РЕШЕНИЕ
№ 227
гр. Пловдив, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20225300503173 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от ЗЕАД“Булстрад Виена
иншурънс груп“ЕАД против решение № 260485/27.10.2022г. по гр.д.№ 7483/2020г. на ПдРС,
Х гр.с., с което жалбоподателят е осъден да заплати на малолетния Р. К. М. сумата от 5500
лева, частично от сумата от 55000 лева- обезщетение за неимуществени вреди, в резултат
ПТП, настъпило на 28.10.2019г., както и сумата от 218,39 лева- обезщетение за имуществени
вреди в резултат от същото произшествие. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното
решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че не са налице
никакви писмени, нито гласни доказателства относно твърдените в исковата молба,
претърпени от пострадалото дете болки и страдания. Твърди се, че изводите на РС се
основават единствено на неговите разсъждения. Относно имуществените вреди се сочи, че
обезщетението за тях е присъдено без да е обсъдено кои от претендираните разходи са били
свързани и необходими с лечението на детето по причина на претърпяното ПТП. Иска се
цялостна отмяна на обжалваното решение или намаляване на присъденото обезщетение.
От въззиваемата Р. Д. М., в качеството й на майка и законен представител на
малолетния Р. К. М., е подаден отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като
неоснователна, поддържа се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и
постановено в съответствие със събраните доказателства.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното: Предявен
е иск с правно основание вр. чл. 493, ал.1 КЗ.
В исковата молба по първоинстанционното дело се твърди, че на 28.10.2019г. тогава
десетгодишният Р. М. бил блъснат на пешеходна пътека на бул.“***** от лек автомобил
марка „Тойота“, управляван от Н. В. Ш.. В резултат на произшествието получил множество
травми по крайниците, по тялото и по главата. Била му оказана медицинска помощ в
УМБАЛ“Свети Георги“, където останал за лечение, а в последствие бил освидетелстван. В
резултат от удара и от претърпените травми детето изпитало значителни неудобства, болки
1
и страдания, както и психически стрес, довел до промяна в начина му на живот и общуване
с околните. Във връзка с лечението били направени и разходи в размер на 218,39 лева. Тъй
като автомобилът, причинил вредите, имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ в ЗЕАД“Булстрад Виена иншурънс груп“ЕАД, към
застрахователя била заявена претенция за изплащане на обезщетение, но същият отказал.
С подадения от „Булстрад Виена Иншурънс груп“ЕАД отговор на исковата молба не
оспорва твърденията за наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена с ватомобила, с който е причинено ПТП. Твърди се обаче, че
съставеният констативен протокол не установява безспорно обстоятелствата по настъпване
на ПТП и в тази връзка е заявено възражение за съпричиняване на вредите от страна на
пострадалото дете. Оспорва се и иска за имуществени вреди.
Видно от приетото по първоинстанционното дело заверено копие от констативен
протокол за ПТП от 28.10.2019г., на същата дата Н. Ш., управлявайки лек автомобил марка
„Тойота“, собственост на „ТЕТА“ЕООД, е отнела предимството на мололетния Р. М. и го е
ударила с автомобила на пешеходна пътека тип „Зебра“. На л.21 по първоинстанционното
дело е налице удостоверение от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- гр.****, видно от
което за настъпилото по вина на Н. Ш. ПТП й е издадено НП от 26.11.2019г.. Виновното
причиняване на ПТП от водачката на застрахования автомобил се установява пряко и
категорично от горните документи. В показанията си като свидетел Н. Ш. сочи, че е спряла
преди пешеходната пътека. Р. М. пресякъл пред нея, заедно с други пешеходци и след като
тя потеглила, детето рязко се върнало тичайки. Тя отново спряла, но детето се блъснало в
предния капак на автомобила, оттласнало се от него и паднало. В протокола за ПТП не е
вписано възражение в този смисъл, а именно, че Р. М. се е ударил в предния капак на
спрелия автомобил. В тази връзка следва да се отбележи, че в настоящето въззивно
производство от страна на жалбоподателя не се оспорва нито вината на водачката на лекия
автомобил, участвал в ПТП, нито се поддържа заявеното пред първата инстанция
възражение за съпричиняване от страна на детето. За пълнота на мотивите обаче следва да се
посочи, че, съгласно приетото по първоинстанционното дело заключение по САТЕ,
изготвено от вещо лице В. С., през цялото време на движение на Р. М. по пътното платно Н.
Ш. е имала техническа възможност да го наблюдава. Възприемайки всеки един етап от
движението му, тя не само, че е имала възможност, но и е била длъжни да реагира по
съответен начин, като това задължение е изрично установено в разпоредбите на чл.116 и
чл.117 от Закона за движение по пътищата, съгласно които водачите на ППС са длъжни да
бъдат особено внимателни към децата и при приближаване към място, където на пътя или в
близост до него се намират деца, следва да намалят скоростта, а и при необходимост и да
спрат.
По отношение на претърпените от малолетния Р. М. болки и страдания следва да се
има предвид, че действително описаните в издадената от УМБАЛ“Свети Георги“ епикриза
травматични увреждания- охлузване в областта на дясната скула и темпорално /в областта
на слепоочието/ в дясно, както и на висулката на дясното ухо, сами по себе си не са особено
тежки. В анамнезата на епикризата обаче е записано и това, че детето се е оплакало, освен от
болка в главата, също така и в гърдите, корема и долен ляв крайник. Свидетелката Ш. сочи,
че след удара в управлявания от нея автомобил детето е паднало на около един- два метра от
него. В епикризата не са отразени травми в областта на гърдите и корема на детето, но
очевидно, падайки по лице, то е изпитало силна болка от съприкосновението с уличната
настилка. Не се установяват травми, които да са настъпили в резултат от удара от
автомобила, макар в протокола за ПТП да са налице данни за някакви щети по предния
капак и бронята на същия. Самата ситуация, при която е паднал малолетния Р. М., се
характеризира като високорискова и е съпроводена със силен стрес за него. Ударът от
превозно средство, т.е. от предмет с голям обем и маса и възможност за кратко време да
развие висока скорост, обективно предизвиква силно чувство на страх, дори и у хора със
силна психика, а още в по- голяма степен у едно дете на десет години. От показанията както
на свидетелката Ш., така и на свидетелката М. М., която е възприела съС.ието на детето
2
непосредствено след инцидента, се установява, че то е било силно уплашено и е плачело.
Свидетелката М. сочи, че присъстващите хора са питали Р., как е, боли ли го нещо, но той е
било в паника и не е могъл да отговори.
Съдът намира, че не следва да бъдат кредитирани показанията на разпитания пред
ПдРС като свидетел баща на детето, К. М., не само поради особено близката му родствена
връзка с пострадалия негов син, но й поради това, че макар правото на иск да не е
упражнено от него, той потенциално разполага с качеството на процесуален субституент
спрямо Р.. И без тези показания обаче е налице достатъчно основание да се приеме, че
детето е изживяло силен стрес от инцидента на 28.10.2019г.. На л.13 по
първоинстанционното дело е налице заверено копие от Данни от преглед към амбулаторен
лист № 656/2019г.. Прегледът на Р. М. е извършен на 14.11.2019г. от д-р психиатър Л. К.. В
документа е отразена диагноза „Остра стресова реакция“. В раздел „Обективно съС.ие“ е
записано, че макар детето да е външно спокойно, с нормален темп на речта и всестранно
ориентирано за време, място и собствена личност, то е вътрешно напрегнато, с реакция на
страх в очите сковаване на тялото при разказ за пресичане на улицата, а също така, че
проявява лесна раздразнителност и безпокойство при излизане навън, депресивни тенденции
относно външния си вид и агорафобни изживявания / изживявания, свързани със страх от
открити и широки пространства/. Следователно, макар претърпените от детето физически травми
да не са особено тежки, то претърпените от него психически болки и страдания са със значителен
интензитет и не са отшумели дълго време / поне две седмици след изписването му от
УМБАЛ“Свети Георги“, а предвид поставената от д- р К. диагноза, вероятно още поне няколко
седмици/. Тези болки и страдания са в пряка причинно следствена връзка с настъпилото на
28.10.2019г. ПТП.
Налице са всички предпоставки по чл.493, вр.чл.498, ал.3 и чл.496 от КТ за ангажиране на
отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
а що се отнася да размера на дължимото обезщетение, то настоящият състав на ПОС намира, че
претендираната с молбата от К. М., в качеството му на баща и законен представител на
малолетния Р. М., до ЗЕАД“Булстрад В.И.Г.“ЕАД сума в размер от 55000 лева несъмнено е
прекомерна, но присъденото с обжалваното решение обезщетение в размер от 5500 лева е
справедливо по размер и съответства на тежестта на претърпените от детето физически и
психически болки и страдания. Ето защо решението на ПдРС в тази му част ще следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на имуществените вреди следва да се има предвид, че същите следва да
съставляват разходи по лечението и възстановяването, включително и психическото
възстановяване на малолетния Р. М., които са станали наложителни по причина на предизвиканото
със застрахования автомобил ПТП. Размерът на имуществените вреди съответства на частта в
парично изражение, с която е намаляло имуществото на ищеца. В случая ищец е малолетно дете.
Безспорно е, че доколкото са направени определени разходи за лечението и възстановяването му,
то те не са извършени с негови средства, а с такива на родителите му. Обезщетение за
имуществени вреди за малолетен може да бъде присъдено само ако е намаляло неговото
имущество, а не това на родителите му. Имуществени вреди биха могли да настъпят пряко за
детето, когато са увредени негови собствени вещи или в резултат от деликта то е лишено от
източник на средства / например, ако е причинена смъртта на лице, което му дължи издръжка/. В
конкретния случай не е налице такава хипотеза, поради което обжалваното решение ще следва да
бъде отменено в частта, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер от 218,39
лева.
Съобразно с решението по делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК в полза на
пълномощника на въззиваемия Р. М., адв.С. М., ще следва да бъде присъдено адв.възнаграждение
в размер от 950 лева / 400 лева + 10% за горницата над 1000 лева до 5500 лева/; в полза на
жалбоподателя ще следва да бъде присъдена 218,39/5718,39- та част от техните съдебни разноски,
които са в общ размер от 435 лева, а именно сума в размер от 16,60 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260485/27.10.2022г. по гр.д.№ 7483/2020г. на ПдРС, Х гр.с. в
частта с която жалбоподателя ЗЕАД“Булстрад В.И.Г.“ЕАД е осъден да заплати на малолетния
Р. К. М., чрез неговата майка и законен представител Р. Д. М. сумата от 218,39 лева -
обезщетение за имуществени вреди в резултат ПТП, настъпило на 28.10.2019г., като вместо
това
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Д. М., в качеството й на майка и законен представител
на малолетния Р. К. М., иск против ЗЕАД“Булстрад В.И.Г.“ЕАД за заплащане на сумата от
218,39 лева - обезщетение за имуществени вреди в резултат ПТП, настъпило на 28.10.2019г..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260485/27.10.2022г. по гр.д.№ 7483/2020г. на ПдРС, Х
гр.с. в частта с която жалбоподателя ЗЕАД“Булстрад В.И.Г.“ЕАД е осъден да заплати на
малолетния Р. К. М., чрез неговата майка и законен представител Р. Д. М. сумата от 5500
лева, частично от сумата от 55000 лева- обезщетение за неимуществени вреди, в резултат
ПТП, настъпило на 28.10.2019г..
ОСЪЖДА ЗЕАД“Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и
адрес на управление: гр.*****, да заплати на адв. С. Ф. М., с личен № ***** и адрес на
кантора: гр.*****, сумата от 950 лева- адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за
оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Р. Д. М. от гр.*****, ЕГН: **********, в качеството й на майка и законен
представител на малолетния Р. К. М., ЕГН: **********, да заплати на ЗЕАД“Булстрад
Виена Иншурънс груп“ ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****,
сумата от 16,60 лева- съдебни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните в частта досежно иска за обезщетение за неимуществени вреди. В останалата му
част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4