Р Е Ш Е Н И Е
София, 23.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-3 състав, в
закритото заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр. дело № 17276 по описа за 2018 год. и за да
се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК
и по реда на чл. 248 ГПК.
Производството пред
настоящата съдебна инстанция е приключило с постановяване на решение № 261607
от 03.12.2020 г. по описа на СГС, I - 3 състав, с което съдът е отхвърлил предявения
от „Е.“ ЕООД, ЕИК *******, чрез АД „К.и Г.“, със съд. адрес:***, иск против Р.Б.,
представлявана от Министъра на финансите, София, ул. „*******, евентуално
съединен с иск против Н.С.НА Р.Б., София, пл. „*******за заплащане на сумата 89
862,05 лв. на основание чл. 4, § 3 от ДЕС, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД,
представляваща вреди от недължима събрана такса, в размер на 20% за
производство на електрическа енергия през периода 01.01.2014 г. - 30.06.2014
г., ведно със законните последици - лихва и разноски, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
С решението „Е.“ ЕООД е
осъдено да заплати на Р.Б., представлявана от Министъра на финансите разноски
по делото - ю.к. възнаграждение в размер 2 396 лв., а на Н.С.НА Р.Б. разноски
по делото - ю.к. възнаграждение в размер 2 396 лв.
С молба вх.№ 277042 от 10.02.2021
г. процесуалните представители на ищеца адв.
В. и адв. Найденов са поискали на основание чл. 250 ГПК да бъде допълнено
решението, като: съдът се произнесе по правното основание на исковете, заявено
от „Е.“ ЕООД; съдът да се произнесе изрично по исковете срещу ответника НАРОДНОТО
СЪБРАНИЕ НА Р.Б. и да се произнесе по исковете за вреди за целия процесен
период, вкл. за периода 01.07.2014 г. – 10.08.2014 г. В случай, че съда
прецени, че гореизложеното не е основание за допълване на решението, то молят
на основание чл. 247 ГПК да се поправи ОФГ в посоченото решение, като
диспозитива вместо „отхвърля като неоснователен предявеният
от „Е.“ ЕООД иск против Р.Б., представлявана от Министъра на финансите, евентуално съединен с иск против Н.С.НА Р.Б.,
за заплащане на сумата 89 862,05 лв. на основание чл. 4, § 3 от ДЕС, вр. чл.
49, вр. чл. 45 ЗЗД, представляваща вреди от недължима събрана такса, в размер
на 20% за производство на електрическа енергия през периода 01.01.2014 г. -
30.06.2014 г.“ да се чете „отхвърля като неоснователен предявеният
от „Е.“ ЕООД иск против Р.Б., представлявана от Министъра на финансите и отхвърля като неоснователен евентуално
съединения иск против Н.С.НА Р.Б., двата за заплащане на сумата 89 862,05 лв. на основание чл. 4, § 3
от ДЕС, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, представляваща обезщетение за вреди в
размер на 20 % от цената на произведена
електрическа енергия през периода 01.01.2014 г. - 10.08.2014 г.“
С молба вх.№ 277039 от
10.02.2021 г. процесуалните представители на ищеца адв. В. и адв. Найденов са
поискали на основание чл. 248 ГПК да бъде изменено решението в частта за
разноските досежно размера на юрк.възнаграждение в полза на ответниците, като
същото бъде съобразено с размера предвиден в чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП и
чл. 25, ал. 1 и 2 от НЗПП, а именно по 300 лв. за всеки ответник.
Ответниците по молбите Н.С.НА
Р.Б. и Р.Б., представлявана от Министъра на финансите, редовно уведомени, не вземат
становище по молбите и не ангажират доказателства в законоустановения срок.
Съдът намира, че е сезиран
с искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските
и с искане по чл. 250 ГПК за допълване на решението.
По отношение на искането по чл. 250 ГПК, съдът счита същото за неоснователно, поради което и молба с вх.№ 277042 от 10.02.2021 г. следва да бъде оставена без уважение.
Видно от приложените по
делото книжа е, че настоящият съдебен състав е изготвил доклад по делото на
основание чл. 146 ГПК, където е дал правна квалификация на иска, така както е
заявен в исковата молба и направените по-късно уточнения, както по отношение на
правната му квалификация, така и по отношение на периода, за който се
претендират вредите, като този доклад е станал достояние на процесуалните
представители на ищеца още на 10.01.2020 г., като по делото не се съдържа
искане или възражение по отношение на доклада, касаещо правната квалификация на
иска или пък корекция на периода, за който се претендират вредите. Ищецът е бил
представляван в съдебно заседание от двама адвокати, които своевременно са
могли да възразят срещу доклада по делото и да заявят възраженията си.
В диспозитива на съдебното
решение е налице произнасяне по двата
предявени иска – първоначален и евентуален, т.е и по иска срещу ответника Н.С.НА
Р.Б., поради което и в тази й част молбата е неоснователна.
По
отношение на искането по чл. 248 ГПК:
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Разпоредбата на чл. 78, ал.
8 ГПК в редакцията й от 24.01.2017 г. е процесуална, като същата е задължителна
за съда, независимо от това кога са възникнали материалноправните отношения по
даден спор и следва да се прилага и по висящите производства. Съобразно последната
й редакция /ДВ бр. 8/2017 г./ размерът на присъденото възнаграждение за
юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 ЗПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, към която препраща чл. 37 ЗПП за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Съгласно ал.
2 от същия член за защита по дела с материален интерес, продължила повече от
три съдебни заседания, или когато материалният интерес е над 10 000 лв.,
възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално
предвидения размер по ал. 1.
Съдът, като съобрази броя
на проведените съдебни заседания и събраният и приложен доказателствен
материал, намира, че дължимото юрисконсултско възнаграждение на ответниците
следва да бъде определено в размер, съответно по 300 лв. за всеки от тях, поради което и молбата по чл. 248 ГПК е
основателна.
При така изложеното
настоящият съдебен състав намира, че решение № 261607 от 03.12.2020 г. следва
да бъде изменено, съобразно гореизложените мотиви.
Водим от горното, съдът:
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА решение № 261607
от 03.12.2020 г. постановено по гр. дело № 17276/2018 г. по описа на СГС, I - 3
състав на основание чл. 248 от ГПК, като
вторият и третият абзац на диспозитива на Решението да се четат по
следния начин:
„ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД да заплати на Р.Б., представлявана от Министъра на
финансите разноски по делото - ю.к. възнаграждение в размер 300 лв.
ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД да заплати
на Н.С.НА Р.Б. разноски по делото - ю.к. възнаграждение в размер 300 лв.“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 277042 от 10.02.2021 г. за
допълване на постановеното по гр.д. № 17276/2018 г. на СГС, I - 3 състав
решение № 261607 от 03.12.2020 г., подадена от процесуалните представители на
ищеца адв. В. и адв. Найденов на основание чл. 250 ГПК за допълване на
диспозитива па постановеното решение по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, вкл. и в
частта, в която има характер на определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: