№ 5
гр. Сливен , 28.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и осми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана К. Димова
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно
наказателно дело № 20202230201132 по описа за 2020 година
э
Производството е по повод жалба на М. Й. Т. , с ЕГН ********** ,
против НП на Директор на ОД-МВР Сливен, с което на жалбоподателката е
наложено наказание глоба в размер на 300лв., за извършено нарушение по
чл. 209а,ал. 1 от Закона за здравето.
Жалбоподателката, редовно призована не се явява . Процесуалния й
представител поддържа жалбата . Моли за отмяна на НП .
В съдебното заседание органа издал обжалваното наказателно
постановление не изпраща свой представител, който да вземе становище по
жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
в своята съвкупност и по отделно, като непротиворечиви и
относими към предмета на делото, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 26.04.2020г., в района на с. Тополчане, общ. Сливен
полицейските служители С. / актосъставител / и Р. / свидетел по
АУАН/ извършвали проверка относно спазването на
противоепидемиологичните мерки във връзка с ограничаване на
1
разпространението на Ковид 19 на територията на РБ.
Около20.30ч., на горепосочената дата, полицейските
служители установили жалбоподателката, която се намирала на
обществено място/улица /, находяща се в центъра на посоченото
населено място, без поставена на лицето защитна маска или
друго средство прикриващо устата или носа .
Въз основа на така установеното бил съставен АУАН №
1985/20г., за нарушение на въведените в т.9 от Заповед РД 01-
197/14.06.2020 г. на МЗ, изменена и допълнена със Заповед № РД
01–236/20г на МЗ противоепидемични мерки посочени в чл. 63
ал.1 и чл. 209а,ал.1 от ЗЗ и случаят не е маловажен.
Въз основа на така посоченият АУАН на жалбоподателката е
издадено НП , с което му е била наложена глоба в размер на 300
лв.като е прието
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
в своята съвкупност и по отделно, като непротиворечиви и
относими към предмета на делото, съдът направи следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в
законоустановения преклузивен срок, от лице имащо правен интерес
от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.
НП е издадено от компетентен орган, Директорът на ОДМВР –
Сливен, който попада в кръга на лицата, притежаващи правомощия да
издават наказателни постановления по чл. 209а, ал. 4 от Закона за
здравето.
Съдът счита, че както при съставянето на АУАН, така и при
издаването на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон. АУАН, въз основа, на
който е постановено обжалваното НП, също е в съответствие със
законовите изисквания визирани в чл. 40 и следващите от ЗАНН и
съдържа изискуемите по чл. 42 от същия закон реквизити. Както
2
АУАН, така и НП, съдържат установените в ЗАНН реквизити за
редовността им, а направеното в тях фактическо описание на
нарушението е пълно и ясно и съответства на посочената като
нарушена законова разпоредба. Нарушената противоепидемична
мярка е описана пълно и точно като е посочено и с кой подзаконов
нормативен акт на МЗ е въведена.
В административно-наказателното производство не е допуснато
незаконосъобразно или неправилно приложение на материалния
закон. Нарушението е ясно описано,посочена по дата и място на
извършване като са описани всички релевантни от обективна страна
елементи.В тази връзка ,съдът не споделя направеното възражение за
неяснота при описване на нарушението изразяваща се в непосочване
на типа на мястото на което е установено нарушението .Не споделя и
направеното възражение за неяснота при описание на елементите на
административното нарушение посочени в АУАН и НП. Както в
АУАН , така и в НП е посоченото, че се касае за нарушение на
противоепидемиологични мерки въведени в т. 9 на Заповед РД 01-
197/14.06.2020 г. на МЗ. Посочена е ,че същата е изменена и
допълнена със Заподев № РД 01–236/20г на МЗ както и,че тези мерки
са залегнали в чл. 63, ал. 1 от ЗЗ .
Констатираното и в последствие санкционирано нарушение се
доказва от обективна и субективна страна. Действително в съдебно
заседание и актосъставителя и свидетеля заявяват,че нямат спомен за
описано в АУАН нарушение, но предвид факта,че жалбоподателката
не отрича извършеното,а обжалва НП на различни от това основания
,съдът приема,че описаното в АУАН деяние е доказано . В подкрепа
на този извод е и обстоятелството ,че в хода на съдебното следствие
не се събраха каквито и да е доказателства за противното.
АНО правилно е посочил като нарушена разпоредба от Заповед
№ 01–197 от 11.04.20г.,доколкото същата се явява допълнение на
Заповед №РД 01 –124 от 13.03.2020г. на МЗ , издадена в началото на
пандемията В случая с въвеждането на т. 9 от Заповед № РД-01-197
3
от 11.04.2020 г. се създава задължение за носене на маска и посочени
други предпазни средства на открити или закрити обществени места,
като изрично е посочено, че това следва да се прави и на улицата,
където е била установена и жалбоподателката. Това обстоятелство,
не се отрича от нея, а напротив в жалбата си до РС – Сливен изрично
посочва, че е вървяла по улица в населеното място заедно със съпруга
си. Заповедта от 11.04.2020 г. въвежда процесното задължение за
периода от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г, включително,като
процесното нарушение е извършено в последния ден от действието й.
Съдът не споделя направеното възражение за неяснота на
въведените забрани, доколкото същите са въведени с
общозадължителен административен акт, който подлежи на
изпълнение до момента на изричната му отмяна и се явява
задължителен за всички граждани на РБ.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето /в
сила към датата на извършване на нарушението/ при непосредствена
опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично
разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и
опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна
епидемична обстановка. В ал. 3 са предвидени хипотези на
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, а
разпоредбата на ал. 4 предоставя правомощие на Министъра на
здравеопазването да въвежда със Заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на Главния държавен
здравен инспектор за територията на страната или за отделна област,
при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1
От своя страна санкционната разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето, предвижда, че който наруши или не изпълни
въведени от Министъра на здравеопазването или от Директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63,
4
ал. 4, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с
глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000
лв.
Съдът не счита че случаят е „маловажен случай“ по смисъла на
чл. 28 ЗАНН. Деянието не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на административни
нарушения от същия вид, тъй като се установи, че жалбоподателката е
знаела за задължението си да носи защитна маска или друго подобно
средство,въпреки което не е била с поставена маска,движила се е по
улица в центъра на населено място, заедно с друго лице / нейния
съпруг/като по този начин е поставил в риск не само собственото си, но
и неговото здраве .
Съдът, счита наложеното наказание в минималния му размер за
напълно съответно на извършеното и на личността на нарушителя .
Предвид гореизложеното, съдът счита, че следва да потвърди НП като
законосъобразно и правилно,поради което
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №1985/2020 г. на Директор на ОД на МВР-
Сливен,с което на М. Й. Т. с ЕГН **********,живуща в с. Тополчане, общ.
Сливен е наложена ГЛОБА в размер на 300,00/триста/ лева за нарушение по
чл.209А ал.1 от Закона за здравето като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и
ПРАВИЛНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5