Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 736
/02.03.2011 г., гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
районен съд, ІІ - ри брачен състав, в открито съдебно заседание на тридесет и
първи януари две хиляди и единадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
Секретар: Свобода Александрова
разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 17296 по описа за 2010 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по иск с правна квалификация чл. 127, ал. 2 от СК предявен от А.Г.Е.
с ЕГН: ********** *** – А против С.М.Е.
с
ЕГН: ********** ***.
Ищцата
в исковата си молба твърди, че с ответника съжителствали на семейни начала в
периода ***г. – до л. на ***г. и са родители на две малолетни към настоящия
момент деца – Д. С. Е. с ЕГН: ********** и М. С. Е. с ЕГН: **********. Твърди
се, че след раздялата на страните ищцата се установила в д. на р. си заедно с
по – малкото дете – М., а голямата им дъщеря – Д. останала при бащата. Твърди
се, че в н. на ***г. ответника завел иск за предоставяне родителските права над
детето Д., издръжка и определяне на режим на лични отношения с другото им дете
– М. и с постановеното по делото решение искът му бил уважен. На практика
ищцата полагала грижи за отглеждането и възпитанието на детето М. Е., която
имала специфични нужди предвид з. й с. – страдала от а. и в. м. д. на с. Въз основа на гореизложените твърдения ищцата
е сезирала съда с искане да предостави на нея упражняването на родителските
спрямо малолетното дете М. С., Е., като осъди ответника да заплаща за дъщеря
си, чрез ищцата, като нейна майка и законен представител месечна издръжка в
размер на 80 лева, която на основание чл. 149 от СК претендира начиная от фактическата раздяла на страните – 01.04.2009г.
до настъпване на причини обуславящи изменение или прекратяване на издръжката.
Не възразява съдът да определи режим на лични отношения между бащата и детето
съобразно съдебната практика. Претендира присъждане на разноски, за което
представя и списък.
В
срока по чл. 131 ал. 1 от СК ответника С.М.Е. чрез пълномощника си – адв. И. Г. е депозирал писмен отговор, в който не възразява
родителските права спрямо дъщерята на страните М. Е. да се упражняват от
майката, но оспорва размера на претендираната
издръжка, като твърди, че не разполага с възможност да заплаща сума от порядъка на 80 лева месечно, която
твърди, че не е съобразена с получаваното от него брутно трудово възнаграждение
и обстоятелството, че упражнява по силата на съдебно решение родителските права
спрямо другото дете родено от съвместното им съжителство – Д. и има задължения
да издържа и нея, като твърди в тази връзка, че ищцата не заплаща за детето
определената от съда издръжка, а отделно от това и възпрепятствала личните му
контакти с детето М.. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че дъщеря
им се нуждае от по – висок размер на
издръжка, тъй като за лечението на същата са необходими допълнителни средства,
като твърди, че ищцата не закупува реално необходимите за детето лекарства. Въз
основа на гореизложените съображения моли съда при определяне размера на
дължимата от него издръжка да съобрази доводите му и разпоредбата на чл. 149 от СК, относно периода за който е допустимо да се претендира издръжка за минало
време. Подробни съображения излага в писмена защита.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът приема следното:
І. Относно упражняването на
родителските права и личните отношения с детето:
Страните
са родители на две деца – Д. С. Е. с
ЕГН: ********** и М. С. Е. с ЕГН: **********.
С
Решение № 2799/29.09.2010г., постановено по гр.д. № 2882/2010г. по описа на
ПРС, ІІ – ри бр. състав /приложено на л. 12 от делото/ съдът е предоставил
занапред упражняването на родителските права спрямо детето Д. С. Е. на бащата С.М.Е.,
определил е режим на лични отношения между майката и детето, както следва:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа в събота
до 18.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, който да не съвпада с
годишния отпуск на бащата. Със същото Решение ищцата в настоящото производство
– А.Е. е осъдена да заплаща за дъщеря си Д. месечна издръжка в размер на 30
лева, считано от подаване на исковата молба в съда – 05.03.2010г. до настъпване
на основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, както
и издръжка за минало време, за периода 15.10.2009г. до депозиране на
исковата молба – 05.03.2010г. в размер на 36 лева месечно. С цитирания съдебен
акт е определен и режим на лични отношения между бащата С.М.Е. и детето М. С. Е.,
както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00
часа в събота до 18.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, който да
не съвпада с годишния отпуск на майката. При тези данни съдът следва да обсъжда
единствено релевантните обстоятелства относими към въпроса са упражняване на
родителските права и дължимата издръжка за детето М. Е., тъй като макар в хипотезата
на чл. 127, ал. 2 от СК служебно да дължи произнасяне и относно режима на лични
контакти на детето с родителя, комуто не предоставя непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието, то в настоящия случай мерки относно режима на
лични отношения между бащата и детето М. Е. вече са определени с цитираното по
– горе съдебно Решение, поради което и съдът не следва да обсъжда този въпрос,
а промяната им би била допустима само
при предявен иск с правна квалификация чл. 59, ал.9 от СК, с какъвто
иск, съдът не е сезиран.
От
събраните в хода на производството доказателства се установява, че страните са
съжителствали на съпружески начала в периода ***г. – л. на ***г. и до раздялата
грижите по отглеждането и възпитанието на децата им са се осъществявали
съвместно от двамата родители, след което по – голямото дете на страните Д. е
останала да живее с баща си, а ищцата е поела грижите за по – малкото дете – М.
За
установяване на фактическите си твърдения страните са ангажирали гласни
доказателства посредством показанията на св. Г. Е. /б. на и./ и св. Р. Е. /л.
на о./, дадени непосредствено пред съда, в съдебно заседание, проведено на
31.01.2010г.
В
показанията си св. Г. Е. твърди, че след раздялата на страните преди д. г.
голямото дете останало при ответника, а по – малкото – М. – при майка си и
двете живеели в неговия дом. Свидетелят Е. твърди, че от раждането си детето
непрекъснато б., като има п. със с. и б. д., което налага закупуването на
лекарства – п. за д. /които трябвало да се прилагат три пъти на ден/ и
лекарства за кашлица, които свидетелят закупувал с лични средства ежемесечно и
по негови думи лечението струвало около 80 лева всеки месец. Д. му не работела,
тъй като се грижела за детето, което много боледувало и отсъствало от детска
градина. Свидетелят установява в показанията си, че от месец – два А. живеела
при другия си съпруг, заедно с детето и в дома му жилищните условия били много
добри. М. често посещавала баща си, но при престоя при него не изпращали и. п.,
защото той не ги искал.
Според
свидетелката Р. Е. бащата и неговите родители полагали големи грижи за М.,
когато я взимали. Свидетелката твърди в показанията си, че от раждането на
детето родителите постоянно били по б. В началото М. ползвала п. з. и., но
според свидетелката майката не изпращала такива при посещенията на детето в
дома на бащата и следователно детето не ги ползвало.. В началото А. не
разрешавала на бащата да взима М., но после започнала да разрешава срещи между
тях. Свидетелката твърди, че за по – голямото дете на страните /Д./ се грижи
изцяло бащата.
Съдът
кредитира показанията на цитираните свидетелки /ценени при условията на чл. 172
от ГПК/, тъй като същите са обективни и намират опора в доказателствената
съвкупност по делото и частност – подкрепят се от приетите писмени
доказателства – м. д. досежно з. с. на детето. Между
събраните гласни доказателства като цяло не се констатират съществени
противоречия с изключение на въпроса дали на детето е прилагано л. на а. му з.,
като в тази връзка се установява, че по време на престоя на М. в дома на бащата
не са осигурявани л. /и. п./, като такива не са изпращани от майката, а и
бащата не е изисквал същите.
От
изготвения от ДСП – Р. социален доклад се установява, че М. Е. е на *** години
и *** месеца, към датата на извършването му и се отглежда в дома на майка си – А.Е.,
която съжителства на семейни начала с мъж на име А. М. и неговите две деца.
Жилището, в което детето се отглежда съставлява едноетажна постройка и се
състои от три стаи. Обзавеждането е много добро и се поддържа добра битова
хигиена. М. е дете с т. у. от р. с. Основно грижите за нея са поети от майката,
която се стреми да задоволява потребностите на детето по най – добър за нея
начин. М. е записана в ЦДГ “Д.” гр. Р., ***
група и редовно посещава заниманията. При проведения с детето разговор
последното е завило пред социалния работник, че иска да живее с майка, където
се чувства спокойна. Въз основа на проведените разговори и извършените
наблюдения ДСП – Р. изразява становище, че детето М. Е. се чувства сигурна и
спокойна в семейството на майка си. Желае и занапред да живее при нея. А.Е. има
нужният родителски капацитет да отглежда, възпитава и посреща по адекватен
начин всички потребности на детето.
По
делото се установява още, че детето М. Е.
е и. с ЕР на *** /приложено на л. 6/
с в. д. к. и на същата е определена ***% н. т. с н. от ч. п. и н. в. за
с. а. Видно от приложеното на л. 16 от делото м. н. се установява, че детето б.
често и за последната *** година на същата не е изписвано лекарство по линия на
НЗОК за лечение на б. а. Установява се още от приетите 2 броя е., че М. Е. е р. с р. д. с., б. често от р. з., за в. от
които се нуждае от х. – д. р. и м. л.
При
така установените, релевантни за спора факти и обстоятелства съдът намира
предявеният от А.Е. иск с равна квалификация чл. 127, ал. 2 от СК за
основателен.
При
разрешаване на спора между родителите относно това кой от тях да упражнява
родителските права, следва да се изхожда преди всичко от висшите интереси на децата.
Те изискват на първо място осигуряване на стабилност и сигурност, на спокойна
среда за отглеждането им и посрещане на техните емоционалните потребности,
които до голяма степен са обусловени от
възрастта.
Детето
на страните М. Е. е на *** навършени години и в неин интерес е непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието й да се упражняват от майката, която от
раждането на детето полага същите в пълен обем и посреща адекватно нуждите на М.,
поради което и упражняването на родителските права спрямо нея следва да се
предостави на ищцата. За да обоснове този извод съдът взе предвид не само
възрастта и пола на детето, но и факта, че в дома на майката има осигурени
необходимите жилищни условия, между двете има изградена връзка на взаимна
привързаност и доверие и М. се чувства
сигурна и спокойно под грижите на майка си и в рамките на социалния кръг, към
който е привикнала.
С
оглед осигуряване на здравословна емоционално среда за развитие на детето, то
се нуждае от възможност да контактуват
пълноценно със своя баща. Предвид обстоятелството, че с Решение №
2799/29.09.2010г., постановено по гр.д. № 2882/2010г.
по описа на ПРС, ІІ – ри бр. състав /приложено на л. 12 от делото/ е определен
режим на лични отношения между бащата С.М.Е. и детето М. С. Е., както следва:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа в събота
до 18.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, който да не съвпада с
годишния отпуск на майката, то в настоящото производство съдът не следва да
обсъжда този въпрос, доколкото не е сезиран с искане за изменението му при
условията на чл. 59, ал.9 от СК.
ІІ. Относно издръжката на детето:
От събраните в хода на настоящото производство
писмени доказателства – Удостоверение № ***/***г. 8на
л. 11 от делото/ се установява, че за периода месец д. ***г. – месец о. ***г.
ответника С.Е. е получил брутно трудово възнаграждение в общ размер на 2888,96
лева, а брутния размер на получаваното от него месечно трудово възнаграждение
възлиза на 276,48 лева, изключая възнаграждението за
месец д. ***г., което е в размер на 130,46 лева. Между страните не се спори, че ищцата е безработна
и единствения доход, който получава е семейна помощ по ЗСПД за д. и. в размер
на 70 лева месечно и добавка за с. и.
За
посрещане на нуждите на детето М. Е. съдът намира, че са необходими средства в
размер на около 160 лева месечно. При определяне размера на издръжката съдът
отчете факта, че минималният размер на издръжката на едно дете, по аргумент от
чл. 142, ал. 2 от СК възлиза на 60 лева,
а от събраните в хода на настоящото производство писмени и гласни доказателства
се установява, че детето М. Е. има с. н., обуславящи по – висок размер на
издръжката и в частност – детето и. в. з., б. ч. от р. т., което налага не само
м. л., но и х. р., подсилващ у. на о. на детето и и.
му с. Без значение в случая е въпроса дали през последната една година са з. л.
за л. на а. й з. и възраженията на ответника в тази насока, тъй като се
установява, че з. с. на д. действително обуславя нуждата от п. н. л., а оттам –
съответно размер на издръжката, който да позволява посрещане на тези нужди.
Действително следва да бъде отчетен и факта, че ответника има задължения и към
други низходящи, но същият е в млада и трудоспособна възраст и следва да
участва в издръжката на децата си. По изложените съображения съдът стигна до
извод, че ответника следва да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 80
лева месечно, считано от подаване на исковата молба в съда – 01.11.2010г. до
настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, като
останалите средства, необходими за посрещане нуждите на М., както и
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето следва да се
поемат от майката.
Що се
касае до предявеният иск с правна квалификация чл. 149 от СК, за издръжка за
минало време, то от събраните по делото доказателства се установява, че от
фактическата раздяла на страните през ***г. за детето преимуществено грижи се
полагат от майката, поради което и бащата следва да бъде осъден да заплаща и
издръжка за минало време в размер н 80 лева, за период предхождащ с една година
датата на подаване на исковата молба в съда, а именно – от 01.11.2009г. до
01.11.2010г. Съгласно разпоредбата на чл. 149 от СК издръжка за минало време
може да се търси най – много за една година преди предявяване на иска, поради
което искът за издръжка за минало време в частта му, в която надхвърля този
период, а именно - за периода от 01.09.2009г. до 31.10.2010г. следва да се
отхвърли.
С
оглед изхода от делото в тежест на ответника С.Е. следва да се възложи
заплащането на държавна такса в размер на 115,20 лева, изчислена върху сбора от
три годишните платежи на издръжката.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищцата А.Е. направените от последната разноски за настоящото производство,
които се констатираха от съда в размер на 113,50 лева – заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
По
гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ
ПРАВА спрямо малолетното дете М. С. Е. с ЕГН: ********** на майката А.Г.Е.
с ЕГН: **********.
ОСЪЖДА С.М.Е. с ЕГН: ********** *** да заплаща на дъщеря си М. С. Е.
с ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител - А.Г.Е. с ЕГН: **********, месечна издръжка в
размер н 80 лева /осемдесет лева/, считано от подаване на исковата молба в съда
– 01.11.2010г. до настъпване на основния за нейното изменение или прекратяване,
както и издръжка за минало време, за периода от 01.11.2009г. до датата на
подаване на исковата молба в съда – 01.11.2010г. в размер на 80 лева /осемдесет
лева месечно/, като ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на издръжка за минало време в размер на 80 лева месечно за периода от 01.04.2009г. до
31.10.2009г., като неоснователен.
ОСЪЖДА С.М.Е. с ЕГН: ********** *** да заплати по сметка на ВСС
сумата от 115,20 лева /сто и петнадесет лева и двадесет стотинки/,
представляваща държавна такса за настоящото производство, както и да заплати на
ищцата А.Г.Е. с ЕГН: ********** *** А сумата от 113,50 лева /сто и тринадесет
лева и петдесет стотинки/, представляваща направени от последната разноски за
настоящото производство – заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ Д. Славова
Вярно с оригинала.
С.А.