Решение по дело №2037/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260090
Дата: 27 август 2020 г. (в сила от 8 октомври 2020 г.)
Съдия: Елена Димитрова Герцова
Дело: 20205330202037
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта

                                         РЕШЕНИЕ

 

Номер 260090                                 27.08.2020 година                    Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                               ХХІІ  наказателен  състав

На двадесети юли                                две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕЛЕНА ГЕРЦОВА

 

Секретар: Мария Колева

Като разгледа докладваното от съдията

НАХ дело номер 2037 по описа за 2020 г.,

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-000592 от 06.02.2020г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Пловдив, с което на основание чл.179, ал.2, вр.ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, на И.Н. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл.116 от ЗДвП.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! В.Ш.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-000592 от 06.02.2020г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Пловдив, с което на основание чл.179, ал.2, вр.ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, на И.Н. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл.116 от ЗДвП.

                Жалбоподателят И.Н.Н. обжалва наказателното постановление, като моли същото да бъде отменено по подробно изложени в жалбата съображения. В съдебно заседание, редовно призован, се явява лично и пледира за отмяна на постановлението като незаконосъобразно.

          Въззиваемата страна – Сектор ПП при ОДМВР - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

          Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

          ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Атакуваното Наказателно постановление е издадено против И.Н.Н., за това, че на 10.01.2020г. около 18.40 часа в гр.Пловдив, на ул.”Царевец” – пред № 2, като водач на лек автомобил – БМВ 525 И с рег.№ **, държава България, при обстоятелства: управлява л.а.БМВ с рег.№ **, лична собственост, като: 1. Движейки се по ул.Царевец в посока юг, не пропуска пешеходец от изток към запад, отнема му предимството, като го удря и допуска ПТП с пострадало лице /пешеходец/, с което е извършил:

1. Водачът на ППС не е предпазлив и внимателен към пешеходците, особено към децата, хората с трейни увреждания, в частност слепите, които се движат с бял бастун, слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и престарелите хора. ПТП.

С това виновно е нарушил чл.116 от ЗДвП.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН от 10.01.2020г., съставен от А. И.В. – ** към сектор ** при ОДМВР – Пловдив, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.

Така изложените фактически положения, при които е осъществен състава на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя, така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, логични, подредени, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се. В тази връзка съдът намира, че несъмнено е осъществено нарушението по цитираната правна квалификация, тъй като според чл.116 от ЗДвПВодачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора”. Безспорно се установява, че жалбоподателят, управлявайки МПС, не е проявил в достатъчна степен внимание и предпазливост към пешеходката, в резултат на което е причинил ПТП с последната. Възражението на жалбоподателя, че „действието се развива в час пик… в тъмно“ и в този смисъл, че следва да отпадне отговорността му, е несъстоятелно, тъй като същият като водач на ППС е длъжен съобразно чл.20, ал.2 от ЗДвП да се съобразява и с характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства /в конкретния случай, че движението се осъществява в тъмната част от денонощието/, които имат значение за безопасността на движението. Пак там задължение на водача е да направи всичко възможно, за да намали скоростта или да спре превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението. В този смисъл пешеходецът на пътното платно е винаги възникнала опасност за движението, а в настоящия казус безспорно се установява, че пешеходката е пресичала пътното платно от изток на запад при движение на автомобила от север на юг, тоест движела се е от ляво на дясно спрямо посоката на движение на процесния автомобил, което е позволявало в достатъчна степен на водача му да я възприеме и да отреагира адекватно чрез екстрено спиране, така щото да предотврати настъпването на пътния инцидент, още повече, че пешеходката е пресичала по продължението на тротоара, което съобразно т.54 от § 6 на ДР на ЗДвП представлява пешеходна пътека.

Правилно и законосъобразно е било квалифицирано деянието и също правилно и законосъобразно е било санкционирано по реда на чл.179, ал.2, вр.ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, според който и с оглед конкретиката на казуса, се наказва с глоба от 200 лв., който, поради неспазване на правилата за предимство, причини пътнотранспортно произшествие, ако не представлява престъпление. В случая санкцията е във фиксиран от законодателя размер и нито съдът, нито наказващият орган, могат да я намаляват.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на нарушителя така, че той да не може да упражни същото в пълен обем. Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, съдържат законово определените реквизити, като са съставени, респ. издадени в предвидените в закона срокове и от компетентни лица.

Ето защо, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно постановление № 20-1030-000592 от 06.02.2020г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Пловдив, с което на основание чл.179, ал.2, вр.ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, на И.Н. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл.116 от ЗДвП, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.

          За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

          По изложените мотиви съдът постанови решението си.

                                            

РАЙОНЕН СЪДИЯ:   

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! В.Ш.