Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. София, 25.06.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, първо гражданско отделение, І-6
състав в публично заседание на седми май
две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при
секретаря Антоанета С. и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното
от
съдия Петя Алексиева гр.д.№ 12765
по
описа за 2014 г. и за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от М.С.Д., починала в хода на настоящото производство и на основание чл.227 от ГПК заместена от наследниците си по закон М.К.Д. и С.И.Д. против СБАЛ по
ортопедия „П.Б.Б.“ ЕАД, с която предявява иск с
правно основание чл.49 във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД и акцесорен
иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата претендира от ответника-лечебно заведение,
специализирано в оказване на болнична помощ при заболявания на
опорно-двигателния апарат, заплащане на причинените й имуществени и
неимуществени вреди, настъпили в пряка и причинна връзка от нарушения и
неизпълнение на задължение по чл.6 от ЗЛЗ и разпоредбите на ЗЗ, касаещи правото
на своевременност, достатъчност и качество на оказаната медицинска помощ.
Поддържа се, че на 12.07.2012 г. ищцата посетила ответната
болница по препоръки дадени й предишния ден от лекари във ВМА и във връзка с
получени непоносими болки в дясното коляно, които постепенно обхванали цялото
дясно бедро. Била прегледана от д-р С., който я уверил, че болките се дължат на
киста, която е доброкачествено образувание, но въпреки това препоръчал да се
направят изследвания: ЯМР на дясно бедро и след това биопсия. Твърди се, че
ищцата направила ЯМР на 23.07.2012 г., в което било описано тумор на дясно
бедро граница проксимална средна част. Още
същият ден ищцата постъпила за операция в ответната болница, а на 24.07.2012 г.
била извършена биопсията-взета тъкан за изследване. Първоначалната диагноза
дадена от ответника била „Солитарна киста на
бедрената кост“. От резултатите от биопсията на 06.08.2012 г. имало съмнение за
злокачествено образувание и на втората епикриза вече
била поставена диагноза „Малигнен /злокачествен/ бластом“. Д-р С. обяснил, че не е необходимо извършването
на втора биопсия. Твърди се, че на 17.08.2012 г. е извършена втора биопсия,
след резултатите от която била посочена отново диагнозата „Солитарна
киста“. Назначена била операция на кистата. На 14.09.2012 г. ищцата постъпила
при ответника за операция, при която кистата била зачистена и запълнена с
костно вещество. Д-р С. уверил ищцата, че операцията е успешна и отново може да
води нормален живот. След три месеца и по повод болки в областта на операцията,
ищцата отново посетила болницата, където получила уверения, че няма за какво да
се притеснява. От месец февруари 2013 г. ищцата започнала да получава все
по-често болки в крака, което наложило посещения в различни болнични заведения
и операция на 31.10.2013 г. във ВМА. След направено хистопаталогично
изследване от 13.11.2013 г. на части от отстранената кост, било констатирано
развитие на обширни некрози и инфилтрации от дребноклетъчен малигнен бластом и поставена диагноза „Сарком
на Юинг“, потвърдена и в Университетска болница в
Швейцария.
Поддържа се, че от страна на лекарите в ответното
лечебно заведение, в нарушение на добрата медицинска практика е налице
увреждащо поведение, изразяващо се в липса на диагностициране,
недостатъчно и невярно диагностициране, пренебрегване
на заключението и препоръката при първоначалното биопсично
изследване, проведено от доц. Михова, съгласно което е било необходимо клинико-морфологично обсъждане с рентгеновия образ за
изключване на малигнен бластом,
пренебрегване на рентгенови данни и неправилно разчитане и преценка на данните
от извършеното МРТ изследване, извършване на повторна биопсия не с цел правилно
диагностициране, а само за обосноваване на последваща операция, неизвършване на биопсия след
провеждането на същинската операция за премахване на киста, пренебрегване на
оплакванията и симптомите, както преди извършване на операциите, така и в последващ период, липсата на лечение на водещото
заболяване, ерзац лечение-отстраняване на киста, с проведена неуспешна и
неналожителна от медицинска гледна точка оперативна интервенция, неадекватно
постоперативно проследяване след изписването от болничното заведение и
представяне на невярна информация за здравословното състояние на ищцата.
Твърди се, че вследствие на горното поведение на
лекарите в ответната болница се е стигнало до излишни операции, съпроводени с анестезиологичен, оперативен, следоперативен риск, тежко
понасяне на спиналните упойки, време прекарано в
болница, време на възстановяване, свеждане на невярна и заблуждаваща пациента
информация, че с проведените операции здравословните проблеми на ищцата са
решени, което от своя страна довело до спиране на консултации, диагностициране и лечение. Твърди се, че вследствие липсата
на лечение на саркома се е стигнало до счупването на бедрената кост на ищцата,
разграждането й и смяната й при проведената операция. Стигнало се до закъсняло лъчелечение, което да подобри състоянието на ищцата.
Поддържа се, че ищцата е търпяла за дълъг период от
време много болки, дискомфорт, неудобства в
ежедневието, промяна на начина й на живот, изгубила време в неправилни и грешни
лечебни заведения и процедури.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищцата сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение
за нанесените й неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането-12.07.2012 г. до окончателното изплащане, сумата от 7 910
лв.-имуществени вреди, представляващи изплатени от ищцата суми за лечение,
медикаменти, диагностика, рехабилитация и др. Претендират се разноските по
делото.
В законоустановения
едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез законния му представител-изпълнителния
директор.
Оспорва предявените искове по основание и размер.
Счита, че описаните в исковата молба обстоятелства, обосноваващи претенциите на
ищцата, не водят до извода, че твърдените от нея вреди са в пряка причинна
връзка с извършеното лечение при ответника.
Поддържа се, че проведената оперативна интервенция на
ищцата и последващото й лечение са изцяло съобразени
с диагнозата поставена на 17.08.2012 г. от д-р Михова, която не е служител в
ответната болница. Оспорва всички твърдения за вреди изложени в исковата молба,
както и същите да са настъпили в пряка и непосредствена причинна връзка с
извършеното от ответника лечение.
Моли съда да отхвърли предявените искове и да присъди
на ответника разноските по делото.
В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си
представител поддържа предявените искове по съображения изложени в депозираните
по делото писмени бележки. Претендира разноски, съобразно представен списък по
чл.80 ГПК.
Ответникът, редовно призован не изпраща представител,
не изразява становище в хода по същество.
Третото лице помагач Л.Д.С. в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител оспорва исковите претенции като неоснователни и
недоказани по съображения подробно изложени в представени по делото писмени
бележки. Претендира разноски.
Софийски
градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Във връзка със силни болки в дясното
коляно, на 11.07.2012 г. ищцата посетила спешното отделение на ВМА, където й е
извършено рентгенологично изследване, от разчитането
на което се установява: разреждане на костната структура в проксималната част
на дясната бедрена кост, желателно КТ.
На 23.07.2012 г. ищцата е приета в
ответната болница с диагноза: „Обс.Киста солитария феморис декстри“, извършена е оперативна интервенция: Биопсия и
изписана на 26.07.2012 г. Хистологичният
резултат /№ 012/468, 469/ показва: Фрагменти от съединителна тъкан с оток,
формиране на единична причудлива костна гредичка,
единични влакна от скелетна мускулатура и единични костни трабекули.
Детритна материя от обширна некротична
тъкан в стадий на кариолиза и кръвоизлив със сенки от
клетки, чиято морфология е съмнителна за дребноклетъчен
бластом. Оскъдни два дребноклетъчни
инфилтрати с превалиращо кръгло хиперхромно
ядро. Диагноза: Фрагменти от костни трабекули,
съединителна тъкан с оток и обширни зони на некроза
всред тъкан съмнителна за дребноклетъчен малигнен бластом. Необходимо е клинико-морфологично обсъждане, с ренгенографски
образ за изключване на малигнен бластом
и при необходимост скорошна повторна биопсия поради това, че целият материал за
биопсично изследване е представен от превалираща некроза в стадий на каролиза.
На 13.08.2012 г. ищцата постъпва за
втори път в ответното болнично заведение, където е извършена втора биопсия. Хистологичното изследване №2012/549-551/ показва:
Наличие на солитарна костна киста. Изписана на
16.08.2012 г.
В периода 30.07.2012 г.-09.07.2013 г. ищцата постъпва
двукратно за рехабилитация /ИЗ-30.07.2012 г.-06.08.2012 г.и ИЗ-04.07-09.07.2013
г.
На 14.09.2012 г. ищцата постъпва за трети път за
лечение, като е извършена ексцизия и костна пластика,
изчистена е киста и поставено костно вещество. Не е взет материал за изследване,
респ. не е изпратен за хистологично изследване.
Поради засилващ се болков
синдром на 12.10.2013 г. ищцата постъпва във ВМА с диагноза: фрактура петрохантерика феморис декстра. След извършени изследвания МРТ на таз, КТ на малък
таз и хистологичен резултат от биопсия се установява следното: малигнен дребноклетъчен бластом с некроза, морфология
сходна с Юинг сарком и
прилежащо реактивно костообразуване. На 31.10.2013 г.
е извършено оперативно лечение-отстраняване на Ту формация и поставяне на
ревизионна изкуствена става.
От хистологичния резултат от 13.11.2013 г. /Б. №
25687, 25688/2013г./ се установява: Малигнен дребноклетъчен бластом с некроза сходна на Юинг саркоми Дребноклетъчен малигнен бластом в стадий на некроза и
фрагмент от съединителна тъкан с костобразуване. От
болницата ищцата е изписана на 20.11.2013 г.
Диагнозата е потвърдена в Университетска болница-Берн
с извършване на FISH. Резултатите от радиологичните
изследвания не разкриват разпространение на процеса.
С диагноза: Сарком на Юинг, стадий Tic NoMo на ищцата е
приложена адювантна химиотерапия от м.ноември 2013 г.
На Клиничната конференция в СБАЛО на 06.09.2014 г. ищцата е обсъдена-представен
е контролен РЕТ/СТ, на който няма данни за прогресия или рецидив на
заболяването. Насочена е за следоперативна радиотерапия.
При проведен контролен РЕТ/СТ /05.02.2016 г/ се
установява метастатичии лезии
в описаните медиаетинални лимфни възли. Метастатичии лезии в долен лоб на
ляв бял дроб. Приложен резултат от РЕТ/СТ /.
От заключението на приетата по делото
комплексна СМЕ се установява, че на ищцата са направени следните предтерапевтични изследвания:
• Рентгенография на дясно бедро във
Военно Медицинска Академия (спешен рентгенов кабинет, името на рентгенолога не
се чете) на дата 11.07.2012 г. Описана е
„патологично променена структура на проксималната част на дясна бедрена кост“.
Рентгенологът от ВМА отбелязва, че трябва да бъде направена КТ, тъй като има
промени в костта, но те не са достатъчни за поставяне на диагноза.
• Проведена е магнитно резонансна томография-нативна и с венозен контраст на дясно бедро в
Медико-диагностична лаборатория М-ТЕХ на дата 13.07.2012 г. от д-р Цандев. Заключението категорично поставя диагноза „туморна
формация в проксималната част на фемура“. Изследването
описва тумора като съставен от кистична и солидна компонента. Кистичната
компонента е описана в контрастната фаза на изследването в средата на
формацията.
Рентгенография на гръден кош на 17.07.2012 г. в
УМБАЛСП ПИРОГОВ, като част от предтерапевтично стадиране за изключване на разпространение на тумора към
белия дроб.
Резултат от образно изследване (рентгенография на
дясно бедро) 23.07.2012 г. в УСБАЛО,
разчетена от рентгенолог (д-р А.). Д-р
А.
определя наблюдаваните промени в костта като тумор.
Първото следоперативно изследване на ищцата е
рентгенография на дясно бедро с дата 10.09.2012 г. (УМБАЛСП Пирогов). Поради
продължаващи болки са направени серия от амбулаторни рентгенови изследвания -
на 19.09.2012 (УСБАЛО), 13.12.2012г. (УМБАЛСП Пирогов), на 15.03.2013г.
(УМБАЛСП Пирогов) и в рамките на болничен престой в I-ва
МБАЛ (04.07.2013г.). При всички изследвания рентгенолозите наблюдават и описват
отклонения от нормалната структура на костта, но ги определят като резултат от
предходната оперативна интервенция и имплантация на костозаместител.
Настъпили усложнения на болестта са диагностицирани през октомври 2013г. с подходящи
диагностични тестове, използвани в правилна последователност - рентгенография
на дясно бедро (11.10. и 14.10.2013г.), Компютърна томография на гръден кош,
корем, малък таз и дясна бедрена кост с венозно контрастно усилване (16.10.2013
г. ), МРТ на дясно бедро с венозен контраст (19.10.2013г.) и радиоизотопна сцинтиграфия на цяло тяло (22.10.2013г.). Данните от всички
изследвания диагностицират и стадират
локално и далечно разпространение на болестния процес.
Комбинираното РЕТ-СТ изследване (05.02.2016г.) е
първото контролно, след оперативно изследване на пациентката и данните от него
несъмнено посочват „рецидив на онкологичното заболяване“ с уголемени,
метаболитно активни медиастинални лимфни възли и
белодробни метастази. МРТ на гръден кош и корем от 05.05.2016
г. потвърждава наличието на прогрес и разпространение на болестта към гръдния
кош.
На 01.06.2016 г. ищцата е хоспитализирана по спешност
в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ,, Софиямед” с
оглед влошаване на общото състояние, проведена обезболяваща и симптоматична
терапия. Изписана е с подобрение и на симптоматична обезболяваща терапия. На
12.07.2016 г. ищцата е хоспитализирана по спешност в Отделението по хирургия на
УМБАЛ,, Софиямед” по повод нови оплаквания и силно
влошено общо състояние. Провежда се симптоматично лечение при констатирана
прогресия от контролните образни изследвания. Извършена е палиативна
оперативна интервенция: временна трахеоетома с оглед
прогресиращата дихателна недостатъчност. На 08.08.2016
г. ищцата почива.
От патоанатоличната аутопсия
се потвърждава, че основната причина за смъртта на болната е напредналото
онкологично заболяване.
От представените по делото фактури и
фискални бонове се установява, че за диагностициране
и лечение ищцата е извършила разходи в общ размер на сумата от 8053,80 лв.,
както следва:
На 13.07.2012 г.-380 лв.-изследване,
На 26.07.2012 г.-17,40 лв. за
потребителска такса,
На 14.09.2012 г.-840 лв. костно
вещество,
На 14.09.2012 г.-400 лв. за избор на
екип,
На 09.07.2013 г.-29 лв. за преглед,
На 24.10.2013 г.-110 лв. за изследване,
На 24.10.2013 г.-265 лв. за КТ
изследване,
На 24.10.2013 г.-480 лв. за МРТ
изследване,
На 30.10.2013 г.-400 лв. замразена
костна тъкан,
На 14.11.2013 г.-3 960 лв. за
изкуствена тазобедрена става,
На
25.11.2013 г.-186 лв. превод медицинска консултация,
На 02.12.2013 г.-81,61 лв. DHL пратка до Берн, Швейцария,
На 03.12.2013 г.-482,99 лв. превод
медицинска документация,
На 06.11.2013 г.-60 лв.преглед в
медицински център,
На 27.11.2013 г.-116 лв. закупуване на
лекарства,
На 05.12.2013 г.-190 лв.-закупена
перука,
На 24.04.2014 г.-55,80 лв. превод
документи.
Пред настоящата инстанция е разпитан свидетеля В.Ю.К.,
който установява, че се запознал с М. в средата на 2011 г., но реално са заедно
от 2012 г. Преди да се случат проблемите й с крака, М. била жизнен човек, обичала
да танцува, да кара колело. След първата биопсия, около десетина дни тя не била
на себе си. Всичко я болело, повръщала, кръстът я болял. Така било и след
втората биопсия- главоболие, болки в кръста, болки в крака, не можела да
излиза. Две седмици не била излизала от къщи. Това е направило тъжна. След третата операция нещата се усложнили, защото
операцията била много по-сложна. Било необходимо повече време за възстановяване.
След третата операция, М. не била излизала поне три седмици. Излизала с
патерици, ако изобщо това се случело. М. вярвала в болницата и в лекарите, че
ще я спасят и най-вече на д-р С.. Той й давал 100% шанс за възстановяване. М.
била промоутърка, учела. Промоциите ги спряла след
като лежала в Горна баня, заради болката, защото не можела да стои права,
заради болките в кръста. Ученето го прекъснала, ходела само на изпити. Ищцата
учела вкъщи, а някой винаги е карал за изпитите и за всичко останало. До М.
трябвало винаги да има човек. След операцията във ВМА, първоначално ползвала
инвалидна количка. След втората биопсия се придвижвала с патерици. Когато
разбрала, че има злокачествено заболяване, много се страхувала. Страхувала се
за здравето си, дали ще оцелее, но д-р С. й казал, че е солитарна
киста и да си търси проблемите на друго място, че всичко което е могъл и което
е трябвало да направи, го е направил. След един от престоите в болница, ищцата
казала на свидетеля да се чувства свободен да си намери друга приятелка. По
принцип повечето приятели се отдръпнали от ищцата, защото тя реално спряла да
се обажда на всички, дори на приятеля си не се обаждала. Имало период, когато
много я боляло и когато свидетелят й се обади, тя затваряла телефона. Лично
свидетелят ходил с ищцата при д-р С. на третия контролен преглед след
операцията. М. му казала, че отново я боли крака, че не може да спи, че се
засилва болката. Д-р С. й казал, че
всичко с операцията върви добре. За болките той казал, че това се дължи на
друго, а не на операцията. Посъветвал я да потърси друг специалист, нещо
свързано с нервите.
Съдът не обсъжда показанията на свидетелката М.К.Д.,
тъй като в хода на производството същата вече има качеството на страна в
производство-ищец на мястото на починалата й дъщеря.
Съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.
Отговорността на ответника
се претендира с фактически твърдения за причиняване на неимуществени и
имуществени вреди на ищцата, произтекли от
нарушения и неизпълнение на задължение по чл.6 от ЗЛЗ и разпоредбите на ЗЗ,
касаещи правото на своевременност, достатъчност и качество на оказаната
медицинска помощ, от липса на диагностициране, недостатъчно и невярно диагностициране,
пренебрегване на заключението и препоръката при първоначалното биопсично изследване, неизвършване на биопсия след
провеждането на същинската операция за премахване на киста, пренебрегване на
оплакванията и симптомите, както преди извършване на операциите, така и в последващ период, липсата на лечение на водещото заболяване.
За да е възникнало спорното
право за обезщетяване на ищцата тя следва да докаже факти, които да се подведат
под хипотезата на гражданския деликт /виновно и противоправно поведение, в
причинна връзка от което да са настъпили вреди/, както и фактите, водещи до
ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане на работа на делинквента и причиняване на вредите при или по повод на
извършването й. Това са правопораждащи факти и
доказването им следва да се извърши от ищцата и то пълно и главно - без да
остава съмнение за осъществяването на фактите.
По начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има
обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето, което
възлага работата, а настъпва, когато натовареното лице причини виновно щетата
при и по повод изпълнението на възложената му работа. При това положение е
очевидно, че то отговаря не за свои действия, а за действията на своя работник
или служител. Терминът "възложил", който се употребява в чл. 49 ЗЗД,
е указание, че лицето, което извършва работата, се намира в определени
отношения с този, който отговаря за неговите действия. С оглед на това
възлагане има в случая, когато работникът или служителят е длъжен, да извърши
работата по силата на отношенията, в които той се намира с лицето, което
възлага. Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е отговорност
пред пострадалите трети лица.
За да възникне отговорността по чл. 49 ЗЗД, са
необходими две условия: 1) да има възлагане на работа и 2) увреждането да е
причинено по вина на работника или служителя, на когото е възложена работата,
като вината се предполага до доказване на противното.
Възлагането на работа по време на неколкократните хоспитализации на
ищцата за диагностициране и
лечение в ответната болница
безспорно се установява от приетите по делото писмени доказателства, а и не се оспорва от ответника. Лекуващ лекар на ищцата е бил д-р Л.Д.С.-ортопед травматолог, началник клиника по ортопедия /установява
се от приетия по делото
трудов договор/ при ответната болница,
който участвал в екипите по време на двете биопсии и по време на операцията за отстраняване на кистата.
Медицинската помощ
е правнорегламентирана дейност
- чл. 80 от ЗЗ, чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ. Именно поради това,
когато съдът се произнася по въпроса, осъществен ли е деликт при изпълнение
на медицинска дейност, той следва да обсъди не само доказателствата за фактите - какви действия са били предприети или не са били извършени от медицинските специалисти, но и доколко те са отговаряли на дължимото съобразно утвърдените медицински изисквания - да посочи в какво се изразява нарушението на утвърдените
медицински стандарти и правилата за добрите
медицински практики. Изцяло
в този смисъл Решение № 273
от 17.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4347/2016 г., IV г. о., ГК.
Установява се, че ищцата е получила злокачествено неопластично заболяване-сарком на
Юинг, който се характеризира с агресивен клиничен ход, локален инвазивен растеж
и склонност към хематогенно и лимофогенно разспространение. Установява се,
че това заболяване е нелечимо, както и че е диагностицирано правилно за първи път през
месец октомври 2013 г. по време на болничния престой на ищцата във ВМА.
В този смисъл не е спорно и е общоизвестен
изходът от подобно заболяване,
но от друга страна своевременното осигуряване
на необходимото лечение в
много от случаите води до подобрения
макар и временно и до удължаване
продължителността на живота на болния
пациент.
В този смисъл е и отговорът на вещите лица по въпрос 14 от експертизата, че ранното диагностициране на
тумора, позволява да се увеличи
шанса за ограничаване на заболяването
и удължаване на живота.
Безспорно се установява,
че в периода от първото посещение на ищцата при д-р С. на 12.07.2012 г.
до последното на 18.09.2013 г., същият
не е диагностицирал правилно
заболяването на ищцата.
Основен диагностичен
метод при това заболявяне е
биопсията.
Безспорно в ответното
лечебно заведение са извършени две биопсии, съответно на
24 юли и на 13 август 2012 г. /установява се от приетите по делото история на заболяването № 2150/425 от 23.07.2012 г. и история на заболяването № 2304/, при които
видно от разпита на вещите
лица в съдебно заседание не е взет
целия материал, а само част от него. И в двата
случая биопсиите са извършени от екип от лекари от ответната болница, между които и третото лице помагач д-р С.. Установява се от
оперативен протокол № 351/24.07.2012 г.-л.261 от делото
и оперативен протокол № 379/13.08.2012 г.-л.226 от делото.
Вещото лице
Н. сочи, че туморът има
комплексна структура и причината да не е видян втория път
е, че за изследване е взет късче материал. Вещото лице К. при разпита си в съдебно заседание от 19.02.2019 г. установява,
че когато не се взима целия материал да се изследва, а
се взема само част от него, възможността
да се направи грешка е голяма.
Грешката не е на патолога.
С оглед
на горното безспорно се установява, че нарушението на лекарите от ответната болница се изразява в неправилно взет материал за биопсия, неподходящ за поставяне на правилната диагноза.
На следващо
място другото извършено нарушение се изразява в
това, че лекарите са пренебрегнали несъответствието между находката
от образното изследване и находката от хистологията, защото както рентгенологичното
изследване, така и магнитният резонанс ясно посочват
наличието на комплексна туморна формация, съставена от кистична и солидна част. Безспорно
добрата медицинска практика
изисква това несъответствие да бъде отстранено
с цел поставяне на правилна диагноза.
В тази връзка грешно е поведението на лекарския екип с оператор д-р С.,
извършил на 17.09.2012 г. операцията
на ищцата за отстраняване
на кистата, при която не е взет материал от отстранената киста и не е изпратен
за хистологично изследване,
при наличието на гореописаното
несъответствие. Фактът, че
не е взет материал, безспорно
се установява с оперативен протокол № 365/17.09.2012
г., л.2 от същият, където срещу: «взет материал за изследване:» няма
никакво отбелязване. Това грешно поведение се установява
и с разпита на вещото лице В.,
който установява, че не е правилно, при операцията на кистата да не е взет материл и да
не е изпратен за хистологично
изследване.
Пренебрегнат и е очевидно засилващия се силен болков синдром, включително и след проведената
операция за отстраняване на
киста, за който д-р С. дал съвет
на ищцата да търси
причините другаде.
В резултат
на неправилното диагностициране,
ищцата не е насочена и за правилното лечение с оглед ограничаване на заболяването.
Предвид горното
съдът намира, че предявените искове са основателни. По отношение на иска за имуществени вреди
безспорно се установява, че
ищцата е претърпяла такива и че същите са били извършени единствено и във връзка с диагностициране на заболяването, включително и чрез изпращане на материал за изследване
в болница в Швейцария, за което
ищцата заплатила необходимите
суми, включително и за превод на документи.
От показанията
на разпитания свидетел безспорно се установяват претърпените от ищцата неимуществени вреди и промените настъпили във физическото
и психическото й състояние.
Безспорно се установява,
че вследствие на неправилната диагноза и несвоевременното установяване на злокачественото заболяване, комплексното лечение чрез
химиотерапия и лъчелечение е забавено
с повече от една година, което от своя страна е намалило шансовете на ищцата за удължаване продължителността на
живота й. Ищцата почива в хода на настоящото производство.
По размера на предявения иск за неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от
своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен
еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за
тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът следва да
отчете реално претърпените от ищцата неимуществени вреди, възрастта,
здравословното им състояние, интензитета на болките и страданията.
Претърпените от ищцата неимуществени вреди Съдът
определя в размер на сумата от 50 000 лв.
Този размер удовлетворява обществения критерий за
справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на
живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото.
Този размер съответства и на съдебната практика по
аналогични случаи.
При определяне на горния размер съдът съобразява, че
се касае за много млад човек само на 20 години към 2012 г., търпял силни болки
в периода от месец юли 2012 г. до месец октомври 2013 г., без да е предприето
адекватно лечение, включително и с цел намаляване на болките до границите на
търпимостта, което от своя страна довело до намаляване двигателната активност
на ищцата, съответно до промени в начина й на живот-ограничения в
придвижването, преустановяване на дейността й като промоуторка,
ограничение на социалните контакти и свеждането им само до общуване с
родителите.
Като изхожда от установените по делото факти, относно
действително претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие неадекватно и
закъсняло лечение, изведени както от доказателствата по делото, така и на база
съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че
определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо
действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта.
Така мотивиран съдът намира, че предявеният иск за
неимуществени следва да бъде уважен в пълен размер.
Искът за имуществени вреди е доказан по размер,
съобразно представените по делото фактури и фискални бонове, които установяват
размер по-голям от претендирания, поради което искът
ще следва да бъде уважен в пълния му размер и за сумата за която се претендира
7 910 лв.
Съобразно нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение
от непозволено увреждане (каквото е настоящото) длъжникът се смята в забава и
без покана, като мораторната лихва се дължи от деня
на деликта, поради което съдът присъжда лихва върху
главницата от 50 000 лв., считано от 12.07.2012 г.
По
разноските:
Предвид изхода на делото, заявеното своевременно
искане от ищцата и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде
осъдена да заплати на ищцата М.Д. направените от нея разноски в 900 лв.-заплатено
адвокатско възнаграждение, съобразно договор за правна помощ от 19.02.2019 г.
При този изход на делото на ответника разноски не се
дължат, а на третото лице помагач също не се дължат разноски на основание
чл.78, ал.10 от ГПК.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва
да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Софийски градски съд държавна такса върху уважения размер на иска-2000 лв.,
както и сумата от 2400 лв.-възнаграждение на вещи лица заплатени от бюджета на съда.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА СБАЛ по ортопедия „П.Б.Б.“,
ЕАД, с ЕИК ******, гр. София 1614, бул. ****** да заплати на основание чл.49
във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на М.С.Д., ЕГН **********,
починала в хода на настоящото производство и заместена на основание чл.227 от ГПК от наследниците си по закон М.К.Д., ЕГН ********** и С.И.Д., ЕГН **********,
и двамата с адрес: гр. Нови Искър, ул. „****** сумата от 50 000 лв. /петдесет хиляди лв./, представляваща обезщетение
за нанесените й неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането-12.07.2012 г. до окончателното изплащане, сумата от 7 910 лв. /седем
хиляди деветстотин и десет лв./-имуществени вреди, представляващи изплатени от
ищцата суми за лечение, медикаменти, диагностика, рехабилитация и др.
ОСЪЖДА СБАЛ по ортопедия „П.Б.Б.“,
ЕАД, с ЕИК ******, гр. София 1614, бул. ****** да заплати на основание чл.78,
ал.1 от ГПК на М.К.Д., ЕГН **********,***
сумата от 900 лв. /деветстотин лв./ разноски по делото.
ОСЪЖДА СБАЛ по ортопедия „П.Б.Б.“,
ЕАД, с ЕИК ******, гр. София 1614, бул. ****** да заплати на основание чл.78, ал.6
от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд
държавна такса върху уважения размер на иска-2000 лв. /две хиляди лв./, както и
сумата от 2400 лв./две хиляди и четиристотин лв./-възнаграждение на вещи лица
заплатени от бюджета на съда.
Решението е постановено при участието на Л.Д.С., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, в качеството му на трето лице помагач на страната на
ответника.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: