Решение по дело №317/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от Е. Г. И. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], община Н. З., [улица], подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 24-0804-000194 от 03.06.2024 г., издадена от Началник Сектор към ОД на МВР Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен, с която на оспорващата, на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

В жалбата си оспорващата изразява несъгласие с оспорената заповед. Твърди, че: от ЗППАМ е разбрала за отнетите контролни точки; след като е придобила правоспособност, не е получавала НП; р.в ч. и често о. от д.; на адреса, посочен в ЗППАМ, постоянно живеят нейни близки, които са й казали, че не са получавали документи, адресирани до нея. Моли оспорената заповед да бъде отменена.

В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Излага допълнителни съображения, като счита, че: е нарушена процедурата на чл. 58, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ относно връчване на едно от наказателните постановления, посочени в ЗППАМ; оспорващата има настоящ адрес в Германия, на който адрес е могло да й бъде връчено наказателното постановление /НП/; оспорващата не е била търсена на адреса, посочен в ЗППАМ.

Административният орган – Началника на Сектор към ОД на МВР Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде оставена без уважение, излага съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспорената заповед.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед № 343з-1516 от 05.06.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен, Началникът на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Сливен, е оправомощен да прилага принудителни административни мерки по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – за територията на ОД на МВР – Сливен.

На 03.06.2024 г. от Началник Сектор към ОД на МВР Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен, е издадена оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 24-0804-000194. С нея на оспорващата Е. И. е наложена ПАМ с правно основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. В мотивите на заповедта е прието, че: Е. Г. И. има издадено СУМПС [номер]; във връзка със съставени актове за извършени нарушения по ЗДвП в периода 2022 г. – 2023 г. и издадени въз основа на тях наказателни постановления, на Е. И. са отнети общо 28 контролни точки; в периода 2022 г. – 2024 г. Е. И. не е възстановявала контролни точки; на Е. И. са отнети контролни точки със следните наказателни постановления: 1. НП № 22-0306-001363 от 26.08.2022 г. по описа на РУ на МВР – Нова Загора, влязло в сила на 04.10.2022 г., отнети 6 контролни точки; 2. НП № 23-0306-001189 от 03.11.2023 г. по описа на РУ на МВР – Нова Загора, влязло в сила на 22.02.2024 г., отнети 22 контролни точки; водачът Е. И. остава на минус 2 контролни точки.

В административната преписка се съдържа справка за оспорващата, представена от административния орган с писмо, входирано в съда на 05.07.2024 г., в която в табличен вид са посочени: наказателните постановления, с които на оспорващата Е. И. са наложени наказания по ЗДвП; вида и размера на наложените наказания; броя на отнетите контролни точки. В справката е отразено, че: на Е. И. на 12.04.2022 г. е издадено първоначално СУМПС [номер], валидно до 12.04.2032 г.; общо отнетите точки от влезли в сила НП са 26; наличните точки са 0.

Относно цитираните в оспорената заповед две НП, се установи следното:

С НП № 22-0306-001363 от 26.08.2022 г. на Началник Сектор в ОД на МВР Сливен, РУ Нова Загора, на оспорващата Е. И., за нарушение по ЗДвП е наложена глоба и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат 6 контролни точки. Видно от приложена към НП разписка, НП е връчено на Е. И. на 19.09.2022 г.

С НП № 23-0306-001189 от 03.11.2023 г. на Н. Г. в ОД на МВР Сливен, РУ Нова Загора, на оспорващата Е. И., за нарушения по ЗДвП са наложени глоби и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат 22 контролни точки. Видно от приложена към НП разписка, в нея е извършено отбелязване от наказващия орган, че НП е връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на 07.02.2024 г.

Във връзка с процедурата по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, по делото са представени: Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 986820 от 02.10.2023 г., и Докладна записка от 07.02.2024 г. от Мл.ПИ И. К. до Началника на РУ на МВР – Н. З.. Видно от съдържанието на АУАН, същият е връчен на Е. И. на 02.10.2023 г.; посоченият в АУАН адрес на Е. И. е [населено място], община Н. З., [улица]; при връчване на АУАН, Е. И. се е задължила при промяна на адреса си да посочи новия си адрес. С горепосочената Докладна записка Мл.ПИ И. К. е докладвал на Началника на РУ на МВР – Н. З., че НП № 23-0306-001189 от 03.11.2023 г. не е било връчено, тъй като: на 31.01.2024 г. в [населено място], [улица], е посетил дома на Е. И. във връзка с връчване на НП, лицето не е било открито на адреса; по данни на Кмета на селото се установило, че Е. И. се намирала в чужбина; извършена е била справка, от която се установило, че Е. И. е напуснала страната на 10.12.2023 г. през ГКПП Калотина шосе.

По искане на оспорващата са събрани и показания на свидетеля И. Я. К., която посочва, че оспорващата е нейна с.. Според показанията на свидетеля К., с.й Е. е адресно регистрирана на адреса на свидетелката в [населено място]; с. й понякога отсъства от дома си, тъй като работи за известно време в ч.; свидетелката е получавала документи, адресирани до с. й; през м.февруари тази година никой не е търсил с.й, за да й връчва НП.

По делото е представено и Удостоверение за регистрация от 24.10.2023 г. от Общинска администрация Г., че Е. И. е регистрирана в жилище в [населено място], с ден на нанасяне 17.10.2023 г.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Оспорената заповед е връчена на оспорващата на 11.06.2024 г. Жалбата срещу заповедта е подадена на 17.06.2024 г. и следователно е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Жалбата е подадена и от надлежна страна - адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.

Спазена е установената от закона форма – актът е писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му, което обуславя извод за мотивираност на акта в съответствие с изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В административното производство, приключило с издаване на оспорената заповед, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.

На основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ - изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Следователно, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: отнемане на всички контролни точки на водача и неизпълнение от страна на този водач на задължението да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

В разпоредбата на чл. 157, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че Министърът на вътрешните работи с наредба определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. За процесния период и към днешна дата действа Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение /Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г./. Съгласно посочената Наредба, максималният размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на ЗДвП е 39 /чл. 2, ал. 1/; при първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство притежателят му получава 26 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на ЗДвП /чл. 2, ал. 2/; след придобиване на 24 месеца стаж като водач на моторно превозно средство притежателят на свидетелството за управление на моторно превозно средство получава допълнително 13 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на ЗДвП /чл. 2, ал. 3/; контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление /чл. 3, ал. 1/.

На оспорващата Е. И. е издадено първоначално СУМПС на 12.04.2022 г. Следователно към тази дата е получила 26 контролни точки.

С НП № 22-0306-001363 от 26.08.2022 г. на Началник Сектор в ОД на МВР Сливен, РУ Нова Загора, на оспорващата Е. И., на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., се отнемат 6 контролни точки. НП е връчено на Е. И. на 19.09.2022 г. По делото не се твърди и няма данни посоченото НП да е обжалвано по съдебен ред, поради което съдът приема, че същото е влязло в сила на 04.10.2022 г., когато е изтекъл 14-дневният срок за обжалване на НП, считано от датата на връчването му, с оглед нормата на чл. 64, б. „б” във връзка с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

С НП № 23-0306-001189 от 03.11.2023 г. на Н. Г. в ОД на МВР Сливен, РУ Нова Загора, на оспорващата Е. И., на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., се отнемат 22 контролни точки. НП е връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на 07.02.2024 г. По делото не се твърди и няма данни посоченото НП да е обжалвано по съдебен ред, поради което съдът приема, че същото е влязло в сила на 22.02.2024 г., когато е изтекъл 14-дневният срок за обжалване на НП, считано от датата на връчването му, с оглед нормата на чл. 64, б. „б” във връзка с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Във връзка с твърденията на оспорващата, че е нарушена процедурата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН относно връчване на горепосоченото НП № 23-0306-001189 от 03.11.2023 г., съдът счита следното:

Липсват по делото доказателства посоченото НП да е обжалвано, нито са представени доказателства НП да е отменено по предвидения в ЗАНН ред. При липса на данни НП да е обжалвано и съответно отменено, следва да се приеме, че НП е влязло в сила с изтичане на срока му за обжалване, считано от датата на връчване, отбелязана в приложената към НП разписка.

Редовността на процедурата по връчване на НП не попада в обхвата на дължимата проверка за законосъобразност на ЗППАМ. В настоящото производство не може да се преценява законосъобразността на връчването на НП, тъй като оспорването на процедурата по издаването и съобщаването на НП се извършва по реда на ЗАНН. Провеждането на инцидентен съдебен контрол върху предпоставките за реализиране на административнонаказателно процесуално правоотношение е недопустимо. Спорът относно редовността на процедурата по връчване на НП е част от административнонаказателното производство и не може да бъде предмет на съдебно-административно производство по чл. 145 и сл. от АПК. Наказателното постановление съдържа удостоверяване от административния орган, че е влязло в сила на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, а това е обстоятелство, което обвързва административния съд. В хода на производството не са представени надлежни доказателства за противното, такива, които да опровергават извода, че НП е влязло в сила. Наред с изложеното, следва да се отчете и обстоятелството, че НП е станало известно на оспорващата при издаване на оспорената ЗППАМ, в която административният орган се е позовал на НП. Няма твърдения и доказателства оспорващата да е обжалвала посоченото НП пред Районния съд, който в производството по обжалването му следва да провери дали жалбата срещу НП е допустима, като подадена в срок във връзка с възраженията за редовното връчване на НП. С оглед на изложеното, не е в правомощието на административния съд да се произнася в настоящото производство по редовността на връчването на НП, включително и по възражението на оспорващата за нарушение на процедурата по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. В тази връзка съдът не следва да формира правни изводи относно събраните в производството документи и свидетелски показания, касаещи процедурата по връчване на НП по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.

В изложения смисъл е и съдебната практика: Решение № 2764 от 02.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9212/2017 г., VII о.; Решение № 3764 от 23.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8536/2017 г., VII о.

По изложените съображения и с оглед установените по делото факти, съдът приема, че с влезли в сила наказателни постановления, на оспорващата Е. И. са отнети общо 28 контролни точки. От посочените в оспорената заповед две НП, НП № 22-0306-001363 от 26.08.2022 г. е влязло в сила на 04.10.2022 г., а НП № 23-0306-001189 от 03.11.2023 г. е влязло в сила на 22.02.2024 г. Към тази дата – 22.02.2024 г., оспорващата Е. И. не е придобила 24 месеца стаж и следователно не е получила допълнително 13 контролни точки.

От изложеното следва, че към дата 22.02.2024 г., с влезли в сила наказателни постановления, на оспорващата Е. И. са отнети общо 28 /6 + 22/ контролни точки – при максимален размер на контролните точки – 26. Не са заявени доводи и представени доказателства за възстановяване на контролните точки. Следователно, към датата на издаване на оспорената заповед, на оспорващата са отнети всички контролни точки, същата е загубила придобитата правоспособност и е длъжна да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. По делото няма спор между страните относно обстоятелството, че оспорващата не е изпълнила задължението си да върне свидетелството за управление до датата на издаване на оспорената заповед.

С оглед на изложеното, по делото е установено наличието на кумулативно предвидените от закона предпоставки за налагане на процесната ПАМ, което обуславя извод за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Приложената от административния орган ПАМ е законосъобразно наложена.

По изложените съображения, оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Г. И. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], община Н. З., [улица], подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0804-000194 от 03.06.2024 г., издадена от Началник Сектор към ОД на МВР Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен, с която на Е. Г. И. с [ЕГН], е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

Решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.