РЕШЕНИЕ
№ 1181
гр. В. , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.а
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.а Въззивно гражданско дело №
20213100500491 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Въззивното производство е образувано по повод подадената от МЛ. ЗЛ. Т. ЕГН
********** от гр.В. ж.к.“М. № 116 вх.6 ет.2 ап.5, жалба вх.рег.№ 287223/07.12.2020г срещу
решението на ВРС-21с-в № 261089/9.11.2020г по гр.д.№ 8639/2019г, с което е отхвърлен
предявеният от него срещу ХР. В. ХР. ЕГН ********** от гр.В. бул.“О.М.“ № 15 и СВ. ХР.
ХР. ЕГН ********** от гр.В. бул.“О.М.“ № 15, за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот представляващ дворно място в
с.З. ул.“К.“ № 21, Общ.В., с идентиф.№ 30467.501.470 по КК, приета със Заповед № РД-18-
17/06.03.2015г на Изп.директор на АГКК, изменена със Заповед № РД 18-3024/16.04.2018г
на Началника на СГКК–В., с площ от 680кв.м. по документ за собственост, а по скица
669кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -
ниско застрояване /до 10м/, при граници: имоти с идентиф.№№ 30497.501.804 и
30497.501.469, и осъждане на ответниците да предадат владението на имота, на осн. чл.108
ЗС;
ОСЪДЕН Е МЛ. ЗЛ. Т. да заплати на ищците ХР. В. ХР. ЕГН ********** от гр.В.
бул.“О.М.“ № 15 и СВ. ХР. ХР. ЕГН ********** от гр.В. бул.“О.М.“ № 15, сумата от 4250лв,
от които 550лв - съдебно–деловодни разноски, и 3700лв-възнаграждение за процесуално
1
представителство, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Счита решението за незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна, като
вместо това бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Писменият отговор от ХР. В. ХР., изпратен по ел.поща още на 13.01.2021, е
докладван по делото едва след приключването на съдебното заседание, пода което е
входиран под № 7038/14.04.2021. Съдът приема същият за своевременно депозиран в срока
по чл.263 ГПК. Становището е за неоснователност на жалбата и затова моли за
потвърждаване постановеното решение.
В исковата си молба, подадена от МЛ. ЗЛ. Т. срещу ХР. В. ХР. и СВ. ХР. ХР.
излага, че имотът, представляващ парцел ІІІ-470 в кв.53 на с.З. с площ от 680кв.м., ищецът
придобил от В.И. С. по силата на договор за покупко–продажба, оформен в НА № 58/1991г
на н-с Ил.М. с район на действие ВРС. Имотът не бил застроен от ищеца, но е заплащал
дължимите местни данъци.
На 8.05.2019г установил, че на имота била поставена табела за строителство, като
възложител на същото бил първият ответник по делото.
Оспорва ответниците да имат права върху имота, тъй като актът, с който се
легитимират нямал вещно-транслативно действие.
Твърди, че имотът не бил ограден и се владеел само от ищеца и единствено той се
явявал негов собственик.
Поради изложеното моли за постановяване на решение, с което да се признае за
установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на процесния недвижим
имот – ДВОРНО МЯСТО в с.З. ул.“К.“№ 21, общ.В., с идентиф.№ 30467.501.470 по КК на
АГКК, с площ от 680кв.м. по документ за собственост, а по скица - 669кв.м., с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10м.),при граници: имоти с идентиф.№№ 30497.501.804 и 30497.501.469, и
за осъждане ответниците да му предадат владението върху същия.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците ХР. В. ХР. и
СВ. ХР. ХР. , които считат иска за неоснователен, като възразяват, че към момента на
разпоредителната сделка, от която ищецът черпи правата си - 21.10.1991г, същият не е бил
станал собственик доколкото УПИ ІІІ-470 не е съществувал по действащия към него момент
2
план на с.З..
Освен това, ищецът не бил вписан в разписните листи към действащите планове като
собственик на имота.
В евентуалност оспорват идентичността на придобития от ищеца имот и процесния с
идентиф.№ 30467.501.470.
Твърди се още, че ответниците са собственици на процесния имот по силата на
договор за покупко–продажба, обективиран в НА № 199/2016г по описа на н-с Орлин
Симеонов, а в условията на евентуалност се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна
давност, присъединявайки владението си към това на праводателите си.
В условията в евентуалност, ако ревандикационният иск бъде уважен, правят
ВЪЗРАЖЕНИЕ за заплащане на сторени в имота подобрения и необходими разноски за
периода 17.08.2016г.-01.10.2019г., като претендират увеличената с тях стойност на имота от
общо 129 302,52лв, като същевременно правят и ВЪЗРАЖЕНИЕ за право на задържане
на имота до заплащане на посочената сума, на осн. чл.72 ал.1 вр.ал.3 ЗС. Сочат, че сумата от
20 150лв е била заплатена за разходи по преместването на съществуващ тласкател в имота, а
сумата от 92 945,39лв за изграждане на жилищна сграда в него.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от третото лице – помагач на
ответниците Г.Ж. Ж. – праводател на ответниците , който изразява становище за
неоснователност на иска. Твърди, че е придобил имота по силата на договор за покупко–
продажба с НА № 28/2014г от праводателите му Г.Д. и Р. С. , а те от своя страна са
придобили собствеността в качеството им на наследници на своя баща - В.И. С.,
поч.22.09.2005г, който е бил признат за собственик на имота с НА № 49/1991г на н-с при
ВРС, а самият той е владял имота от началото на 80-те години на 20 век до смъртта си през
2005г, като е полагал грижи за имота, без владението му да е било смущавано от трети лица.
Към момента на смъртта на В. Ив.С. имотът се е индивидуализирал по действащия план
като УПИ ХХІІІ-810 в кв.53 по плана на с.З..
Ищецът бил напълно непознато лице, както за Г.Ж., така и за праводателите му.
По действащите за процесната територия планове, като собственик намота е бил
записван В. С..
През 2012г. праводателите на ТЛП - Г.Д. и Р. С. са изготвили ПУП–ПРЗ, одобрен със
Заповед № Г-72/3.08.2012г, осъществили трасиране на имота, а дължимите данъци за имота
били заплащани от ТЛП.
Твърди се още, че ТЛП Г. Ж.Ж. упражнявал необезпокоявано владение върху имота
от придобиването му през 2014г до прехвърлителната сделка в проза на ответниците през
3
2016г.
В евентуалност, ако не бъдат признати правата на ТЛП по договора за покупко–
продажба от 2014г, то ТЛП Г. Ж.Ж. е станал придобил собствеността по силата на изтекла в
негова полза придобивна давност чрез осъществявано владение повече от 10 години, като
към своето владение присъединява владението на праводателите си Г.Д. и Р. С..
СЪДЪТ, предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства,
ценени поотделно и в тяхната съвкупност, и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, приема за установено от фактическа страна:
С НА № 36/1964г на н-с при ВРС /л.282-I/ И.ЙО. С., жител на с.З., обл.В., на осн.
чл.483 ГПК(отм.) е бил признат за собственик на недвижим имот, представляващ ЛОЗЕ с
площ от 1,3дка в м-ст„Екшелма“, при граници: М.ЙО., Р.Д. и от две страни - път.
И.ЙО. С. е починал на 24.05.1985г, видно от приложеното по делото у-е за
наследници /л.283-I/, като негови наследници са:
1/ Р.И.Г.-дъщеря, поч.1963г, с наследници:
-А. Ив.Л.-неин съпруг
-К. А.Б., поч.1991, чиито наследници са: С.Д.Б. /съпруг/; Я.С.М. /дъщеря/ и Р.С.М. /син/;
2/ Ж.И. С. –син, поч.1989г , с наследници :
-С.А. С.а–съпруга, поч.2008г
-Я.Ж.С.–дъщеря
-И.Ж.И.-син;
3/ В.И. С. – син, поч.2005, с наследници :
-Г. В.ва Д.–дъщеря
-Р. В.в С.–син
4/ Недялка И. В.ва – дъщеря, поч.2010г, с наследници:
-М.Н. Т.а-дъщеря
-П.Н. В.в-син
5/ Стойко Иванов Йорданов-син, поч.1997г
-Т.Х.ЙО.-съпруга, поч.2003
-И.С.З. –дъщеря
4
-С.С.Г.-дъщеря, поч.2004г, чиито наследници са: К. П. Г.-съпруг; С. К.ов Г.-син, Ж. К.ов Г.-
син
С КНА № 49/21.03.1991г /л.7-I/, на осн.чл.483 ГПК(отм.) В. Ив.С. е бил признат за
собственик по силата на давностно владение и наследство на недвижим имот – празно
ДВОРНО МЯСТО с площ от 680кв.м., намиращо се в село З., съставляващо имот № 470 в
кв.53 по плана на селото, при граници:път и наследници на М.ЙО. С..
С договор за покупко–продажба, обективиран в НА № 58/ 24.10.1991г. на нотариус
при ВРС /л.6-I/ В.И. С. е продал на ищеца МЛ. ЗЛ. Т. недвижим имот представляващ
празно дворно място с площ от 680кв.м., включени в парцел ІІІ-470 по плана на с.З., при
граници път и наследници на М.ЙО. С..
По делото са представени множество квитанции за заплатени от ищеца местни
данъци и такси за периода 1991-2019г /л.258-269-I/ в полза на Община В. за имота, намиращ
се в с.З..
С разрешение № 121/1.09.1992г /л.270-I/ от СП „ВиК“–гр.В. е разрешено на ищеца Т.
да осъществи строеж на водопроводно отклонение в имот в с.З..
От у-е за наследници на В.И. С. /л.110-I/ е видно, че същият е починал на
22.09.2005г и негови наследници по закон са Г. В.ва Д. и Р. В.в С..
С договор за покупко–продажба в НА № 28 том ІI, рег. № 5101, дело №
228/1.12.2014г на н-с Б.В. /л.108-I/ Г. В.ва Д. и Р. В.в С. са продавали на ТЛП на
ответниците - Г. Ж.Ж. недвижим имот, представляващ ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО - УПИ
ХХІІІ-810, находящо се в кв.53 на с.З., идентичен с имот № 470 в кв.53 по плана от 1963г., с
площ от 680кв.м., при граници: УПИ ХХІV-469, улица и от две страни път.
Впоследствие, ТЛП Г. Ж.Ж. е продал на първия отв.ХР. В. ХР. , оформена в НА №
199 т.ІІ рег.№ 6176 н.д.№ 359/ 17.08.2016г /л.63-I/ същия недвижим имот, който, освен
горепосочените индивидуализиращи белези, има и идентификатор № 30497.501.470.
С разрешение за строеж № 93/30.05.2018г на Гл.архитект на Община В. /л.414-I/,
влязло в сила на 19.06.2018г, е било разрешено строителството на жилищна сграда в
УПИ ХХІІІ-810, идентиф. 30497.501.470 в с.З., ул.“К.“ № 21, общ.В..
От заключението на в.л.Ж.Б. по допусната СТЕ, се установява, че за с.З. във
времето са действали кадастрални планове от 1962г и 1981г., и съответно регулационни
планове от 1963г, 1990г и 2012г.
Към първия план за населеното място от 1962г процесният имот е под № 163 с площ
от 1542кв.м.В разписните листи към него за собственик е записан И.ЙО. Ж..
5
На комб.скица № 1 къН.ключението по СТЕ, в.л. е посочило, че площ от 597кв.м. от
процесния имот № 501.470, целят с площ от 669кв.м., попада в имот № 163 по КП от 1962г.
В първия РП от 1963г, одобрен със Заповед № 634/21.10.1963г на ИК на ОНС В.,
относимият имот е нанесен под № 163, като неговата южна част с площ от 642кв.м. е извън
регулация на населеното място.
От комб.скица № 2 към СТЕ е видно, че процесният имот се намира в южната част на
имот пл.№ 163, като северната част на припокриващата се част от имота е предвидена по РП
за изграждане на улица.
По КП от 1981г не се са открити данни за постановяване на адм.акт за
утвърждаването му, но същият е бил технически приет и използван от администрацията до
изработване на последващата КК на населеното място. По този план относимият имот е
нанесен под № 470 с площ от 702кв.м., като в разписната книга към него за собственици на
имота са записани – наследници на Наследници на И.ЙО. Ж., В. Ив.С. на осн. НА №
36/1964г.
Със заповед № 4/10.02.2009г на Кмета на Община В. е осъществено попълване на
кадастралната основа с нов ПИ – № 810, като към най–източната част на дотогавашния имот
№ 470 е приобщена към съседния имот № 469, при което новият имот ПИ № 810 е отразен
вече с площ от 679кв.м., чиято източна граница частично съответства на регулационната
такава.
Като извод се посочва, че между имот № 470 по КП от 1981г и процесния имот №
501.470 е налице частична идентичност, изразяваща се в припокриване на имотите с площ от
656кв.м. След попълване на кадастралната основа и образуването на нов имот под № 810 с
площ от 679кв.м., припокриването с този нов имот и процесния № 501.470 по КККР възлиза
на 656кв.м.
По изработения и надлежно приет следващ РП от 1990г относимият към казуса
парцел се идентифицира като ІІІ-470 с площ от 794кв.м., който парцел в разписните листи
към този план е вписан в собственост на И.ЙО. Ж., В. Ив.С., на осн.НА № 36/1964г. При
съпоставка на парцел ІІІ-470 с площ от 794кв.м. и процесния имот № 501.470 по КККР,
в.лице установява, че припокриващата се част възлиза на 660кв.м. По този РП
съществуващият път от към южната част на процесния имот е предвидено да отпадне, като
негови части са приобщени към съответните парцели, включително и към УПИ ІІІ-470,
което обстоятелство в.лице посочва в комбинирана скица № 4 към СТЕ.
Съобразно ПУП-ПРЗ, изработен през 2012г, относимият към този устройствен план
имот се идентифицира като УПИ ХХІІІ-810 с площ от 669кв.м.. Същият е почти напълно
идентичен с имот ПИ № 810, като тук не били включени единствено 10кв.м., които се
придавали по регулация за улица в югозападния му край, което в.лице е онагледило на
комб.скица № 4.
6
Посочва се, че е налице пълна идентичност на между УПИ ХХІІІ-810 с площ от
669кв.м. по ПУП – ПРЗ от 2012г и процесният имот с идентиф.№ 30497.501.470,
идентичността се установява както по площ, така и по граници. КК на с.З. е одобрена през
2015г, като впоследствие е осъществено изменение от 2018г.
В първоначален вид при одобрение процесният имот с идентиф.№ 30497.501.470 е с
площ от 669кв.м и в регистъра за собственост е записан на Г. Ж. Ж. на основание НА
№100/1.12.2014г.
При изменението на КККР през 2018г имотът се е идентифицирал със същия
идентиф.№ 30497.501.470 и с площ от 669кв.м., като на комб.скица № 5 е отразеното
различието в северната и южна граници на имотите преди и след изменение на КК. Това е
онагледено чрез комб.скица № 5, че процесният имот с идентификатор 30497.501.470 към
първоначалното си отразяване в КККР през 2015г и последващото изменение през 2018г се
припокрива с площ от 647кв.м.
По делото е прието заключение по допълнителна СТЕ на в.л. Ж. Б., в което въз
основа на заснеманията на процесния имот и чрез използване на платформата „Google
Earth“, се дава заключение, че за периода 2012г–2015г през процесният имот № 470 е
преминавал черен път. За периода 28.10.2018г-19.07.2019г. не се установява преминаването
на черен път през имота, а такъв е преминавал по неговата западна и южна граница. В.лице
излага, че при огледd на място на 9.07.2020г констатирал, че през имота не е преминавал
черен път, а този път е по неговата западна и южна граница.
Прието по делото е заключение по съдебно–оценителна експертиза на в.л. П.М. за
установяване стойността на извършените в имота подобрения, респ. увеличената му
стойност в резултат на тези подобрения. След запознаване със строителната документация,
както и оглед на място, е констатирала, че били извършени строително–монтажни работи по
изграждането на жилищна сграда, отразени в протокол обр.19 за периода 14.11.2018г-
01.10.2019г на обща стойност 97 245,13лв с вкл.ДДС. В.лице е изготвило количествено-
стойностна сметка на извършените СМР с посочване степен на извършване.Посочено е още,
че общо изпълнените строителни работи към м.10.2019г възлизали на 54 381,20лв, а при
включване на 12% печалба - в размер на 60 906,94лв, което съставлявало 51,26% от общо
необходимите СМР за изпълнението на обекта. Общо неизпълнените СМР към 10.2019г
възлизали на 51 088,26лв, а при включване на 12% печалба, това е равно на 57 218,85лв.
Общият обем на неизпълнените за обекта СМР възлизал на 48,44%.
По повод строителството в имота е посочено, че било необходимо да бъде изместен
тласкателят - съоръжение на ВиК инфраструктурата, преминаващ през имота, която дейност
била извършена и стойността включвала проектиране и физическото му изместване извън
имота, възлизащо на 20150лв.
Увеличената стойност на имота в резултат на строителството на жилищната сграда в
него към 1.10.2019г, съобразно извършените СМР и довършителните дейности, възлизала на
7
188 675,77лв, а към момента на изготвяне на СОЕ на 15.07.2020г възлизала на 255 667,38лв.
По делото е прието и заключение на тричленна СОЕ с участието на в.л.М.А., Св.Б. и
Т.О., които посочват, че стойността на извършените подобрения се равнява на преките и
допълнителни разходи, свързани с изграждане на жилищната сграда в УПИ ХХІІІ-810 за
периода до 7.10.2019г и възлизали на 127 300лв, като увеличената стойност на имота в
резултат на тези подобрения към 7.10.2019г е 201 100лв.
Във варианта за остойностяване извършените СМР към датата на изготвяне
заключението на тричленната СОЕ на 7.10.2020г, същите възлизали на 196 291,80лв с
вкл.ДДС.
Стойността на преките и допълнителни разходи е 226 324,51лв, а увеличената
стойност на имота в резултат направените в него подобрения към момента на изготвяне на
заключението възлиза на 357 600лв.
При включване на СМР-дейности, посочени в протоколи обр.19 № 10/1.07.2020г и №
11/17.07.2020г, същите възлизали на стойност от 124 788,92лв с вкл. ДДС.
Прието по делото е заключението на в.л.Д.П. по ССчЕ, в което е посочено, че във
връзка с договор за СМР от 2.07.2018г между отв.Х. като възложител и „Елена Строй“ООД
като изпълнител били налични счетоводни записвания за извършено плащане в дневника на
доставчика „Елена Строй“ в размер на 79 178,72лв.
От договор с дружеството „Солей 06“ЕООД за изместване на съществуващ тласкател
е видно извършено плащане от възложителя –отв.Х. на сумата общо 19 000лв, за които
счетоводно били регистрирани 3бр квитанции.
На дружеството„Никеа 04“ЕООД за услугата „изместване на тласкател Ф200“ за
обект в с.З. била заплатена сумата от 1150лв, съотв. на „Есенти Рачински“ООД по договор
за изготвяне на технически и инвестиционен проект за жилищна сграда били заплатени
4750лв, които счетоводно били оформени в 4бр. приходни касови ордери.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на посочените по-долу
свидетели, както следва:
I сочени от ответната страна
Свид.С.С.Д., 77г, , без дела и родство със страните /л.353, гръб - I/, който излага, че
познавал отв.Х., закупил недвижимия имот – лозе. Преди това то било собственост на
бившата съпруга на свидетеля /очевидно се има предвид прехвърлителката по договора от
2014г - Г. В.ва Д./, която заедно със своя брат Р. са го получили от бащата си В. С., а той - от
своя баща – дядо Иван. Посочва, че назад във времето имотът бил с голяма площ, но когато
бил изграден асфалтовият път площта била редуцирана до 700кв.м. Свидетелят знаел имота
още от 1966г, когато е сключил граждански брак със своята бивша съпруга. Преди това
8
имотът бил собственост на неговият тъст В.И. С., който до момента на смъртта си през
м.09.2005г го владял, а след неговата смърт за имота започнал да се грижи синът му Р.. Той,
заедно с бившата съпругата на свидетеля, в качеството им на наследници обявили имота за
продажба. Към него момент наследниците на В. С. предоставили имоти за стопанисване на
човек от селото - В., който се занимавал с отглеждането на животни. В този имот свидетелят
бил виждал В. да си коси сено за нуждите на своето стопанство.
През 2006г. имотът бил ограден с ниска ограда, с височина от около 70-80см,
изпълнена от бодлива тел с дървени колове, но не знае кой бил поставил тази ограда.
Впоследствие разбрал, че имотът бил продаден на отв.Х.. Свидетелят излага, че не познава
ТЛП – помагач Г.Ж.. Знае, че до към 2010г. покрай имота е минавал черен път, а след това и
покрай единия край на имота се появил път за по-пряко преминаване. Изрично казва, че не
бил виждал хора да са се появявали в имота и да имат претенции за собствеността му и че
името на ищеца не му говорело нищо. Не му било известно бащата на неговата бивша
съпруга - В. С. да е продавал имота.
Свид.В.Д. В., 48г, без дела и родство със страните по спора, знаел отв.Х. за
собственик на имот в с.З., който граничел от едната страна с асфалтов път, от друга – с
улица, черен път и съседен имот. Имотът преди това бил собственост на В. С., като след
неговата смърт от неговият син Р. му било предложено да стопанисва имота, да засее
култури и евентуално да прибира добивите. Свидетелят излага, че приел имота за
стопанисване, тъй като в съседство стопанисвал и други имоти; косял трева за нуждите на
неговото стопанство. Когато е приел да се грижи за имота, посочва, че същия е бил ограден с
ограда от бодлива тел с височина от около 1-1,2 метра. Когато започнал да се грижи за имота
през имота не минавал черен път. Но понеже свидетелят стопанисвал и съседни имоти, за да
му бъде по-лесно, разграждал оградата от бодлива тел и преминавал напряко до следващите
съседни имоти и затова той пръв започнал да използва този черен път през имота.
Посочва, че в имота имало ВиК авария и затова влизала механизираща техника за
отстраняване на проблема. За аварията бил уведомил Р.. Знае, че след това имота го закупил
Г.Ж. и знае, че той имал намерение да отглежда селскостопански култури там. Виждал бил
Г. да почиства имота. След Г. имотът е преминал в собственост на ответника Х.. Свидетеля
не познава ищеца М.Т., посочва, че във времето никой не му е оспорвал действията, които е
осъществявал в имота по стопанисване на последния.
Свид.А. В. Б., също без дела и родство със страните, който излага, че се занимава със
строителен надзор и бил ангажиран от отв.Х.. Знае,че Х. имал имот в с.З. и имал намерение
да строи там, но за това било необходимо предварително да бъде изместен тласкателят за
вода, преминаващ през имота. Дейността по преместването на тласкателя била фактически
извършена дружество „Солей 06“ООД чрез изместването на тръбата извън имота, след което
е започнало и строителството на жилищната сграда.
II сочени от ищеца
9
Свид.А.А.И., 32год, без дела и родство със страните /л.357-I/. Свидетелят живеел в
селото от 1994г. понеже се познавал от 10 години със сина на М., знаел, че имали имот в
селото, но кое точно било мястото, разбрал едва преди 6 месеца.По неговите думи дв.място
е с площ от 600кв.м. Преди нямало ограда, а понастоящем не е сигурен дали бил ограден, но
предполага, че имало поставена ограда отпреди 2 години. През имота минавал един черен
път, и покрай него също минавал друг черен път. Посочва границите на имота : от две
страни са съседни имоти с постройки в тях; главен път – ул.„К.“ и от другата страна -
поземлени имоти /нива и лозя/. Не бил виждал да са извършвани някакви селскостопански
дейности, понеже не приличал на имот, а на поляна, обрасла с трева покрай пътеката
/очевидно се има предвид отъпканият черен път, минаващ през мястото, за който говори
самият свидетел/. Затова поддържа изложеното, че не знае някой да стопанисвал имота от
1991г допреди две години.
Свид.В. Х. Х., 23г, без дела и родство със страните /л.358, гръб–I/. Познавала само
сина на М. от около 5 години, а за имота научила пак от него едва преди 5 месеца; не може
да опише граници на имота, съответно площ. Известно й е, че през него преминавал път, а
впоследствие разбрала, че там се строяла къща.Не е имало ограда и през мястото
преминавала само пътека, по която свидетелката карала колело и разхождала куче. Не е
виждала някой да е извършвал стопански дейности на това място.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
По иска за ревандикация по чл.108 ЗС
Предвид правилата на чл.154 ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест,
същата е за ищеца да установи чрез пълно и главно доказване кумулативното наличие на
предпоставките:
1/ че е собственик на процесния имот на твърдяното придобивно основание.
2/ че ответниците се намират във владение на процесния имот.
В тежест на ответната страна е да установят, че владението върху имота е на правно
основание, както и да докажат обстоятелствата, на които основават възраженията си.
По първия спорния въпрос относно идентичността на имота - предмет на сделката,
обективирана в НА № 58/24.10.1991, с която В. С. е прехвърлил правото на собственост на
настоящия ищец МЛ. ЗЛ. Т. върху имот, описан като ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо
се в с.З. ул.“К.“№ 21, общ.В., с площ от 680кв.м., включени в парцел III-470 в кв.53 по
плана на селото, при посочените граници, с процесния имот - ДВОРНО МЯСТО с идентиф.
№ 30467.501.470 по КК на АГКК, с площ от 680кв.м. по документ за собственост, а по скица
10
- 669кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10м.),при граници: имоти с идентиф.№№ 30497.501.804 и
30497.501.469.
На първо място.
Наведените по делото твърдения от двете страни сочат на притежаван само един
имот от праводателя В. С., от когото и двете страни по спора черпят права било в
качеството му на частен правоприемник по силата на договор за продажба /ищецът/, било по
силата на наследяване и давностно владение /за праводателите на ответниците/. Липсва и
спор, че към момента на снабдяването му с КНА № 49/1991 В. С. е бил собственик на имота
в с.З., описан като ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО с площ от 680кв.м., представляващо имот пл.
№ 470 по плана на селото.
Идентичността се установява и от приетото по делото заключение на в.л.Ж.Б. СТЕ,
неоспорено от страните и кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, в
което са проследени действалите във времето за селото планове – кадастрални и
регулационни. Така към момента на разпоредителната сделка с НА № 58/24.10.1991г имотът
е описан според действащия Регулационен план от 1990г, като за имот пл.№ 470 е бил
отреден парцел ІІІ с площ от 794кв.м., а в разписните листи за собственост към плана за
собственик е бил посочен И.ЙО. Ж., В.И. С. с НА № 36/1964г. Следователно, имотът е бил
надлежно индивидуализиран, представлява самостоятелна вещ и може да бъде обект на
разпоредителна сделка. За същия според КККР е определена нова сигнатура с
идентификатор 30467.501.470 с площ от 669кв.м., онагледено в комбинирана скица № 4
къН.ключението. Що се отнася до несъщественото несъответствие в площта, която
понастоящем е по-малка от първоначално описаната в НА от 1991г, доколкото същата не се
явява основния индивидуализиращ белег, а съществен такъв са границите на имота, то
отново се налага извод за идентичност между имота на ищеца с този на ответниците.
Затова съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна, че ищецът
не се легитимирал като собственик на процесното дворно място, описано в неговия НА №
58/24.10.1991г като парцел III-470 по плана на селото, впоследствие индивидуализирано в
НА № 28/1.12.2014г на ТЛП Г.Ж. като ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО - УПИ ХХІІІ-810,
находящо се в кв.53 на с.З., и в НА на ответниците № 199/ 17.08.2016г, в който, освен
горепосочените индивидуализиращи белези, има и идентификатор по КККР №
30497.501.470.
Без значение е и обстоятелството, че ищецът не бил вписан като собственик на имота
в разписните листи към действащите планове. Това не доказва и не създава вещни права на
собственост.Едва с влизане в сила от 1.01.2001 на ЗКИР е предвидено въвеждането на
имотен регистър, съгл.чл.3 ал.1, който да се състои от партидите на недвижимите имоти,
които да удостоверяват правото на собственост. Към настоящия момент такъв, обаче, няма
въведен.
11
След като се установява идентичност между имота, придобит от ищеца и този,
придобит от ТЛП, а впоследствие и от настоящите ответници Х.и, се поставя
основният спорен въпрос чии права следва да бъдат зачетени при възникналата
конкуренция.
Щом като правата на собственост на В. С., признати с КНА № 49/1991г, не са били
оспорени в настоящото производство от някоя от страните, то следва, че възН.ната
разпоредителна сделка от него в полза на ищ.МЛ. ЗЛ. Т. с НА № 58/24.10.1991г, е произвела
своя вещно-транслативен ефект и правото на собственост е преминало в патримониума на
ищеца. Самият НА на ищеца също не е оспорван. Следва да се счита, че правото на
владение върху вещта е било предадено още с подписването на договора, след като не е
било уговорено нещо различно от обичайното. В подкрепа на тези разсъждения са и
предприетите от ищеца в качеството му на собственик действия по управление, изразяващи
се в снабдяване с разрешение от 1.09.1992г от СП „ВиК“–гр.В. да извърши строеж на
водопроводно отклонение в имот в с.З., както и заплащането на местни данъци и такси за
имота през периода 1991-2019г, видно от представените квитанции.
Нот акт на Мл.Т. за придобитото от него вещно право на собственост е бил вписан в
СлВп, което вписване има публичен характер и се ползва с оповестително - защитно
действие. Затова правата на трети лица не са противопоставими на Мл.Т..
Вещното право като абсолютно право, за да бъде изгубено, следва да бъде отнето от
друго лице чрез манифестиране на намерение за своене чрез извършването на активни
действия, които да са достигнали до знанието на действителния собственик. В случая това
не се установява. Дори да се приеме, че свидетелите на ответната страна, без да споменават
дали познават М.Т., да говорят, че бившият собственик В. бил останал в имота, от това не
следва извод за установено давностно владение. Дори В.С. да е бил останал в имота, това би
могло да бъде само в качеството му на държател на вещта за друг, т.е. за новия собственик.
Липсват твърдения и доказателства В. С. да е променил анимуса си и да е манифестирал
намерение да свои имота отново за себе си, отблъсквайки владението от действителния нов
собственик на имота – М. Зл.Т. за периода от 1991г до смъртта на В.С. през 2005г. Поради
това съдът счита свидетелските показания, касаещи този период за необективни, особено що
се отнася до свид.С.Д., който е бил в родство по сватовство с починалия В. Спасов;
последният е бил тъст на свидетеля и баща на бившата му съпруга–Г. С.а, която е и
прехвърлителката по сделката от 2014г. При това, свидетелят прави доста объркано откъм
хронология изложение, като казва, че знаел имота още от 1966г, но още преди това той бил
на В.. Що се отнася до изложеното от свид.Васил В., че бил стопанисвал имота, което му
било възложено от Р., това очевидно е станало не по-рано от 2005г, т.е. след смъртта на В.
С.. От горното, обаче, отново не може да се направи категоричен извод, че Р. е отнел
владението от действителния собственик М.Т.. Такива действия могат да бъдат възложени и
от несобственик, който няма качеството на владелец, дори може да бъде държател на чужда
вещ или пък гестор. Свид.Б. познавал само отв.Х.и и няма впечатления за събития,
12
осъществили се преди закупения от тях имот през 2016г. За необективността на
свидетелските показания се съди и от данните от заключението на в.л.Ж.Б. по допълнителна
СТЕ, в което е направена констатация, че за периода 2012г–2015г и към 2.07.2018г / т.е. до
началото на строителството на сградата/ през процесния имот е преминавал черен път; за
периода 28.10.2018г-19.07.2019г вече не се установява да минава черен път през имота, а
такъв минавал по западната и южната му граници.
На следващо място се поставя въпросът за времето след смъртта на В. С. през 2005г
до първата прехв.сделка, осъществена на 1.12.2014 с НА № 28/2014г от част от наследниците
му - Р. Вел. С. и Г. Вел.Д. в полза на Г.Ж..
Разсъжденията са аналогични – данните по делото обосновават извод, че посочените
лица или само единият от тях Р. С. дори да са продължили да осъществяват фактическата
власт върху имота, то това е било в същото качество, каквото е имал и техният
наследодател, т.е. като държатели. От данните по делото не се установява по убедителен и
категоричен начин те двамата или само Р. да са манифестирали намерението си да своят
имота за себе си спрямо действителния собственик Мл.Т., отблъсквайки неговото владение.
Освен това, периодът от 9 години е и недостатъчен за недобросъвестно владение.
След като към датата на откриване на наследството на В. С. /2005г/, спорният имот
не е бил вече в патримониума на наследодателя, то наследниците му - прехвърлители не са
притежавали правото на собственост. Затова и сделката през 2014г, макар и валидна, не е
произвела за ТЛП-Г.Ж. вещно-транслативен ефект. По тази причина и последващият
приобретател Хр.Х. и съпругата му не са придобили правото на собственост върху
процесното дворно място.
Действително, в този случай горепосочените приобретатели могат да се позоват на
добросъвестно владение, след като са установили владението върху вещта на правно
основание, годно да ги направи собственици, без да знаят, че праводателят им не е
собственик, съгл.чл.70 ал.1 ЗС. Не е налице другата изискуема предпоставка - в полза на
същите да е изтекъл минимално изискуемият давностен срок от 5 години. Дори чрез
присъединяване владението на техния праводател - ТЛП Г.Ж. същият не е изтекъл. Това е
така защото: сделката през 2014 е била извършена на 1.12.2014г, а последващата сделка - на
17.08.2016г; настоящата искова молба е вписана на 27.06.2019г. Така най-късният момент за
установеното давностно владение би могло да бъде до посочената датата на вписване на
ИМ, т.е. 27.06.2019, с подаването на която течението на давностния срок е прекъснато и
времето до 1.12.2019 не може да бъде зачетено. Затова началният момент на същото не може
да бъде по-късно от 27.06.2014г. Посочената дата, обаче, предхожда датата на предната
сделка от 1.12.2014 и попада отново в периода, за който липсват категорични данни изобщо
да е било установено давностно владение от страна на прехвърлителите братът Р. С. и
сестрата Г. С.и по отношение на имота съобразно изложеното по-горе. Но дори да се
приеме, че такова владение е било установено от тях, за този период те са били
недобросъвестни владелци. При това положение при позоваване на присъединяване на
13
нееднородни владения, т.е. недобросъвестно и добросъвестно, общият давностен срок може
да бъде само по-дългият от двата, т.е. 10-годишен или за времето 27.06.2009 - 27.06.2019г.И
тъй като част от периода отново касае времето, за което се установи, че липсват убедителни
доказателства Р. лично или заедно с Г. С.и да са отблъснали владението от действителния
собственик на имота Мл.Тородов, то следва, че в тяхна полза не се установява да е изтекла и
изискуемата 10-годишна давност.
Всичко изложено налага извод за основателност на предявения иск, като се признае
за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на процесния
недвижим имот САМО ДВОРНОТО МЯСТО /без построената в него на етап груб строеж
сграда/ в с.З. ул.“К.“ № 21, общ.В., с идентиф.№ 30467.501.470 по КК на АГКК, с площ от
680кв.м. по документ за собственост, а по скица - 669кв.м., с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.),при
граници: имоти с идентиф.№№ 30497.501.804 и 30497.501.469, и за осъждане ответниците да
му предадат владението върху същия.
За да се произнесе по този начин съдът съобразява изявлението на ищеца Мл.Т. чрез
неговия процесуален представител адв.Д.П. в устните състезания пред първата инстанция
/о.с.з. на 16.10.2020-л..432, гръб-I/, където изрично е посочено, че се претендира предаване
владението само на дворното място. Такъв е и заявеният петитум с ИМ - за признаването му
за собственик на празно дворно място, което налага извода, че сградата, вече с
характеристиките на самостоятелна вещ /на което сочат данните по делото/ е извън
предмета на спора. Затова не подлежи на преценка в настоящото производство дали
ответниците Х.и са придобили по давност ограниченото вещно право на строеж върху
земята, материализирано чрез построената в чуждия имот сграда,в който случай
отношенията между страните по спора могат да бъдат регламентирани при условията на
чл.64 ЗС.
Поради изложеното съдът не дължи произнасяне по заявените от ответниците чрез
ВЪЗРАЖЕНИЕ право за заплащане на сторените от тях в имота подобрения и необходими
разноски за периода 17.08.2016г.-01.10.2019г, като претендират увеличената с тях стойност
на имота от общо 129 302,52лв, и право на задържане на имота до заплащане на посочената
сума, на осн. чл.72 ал.1 вр.ал.3 ЗС,
Достигането до крайни правни изводи, различни от тези на РС, налагат отмяната на
първоинстанционното решение и вместо него за постановяване на друго за уважаване на
предявения ревандикационен иск в посочения обем на защитимото право - само върху
дворното място, без намираща се в него сграда.
По разноските
С оглед изхода на спора в полза на въззивника следва да му бъдат присъдени
сторените по делото разноски, като следва :
14
за първата инстанция : общо в размер на 4093лв, от които 2000лв – разноски за ползвана
адв.защита за един адвокат, видно от представения списък по чл.80 ГПК /л.426-I/;
за въззивната инстанция: 28лв - заплатена държ.такса и 600лв - адв.възнаграждение за един
адвокат или общо 628лв.
Общият сбор за разноските за двете инстанции е равен на 4721лв
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на ВРС-21с-в № 261089/9.11.2020г по гр.д.№ 8639/2019г, с
което е отхвърлен предявеният от него срещу ХР. В. ХР. ЕГН ********** от гр.В.
бул.“О.М.“ № 15 и СВ. ХР. ХР. ЕГН ********** от гр.В. бул.“О.М.“ № 15, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот
представляващ дворно място в с.З. ул.“К.“ № 21, Общ.В., с идентиф.№ 30467.501.470 по КК,
приета със Заповед № РД-18-17/06.03.2015г на Изп.директор на АГКК, изменена със Заповед
№ РД 18-3024/16.04.2018г на Началника на СГКК–В., с площ от 680кв.м. по документ за
собственост, а по скица 669кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана,
начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10м/, при граници: имоти с идентиф.№№
30497.501.804 и 30497.501.469, и осъждане на ответниците да предадат владението на имота,
на осн. чл.108 ЗС; ОСЪДЕН Е МЛ. ЗЛ. Т. да заплати на ищците ХР. В. ХР. ЕГН **********
от гр.В. бул.“О.М.“ № 15 и СВ. ХР. ХР. ЕГН ********** от гр.В. бул.“О.М.“ № 15, сумата от
4250лв, от които 550лв-съдебно–деловодни разноски, и 3700лв-възнаграждение за
процесуално представителство, на осн.чл.78 ал.3 ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците ХР. В. ХР.
ЕГН ********** от гр.В. бул.“О.М.“№ 15, и СВ. ХР. ХР. , ЕГН ********** от гр.В.
бул.“О.М.“ № 15, че МЛ. ЗЛ. Т. ЕГН ********** от гр.В. ж.к.“М.“ № 116 вх.6 ет.2
ап.5, е собственик САМО на ДВОРНО МЯСТО /без посторената в него сграда/ в с.З.,
ул.“К.“№ 21, общ.В., с идентиф.№ 30467.501.470 по КК, приета със Заповед № РД-18-
17/06.03.2015г. на Изп.директор на АГКК, изменена със Заповед № РД 18-3024/
16.04.2018г на Началника на СГКК – В., с площ от 680кв.м. по документ за
собственост, а по скица - 669кв.м., трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м.), при граници:
имоти с идентификатори 30497.501.804 и 30497.501.469, и
ОСЪЖДА ответниците ХР. В. ХР. ЕГН ********** от гр.В. бул.“О.М.“ № 15,
15
и СВ. ХР. ХР. ЕГН ********** от гр.В. бул.“О.М.“ № 15, ДА ПРЕДАДАТ на М. Зл.Т.
ЕГН ********** от гр.В. ж.к.“М.“ № 116 вх.6 ет.2 ап.5, собственото му САМО
ДВОРНО МЯСТО /без посторената в него сграда/ в с.З., ул.“К.“№ 21, общ.В., с
идентиф.№ 30467.501.470 по КК, приета със Заповед № РД-18-17/06.03.2015г. на
Изп.директор на АГКК, изменена със Заповед № РД 18-3024/ 16.04.2018г на Началника
на СГКК–В., с площ от 680кв.м. по документ за собственост, а по скица-669кв.м.,
трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско
застрояване (до 10м.), при граници: имоти с идентификатори 30497.501.804 и
30497.501.469, на осн. чл.108 ЗС.
ОСЪЖДА ХР. В. ХР. ЕГН ********** от гр.В. бул.“О.М.“ № 15 и СВ. ХР. ХР. ЕГН
********** от гр.В. бул.“О.М.“ № 15, ДА ЗАПЛАТЯТ на МЛ. ЗЛ. Т. сумата от 4721лв –
общ размер на разноските,сторени за двете инстанции, вкл. и адв.възнаграждение за
ползвана адв.услуга от един адвокат, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението е постановено при участието в производството по делото на третото
лице-почагач на ответниците Г.Ж. Ж., ЕГН ********** от гр.В. ж.к.“Трошево“ бл.11
вх.Г ет.7 ап.116.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от уведомяването на решението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16