№ 98
гр. София, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Вилислава Янч. Ангелова
Тони Гетов
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
в присъствието на прокурора Р. Н. Р.
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20231100605233 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 03.07.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 14017/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104-ти състав, подсъдимият В. С. е
признат за виновен в това, че на 31.05.2019 г. около 09:00 - 09:15 часа в гр. София, по
автомагистрала „Струма“, в района на 5-ти км, с посока на движение от гр. Перник
към гр. София, управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил марка
„Ивеко“, модел „65 С 15“, peг. № SK ** UK, с концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда, а именно 1,43 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо
средство „Алкотест Дрегер“, модел: „7410+“, фабричен № 0055, проба № 01785,
съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози: „Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото
средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на
отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в
определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен
анализатор и/или за даване на проби за изследване“, като в случая С. отказал да даде
проби за изследване, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 54 от НК е
осъден на наказания лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на
300 лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от
свобода е отложено за срок от три години. На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1 от
НК подс. В. С. е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от
една година.
1
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
подс. В. С. чрез защитника му в частта относно размера на наложеното наказание, като
се иска намаляване на същото.
В открито съдебно заседание подс. В. С. редовно призован, не се явява. За него
се явява адв. Д. К..
В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия прави искане за отмяна
на обжалваната присъда и прекратяване на наказателното производство поради изтекла
абсолютна давност съгласно чл. 81, ал. 3 от НК. Поддържа, че обвинението не е
доказано по несъмнен начин. Пледира за намаляване на наложеното на подсъдимия
наказание.
Представителят на Софийска градска прокуратура прави искане за
потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, V-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира следното.
Първоинстанционният съд е събрал множество гласни и писмени
доказателствени източници. След техния анализ въззивният съд прие следното:
Подсъдимият В. С. е роден на ********** г. в гр. Скопие, Република Северна
Македония, македонец, македонски гражданин, неосъждан, женен, със средно
образование, трудово ангажиран. Подсъдимият притежава свидетелство за управление
на моторно превозно средство с № ****, издадено от компетентните власти в
Република Северна Македония.
На 31.05.2019 г. около 09:00 - 09:15 часа подс. В. С. управлявал товарен
автомобил марка „Ивеко”, модел „65 С 15”, peг. № SK ** UK, гр. София, по
автомагистрала „Струма“ с посока на движение от гр. Перник към гр. София. В района
на 5-ти км поради неспазване на дистанция подс. С. ударил управляваното от него
превозно средство последователно в намиращи се в аварийна лента спрял лек
автомобил марка „Ауди“, рег. № СВ **** КК, собственост на св. А.М., и спрял лек
автомобил марка „Форд“, рег. № СВ **** НВ.
Бил подаден сигнал за извършеното ПТП, на който се отзовали свидетелите
Й.С. и И.Ц. – полицейски служители при Отдел „Пътна полиция“ – СДВР. Подс. В. С.
бил изпробван с техническо средство за измерване количеството алкохол в издишания
въздух от водачите на моторни превозни средства с „Алкотест Дрегер”, модел „7410+“
с фабричен № 0055, проба № 01785, който отчел положителен резултат 1,43 промила
на хиляда.
Св. Й.С. съставил на подс. В. С. акт за установяване на административно
нарушение № 209947/31.05.2019 г., съгласно който нарушил чл. 23, ал. 1 и чл. 5, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП. С АУАН му било иззето свидетелство за управление на моторно
превозно средство с № Т ****. При предявяването на АУАН подсъдимият доброволно
го подписал без възражения.
Със заповед № 2838/31.05.2019 г. на основание чл. 172, ал. 2, т. 3, вр. 171, т. 1,
б. „б“ от ЗДвП на подсъдимия му била наложена принудителна административна
мярка временно отнемане на СУМПС № Т ****, издадено на негово име, до решаване
на въпроса за отговорността, но за не повече от осемнадесет месеца, която
подсъдимият подписал без възражения.
Св. Й.С. връчил на подс. В. С. талон за изследване № 0006930/31.052019 г. в
13:30 часа с указание да посети болнично заведение до 40 минути от връчването. В
талона подсъдимият написал, че е съгласен да бъде изследван за употреба на алкохол
2
чрез медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване. Свидетелите С.
и Ц. придружили подсъдимия до МБАЛ „Св. Анна“, където същият отказал да даде
проба от кръв, за да бъде извършено изследване.
След това подс. С. бил задържан за срок от двадесет и четири часа със заповед
за задържане на лице от 31.05.2019 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в
помещение за временно задържане на 06 РУ – СДВР.
Въззивната инстанция счита, че първостепенният съд правилно е установил
фактите по делото, поради което не намира основания за коригирането им. Първият
съд е направил подробен анализ на събраните доказателствени източници, като е
преценил същите както поотделно, така и в тяхната съвкупност и е дал изчерпателен
отговор защо кредитира едни от тях, а други – не.
Въззивният съд анализира показанията на свидетелите Й.С. и И.Ц. и ги
кредитира като такива с висока доказателствена стойност, като от тях се установяват
времето, мястото и механизма на извършеното от страна на подс. В. С. деяние.
Въззивният съдебен състав намира показанията им за непротиворечиви, хронологично
последователни и убедителни относно случилото се на процесната дата и предприетите
от тях действия по изпробване на подсъдимия за употреба на алкохол и резултатите от
техническо средство „Алкотест Дрегер“. Показанията на свидетелите С. и Ц. напълно
се подкрепят от приобщените по делото писмени доказателства – АУАН №
209947/31.05.2019 г., талон за изследване № 0006930/31.052019 г., заповед №
2838/31.05.2019 г. на основание чл. 172, ал. 2, т. 3, вр. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, лист за
преглед на пациент в КДБ/СО от 31.05.2019 г. и протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози от 31.05.2019 г.
Настоящата инстанция се присъедини и към анализа на първоинстанционния
съд по отношение на показанията на св. А.М. и ги кредитира като обективни, логични
и последователни. От изложеното от свидетеля се потвърждава, че подс. В. С. е
предизвикал ПТП, удряйки се в два автомобила. Св. М. се притекъл на помощ на подс.
С. и лично е възприел, че той лъха силно на алкохол.
При така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд
правилно е заключил от правна страна, че подс. В. С. е осъществил състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК.
В съответствие с материалния закон, районният съд от обективна страна
правилно е изяснил, че на инкриминираните време и място подс. В. С. управлявал
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 1,43 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест
Дрегер“, модел: „7410+“, фабричен № 0055, проба № 01785. В конкретния случай
подсъдимият отказал да даде кръвна проба за изследване, поради което на основание
чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
концентрация на алкохол е установена въз основа на показанията на техническото
средство.
Настоящият съдебен състав намира за законосъобразни изводите на районния
съд за субективната съставомерност на деянието на подсъдимия, поради което не
констатира основание за тяхната корекция или допълнение. Деянието е извършено при
форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК.
На следващо място въззивният съд провери индивидуализацията на
наказателната отговорност на подсъдимия и наложеното му наказание по вид и размер.
Въззивният съд обсъди внимателно доводите за нарушение на материалния
3
закон при прилагане от първата инстанция на разпоредбата на чл. 54 от НК и
свързаното с него оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия
наказание и прецени искането на защитата за намаляване на размера му за
неоснователно.
За престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК законът предвижда наказание
лишаване от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева. Съгласно
чл. 343г от НК се предвижда и наказание лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
При определяне на наказанието правилно са отчетени като смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства чистото му съдебно минало и изминалия
продължителен период от извършване на престъплението до приключване на
наказателното производство, а като отегчаващо – предизвиканото от подсъдимия ПТП
в два спрени автомобила докато е шофирал в нетрезво състояние. При внимателна
проверка въззивния съд не откри други обстоятелства, които да смекчават
отговорността на дееца. В този смисъл настоящият съдебен състав не може да се
съгласи с претенцията на защитата, че към смекчаващите отговорността обстоятелства
следва да се причислят тежките битови, социални и здравословни проблеми на
подсъдимия, тъй като по делото липсват доказателства в тази насока. Отделно
полагането на труд от подсъдимия не надхвърля обичайно приемливото в това
отношение, поради което на този фактор не може да се отдаде по-значима тежест.
Споделя се становището на СРС, че не са налице предпоставките за
приложение на чл. 55 от НК, тъй като смекчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства не са изключителни или многобройни, като най-лекото предвидено в
закона наказание не е несъразмерно тежко за него. Първостепенният съд е наложил
наказание лишаване от свобода в минимален размер, а именно за срок от една година,
което въззивният съдебен състав намира за адекватно, с оглед степента на обществена
опасност на деянието и дееца, смекчаващите отегчаващите отговорността
обстоятелства и целите, предвидени в чл. 36 от НК.
Изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода е
отложено за срок от три години, като първоинстанционният съд правилно е приел, че
са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно размерът на наказанието
лишаване от свобода е до три години, подсъдимият е неосъждан и не се налага
наказанието да бъде изтърпяно ефективно, тъй като и прилагането на института на
условното осъждане без социална изолация ще е достатъчно, за да въздейства
превантивно и възпиращо на подсъдимия, като го мотивира да изгради устойчив
волеви самоконтрол и да не извършва в бъдеще престъпления с оглед възможността за
последващо изпълнение на наказанието.
На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК
контролираният съд правилно е наложил и наказание лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от една година, което е съобразено с обществената
опасност на деянието и дееца. На основание чл. 59, ал. 4 от НК следва да бъде
приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от същото право по
административен ред.
Неоснователни са доводите на защитника, направени в съдебно заседание пред
въззивната инстанция, за погасяване на наказателната отговорност поради изтекла
давност. Както беше изяснено, за извършеното от подсъдимия престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до три
години и глоба от двеста до хиляда лева. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 вр. чл.
80, ал. 1, т. 4 от НК срокът на абсолютна погасителна давност за извършеното
престъпление е седем години и шест месеца. В конкретния случай престъплението е
извършено на 31.05.2019 г. и при това положение абсолютната погасителна давност
4
предстои да изтече на 30.11.2026 г.
С оглед изхода на делото правилно районният съд е решил и съпътстващите
наказателноправното осъждане въпроси, свързани с присъждането на разноските върху
подсъдимия.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, въззивната
инстанция не констатира основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради
което и с оглед изложените съображения същата следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 03.07.2023 г., постановена по н.о.х.д. №
14017/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104-ти
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. Да
се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5