Р Е Ш
Е Н И Е
№ 232 / 16.03.2020 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария А.
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела Бончева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария А.
Гражданско дело номер 418 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е делбено и е във фазата по уреждане на сметките между съделителите и по
извършване на делбата на допуснатите до такава недвижими имоти.
С влязло в сила решение № 626/14.10.2019 г. по настоящото гр.дело № 418/2019
г. на ХРС, съдът е допуснал да се извърши съдебна делба между М.Д.Я. с ЕГН **********
***; П.Д.У. с ЕГН ********** ***; и Н.Д.Т. с ЕГН ********** ***; на следните
техни съсобствени недвижими имоти и при квоти, както следва:
1.
сграда с идентификатор
77195.711.170.2 със застроена площ 72 кв.м., брой етажи 2, с предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна, разположена в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор
77195.711.170, площ 336 кв.м, с адрес: гр. Хасково, ул. „***" № **, с
трайно предназначение на територията на ПИ: урбанизирана; с начин на трайно
ползване на ПИ: ниско застрояване /до 10м/; стар идентификатор: няма; номер по
предходен план 2592, кв. 358, парцел II, при съседи на ПИ: 77195.711.171, 77195.711.254, 77195.711.255,
77195.711.167 и 77195.711.168; при квоти от ½ ид.част за Я., ¼
ид. част за У. и ¼ ид.ч. за Т.; и
2.
¼ ид.част от гореописания ПИ с идентификатор 77195.711.170, при квоти от 1/8 ид.част от целия ПИ за Я.,
1/16 ид. част от целия ПИ за У. и 1/16 ид.ч. от целия ПИ за Т..
В първото открито
съдебно заседание след допускане на делбата съделителят Я. предяви искания за
сметки против останалите две съделителки, които съдът прие за съвместно
разглеждане в настоящия процес, както следва: против съделителката У. за сумата
от 864 лв., представляваща обезщетение за лишаването на ищеца от ползването на
допуснатия до делба недвижим имот за периода 08.08.2019 г. – 18.12.2019 г.,
както и против съделителката Т. за сумата от 813 лв., представляваща
обезщетение за лишаването на ищеца от ползването на допуснатия до делба
недвижим имот за периода 04.08.2019 г. – 18.12.2019 г.; със законната лихва от
датата на предявяване на претенциите по сметки. Ищецът твърди, че двете
ответници, лично или чрез допуснати от тях други лица в имота, го ползвали
изцяло, като неоснователно го лишили от възможността, да го ползва и той,
според притежаваните ид.части. С нотариални покани, получени съответно на
08.08.2019 г. и на 14.08.2019 г., той поканил двете ответници, да му заплащат
обезщетение в размери на по 200 лв. месечно, които да му превеждат с пощенски
записи. Двете обаче, нито започнали изплащането, нито му предоставили по
надлежния начин достъп до имота. Ето защо и на основание чл.31 ал.2 от ЗС, за
ищеца налице бил правен интерес от предявяване на настоящите му претенции.
Двете ответници
оспорват изцяло претенциите по сметки на ищеца и искат отхвърлянето им от съда
изцяло. Възразяват, че не е бил ограничаван достъпът на ищеца до делбения имот.
Относно начина на
извършване на делбата, всички съделители са единодушни, че делбените имоти
следва да се изнесат на публична продан.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, касаещи уреждането на сметките между
съделителите и извършването на съдебната делба - поотделно и в съвкупност,
приема за установено следното:
Съделителят Я.,
считано от 25.10.2011 г. е с регистриран настоящ адрес в гр. С., видно от удостоверение
за настоящ адрес с изх. № ******* г., издадено от Столична Община, *******. В
представените в първата фаза на делбата удостоверения за наследници на
наследодателите на страните той е с регистриран адрес – адресът на делбения
имот, а именно – в удостоверения за наследници с изх. № ****** г. и с изх. №
ГРАОН1-****** г., издадени от Община Х. Същият е изпратил до всяка от
ответниците нотариални покани с идентично съдържание, в които е записал за своя
адрес – адресът на делбения имот, както и съдебен адрес – адресът на
пълномощника си – адвокат в настоящото делбено производство. В тях е посочил,
че понеже от години ответниците ползвали имота и го лишавали от възможността,
да ползва своята част от него – той кани всяка от тях да му плаща обезщетение
за това в размер на по 200 лв. от всяка от тях, с пощенски запис на посочения
от него адрес. Поканата до съделителката У. е с рег. № **** г. на нотариус с
рег. № ***, връчена й лично на 08.08.2019 г., видно от разписка за това с № 30
и от нотариално удостоверяване с рег. № **/ ** г. на същия нотариус. Поканата до
съделителката Т. е с рег. № **/ *** г. на нотариус с рег. № **, връчена й лично
на 14.08.2019 г., видно от разписка за това с № ** и от нотариално
удостоверяване от 14.08.2019 г. на същия нотариус. Съделителят Я. представи по
делото изпратен му от съделителката Т. отговор на нотариалната покана, изпратен
до съдебния му адрес, с рег. № ***** г. на същия нотариус, получена лично от
адвоката му на 22.08.2019 г., видно от разписка за това с № **и от нотариално
удостоверяване от 22.08.2019 г. на същия нотариус. В нея тя е посочила, че
ключовете за жилището се намират на цитиран адрес при нейния адвокат, от където
той може да си ги получи. Посочила е още, че до момента Я. не я е уведомявал,
че е възпрепятстван да ползва съсобствените им имоти. Доказателствата по
получаването на този отговор се представиха по делото от съделителката Т.. В
подкрепа на възраженията си по делото, писмени доказателства представи и съделителката
У.. Тя също е изпратила отговор на нотариалната покана на съделителя Я., също изпратен
до съдебния му адрес, с рег. № ***/*** г. на нотариус с рег. № **. В нея тя е
посочила, че не му дължи исканото обезщетение, т.к. не го е лишила от ползване
на имота, т.к. той притежава ключ от същия и където той нееднократно оставал да
преспи. В случай, че той е загубил ключа си, съделителката У. е изразила
готовност, да му предостави такъв, по посочен от него начин, т.к. живеел в гр.
София. Относно връчването на този отговор, по делото се представи протокол на
нотариус с рег. № ***, съставен в кантората му. На 16.08.2019 г. служители на
нотариуса посетили съдебния адрес на съделителя Я., но неговият адвокат лично
им заявил, че отказва да получи отговора, т.к. бил негов адвокат по едно – две
дела, но не бил упълномощен от него да получава всякаква кореспонденция, като
дал сведение, че той от години живее в гр. София. Същият не е бил открит на
адреса на делбения имот, посетен от служители на нотариуса на 16. и 25.08.2019
г., както и 02.09.2019 г. Имотът бил необитаем. При последното от посещенията,
те говорили със съседка, живееща в къщата на калкан с процесната, която
обяснила, че познава добре ищеца, но той от години живеел в гр. София и много
рядко се прибирал у дома. От време на време за по няколко часа в къщата идвала
възрастна жена, да я чисти и проветрява.
По искане на
страните, по делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите Г. С. Г., посочен от съделителя Я., и А. К. У., посочен от
съделителката У.. Св. Г. е на 74 години, живущ ***, находяща се през една с
тази на делбения имот. Като съсед, той познавал ищеца М., с когото през 1999 –
2000 г. станали по-близки. М. идвал в Хасково, докато бил жив баща му, а след
това идвал по- рядко, защото работел в София и като си идвал се обаждал на
свидетеля. До смъртта на Л. през 2017 г., той продължил да идва, но по два пъти
в годината. След смъртта на нейния съпруг Д., Л. казвала на свидетеля, че идвала
да й помага едната й дъщеря и спяла при нея и тогава вече св. Г. не ходех много
при нея. Той не знае, дали сега има някой в тази къща. От М. чул, че след
смъртта на Л., на едната й дъщеря двете момчета живели там. М. миналата година
му казал, че става въпрос за пари и той си иска неговия дял от къщата, и не
идвал много често - да е идвал два пъти в годината. Като си дойдел се обаждал
на св. Г., но според последния той не спял там, защото тези момчета в приземния
етаж имали гълъби или кучета, или котета - имали нещо там и М. му казал, че му
е неудобно и не може да спи там, идвал за малко и си отивал. Споделял, че имал
проблеми с тези момчета и майка им, че го заплашвали с бой и ставало въпрос за
това, колко пари да делят. Те искали да живеят в тази къща, но той искал да
получи някакви пари. От две години св. Г., не бил ходил в имота, а по- рано
ходел да помага. М. не му бил казвал да има ключ от къщата, но той какво да
правел там - нямал дрехи и никакъв багаж там, като отишъл преди 7-8 години в София,
каквото имал си го взел. Лично свидетелят не бил виждал, някой да влиза и
излиза от имота, да живее в него, т.к. нямал пряк поглед към него и дори не
минавал от там. След смъртта на Л. не е ходил до къщата, а всичко което знаел
било от М..
Св. У. е син на
съделителката У.. Той и брат му, както и майка им и нейната сестра живеели в
гр. Хасково, но не и в процесния имот, който бил в лошо състояние и никой не
живеел в него, след като починала баба му. Ходели от време на време да го
поглеждат, защото бил стара къща и се наводнявало мазето. Майка му ходела да
наглежда имота, а леля му въобще не ходела. Притеснявали се, да не се
самонастанят чужди хора там. За къщата и тримата съделители имали ключ и той не
бил сменян след смъртта на бабата и дядото. М. като си идвал от София, всеки
път се обаждал, но от 1 година св. У.не го бил виждал. Нямало случай, в който той
да си дойде и да ги търси, защото не може да влезе в къщата. Преди като си идвал,
той оставал да живее в тази къща, но сега свидетелят не зная. Последно се видели,
когато искали да се разберат за къщата, но не успели, съделителят си тръгнал и
повече не се върнал от София и не го били виждали, като след 2-3 месеца той пуснал
делото. От тогава не им се обаждал повече, защото не се разбирали. Св.У. и брат
му никога не били гледали гълъби.
За цялостното
изясняване на фактическата обстановка по делото, съдът назначи и изслуша
съдебно-техническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и
безпристрастно дадено. Вещото лице се е запознало с материалите по делото и е
извършило оглед на имота, като е дало заключение за поделяемостта на
допуснатите до делба недвижими вещи и тяхната действителна пазарна цена. То
сочи, че делбените имоти са неподеляеми, според изискванията на ЗУТ и при
квотите, определени от съда. Изчислило е действителната пазарна цена на
гореописаните имоти, както следва: за
сградата с идентификатор 77195.711.170.2 – 44 860 лв. и за ¼
ид.част от ПИ с идентификатор 77195.711.170 – 10 730 лв.; или всичко общо
55 590 лв. Вещото лице е изчислявало и пазарната наемна цена на процесния имот,
както и обезщетения за забава върху дължимите от всяка от ответниците главници.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достига до следните правни изводи по основателността на предявените искове:
Предявените от съделителя против двете съделителки кумулативно
субективно съединени искове са с правни основания чл. 31 ал.2 от ЗС, според която
разпоредба когато общата вещ се използва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване. Съсобствеността на страните по делото
върху делбените имоти е установена със сила на пресъдено нещо с решението по
допускането на делбата им. Доказа се по делото и втората предпоставка, нужна за
уважаването на предявения иск, а именно - да има отправени писмени покани от
ищеца, с които той да е заявил претенциите си, да ползва своята част от вещта
или пък да претендира заплащането на обезщетение за своята част. Това са получените
лично от ответниците нотариални покани, съответно на 08.08.2019 г. и на
14.08.2019 г., с които ищецът е посочил, че понеже от години те ползвали имота
и го лишавали от възможността, да ползва своята част от него – той кани всяка
от тях да му плаща обезщетение за това в размер на по 200 лв. от всяка от тях,
с пощенски запис на посочения от него адрес. Не се установи по делото обаче
третата от кумулативните предпоставки, при наличието на които искът се явява
основателен, а именно – през процесните периоди след получаване на поканите и
до предявяване на претенцията по сметки единствено двете ответници да са
ползвали делбените имоти и да са лишили ищеца от правото му да ползва своята
част. Тежестта за доказването й е върху ищеца, който не успя да проведе
необходимото пълно и главно доказване. Ангажираните по негово искане гласни
доказателства са на свидетел, който от две години не е посещавал имота и въобще
не е минавал покрай него, като в т.ч. не е наясно, живее ли някой в него.
Впечатленията му за делбените вещи, в т.ч. за тяхното ползване, са лични и
непосредствени, но далеч преди периодите, за които се отнасят претенциите по
сметки. Понастоящем възприятията му за тези обстоятелства са изцяло формирани
от разказваното му от самия съделител Я.. В този смисъл, съдът не кредитира
показанията на този свидетел за процесния период като непосредствени и
безпристрастни и не им дава вяра в частта, че съделителят имал проблеми със
синовете на съделителката У. и със самата нея, т.к. го заплашвали с бой - те
искали да живеят в тази къща, но той искал да получи някакви пари. Така от една
страна не се установява, именно подобни заплахи да са възпрепятствали ищеца, да
ползва притежаваната от него ид.част от имота; а от друга – въобще да са
съществували такива заплахи, каквито не се сочат и от самия ищец – нито в
нотариалните му покани, нито в обстоятелствената част на претенциите му по
сметки. Несъмнено, взаимоотношенията между съделителя, от една страна, и
съделителките, от друга, да влошени. Това е видно, както от съвкупната преценка
на доказателствения материал по делото, така и от невъзможността да постигнат
спогодба помежду си по настоящото дело, възможност за което им бе дадена.
Именно влошаването на отношенията им, предхождано от смъртта на бащата на ищеца
и на майката на ответниците, следва да се приеме като причината, ищецът да спре
да посещава имота преди около година, а не това, да е бил лишен от останалите
съделители, да прави това, което както се посочи нито се твърди, нито се доказа.
Според Тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 7/2012 г.,
ОСГК, ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е
отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и
той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е
предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. Само в тази
хипотеза, която в случая не е налице - лишеният от възможността да ползва
общата вещ според нейното предназначение и според притежавания от него обем
права съсобственик - има съгласно чл. 31 ал. 2 от ЗС право да получи
обезщетение. Процесните нотариални покани представляват по отношение на делбените
имоти писменото поискване, по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС, отправено от
съделителя Я. до останалите две съделителки и лично получени от тях. И двете
обаче незабавно са му отговорили, като съделителката У. е посочила, че ключът
за имота не е сменян, а в случай че той го е загубил, е изразила готовност, да
му предостави нов; а съделителката Т. е посочила, че ключове за имота се
намират при адвоката й. Отговорът на последната е бил лично връчен на адвоката
на Я. на 22.08.2019 г., посочен от самия него в нотариалната покана за негов
съдебен адрес. Отговорът на първата не му е бил лично връчен, но по причини у
самия него. Това е така, доколкото и в двете нотариални покани ищецът е посочил
за свой адрес в гр. Хасково, този на делбения имот, на който адрес очаквано не
е бил открит, с ясното съзнание и у тримата съделителя, че той не живее на този
адрес, а в гр.София, където още от 2011 г. е регистрираният му настоящ адрес.
На следващо място, той сам е посочил за съдебен адрес адвокатската кантора на
пълномощника си в настоящото производство, но на 16.08.2019 г. лично адвокатът
е отказал да получи отговора на нотариалната покана, т.к. не бил упълномощен за
това, същевременно получавайки на 22.08.2019 г. отговора на другата
съделителка. В този ред на мисли, отговорът на съделителката У. е останал
невръчен на ищеца по причини у самия него, като той не може да черпи права от
собственото си недобросъвестно поведение. Според задължителната съдебна
практика /Тълкувателно решение № 5 от 24.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 5/2014
г., ОСГК/, за съсобственика, до когото е отправено писменото искане, не
възниква задължение за заплащане на обезщетение, в случай, че предложи на
искащия обезщетение възможност да ползва общата вещ заедно с него, или да му
предостави такава част от нея за ползване, каквато отговаря на правата му.
Настоящият случай по гореизложените съображения попада в тази хипотеза. Ето
защо, предявените от съделителя Я. против съделителките У. и Т. кумулативно субективно
съединени искове по чл. 31 ал.2 от ЗС се явяват недоказани и неоснователни и
като такива следва да се отхвърлят изцяло.
Съдът достига до следните правни изводи относно начина,
по който следва да се извърши делбата на процесните недвижими имоти:
По делото липсват
възлагателните претенции на съделителите по реда на чл.349 ал.2 от ГПК, които
да са заявени в законоустановения за това срок по чл.349 ал.4 изр. І от ГПК.
Предвид на това не подлежи на преценка въпросът, налице ли са по отношение на
някой от съделителите кумулативните предпоставки по чл.349 ал.2 от ГПК
–съсобственият имот да е жилище, съсобствеността да е възникнала единствено по
наследяване, наследникът да е живял в жилището при откриване на наследството и
да не притежава друг жилищен имот към момента на извършване на делбата.
Допуснатите до делба недвижими имоти са неподеляеми и поради това липсва
възможност за делбата им чрез образуване на дялове, съставяне на разделителен
протокол и теглене на жребий, както и чрез непосредствено разпределение по
чл.353 от ГПК. Ето защо делбата следва да бъде извършена по основния способ и
процесните имоти следва да бъдат изнесени на публична продан – в съответствие с
разпоредбата на чл. 348 от ГПК. Първоначалната цена, при която следва да се
изнесат на продан имотите, е установената в настоящото производство
действителна пазарна стойност в размери, както следва: за сградата с идентификатор 77195.711.170.2
– 44 860 лв. и за ¼ ид.част от ПИ с идентификатор 77195.711.170 – 10 730
лв.; или всичко общо 55 590 лв.
Относно деловодните разноските, приложение намира чл.355
от ГПК, както следва:
Предвид отхвърлянето
изцяло на предявените от съделителя Я. против съделителките У. и Т. кумулативно
субективно съединени искове по чл. 31 ал.2 от ЗС, същият следва да заплати по
сметка на Районен съд – Хасково държавни такси в общ размер на 100 лв. /50 лв.
+ 50 лв./. С оглед стойността на неговите дялове от допуснатите до делба
недвижими имоти, той следва да бъде осъден, да заплати по сметка на ХРС и държавни
такси в общ размер на 1 111,80 лв. /897,20 лв. + 214,60 лв./. Така съделителят
Я. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Хасково държавни
такси всичко в общ размер на 1 211,80 лв. /100 лв. + 1 111,80 лв./; както
и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането им – и
държавна такса от още 5 лв.
С оглед стойността
на дяловете на всяка от съделителките У. и Т. от допуснатите до делба недвижими
имоти, всяка една от тях следва да бъде осъдена, да заплати по сметка на ХРС
държавни такси в общ размер на по 555,90 лв. /448,60 лв. + 107,30 лв./; както и
в случаи на служебно издаване на изпълнителни листове за събирането им – и
държавни такси от по още 5 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявената от М.Д.Я. с ЕГН ********** ***; против П.Д.У. с ЕГН ********** ***;
претенция по сметки за сумата от 864 лв., представляваща обезщетение за
лишаването на ищеца от ползването на допуснатите до делба недвижими имоти
/подробно описани по-долу/ за периода 08.08.2019 г. – 18.12.2019 г., със
законната лихва от датата на предявяване на претенцията.
ОТХВЪРЛЯ предявената от М.Д.Я. с ЕГН ********** ***; против Н.Д.Т. с ЕГН ********** ***;
претенция по сметки за сумата от 813 лв., представляваща обезщетение за
лишаването на ищеца от ползването на допуснатите до делба недвижими имоти
/подробно описани по-долу/ за периода 04.08.2019 г. – 18.12.2019 г., със
законната лихва от датата на предявяване на претенцията.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните
недвижими имоти:
1. сграда
с идентификатор 77195.711.170.2 със застроена площ 72 кв.м., брой етажи 2,
с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, разположена в поземлен имот
/ПИ/ с идентификатор 77195.711.170, площ 336 кв.м, с адрес: гр. **********, с
трайно предназначение на територията на ПИ: урбанизирана; с начин на трайно
ползване на ПИ: ниско застрояване /до 10м/; стар идентификатор: няма; номер по
предходен план 2592, кв. 358, парцел II, при съседи на ПИ:77195.711.171,
77195.711.254, 77195.711.255, 77195.711.167 и 77195.711.168; и
2. ¼
ид.част от гореописания ПИ с идентификатор 77195.711.170;
при ПЪРВОНАЧАЛНА ЦЕНА за първия имот от 44 860 лева и за втория имот от 10 730 лева;
която цена или цената, при която ще се продадат имотите, да се разпредели по
следния начин:
- за сградата: ½ ид.част за М.Д.Я. с ЕГН **********, ¼ ид.
част за П.Д.У. с ЕГН ********** и ¼ ид.ч. за Н.Д.Т. с ЕГН **********;
- за поземления имот: 1/8 ид.част от целия ПИ за Я., 1/16 ид. част от целия
ПИ за У. и 1/16 ид.ч. от целия ПИ за Т..
ОСЪЖДА М.Д.Я. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Хасково държавна
такса в размер на 1 211,80 лв.,
както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането й – и
държавна такса от 5 лв.
ОСЪЖДА П.Д.У. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на 555,90 лв., както и в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист за събирането й – и държавна такса от 5
лв.
ОСЪЖДА Н.Д.Т. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на 555,90 лв., както и в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист за събирането й – и държавна такса от 5
лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от съобщението и връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.