О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
1227 11.10.2019г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на единадесети октомври
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
като разгледа докладваното от
съдия Михов търговско дело № 593 по описа
за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по повод искова молба, подадена от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Димитър Шумаров и Милена Ванева, чрез адв. В.И.П. ***, със съдебен адрес:*** против В.Д.Р., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез особения представител адв. Е.С.,***, с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника съществуване вземането на ищеца (като правоприемник на дейността на Алфабанк-клон България), така както е посочено в представеното на съда по ч.гр.д. 1226/2018 г. на Районен съд - Бургас извлечение от счетоводни книги на банката, произтичащо от Договор за кредит № 64-244/ 2008, Продукт Нов Алфа Кредит, за следните суми: 37 605,95 евро непогасена главница, ведно със законната лихва от 19.01.2018 г. до окончателното ѝ изплащане и 222 лв. нотариални такси.
Претендира се присъждане на съдебно - деловодните разноски, направени в заповедното производство в размер на 1 475,46 лв. държавна такса и 1 963,91 лв. адвокатско възнаграждение, както и разноските в настоящото производство.
С определение № 435/ 08.04.2019 г., съдът е определил адв.Е.Г.С. *** за особен представител на ответника, като е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея и е указал възможността за подаване на писмен отговор в законния двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права.
Особеният представител на ответника е депозирал писмен отговор на исковата молба след срока по чл. 367 от ГПК.
Отговорът на ответника е изпратен на ищеца, като му е указана възможността да подаде допълнителна искова молба.
В предоставения двуседмичен срок по чл.372 от ГПК, ищецът е депозирал допълнителна искова молба с възражения.
В указания срок според чл.373 от ГПК, постъпи отговор на допълнителната искова молба от особения представител на ответника.
При това положение съдът приема, че книжата по делото са разменени редовно.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Не са направени от страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение, той е допустим.
Съдът счита, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл.374, вр. чл.146 ГПК.
Проект за доклад
Твърди се в исковата молба, че на 17.05.2008 г. страните сключили договор за кредит № 64-244/ 2008, Продукт Нов Алфа Кредит, по силата на който „Алфабанк - клон България“ (чийто правоприемник на дейността е „Юробанк България“ АД) предоставила на Павлина Танева Радева и В.Д.Р. банков кредит в размер на 33 000 евро за покупка, строителство и ремонт. Срокът за погасяване на кредита бил 30 години (360 месеца), на 360 анюитетни месечни вноски, включващи главница и лихви, първата от които била дължима един месец след датата на първото усвояване, респективно след изтичане на гратисния период, а всяка следваща вноска била дължима на същото число на съответния месец до пълното погасяване на кредита. Била договорена годишна лихва от 6,2 % за първите 15 години, считано от датата на подписването му, след което банката да определи лихвения процент. При неприемането му или при неявяване в банката за подписване на анекс, кредитополучателите следвало да издължат остатъчния размер от кредита в срок до един месец след изтичане на петнадесета година от срока на договора. Кредитополучателите дължали и такса за управление и обработка на кредита и при предсрочно погасяване в посочените в договора размери. Подписани били и общи условия, неразделна част от договора, в които били уговорени наказателна лихва при забава за плащане на месечните погасителни вноски, както и правото на банката да обяви целия кредит за предсрочно изискуем.
Към договора били подписани общо 3 анекса, с които кредитът бил предоговарян, като към главницата били прибавяни редовната, просрочената и наказателната лихви и се удължавал срока на договора, със или без гратисен период. Било предвидено погасителният план да се актуализира от банката в началото на всяка следваща календарна година и кредитополучателите да се явяват в банката, за да им бъде предоставен, като неявяването ги освобождавало от задължението да заплащат дължимите суми съгласно актуализирания план. Била уговорена и неустойка за просрочие на вноски, такси, комисионни и разноски. Освен това, анекси № 2 и 3, съответно от 31.01.2012 г. и 18.07.2013 г., ответникът подписал вече в качеството си не на кредитополучател, а на солидарен длъжник, като се задължил да отговаря солидарно за всички задължения на кредитополучателя на основание чл. 101, във връзка с чл. 121-127 от ЗЗД, както и за всички последици от неизпълнението, включително и за разноските по събирането. Била увеличена договорната лихва на 7 % годишно. Съгласно погасителния план към анекс № 3, остатъкът от кредита се изплащал на 348 месечни погасителни вноски с падеж 18-то число на съответния месец, считано от 18.08.2013 г. до 18.07.2042 г. в размер на 258,36 евро, като последната изравнителна вноска била в размер на 261,06 евро.
Твърди се също така, че поради неизпълнение от страна на кредитополучателя и солидарните длъжници, банката предприела действия за събиране на просрочените вноски, като се снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. 6464/2014г. на Районен съд – Бургас и било образувано изп.д. № 20148000400735/2014 г. при ЧСИ с № 800 - Ивелина Борисова Божилова.
Неизпълнението на длъжниците обаче продължило и банката обявила остатъка от кредита за предсрочно изискуем, за което изпратила нотариална покана до длъжниците на посочените в договора адреси, като солидарният длъжник Янка Иванова я получила лично за себе си и със задължение за предаване на дъщеря си - кредитополучателя Павлина Радева. Ответникът В.Р. се считал уведомен чрез залепване на основание чл. 47 ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 47, ал. 5 от ГПК. За част от предсрочно изискуемите суми, банката се снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. 1226/2018 г. на Районен съд – Бургас, който бил присъединен към горепосоченото изпълнително дело.
Сочи, че с определение № 1040/ 01.06.2018г. по ч.гр.д. № 728/2018г. по описа на Окръжен съд-Бургас е прекратено производството по частната жалба срещу отказа на заповедния съд да присъди разноските за адвокатско възнаграждение с мотива, че депозираната частна жалба следва да изчака изтичането на срока по чл.414, ал.2 от ГПК, респективно постановяване на решение по чл.422 от ГПК.
Представя доказателства. Претендира разноски.
Правна квалификация
Исканията имат правното си основание в чл.422 от ГПК вр.чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Особеният представител на ответника, с депозирания извън срока отговор на исковата молба, оспорва иска като недопустим и неоснователен.
Съдът счита, че възраженията по допустимостта на иска по съществото си са такива относно основателността и ще се произнесе по тях със съдебното решение, доколкото същите съставляват правни аргументи за качеството на ответника като поръчител по договора и като такива не са преклудирани по силата на чл. 370 от ГПК. Излага и съображения, че длъжникът Павлина Радева не била уведомена за прекратяването на кредита, респективно за предсрочната му изискуемост, които по същество също са по основателността на иска.
С отговора ответникът поставя под съмнение представеното в заповедното производство извлечение от счетоводните книги на ищеца. Сочи липсата на редица съществени елементи: в Анекс № 3 - на дати на сключване, на преструктуриране на главницата, на последната вноска; на погасителни планове; на данни за размерите на редовната и просрочената главница и лихвите, вкл. наказателната, които се прибавят към главницата. Липсвала и яснота относно компонентите на лихвената база по т. 11 от общите условия и на доказателства за уведомяването на кредитополучателя за това. Прави възражения за нищожност на редица клаузи от договора, анексите и общите условия: на т.1 от трите анекса – поради противоречие със закона и добрите нрави, невъзможен предмет, анатоцизъм, неравноправни по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.04.1993 г.; на т. 1.2 от анекси № 2 и 3, с които се променя размерът на годишната лихва – поради липсата на съгласие; на т. 13 от ОУ – поради противоречие с добрите нрави, неравноправни клаузи и порочна практика по смисъла на чл. 68 и сл. от ЗЗП; на т. 12 от ОУ – поради неравноправна, противоречие със закона и добрите нрави, липса на съгласие; на т. 3 от анекс № 1 и т. 4 от анекси № 2 и № 3 – поради противоречие с разпоредбите на чл. 86 от ЗЗД, като счита за недопустимо с договор да се променя законово определеният размер на обезщетението за забава, а в случай че бъдат счетени за неустоечни – поради неравноправност, противоречие с добрите нрави и липса на съгласие и в условията на евентуалност моли да бъде намалена поради прекомерност; на клаузите за възлагане на нотариалните такси върху длъжника – поради неравноправност и липсата на доказателства за тях. Счита, че законната лихва не се дължи от 19.012018г. и че липсват доказателства за сторените в заповедното производство разноски.
Ищецът, с допълнителната си искова молба, излага становище относно наведените с отговора на исковата молба доводи на ответната страна за качеството на длъжника по договора. Счита същото за неоснователно, тъй като в договора и анекс № 1, В.Р. се подписал заедно със съпругата си Павлина Радева като кредитополучател и отговарял солидарно заедно с нея. В последствие подписал анекси № 2 и 3 като „солидарен длъжник“, с който на основание т.7.1 се задължил да отговаря солидарно за всички задължения на кредитополучателя на основание чл. 101, вр.чл. 121 – 127 от ЗЗД. И в двата случая ответникът оставал солидарно задължен, независимо от основанието за това, обемът на отговорността му не се променял. Счита, че въпросът дали длъжницата Павлина Радева е редовно уведомена за предсрочната изискуемост, не може да бъде изследван в настоящото производство предвид наличието на влязла в сила заповед за изпълнение, както и поради факта, че такова възражение може да направи единствено тя. Заявява, че по възраженията по същество ще вземе отношение в съдебно заседание. Възразява срещу поставените към експертизата въпроси под номер 2 от отговора.
В предоставения срок по чл.373 от ГПК, особеният представител на ответника депозира отговор на допълнителната искова молба, с който заявява, че процесният договор като сключен с потребител по смисъла на ЗЗП и директивата, следва да се преценя съобразно посочените нормативни актове. Прави възражение за нищожност и на клаузите на чл. 7 и 7.1 от анекси № 2 и 3 поради липса на основание, като съчетаващи два вида лични обезпечения – поръчителство и встъпване в дълг, респективно са неравноправни – чл. 143 и 146 ал.2 от ЗЗП. Счита, че ответникът е подписал договора като поръчител. Вземането на банката било погасено изцяло или частично от публичната продан на ипотекирания в полза на банката недвижим имот, извършена на 24.11.2016 г. Сочи липсата на доказателства за представителната власт на Павлина Радева, подписала анекс № 3 от името на ответника. Счита клаузите на чл. 4 и 5 от договора, както и на чл. 9, 13, 13.2 и 23 от общите условия за неравноправни. Посочва, че извлечението от сметката на банката в настоящото производство не представлява доказателство за основанието и размера на вземането, а е частен документ. Представя доказателства.
По особеното искане за спиране на предварителното изпълнение, съдът отбелязва, че на л.91 от приложеното по делото ч.гр.д. № 1226/2018 г. на Районен съд – Бургас се съдържа определение № 7266 от 04.10.2018 г., с което принудителното изпълнение на заповед № 679 / 20.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, въз основа на които е образувано изп.дело № 20148000400735 на ЧСИ Ивелина Божилова, е спряно на основание чл. 415, ал.2 от ГПК. Препис от определението е изпратен на ЧСИ Божилова. В същото е посочено и изпълнителното дело, за което е направено искане да бъде задължен ищецът да предостави данни - изп.дело № 20148000400735 на ЧСИ Ивелина Божилова, за което ищецът е направил и изявление в исковата молба.
Относно въведените искания по доказателствата:
Представените от ищеца към исковата молба писмени доказателства, съдът приема за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях той заявява, че ще установява наличието на посочените по-горе факти. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка.
С допълнителния отговор е представена справка от Имотния регистър по партидата на ответника, която е представена в подкрепа на възражения, заявени извън срока по чл. 367 от ГПК, предвид което и на основание чл. 159 ал. 1, вр.чл. 370 и 373 от ГПК, същата не следва да бъде приета по делото.
Ищецът е направил доказателствено искане за допускане и извършване на съдебно - счетоводна експертиза. Съдът счита, че горното следва да бъде уважено, тъй като поставените към вещото лице въпроси са относими към предмета на спора.
Искането на ответника за допускане на въпроси към експертизата, е направено несвоевременно извън срока по чл. 367 от ГПК и на основание чл. 159 ал. 1, вр.чл. 370 и 373 от ГПК не следва да бъде допускано. Предвид наведените твърдения за неравноправност и нищожност на клаузи от договора поради противоречие с разпоредби на ЗЗП, за което съдът е длъжен да следи и служебно, съдът счита, че същите биха били необходими за изясняване на делото и на основание чл. 195 ал.1 от ГПК, вещото лице следва да отговори и на поставените от ответника с отговорите задачи, с изключение на въпрос номер две от отговора на исковата молба.
Искането на ответната страна за прилагане изцяло на изп.д.№ 20148000400735 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова е неоснователно, като на служ.защитник на Вл.Р. бъде предоставен седмичен срок да посочи, преписи от кои писмени доказателства желае да се изискат.
Ищецът е направил доказателствено искане ч.гр.д. № 1226/2018г., по описа на Районен съд - Бургас да бъде изискано и приложено към настоящото съдебно производство и да бъдат приети представените по него доказателства. Към настоящия момент делото е изискано и приложено.
Искането на ответната страна за спиране на незабавното изпълнение на заповед № 679/ 20.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 1226/18 г. по описа на РС-Бургас, във връзка с образувано изп.д.№ 20148000400735 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова с район на действие ОС-Бургас, е недопустимо и не следва да бъде разглеждано. Това може да се извърши единствено по реда на чл.420 от ГПК, но не и в настоящото производство. Впрочем налице е определение № 7266/ 04.10.2018г. по ч.гр.д.№ 1226/2018 г. на РС – Бургас за спиране на принудителното изпълнение по цит.изпълнително дело (л.91 по ч.гр.д.№ 1226/2018г.), което води и до извод за липса на правен интерес на искането на адв.Ел.С..
По доказателствената тежест
По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 154 ал. 2 и чл. 155 от ГПК. На основание чл. 146 ал. 1, т. 5 и чл. 146 ал. 2 от ГПК, съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154 ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.
За да се признае за установено съществуването на процесните вземания, в тежест на ищеца е да докаже, че между Банката, кредитополучателя и ответника е съществувало действително облигационно правоотношение, с параметрите на договора за кредит, посочен в исковата молба, че Банката е изправна страна по договора, в това число - че е предоставила кредит в уговорения размер; че са били налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем; че е уведомила длъжниците за това обстоятелство.
Ответната страна следва да докаже своите възражения, в т.ч. че са налице факти, освобождаващи го от задълженията по договора за кредит.
Мотивиран от горното, на основание чл.374, вр. чл. 118, ал. 2 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства, както и приложеното ч.гр.д.№ 1226/2018 г. по описа на РС-Бургас.
ДОПУСКА извършването на съдебно - счетоводна експертиза, която да отговори на поставените от страните по делото въпроси, с изключение на въпрос номер две от отговора на исковата молба, като определя депозит за възнаграждение на вещото лице, вносим от „Юробанк България“ АД в размер на 200 лв. по депозитната сметка на Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение и 200 лв. платими от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Жечко Костенски,
който да се уведоми след внасяне на депозита.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на адв.Е.С. като служебен защитник на ответника В.Р. за спиране на незабавното изпълнение на заповед № 679/ 20.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 1226/18 г. по описа на РС-Бургас, във връзка с образувано изп.д.№ 20148000400735 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова с район на действие ОС-Бургас, като недопустимо.
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 05.12.2019 г. от 13.30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, като им обявява и проекта си за доклад по делото, а на ищцовата страна и препис от отговора на допълнителната искова молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: