Р Е Ш
Е Н И Е
№ 53/26.01.2023
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас ХХІV-ти състав, в
открито съдебно заседание на девети януари две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
СЪДИЯ: Нели Стоянова
при секретаря Д.
Д., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1677
по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на П.К.Н. с
ЕГН **********, с адрес *** против мълчалив отказ на директора на ОД на
МВР-Пловдив да се произнесе по негова молба вх. № УРИ 317000-13173/28.07.2022
година за връщане на парична гаранция в размер на 2000 лева по ДП № 519/2017 година
по описа на РУ-Асеновград.
В жалбата се сочи, че отказът на
директора на ОД на МВР-Пловдив е неправилен и незаконосъобразен, тъй като
жалбоподателят е представил всички изискуеми документи и е изпълнил всички
предпоставки за връщане на освободената парична гаранция. Иска се от съда
отмяна на мълчаливия отказ на директора на ОД на МВР-Пловдив и връщане на
преписката на административния орган със задължителни указания за
възстановяване на гаранцията. Претендират се разноски. Ангажират се
доказателства.
В съдебно заседание, жалбоподателят поддържа жалбата и иска от съда да
отмени мълчаливият отказ на директора на ОД на МВР-Пловдив и да даде
задължителни указания за издаването на административен акт, с който да бъде
разпоредено тази сума да бъде преведена от сметката на ОД на МВР-Пловдив в
сметката на Елена Низамова, която е упълномощена чрез изрично нотариално
пълномощно да получи сумата и за която сметка е приложено банково
удостоверение. Претендира разноски.
Ответната страна – ОД на МВР-Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител. Представя административната преписка, ведно с писмено становище,
в което излага доводи за неоснователност на жалбата. Твърди, че гаранциите се
връщат на вносителите им срещу представени два броя оригинали на вносни
бележки, което в настоящият случай не е сторено, както и че гаранцията се възстановява
на вносителя, в случая адвоката на жалбоподателя. Претендира разноски и прави
възражение за прекомерност.
Въз основа на представените по делото
доказателства и като взе предвид становищата на страните, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че с
присъда № 38/13.11.2019 година, постановена по НОХД № 550/2018 година на
РС-Асеновград, настоящият жалбоподател тогава подсъдим е осъден по повдигнатото
му обвинение. С определение от същата дата, постановено по реда на чл.309, ал.1
от НПК, съдът е постановил освобождаване на внесената гаранция – след влизане
на определението в сила. По делото няма данни, кога определението е влязло в
сила, но от справка с изх.№ 61034/28.11.2022 година представена от
РС-Асеновград (л.31) не се установява да е било обжалвано. Тъй като
определението по чл.309 от НПК е обявено в открито с.з. срокът за обжалване е
започнал да тече от обявяването му, без съда да е бил задължен изрично да
уведоми засегнатите страни, независимо дали те са присъствали в с.з. От
справката е видно, че са постъпили две молби от подсъдимия Н.. По първата молба с вх. № 16691 от 25.11.2019
година (л.52) той е поискал от Районен съд – Асеновград да бъде освободена
внесената по сметка на ОД на МВР-Пловдив парична гаранция в размер на 2000
лева, наложена му като мярка за неотклонение по ДП № 519/2017 година на РУ -
Асеновград. По така направеното искане съдът се е произнесъл с резолюция от
27.11.2019 година - „Да се освободи гаранцията!“. С последваща молба вх. № 3773
от 05.03.2020 година (л.32) Н. отново е поискал от Районен съд – Асеновград
връщане на паричната гаранция, като с резолюция от 06.03.2020 година съответния
районен съдия е разпоредил - „Да се уведоми молителят, че гаранцията е
освободена на 27.11.2019 година, като му се укаже редът за получаването й!“.
На 28.07.2022 година П.Н. подал
молба с вх.№ УРИ 317000 – 13173 (л.25) до директора на ОД на МВР-Пловдив с
искане да бъде върната освободената парична гаранция в размер на 2000 лв. по ДП
№ 519/2017 година по описа на РУП-Асеновград (НОХД № 550/2018 година по описа
на РС-Асеновград), като посочил сумата да бъде преведена на Е.Н.Н. по посочена
банкова сметка. ***ите документи: заверена присъда № 38 от 13.11.2019 година по
НОХД № 550/2018 година по описа на РС – Асеновград, влязла в сила на 06.10.2021
година; протоколно определение от 13.11.2019 година по НОХД № 550/2018 година
по описа на РС - Асеновград, с което е отменена марката за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 2000 лева; вносна бележка от 05.09.2017 година за сумата
от 2000 лева внесена по сметка на ОД на МВР – Пловдив, в полза на П.К. Низанов,
с наредител - Йордан Костадинов Дачев и с основание – парична гаранция по ДП №
519/2017 година по описа на РУП – Асеновград, на гърба на която е положен печат
на Районен съд – Асеновград, че „Сумата в настоящото удостоверение е свободна
да се изтегли от вносителя й“, с дата 28.11.2019 година и положени подписи на
съдия и секретар; молба от П.Н. до РС – Асеновград за връщане на паричната
гаранция с резолюция от районния съдия от 28.11.2019 година „Да се освободи
гаранцията“; банково удостоверение от Алианц Банк България за сметката на Е.Н.Н.
и нотариално заверено пълномощно, с което П.Н. упълномощава Е.Н.Н. да получи
сумата от паричната гаранция.
Поради липсата на произнасяне от
страна на директора на ОД на МВР – Бургас и поради невъзстановяване на
паричната гаранция, жалбоподателят е приел наличието на мълчалив отказ от
страна на компетентния административен орган, поради което на 12.09.2022 година
по пощата е изпратил сезиращата съда жалба, с която е оспорил същия.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Жалбата е подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок по
чл.149, ал.2 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Доколкото в
случая се касае за разпореждане със сума, представляваща парична гаранция от
сметка на ОД на МВР (юридическо лице), съдът приема, че директорът, като
представляващ юридическото лице - титуляр на набирателната сметка, по която е
внесена паричната гаранция действа като административен орган в хипотезата по чл.
43, ал. 3, т. 4 от Закона за министерство на
вътрешните работи (ЗМВР) и единствен разполага с правомощието да разпореди или
откаже връщането на процесната сума. Непроизнасянето по искането за
възстановяване на внесената по набирателната сметка на ОД на МВР-Пловдив
гаранция представлява мълчалив отказ по искане за издаване на административен
акт и подлежи на съдебен контрол.
Жалбата е
подадена в срок и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Съгласно чл.25, ал.1 от АПК дата на започване на производството е датата на
постъпване на искането в компетентния административен орган, в който то е
подадено. Срокът за произнасяне по искането е съгласно чл.57, ал.1 от АПК, а
непроизнасянето в срок, съгласно чл.58, ал. 1 от АПК се смята за мълчалив отказ.
Съгласно чл.149, ал.2 от АПК, мълчаливият отказ може да бъде оспорен пред съда
в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е
бил длъжен да се произнесе.
В настоящият случай заявлението е подадено на 28.07.2022 година и предвид
липсата на произнасяне, в срока по чл.57, ал.1 от АПК и до настоящия момент, е
налице мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК, което обстоятелство не
се оспорва от ответната страна. Приложимостта на законово установената
презумпция на мълчаливия отказ се осъществява при наличие на елементите от
нормативния състав, които включват подадено до компетентен орган искане за
издаване на административен акт и непроизнасяне на органа в определения срок. По
своята същност мълчаливият отказ представлява бездействие на административния
орган, когато има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Жалбоподателят
е поискал да му бъде върната освободената от РС – Асеновград парична гаранция,
внесена по ДП № 550/2017 година по описа на РУП-Асеновград, като е представил
доказателства във връзка с освобождаването на гаранцията. В случаят директорът
на ОД на МВР-Пловдив, като представляващ юридическото лице - титуляр на
набирателната сметка е следвало при депозирано искане за възстановяване на процесната
сума да се произнесе със съответния акт (разпореждане), с което да възстанови
или откаже да възстанови процесната сума, представляваща паричната гаранция. По
това искане административният орган не се е произнесъл.
Съгласно разпоредбата на чл.61, ал.8 от НПК гаранцията се освобождава, когато
обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност или от изтърпяване на
наложеното наказание, оправдан, осъден на наказание без лишаване от свобода или
задържан за изпълнение на наказанието. По делото не е спорно, че внесената
гаранция по ДП № 515/2017 година по описа на РУП – Асеновград е освободена от
РС-Асеновград на 27.11.2022 година. Доколкото обаче същата е внесена по сметка
на ОД на МВР – Пловдив, то компетентен да се произнесе по направеното искане за
връщането й е директора на ОД на МВР – Пловдив, който е сезиран. По делото не е
спорно, че сумата по внесената парична гаранция не е възстановена след
направеното искане от страна на жалбоподателя. Към настоящият момент липсва и
произнасяне на компетентния орган. Предвид липсата на изрично волеизявление на
органа, за съда е невъзможно да извърши проверка налице ли са предпоставките за
връщане на гаранцията и респективно на кого да бъде върната.
С оглед на това мълчаливият отказ следва да бъде отменен, а преписката
следва да се върне на административния орган за изрично произнасяне по
направеното искане.
При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че в
полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в
размер на 10 лв. за държавна
такса.
По отношение на искането на жалбоподателя за разноски,
представляващи копирни, пощенски и куриерски услуги в общ размер на 40 лв.,
съдът счита същото за неоснователно, тъй като по делото липсват доказателства,
че същите са направени във връзка с настоящото дело.
Претенцията на жалбоподателя за заплащане на адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв. е изцяло неоснователна, тъй като по делото няма данни
жалбоподателя да е упълномощавал адвокат и да е заплащал адвокатски хонорар.
Поради изложеното и на основание
чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на
директора на ОД на МВР-Пловдив да се произнесе по молба вх. № УРИ
317000-13173/28.07.2022 година за връщане на освободената парична гаранция в
размер на 2000 лева по ДП № 519/2017 година по описа на РУ-Асеновград.
ВРЪЩА преписката на директора на
ОД на МВР-Пловдив по молба вх. № УРИ 317000-13173/28.07.2022 година от П.К.Н. с
ЕГН ********** и определя срок за произнасяне 14 дни от съобщението.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Пловдив да
заплати на П.К.Н. с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 10 (десет) лева –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд в 14 -дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: