№ 11816
гр. София, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.А
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20221110143007 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 26.10.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в в открито заседание
на двадесет и пети октомври 2022 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
43007/2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно чл. 187, ал. 5 /изм./, т. 2 от ЗМВР и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
1
Ищецът К. Б. И., ЕГН: **********, съд. адр. град София, бул. „.. първи надпартерен етаж,
вдясно твърди в депозираната си искова молба, че е работи по служебно правоотношение
при ответника .. на длъжността „пожарникар”. Твърди, че за периода 01.08.2019 г. –
31.07.2022 г. е работил на 24 часови смени при сумарно изчисляване на отработеното време
на всеки 3 месеца. Твърди, че за посочения период положил извънреден труд, тъй като
нощният труд следвало да се преизчисли с коефициент 1.143 по чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121З-407/11.08.2014 г. на Министъра на МВР за реда за организацията и разпределението
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. При това преизчисление при сумарното отчитане на положения труд се
получавало надвишаване на редовното време, което следвало да се обезщети като
извънреден труд. В конкретния случай, обезщетението за преизчисления извънреден труд
възлизало на 2 200,06 лв. Ето защо, моли ответника да бъде осъден да им заплати сумата от
2 200,06 лв. – обезщетение за положен извънреден труд за периода 01.08.2019 г. – 31.07.2022
г. Моли присъждане и на мораторна лихва върху главницата за периода 01.10.2019 г. –
09.08.2022 г. , и в размер на лихвата от 305,45 лв. Моли присъждане на деловодни разноски
и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Исковете се поддържат след допуснатото им изменение по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК с
протоколно определение от съдебното заседание от 25.10.2022 г.
Ответникът оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни по
съображения, изложени в отговора на исковата молба. Претендира деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 187, ал. 5 /изм./, т. 2 от ЗМВР:
Видно от неоспорения от страните доклад по чл. 146, ал. 1 от ГПК, страните не спорят и
съдът приема за установено по делото, че ищецът че е работил по служебно правоотношение
при ответника през процесния период 01.08.2019 г. – 31.07.2022 г. ; за същия период е
работил на 24 часови смени при сумарно изчисляване на отработеното време на всеки 3
месеца – чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 5 /изм./, т. 2 от ЗМВР
- работата извън работното време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служители, работещи
на смени. Към настоящия момент това правило е отразено в ал. 7 на чл. 187 от ЗМВР.
2
Последната разпоредба посочва и размера на обезщетението за извънреден труд - 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение. Следователно, ищецът би имал право
на възнаграждение за извънреден труд, ако такъв фактически е полаган. Ищецът твърди, че е
полагал извънреден труд, като „увеличава” часовете полаган труд за отчетен период, чрез
математическото преизчисляване на нощните часове в дневни с коефициент 1.143. Във
връзка с това преизчисляване и приетата по делото ССЕ /л.л. №№ 32-42/ предлага резултат
за тримесечния отчетен период – надвишаване на работното време и съответно –
извънреден труд, обезщетението за който възлиза на 2 200,06 лв. – колкото е претенцията.
Действително, разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР предвижда, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1 на чл. 187 от ЗМВР,
който коефициент за ищеца е 1 и фактически не води и до увеличение. Но, дори и да беше
обратното, то това преизчисляване на нощните часова в дневни е само за целите на
заплащането на нощния труд, което е уредено в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, като според втората
алинея на посочената норма, условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а
техният размер - с негова заповед. Такива заповеди са № 8121з-1429/23.11.2017 г. и
предходната № 8121з-791/28.10.2014 г. , които са издадени на основание чл. 179, ал. 2 от
ЗМВР, която разпоредба дава правомощие на министъра на МВР да издава заповеди за
условията и реда за изплащане на нощния труд. От изложеното до тук следва, че не е
законосъобразно по реда на преизчисляване на нощните часова в дневни, което е
предвидено от закона само за тяхното заплащане, да се увеличава математически работното
време и да се получава резултат „извънреден труд”, който да се обезщетява като такъв с
увеличение от 50 % по реда на чл. 187, ал. 7 от ЗМВР. Посочената разпоредба предвижда
фактически работа извън работното време, за да бъде налице хипотезата на извънреден труд
и неговото обезщетяване с 50 % увеличение. По делото не се установи ищецът фактически
да е работил извън работното време.
Предвид изложеното до тук, съдът приема, че искът по чл. 187, ал. 5 /изм./, т. 2 от ЗМВР е
изцяло основателен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Тук съдът само ще посочи, че искът е изцяло неоснователен, поради неговата акцесорност
спрямо изцяло отхвърляния иск за главницата.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 100 лв. разноски по делото.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
3
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете с правно основание чл. 187, ал. 5 /изм./, т. 2 от ЗМВР и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, предявени от ищеца К. Б. И., ЕГН: **********, съд. адр. град София, бул. „..
първи надпартерен етаж, вдясно за осъждане на ответника .. да му заплати съответно сумите
от 2 200,06 лв. – обезщетение за положен извънреден труд през периода 01.08.2019 г. –
31.07.2022 г. и 305,45 лв. – обезщетение за забава за периода 01.10.2019 г. – 09.08.2022 г.
ОСЪЖДА ищеца К. Б. И., ЕГН: **********, съд. адр. град София, бул. „.. първи
надпартерен етаж, вдясно да заплати на ответника .., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
сумата от 100 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4