Р Е Ш Е Н И Е
№ 564 / 10.3.2020г.
гр. Перник, 10.03.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 1872 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Е.М., срещу М.А.Л., с ЕГН: ********** и Е.А.М.,
с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответниците
дължат на ищеца разделно – всеки по ½ част, сумата от общо 1748.53 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия,
за имот – апартамент № 517, находящ се в ***, от които главница в размер на
1615.82 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл, и 132.71 лева –
лихва за периода от 09.07.2017 г. до 16.10.2018 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата
молба са представени копие от извлечение от сметка, копие от вестник „Съперник”
от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди. В хода на производството по делото са представени документи, касаещи
услугата дялово разпределение, копие от Декларация по чл. 14 от Закона за местните
данъци и такси /ЗМДТ/ и копие от акт № 6903/06.04.2012 г. за частна общинска
собственост.
В срока по
чл. 131 от ГПК от страна на ответника Е.А.М. не е депозиран писмен отговор.
Препис от исковата
молба е връчен на ответника М.А.Л. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
поради което на основание ал. 6 от посочената разпоредба на същия е назначен
особен представител – адв. Г.. Последната е депозирала отговор на исковата
молба, с който исковите претенции се оспорват изцяло по основание и размер.
Твърди се,
че страните по делото не се намират в облигационни отношения, доколкото няма доказателства
ответницата да е собственик или ползвател на топлоснабдения имот.
На
следващо място се посочва, че претендираната стойност на топлинна енергия не е
правилно изчислена в съответствие с приложимата нормативна уредба на национално
ниво, а и на ниво право на ЕС. В тази връзка се твърди, че дружеството не е
фактурирало действително потребена топлинната енергия. Оспорва се представеното
извлечение от сметка като се твърди и че счетоводството на ищцовото дружество
не е водено съобразно Закона за счетоводството.
В хода на
производството са извършени и две експертизи – съдебно техническа експертиза
/СТЕ/ и съдебно счетоводна експертиза /ССЕ/.
В съдебно
заседание, проведено на 21.02.2020 г., процесуалният представител на ответника М.А.Л. обръща
внимание, че по делото не са представени доказателства от които да се
установява, че ответниците са потребители на топлинна енергия, доколкото
процесният имот бил собственост на община Перник. Иска претенциите да бъдат
отхвърлени.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца счита исковете за доказани,
поради което иска същите да бъдат уважени.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответницата за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 5599/31.10.2018
г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на
длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“
от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на
„Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.
От представено по делото копие от акт №
6903/06.04.2012 г. за частна общинска собственост /АЧОС/ се установява, че на
06.04.2012 г. община Перник е придобила въз основа на посочения АЧОС собствеността върху следния имот – апартамент №
517, находящ се в ***, доколкото последният е актуван като общинска собственост.
От представено по делото копие от Декларация по чл. 14
от ЗМДТ се установява, че имот – апартамент № 517, находящ се в *** е
деклариран на 21.03.2016 г. като собственост на община Перник въз основа на АЧОС.
По делото са представени документи относно услугата
дялово разпределение.
По делото са изготвени и приети съдебно техническа експертиза и съдебно
икономическа експертиза.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК
– за установяване вземането на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена
заповед № 5599/31.10.2018 г. по ч.гр.д. № ***г. на ПРС за
изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. Това е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК
/преди измененията от ДВ бр. 100, от 20.12.2019 г./. В тази връзка предявеният
установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване
съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната
стойност. Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с
доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че следва да представи
доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в
процеса.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.
В
тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна
енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на топлинна енергия
е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като
ползва топлоснабдения имот в качеството
си на собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно право
на ползване върху имота.
Съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за
потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на
договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
процесния период.
В
конкретния случай от представения по делото акт № 6903/06.04.2012 г. за частна
общинска собственост се установява, че на 06.04.2012 г. община Перник е
придобила въз основа на същия
собствеността върху процесния имот – апартамент № 517, находящ се в ***.
Това обстоятелство се подкрепя и от представената по делото декларация по чл.
14 от ЗМДТ, от която е видно, че именно община Перник е декларирала процесния
имот като свой собствен въз основа на АЧОС.
Не са
наведени твърдения, нито са представени доказателства за промяна в
собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут след издаване
на АЧОС.
На са
наведени твърдения, нито са представени доказателства ответниците по делото да
имат качеството ползватели на процесния имот на вещноправно основание. На са
наведени твърдения, нито са представени доказателства ответниците по делото да
имат качеството ползватели на процесния имот на облигационно основание. Липсват
данни за правоотношение между община Перник и ответниците по делото досежно
процесния имот. Не са представени доказателства и липсват твърдения, между
ответниците и топлопреносното дружество да е сключен нарочен договор за
доставка на топлинна енергия. Не са представени и други документи /заявление за
откриване на партида и др/, от които съдът да може да достигне до извод, че е
наличен такъв договор, макар да не е представен. Не може да се установи дори на
какво основание сумите се претендират от двамата ответници, доколкото липсват
данни същите да са роднини или да имат друга връзка помежду си.
По
тези съображения, доколкото от ангажираните от ищцовото дружество доказателства
не се установи наличие на облигационна връзка между него и ответниците досежно
доставка на топлинна енергия за процесния имот, то и предявеният иск за
главница следва да бъде отхвърлен. След като главният иск е неоснователен, то
за неоснователна следва да се приеме и акцесорната претенция за обезщетение за
забава, поради което последната също следва да бъде отхвърлена.
Тук
е мястото да се отбележи, че действително ответникът Е.А.М.,
редовно призован, не е взел участие в делото – не е подал отговор на искова
молба, не се е явил в о.с.з. и не е направил искане същото да се гледа в негова
отсъствие. Въпреки това съдът не може да постанови неприсъствено решение срещу
него, доколкото по делото са налични доказателства, че собственик на имота е
друго лице, различно от ответника, които доказателства съдът следва да вземе
предвид. Това от своя страна не позволява на съда да приеме, че искът е
вероятно основателен, каквото е изискването на чл. 239 от ГПК.
Предвид
извода, че между страните по делото въобще не е налице облигационна връзка през
процесния период, то и съдът не намира за нужно да обсъжда останалите доводи на
ответната страна.
Предвид
извода, че между страните по делото въобще не е налице облигационна връзка през
процесния период, то и съдът не намира за нужно да обсъжда извършените по
делото експертизи, както и представените документи за услугата дялово
разпределение.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски е направила само ищцовата страна. Предвид изхода на делото такива не й
се дължат нито в производството по ч.гр.д. № ***г. по описа на РС Перник
/заповедно производство/, нито в настоящото исково производство.
Ответната
страна М.А.Л. се представлява от особен представител, чието възнаграждение е
уредено в чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Ответната
страна Е.А.М. не претендира разноски.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* срещу М.А.Л.,
с ЕГН: ********** и с адрес *** и Е.А.М., с ЕГН: ********** и с адрес ***, установителни
искове за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца разделно –
всеки по ½ част, сумата от общо 1748.53 лева, представляваща стойността
на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент
№ 517, находящ се в ***, от които главница в размер на 1615.82 лева за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл, и 132.71 лева – лихва за периода от
09.07.2017 г. до 16.10.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното
плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***г. по описа на Пернишкия
РС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 7529 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА