Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 26.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II въззивен граждански състав, в публично заседание на пети
юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. РЕНИ СПАРТАНСКА 2.Мл.съдия СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
при секретаря Ивайло
Цветков, като разгледа докладваното от мл. съдия Даскалова в.гр.д.
№249 по описа за 2019г. на Окръжен съд-Плевен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 245
от 08.02.2019г., постановено по гр.дело №4008/2017г. по описа на Районен
съд-Плевен, съдът
е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от И.Й.Г.
ЕГН **********, понастоящем в Затвора в гр. Плевен, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 2 „б“, ал.1 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника Софийски
градски съд, с адрес гр. София, бул. „В. “ №2 да заплати на ищеца обща сума от
15000.00 лв., от които: сумата от 3000 лв., представляваща претърпените от ищеца
неимуществени вреди в резултат от забавено правосъдие по гр.д.№217 по описа за
2014 г. на СГС от 1 година и 6 месеца, изразяващи се в преживян от него стрес,
психически тормоз, безсъния, довели до влошаване на здравословното му
състоянието и лечението на заболяването му диабет, наложило преминаване от
медикаментозно към инсулинозависимо лечение, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на завеждане на делото до окончателното й заплащане;
сумата от 3000 лв, представляваща претърпените от ищеца неимуществени вреди в
резултат от забавено правосъдие по гр.д. №222 по описа за 2014 г. на СГС от 1
година и 9 месеца, изразяващи се в преживян от него стрес, психически тормоз,
безсъния, довели до влошаване на здравословното му състоянието и лечението на
заболяването му диабет, наложило преминаване от медикаментозно към
инсулинозависимо лечение, ведно със законната лихва върху тази сума считано от
датата на завеждане на делото до окончателното й заплащане; сумата от 3000 лв.,
представляваща претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от забавено
правосъдие по гр.д. №219 по описа за 2014 г. на СГС- от 1 година и 9 месеца,
изразяващи се в преживян от него стрес, психически тормоз, безсъния, довели до
влошаване на здравословното му състоянието и лечението на заболяването му
диабет, наложило преминаване от медикаментозно към инсулинозависимо лечение,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
делото до окончателното й заплащане; сумата от 3000 лв., представляваща
претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от забавено правосъдие по
гр.д. №10193 по описа за 2014 г. на СГС от 2 година и 11 месеца, изразяващи се
в преживян от него стрес, психически тормоз, безсъния, довели до влошаване на
здравословното му състоянието и лечението на заболяването му диабет, наложило
преминаване от медикаментозно към инсулинозависимо лечение, ведно със законната
лихва върху тази сума считано от датата на завеждане на делото до окончателното
й заплащане; сумата от 3000 лв. представляваща претърпените от ищеца
неимуществени вреди в резултат за забавено правосъдие по гр.д. №2274 по описа
за 2015 г. на СГС от 1 година, изразяващи се в преживян от него стрес,
психически тормоз, безсъния, довели до влошаване на здравословното му
състоянието и лечението на заболяването му диабет, наложило преминаване от
медикаментозно към инсулинозависимо лечение, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на делото до окончателното й
заплащане.
Със същото решение първоинстанционният съд е осъдил
на осн. чл.
78, ал.8 от ГПК И.Й.Г. ЕГН **********,
понастоящем в Затвора в гр. Плевен, да заплати на Софийски градски съд, с адрес
гр. София, бул. „В. “ №2 сумата от 150 лева, представляващи сторените по делото разноски.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба Вх.№5687/26.02.2019г. от адвокат Т.Д. ***,
процесуален представител на И.Й.Г.,
както и въззивна жалба Вх.№4946/20.02.2019г. от И.Й.Г.-лично, като се излагат съображения,
че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че е налице
забавяне в разглеждане на всички дела,
посочени от въззивника, като разглеждането им е
извън разумните срокове. Излагат се доводи, че вещото лице по приетата
съдебномедицинска експертиза няма специалност „ендокринилогия“, и по тази причина
не е бил в състояние да отговори компетентно и обективно на зададените задачи,
Твърди се, РС-Плевен е допуснал съществено процесуално нарушение, доколкото не
е допусната комплексна съдебномедицинска
и психологична експертиза. Излагат се съображения, че показанията на свидетеля Х.са
обсъдени само частично. Твърди се, че е
налице забавяне на съда при произнасяне по конкретните дела, от това са
настъпили вредни последици за И.Й.Г., и
е налице причинно-следствена връзка
между претендираните вреди и действията на въззиваемата страна.
Отправено е искане към ОС-Плевен да отмени обжалваното решение.
В законоустановения срок са постъпили два писмени
отговора от въззиваемата страна Софийски градски съд, чрез съдебен помощник Д.Д.,
в които се поддържа, че решението на РС-Плевен е правилно и законосъобразно. Изложени
са доводи, че заключението на съдебномедицинската експертиза е обективно и
компетентно изготвено. Развити са съображения, че показанията на свидетеля Х.не
са за конкретно посочени дела, и тъй като И.Г. води значителен брой дела не се установява причинно-следствена връзка
между реакциите му и забавянето на дела. Посочено е, че по отношение на
констатираното забавяне в разглеждането на гр.д. №222/2014г. по описа на СГС,
РС-Плевен правилно не е установил пряка причинна връзка с твърдените
неимуществени вреди. Отправено е
искане до Окръжен съд-Плевен първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден
изцяло. Претендират се разноски.
В проведеното пред
въззивния съд заседание на 05.06.2019г.
въззивникът И.Й.Г. се явява лично
и с адвокат Т.Д. ***, като въззивните жалби се поддържат по изложените в тях
съображения. И.Й.Г. взема становище, че са му назначавани процесуални
представители, които не са осъществявали контакт с него, като по този начин е нарушено правото
му на справедлив процес. Счита, че по този начин процесуалните му представители по процесните дела са го
лишили от адвокатска защита. Излага доводи, че на въззиваемата страна не се
полага юрисконсултско възнаграждение, тъй като е налице трудово правоотношение.
В проведеното пред
въззивния съд заседание на 05.06.2019г.
Окръжна прокуратура – Плевен се представлява от прокурор Й.А. , която
счита, че първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно.Счита, че липсва причинна връзка между твърдяното от
И.Й.Г. забавяне по делата и претендираните от него неимуществени вреди. Отправя искане до ОС-Плевен
първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден.
Плевенски
окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, както и наведените във
въззивната жалба доводи, приема за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. При проверката
относно правилността на първоинстанционното решение, той е ограничен от
релевираните в жалбата доводи.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въззивният съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество,
съобразно наведените във въззивната жалба доводи, решението на Районен
съд-Плевен е правилно и законосъобразно.
Фактическата
обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционния съд, след
пълен и законосъобразен доказателствен анализ, поради което въззивният съд
препраща към мотивите на обжалваното решение в тази им част, по реда на чл.272 ГПК.
В мотивите на
обжалваното решение, Районен съд – Плевен правилно и подробно е проследил
движението на делата, както и процесуалните действия на съда и страните, които
е съпоставил с общата продължителност на производствата.
От приложените
гр.д. №222/2014г. по описа на СГС, гр.д. №217/2014г. по описа на СГС, гр.д. №219/2014г. по описа на СГС, гр.д.
№10193/2014г. по описа на СГС, гр.д. №2274/2015г. по описа на СГС е видно, че производствата са оставяни без
движение и на И.Й.Г. са давани указания за отстраняване на нередовности.
Установява се,
че И.Й.Г. е сезирал ИВСС с жалба относно
неразумен срок за разглеждане на дела. На И.Й.Г. са давани указания за
отстраняване на нередовности във връзка с подаденото от него заявление, тъй
като не отговаря на изискванията на чл.60а и чл. 60б, ал.1 и ал.2 ЗСВ.
Установява се от констативен протокол Изх.№ РС
1768/04.04.2017 г. на ИВСС, че по гр.дела № 217/2014 г. по описа на СГС;
№222/2014 г. по описа на СГС; № 2274/2015 г. по описа на СГС заявлението на И.Й.Г.
е подадено на 16.02.2017г., което е
значително след изтичане на законоустановения 6-месечния срок, поради
което не е спазено изискването на чл.60, ал.4 от ЗСВ и на това основание за И.Й.Г.
не е възникнало правото да търси и да получи обезщетение за нарушаване на
правото за разглеждане и решаване в разумен срок.
В същия констативен протокол Изх.№ РС 1768/04.04.2017
г. на ИВСС е отбелязано, че към датата на проверката, гр.дела №№ 219/2014 г. по описа на СГС; 10193/2014 г.
по описа на СГС; 2048/2016 г. по описа на СГС и 2049/2016 г. по описа на СГС, са
висящи. Прието е, заявлението на И.Г. е преждевременно подадено, преди
приключване с окончателен акт на
съдебните производства. Посочено е, че съгласно чл.60а, ал.4 ЗСВ правото
да се търси и получи обезщетение за
действия или бездействия на органите на
съдебната власт,с което е нарушено
правото на разглеждане и решаване
на делата в разумен срок, възниква в
6-месечен срок от приключване на
съответното производство със съдебен акт, а към настоящия момент цитираните
четири производства са висящи. Посочено е още, че доколкото заявлението не отговаря на
изискванията на закона, не са налице
основанията за извършване на последваща проверка по реда на Глава Трета „а“ от ЗСВ.
Пред РС-Плевен е разпитан свидетелят Х.А.Х. , който
сочи, че с И.Й.Г. се познават от 2000г.
Твърди, че е давал съвети на Г. по повод
водени от него дела и с него често обменяли
опит по повод водени от двамата дела. Свидетелят Х.заявява, че е предоставял
чернова на искова молба, която той самият ползва и която съдържа петитум и доказателствени
искания, за да може И.Г. да напише аргументирано своя искова молба. Известно му
е, че И.Г. страда от заболяване диабет, както и че през периода 2010-2013г.,
приемал хапчета, а след това преминал към
инсулин. Посочва, че когато искове, водени от И.Г. не били уважени от съда, Г. изпадал в
тягостни състояния и увеличавал дозата инсулин. Заявява, че Г. реагира
емоционално, когато отхвърлят исковете му, реагирал емоционално и се
притеснявал, ставал раздразнителен. Свидетелят Х.не посочва конкретни дела. Твърди,
че е наясно с част от делата, водени от Г.,
но не може да уточни какъв е предметът на делата, за които Г. претендира
в момента, че не са разгледани в разумен срок, знаел само, че са „софийски“
дела. Известно му е, че Г. е водел дела за изолирането му в наказателна
килия, за добавка за харана, за
допълнителна храна, тъй като е болен от диабет. Смята, че И.Г. реагира при
забавени дела по същия начин, както и при
дела, по които исковете му не са уважени от съда.
Предвид така установената фактическа обстановка,
въззивният съд намира от правна страна следното:
Предмет на разглеждане пред
Районен съд – Плевен са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2 „б“, ал.1 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД за осъждане на Софийски градски съд, с адрес гр. София, бул. „В. “ №2 да
заплати на ищеца обща сума от 15000.00 лв., от които: сумата от 3000 лв.,
представляваща претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от забавено
правосъдие по гр.д.№217 по описа за 2014 г. на СГС от 1 година и 6 месеца,
изразяващи се в преживян от него стрес, психически тормоз, безсъния, довели до
влошаване на здравословното му състоянието и лечението на заболяването му
диабет, наложило преминаване от медикаментозно към инсулинозависимо лечение,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
делото до окончателното й заплащане; сумата от 3000 лв, представляваща
претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от забавено правосъдие по
гр.д. №222 по описа за 2014 г. на СГС от 1 година и 9 месеца, изразяващи се в
преживян от него стрес, психически тормоз, безсъния, довели до влошаване на
здравословното му състоянието и лечението на заболяването му диабет, наложило
преминаване от медикаментозно към инсулинозависимо лечение, ведно със законната
лихва върху тази сума считано от датата на завеждане на делото до окончателното
й заплащане; сумата от 3000 лв., представляваща претърпените от ищеца
неимуществени вреди в резултат от забавено правосъдие по гр.д. №219 по описа за
2014 г. на СГС- от 1 година и 9 месеца, изразяващи се в преживян от него стрес,
психически тормоз, безсъния, довели до влошаване на здравословното му
състоянието и лечението на заболяването му диабет, наложило преминаване от
медикаментозно към инсулинозависимо лечение, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на делото до окончателното й
заплащане; сумата от 3000 лв., представляваща претърпените от ищеца
неимуществени вреди в резултат от забавено правосъдие по гр.д. №10193 по описа
за 2014 г. на СГС от 2 година и 11 месеца, изразяващи се в преживян от него
стрес, психически тормоз, безсъния, довели до влошаване на здравословното му
състоянието и лечението на заболяването му диабет, наложило преминаване от
медикаментозно към инсулинозависимо лечение, ведно със законната лихва върху
тази сума считано от датата на завеждане на делото до окончателното й
заплащане; сумата от 3000 лв. представляваща претърпените от ищеца
неимуществени вреди в резултат за забавено правосъдие по гр.д. №2274 по описа
за 2015 г. на СГС от 1 година, изразяващи се в преживян от него стрес,
психически тормоз, безсъния, довели до влошаване на здравословното му
състоянието и лечението на заболяването му диабет, наложило преминаване от
медикаментозно към инсулинозависимо лечение, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на делото до окончателното й
заплащане.
Чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ предвижда, че Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на
юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Съгласно практиката на Европейския съд по
правата на човека, при преценката дали конкретно дело е било разгледано в
границите на разумния срок, следва да бъдат взети предвид следните критерии,
които са изведени от законодателя и в разпоредбата на чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ:
общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и
правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни
представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на
спора. Сложността на делото се преценява съобразно естеството на фактите, които
следва да бъдат установени, броя на страните и свидетелите, нуждата да се
получат документи по делото, съединяването на делото с други дела, встъпването
на други лица в процеса и др.
Установява се, че по
процесните дела процесуалните действия на съда са били осъществявани в срокове,
съобразени с голямата натовареност на СГС. Действително Държавата има
задължение да организира съдебната си система по начин, който да съответства на
чл.6, § 1 от ЕКПЧ. Изясняването на
фактическата обстановка по делото относно твърденията на ищеца, е налагало даването на указания за
отстраняване на нередовности. На И.Й.Г. е предоставяна правна помощ, като Съдът
не е орган, който би могъл да организира поведението на процесуалните
представители, така, че да осъществят реално правната помощ. Възраженията на И.Й.Г.,
че процесуалните представители са го лишили от защита, не са осъществили
никакъв контакт с него и не са обсъдили неговите доводи, следва да бъдат
адресирани до съответните адвокатски колегии. Настоящият въззивен състав не е дисциплинарен
орган, нито би могъл да преценява по същество има ли допуснато нарушение от
страна на процесуален представител по друго дело.
По някои от делата е имало отводи на съдебни състави, които не
могат да бъдат контролирани от друг съдебен състав, тъй като преценката за
основанията за отвод е суверенна, принадлежи на съответния съдия и същата не
може да бъде ревизирана или контролирана. Не се установява ищецът да е имал
процесуално поведение, което да е станало причина за необосновано забавяне на
производството, като отлагане на делото, поради неявяването му или създаването
на пречки за събиране на доказателства. Действително се е налагало да бъдат остранявани
нередовности, но затова са давани съответните указания до И.Г..*** е отчел
обстоятелството, че по гр.д. №222/2014г.
по описа на СГС е осъществен фактическият състав на чл. 2б ЗОДОВ, предвид това,
че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, и е имало забавяне при отвод на докладчик и при произнасяне на
следващия съдия-докладчик по депозираната искова молба. Това забавяне е с около три месеца. Всички останали дела са
били администрирани в кратки срокове, в такива срокове са се произнасяли и
съответните инстанции по възникналите в хода на производството процесуални
въпроси. Общата продължителност на тези дела е била обусловена от разрешаването
на процесуалните въпроси, свързани с предоставяне на правна помощ и освобождаване
от държавна такса, даване на указания и необходимостта от попълване на делото с
доказателства за наличието на предпоставките за това.
РС-Плевен е положил усилия
за изясняване на обстоятелствата, свързани със здравословното състояние на И.Й.Г.,
с оглед наведените с исковата молба твърдения за претърпените от неимуществени
вреди в резултат на нарушаване правото му на гледане на делата в разумен срок.
Положени са усилия за назначаване на вещо лице ендокринолог, но никой от
специалистите не се е ангажирал в изготвянето на експертизата поради служебна
ангажираност и други уважителни причини. Ищецът пред първата инстанция И.Г. ***
открито съдебно заседание на 09.01.2019г. сам е оттеглил искането си за допускане
и назначаване на такава комплексна съдебно медицинска експертиза, с
участието на специалист – вещо лице
ендокринолог и психолог. В същото съдебно заседание, И.Г. е направил изрично
изявление, че не поддържа искането си за комплексна съдебно медицинска
експертиза, защото съдът е положил усилия, за да се направи тази експертиза от
тесен специалист ендокринолог. Пред въззивната инстанция съгласно разпоредбата
на чл.266, ал.1 от ГПК, не могат да бъдат твърдени обстоятелства, които не са
нови, както и да се сочат и представят доказателства които страната е могла да
посочи и да представи в срок в първоинстанционното производно, поради което и
направеното искане с въззивната жалба, настоящата инстанция е счела за преклудирано. Същото е било направено пред
първоинстанционния съд, но поради оттеглянето на искането от самия ищец, не е
била допусната и назначена такава комплексна, съдебномедицинска експертиза.
Пред РС-Плевен е назначена и приета съдебномедицинска
експертиза, изготвена от вещо лице Доц.Д-р Д.Д. от Катедра по съдебна медицина и деонтология на Медицински
университет – Плевен. Правилно РС-Плевен
е кредитирал заключението като
обективно, пълно и отговарящо на
поставените въпроси. В заключението е
посочено, че за заболяването диабет водеща роля имат наследствените фактори.
Отразено е, че в случая майката на И.Г.
също е страдала от това заболяване. Констатирано е, че заболяването
диабет при И.Г. е открито и
диагностицирано през 2013г., като първоначално лечението е било с таблетки и диета, а от април 2015г. е започнало с хормона инсулин,прилаган
инжекционно. Посочено е, че заболяването е хронично, Г. е преглеждан регулярно
и въпреки субективните му оплаквания няма съществени увреждания на съдовата стена, вътрешните органи и
периферните нерви, в повечето амбулаторни листове е вписано като основна диагноза и придружаващо заболяване „Неинсулинозависим
диабет без усложнения“. Вещото лице е конкретизирало и други рискови фактори, сред които възраст
40-45 години, тютюнопушене, употреба на алкохол, начин на хранене и други. В заключението е посочено, че психо-емоционалният стрес сам
по себе си не може да причини диабет и не може да има пряка причинна връзка
с усложненията на диабета, а негативните
преживявания, тревогите, нервното напрежение е възможно да повлияят съвсем за
кратко (часове) върху стойностите на
кръвната захар и не биха могли да
причинят развитие на диабет или
да усложнят наличния такъв до степен на декомпенсация, изискваща смяна
на таблетките с инжекции с инсулин. Вещото лице дава заключение, че
оплакванията на И.Г. от стрес,
напрегнатост, тревожност, безсъние, кошмари, подтиснатост се дължат основно на
неговото психично страдание „Диссоциално
личностово разстройство (психопатия, социопатия). Вещото лице сочи, че извършването
на личен физикален преглед на И.Г., предвид
проучването на всички медицински документи и естеството на заболяването
диабет, не би могло да допринесе за изясняване на състоянието му. В съдебно
заседание пред РС-Плевен вещото лице е уточнило, че заболяването диабет е хронично прогресиращо заболяване, независимо
от лечението, което се провежда-диетично или медикаментозно.
Настоящият въззивен състав
намира така депозираното заключение за изключително подробно и изчерпателно. Неоснователни са възраженията
на И.Г., че Доц.Д-р Д.Д. не е тесен специалист и заключението не е обективно.
Вещото лице Д-р Д.Д. е вписано в списъка на специалистите, утвърдени за вещи
лица за съдебен район на Окръжен
съд-Плевен и Административен съд-Плевен, 2.Клас „Съдебномедицински експертизи“,
2.1. Съдебномедицинска експертиза на труп и трупни части, 2.2.
Съдебномедицинска експертиза на живи лица; 2.4. Съдебномедицинска експертиза по
материали от съдебното и досъдебното производство; 2.5. Съдебномедицинска
експертиза на телесно здраве. Окръжен съд-Плевен намира, че заключението е
дадено от вещо лице, в кръга на неговата компетентност и специални
знания.
Настоящият въззивен състав
намира, че предвид характера на заболяването диабет, и данните за личностово
разстройство на И.Г. не е доказано претендираните от него неимуществени вреди
да са в пряка причинна връзка със забавяне на дела. Свидетелят Х.дава показания
не за конкретни дела, а за поведението на И.Г. поначало, като сочи, че по
идентичен начин му се отразява продължително разглеждане на дело и отхвърляне
на искова претенция. Действително
свидетелят Х.сочи, че И.Г. е бил разстроен, когато са е забавяло разглеждане на дела, но предвид
броя на водените от И.Г. съдебни производства, не се доказа причинно следствена
връзка между забавянето на конкретно дело и претърпени неимуществени вреди.
Възраженията на И.Г.,
направени в депозирано от него Уточнение Вх.№7091/17.06.2019г., че е налице
избирателност, тъй като по сходни казуси
ответника е осъден, а по други не
е, не е възможно да бъде коментиран в това производство. Съдът преценява всички
доказателства по делата и доводите на страните по вътрешно убеждение, като
достигането до различни правни изводи от различни съдебни състави по сходни
спорове не е предмет на разглеждане в настоящото производство.
Предвид гореизложеното,
и тъй като Районен съд – Плевен е достигнал до същите фактически и правни
изводи, както въззивната съдебна инстанция, обжалваното решение се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед изхода
на правния спор пред настоящата въззивна съдебна инстанция, на основание чл.78,
ал.8 ГПК И.Й.Г. ЕГН ********** следва да
бъде осъден да заплати сторените разноски за процесуално представително на Софийски
градски съд, в размер на 150 (сто и петдесет) лева, които не са прекомерни, с
оглед фактическата и правна сложност на делото.
Водим от гореизложеното, Плевенски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 245 от 08.02.2019г., постановено по гр.дело №4008/2017г.
по описа на Районен съд-Плевен, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на осн. чл.78,
ал.8 ГПК И.Й.Г. ЕГН ********** да заплати на Софийски
градски съд, с адрес гр. София, бул. „В. “ №2 направените разноски за настоящата въззивна инстанция в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.