Р Е Ш Е Н И Е
№ 5210/25.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и пети октомври
през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.К.
при участието на секретар Д.Д., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5396 по описа за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от В.М.М.,
ЕГН **********,*** срещу Г.В.М., ЕГН ********** действащ в качеството си на ЕТ
„Г.М.- 53", ЕИК *********, адрес *** с правно основание чл. 108 ЗС, за
установяване в отношенията между страните, че ищецът е собственик на реална
част с площ от 207 кв.м./0,207 дка. от собствения му имот НИВА, находяща се в
гр. Д.ч., община Д.ч., обл. Варна, м-ст К.,
представляваща имот пл. № 183009 с обща площ 5040 кв.м. по и предаване
владението на тази реална част от имота на ищеца; иск с правно основание чл.
109 ЗС за осъждане на ответника да премахне изградените от него ограда и
постройки в имота на ищеца имот, представляващ НИВА, находяща се в гр. Д.ч.,
община Д.ч., обл. Варна, м-ст К., представляваща имот
пл. № 183009 с обща площ 5040 кв.ми за премахне на осн. чл. 109 от ЗС
изградените в нарушение на законовите правила постройки в собствения на
ответника имот, като разположени в съседство на имота на ищеца, без спазване на
допустимите отстояния до границата между двата имота и иск с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е лишил ищеца от
ползването на реалната част от имота му в размер на средния пазарен наем,
считано от 08.08.2016 г. до предявяване на исковата молба в съда – 16.04.2018
година в размер на 500 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване
на иска в съда - 16.04.2018 година до окончателното изплащане на обезщетението.
Ищецът обосновава правния си интерес за предявяване
на исковете, налагайки следните твърдения:
Собственик е на НИВА, находяща се в землището на
гр. Д.ч., община Д.ч., обл. Варна, м-ст К.,
представляваща имот пл. № 183009(едно осем три нула нула девет) с площ от
5040(пет хиляди и четиридесет)кв.м., при граници и съседи: имоти пл. №№ 183008,
000747, 183010, 043003, 000292. Придобил имота с договор за покупко-продажба,
оформен с Нотариален акт за продажба на недвижим имот вх.рег. 19357от
08.08.2016 год., акт № 18, том LI, дело № 10731, дв. вх. peг. 19163 на Службата
по вписванията - Варна.
Ответникът е собственик на съседен имот,
представляващ ПИ пл.№ 000834 с площ от 1073 кв.м. идентичен с имот №1 по
парцелирания план на Стопански двор №3 област Варна, община Д.ч., гр. Д.ч.,
част от бивша нива 043003 и на изградената в имота двуетажна сграда с
производствено предназначение - кланица и транжорна.
След покупката на имота през 2016 г. ищецът
подготвя и предоставя на Общинската служба по земеделие по местонахождението на
имота документи за участие в споразумение по чл. 37в ЗСПЗЗ. При замерване на
имота се установява, че реална част от него с площ от около 0,207 дка/ или 207
кв.м./ е завзета от ответника, като същият е поставил плътна ограда навътре в
ищцовия имот, вместо на границата. Освен оградата, в завзетата от ответника
част са изградени незаконно и попадат части от други построени от ответника
постройки.
Поради тази причина посочената площ е изключена от
споразумението по ЗСПЗЗ.
Излага, че поради действията на ответника, търпи неудобства и загуби от
невъзможността да използва завзетата част от нивата по предназначение и
съответно му се пречи да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Също
така излага, че в имота на ответника са разположени постройки в нарушение на
нормативните изисквания за отстояние до границите със съседни имоти, респ. до
границата с притежавания от него имот, което също създава пречки за упражняване
правото му собственост.
Налагат се също твърдения, че ответникът ползва завзетата
част от притежаваната от ищеца нива за производствени и търговски цели, поради
което ищецът претендира право на обезщетение за времето, през което ответникът
го е лишил от ползването на процесната част от нивата в размер на средния
пазарен наем за производствена и търговска площ за района на гр. Д.ч.,
съответна на завзетата от него, считано от 08.08.2016 г. до предявяване на иска
в съда в общ размер на 500(петстотин) лева.
В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК,
ответникът депозира отговор с който моли
за отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
Оспорва правото на собственост на ищеца върху
имота, налагайки твърдения че неговият праводател не е бил собственик на
процесният поземлен имот по силата на решение №01-27/20.05.1999г. на ПК-гр.Д.ч.,
както и че същият не е бил собственик на възстановения имот преди
кооперирането, в това число и че възстановения имот не е идентичен на
притежавания преди образуване на ТКЗС.
От своя страна налага твърдения, че с договор
№РД-51-951 за покупко-продажба на недвижим имот, държавна земя-частна държавна
собственост по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, ЕТ „Г.М." придобива недвижим имот,
представляващ Земя - частна държавна собственост с площ от 1073кв.м.,
представляваща парцел I по Плана за парцелиране на Стопански двор №3, находящ
се в землището на гр. Д.ч., ЕКНМ 21912, община Д.ч., област В., прилежаща
територия към обект „Битова сграда с филтър“, при граници на парцела: изток -
асфалтов път, запад - ниви, север - парцел XX, от юг - парцел XXIII.
С покупко-продажба оформена с нотариален акт за
№34, том XLIII, дело 11377, вх. рег. №15297 от 26.06.2006г. на Службата по
Вписвания - град Варна, ЕТ „Г.М." купува от С.Р.И.и М.М.И.
324 кв.м. ид.ч. от Нива, цялата с площ от 3022 кв.м., находяща се в земището на
гр. Д.ч., община Д.ч., област Варна, в местност „К.“, представляващ
неурегулиран поземлен имот №3, от масив №43, по плана за земеразделяне на
землище гр. Д.ч., при граници и съседи на имота: имот № 292 - полски път община
Д.ч., имот №9 - нива на наследници на А.Х.Н., имот №834 - Стопански двор на
МЗГ, имот №741 - полски път на община Д.ч., имот №710- полски път на община Д.ч.,
имот №798-Стопански двор на МЗГ, имот №4 - нива на Н.Б.Н., имот №42-нива на
ПК"С. К.", имот №3341 Стопански двор на МЗГ.
С договор №327 от 22.11.2007г. за покупко-продажба Г.В.М.,
купува от Община гр. Д.ч. недвижим имот с № 043001, местност „К.“, в землището
на гр. Д.ч., с ЕКНМ 21912, община Д.ч., представляващ земеделска земя с площ от
317 кв.м., при граници на имота: масив № 183; парцел № 747; парцел № 335; IV
клас път № 36; парцел № 834.
С покупко-продажба оформена с нотариален акт №6,
том СХХІІІ, дело 30298, вх.рег. №38749 от 14.12.2007г. на Службата по Вписвания
- град В., ЕТ "Г.М." купува от С.Р.И.и М.М.И.
476,93 кв.м. ид.ч. от Нива, цялата с площ от 3022 кв.м., находяща се в земището
на гр. Д.ч., община Д.ч., област Варна, в местност „К.“, представляващ
неурегулиран поземлен имот №3, от масив № 43, по КВС на землище гр. Д.ч., при
граници и съседи на имота: имот №292 - полски път община Д.ч., имот №9 - нива
на наследници на А.Х.Н., имот №834 - Стопански двор на МЗГ, имот №4 - нива на Р.С.Р.,
имот №42-нива на ПК"С.К.", имот №3341- Стопански двор на МЗГ.
С договор за разпределяне на правото на ползване от
15.04.2008г Г.В.М. и С.Р.И.и М.М.И. си разпределят
правото на ползване върху съсобствения им имот представляващ Нива с площ от
3022 кв.м., находяща се в земището на гр. Д.ч., община Д.ч., област В., в
местност „К.", представляващ неурегулиран поземлен имот № 3, от масив №
43, по КВС на землище гр. Д.ч..
Повдига по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК производство
по оспорване на решение №01-27/20.05.1999г. на ПК-гр.Д.ч., съставляващо
административният акт обуславящ придобиване на имота от страна на праводателя
на ищеца.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото
доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със Заявление вх.№1619/17.01.1992г. (л.80) Ю.А.Х.,
в качеството му на н-к на А.Х.Н.заявява за възстановяване право на собственост
върху земи в землището на с. Д.ч., както следва: 1/ Нива с площ 4,300 дка в
м."П.", при съседи: ... не са посочени, на основание записка №131 2/
Нива с площ 2,100 дка в м."М.", при съседи: ... не са посочени 3/
Нива с площ 8,400 дка в м."Ч.", при съседи: ... не са посочени. 4/
Нива с площ 3,200 дка в м."Б.", при съседи: ... не са посочени, на
основание записка. 5/ Гора с площ 11,000 дка в м. "С. б.", при
съседи: ... не са посочени, на основание записка №131. 6/ Нива с площ 7,000 дка
в м."М.", при съседи: ... не са посочени, на основание записка №130. 7/
Нива с площ 1,500 дка в м."Лозята", при съседи: ... не са посочени,
на основание записка №130. 8/ Лозе с площ 1,000 дка в м."Л.", при
съседи: ... не са посочени. 9/
Нива с площ 2,900 дка в м."В.", при съседи: ... не са посочени. 10/
Нива с площ 7,250 дка в м."Б.", при съседи: ... не са посочени. 11/
Нива с площ 2,750 дка в м."Г. ", при съседи: ... не са посочени. 12/
Нива с площ 1,700 дка в м."Д.ч.", при съседи: ... не са посочени. 13/
Нива с площ 2,000 дка в м."Д.б.", при съседи:... не са посочени. 14/
Нива с площ 2,850 дка в м."К.", при съседи: ... не са посочени.
С т.5 от Решение №01-27/20.05.1999г. на ПК-Д.ч.
(л. 211), по заявление вх. №1619/17.01.1992г., на наследниците на А.Х.Н.се
възстановява правото на собственост върху земеделска земя, съгласно план за
земеразделяне в землището на гр. Д.ч., представляваща Нива с площ 5,040 дка,
м."К.", имот №183009 по плана за земеразделяне, при граници/съседи:
имот 183008(нива на Д.Д.Х.); имот №000747 (полски път
на община Д.ч.); имот №183010 (нива на И.П.М.); имот №043003 (нива на общински
поземлен фонд); и имот №000292 (полски път на община Д.ч.).
С Протокол №01-32/29.06.1999г. на ПК-Д.ч.(л.
209), по заявление вх.№1619/17.01.1992г Ю.А.Х. е въведен във владение на имота
описан в т. 5 на Решение №01-27/20.05.1999г. на ПК-Д.ч..
С договор за покупко-продажба, оформен с
Нотариален акт за продажба на недвижим имот вх.рег. 19357 от 08.08.2016 год.,
акт № 18, том LI, дело № 10731, дв. вх. peг. 19163 на Службата по вписванията -
В.(л.9) Ю.А.Х. и Х. А.Х. продават на В.М.М. следния
свой собствен недвижим имот придобит по наследство от А.Х.Н., а именно:
„нива" с площ 5040м2, находяща се в землището на гр.Д.ч., община Д.ч.,
област В., м."К.", представляващ имот №183009, при граници/съседи по
представената скица: имоти 183008, 000747, 183010, 043003 и 000292.
С договор №РД-51-951 за покупко-продажба на
недвижим имот, държавна земя-частна държавна собственост по чл. 27, ал. 6
ЗСПЗЗ, ЕТ „Г.М." придобива недвижим имот, представляващ Земя - частна
държавна собственост с площ от 1073кв.м., представляваща парцел I по Плана за
парцелиране на Стопански двор №3, находящ се в землището на гр. Д.ч., ЕКНМ
21912, община Д.ч., област Варна, прилежаща територия към обект „Битова сграда
с филтър“, при граници на парцела: изток - асфалтов път, запад - ниви, север -
парцел XX, от юг - парцел XXIII.
С договор за покупко-продажба оформен с
нотариален акт за №34, том XLIII, дело 11377, вх. рег. №15297 от 26.06.2006г.
на Службата по Вписвания - град Варна, ЕТ „Г.М." купува от С.Р.И.и М.М.И. 324 кв.м. ид.ч. от Нива, цялата с площ от 3022 кв.м.,
находяща се в земището на гр. Д.ч., община Д.ч., област Варна, в местност „К.“,
представляващ неурегулиран поземлен имот №3, от масив №43, по плана за
земеразделяне на землище гр. Д.ч., при граници и съседи на имота: имот № 292 -
полски път община Д.ч., имот № 9 - нива на наследници на А.Х.Н., имот №834 -
Стопански двор на МЗГ, имот №741 - полски път на община Д.ч., имот №710- полски
път на община Д.ч., имот №798-Стопански двор на МЗГ, имот №4 - нива на Недю
Божков Недев, имот №42-нива на ПК"Сотир Костов", имот №3341 Стопански
двор на МЗГ.
С договор №327 от 22.11.2007г. за
покупко-продажба Г.В.М., купува от Община гр. Д.ч. недвижим имот с № 043001,
местност „К.“, в землището на гр. Д.ч., с ЕКНМ 21912, община Д.ч.,
представляващ земеделска земя с площ от 317 кв.м., при граници на имота: масив
№ 183; парцел № 747; парцел № 335; IV клас път № 36; парцел № 834.
С договор за покупко-продажба оформен с
нотариален акт №6, том СХХІІІ, дело 30298, вх.рег. №38749 от 14.12.2007г. на
Службата по Вписвания - град Варна, ЕТ "Г.М." купува от С.Р.И.и М.М.И. 476,93 кв.м. ид.ч. от Нива, цялата с площ от 3022
кв.м., находяща се в земището на гр. Д.ч., община Д.ч., област Варна, в
местност „К.“, представляващ неурегулиран поземлен имот №3, от масив № 43, по
КВС на землище гр. Д.ч., при граници и съседи на имота: имот №292 - полски път
община Д.ч., имот №9 - нива на наследници на Анастас Х. Николов, имот №834 -
Стопански двор на МЗГ, имот №4 - нива на Р. С. Р., имот №42-нива на ПК"С.К.",
имот №3341- Стопански двор на МЗГ.
С договор за разпределяне на правото на
ползване от 15.04.2008г Г.В.М. и С.Р.И.и М.М.И. си
разпределят правото на ползване върху съсобствения им имот представляващ Нива с
площ от 3022 кв.м., находяща се в земището на гр. Д.ч., община Д.ч., област В.,
в местност „К.", представляващ неурегулиран поземлен имот № 3, от масив №
43, по КВС на землище гр. Д.ч..
С Разрешение за строеж №32/16.06.1997г,
издадено от община Д.ч.(л.44). С него на ЕТ „Г.М." е разрешено да изгради
„надстройка/пристройка/кланница" в парцеларния план на стопанския двор, Д.ч.,
област В.
С Разрешение за ползване № 40/11.12.1997г,
издадено от началника на Държавна инспекция за териториално-устройствен и
строителен контрол(ДИТУСК) при община Д.ч., област В.и подписано от кмета на
общината (л.43), на ЕТ „Г.М." е разрешено ползването на строеж „кланница с
транжорна" в м."Стопански двор", гр.Д.ч., област В. Строежът е
изпълнен в съответствие с разрешение за строеж № 32/16.06.1997г.
С Договор №РД-51-951/13.06.2001г за
покупко-продажба на държавна собственост (л.37), Министерството на земеделието
и горите представлявано от министъра, чрез директора на ОДЗГ-В.в качеството си
на продавач прехвърля на ЕТ „Г.М." в качеството му на купувач, „земя"
частна държавна собственост с площ 1073м2, представляваща парцел-I по плана за
парцелиране на стопанския двор №3, находяща се в землището на гр.Д.ч., община Д.ч.,
област Варна, която е прилежаща територия към обект „Битова сграда с
филтър", при граници/съседи на парцела: на запад - ниви; на север -парцел
XX; на изток - асфалтов път; и на юг - парцел XXIII.
С Договор за продажба оформен с Нот.акт
№121/14.12.2007г., вписан в СВ като акт №6/14.12.2007г. (л.41), С.Р.И.и М.М.И. продават на ЕТ „Г.М."***, следния свой недвижим
имот придобит чрез замяна, а именно: ид.част 476,93/3022 от нива цялата с площ
3022м2, находяща се в землището на гр.Д.ч., община Д.ч., област Варна, в
м."К.", съставляваща неурегулиран поземлен имот №3, масив №43, по
плана за земеразделяне на землище Д.ч., при граници/съседи на имота: имот
№292(полски път на общината); имот №9(нива на н-ци на
А.Х.Н.); имот №834(стопански двор на МЗГ); имот №4(нива на Р.С.Р.); имот
№42(нива на ПК"С.К."); и имот №3341(стопански двор на ДПФ-МЗГ).
Удостоверение
за търпимост от 08.08.2016г, издадено от гл. архитект на община Д.ч. (л.46)
удостоверява, че по заявление вх. № 9400Г-91 - 2/08.08.2016г. от Г.В.М.
управител на ЕТ „Г.М."***, собственик съгласно договор за покупко-продажба
на недвижим имот „земя" частна държавна собственост и протокол за
разпределение на имуществото от 16.11.1995г. е приет за търпим строеж
Предприятие за месодобив и месопреработка на червено месо''' състоящ се от: кланица
със застроена площ-разгъната застроена площ 393м2; технологично помещение
„А" със застроена площ-разгъната застроена площ 245м2; и технологично
помещение „Б" със застроена площ-разгъната застроена площ 224м2, находящ
се в парцел-I по плана за парцелиране на стопански двор №.3(ПИ-000834) в
землището на гр.Д.ч., община Д.ч., област В.- построен в периода преди
м.03.2001г, са налице условията на §127 от ЗУТ, т.е строежа е „търпим".
Същия не подлежи на премахване и забрана за ползване и може да бъде предмет на
прехвърлителна сделка.
Удостоверение за търпимост от 08.08.2016г,
издадено от гл. архитект на община Д.ч. (л.45) удостоверява, че по заявление
вх.№9400Г-91-3/08.08.2016г от Г.В.М. управител на ЕТ „Г.М."***, собственик
съгласно нот.акт № 181/2006г и договор за
разпределение използването на съсобствен недвижим имот/15.04.2008г, за строеж „Кланица
и технологични помещения към нея" състоящ се от: кланица със застроена площ
-разгъната застроена площ 54м2; технологично помещение „А" със застроена
площ - разгъната застроена площ 77м; и технологично помещение „Б" със
застроена площ - разгъната застроена площ 54м2, находящ се в имот №043003 в
землището на гр.Д.ч., община Д.ч., област В.- построен в периода преди
м.03.2001г, са налице условията на §127 от ЗУТ, т.е строежа е „търпим".
Същия не подлежи на премахване и забрана за ползване и може да бъде предмет на
прехвърлителна сделка.
От заключението на вещото лице Ж.Б. по допуснатата и приета като
доказателство СТЕ се установява, че спорната площ, показана в комбинирани скици
М2 и М4 към заключението, изработени в М= 1:250, съобразно действащия план и
отразяването им в КВС попада между имота на ответника и изградената масивна
ограда. Същата е част от имота на ищеца с № 183.9, и е с площ 18,72м. в
комбинирана скица М4 тази част е оцветена в оранжево и е заключена във фигурата
между точки( 1-2-3-4-5-1). Описаната заградена част представлява ивица с неправилна
приблизително трапецовидна форма със средна ширина около 1,00м и средна дължина
около 18,92м.
Иищцовият имот е отразен в КВС, като в комбинирана скица M1 към
експертизата е щрихован със зелени хоризонтални черти и се индивидуализира със
следните си основни данни: идентификатор - 183.9; площ - 5040м2; собственик по
регистъра - първоначално е бил записан на А.Х.Н., а впоследствие на В.М.М. (на основание н.а.№11/08.08.201бг);
предназначение на територията - земеделска; начин на трайно ползване — нива;
Граници/съседи: имот 183.8 (в собственост на н-ци на
Д.Д.Х., К.К.К. и Д.И.И.); имот 0.747 (полски път); имот 183.10 (в собственост на
н-ци на И. П.М.); имот 43.3 (в съсобственост на С.Р.И.и
ЕТ „Г.М."); имот 0.292 (полски път).
Имотът на ответника е отразен в КВС и показан в комбинирана скица M1 към
експертизата, като е щрихован със зелени вертикални черти и се индивидуализира
със следните си основни данни: идентификатор - 43.3; площ - 3022м2; собственик
по регистъра - първоначално е записан С.Р.И.(на основание договор за замяна
№132/05.03.2002г), а впоследствие е записан на С.Р.И.и ЕТ „Г.М." (на
основание н.а.№34/2б.0б.200бг и н.а.№б/14.12.2007г); предназначение на
територията - земеделска; начин на трайно ползване - нива; и граници/съседи:
имот 182.42 (в собственост на ПК„Сотир Костов"); имот 3.341 (в собственост
на ДПФ-МЗХ); имот 0.292 (полски път); имот 183.9 (на ищеца); имот 0.834 (на
ответника); имот 0.741 (местен път); имот 0.710 (местен път); имот 0.798 (в
собственост на МЗХ); и имот 43.4 в собственост на Пламена Стойчева Кондова).
Постройката в завзетата част е показана в комбинирани скици ММ1, 2, 3,
4, но най-ясно се вижда в комбинирана скица МЗ, а именно: в оградената част(/8,
72m2) на ответниковия имот 43.3 се ситуира
на площ 3,38м2 от негова сграда по нейното отразяване в КВС, която
попада в ищцовия имот №183.9, тя е щрихована с магентови черти и е заключена
във фигурата между точки(4-5-6-7-8-9-4). Описаната заградена сградна част
представлява ивица с неправилна форма със средна ширина около 0,50м и средна
дължина около 6,81м. По-тясната северна част на ивицата е с ширина около 0,20м
и същата отстои от оградата средно на около 0,85. По-широката южна част на
ивицата е с ширина около 0,75м и същата отстои от оградата средно на около
0,25.
Вещото лице посочва трасето на заснетата масивна ограда като го отразява
в комбинирани скици М2, М3, М4 и М5 с кафяви линии. Най-детайлно е отразено в
комбинирана скица М4, като същото отстои на около 1,00м западно от общата
имотна граница на спорещите страни.
Не са установени строителни книжа за оградата.
Относно постройките в ответниковия имот, като строителни книжа, съответстват
приложеното на л 44 от делото е разрешение за строеж №32/16.06.1997г, с което
на ЕТ „Г.М." е било разрешено да изгради „пристройка/надстройка/кланница"
в парцеларния план на стопанския двор в землището на гр. Д.ч. и приложеното на
л. 43 от делото е разрешение за ползване №40/11.12.1997г, с което на ЕТ „Г.М."
е било разрешено ползването на строеж „кланница с транжорна" в м. "Стопански
двор", гр. Д.ч., тъй като той е изпълнен в съответствие с даденото му за
целта разрешение за строеж. Като относимо за построените в имота на ответника
сгради вещото лице отнася и приложеното на л. 45 от делото е удостоверение за
търпимост от 08.08.2016г на строеж „кланница и технологични помещения към
нея".
Сградите са разположени в ответниковия имот 43.3 по отразяването им в
КВС са отразени в комбинирана скица М4 към експертизата, където: те са очертани
със зелени тънки линии; а частите им попадащи в спорната площ са щриховани със
магентови тънки черти.
Не е налице идентичност между имота по т.5 от решение №01-27/20.05.1999г
на ПК-Д.ч. и тези по Заявление вх.№1619/17.01.1992г за възстановяване право на
собственост върху земи в землището на с.Д.ч..
От заключението на допълнителната СТЕ на вещото лице Г. Т. се установява,
че сградата в имот 43.3, която граничи с имот 183.9. е едноетажна и е изградена
от термопанели. Това я отнася към полумасивните стопански сгради. Покрива също
е изработен от термопанел и е едноскатен с наклон на отичане в западна посока,
т.е към имота на ищеца - ПИ 183.9 и. Разликата между корниза и билото на
сградата е 0.70м. В сградата има помещения и зони технологично обвързани с
дейността на кланицата. Ширината на сградата е 4.20м, а дължината и 19.15м. В
южната част е фасадата е прегъната за да се оформят два входа на две отделни
зони. Тези помещения представляват - „битово санитарен възел (мръсна зона)"
и „стая за подкарвача" зона, които са част от техологичните процеси на
кланицата. Сградата се намира на отстояние от вътрешния край на масивната ограда
(т.е. светло разстояние) на около 0,50 м. А по отношение на границата по кад.
карта, в по-голямата част може да се приеме че минава по границата и само в
най-северната част (след издатината при точки 23-24-25-26) те навлиза върху ПИ
183.9 с ширина от 0.80м. до0.20м. Това на скица 1.1 от заключението е показано
със ситен червен щрих.
Статута на сградата вещото лице определя, като технологични помещения
към кланица и приема, че съответства на Удостоверение за търпимост №
9400Г-91(5)/08.08.2016 г. на гл. арх. на общ. Д.ч., като „технологично
помещение „А"“ със ЗП 77 м2.
При оглед на място и извършени измервания вещото лице е констатирало
следните застъпвания между изградената масивна ограда и сграда - „технологично
помещение „А"", които са отразени в комбинирана скица – приложение
№1.1 (л. 517):
1. На комбинираната скица е отразена
застъпената площ между изградената плътна ограда и границата по кад. карта.
Застъпената площ е 15.24 м2., Средната дължина по която са застъпени двата
имота е 19.21 м и средна ширина (дълбочина на навлизане) 0.80 м. Площта е
заключена във фигурата между точки (20-21-22-28-27-20).
2. Отразена в комбинираната
скица и площта с която застъпва сградата „технологично помещение „А""
върху ПИ 183.9 - нива собственост на В.М., в размер на 2.68 м2, като средната
дължина на застъпване е 6.78 м, средната. Ширина на застъпване е 0.40 м. Площта
е заключена във фигурата между точки (24-25-26-27-28-24).
3. Отразено е в комбинираната
скица и издаването на стрехата на сградата „технологично помещение
„А"", от имотната граница към имота на ищеца. Вещото лице е
установило, че отива към имота на ищеца, до линията на изградената масивна
ограда и около 5 см след нея, като целта е явно да отведе водата извън
заградения двор и в същото време да не тече вода върху самата ограда. Навлизане
по-голямо от линията на оградата има единствено при издатината на сградата
между точки 27 и 28 на Приложение № 1.1. Там има отвори на хладилна инсталация
които са на около 85 см над терена и закова най вероятно там стрехата е най
силно издадена напред. (Приложение № 4).
В комбинирана скица - Приложение № 2.1 (л.521) въз основа на материалите
по делото и наличната в Община Д.ч. преписка по издаване на PC No32/16.06.1997
г., преписката по издаване на Удостоверения за търпимост изх. №№ 9400Г-91
(4)/08.08.2016 г. на гл. арх. на общ. Д.ч.
и 9100Г 91(4)/08.08.2016 г. на гл. арх. на общ. Д.ч., и извършени измервания на
място, съпоставени с актуална кад. карта вещото лице е нанесло очертанията на сграда филтър по Виза за
проектиране от 20.03.1997 г. и очертанията и разпределение на кланицата по арх.
заснимане и ситуация към „технологичен" проект одобрен 16.06.1997.
Вещото лице установява, че съществуващите постройки - показани в розов
цвят на комбинирана скица - Приложение № 2.1, не съответстват с издадената виза
и ситуация към проекта по PC No32/16.06.1997 г., част от който са
архитектурното заснимане и технологичния проект, т.е. част технологична -
одобрени също на 16.06. показани в син цвят на чертежа.
Несъответствията са следните:
1. Съществуващите постройки
покриват много голяма част от имот 21912.43. КК, който съответства на УПИ
1-филтър по парцеларния план на стопански двор No3 във визата за проектиране и
ситуацията към PC до сградата има свободно пространство от всички страни (виж
стр. 346 по делото).
2. Също важно несъответствие
се засича при сравняване на местоположението на високата част от кланицата по
проект (виза за проектиране) и заснемането му по геодезически способи. На комбинирана
скица в по-дебел светло син контур е очертана висока а част от кланицата, т.е
залата за вертикално обезкръвяване и обработка на животинските трупове по
проект от 1997 г. (виж също стр. 342 по делото), а в розов цвят с пунктирна
линия е очертано местоположението му по геодезическо заснемане. Важното при
това засичане е, че сградата на кланицата е изместена на юг и излиза от
границите на УПИ 1-филтър съответстващ на ПИ 21912.43.843 по КК.
При проверка в Община Д.ч. от вещото лице не е открито наличието на
изричен документ за пристрояване и надстрояване, но в ситуацията, обяснителните
записки, като и в част архитектурно заснемане се вижда, че такова частично
пристрояване и надстрояване е допуснато и одобрено. Вещото лице не може да
установи на какъв друг вид документи и съгласувания е извършено то, но същото е
отразено в одобрените чертежи към PC № 32/16.06.1997 г., както следва: 1. В
записката (стр. 351 по делото), както и в архитектурното заснимане (стр.358 по
делото) е посочено и показано къде ще се изградят допълнително помещения - за
миене е на амбалаж и кожи, които представляват една издатина на запад спрямо първичния
контур на сградата филтър. Отделно по архитектура има показани още две
излизания - едно на бойлерно помещения в западната част на сградата (по на
север от миенето на кожи и амбалаж) и едно от източната страна, където е
оформен вход с канал. Всички тези три излизания (пристроявания) са показани на
ситуацията (виж. стр.353 по делото). В част технологична (стр. 343) също са
описано помещения за измиване на амбалаж, но то е в обема на сградата. Като
цяло в чертежа на част технологична не са показани излизания от правоъгълния
контур на сградата.
По отношение на надстрояването, отново в чертежите на архитектурното
заснемане е показана висока част от сградата, която се вижда на чертежите с
фасади и разрез на сградата (виж. стр. 354, 355, 356, 357). Там е видимо че
височината надвишава осезаемо останалата част от сградата, като е описано че
това е остъклена метална конструкция (стр.356).
Сградите в имот 043003, който граничи с имота на ищеца съдържат
помещения технологично обвързани с дейността на кланицата. Те представляват -
„битово санитарен възел (мръсна зона)" и „стая за подкарвача" зона. Вещото
лице счита, че не са спазени строителните правила при изграждането им, защото
са в непосредствена близост около 0.90 м от външния ръб на масивната ограда на
обекта и почти съвпадат с границата на имота по КК. Не са открити от вещото
лице документи в Община Д.ч., удостоверяващи проектирането им, разрешаване на
строителство или съгласуване с компетентни органи. Единственият наличен документ
в Общината е удостоверение за търпимост изх. № 9400Г-91(5)/08.08.2016 г. на гл.
арх. на общ. Д.ч. и са описани като технологично помещение „А" с площ 77 кв.м.
Според показанията на св. П.П.П. в настоящия
момент кланицата е оградена с ограда от бетонни блокчета, в жълто и смесено
жълто-оранжево. Оградата е строена някъде преди 6-7 години. Преди това имало друга
с ограда от телена мрежа и колове. Новата ограда не е на същото място, на което
е била телената. Новата навлиза с метър - метър и половина навътре в тяхната
нива и продължава на право в нивата на ищеца, където също навлиза с толкова.
Свидетелят А.Б.Д. установява с показанията си, че сестра ѝ и отв. Г.М.живеят
съвместно нямат брак, но имат две деца. Според нея оградата не е местена от
2000 г. и е бетонна, такава я запомнила. Посещава обекта, за да си купува месни
продукти.
При така установените факти
и обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни изводи:
Възражението на ответника за недопустимост на така предявените искове под
формата на обективно кумулативно съединяване не се споделя от съда. Правният интерес
от предявяване на двата иска е обоснован с твърдения за притежавано от ищеца право
на собственост, подкрепени с представени в тази връзка доказателства, както и с
твърдения за неоснователно ползване и смущаване на същото от страна на ответника,
чрез поставена от него масивна ограда препятстваща достъпа на ищеца и изграждане
на незаконни постройки. Така наложените твърдения са достатъчни да бъде
обоснована допустимостта на исковете по чл. 108 и чл. 109 ЗС. Следва да се
посочи и че такава форма на обективно съединяване на искове за защита на вещно
право се явяват често срещана хипотеза на кумулиране на тези два иска, в която
връзка е налице и трайна практика на ВКС.
Съгласно чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко
лице, което я владее или държи, без да има основание за това. Следователно при
иск по чл. 108 от ЗС е необходимо да се установят следните предпоставки: 1. Че
ищецът е собственик на вещта или имота, предмет на иска; 2. Че вещта или имотът
се намира във владение или държане на ответника и 3. Че ответникът владее или
държи вещта без основание.
Негаторният иск по чл. 109, ал. 1 ЗС е средство за правна защита на
собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което
му пречи да упражнява своето право на собственост според предназначението на
имота или в съответствие обема на правото на собственост. Неоснователно по
смисъла на чл. 109, ал. 1 ЗС е всяко действие, което пречи на собственика да
упражнява правото си на собственост и не се основава на законна разпоредба,
ограничаваща това право. Това означава, че искът предоставя защита срещу всяко
пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение
над обекта на правото на собственост, което макар и да не накърнява владението,
ограничава, смущава или пречи на допустимото пълноценно ползване на имота
според предназначението му от неговия собственик.
В тежест на ищеца по негаторния иск е да установи чрез пълно и главно
доказване материалните предпоставки за уважаване на същия, а именно: 1. Кое е
действието, което препятства упражняване правото на собственост?; 2. Кой е
авторът на това действие и в какво се състои нарушението?; 3. Съществуването на
това действие в рамките на висящия процес, както и 4. Наличието на връзката
между конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване
упражняване правото на собственост на ищеца от тези действия, така че неоснователното действие да създава
пречки за ползване на собствената вещ (Решение № 62 от 1.07.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 339/2015 г., II г. о., ГК).
По въпроса за
правото на собственост:
Притежанието от ищеца на правото на собственост по отношение на спорната
реална част от имота е оспорено от ответника. Последният повдига възражение, че
ищецът не е собственик на имота, тъй като неговият праводател не е станал
собственик на основание проведена реституция. Ответникът оспорва реституционното
решение с твърдения, че възстановеният на праводателя на ищеца имот, не е бил
заявен за възстановяване със заявлението по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ и че в нито
един от представените по преписката документи не фигурира имот в местност К. с
площ от 5040 кв.м., освен в решението на ПК от 1999 год. Повдига се и
възражение, че самият ответник е придобил спорната площ по давност, след като я
е владял в продължение на повече от 10 години.
Административната преписка по Решение №01-27/20.05.1999 г. на Поземлена
комисия Д.ч., въз основа на която е проведено реституционното производство бе
изискана от ОСЗ Д.ч. и представена с Писмо вх.№59302/11.09.2018 г.. в
последствие От съдържанието на решение
на ПК- Д.ч. е видно, че на наследниците на Атанас Х. Николов е възстановено
правото на собственост върху 11 (единадесет) броя недвижими имоти в землището
на гр. Д.ч., между които и закупеният от ищеца през 2016 год. Видно е, че на
осн. чл. 27 от ППЗСПЗЗ, е налице влязъл в сила план за земеразделяне и протокол
№ 01-2 от 08.10.1997 г. за определяне категориите на земеделските земи по
преписка № 1619/17.01.1992 г. Установено бе, че имотът е възстановен не в стари
реални и/или възстановими граници, а с план за земеразделяне. Това означава, че
при възстановяване на земеделски земи по този ред пълната идентичност между
заявените за възстановяване имоти и тези, които се възстановяват е без значение.
С оглед поставената върху протокола за въвод дата, следва да се приеме за
безспорно, че решение № 01-27/20.05.1999 г. на ПК Д.ч. е влязло в сила
най-късно на тази дата, за да бъде осъществен въвода във владение.
Не основателно се явява и направеното от ответника правоизключващо
възражение за придобиване на реалната част от имота на ищеца по давност.
В тази връзка бяха разпитани свидетели.
Свидетелят воден от ответниците излага, че оградата е изградена преди
6-7 години, а свидетелят воден от ответника налага твърдения, че тази ограда
съществува от повече от 10 г. Показанията и на двамата свидетели са оспорени
като такива от заинтересовани по смисъла на чл. 172 ГПК лица. Ищецът оспорва
показанията на свидетелката ДИМОВА, като недостоверни, поради това че сестра
ѝ и ответникът Г.М.живеят съвместно имат общи деца. Ответникът от своя
страна оспорва достоверността на показанията дадени от св. ПЕНЧЕВ, заради
влошените лични отношения между тях. В този смисъл показанията на свидетелите относно
момента в който ответникът е завзел реалната част от имота на ищеца и е
започнал да я владее остана неизяснен. В тежест на ответника е да установи
пълно и главно момента от който е установил владението си, на този момент не бе
установен по безсъмнен за съда начин.
При изложените съображения съдът намира, че по силата на договор за
покупко-продажба, оформен с Нотариален акт за продажба на недвижим имот вх.рег.
19357от 08.08.2016 год., акт № 18, том LI, дело № 10731, дв. вх. peг. 19163 на
Службата по вписванията – В.ищецът е придобил правото на собственост в имот - НИВА,
находяща се в землището на гр. Д.ч., община Д.ч., обл. Варна, м-ст К., представляваща имот пл. № 183009 (едно осем три
нула нула девет) с площ от 5040 (пет хиляди и четиридесет)кв.м., при граници и
съседи: имоти пл. №№ 183008, 000747, 183010, 043003, 000292 в чиято плащ се
включва и спорната заградена от ответника Мирев площ. В този смисъл се явяват
доказани твърденията, че притежава правото на собственост върху спорния терен.
От заключенията на вещите лица бе установено, че същата площ съставлява реална
част от имот пл. № 183009.
По владението:
По делото липсва спор, че спорната реална част от имот с пл. № 183009 се
владее от ответника. На практика ответникът не само не оспорва това
обстоятелство, а и твърди владението си върху тази част с оглед вече обсъденото
възражение за придобиване по давност.
От заключенията по приетата по делото СТЕ на в.л. Т. се установи, че
застъпената площ между изградената от ответника плътна ограда и границата на имот
пл. № 183009 по кад. карта е 15.24 м2. Тази площ е отразена в комбинираната
скица (л. 517). Средната дължина по която са застъпени двата имота е 19.21 м и
средна ширина (дълбочина на навлизане) 0.80 м. Площта е заключена във фигурата
между точки (20-21-22-28-27-20) по скицата на вещото лице. В съдебно заседание вещото лице Т. пояснява, че в скицата тази площ е
повдигната с бежов цвят.
Като резултат следва да бъде прието, че ответникът е този, който има
достъпа до спорната реална част, а ищецът няма. Изложените съображения мотивират
извода за основателност на иска по чл.108 ЗС.
За да бъде
уважен иска по чл. 109 ЗС, действието на ответника по възпрепятстване правото на собственост
следва да продължава и към момента на приключване на съдебното дирене по спора.
В този смисъл е и Решение № 5 от 12.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2844/2016 г.,
II г. о., според мотивите на което граматическото тълкуване на употребената
глаголна форма, сочеща на резултат в „сегашно" време, изисква установяване
на действието и съществуването му в рамките на висящия процес, както и
наличието на връзката между конкретното неоснователно действие на ответника и
обема на препятстване упражняване правото на собственост на ищеца от тези
действия, т. е. за да бъде ангажирана отговорността следва в резултат на
неоснователното действие да има позитивно изразен резултат в смисъл на
измерение на реално установено вредоносно поведение или на поддържане на такъв
резултат от ответника.
Гореизложените съображения, както и тези относно иска по чл. 108 ЗС са
напълно относими и относно иска с правно основание чл. 109 ЗС. Налице е право
на собственост за ищеца, невъзможност същия да ползва имота си и трайно налична,
включително към приключване на съдебното дирене масивна ограда, която безспорно
се установи, че е изградена от ответника. Именно чрез същата се смущава правото
на собственост на ищеца. Установено бе от вещото лице по допълнителната СТЕ, че
изградената плътна ограда с дължина по която са застъпени двата имота от 19.21
кв.м, а средна ширина (дълбочина на навлизане) от 0.80 м. оградата продължава
от точка 20 до 21, което е отразено в комбинирана скица 1.1. от заключението с
успоредни линии в кафяв цвят.
По делото липсват доказателства, от които да се установява в кой момент е
изградена масивната ограда. Не се установява, а и не се твърди, че същата е
законно изградена. Липсват данни за каквото и да е правно основание за
изграждането ѝ в имота на ищеца с № 183009, в това число такива за
съгласие от предишния собственик. Ето защо по този иск съдът следва да осъди
ответника да преустанови нарушението като премахне оградата.
По отношение на
изградената постройка, представляваща техническо помещение „А“ с площ от 77
кв.м.
Установено бе от вещото лице по допълнителната СТЕ, че изградената в
имот 43.3 сграда, индивидуализирана в заключението, като „технологично
помещение А“ навлиза в имота на ищеца с ширина от 0,80 м. до 0,20 м.
Навлизането на сградата показано в изготвената към заключението скица 1.1, като,
сградата, представляваща „технологично помещение А“ навлиза в имота на ищеца с
площ от 2,68 кв.м, като средната дължина на застъпване е 6.78 м, средната ширина
на застъпване е 0.40 м. Площта е заключена във фигурата между точки
24-25-26-27-28-24 по скица 1.1. Заключението на вещото лице Т. сочи, че
стрехата на сградата минава на около 5 см. след оградата в имота на ищеца, като
целта е явно да отведе водата извън заградения двор и в същото време да не тече
вода върху самата ограда. Навлизане по-голямо от навлизане на оградата има
единствено при издатината на сградата между точки 27 и 28 на Приложение № 1.1.
Там има отвори на хладилна инсталация които са на около 85 см над терена и затова
най вероятно там стрехата е най силно издадена напред. По отношение на сградите
в имот 43.3 от община Д.ч. е издадено удостоверение за търпимост изх. № 9400Г-91(5)/08.08.2016
г. на гл. арх. на общ. Д.ч. в което сградата е описана, като технологично
помещение „А" с площ 77 кв.м.
От ищцова страна се иска също и премахване на изградените в нарушение на
законовите правила постройки в собствения на ответника имот, като разположени в
съседство на имота на ищеца, без спазване на допустимите отстояния до границата
между двата имота.
По
въпроса следва ли решението по чл. 109 ЗС
да се ограничи само до обема на правата на ищеца или може да навлезе в правната сфера на ответника извън
рамките на засегнатите права на ищеца, т. е. да се постанови премахване на
цялата постройка ако само части от нея навлизат
в имота на ищеца, респ. е разположена на по-малко отстояние от регулационната
линия от допустимото, е постановено Решение № 122 от 6.06.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 6600/2013 г., I г. о., ГК. Прието е с цитираната съдебна практика, че решението
по чл. 109 ЗС
следва да се ограничи само до обема на правата на ищеца и не може да навлезе в правната сфера на ответника извън
рамките на засегнатите права на ищеца. Уточнено е, че съдът не може да
постанови премахване на цялата постройка, ако само част от нея навлиза в имота на ищеца, респ. е разположена
на по-малко отстояние от регулационната линия от допустимото. Съображенията са,
че реда на чл. 109 ЗС
ищецът може да иска преустановяване на определено действие само доколкото
същото му пречи да упражнява в пълен обем притежаваното от него право на
собственост. По този ред не може да се навлиза
в правната сфера на ответника по начин да се препятства упражняването на
неговите права, ако то не засяга и не ограничава правата на ищеца.
Принадлежащата на ответника търпима сграда може да бъде съборена само в онази
част, която засяга правата на ищеца и му пречи да ги упражнява. Целта на
производството е да бъде преустановено неправомерно поведение на ответника, но
само в рамките, до които чрез него се уврежда правната сфера на ищеца.
Разпоредбата няма за цел за налага на ответника допълнителна санкция или
ограничение.
С
горецитираното решение е прието, че ако една постройка е изградена със
съгласието на собственика на съседния имот и/или търпяна от него, неговият
правоприемник няма правото да иска премахването ѝ, тъй като собствениците
на съседни имоти могат да постигнат съгласие за застрояване на регулационната
линия /дори и неформално/ и са длъжни да съобразяват поведението си с това
фактическо състояние, ако то е трайно установено. Така постигнатото съгласие
следва да обвързва и техните правоприемници, които придобиват собствеността с
оглед правното и фактическо състояние на вещта, като съществуващите ограничения
в ползването, включително и касаещи отстоянията и разположението на
съществуващите в имота сгради, не представляват скрит недостатък на вещта,
видими и известни са за преобретателя. Поради това следва да се приеме, че
правото на собственост е придобито и с оглед съществуващите ограничения в
ползването.
В
настоящия случай няма доказателства за наличие на изрично изразено съгласие от
страна на предишния собственик в имота на ищеца, за изграждане на процесната
сграда описана, като технологично помещение „А" с площ 77 кв.м. Данните по
делото сочат обаче, че последният е търпял това правно положение и не се е
противопоставял на него.
Според
заключението на вещото лице, описаната, като технологично помещение „А" с
площ 77 кв.м. сграда представлява полумасивна постройка, изградена от
термопанели.
Предвид изложеното съдът счита иска на ищеца с правно основание чл. 109
ЗС за основателен и по отношение на сградата описана, като технологично помещение
„А“ с площ 77 кв.м, като постанови премахването ѝ, но само в частта в
която тази сграда навлиза по площ и надвисва със стряхата си в имота на ищеца.
За останалата част на тази сграда, както и относно изградените в нарушение на законовите правила постройки в собствения на
ответника поземлен имот, предвид обстоятелството, че са търпим строеж,
премахване не следва да се допуска. Такова би представлявало навлизане в
правната сфера на ответника извън рамките на засегнатите права на ищеца.
По иска с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, извън случаите на чл. 55 –
чл. 58 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, а
съгласно чл. 59, ал. 2 ЗЗД това право възниква, когато няма друг иск, с който
обеднелият може да се защити.
Съгласно дадените разяснения в Постановление № 1/1979 г. на Пленума на
ВС, ищецът разполага с иск по чл. 59 ЗЗД, когато не са налице фактическите
състави на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, липсва друг път за правна защита, но е увеличено
без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице.
При осъществяване на общия фактически състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД има
неоснователно преминаване на блага от имуществото на едно лице в патримониума
на друго лице и в тези случаи според ППВС № 1/79 г. вземането е изискуемо от
деня на разместване на благата, защото неоснователността съществува при самото
преминаване на имуществото, а не в някой последващ момент.
Фактическият състав на чл. 59 ЗЗД, от който се поражда вземането за
обезщетение за ползване на недвижим имот без основание, не включва покана до
лицето, което държи имота. Обезщетението се дължи от момента, от който
собственикът е бил лишен от възможността да ползва собствената си вещ и да
реализира доходи от нея. Поканата за заплащане на обезщетение има значение само
за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи
обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата, с
която неоснователно се е обогатил. Така Решение №218/29.12.2015 по дело
№7310/2014 на ВКС, ГК, I г.о.; Решение № 1615 от 09.05.1996 г. по гр.д. №
1678/95 г. на ВС, ІV. г.о.; Решение № 378 от 28.07.2010 г. по гр.д. № 148/ 09
г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 217 от 08.10.2013 г. по гр.д. № 1290/2013 г. на
ВКС, ІІІ г.о.; Решение № 298 от 14.12.2011 г. по гр.д. № 1502/2010 г. на ВКС,
ІІ г.о., и др.
В разглеждания случай ищецът претендира обезщетение за времето, през
което е лишил ищеца от ползването на реалната част от имота му в размер на
средния пазарен наем, считано от 08.08.2016 г. до предявяване на исковата молба
в съда – 16.04.2018 година в размер на 500 лв., ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска в съда - 16.04.2018 година до окончателното
изплащане на обезщетението.
Установено бе делото, че ответникът неоснователно е държал спорната площ
от 15,24 кв.м. от имота на ищеца, като по този начин първоначално е
възпрепятствал възможността да го ползва по предназначение. Несъмнено е, че вследствие
на възпрепятствания достъп в имуществената сфера на ищеца е настъпило
намаление, изразяващо се в невъзможност същия да извлича полезните свойства на тази
част от собствения му имот, в това число да получава доход от наем.
От заключението на вещото лице Т. по допълнителната експертиза се
установява, че пазарната стойност на наема на заетата площ от 15,24 кв.м. за
периода от 08.08.2016 г. до 16.04.2018 година възлиза на 752,00 лв. При предявен
размер от 500,00 лева искът с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД се явява
основателен.
При този изход на делото и доколкото с поведението си ответникът е
станал повод за завеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на разноски в размер на действително реализираните такива, които под
формата на възнаграждение за адвокат в размер на сумата от 2065,50 лв. Тези
разноски, предвид частичната основателност на иска се дължат наполовина.
Предвид отхвърляна на исковете в част, ответникът също има право на
разноски, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК. От страна на ищеца е направено възражение
с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на възнаграждението на
процесуалния представител на ответника. Съдът намира същото за основателно по
следните съображения:
Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д.№ 6/2012г. ОСГТК съдът не е обвързан с ограничението на § 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Съдът, съобразно нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, броя на съдебните заседания, предявяването на няколко обективно съединени иска, броя на разпитаните свидетели и др. намира, че хонорарът на процесуалния представител на ответника в размер на 4000 лв. се явява прекомерен съобразно материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, поради което следва да се намали до размера на претендирания от ищеца такъв от 800,00 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА за установено спрямо ответника Г.В.М., ЕГН ********** действащ в качеството си на ЕТ „Г.М.- 53",
ЕИК *********, адрес ***, че В.М.М., ЕГН **********,***, е собственик на реална част с площ от 15,24 кв.м. от
собствения му имот НИВА, находяща се в гр. Д.ч., община Д.ч., обл. Варна, м-ст К., представляваща имот пл. № 183009 (едно осем три
нула нула девет) с ЕКАТТЕ 21912 и с обща площ 5040 (пет хиляди и четиридесет)
кв.м., при граници и съседи: имоти пл. №№ 183008, 000747, 183010, 043003,
000292, която част е повдигната с бежов
цвят във фигурата между точки 20-21-22-28-27-20 на комбинирана скица № 1.1 на
вещото лице по приетата СТЕ (л. 517 от делото), която скица, приподписана
от съда, съставлява неразделна част от настоящото решение, като
ОСЪЖДА Г.В.М., ЕГН ********** действащ в качеството
си на ЕТ „Г.М.- 53", ЕИК *********, адрес ***, ДА ПРЕДАДЕ НА В.М.М., ЕГН **********,***,
ВЛАДЕНИЕТО върху реална част с площ от 15,24 кв.м. от
собствения му имот НИВА, находяща се в гр. Д.ч., община Д.ч., обл. Варна, м-ст К., представляваща имот пл. № 183009 (едно осем три
нула нула девет) с ЕКАТТЕ 21912 и с обща площ 5040 (пет хиляди и четиридесет)
кв.м., при граници и съседи: имоти пл. №№ 183008, 000747, 183010, 043003,
000292, която част е повдигната с бежов
цвят във фигурата между точки 20-21-22-28-27-20 на комбинирана скица № 1.1 на
вещото лице по приетата СТЕ (л. 517 от делото), която скица, приподписана от
съда, съставлява неразделна част от настоящото решение, на осн. чл.108 ЗС
ОСЪЖДА Г.В.М., ЕГН ********** действащ в
качеството си на ЕТ „Г.М.- 53", ЕИК *********, адрес ***, ДА ПРЕУСТАНОВИ действията, с които без основание
пречи на ищеца В.М.М.,
ЕГН **********,***, да упражнява правото си на собственост, като премахне изградената от него
масивна ограда, ситуирана в реална част от
НИВА, находяща се в гр. Д.ч., община Д.ч., обл. Варна, м-ст
К., представляваща имот пл. № 183009 (едно осем три нула нула девет) с ЕКАТТЕ
21912 и с обща площ 5040 (пет хиляди и четиридесет) кв.м., при граници и
съседи: имоти пл. №№ 183008, 000747, 183010, 043003, 000292, която ограда е очертана чрез двойна линия с
оранжев цвят с протежение от точка 20 до точка 21 на комбинирана скица № 1.1 на
вещото лице по приетата СТЕ (л. 517 от делото), която скица, приподписана
от съда, съставлява неразделна част от настоящото решение, на осн. чл.109 ЗС.
ОСЪЖДА Г.В.М., ЕГН ********** действащ в
качеството си на ЕТ „Г.М.- 53", ЕИК *********, адрес ***, ДА ПРЕУСТАНОВИ действията, с които без основание
пречи на ищеца В.М.М.,
ЕГН **********,***, да упражнява правото си на собственост, като премахне изградената от него ПОЛУМАСИВНА
СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА, в частта в която навлиза
в НИВА, находяща се в гр. Д.ч., община Д.ч., обл. Варна, м-ст
К., представляваща имот пл. № 183009 (едно осем три нула нула девет) с ЕКАТТЕ
21912 и с обща площ 5040 (пет хиляди и четиридесет) кв.м., при граници и
съседи: имоти пл. №№ 183008, 000747, 183010, 043003, 000292, което навлизане е повдигнато с бледо розова
щриховка във фигурата между точки 24-25-26-27-28-24, заедно със СТРЕХАТА ОТ
ПОКРИВА на тази постройка, навлизаща
съобразно очертаната със синя линия фигура между точки 24-25-26-27-28-24 и със
лилава прекъсната линия между точки 24 и 25 на комбинирана скица № 1.1 на
вещото лице по приетата СТЕ (л. 517 от делото), която скица, приподписана
от съда, съставлява неразделна част от настоящото решение, на осн. чл.109 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от В.М.М., ЕГН **********,***
против Г.В.М., ЕГН ********** действащ в
качеството си на ЕТ „Г.М.- 53", ЕИК *********, адрес *** по реда на
чл. 109 ЗС иск за премахване на изградените в нарушение на законовите правила
постройки в собствения на ответника поземлен имот, като разположени в съседство
на имота на ищеца, без спазване на допустимите отстояния до границата между двата
имота.
ОСЪЖДА Г.В.М., ЕГН ********** действащ в
качеството си на ЕТ „Г.М.- 53", ЕИК *********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца
В.М.М., ЕГН **********,***
размер на 500,00 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за времето, през което е лишил ищеца от
ползването на реалната част от имота му в размер на средния пазарен наем, считано
от 08.08.2016 г. до предявяване на исковата молба в съда – 16.04.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от предявяване на иска в съда - 16.04.2018 година
до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.В.М., ЕГН ********** действащ в
качеството си на ЕТ „Г.М.- 53", ЕИК *********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца
В.М.М., ЕГН **********,***,75 лв. – разноски пред ВРС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В.М.М.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ответника Г.В.М.,
ЕГН ********** действащ в качеството си на ЕТ „Г.М.- 53", ЕИК *********,
адрес ***, сумата 561,25 лв. – разноски пред ВРС, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящото решение да се връчи на
страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание
чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: