Р Е
Ш Е Н И Е № 31
гр.Стара Загора, 24.01.2022 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
при секретаря Николина
Николова
и в присъствието на
прокурора Петя Драганова,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 552 по описа за 2021
год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
с правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба, подадена от А.Г.Б. *** чрез пълномощника адвокат Г.В. против Областна
дирекция на МВР Стара Загора за присъждане
на обезщетение в размер на 301, 31лв за претърпени имуществени вреди. Ищецът твърди,
че е заплатил глоба в размер на 280лв по
отменен впоследствие електронен фиш серия К № 3769985 на Областна дирекция на МВР
Стара Загора с влязло в сила съдебно решение по АНД № 356/ 2020г по описа на Районен
съд Чирпан. Счита, че са налице елементите от фактическия състав на отговорността
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата
280 лв ведно законна лихва върху тази сума за периода 09.12.2020г до 08.09.2021г
в размер на 21.31лв, както и да му присъди
направените в настоящото производство разноски.
Ответникът – ОД
на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. А. с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва
иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че е налице специален ред за
възстановяване на недължимо платени глоби, оповестен на интернет страницата на
МВР. Поддържа, че сумите за глоби по издадени електронни фишове постъпват във
Фонд за безопасност на движението, чието ръководство се осъществява от
Министерството на вътрешните работи, което е самостоятелен правен субект,
различен от ОД на МВР Стара Загора. По
тези съображения моли производството да бъде прекратено поради недопустимост на
исковата претенция, алтернативно – тя да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана. Прави искане адвокатското възнаграждение на ищеца в производството
по настоящото дело да бъде присъдено в минимален размер. Претендира за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора дава заключение, че предявеният иск е
основателен и доказан по съображения за наличие на всички предпоставки п очл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, поради което предлага да бъде уважен.
От събраните по
делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Срещу А.Г.Б. като законен представител на „ДИ СИ
2008” ООД гр.Асеновград е издаден Електронен фиш серия К № 3769985 от ОД на МВР
Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.1, т.5
от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 400лв. Като административно нарушение са възприети
обстоятелствата, че на 30.05.2020г в 12:55ч в област Стара Загора, общ.Чирпан,
АМ Тракия, км.190 в посока към гр.София е установено превишение на скоростта,
въведена с пътен знак В26 от 90 км/ч, от
товарен автомобил „Фолксваген Пасат” с
рег.№ ******, собственост на „ДИ СИ 2008“ ООД, чийто законен представител е А.Г.Б..
По жалба на Б. е
образувано АНД № 356/ 2020г по описа на Районен съд Чирпан, приключило с
Решение № 260029/ 17.11.2020г, с което Електронен фиш серия № 3769985, издаден
от ОД на МВР Стара Загора, е отменен като незаконосъобразен. Решението е влязло
е в законна сила на 09.12.2020г.
Междувременно,
на 18.08.2020г, „ДИ СИ 2008“ ООД е наредило плащане по сметка на МВР на сумата
280лв с основание за плащане „Електронен фиш серия К № 3769985”, видно от
представеното и прието като доказателство неоспорено извлечение с данни за
плащане от БНБ. Сумата се равнява на 70
% от глобата, наложена с електронния фиш.
Към материалите по настоящото дело е приложена
в цялост /съгласно изявлението на процесуалния представител на отметника/
преписката по издаване на Електронен фиш серия К № 3769985 от ОД на МВР Стара
Загора.
Така установената фактическа обстановка
мотивира следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на
административна дейност.
Предявеният
иск за обезщетение за вреди е допустим като предявен от лице с правен интерес и
след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по
съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/. Насочен е срещу надлежен ответник по
смисъла на чл.205 от АПК - юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. В случая това е ОД на МВР Стара
Загора, независимо дали в нейния бюджет е постъпила търсената от ищеца сума или
във Фонда за безопасност на
движението, създаден с § 1, ал. 4 от ДР на Закона за движение по пътищата.
Въпросът за допустимоста на претенцията в контекста на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ е
решен с окончателното определение № 10950/ 01.11.2021г по адм.д.№ 10355/ 2021г
на ВАС.
Въпреки, че НП не е административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание
на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни
постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от
административен орган, представлява властнически акт на органите на
администрацията, макар че поражда наказателноправни последици. Неговото
издаване е резултат от изпълнение на нормативно възложени задължения, от
упражняване на административна правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. А съгласно разпоредбата на чл.189, ал.11
от Закона за движение по пътищата, електронният фиш се приравнява на НП. Следователно
и съгласно Тълкувателно
постановление № 1/2015 г. по т.д. № 2/2014 г. Общото събрание на колегиите на
ВАС и на гражданска колегия на ВКС, за вреди от отменено НП/отменен
електронен фиш може да бъде търсено обезщетение
по реда на ЗОДОВ при наличие на останалите предпоставки за това.
Разгледан
по същество, главният иск за присъждане на
обезщетение е неоснователен и недоказан.
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на
отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват
следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата
или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени
по съответния ред; вреда от такъв
административен акт и причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В конкретния случай отговорността на
ответника ОД на МВР Стара Загора, респективно увреждането на ищеца, се основава
на незаконосъобразен Електронен фиш серия К № 3769985, издаден от ОД на МВР
Стара Загора, отменен по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. При
прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление №
2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от
Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме,
че административнонаказателното
производство по налагане на административни наказания, представлява
осъществяване на административна дейност от административни органи при
упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и
правомощия. Налагането на административни наказания от органите на
администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща
управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна
същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административнонаказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно
наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че НП,
като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява
правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
като властнически акт издаден от административен орган /орган на
администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна
/изпълнителна/ дейност, НП следва да се квалифицира като акт на орган или
длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна
дейност по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. А съгласно разпоредбата на чл.189,
ал.11 от Закона за движение по пътищата, електронният фиш се приравнява на НП, затова
спрямо него са приложими всички горепосочени доводи.
Като
съобрази изложеното и доказателствата по делото съдът приема, че е налице само
първата предпоставка за ангажиране отговорността на ОД на МВР Стара Загора по
предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден
незаконосъобразен акт от орган на МВР при изпълнение на административна
дейност. Ищецът обаче не е претърпял
имуществена вреда в пряка причинна връзка с отменения електронен фиш, тъй като
липсва доказателство той да е заплатил редуцирания размер на глобата по този
фиш в срока по чл.189, ал.9 от Закона за движение по пътищата. Данните по делото
показват, че това е направено от юридическото лице „ДИ СИ 2008“ ООД,
което безспорно е различен правен субект от физическото лице А.Б., а и не е
адресат на електронния фиш. Обстоятелството, че А.Б. е законен представител на
заплатилия глобата търговец, не обосновава извод, че в неговата сфера като
физическо лице, както е предявил иска, е настъпило намаление чрез
предварителното й заплащане, което да
представлява имуществена загуба.
С оглед констатираната липса на посочените
елементи от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва
да бъдат отхвърлени както главният иск за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди, така и акцесорният иск за лихви.
При този изход на
спора разноски на ищеца не се дължат, а своевременно направеното искане на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Този
извод следва от разпоредбата на чл. 10, ал. 2, изр. второ от ЗОДОВ, която не
предвижда заплащане на юрисконсултско възнаграждение, а само разноските по
производството. Специалният закон регламентира възможността ищецът да заплати
на ответника освен разноските по производството и възнаграждение, ако е бил
защитаван от юрисконсулт, в разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, която обаче
е неприложима в случая доколкото касае частично отхвърляне на иска /определение
№ 287/ 13.01.2022г по адм.д. № 11998/2021г на ВАС.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.204, ал.1 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на А.Г.Б. ЕГН ********** *** против
Областна дирекция на МВР Стара Загора за
присъждане на обезщетение в размер на 280 лв за претърпени имуществени вреди от
отменен електронен фиш серия К № 3769985 на Областна дирекция на МВР Стара Загора
с влязло в сила съдебно решение по АНД № 356/ 2020г по описа на Районен съд Чирпан
и законна лихва върху тази сума за периода 09.12.2020г до 08.09.2021г в размер на
21.31лв, както и за направените в настоящото производство разноски.
ОТХВЪРЛЯ искането на Областна дирекция на МВР Стара Загора за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: