№ 749
гр. Стара Загора, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Д.а
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20255530100086 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, гр. София твърди, че на
12.07.2024 г. депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК вх. №229655 срещу ответното дружество за сумата 23265,35 лв.,
от които 18753,03лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 10.2021 г. до м. 04.2023 г., 4510,03 лв. -
законна лихва за забава от 01.12.2021 г. до 04.07.2024 г., както и 1,80 лв. -
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от
01.03.2022 г. до 31.03.2022 г. и 0,49 лв. - законна лихва за забава за периода от
01.05.2022 г. до 04.07.2024 г., като претендирал и законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по
делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С
разпореждане, постановено по ч.гр.дело №42890/2024 г. по описа на СРС, 178
състав било уважено искането му и била издадена заповед за изпълнение. В
срока по чл. 414 от ГПК длъжникът депозирал възражение срещу заповедта за
изпълнение, с оглед на което, със съобщение, получено от ищеца на 08.10.2024
г., съдът му указал, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок. В законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК ищецът
предявява иск за установяване на вземането си за консумирана и незаплатена
1
топлинна енергия /ТЕ/ срещу „Мармас“ ЕООД, като потребител на ТЕ за
стопански нужди за топлоснабден имот - част от триетажна сграда, находящ се
в гр. София, общ. „Оборище”, ..., за периода м. 10.2021 г. до м. 04.2023 г., с аб.
№1256/ инсталация **********. Между страните не бил подписан договор за
продажба на топлинна енергия въпреки отправената покана от страна на
ищеца, поради което ответникът се обогатил неоснователно за негова сметка и
дължал да му върне онова, с което се обогатил неоснователно до размера
обедняването. В § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107
от 09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 74 от 08.09.2006 г./ потребител
на ТЕ за стопански нужди било физическо или юридическо лице, което
купувало ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански
нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. С
оглед изложеното и по силата на нормативните актове ответникът бил
потребител на ТЕ и за него важало действащото за този период
законодателство в областта на енергетиката. В този смисъл в чл. 149, ал. 1, т.3
ЗЕ било регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от
топлопреносното предприятие се осъществявала на основата на писмени
договори при общи условия (ОУ), които се сключвали между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се
изготвяли от ищеца и се одобрявали от ДКЕВР. С тези общи условия се
регламентирали търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и
ищеца - правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите
при неизпълнение на задълженията и др. За процесния период в сила били ОУ
за продажба на ТЕ за стопански нужди от “Топлофикация София” ЕАД на
потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-043/12.07.2002 г. на
ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с
Решение № ОУ- 033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като същите били в сила от
датата на решението. В глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл. 40, ал. 1 бил
определен редът и срокът, в който купувачите на ТЕ, в т.ч. и ответникът, били
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20
число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена
от продавача данъчна фактура. В този смисъл задължението на ответното
дружество за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в
2
ежемесечно получаваните фактури, бил най-късно до 20-о число на
следващия месец. С изтичането на последния ден от този срок ответникът
изпадал в забава за тази сумата по фактурата - чл.86, ал.1 от ЗЗД. В случай, че
ответникът имал възражение относно стойността на начислената ТЕ (сума), то
всеки месец имал регламентираната между страните и уредената от закона
възможност да предяви възражение - чл.40, ал.2 от ОУ. До настоящия момент
в деловодството на ищеца не било постъпвало такова възражение, за да е
необходимо да бъдат преразгледани съответните начислени суми. Ищецът
изпратил писмо-покана, с което ответникът бил поканен да заплати
доброволно дължимата сума, както и че ако не заплати същата в 7-дневен срок
от получаване на писмото, ищецът щял да пристъпи към принудителното им
събиране по реда на чл.154, ал.1 от ЗЕ, с всички законни последици от това.
Въпреки отправената покана плащане не било извършено, поради което на
17.10.2023 г. ищецът депозирал на основание чл. 410 от ГПК заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, за ползвана, но
незаплатена ТЕ в топлоснабдения имот за горепосочения период. В
изпълнение на разпоредбата на чл. 112 г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 138б от ЗЕ/
сградата-етажна собственост, в която се намирал имотът на ответника,
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма „Далсия“ ООД. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ
сумите за ТЕ за процесния период - м.10.2021г. до м.04.2023г., били
начислявани от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след
края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в
сградата - „Далсия“ ООД, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28
май 2004 г. за топлоснабдяването /издадена от министъра на енергетиката и
енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./. За имота на ответника
били издадени изравнителни сметки /индивидуални справки/, от които се
установявало, че сумите за топлинна енергия за имота на ответника били
начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в имота. Ищецът моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на „Мармас“ ЕООД,
че дължи на „Топлофикация София” ЕАД сума за консумирана топлинна
енергия в общ размер на 18753,03 лв. - главница, представляваща стойност на
3
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.10.2021г. до м.04.2023г.,
4510,03лв. - законна лихва за забава от 01.12.2021г. до 04.07.2024г., както и
1,80лв.- представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.03.2022г. до 31.03.2022г. и 0,49лв. - законна лихва за забава за
периода от 01.05.2022г. до 04.07.2024г., ведно със законната лихва от
17.10.2023г. датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. №289675 до окончателното изплащане на
сумите. Претендира направените съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът „МАРМАС“ ЕООД, гр. Стара Загора оспорва изцяло
исковата молба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана. Ответникът не бил в договорни отношения с „Топлофикация
София“. Ответникът придобил имота от съдия-изпълнител и при проверка
установил, че имотът никога не бил топлоснабдяван, като имал за целта
изградена собствена система за отопление, в която предишният собственик на
имота инвестирал. Възразява да бъде обявен по презумпция за абонат на
Топлофикация, тъй като такъв се ставало само след подписване на договор. В
този смисъл ищецът превратно тълкувал разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 от
ЗЕ. Абсолютно неоснователно било позоваването на ОУ в исковата молба, тъй
като ответникът можел да бъде адресат на разпоредби в ОУ само ако ги бил
приел и се бил съгласил с тях. Имотът от неговото придобиване до настоящия
момент не се използвал. Посоченото лице в исковата молба К.Й.А. не бил
нито служител на ответника, нито упълномощено лице. Не било ясно на какво
основание приел покана за плащане на някаква сума. Това лице не било
познато на ответника и неговите действия по никакъв начин не можели да
ангажират ответното дружество. Претендираните от ищеца суми били
недължими, тъй като от момента на придобиването до настоящия момент на
ответника не била доставяна топлинна енергия.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „ДАЛСИЯ" ООД, гр. София
не взема становище по предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намери за установено следното.
Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, който представлява специален
положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че
4
вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за
изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от
който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу
вземането.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 42890/2024 г. по описа на РС - София,
съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
24482/05.08.2024 г. за сумата 18753,03 лв., представляваща главница за цена на
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, ..., част от триетажна сграда, аб.№ 1256, за период от 01.10.2021 г. до
30.04.2023г., ведно със законната лихва от 17.10.2023г. до изплащане на
вземането, сумата 4510,03 лв. представляваща мораторна лихва за период от
01.12.2021г. до 04.07.2024г., сумата 1,80лв., представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2022г. до
25.07.2024 г., ведно със законната лихва от 17.10.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 0,49лв. , представляваща мораторна лихва за период от
01.05.2022 г. до 04.07.2024 г. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило
възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена
настоящата искова молба.
Ищецът претендира главно вземане, произтичащо от неоснователно
обогатяване по смисъла на чл.59 ЗЗД. Както в заявлението по чл. 410 ГПК,
така и в исковата молба ищецът поддържа, че ответникът е потребител на
топлинна енергия за стопански нужди, но поради бездействието му не бил
сключен предвидения в разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмен договор
при Общи условия, поради което следва да отговаря по правилата на
неоснователното обогатяване за потребената топлинна енергия.
Основните елементи на общия фактически състав на неоснователното
обогатяване по чл.59 от ЗЗД са следните: обогатяване на едно лице,
изразяващо се в придобиване на имуществени блага или спестяване
изразходването на такива, реализиращо се посредством увеличаване на актива
или намаляване на пасива, или спестяване на разходи, които е трябвало да
бъдат направени; обедняване на друго лице, чрез ефективно намаляване на
имуществото или пропускане на сигурното му увеличаване чрез придобиване
на нова облага; отсъствие на правно основание за обогатяването и връзка
между обедняването и обогатяването, която да не причинно-следствена, а
5
двете явления произлизат от един общ факт или група от факти /в този смисъл
е ППВС № 1/28.05.1979 г./ За основателността на иска по чл. 59 ЗЗД, предвид
субсидиарния му характер, е необходимо да липсва друга правна възможност
за защита на обеднелия.
В разглеждания случай доказването на твърдяното неоснователно
имуществено разместване се свежда до установяване от страна на ищеца при
условията на пълно и главно доказване на обедняването му в размер на
стойността на доставената в имота на ответника през исковия период
топлинна енергия (вкл. стойността на услугата дялово разпределение),
обогатяването на ответника чрез потребяването на тази енергия и
спестяването на разходи за това, както и наличието на връзка между
обогатяването и обедняването, изразяваща се в това, че топлинната енергия е
ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено
разместване в отношенията между двете страни.
По делото не е спорно, че ответникът е придобил процесния имот,
находящ се в гр. София, ..., представляващ част от триетажна сграда, чрез
публична продан, като постановлението за възлагане е влязло в сила на
13.10.2021 г. /л.39 – 44 от гр.д.№ 62288/2024 г. по описа на РС – София/.
Не се спори също така, че ищецът няма писмен договор за доставка на
топлинна енергия с ответника. По делото е приложена покана от ищеца до
ответника, в която последният е поканен да попълни комплект във връзка със
сключване на писмен договор за доставка на топлинна енергия. Предвид
липсата на отбелязване за съдържанието на пратката, не може да се приеме, че
изявленията на дружеството ищец са достигнали до знанието на ответника.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ "небитов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на
топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи
писмен договор (за разлика от потребителите на топлинна енергия за битови
6
нужди). В този смисъл са и представените по делото Общи условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди, чл. 1, ал. 2, от които
предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“
ЕАД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз
основа на писмен договор с всеки купувач.
В разглеждания случай претенцията на ищеца се основава на твърдение
за реализирано неоснователно обогатяване от ответника, тъй като между
страните не е сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди. Поради това ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия
на договорно основание, а единствено на извъндоговорно такова – арг. чл. 59
ЗЗД, тъй като липсата на договор е липса на основание за получаване на
топлинна енергия.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че по делото липсват първичните записи за отчети
на общия топломер в сградата за процесния период. В представената от ищеца
таблица няма данни за действителния топломер с неговия сериен номер, като
в самата таблица е отбелязано, че блоковата абонатна станция не е
собственост на „Топлофикция София" ЕАД. Няма представени данни и от
уреди за дялово разпределение на топлинна енергия през процесния период за
имота на ответника. Според вещото лице при липса на първични записи с
подписите на клиента при отчитането може да се счита, че данните са били
прогнозни. Няма представени данни от „Топлофикация София“ ЕАД общ
топломер, монтиран в абонатна станция, намираща се в имота на ответника на
пресечката на ... и бул. ..., да е преминал първоначална проверка. Няма
представени протоколи за монтаж и демонтаж на общия топломер, монтиран в
абонатна станция, намираща се в имота на ответника на пресечката на ... и бул.
..., поради което според експерта няма как да сме сигурни, че представените
Свидетелства за проверка на Лаборатория за проверка „ Арттест-Б” №№ С1-
3576-1; С1-3576-2; С1-3576-3 от 25.11.2021г. са относими към абонатна
станция, намираща се в имота на ответника на пресечката на ... и бул. .... Освен
това, понеже исковият период е за месеците 10.2021г. - 04.2023г., без протокол
за монтаж няма как последващата проверка с представените Свидетелства за
проверка на Лаборатория за проверка „Арттест-Б” №№ Cl-3576-1; Cl-3576-2;
С1-3576-3 от 25.11. 2021г. да е относима след 25.11.2021 г. към абонатна
станция, намираща се в имота на ответника на пресечката на ... и бул. .... При
7
оглед на място вещото лице е установило, че в собствения на ответника имот е
изградена автономна отоплителна инсталация, която към момента на
проверката работи и захранва част от сградата. При обстойния оглед на всички
помещения в мазето не е открит тръбопровод на „Топлофикация София” ЕАД,
нито пък абонатна станция, която да е свързана с тръби, различни от тръбите
на автономната термопомпена инсталация на ответника. Няма следи и данни
за друга отоплителна инсталация освен автономната отоплителна инсталация
на ответника „Мармас” ЕООД. Съдът възприема експертното заключение с
оглед неговата изчерпателност, обоснованост и незаинтересуваност.
Следва да се отбележи, че исковата претенция се основава изключително
на счетоводни записвания на ищцовото дружество, които при условията на
чл.182 ГПК могат да имат доказателствена стойност, но само ако са редовно
извършени. Редовното водене на счетоводството от гледна точка на
първичната счетоводна документация обаче е оспорено от ответника, което
налага пълно доказване от страна на ищеца, че счетоводството е редовно
водено. Тъй като редовността на счетоводните записвания е предпоставка за
доказателствената сила на същите, страната, която се позовава на такива
счетоводни записвания, е длъжна да докаже, че счетоводните записвания са
редовни, т.е. че се основават на документация, която може да се
противопостави на противната страна. Не би могло да се поддържа, че в
тежест на последната е да докаже оспорването на редовността на
счетоводните записвания, защото самите записвания не носят подписа й. Едва
след като се установи, че счетоводните записвания се основават на документи,
които носят подписа на страната, на която се противопоставят, или пък на
официални и други документи, които я задължават, в такъв случай вече е в
нейна тежест да докаже оспорването на тези документи /в този смисъл е
решение № 1991/10.08.1957 г. по гр.д.№ 3941/57, ІV г.о. на ВС/.
В случая не може да се приеме, че ищецът е установил по делото
основанието, на което е извършено осчетоводяването на дължимите от
ответника суми, респ. че е доказал, че счетоводните записвания са извършени
на базата на годна документация, противопоставима на ответника. Липсват
доказателства, от които да се установява, че през исковия период в имота на
ответника реално е била доставена топлинна енергия от ищеца. В случая от
доказателствата по делото не се установява, че през процесния период
8
абонатна станция на ищеца, обслужваща сградата, в която се намира имотът
на ответника, е работила и доставяла топлинна енергия. Не е установено
също така дали средството за измерване, монтирано в абонатната станция, е
преминало съответната проверка, респ. че топлинната енергия, доставяна в
сградата, е измервана от технически изправно средство за търговско
измерване. Липсват доказателства дали в имота на ответника е бил монтиран
уред за измерване, както и за начина, по който е извършено дяловото
разпределение, поради което не може да се установи дали са спазени
нормативните изисквания за това. Във връзка с горните обстоятелства в
заключението на повторната съдебно-счетоводна експертиза по делото се
сочи, че няма как да бъдат съставени коректни първични счетоводни
документи, въз основа на които да бъдат издадени фактури за ползвана
топлинна енергия.
От заключението на съдебно-техническата експертиза става ясно, че
претендираната цена на доставена топлинна енергия е определена, без да е
извършен реален отчет. Нещо повече – в сградата на ответника изобщо липсва
абонатна станция на „Топлофикация София” ЕАД, поради което обективно не
е възможно да бъде извършена твърдяната доставка на топлинна енергия от
страна на ищеца. Това обстоятелство само по себе си изключва пълното и
главно доказване на реално доставеното количество топлинна енергия, което е
релевантно при претенция за неоснователно обогатяване, защото
неоснователно обогатилото се лице дължи на обеднелия именно това, с което
действително се е обогатило за негова сметка. Длъжникът се обогатява за
сметка на кредитора единствено с количеството доставена до неговия имот
топлинна енергия, което реално е потребил. Противното би означавало самият
кредитор да се обогати за сметка на длъжника, като получи нещо повече от
реално потребеното.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ предвижда задължението на клиентите
в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, да заплащат стойността на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. Посоченото задължение възниква при договорно
обвързване в хипотезата на презумиран договор за доставка на топлинна
енергия, който се счита сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване – арг. от чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. В
9
случая обаче претенцията на ищеца произтича от твърдение за неоснователно
обогатяване, т.е. източникът на вземане не е договор и в този смисъл
правилото на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ е неприложимо. По същите съображения
неприложим в случая е и редът за определяне на количеството топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване (в този смисъл са Решение № 2129
от 13.04.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 12990/2019 г., Решение № 4126 от
22.06.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 607/2018 г. и др.). За да е основателна
претенцията, основана на нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, е необходимо ищецът
да проведе пълно и главно доказване, че насрещната страна е ползвала
топлинна енергия и нейното количество, т.е. трябва да се установи реално
потребеното количество топлинна енергия след отчет на уредите за дялово
разпределение. В случая този релевантен факт не е установен, поради което
съдът приема, че ответникът не е потребил топлинна енергия, поради което и
не е налице хипотеза на спестяване на разходи за нейното овъзмездяване. При
така установените обстоятелства се налага изводът, че не е налице един от
елементите на фактическия състав по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД – релевантно за
правото обогатяване на ответника, поради което предявените главни искове са
неоснователни.
Предвид направения извод за неоснователност на главните искове
неоснователни се явяват и акцесорните претенции за обезщетение за забавено
плащане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Изложеното налага извода, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
На основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати
на ответника направените по делото разноски в размер на 4560 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение и възнаграждения на вещи лица.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“
№23Б, представлявано от П.Р.П. и М.С.Ц., против „МАРМАС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, обл.Стара
10
Загора, общ. Стара Загора, ул.“3латан Станчев“ №15, представлявано от
С.Н.М., иск за установяване на вземането за сумата 18753,03 лв.,
представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ..., част от триетажна
сграда, аб.№ 1256, за период от 01.10.2021 г. до 30.04.2023г., ведно със
законната лихва от 17.10.2023г. до изплащане на вземането, сумата 4510,03 лв.
представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2021г. до 04.07.2024г.,
сумата 1,80лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.03.2022г. до 25.07.2024 г., ведно със
законната лихва от 17.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 0,49лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 01.05.2022 г. до 04.07.2024 г.,
присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№ 24482/05.08.2024 г. по ч.гр.д.№ 42890/2024 г. по описа на РС - София, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б,
представлявано от П.Р.П. и М.С.Ц., да заплати на „МАРМАС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, обл.Стара
Загора, общ. Стара Загора, ул.“3латан Станчев“ №15, представлявано от
С.Н.М., сумата 4560 лева, представляваща разноски по делото.
Делото е разгледано и решено с участието на „ДАЛСИЯ" ООД, гр.
София, бул. „Братя Бъкстон“ №85, ЕИК *********, в качеството на трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
пред Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
11