Р Е Ш Е Н И Е
№
32 05.03.2019
год. гр.
СТАРА ЗАГОРА
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД ПЪРВИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на двадесет и шести септември година 2018
в открито заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА
КРАСИМИР РАЧЕВ
секретар Маргарита Стоянова,
зам. окръжен
прокурор ЕМИЛИЯ ВАКАРЕЛСКА,
като разгледа докладваното от
съдията - докладчик РАЧЕВ
ВНОХД № 1175
по описа за 2018 год. на Старозагорския окръжен съд, за да се произнесе прие за
установено следното:
Производството е на основание
чл. 318, ал. 1 от НПК.
С Присъда № 111 от
12.07.2018 год., по НОХД № 757/2018 год.
по описа на Старозагорски районен съд подсъдимият Т.Д.К. е признат за невиновен в това, че на 02.09.2017
год., около 04:25ч. в гр. Стара Загора, по ул. „А.” до № 16, в посока север-юг,
управлявал МПС - лек автомобил марка „Рено”, модел „Лагуна”, с рег. № ************, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно с концентрация на алкохол 1,29 на хиляда, установено по
надлежния ред - с техническо средство „Дрегер 7510”, с фабричен номер ARDN 0025
и е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Недоволен от присъдата е останал представителя
на Районна прокуратура – Стара Загора, който в законоустановения срок е подал
протест, с който излага съображения, че постановената присъда е неправилна и
прави искане същата да бъде отменена изцяло и подсъдимият да бъде признат за
виновен за извършеното престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като предлага
въззивната инстанция да му наложи наказание в размер на една година “Лишаване
от свобода”, изтърпяването на което да бъде отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за
срок от четири години; както и допълнително предвидените наказания: “Глоба” в размер на 1000 лева, а така също и
на основание чл. 343г от НК да бъде лишен от правото да управлява МПС, за срок
от две години. След изготвяне на мотивите на съдебния акт е представено и
допълнение към протеста, с който прокуратурата оспорва преценката на
първоинстанционния съд и поддържа протеста, като излага подробни съображения за
това.
Защитникът на подсъдимия - адв. Г. е подал писмен-отговор възражение срещу въззивния
протест, в който се съдържат подробни аргументи, в подкрепа на правилността и
законосъобразността на атакуваната присъда, като моли същата да бъде
потвърдена. Не се правят нови
искания за събиране на нови доказателства.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема становище, че постановената от първоинстанционния
съд присъда е неправилна, в частта на
оценката на доказателствата и при произнасяне по въпроса за престъплението и
вината на подсъдимия. Счита, че за да постанови оправдателната присъда районния
съд неправилно е приел, че обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен
начин, поради което е оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Счита,
че в случая няма нарушение на Наредба № 30/2001 год., тъй като лабораторно
изследване не е задължително, при евентуално оспорване показанията на
техническото средство „Дрегер“, при установяването на концентрация на алкохол в
кръвта. Невъзможността да бъде взета кръвна проба от подсъдимия счита, че не
може да бъде свързано с нарушение на Наредбата, а е свързано със субективното
състояние на изследваното лице и е налице хипотезата, която е предвидена в чл. 2,
ал. 2 от Наредбата, а именно физическото състояние на лицето не позволява да
бъде извършено изследване и неприлагането на метода на изследване в случая не
може да бъде определено като нарушение, като според действащия Наказателен
кодекс са допустими всякакви доказателствени източници, относими към предмета на
деянието и събрани по реда предвиден в НПК. Намира, че първата инстанция
неправилно е приложила материалния закон като е приела, че подсъдимия с
действията си не е осъществил престъпния състав на чл. 343б, ал. 1 от НК,
поради което предлага на въззивния съд да приеме, че присъдата е неправилна и
да я отмени, като постанови нова такава, с която да се признае подсъдимия за
виновен в извършване на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение
и му се наложи наказание в размер на една година “Лишаване от свобода”,
изпълнението което да бъде отложено за изпитателен срок от три години и административното
наказание “Глоба” в размер от 300 лв., както и наказание “Лишаване от право да
управлява МПС”, за срок от една година.
Защитникът
на подсъдимия адв. Г.Г. моли въззивния съд да потвърди протестираната присъда, постановена
от Районен съд - Стара Загора като правилна и законосъобразна. Счита, че по
делото са събрани категорични доказателства, от които се установява, че подсъдимия
е изпил две бири, които съгласно назначената по делото СМЕ, са показали, че
това се равнява на 0,27 промила, което дори не е административно нарушение.
След установяване чрез дрегер употребата на алкохол, той незабавно е възразил и
по негово искане е бил отведем в Медицинския център и по негово настояване са
му били направени многократни опити да му вземат кръвна проба, за да може да се
установи с точност съдържание на алкохол в кръвта му. Съгласно действащата
Наредба № 30/2001 год.. показанията на дрегера могат да се ползват само в три
случая. Първият случай, ако подсъдимия е отказал да получи медицински талон за
медицинско изследване, ако откаже да се яви в медицинско заведение и откаже да
даде кръв. Пледира, че по делото са налице категорични доказателства, че
многократно са били направени опити да се вземе кръвна проба и от двете ръце на
подсъдимия, но вените му са колабирали и по обективни причини съответните
медицински лица не са могли да му вземат кръв и да установят точната
концентрация на алкохол. Счита, че в случая не е доказано по категоричен начин
концентрацията на алкохол над 1,2 промила, поради което деянието се явява
несъставомерно и по тази причина моли, да се потвърди присъдата на
първоинстанционния съд.
Подсъдимият Т.Д.К. в
даденото му право за лична защита заявява, че поддържа казаното от защитника си,
като в дадената му последна дума моли, да
се потвърди присъдата на районния съд.
След като взе предвид становищата на страните в проведеното
съдебно заседание пред въззивния съд и след цялостна служебна проверка на НОХД № 757/2018
год. по описа на Старозагорски районен съд, настоящата инстанция стигна до извода, че подадения
протест срещу постановения съдебен акт от първоинстанционния съд е неоснователен, поради следните съображения.
За да постанови обжалваната
присъда, спрямо подсъдимия Т.Д.К. районният
съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Безспорно е установено, че подсъдимия
Т.Д.К. е имал
издадено валидно СУМПС от 03.02.2011 год. и на датата 02.09.2017 год. около
04:25 часа същия е управлявал МПС л.а. марка
”Рено“, модел ”Лагуна”, с рег. № ************ в гр. Стара
Загора
по ул. “А.”, в посока север-юг, когато до
дом № 16 бил
спрян от служителите на ОД на МВР - Стара Загора С.С.
и М.М., които осъществявали контрол на пътното движение. Подсъдимият Т.К. миришел на алкохол, поради което
същият бил тестван за алкохол с техническо средство “Дрегер
В хода на досъдебното производство, по искане на подсъдимия била
изготвена фармацевтична експертиза,
която да установи каква би била концентрацията на алкохол в кръвта му, при
положение, че бил употребил аналгин и бил изпил две бири. Видно от заключението
на експертизата се установява, че показание 1,29 на хиляда с техническо
средство “Дрегер” отговаря на изпит около 200 мл. 40%-ен алкохол в интервала от
00:00 часа до 04:39 часа на 02.09.2017 год. Експерта установява, че при
изпиването на две светли бири показанието на техническото средство би било
0,227 на хиляда алкохол, при изпиването на две тъмни бири показанието на
техническото средство би било 0,337 на хиляда алкохол, като и при двата
варианта стойностите са много по-ниски от установената - 1,29 на хиляда.
Експертът установява, че приемането на ”Аналгин” не взаимодейства с алкохола в
организма, поради което не е възможна промяна на концентрацията на алкохола в
издишания въздух.
Настоящият съдебен състав счита, че изложената фактическа
обстановка е установена по безспорен начин от обясненията на подсъдимия Т.Д.К.
и показанията на разпитаните в качеството на свидетели С.Д.С., М.Г.М., И.М.С.,
П.И.Г., М.С.С., заключението на изготвената фармацевтична експертиза, както и
от доказателствата, събрани на досъдебното производство.
Настоящата инстанция счита, че в конкретния случай безспорно е установено, че подсъдимия К.
е бил спрян за проверка и проверен с техническото средство за установяване
употреба на алкохол или друго упойващо вещество. С оглед обстоятелството, че
след проверката с техническо средство, същото е отчело положителен резултат за
наличие на алкохол в издишания въздух. Подсъдимия К. е бил придружен от
полицейските служители до ЦСМП - Стара Загора, където е имал желание да даде
кръвна проба за изследване. Видно от отразеното в Протокол за медицинско
изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, поради
невъзможност /пукане на вените и колабиране на същите/ не е взета кръв за
алкохолна проба. Така съставения протокол
е бил връчен на подсъдимия за подпис.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка правилно
първоинстанционния съд е намерил, че подсъдимия е управлявал
МПС на посочената в обвинителния акт дата и място, се установява от показанията
на свидетелите Сандев и Михов. При извършената проверка с техническо средство,
което показало положителен резултат за наличие на алкохол в издишания от
подсъдимия въздух и направено оспорване на посочения резултат на подсъдимия К.
бил издаден талон за кръвна проба, като такава не е взета в ЦСМП - Стара
Загора. Според закона и практиката на ВКС, деянието по чл. 343б, ал. 1 от НК би
било съставомерно, когато водача на МПС управлява същото след употреба на
алкохол, с концентрация в кръвта над 1.2 на хиляда, което да е установено по
надлежния ред. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 и чл. 2 от ”Наредба
№ 30/27.06.2001 год., за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на МПС”, употребата на алкохол от водачи на МПС
се установява с техническо средство и/или медицински или лабораторни
изследвания, а в случай на оспорване показанията на техническото средство,
употребата на алкохол се установява с лабораторни изследвания. В конкретния
случай тъй като подсъдимият е оспорил показанията на техническото средство и се
е съгласил с провеждането на лабораторни изследвания, като за целта е имал
желание да даде кръвна проба, но такава не е взета по независещи от него
причини правилно първоинстанционния съд е преценил, че възможността да се отстрани съществуващо съмнение за
обективност при решаване на делото, би могло да стане само след като се
изпълнят предписанията на чл.13 и чл.107, ал.2 от НПК, за да се разкрие
обективната истина. В разглеждания случай по делото е наличен протокол, в който е отразен, че не е
взета кръв за алкохолна проба, поради невъзможност. Последното, макар и условно
да е било извършено по правилата, посочени в Наредбата, не е и не може да бъде
експертиза по смисъла на чл.144 и сл. от НПК, поради което е налице нарушение
на реда, описан в Наредба № 30/27.06.2001 год. Правилно е прието от
районния съд, че предметът на доказване по делото
освен изясняване на фактическата обстановка, включва и констатация за точно
спазване на описаната в „Наредба №
Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд
правилно е приел, че са налице съмнения относно
факта, управлявал ли е подсъдимия МПС след употреба на алкохол. Липсват и категорични доказателства, от които
пък да се направи извод, че концентрацията на алкохол в кръвта на К. е над
установения минимум и това обстоятелство да е установено по надлежния ред и тъй
като според разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК присъдата не
може да почива на предположения, поради което е признал подсъдимия за
невиновен, тъй като обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин
Предвид изложеното и тъй като
настоящия съдебен състав на Окръжен съд – Стара Загора не констатира основания
за отмяна или изменение на протестираната присъда намира, че същата е правилна
и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, въззивния съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 111 от 12.07.2018 год., постановена
по НОХД № 757/2018 год. по описа на Старозагорски районен съд,
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.