Решение по КНАХД №1226/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на А. К. С., подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 95/16.04.2025 г., постановено по АНД № 181/2025 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Според касатора, обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Първоинстанционният съд неправилно установил всички правно значими факти и въз основа на това извел неправилни правни изводи. При прилагането на строго формалната процедура по ЗАНН били кредитирани доказателства, въпреки наличието на несъответствия в описанието на извършеното нарушение и в правната квалификация на деянието. Неоснователно били приети за достоверни непълни и неточни гласни доказателства. Нито актосъставителят, нито свидетелят по АУАН установили лично кой е управлявал мотопеда и дали той подлежи на регистрация. Кредитирана била формална проверка, извършена от служители на МВР, при която по съобщени имена било направено заключение, че посоченото МПС не е регистрирано. Въпреки че бил известен номерът на шасито, не била извършена проверка именно по този обективен и достоверен идентификатор. Съдът приел за безспорни единствено самопризнанията на нарушителката, че тя е управлявала посочения мотопед. При наличие на други свидетели и второ лице, което се возело на задната седалка в качеството на пасажер, представлявало съществен процесуален пропуск, че това лице не било посочено като свидетел при съставянето на АУАН. С оглед на изложеното, се иска да бъде отменено Решение № 95 от 16.04.2025 г. по АНД № 181 по описа на Районен съд – Хасково и да се постанови ново решение, с което да се отмени Наказателно постановление № 24-1253-004293 от 03.02.2025 г., издадено от Началник група в сектор "Пътна полиция" към ОДМВР – Хасково, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. От пълномощника й – адв. Ч. под вх.№ 11150/24.09.2025 г. е постъпило писмено становище, с което ангажира становище по съществото на спора и претендира присъждане на разноски. Към становището прилага копие от съдебно решение на РС – Хасково, във връзка с което твърди, че установява, че мотопедът е можело да бъде конкретизиран по марка, модел и номер на рама.

Ответникът по касационната жалба – Началник група в сектор "Пътна полиция" към ОДМВР – Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково в съдебно заседание моли да бъде оставено в сила оспореното съдебно решение като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление № 24-1253-004293 от 03.02.2025 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково. С посоченото наказателно постановление на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на А. С. са наложени административни наказания: „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Районен съд – Хасково е приел за установено от фактическа страна, че на 21.11.2024 г. свидетелите А. Х. М. и Д. П. П., заемащи длъжността „мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково били изпратени да посетят Спешно отделение в МБАЛ – Хасково във връзка със сигнал за инцидент. У. А. К. С., пълнолетно лице с валидно свидетелство за управление на МПС, която заявила, че при управление на мотопед [Марка], модел „Like 50“ по път III – 5074, км. 1 в [населено място], област Хасково загубила равновесие, след като се ударила в бордюр и паднала. Мотопедът й бил предоставен за управление от неин познат – лицето И. Т. от [населено място] и бил собственост на неговия дядо. След като същия ден била освободена за лечение в домашни условия, служителите на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково посетили заедно с жалбоподателката мястото на инцидента, където заварили мотопеда в положение, в каквото се намирал след падането. Б. установени марката и модела, но липсвали поставени регистрационни табели на съответните места, а след преглед, първоначално не установили никъде видим номер на рама. В хода на проверката, след справка в информационната система, установили, че превозното средство, управлявано от А. К. С., което било без поставена табела с регистрационен номер на определеното за това място, не било регистрирано на името на лицето, посочено като негов собственик – И. И. Т., нито на името на друго лице. С оглед тези констатации, на същата дата, срещу жалбоподателката, на място и в нейно присъствие, бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA бл. № 3330811 за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. С Постановление за отказ да образува досъдебно производство от 28.01.2025 г. прокурор в РП – Хасково отказал да образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК и прекратил пр. пр. № 312/2025 г. по описа на РП – Хасково. Последвало издаване на обжалваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, уточнявайки, че санкционният акт се издава на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, във връзка с цитираното постановление на РП – Хасково, без да посочва номер на рама/шаси на мотопеда и наложил процесните санкции, вписвайки, че жалбоподателката управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което е нарушила чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

От правна страна съдът е приел, че деянието, описано в наказателното постановление, попада в приложното поле на чл. 140, ал. 1 ЗДвП – управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред и е без регистрационни табели. Посочената норма била в сила към релевантния момент и била правилно приложена. Съдът е констатирал, не са допуснати нарушения на чл. 40 ЗАНН при съставяне и връчване на АУАН. Жалбоподателката имала възможност да се запознае с акта и да изложи възражения. Актът отговарял на изискванията на чл. 42 ЗАНН. Наказателното постановление било издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Не била нарушена забраната за двойно наказване (non bis in idem), тъй като административнонаказателното производство било прекратено поради образувано досъдебно производство, а впоследствие – възобновено въз основа на постановление на прокурора за отказ да се образува наказателно производство. Съдът възприел като установена фактическата обстановка, отразена в АУАН и в наказателното постановление и по-конкретно, че управляваният мотопед нямал регистрационни табели, че изобщо не бил регистриран по надлежния ред, както и че жалбоподателката съзнавала липсата на регистрационна табела, а оттам – и че моторното превозно средство не е регистрирано. Управлението било осъществено при наличие на вина, тъй като било изключено незнание на факта, че табелите липсват поради липса на регистрация. Видимата липса на регистрационен номер потвърждавала знанието и вината. Съдът приел, че наказващият орган правилно е приложил правната квалификация по чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП, а не по втората алтернатива на нормата (регистрирано МПС без поставени табели), тъй като в случая моторното превозно средство въобще не било регистрирано. Изложени са и съображения, че макар да липсвала пълна индивидуализация на МПС (номер на рама), били посочени марка и модел. Това не представлявало съществено нарушение по смисъла на чл. 57 ЗАНН, тъй като не било засегнато правото на защита и възможността за ефективен съдебен контрол. Относно довода за по-ниска степен на обществена опасност, съдът е посочил, че не следва да се приеме, че деянието е маловажно или с по-ниска степен на обществена опасност, тъй като не били наведени убедителни доводи, нито били налице факти, които да оправдават подобно заключение. Подчертал и обстоятелството, че с въпросното МПС е настъпил инцидент, което изключвало тезата за незначителност на нарушението.

Настоящият съдебен състав намира наведените от жалбоподателката касационни възражения за неоснователни, а изводите и решението на районния съд - за правилни и законосъобразни. Касационният състав напълно възприема тези изводи и счита, че нарушението, авторството на дееца и неговата вина са правилно установени в хода на протеклото пред наказващия орган административнонаказателно производство, както и в съдебното такова, чрез допустими доказателства и доказателствени средства. Решаващият състав е обсъдил възраженията на жалбоподателката и се е мотивирал защо не ги приема за основателни, изложил е подробни и задълбочени мотиви за липса на допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП, които се споделят напълно от касационната инстанция.

По същество и при преценка на законосъобразността на наказателното постановление, настоящият състав намира решението на Районен съд - Хасково за постановено при правилно приложение на относимите разпоредби на ЗДвП. Извършеното от касаторката деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на вменененото административно нарушение, изразяващо се в управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Това деяние осъществява фактическия състав на визираната в диспозитива на наказателното постановление законова норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и е основание за реализирането на административнонаказателната отговорност, установена в разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. В този смисъл правилно районният съд е потвърдил наказателното постановление, като е съобразил както материалния, така и процесуалния закон.

Настоящата инстанция не споделя възраженията на касационната жалбоподателка, че районният съд е достигнал до неправилни фактически изводи въз основа на неточни и непълни доказателства, включително, че не било безспорно установено кой е управлявал процесния мотопед и дали той подлежи на регистрация. В случая факта на управление от страна на жалбоподателката е надлежно установен. В административнонаказателното производство същата е посочила, че именно тя е управлявала въпросния мотопед. Касае се за допустимо доказателствено средство в административнонаказателния процес – обясненията на нарушителя могат да бъдат кредитирани, когато липсват противоречиви данни или съмнения в тяхната достоверност. Жалбоподателката не е оспорила този факт в производството пред районния съд, нито е поискала разпит на лицето, което се е возело с нея, въпреки че е имала възможност да го направи. Това процесуално бездействие от нейна страна потвърждава достоверността на първоначално дадените от нея обяснения и липсата на основания за тяхното оспорване.

Относно регистрацията на МПС, районният съд правилно е приел, че превозното средство не е било регистрирано по надлежния ред. Жалбоподателката не е представила доказателства за регистрация, нито е направила опит да опровергае твърдението, че мотопедът не е регистриран. Освен това, съдът е отчел, че в административния акт са били посочени индивидуализиращи белези (марка и модел) на превозното средство, което е било достатъчно при конкретните обстоятелства, за да се идентифицира процесното МПС. При тези данни административнонаказващият орган е имал основание да приеме, че управляваното превозно средство не е регистрирано по надлежния ред. Фактът, че в съдебно решение, постановено в друго административнонаказателно производство, същият мотопед е индивидуализиран и чрез номер на рама не променя направените правни изводи. В случая липсата на проверка по номер на рама не е довела до неправилни фактически констатации. Както вече бе посочено, касаторката не твърди противното и не представя доказателства за регистрация, независимо от формата на идентификация на превозното средство.

Относно твърдението за съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП следва да бъде отбелязано следното: жалбоподателката твърди, че е допуснато нарушение, тъй като в АУАН не е бил вписан пътникът, возещ се с нея, като свидетел. Този довод е също несъстоятелен. Както правилно е преценил районният съд, спазени са всички изисквания за форма и съдържание на АУАН. Дори да се приеме, че това е пропуск, същият не е от категорията на съществените, тъй като не е ограничил правото на защита на нарушителката. Същата е могла във всеки един момент от производството да поиска разпит на това лице, но не го е сторила. При липса на конкретни твърдения за факти, които това лице би могло да установи и които биха били от съществено значение за изхода на делото, възражението не може да бъде прието за основателно.

Що се отнася до твърдението, че деянието било с ниска степен на обществена опасност, следва да се отбележи, че не са налице факти, които да обосновават маловажност. Напротив – налице е реализиран инцидент при управление на нерегистрирано моторно превозно средство, което подчертава сериозността на нарушението и необходимостта от адекватна санкционна реакция. Управлението на моторно превозно средство, което не е регистрирано, засяга в значителна степен обществения интерес, свързан с гарантиране на безопасността на движението и осъществяването на ефективен контрол върху участниците в пътното движение. Нерегистрираните превозни средства остават извън обхвата на нормативно установените проверки за техническа изправност, което увеличава риска от инциденти.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба за неоснователна, поради което и обжалваното решение на Районен съд – Хасково, като правилно, респективно постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Хасково

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 95/16.04.2025 г., постановено по АНД № 181/2025 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.