Р Е Ш Е Н И Е
град София, 17.05.2018 година
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: БОРЯНА П.
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ……... разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр. дело №8272 по описа за 2017 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение №55074 от 21.02.2017г., постановено по гр.дело №30701/2015г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 64-ти състав, се допуска извършването на съдебна делба на следния недвижим имоти – АПАРТАМЕНТ №94, находящ се в град София, СО район „Младост“, ж.к.“**********, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 86.38 кв.м., при съседи: от изток – ап.№93, от запад – разделителна стена, от север – ул.“А.*****“, от юг – детска площадка, заедно с прилежащото избено помещение №28, с площ от 2.97 кв.м., при съседи: от изток – стълбище, от запад – коридор, от север – мазе №27, от юг – коридор, заедно с 0.665 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, който апартамент №94 е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, одобрени със заповед №РД-18-15/06.03.2009г. като самостоятелен обект с идентификатор 68134.4091.715.3.94, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – обекти с идентификатор 68134.4091.715.3.93 и 68134.4091.715.3.109; по обекта – обект с идентификатор 68134.4091.715.3.91 и над обекта – няма, съгласно схема за самостоятелен обект в сграда №15-151168/14.04.2015г. на служба ГКК-гр.София към АГКК по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.София; МЕЖДУ и ПРИ КВОТИ както следва: 1/16 ид.ч. за М.С.Д., 1/16 ид.ч. за С.С.П., 9/16 ид.ч. за Б.С.Д., 5/16 ид.ч. за Б.С.Д. и Е.Б.Д..
Постъпила е
въззивна жалба от Б.С.Д.
и Е.Б.Д., чрез адв.И.Д.,
с която се обжалва съдебно решение №55074 от 21.02.2017г., постановено по гр.дело №30701/2015г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 64-ти състав, като са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност
на съдебния акт като постановен в противоречие на събраните по делото
доказателства, при нарушение на материалния закон и при допуснато нарушение на
съдопроизводствените правила, изразяващо се в разглеждане на делото при
нередовно призоваване на ответницата С.С.П., която не е депозира писмен отговор
по исковата молба и не е участвала в съдебно заседание. Навежда се като
единствен довод за незаконосъобразност на обжалваното решение липсата на доказателства
за идентичност на имота, допуснат до делба и имота, описан в доказателствата,
легитимиращи страните по делото като съсобственици. Изрично в съдебно заседание
процесуален представител на въззивниците заявява, че няма довод за
незаконосъобразност на обжалваното решение в частта, относно определените между
съделителите квоти на съсобственост по отношение на делбения имот. По
изложените съображения във въззивната жалба се прави искане за постановяване на
съдебен акт, с който да бъде отменено обжалваното първоинстанционно съдебно
решение и да бъде постановено друго решение, с което да се отхвърли предявения
иск за делба или съответно делото да бъде върнато за ново разглегдане от
първоинстанционния съд.
Въззиваемите
страни – ищца – М.С.Д., чрез адв.С.М., както и
ответницата – С.С.П., всяка от тях е депозирала
писмен отговор, в който е взето становище относно неоснователността на постъпилата
въззивна жалба. В постъпилите писмени отговори са изложени доводи в смисъл, че
първоинстанционното съдебно решение е законосъобразно, постановено при съвкупен
анализ на събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на
материалния закон. Посочено е, че първоинстанционният съд в постановения
съдебен акт правилно е определил кръга на лицата, между които да се извърши
делбата и частта на всеки съделител изцяло в съответствие с действащите
материалноправни разпоредби на закона към момента на откриване на наследството.
Молят съда да постанови съдебно решение, с което да потвърди обжалваното първоинстанционно
съдебно решение.
Предявен е иск
с правно основание чл.69, ал.1 от ЗН, във фазата по допускане на делбата.
Софийският
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция
не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така
приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Разгледана по същество въззивната жалба
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни
норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за основателност на предявения иск за делба като е допусната
съдебна делба между индивидуализирания по площ и граници недвижим имот между
страните по делото при определените между тях квоти. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон, поради което съдът
следва да разгледа доводите на жалбоподателите във връзка с неговата
правилност.
В конкретния случай
първоинстанционният съд логически последователно, аргументирано е проследил както
наследственото правоприемство по отношение на всеки от съделителите, така и
извършените разпоредителни сделки от наследодателите на страните в полза на
съделителя - Б.С.Д., след което е обосновал правилни изводи
относно лицата, които следва да участват в делбата досежно процесния имот и
квотите между тях, при които следва да бъде допусната. От съвкупния анализ на
всички събрани по делото доказателства въззивният съд счита, че квотите на
съсобственост между посочените съделители са определени при правилно приложение
на материалния закон – ЗН и СК /отм./. При положение, че във въззивната жалба
няма наведени доводи за неправилност на съдебния акт при определяне на дяловете
на отделните съделители, настоящият състав счита, че доколкото е обвързан само
от доводите в жалбата /аргумент на чл.269 от ГПК/, следва да препрати към
мотивите на СРС, без да излага собствени такива, като счита, че изложените от
СРС мотиви са пълни, изчерпателни и правилни.
Неоснователен е доводът на въззивниците
за липсата на доказателства за идентичност на имота, допуснат до делба и имота,
описан в доказателствата, легитимиращи страните по делото като съсобственици. От
приложените и приети от съда като неоспорени по надлежния ред от въззивниците в
хода на производството пред СРС писмени доказателства – договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на НДИ от 29.11.1988г. и нотариални актове, обективиращи
сключени сделка за дарение от 30.12.1997г. и сделка за покупко-продажба от
05.12.2012г., се установява пълна идентичност на недвижимия имот, предмет на
делбата, и имота, индивидуализиран в документите за собственост по отношение на
местоположение, описание, площ, съседи, прилежащо избено помещение и по
припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, върху която е построена.
Не намира опора в закона и
доводът на въззивника за допуснато от първостепенния съд процесуално нарушение,
изразяващо се в разглеждане на делото от СРС в хипотеза на нередовна призована
страна – ответницата С.С.П., която не е депозира писмен отговор по исковата
молба и не е участвала в съдебно заседание. Данните по делото сочат, че ответницата
С.С.П. е получила редовно препис от исковата молба, както и е била редовно
призована за насроченото съдебно заседание. Обстоятелството, че същата не се е
възползвала от възможността, която й дава закона да подаде писмен отговор по
чл.131 от ГПК, както и да участва в проведеното съдебно заседание не обосновава
наличие на допуснато от първостепенния съд процесуално нарушение.
С оглед на горните аргументи
настоящият въззивен състав счита, че в постановения съдебен акт СРС правилно в
съответствие със закона е определил кръга от лицата, между които да се извърши
съдебната делба, както и частта на всеки съделител и по отношение на имота,
допуснат до съдебната делба. Обжалваното съдебно решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
С оглед изхода
на спора право на разноски имат въззиваемите страни, но поради липса на
доказателства за реално сторени такива във въззивното производство разноски не им се дължат и съдът не следва да се произнася в тази насока.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно
решение №55074 от 21.02.2017г., постановено по гр.дело №30701/2015г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 64-ти състав.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от
съобщението до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./