Р Е Ш Е Н И
Е
гр. Ихтиман, 25.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, І състав, в публично заседание на четвърти
октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 546 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание чл.
127, ал. 2, чл. 142 и чл. 149 СК
А.Л.Т. ЕГН ********** ***, е предявила срещу Б.Д.П.
ЕГН********** *** иск за предоставяне упражняването на родителските права и
издръжката по отношение на общото им дете Б. Б. П. ЕГН **********.
Ищцата твърди, че детето е било родено по време на
съвместното съжителство с ответника, като двамата се разделили на 12.05.2018
г., когато ответникът й нанесъл побой. Тя, заедно с детето, напуснали семейното
жилище и се установили в с. Стамболово. С оглед запазване интересите на детето
моли да й бъде да бъде предоставено упражняването на родителските права, като
бъде определен режим на лични контакти на бащата с детето и предявява иск за
заплащане на издръжка в размер на 480 лева месечно.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК представя писмен
отговор, в който не оспорва иска за родителските права и местоживеенето на
детето. Възразява срещу предлагания режим на лични отношения и размера на
издръжката като твърди, че би могъл без особени затруднения да дава издръжка в
размер на 250,00 лева месечно.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
писмени доказателства съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено следното:
От
фактическа страна:
Страните не спорят, а и от приложеното по делото
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 101/08.05.2007
г. на Столична община, Район „Витоша“ се установява, че А.Т. и Б.П. са
родителите на Б. Б. П., роден на *** г., ЕГН **********.
От изискания социален доклад относно детето Б. П. се
установява, че до месец май 2018 г. е отглеждано в семейна среда, като след раздялата на страните е продължило да
поддържа много добри отношения с родителите си. Към настоящия момент ищцата
полага основните грижи за детето Б., то живее при нея и именно тя задоволява
неговите потребности. Според социалните работници жилищните условия, в които се
отглеждат детето са много добри, като има необходимите условия както в къщата в
с. Стамболово, където живее майката, така и в къщата н гр. Ихтиман, където
живее бащата. А.Т. споделила, че възнамерява да се премести в гр. София заедно
с детето, където то да продължи своето образование. В доклада е отбелязано, че
детето е интелигентно, аналитично, като
е разстроено от създалата се ситуация при раздялата на неговите родители.
Според социалния работник Б. е силно привързан към родителите си, които са ангажирани
и отговорни за детето си, но срещат трудности при синхронизиране на своите
родителски възгледи за възпитанието и
отглеждането на детето.
От представената служебна бележка, издадена от „ДИ ЕНД
ДИ ГРУП“ ЕООД гр. София се установява, че ищцата работи по трудов договор в гр.
София, като полученото брутно трудово възнаграждение за периода от месец
ноември 2017 г. до месец април 2018 г. възлиза на 3720 лева. Освен това А.Т. е
общински съветник в Общинския съвет на община Ихтиман, откъдето за периода от
месец януари 2018 г до месец април 2018 г. е получила възнаграждение в размер
на 1309,59 лева, видно от представеното удостоверение, издадено от кмета на
община Ихтиман.
Съобразно представената данъчна декларация ответникът Б.П.
е самоосигуряващо се лице, като е декларирал годишен доход от стопанска
дейност в размер на 11512,49 лева, а притежаваните
от него фирми, видно от представените счетоводни балански на „Пирена“ ЕООД и
„Пирена агро“ ЕООД, , не генерират печалба.
От правна страна:
По иска с
правно основание чл. 127, ал. 1 СК
Съгласно разпоредбата на
чл. 123, ал. 1 и 2 СК родителските права и задължения се упражняват в интерес
на детето от двамата родители заедно и поотделно, като упражняването на
родителските права и задължения се извършва по общо съгласие на родителите. От
своя страна, чл. 127, ал. 2, вр. ал. 1 СК предвижда, че когато родителите не
живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му, то спорът помежду им следва да бъде разрешен от районния съд по
настоящия адрес на детето.
Според чл.59 СК, към която разпоредба чл.127 СК препраща, съдът
предоставя упражняването на родителските права, след като прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на децата. Под "интереси на децата"
по смисъла на чл.59
СК следва да се разбират
всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание /т.3 от ППВС
№ 1/ 1974 г./, като са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от
обстоятелствата за конкретния случай. Видно от посочената законовата разпоредба
основен, а и на практика единствен обективен критерий за това на кого от
двамата родители да бъде предоставено упражняването на родителските права, е
интересът на детето.
В случая страните не
спорят, че е в интерес на детето то да живее преимуществено със своята майка,
която да упражнява и родителските права спрямо него, но и не правят искане за
прекратяване на производството, нито пък
представят споразумение по чл. 127, ал. 1 СК. В този смисъл съдът дължи
произнасяне и по въпроса за упражняването на родителските права и
местоживеенето на детето.
От фактическа страна бе
установено, че родителите на малолетния Б. са разделени от месец май 2018 г. и
съобразно изричните им изявления ищцата следва да упражнява родителските права
спрямо малолетното дете. Подобно разрешение е изцяло в интерес на детето и би
стабилизирано фактическото положение, доколкото и към настоящия момент детето
се отглежда от своята майка, която притежава необходимия родителски капацитет.
По отношение режима на лични контакти на
бащата с детето, съдът приема, следното:
Личните контакти на родителя с детето,
на когото не са предоставени родителските
права, са изключително важни за неговото развитие. Пълноценните контакти са в
интерес и на родителя, и на детето. Независимо дали детето живее или не с баща
си, то се нуждае близост с него, поради което и следва да бъде разширена
възможността ответникът да поддържа емоционалната си връзка с малолетния Б..
След като бащата изразява своето желание за разширена възможност за лични
контакти със сина си, и има необходимите битови условия, то не следва да бъдат
създавани каквито и да е пречки за пълноценното му общуване с него. Неразбирателството
между родителите не следва да бъде във вреда на детето, защото за неговото
правилно емоционално и психическо развитие е от изключителна важност да има
опора и от двамата родители, независимо от това дали семейството живее заедно
или не.
Ето защо съдът приема, че на ответника следва да бъде
дадена възможност за лични контакти с детето всяка първа и трета седмица от
месеца от 17,00 часа на петъчния ден до 20,00 часа на неделния ден, с
преспиване, в който бащата би могъл да взима детето Б. П. при себе си, както и
пет дни през зимната ваканция, пет дни през пролетната ваканция и един месец
през лятото, в период, който не съвпада с годишния отпуск на майката.
По иска с
правно основание по чл. 143, ал. 2 СК
Доколкото родителят,
комуто се предоставят за упражняване родителските права по отношение на
роденото от съвместното съжителство малолетно дете, ще му предоставя дължимата
издръжка под формата на непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му,
другият родител следва да участва в грижите за детето под формата на заплащане
на издръжка за това.
Всеки от родителите
дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и могат да се
издържат от имуществото. Правно значимо за спора е дали родителят, при който
детето не живее изпълнява задълженията си по чл. 143, ал. 2 СК. Задължението за
издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта
на раждането му, а конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на
родителя, като минималният размер към настоящият момент е 127,50 лв. месечно
/1/4 от минималната работна заплата за страната, който съгласно Постановление
на Министерския съвет № 316/20.12.2017 г. е 510,00 лева/. Съдът не е обвързан от максимален размер и
следва да я определи съобразно конкретните доказателства по делото,
съобразявайки интересите на детето и доходите на родителя. В случая, доколкото
по делото безспорно се установи, че страните не живеят заедно и грижите за детето
се полагат от неговата майка, при която то живее, ответникът следва да участва
в грижите за детето под формата на заплащане на издръжка. Ето защо съдът
намира, че претенцията по чл. 143 СК е доказана по своето основание.
По отношение на размера
на дължимата издръжка, съдът съобрази, че съгласно чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя в зависимост
от нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето,
което я дължи. В случая претендираната от ищеца издръжка е в размер на 480
лева. От събраните по делото доказателства се установи, че ответникът е
самоосигуряващо се лице и е декларирал годишен доход от 11 512,49 лева. Освен
това ответникът е работоспособен и е собственик на две търговски дружества,
т.е. би могъл да реализира и по-високи доходи. Предвид нуждите на детето, което
през учебната 2018/2019 г. е ученик в 5 клас в гр. София, и икономическата
обстановка в страната, съдът приема, че справедлив размер на дължимата от ответника
издръжка е 300,00 лева, като за разликата до 480,00 лева месечно искът за
издръжка следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Съдът счете, че този
размер на издръжката, предвид възрастта на детето, и след като се съобразят
трайните му нужди за облекло и храна би бил адекватен, след като не са налице
факти, свързани с изключителни нужди, обосноваващи по-висок от посочения размер
издръжка. Следва да се отбележи, че решението на ищцата да се премести да живее
в гр. София, където не притежава жилище, не може да бъде възложено изцяло в
тежест на ответника. Издръжката се дължи от датата на предявяване на иска – 05.06.2018
г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане или до настъпване на обстоятелства
за изменение или прекратяване на задължението.
По разноските
На
ответника следва да бъде възложено да заплати държавна такса по определената
издръжка в съответствие с Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК в размер на 432,00 лв.
По
отношение на претенцията на ищцата за заплащане на сторените разноски,
включващи 600 лева адвокатско възнаграждение и 30 лева заплатена държавна такса
съдът намира следното:
Производството по иск по чл. 127, ал. 2 СК е на спорна съдебна
администрация, при които правилата на чл. 78
ГПК за присъждане на
разноски, не намират автоматично приложение. С претенцията по този иск не се
признава или отрича съществуването на материални права, а само се оказва
съдействие от съда за тяхното упражняване. Това производство се осъществява
само по съдебен път, дори и когато страните изразят съгласие по всички спорни
въпроси и постигнат споразумение по смисъла на чл.127, ал.1
СК, последното отново
следва да бъде утвърдено от съда, за да бъде годно изпълнително основание.
Непостигането на съгласие дори и по един от елементите на този иск -
местоживеене на децата, родителски права, лични отношение и издръжка, и
сезирането на съда само с един от тези спорни въпроси, задължава последния да
се произнесе служебно по всички тях, с цел уреждане в пълнота упражняването на
родителските права. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че при иск по чл.127, ал.2
СК, правилото за
присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в
делата пред първата инстанция. За разлика от исковото производство, в него не
се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или
несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно
начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона,
така че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като
ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за
защита по най-добрия начин на интересите на детето, ползва и двамата родители и
затова в първоинстанционното производство всяка от страните трябва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора /Определение № 385
от 25.08.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3423/2015 г., I г. о., ГК, постановено
по реда на чл.274, ал.3,
т.2 ГПК/.
Ето
защо, съдът приема, че разноски в полза на ищцата не следва да бъдат присъждани.
Воден от
горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ на А.Л.Т. ЕГН ********** ***
упражняването на родителските права по
отношение на детето Б. Б. П. ЕГН **********, при която то ще живее.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на Б.Д.П. ЕГН**********
*** с детето Б. Б. П. ЕГН ********** всяка първа и трета седмица от месеца от
17,00 часа на петъчния ден до 20,00 часа на неделния ден, с преспиване, пет дни през зимната ваканция, пет дни през пролетната
ваканция и един месец през лятото, в период, който не съвпада с годишния отпуск на
майката.
ОСЪЖДА
Б.Д.П. ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАЩА на Б. Б. П. ЕГН **********
чрез неговата майка и законен
представител А.Л.Т. ЕГН ********** *** ежемесечна
издръжка в размер на 300,00 /триста/ лева, считано от 05.06.2018 г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
му предявен размер от 480,00 лева.
ДОПУСКА предварително изпълнение в тази част на решението.
ОСЪЖДА Б.Д.П. ЕГН********** *** ДА
ЗАПЛАТИ да заплати в полза на ИРС държавна
такса върху иска за издръжка в размер на 432,00 лв. (четиристотин тридесет и
два лева), ведно с пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист в случай,
че не ги внесе доброволно.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Йорданова/