№ 6
гр. Ивайловград , 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на единадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЖИВКО Д. ЯНКОВ
при участието на секретаря Мара Г. Йорданова
като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Административно
наказателно дело № 20215650200029 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания .
Обстоятелства по жалбата.
Жалбоподателят В. ВЛ. М. ЕГН ********** от гр. Ивайловград, чрез
пълномощника си адв. В. Л. от АК - Хасково, обжалва наказателно
постановление (НП) № 01-0276-000017 от 30.01.2020 г. на Началник РУ към
ОДМВР Хасково, РУ Ивайловград, с което му е наложено административно
наказание за това, че като водач на л.а. „А А“ с рег. № *** до сградата на
ДСП – Ивайловград е паркирал автомобила си върху място отредено за хора с
трайни увреждания, без да е имал това право.
Обжалва наказателното постановление като незаконосъобразно, поради
нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правни норми от ЗАНН и моли за неговата отмяна, ведно със
законните последици от това. В жалбата си излага подробни съображения в
тази насока.
В съдебно заседание жалбоподателят М., редовно призован не се явява,
представлява се от адв. В. Л..
АНО - Началник РУ към ОД МВР Хасково РУ Ивайловград- редовно
призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.
1
РП – Хасково, ТО – Ивайловград, уведомени на основание чл. 62 от
ЗАНН, не встъпват в процеса.
Факти от съдебното следствие.
С наказателно постановление № 20-0276-000017 от 30.01.2020 г. на
Началник РУ към ОДМВР Хасково, РУ Ивайловград, издадено въз основа на
АУАН серия АА, № 066338 от 13.01.2020 г. на В. ВЛ. М. ЕГН ********** от
гр. Ивайловград,
- на основание чл.178 д от Закона за движението по пътищата ЗДвП/ е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200 лв.
за това, че:
„На 13.01.2020 г., около 09.15 ч. в гр. Ивайловград, на ул. „Б.“ като водач
на лек автомобил А А 4 с рег. № ***, държава Б. при обстоятелства: В ГРАД
ИВАЙЛОВГРАД, НА УЛ. "Б." ДО СГРАДАТА НА ДСП – ИВАЙЛОВГРАД Е
ПАРКИРАН АВТОМОБИЛ „А“ С РЕГ.№ Х **** НЕГОВА СОБСТВЕНОСТ
ВЪРХУ МЯСТО ОПРЕДЕЛЕНО ЗА ХОРА С ТРАЙНИ УВРЕЖДАНИЯ.
е извършил:
1) ЛИЦЕ, КОЕТО БЕЗ ДА ИМА ТОВА ПРАВО, ПАРКИРА НА МЯСТО
ОПРЕДЕЛЕНО ЗА ПС, ОБСЛУЖВАЩО ХОРА С ТРАЙНИ УВРЕЖДАНИЯ
ИЛИ ЗА ПС ПРИСПОСОБЕНО И УПРАВЛЯВАНО ОТ ХОРА С ТРАЙНИ
УВРЕЖДАНИЯ
с което виновно е нарушил чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП“
В Акт за установяване на административно нарушение серия АА, №
066338 от 13.01.2020 г. е отразено, че жалбоподателят против когото е
съставен АУАН „на 13.01.2020 г. около 09:15 часа в град Ивайловград, на ул.
„Б.“ до сградата на ДСП – Ивайловград е паркирал лек автомобил „А“ с рег.
№ **** негова собственост, върху местото, определено за хора с трайни
увреждания, с което виновно е нарушил чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП“
В хода на производството се разпитаха в качеството на свидетели Д. К.
Д. – актосъставител, Н. ИЛ. К.– свидетел при съставянето на акта, както и
М.А.Д. – свидетел – очевидец.
От показанията на свидетелите Д. и К. се установява, че на 13.01.2020
около 09.00 ч. на ул. „Б.“ на св. Д. – мл.полицейски инспектор към РУ –
Ивайловград са му били посочени от гражданин автомобили, които са били
спрели на място за инвалиди. Гражданинът пояснил, че той самият е инвалид,
2
но спрелите автомобили не били на инвалиди. Самото паркомясто бил
определено съгласно изискванията и нормативите, като такова за хора с
увреждания. На паркомястото имало два автомобила „А“ и „Опел Зафира“.
Автомобилът „А“ бил паркиран срещу посоката на движение, заемайки по –
голяма част от инвалидното паркомясто, а останалата част от паркомястото
била заето от автомобила „Опел Зафира“. При проверка на място се
установило, че водачът на „А“ – то, жалбопадотелят М. не могъл да покаже
карта за хора с увреждания, както и да докаже по някакъв начин, че има
увреждане, което му позволява да спре на такова място. Водачът на „Опел“ –
а също нямал карта за хора с увреждания, но представил ТЕЛК – ово
решение, за увреждане над 80% и пояснил, че е предприел необходимите
действия за издаване на карта, което в хода на заведена преписка било
потвърдено и от Община Ивайловград. Св. Д. съставил акт на жалбоподателя
М. в присъствието на св. К. – мл. полицейски инспектор, който бил отстъпил
от нощна смяна и около 09.00 ч. се прибирал пеша у дома си, Свидетелят
пояснява, че действително на паркомястото е имало два автомобила, че
автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран на около 2/3 на инвалидното
паркомясто, а другият автомобил на около 1/3. Актът е бил съставен на място
в присъствието на жалбоподателя.
От показанията на св. Д се установява, че същият е минавал с
автомобила си покрай мястото на нарушението докато „полицаите правели
акт“ на жалбоподателя. Потвърждава, че автомобилът на жалбоподателят бил
навлязъл с предницата си в „синята зона“ /очевидно визирайки синята
маркировка с която е маркирано инвалидното паркомясто/, като имало и
друга кола в синята зона, но свидетелят не може да каже каква част от нея е
била в паркомястото, тъй като само минавал оттам.
В законоустановения срок жалбоподателят е подал възражение срещу
съставения АУАН, в което пояснява, че предната част на автомобила му
влизала в инвалидното паркомясто около 20 см. В същото време на мястото
имал паркиран автомобил на инвалид. Поради тази причина счита, че не може
да е заел мястото и да е възпрепятствал паркирането на автомобила, тъй като
паркомястото било за 1 бр. автомобил и друг водач не можело да има
претенции.
Възражението е било разгледано и проверката е приключена със
становище в насока, че възражението следва да бъде одобрено поради факта,
3
че е имало неправилно разположени автомобили спрени за
престой/паркиране, което е довело до настъпване на маркировката на мястото,
определено за спиране на инвалиди. Въпреки становището, АНО е издал
процесното НП. Следва да се отбележи, че при извършване на проверката е
било снето обяснение от собственика на другия автомобил – Р.П., който
пояснява, че е инвалид с 82% намалена работоспособност и, че в процесния
ден трябвало да отиде до Общината, но част от инвалидното паркомясто, било
заето на 1/3 от друг автомобил и поради тази причина и той не могъл да спре
точно на определеното място.
Пълномощникът на жалбоподателя – адв. Л. изразява становище, че
обжалваното следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно,
издадено от н-к РУ – Ивайловград. От представените писмени и гласни
доказателства се установявало, че автомобилът, който твърдейки, че не е
могъл да паркира на място за инвалиди е бил паркирал правилно и не е
пречел на движението. Собственикът на другия автомобил имал карта за
инвалид, но автомобилът, който е бил паркиран бил собственост на
дружество, поради което счита, че е нарушение на чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН.
Тъй като от показанията на св. Д се установявало, че жалбоподателя не е бил
заел чак такова голямо пространство, а само предницата е била навлязла в
паркомястото, отредено за инвалиди, счита, че АНО е могъл да приложи чл.
28, а именно за маловажност на деянието, тъй като не били настъпили
обществено опасни последици или вредни такива. Счита, че и по отношение
и на другия автомобил, който е бил паркирал на мястото, АНО е следвало да
приложи чл. 28 и да изложи мотиви в тази част, каквито липсвали в самото
наказателно постановление. Претендира и присъждане на направените
разноски.
Правни съображения.
Настоящото НП подлежи на обжалване в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
Независимо, че НП е с дата от 30.01.2020 г., то е връчено на жалбоподателя
едва на 15.07.2021 г., като жалбата е подадена директно до РС – Ивайловград
на 19.07.2021 г., видно от пощенското клеймо на плика. Доколкото няма
законова пречка жалбата да бъде подадено до съда, настоящият състав счита,
че същата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, явява
се процесуално допустима, а преценена по същество неоснователна.
4
Актът е издаден от компетентно длъжностно лице – Д. К. Д. в
качеството му на мл.полицейски инспектор в Група „Охранителна полиция“
при РУ Ивайловград. АУАН съдържа всички задължителни реквизити,
предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Актът е връчен лично на
жалбоподателя М. на13.01.2020 г.- датата на констатиране на нарушението -
срещу подпис. Подаденото възражение срещу издадения АУАН е входирано
в РУ – Ивайловград под № 276000-98/14.01.2020 г. Разгледано е и в резултата
на извършената проверка е изготвено становище. Издаденото въз основа на
АУАН наказателното постановление № 20-0276-000017 от 30.01.2020 г. на
Началник РУ към ОД МВР Хасково, РУ - Ивайловград, е издадено от
компетентен орган,видно от приложеното Удостоверение и Заповед № 8121з-
515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. НП е издадено в
законния срок по чл.34 ал. 3 от ЗАНН. При издаване на наказателното
постановление са налице задължителните реквизити по смисъла на чл.57 от
ЗАНН.
При тези обстоятелства следва деянията да се преценят по същество.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустимите по закон
доказателствени средства, се установяват по категоричен начин. Няма спор по
делото, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и
място е установено нарушение, извършено от жалбоподателя.
Съгласно чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП паркирането е забранено на места,
определени за хора с трайни увреждания.
Съгласно чл. 178д от ЗДвП , наказва се с глоба в размер 200 лв. лице,
което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно
средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство,
приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.
В конкретният случай жалбоподателят е бил паркирал част от
автомобила си именно върху такова място.
От свидетелските показания безспорно се установява, че част от
автомобила на жалбоподателя е била паркирана именно върху такова място,
независимо дали се определя от свидетелите като „малко навлязъл с
предницата“, „по – голямата част от определеното паркомясто“, 1/3 или 2/3.
Целта на забраната по отношение на лицата, които нямат право да
паркират на места определени за превозно средство, обслужващо хора с
5
трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано
от хора с трайни увреждания е да осигурят спокоен достъп на правоимащите
лица до тези места и те да бъдат улеснени в придвижването си до определени
институции. Всяко едно паркиране, пълно или частично върху такова
паркомясто осуетява или съществено затруднява достъпа на правоимащото
лице до паркомястото, най – малкото, че дори ако частично е заето, то
правоимащото лице не би могло да паркира, би било затруднено в
паркирането си и/или би нарушило правилата за паркиране. В конкретния
случай паркомястото се намира до Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/
- Ивайовград, както и е отразено и в АУАН и НП и която обслужва граждани
с трайни увреждания.
Поради горното, съдът не приема и гледната точка на жалбоподателя,
изтъкната във възражението му, че бил леко застъпил маркираното
паркомясто /около 20 см./, но вече имало паркиран автомобил на инвалид и,
че паркомястото е за 1 автомобил и друг водач не би могъл да има претенции.
Напротив, докато е паркиран на част от мястото, определено за хора с
трайни увреждания, автомобилът би създавал затруднения на всички други
правоимащи, желаещи да паркират там през цялото време докато са намира
там.
Съдът не споделя и становището на пълномощника на жалбоподателя,
че в АУАН и НП не е описано нарушението с всички съставомерни елементи,
дата и място на нарушението и обстоятелствата при които е извършено.
И в АУАН и в НП са посочени, дата, час и място, както и законовата
рапоредба, което е нарушена.
Посоченото в АУАН, че жалбоподателят „в гр. Ивайловград, на ул. „Б.“,
до сградата на ДСП – Ивайловград е паркирал лек автомобил „А“ с рег. №
**** негова собственост, върху местото, определено за хора с трайни
увреждания“, кореспондира изцяло с посочената законова разпоредба на чл.
98, ал.2, т.4 от ЗДвП и АУАН съдържа всички факти и обстоятелства,
касаещи административнонаказателната отговорност на нарушителя. Актът е
сътавен според изискванията на чл. 42 от ЗАНН и жалбоподателят е бил
уведомен за обстоятелствата, които се отнасят до
административнонаказателната му отговорност и не са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правата на санкционираното лице.
В настоящия случай не следва да се приложи и разпоредбата на чл. 28
6
от ЗАНН, съгласно която за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение
ще му бъде наложено административно наказание.
В ЗАНН няма легална дефиниция на понятието "маловажен случай",
затова с оглед препращащата норма на чл. 11 от същия закон следва да
намери приложение легалната дефиниция на това понятие, посочена в чл. 93,
т.9 от НК - извършеното административно нарушение, с оглед липсата на
вредни последици или незначителността им и другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи от същия вид. В конкретния
случай нарушението е такова на просто, формално извършване, при което
законът не изисква вредоносен резултат, с оглед осъществяването на
фактическия състав на нарушението. Поради това, настъпването или не на
вредоносни последици от една страна, а от друга дали друг автомобил е имал
възможност да паркира на останалата част от паркомястото, не е от значение
за осъществяване състава на нарушението от обективна страна. Паркомястото
е определено и маркирано, съгласно изискванията и нормативите, като такова
за хора с увреждания.
Изложените по – горе съображения във връзка с целта на забраната да
се паркира на тези определени места, както и аргументите на жалбоподателя
защо е бил паркирал не разкриват по-ниска обществена опасност на деянието
или вината на дееца, което не дава основание настоящия състав да приложи
чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения, подадената жалба се явява неоснователна,
а атакуваното с нея наказателно постановление следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно, след като в рамките на осъществявания
съдебен контрол не се установяват пропуски в дейността на наказващия орган
и по индивидуализиране на санкцията, която е правилно определена, според
предвиденото в приложената санкционна разпоредба.
При правилно установена фактическа обстановка, наказващия орган е
направил правилни изводи относно съставомерността на извършеното
нарушение. При определяне на наказанието за нарушението, наказващият
орган законосъобразно е наложил наказание, в размер определен от закона.
При така установеното, съдът намира обжалваното наказателно
7
постановление за законосъобразно и обосновано, поради което същото следва
да бъде потвърдено.
На осн. чл. 63, ал.3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Предвид изхода на делото и доколкото АНО не
претендира разноски, не е представил доказателства за направени такива и не
е бил представляван от адвокат или юрисконсулт, то настоящият състав не
следва да му присъжда такива.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно постановление
(НП) № 20-0276-000017 от 30.01.2020 г. на Началник РУ към ОДМВР
Хасково, РУ Ивайловград, издадено въз основа на АУАН серия АА, №
066338 от 13.01.2020 г. с което на В. ВЛ. М. ЕГН ********** от гр.
Ивайловград, на основание чл.178 д от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ивайловград: _______________________
8