8.3. В КП №
968/28.05.2019 от метрологичната експертиза на БИМ – ****, който е официален
свидетелстващ документ, е отразено, че при софтуерно четене е установена външна намеса
в тарифната схема на електромера и „наличие на преминала енергия на тарифа 3 - 9478,650
кВтч, която не е визуализирана на дисплея“; не е констатирано обаче кога е преминала тази
енергия. Всъщност формулировката „наличие на преминала енергия“ по никакъв начин не
съдържа констатация, че енергията и към настоящия момент преминава към тарифата.
Заключението на вещото лице, че отчетените в тарифа Т3 количества електроенергия в
размер на 9478 кВтч действително са преминали през процесния електромер, съответно са
доставени от ответното дружество, но поради отчета им в невизуализиран регистър са
5
останали незаплатени, не доказва – и съгласно изложеното в СТЕ - че същите са преминали
след монтажа на електромера на обекта на ищеца и съответно са потребени от него. По
делото доказателства за последното не са представени. Предвид горното, в настоящия казус
няма как да бъде ангажирана отговорност на ищеца на осн. чл. 183 и чл. 200, ал. 1 от ЗЗД.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че ищецът Д. Ж. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. **** не дължи на ответника „Енерго-Про Продажби“ АД – гр.
Варна, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В**** Таурс – Г“, сумата в
размер на 1735,46 лв., представляваща начислена в резултат на извършена корекция на
сметката на потребителя стойност на ел. енергия за обект, находящ се в гр. ****, за периода
от 01.06.2017 г. до 31.05.2018 г., с абонатен № ********** и клиентски № **********, за
която е издадена фактура № **********/06.06.2019 г.
Предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен, а решението на
първоинстанционния съд - да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва
да бъде уважена. Същият претендира разноски в размер на 360,00 лева, представляващи
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК
и Договор за правна защита и съдействие.
По възражението за прекомерност на възнаграждението:
Направеното от процесуалния предствител на въззивника възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар на насрещната страна е неоснователно, тъй като претендираният
размер от 360,00 лева е съобразен с Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3291 от 20.07.2020 г., постановено по гр. д. № 1956 по
описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, XXXIX състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
10353369, със седалище и адрес на управление: гр. В**** Таурс – Г“, ДА ЗАПЛАТИ на Д.
Ж. П., ЕГН **********, с адрес: гр. **** сумата в размер на 360,00 лева, представляваща
сторени пред въззивния съд съдебно-деловодни разноски, включващи адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7