№ 8056
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря М.Р.И
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20231110150857 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. К. И.
срещу Л. Н. К., с която е предявен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
Ищцата твърди, че е наследник на лицето К.А.К, като с влязло в сила решение по
гр.д. №72776/2016 г. е допусната делбата на следния имот: апартамент №3, находящ се
на адрес *******, който се намира в жилищна сграда №1, разположена в недвижим
имот с идентификатор ******.***.** при квоти 1/3 идеална част за К.К (наследодател
на ищцата) и 2/3 идеални части за ответницата. В решение, влязло в сила на 11.03.2023
г., процесният недвижим имот бил поставен в дял на ответницата. Ищцата твърди, че
на 16.12.2013 г. до ответницата е отправена нотариална покана, с която същата е
поканена да предостави ползването на съсобствения имот или да заплаща наемна цена
от датата на връчване на поканата. Твърди, че до момента на подаване на исковата
молба единствено ответницата ползва изцяло жилището и не плаща обезщетение.
Ищцата сочи, че с решение, постановено по гр.д. №72776/2016 г. по описа на 53 състав
на СРС, потвърдено с влязло в сила на 11.03.2023 г. решение по в.гр.д. №12304/2020 г.
на СГС ответницата е осъдена да заплати обезщетение за периода 15.12.2016 г. -
18.09.2019 г.
Ето защо ищцата предявява настоящия иск за осъждане на ответницата да й
заплати обезщетение за ползване на имота за периода 18.09.2019 г. - 18.09.2023 г. в
размер на 9600 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане. Претендира разноски.
С протоколно определение от 05.02.2025 г. съдът е допуснал на основание чл. 214
1
ГПК изменение в размера на предявения иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, като същият се счита
за предявен за сумата в размер на 11472,20 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез назначения й особен представител, е
подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и
неоснователен. Недопустимостта на иска се обосновава с обстоятелството, че
наследодателят на ищцата не бил предявил такъв иск приживе. Качеството на
съсобственик за ищеца правото било възникнало към датата на смъртта на нейния
наследодател – 06.10.2021 г. и евентуално началният период, от който същата можела
да иска процесното обезщетение била датата, на която същата е станала собственик на
вещта. Оспорва основателността на иска, като сочи, че ищцата не била лишена от
ползването на вещта за процесния период. Никъде в исковата молба не се твърдяло, че
ответницата лично ползва апартамента, като предпятства ищцата да го ползва. Нямало
твърдения, че ищцата желае да ползва апартамента и че същата е правила опит лично
да го ползва. Напротив, ищцата е имала необезпокояван достъп до имота след смъртта
на своя наследодател, но не го е направила до края на приключване на съдебното
дирене на делото за делба на апартамента и изплащане на парично обезщетение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответницата да
заплати на ищцата сумата в размер на 11472,20 лева – обезщетение за ползване на
съсобствен имот за периода 18.09.2019 г. – 18.09.2023 г. Исковата молба е подадена в
съда на 13.09.2023 г., поради което последният ден, за който може да се претендира
обезщетение за лично ползване е 12.09.2023 г., като претендирането на обезщетение
след тази дата е недопустимо в настоящото производство. Предвид изложеното,
производството следва да бъде прекратено за периода след 12.09.2023 г., по-конкретно
– за периода 13.09.2023 г. – 18.09.2023 г.
По предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС в тежест на ищцата е да
докаже следните правопораждащи факти, а именно: 1) че страните са съсобственици
на процесния имот; 2) имотът се ползва лично от ответницата; 3) ищцата е поискала
писмено да ползва имота.
Доколкото липсва спор относно наличието на съсобственост върху процесния
имот, с доклада по делото е отделено за безспорно обстоятелството, че страните са
съсобственици на процесния недвижим имот, а именно – апартамент №3, с адрес
******* при квоти: 1/3 идеална част за ищцата и 2/3 идеални части за ответницата.
Като доказателство по делото е представена нотариална покана от К.А.К до Л. Н.
К., с която последната е поканена на посочена дата да се яви при нотариус и да му
предостави възможност в бъдеще да ползва съсобствения им апартамент №3, с адрес
2
гр. София, бул.*** като в случай че не му бъде предоставен достъп лицето К.К моли
ответницата да му заплаща сумата в размер на 300 лева за ползване на имота.
Съгласно отбелязване на гърба на нотариалната покана, същата е връчена на
ответницата на 16.12.2013 г. от помощник-нотариус М.Г.
От представеното по делото удостоверение за наследници с изх. №РСТ**-УГ**-
****/13.10.2021 г. се установява, че лицето К.К е починал на 06.10.2021 г. и е оставил
за единствен наследник дъщеря си М. К. И. (ищца по настоящото дело).
От представеното за сведение решение по в.гр.д. №12304/2020 г. се установява,
че на ответницата по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е възложен в дял процесния имот, като
същата е осъдена да заплати на М. К. И. (заместила в хода на делбеното производство
баща си – К.К) в рамките на 6-месечен срок от влизане в сила на решението, сумата в
размер на 70674 лева за уравнение на дела на М. И. в процесния имот. Решението е
влязло в сила на 11.03.2023 г.
За сведение по делото е представено решение, постановено по гр.д. №72776/2016
г. по описа на СРС, с което на основание чл. 349, ал. 6 ГПК е прогласено настъпилото
по право обезсилване на решението от 20.05.2020 г., постановено в производството по
делба по гр.д. №72776/2016 г., с което е поставен в дял на Л.Н.К. процесния имот
поради неплащане на паричното уравнение в 6-месечния срок.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на св. К. – приятел на
Т. (сина на ищцата). Свидетелят споделя, че М. (ищцата) му казвала, че е наследница
на имот на бул. Дондуков. Сочи, че за пръв път ходил до апартамента през 2020 г. с
бащата на М. и сина й Т.. Тогава на бащата на М. не му бил осигурен достъп до
апартамента. Знаел, че Л. живее в апартамента, но не я е виждал. След това ходил още
веднъж или два пъти до апартамента с Т. (сина на ищцата), но не им бил осигурен
достъп до апартамента. След 2020 г. също са се качвали до вратата на апартамента,
чувало се как работи телевизор вътре, но не им бил осигурен достъп. Свидетелят
споделя, че при едно от посещения ги видял един съсед, който казал, че също по
някакви причини звънял на звънеца на ответницата, но тя не отваряла на никого.
По делото е изслушано и прието заключение по допуснатата съдебно-оценителна
експертиза, която да даде заключение за средния пазарен наем на имот от вида на
процесния за периода на иска. Съгласно заключението на вещото лице, което съдът
кредитира като компетентно и обективно дадено, средният пазарен наем на жилище-
апартамент, находящо се в централната част на гр. София, бул. „****“ със застроена
площ от 68,38 кв.м., състоящо се от две стаи, хол, кухня, баня-тоалет, килер и балкон е
в размер на 721,58 лева на месец. Размерът на обезщетението за ползване на
апартамента в периода 18.09.2019 г.-18.09.2023 г. за 1/3 от имота е в размер на 11472,20
лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
3
следното:
Неоснователно е възражението на ответницата за недопустимост на
производството, доколкото наследодателят на ищцата не бил предявил иск за
обезщетение за ползването на процесния имот преди смъртта си на 06.10.2021 г.
Правото на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС е имуществено право, упражняването на
което не зависи от личната преценка на носителя му, т.е. не е право intuitu personae,
поради което същото става част от наследството на лицето и може да бъде упражнено
от наследниците на правоимащия.
Съдът намира, че доколкото ищцата е станала собственик на 1/3 идеална част от
процесния имот по силата на наследствено правоприемство на баща си К.К – починал
на 06.10.2021 г, за процесния период 18.09.2019 г.-06.10.2021 г. същата упражнява
правото като част от наследството на К.К, а за периода 07.10.2021 г. - 18.09.2023 г. - в
лично качество като съсобственик на процесния имот.
Установява се по делото, че на 16.12.2013 г. ответницата е получила отправената
от наследодателя на ищцата К.К писмена покана да му предостави ползването на
процесния имот, алтернативно – да му заплаща наем за имота. Съдът намира, че
посочената покана ползва и ищцата по делото, в качеството си на наследник на
съсобственика, отправил поканата, като същата не дължи отправянето на нова покана
след смъртта на наследодателя си (в този смисъл Решение № 544 от 23.07.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 736/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 51 от 27.04.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 4829/2014 г., II г. о., ГК).
Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик
възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва
общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е едностранно
волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал
единствено формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 81, ал. 2
от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той
дължи обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата пет годишна
погасителна давност. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира
неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от
съсобственика /Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012
г., ОСГК/.
С влязло в сила решение по предишно дело (гр. д. № 72766/2016 г. на Софийски
районен съд) е уважен искът на К.К (наследодател на ищцата) срещу Л. Н. К. с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС за процесния апартамент за период от време до 18.09.2019 г.
(до началото на периода на разглежданата по настоящото дело искова претенция).
Страните по настоящото дело са обвързани от силата на пресъдено нещо на това
влязло в сила решение, че предпоставките за уважаването на иска са осъществени,
4
включително, че до 18.09.2019 г. единствено ответницата Л. К. е ползвала лично
съсобственото жилище.
За да може да бъде отхвърлен разглежданият в настоящото производство иск по
чл. 31, ал. 2 ЗС за последващия след 18.09.2019 г. период от време, Л. К. е следвало да
докаже нов факт с правно означение - че е предоставила на наследодателя на ищцата,
респ. на ищцата, възможност да ползва съсобственото жилище съобразно правата си (в
този смисъл Решение № 39 от 14.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3039/2019 г., I г. о., ГК).
В отговора на исковата молба ответницата, чрез назначения й особен
представител, е възразила, че е ищцата е имала необезпокояван достъп до имота след
смъртта на наследодателя си. Ответницата обаче не е провела доказване на факта, че е
предоставила възможност на ищцата да ползва имота. Напротив, от събраните по
делото свидетелски показания се установява, че ищцата не е имала достъп до
наследствения си имот след смъртта на баща си.
Следва да се посочи, че неоснователно се явява възражението срещу претенцията
на ищцата, релевирано в отговора на исковата молба, че ищцата не била поискала
лично да ползва имота. Вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС съставлява право и имуществен
коректив за онзи съсобственик на една обща вещ, който е лишен от възможността да я
ползва според нейното предназначение и според онзи обем права, който притежава в
съсобствеността. Причина за разместването на блага в имуществените сфери на
съсобствениците е осъщественото само от единия ползване на съсобствената вещ, а не
наличието или липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползва реално
вещта според правата си. Не претендиращият обезщетението следва да поиска
възможност да ползва вещта, а ползващият вещта съсобственик следва да предостави
на неползващия такава възможност, която последният да е отказал да приеме /така
Решение № 50120 от 20.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2742/2021 г., II г. о., ГК/.
Следва да се посочи и че от събраните по делото свидетелски показания съдът
намира за установено, че именно ответницата е ползвала процесния имот през
процесния период. От свидетелските показания на св. К. се установява, че той, заедно
с починалия К.К, а впоследствие с ищцата и сина й Т., са ходили неколкократно до
процесния апартамент, както през 2020 г., така и след това, но не са получавали достъп
до същия, като при позвънявания на звънеца, не им е било отваряно. От показанията се
установява също така, че при едно от посещенията един от съседите им казал, че Л. не
отваря на никого, въпреки че и други хора й звънели. От посоченото изявление съдът
прави извод, че именно ответницата продължава лично да ползва имота и през
процесния период след постановяване на осъдителното решение по гр.д. №72766/2016
г.
Съдът напълно кредитира свидетелските показания на св. К., доколкото същите са
последователни и непротиворечиви. Същите кореспондират с други установени по
5
делото обстоятелства, а именно с уставеното от връчителя при Софийски районен съд
при посещенията му на процесния имот в опит да връчи на ответницата исковата
молба по настоящото дело за отговор, а именно – че същата живее на адреса по
сведения на съседи, както и че жилището е видимо обитаемо, но никой не отваря.
С оглед на гореизложеното, съдът намира за доказани всички предпоставки за
уважаване на предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, предявен от М. К. И.
срещу Л. Н. К..
При наличието на предпоставките по чл. 31, ал. 2 ЗС ползващият съсобственик
дължи на неползващия съсобственик обезщетение съизмеримо със средния пазарен
наем, при отчитане на обема, за който ползващия имота съсобственик-длъжник
надхвърля своя дял в съсобствеността. Съгласно заключението на вещото лице по
изслушаната по делото съдебно-оценителна експертиза, размерът на обезщетение за
ползване на апартамента в периода 18.09.2019 г. – 18.09.2023 г. дължимо на М. К. И.
съобразно притежаваната от нея 1/3 идеална част от жилището, е в размер на 11472,20
лева.
Доколкото обаче съдът прие, че искът е недопустим за периода 13.09.2023 г. –
18.09.2023 г., на основание чл. 162 ГПК съдът намира, че за периода 18.09.2019 г.
12.09.2023 г. искът е основателен до размера от 11327,30 лева, като за горницата над
11327,30 лева до пълния претендиран размер от 11472,20 лева искът следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищцата
претендира присъждането на разноски, както следва: 459 лева – държавна такса, 400
лева – депозит за вещо лице, 630 лева – депозит за особен представител на ответницата
и сумата от 1220 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Представени са
доказателства за плащането на разноските. Съобразно уважената част от иска на
ищцата следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 2674,78 лева.
Ответницата не претендира присъждането на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по предявения от М. К.
И. срещу Л. Н. К. иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за периода 13.09.2023 г. –
18.09.2023 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването на препис на страните.
6
ОСЪЖДА Л. Н. К., ЕГН: **********, с адрес: *******, ап. 3 на основание чл. 31,
ал. 2 ЗС да заплати на М. К. И., ЕГН: **********, с адрес: ****** сумата в размер на
11327,30 лева – обезщетение за ползване само от ответницата на съсобствен имот,
находящ се в гр. София, бул. „****“ №34, вх. Б, ет. 2, ап. 3 за периода 18.09.2019 г. –
12.09.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от
11327,30 лева до пълния претендиран размер от 11472,20 лева.
ОСЪЖДА Л. Н. К., ЕГН: **********, с адрес: *******, ап. 3 на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК да заплати на М. К. И., ЕГН: **********, с адрес: ****** сумата в размер на
2674,78 лева - разноски в производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7