№ 137
гр. София , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20201000502733 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 66 от 03.06.2020г., постановено по т.д. № 82/2019г. на
Софийския окръжен съд, ТО, 3 състав, на основание чл. 432, ал.1 и чл. 409 КЗ,
ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД е осъдено да плати на Г. Н. К. по посочена банкова
сметка, сумата 120 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди – физически
болки и страдания, неудобства и затруднения в ежедневието, вследствие нанесени
му телесни увреждания – тежка черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка,
съпроводено с изпадане в пълно безсъзнателно състояние до степен комоционна
кома; многофрагментна фрактура на лявата зигоматична кост и горна лява челюст;
тежка гръдна травма – контузия на гърдите и десностранен излив на кръв и въздух
в гръдната кухина; фрактури от 2-ро до 12-то ребро в ляво; фрактури на
страничните израстъци в ляво на лумбални прешлени Л3, Л4 и Л5;
многофрагментна фрактура на лявата лопатка; контузия на корема с наличие на
свободно подвижна газова колекция в коремната кухина и травматично увреждане
на лявата очна ябълка с последваща тотална загуба на зрение на лявото око,
причинени при ПТП на 10.05.2018г. около 09,45 часа на път ПП I-4, в района на
10+950 км, землище на с. Български извор, Ловешка област, по вина на А. Т. А.-
водач на т.а. „Скания 124Л“ с рег. № ***, със застрахователна полица №
BG/23/117002201667 за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 14.08.2017г. до 13.08.2018г,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.10.2018г. до окончателното
плащане, като искът е отхвърлен за разликата над 120 000 лева до претендираните
350 000 лева; на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД е
1
осъдено да плати по сметка на Софийския окръжен съд сумата 5 600 лева -
дължимата държавна такса и изплатени разноски от бюджета на съда; на
основание чл.38, ал.2 от ЗА, ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД е осъдено да плати на
адв.И. Ж. от САК сумата 3 930 лева адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство по делото, а на основание чл.78, ал.3 и
ал. 8 от ГПК, Г. Н. К. е осъден да плати на „ОЗК-Застраховане” АД сумата 6
989,37 лева разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Въззивна жалба срещу решението в отхвърлителната част е подадена от Г.
К., чрез пълномощника адв. И. Ж., с оплаквания за неправилност и
необоснованост. Жалбоподателят не оспорва извода на съда, че констатираните от
СМЕ и КСМАТЕ двустранна липса на обоняние и запазени вкусови усещания,
макар да се намират в пряка причинна връзка с процесното ПТП и полученото
вследствие на него многофрагментно счупване на лицевите кости, включително и
носните, не са предмет на настоящото производство. Смята, обаче, че при
определяне размера на обезщетението съдът е нарушил правилото на чл. 52 ЗЗД,
като с оглед установените по делото вид, характер и брой на причинените травми,
загубата на работоспособност, липсата на пълно възстановяване от причинените
при ПТП увреждания и неблагоприятната прогноза за пълно възстановяване на
пострадалия, е определил силно занижено по размер обезщетение. Искането е да
бъде отменено решението в атакуваната част и вместо това да бъде постановено
друго, с което предявеният иск бъде уважен в пълен размер, ведно със законната
лихва, считано от 14.10.2018г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Въззивна жалба срещу решението на Софийския окръжен съд е подадена и
от ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, чрез пълномощника адв. Д. Х., в частта, с която
дружеството е осъдено да плати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди
за разликата над 80 000 лева до 120 000 лева. Този жалбоподател смята, че при
определяне размера на обезщетението съдът е нарушил правилото на чл. 52 ЗЗД,
като не е съобразил в пълна степен действителния период на възстановяване на
пострадалия-2-3 месеца и интензивността на търпените болки и страдания в този
период. Оспорва извода на съда, че е неоснователно своевременно направеното
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като
поддържа, че по делото било категорично установено, че пострадалият, като водач
на л.а. Опел, не е съобразил действията си с конкретната пътна обстановка, не е
променил траекторията си на движение, не се е опитал да избегне удара и не е
променил скоростта на движение. Смята, че именно с това си бездействие при
възникналата опасност, ищецът е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат. Предвид изложеното този жалбоподател иска да бъде отменено
решението в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което
предявеният иск бъде отхвърлен за разликата над 80 000 лева до присъдените 120
000 лева. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, от Г. К., чрез пълномощника адв. Ж., е
постъпил отговор на въззивната жалба на застрахователното дружество, с което
същата се оспорва като неоснователна.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД не изразява
становище по въззивната жалба на ищеца.
2
Решението на Софийския окръжен съд, в частта, с която на основание чл.
432, ал.1 и чл. 409 КЗ, ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД е осъдено да плати на Г. Н. К.
сумата 80 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП
на 10.05.2018г. на път ПП I-4, в района на 10+950 км, землище на с. Български
извор, Ловешка област, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
14.10.2018г. до окончателното плащане, като необжалвано от страните е влязло в
сила.
Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъдат разгледани по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Софийският окръжен съд е бил сезиран с искова молба от Г. К., с която
против ЗАД ОЗК-Застраховане АД са предявени искове по чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД
за осъждане на ответника да плати на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди в размер 350 000 лева, причинени при ПТП, ведно със законната лихва,
считано от 13.10.2018г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 10.05.2018г., около 09,45 часа на път ПП I-
4, в района на 10+950 км, землище на с. Бели извор, Област Ловеч, е настъпило
ПТП с участието на т.а.„Скания 124Л“ с рег. № ***, управляван от А. Т. А. и л.а.
„Опел Астра“ с рег. № ***, управляван от ищеца Г. К., в следствие на което на
последния са причинени тежки телесни увреждания. Сочи се, че вина за
настъпването на инцидента имал водачът на товарния автомобил, като поради
движение с несъобразена скорост в зоната на остра дясна крива и мокра пътна
настилка загубил контрол върху управлявания от него автомобил, навлязъл в
лентата за насрещно движение се блъснал в автомобила, управляван от К.. Твърди
се, че образуваното във връзка с ПТП ДП № 123/2018г. по описа на РУ – Тетевен,
пр.пр. № 668/2018г. по описа на РП – Тетевен било прекратено с постановление на
прокурор от 14.02.2019г., поради изрично изявление на ищеца по чл.343, ал.2, т.2
от НК.
Ищецът твърди, че вследствие на ПТП получил многобройни и тежки
телесни увреждания – контузия на гърдите и десностранен излив на кръв и въздух
в гръдната кухина; фрактури от 2-ро до 12-то ребро в ляво; фрактури на
страничните израстъци в ляво на лумбални прешлени Л3, Л4 и Л5;
многофрагментна фрактура на лявата лопатка; контузия на корема с наличие на
свободно подвижна газова колекция в коремната кухина и травматично увреждане
на лявата очна ябълка с последваща тотална загуба на зрение на лявото око. Сочи,
че спешна помощ му била оказана в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ АД –Плевен
и след проведеното лечение бил изписан на 08.06.2018 г. с указания за прием на
медикаменти и наблюдение от ОПЛ.
В исковата молба се твърди, че и към момента ищецът е на легло; не може да
се придвижва и обслужва самостоятелно; изпитва силни болки в областта на
получените травми; чувства постоянна слабост и обърканост; уморява се от
3
елементарни физически усилия; все още не може да осъзнае случилото се; изпитва
тревожност; има нарушения на съня; сънува кошмари. Сочи се, че получените
травматични увреждания са влошили драстично качеството му живот; че дълъг
период от време след инцидента продължава да изпитва затруднения и неудобства
в ежедневието си; че не може сам да се обслужва и постоянно се нуждае от
подкрепата и съдействие на близките си; че не е възстановен напълно от травмите;
че изпитва страх да излиза от дома си; че се чувства непълноценен и безполезен.
Ищецът твърди, че към датата на ПТП за т.а. „Скания 124Л“ е имало валидно
сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
със застрахователна полица № BG/23/117002201667, със срок на действие от
14.08.2017г. до 13.08.2018г., като на 13.07.2018г. депозирал писмена
застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ до ответника и при него била
образувана преписка по щета № 0411-090-0007-2018. Сочи, че въпреки
представянето на всички необходими документи, установяващи настъпването на
събитието и последиците от него, с писмо изх. № ЦУ 16-839/17.10.2018г.
ответникът отказал плащане на обезщетение. Предвид всичко изложено, ищецът
иска да бъде осъдено ответното застрахователно дружество да му плати
претендираното обезщетение, ведно със законната лихва.
В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗАД ОЗК-Застраховане АД
оспорва иска по основание и размер. Ответникът не оспорва наличието на
застрахователен договор към датата на ПТП, но оспорва механизма на настъпване
на инцидента, твърдението за противоправно поведение на водача на товарния
автомобил, както и наличието на причинно-следствена връзка между твърдените
неимуществени вреди и механизма на ПТП. Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че е пътувал без
да постави предпазен колан, нарушавайки разпоредбата на чл.137в, ал. 1 от ЗДвП.
Оспорва наличието на изброените в исковата молба неблагоприятни последици,
преживените болки и страдания, настъпилите увреждания, техният вид, характер
и продължителност, поради което смята, че претенцията е силно завишена по
размер. Оспорва иска за заплащане на законна лихва върху обезщетението, както
и началният момент, от който се претендира.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Пред въззивния съд страните не спорят, че на 10.05.2018г. около 09,45 часа
на път ПП I-4, в района на 10+950 км, землище на с. Български извор, Ловешка
област е настъпило ПТП с участието на т.а.„Скания 124Л“ с рег. № ***,
управляван от А. Т. А. и л.а. „Опел Астра“ с рег. № *** управляван от Г. Н. К.,
вследствие на което на К. са причинени телесни увреждания.
Обстоятелствата при които е настъпил инцидентът също не са спорни пред
тази съдебна инстанция. От приетите по делото писмени доказателства-
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 11/10.05.2018г. на ОД на
МВР-Ловеч, протокол от 10.05.2018г. за оглед на местопроизшествие,
4
материалите от ДП 123/2018г. по описа на РУ Тетевен и от заключението на
КСМАТЕ, изготвено от вещите лица д-р В. Т. и инж. А. П. Д., САС приема за
установен следния механизъм на ПТП: на 10.05.2018г. по първокласен път от
републиканската пътна мрежа № 4 (с платно за движение-двупосочно, с по една
лента в противоположните посоки, отделени една от друга посредством бяла
непрекъсната линия „М1”), при дневна светлина и при нормална видимост, се
движи в посока от гр. София към гр.Варна със скорост около 70 км/ч, т.а.„Скания
124 Л” с рег. № ***, управляван от А. А.. В същото време в дясната пътна лента с
посока на движение от гр.Варна към гр. София с около 50 км/час се движи л.а.
Опел Астра с рег. № ***, управляван от Г. К.. В зоната на километър 10+900, в
землището на с. Български извор, Ловешка област, товарният автомобил навлязъл
в дясната за посоката си на движение хоризонтална крива с радиус 146 метра, с
положителен стабилизиращ наклон и поради превишена и несъобразена с пътните
условия скорост на движение навлязъл в дясното си крайпътно пространство, след
което водачът отново върнал автомобила в зоната на платното за движение, но
изгубил контрол над управлението му и товарният автомобил се насочил косо на
платното за движение, преминал през дясната си пътна лента и навлязъл в лентата
за насрещно движение, където настъпил удар с л.а. „Опел Астра”. Според
заключението на КСМАТЕ ударът е настъпил в пътното платно на л.а. Опел Астра
и е бил между челната част на лекия автомобил и предната странична дясна част
на товарния автомобил. Вещото лице инж. Д. е установило, че повърхностното
покритие на пътното платно е било асфалтово, мокро и че в посоката на движение
на товарния автомобил е имало пътен знак „В26” - „Забранено е движение със
скорост по-висока от означената” с надпис на него „50”. Обяснил е, че
максималната критична скорост, с която товарният автомобил е могъл да
преодолее кривата в конкретните пътни условия, без водачът да изгуби контрол
над управлението, е била 65 км/ч. Според инж. Д. от техническа гледна точка
причината за възникване на ПТП са субективните действия на водача на т.а.
„Скания”, който в зоната на ПТП при избиране скоростта на движение не се е
съобразил с атмосферните условия и терена на платното за движение, вследствие
на което е изгубил контрол над управляваното от него МПС.
В откритото съдебно заседание пред СОС инж. Д. е обяснил, че е направил
извод, че скоростта на движение на л.а. Опел Астра е била 50 км/ч въз основа на
деформациите по автомобила и мястото му на установяване след удара, като е
съобразил разликата във масите на двете МПС.
Установява се, че образуваното във връзка с ПТП от 10.05.2018г. ДП №
123/2018г. по описа на РУ – Тетевен, пр.пр. № 668/2018 год. по описа на РП –
Тетевен, водено против водача А. Т. А. за извършено престъпление по чл.343,
ал.1, б.„б“, предл. 2-ро във вр. с чл.342, ал.1 от НК – за това, че на 10.05.2018г. по
път ПП-I-4, при управление на т.а. Скания нарушил правилата за движение по
пътищата, установени в чл.21, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил
средни телесни повреди на Г. Н. К., на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК вр. с
чл.24, ал.1, т.9 от НПК и чл.343, ал.2, т.2 от НК е прекратено с постановление от
14.02.2019г. на РП – Тетевен.
По делото са изслушани и приети: СМЕ, изготвена от вещото лице д-р В. Т.,
СМЕ, изготвена от д-р Г. М.-офталмолог и КСМАТЕ, изготвена от д-р Т. в
медицинската част, от които се установява, че при ПТП на 10.05.2018г. Г. К. е
5
получил: политравма, изразяваща се в счупване на костите на лицевия череп –
многофрагментни фрактури на носните кости с дислокация на фрагментите на
лявата ябълчна кост, на горната челюст вляво; деформация и компресия на лявата
очна ябълка; гръдна травма – счупване на ребрата вляво от второ до дванадесето,
хемопневмоторакс (наличие на кръв и въздух в гръдната кухина) вляво, контузия
на белия дроб вляво, подкожен емфизем вляво; счупване на лявата лопатка,
счупване на напречните израстъци вляво на трети, четвърти и пети поясни
прешлени; увреждане на лявото око. Установено е от д-р Т., че спешна
медицинска помощ на пострадалия е оказана в УМБАЛ „Д-р Г. Странски“-
Плевен, където на 10.05.2018 г. на ищеца е извършена торакоцентеза вляво,
наложен е дренаж и е евакуиран въздух и 500 мл кръв; на 11.05.2018г. е
извършена фибробронхоскопия и бронхоаспирация, при което са аспирирани
кръвенисти секрети; на 20.05.2018г., на 21.05.2018г. и на 04.06.2018г. са
извършени фибробронхоскопия и бронхоаспирация. Вещото лице е установило,
че на ищеца е приложена и медикаментозна терапия, като след подобряване на
състоянието той е изписан на 08.06.2018г. като общо болничното лечение е
продължило от 10.05.2018г. до 08.06.2018г. и е последвал възстановителен период
в рамките на около 2-3 месеца.
Д-р Т. е установил също, че в приложения по делото резултат от МРТ
изследване на шиен гръбнак от 04.06.2019г. е констатирана напреднала
дегенеративна ставна и дискова болест в цервикалния отдел на гръбнака, най-
изразено в сегмента С4-5 с МРТ данни за миелопатия на това ниво. Установено е,
че според епикризата, издадена на базата на история на заболяването с № 14227 от
болница „Света Анна“ – София, К. е бил на лечение от 17.06.2019г. до
25.06.2019г. в Клиниката по неврохирургия на болницата, където е извършена
корпоректомия на С4 прешлен, ексцизия на СЗ-4 и С4-5 дискове, спинална и
коренчева декомпресия, стабилизация с титаниева плака и меш; интраоперативно
е установено наличие на масивни предни ръбцови остеофити, вкалцяване на СЗ-4
и С4-5 междупрешленни дискове компресия на дура и коренчета.
След проведения на 23.12.2019г. личен преглед на ищеца д-р Т. е установил,
че ищецът е контактен и адекватен, ориентиран за време, място и собствено
личност. Лекарят е констатирал наличие на хлътване на лявата лицева половина в
областта на скулата; че лявата очна ябълка е атонична с намалени размери и
дълбоко разположена в орбитата с белезникава плака върху ириса и към
вътрешния край и че липсва зрение на окото. Посочил е, че в областта на
яремната изрезка в долната трета на шията има ръбец от трахеостомия. Обяснил е,
че ищецът се оплаква от затруднено преглъщане на храна и течности, съпроводено
със спазми в долната трета на шията, липса на обоняние и на вкусови усещания,
че усеща болезненост в областта на гръдния кош при движение и дишане,
засилващи се при промяна на времето и физическо натоварване, както и
изтръпване и болезненост на горните крайници до върха на пръстите и болезнени
движения в поясната област.
Д-р Т. е посочил, че гръдната травма е заздравяла с образуването на
плеврални сраствания, които до живот ще причиняват на пострадалия болки при
промяна на времето, физическо натоварване и дишане. Обяснил е, че в резултат на
лицевата травма е налице увреждане на лявото око, при което липсва зрение, т.е.
налице е постоянна слепота с лявото око, както и е налице обезобразяване, което е
6
със засягане на сетивен орган. Според вещото лице в резултат на тежката лицева
травма и засягането на носа са налице данни за загуба на обонянието и вкуса,
поради което за изясняване на това обстоятелство на пострадалия е препоръчано
да направи изследване на обонянието /олфактометрия/ в специализирано лечебно
заведение. В заключение, д-р Т. е посочил, че в резултат на травмата са настъпили
трайни последици за здравето на пострадалия, които няма да бъдат възстановени.
Според заключението на д-р М.-офталмолог, уврежданията на очната ябълка
на ищеца са в причинно-следствена връзка с последващата загуба на зрение на
лявото око, като уврежданията на околните кости и тъкани, макар и тежки, нямат
отношение към загубата на зрителната функция. Д-р М. е установил, че според
представената епикриза от УМБАЛ „Г.Странски“ интервенцията на клепачите е
била блефарорафия (шев на клепачите), която е процедура на избор при разкъсни
наранявания на клепачите. Обяснил е, че от настоящото състояние на лявото око и
описанията в епикризата може да се направи извод, че се касае за травма на лявата
очна ябълка с нарушаване целостта на склерата, тоест пенетрираща травма на
очната ябълка. Посочил е също, че в подобни случаи винаги се препоръчва
хирургична обработка със зашиване за адаптация на склерата, така че зашиването
на склерата е било необходима и неотменна хирургична процедура, като според
епикризата е извършена и допълнителна процедура за отстраняване конците на
блефарорафията. Установил е, че е проведена локална антибиотична терапия по
време на хоспитализацията и по-късно амбулаторно; приложена е системна
терапия с антибиотици и кортикостероиди, имаща отношение към общите
проблеми. Посочил е, че терапията е била адекватна и за очния статус
(предпазване от вторична инфекция или тежко възпаление).
Според д-р М. от компютърната томография, направена по време на
хоспитализацията, се установява наличието на компресия и деформация на лявата
очна ябълка с вътреочен кръвоизлив, което според него е показателно, наред с
другите прояви като перфоративната рана на склерата, за много тежка очна
травма със загуба на вътреочно съдържимо. Обяснил е, че този тип травми по
принцип са с лоша прогноза за зрението. Направил е извод, че в конкретната
ситуация не е било вероятно зрението да бъде спасено.
Д-р М. сочи също, че към момента е налице пълна загуба на зрение на лявото
око на ищеца, която е необратима; че окото се намира в състояние на фтиза, която
представлява прогресивна и необратима атрофия на всички части на очната
ябълка, несъвместима със зрителни функции. Обяснил е, че практически няма
възможности за възстановяване на зрението към момента и в обозримо бъдеще,
като по отношение на лявото око не се очаква възстановяване на зрението.
Посочил е, че не е изключено окото да продължи да дегенерира и да се развие
хронично възпаление с болка, което може да наложи отстраняване на очната
ябълка. По отношение на дясното око на ищеца, д-р М. е обяснил, че в бъдеще
може да се очаква нужда от хирургично лечение на възрастова катаракта, както и
че съществува доживотен риск от автоимунно възпаление на двете очи –
офталмия симпатика – хронично, двустранно, предполагаемо автоимунно
възпаление на двете очи, което се асоциира с перфоративни очни наранявания и
може да се развие до 82 години от първоначалната травма. Посочил е, че
лечението е поддържащо противовъзпалително с кортикостероиди и
имуносупресори, като въпреки лечението има описани случай на пълна
7
двустранна слепота.
В заключението КСМАТЕ, в медицинската й част, е посочено, че в
представената медицинска документация липсва подробно описание на
травматичните увреждания по главата и тялото на пострадалия, когато е постъпил
на лечение в лечебното заведение. Посочено е, че това не позволява само по
морфологичен път да се отговори категорично на въпроса дали пострадалият е
бил или не с поставен колан. Обяснено е, че в протокола за оглед на ПТП е
отразено, че в автомобила, управляван от ищеца, е бил срязан левият предпазен
колан и са задействани пиропатроните на гнездата за закопчаване на предните
колани и е направен извод, че към момента на удара ищецът е бил с поставен
предпазен колан. Вещите лица са посочили, че при конкретния механизъм на
ПТП, ако пострадалият е бил без поставен предпазен колан пораженията върху
тялото му биха били значително по-тежки. Обяснено е също, че по делото
липсват данни за заболявания на ищеца, които да са повлияли върху
продължителността на възстановителния период. Посочено е, че възрастта на
пострадалия също не е повлияла за възстановяването от причинените травматични
увреждания.
В първоинстанционното прозиводство са събрани и гласни доказателства.
Свидетелката Е. В. И., живееща на семейни начала с ищеца, твърди, че
разбрала за инцидента на 11.05.2018г., когато търсейки Г. по телефона, й
отговорили от Пътна помощ, казвайки й, че той е в много тежко състояние и е
откаран в плевенската болница. Сочи, че когато отишла да го види, той не бил
контактен, не познавал никой, не познал и нея и бил неподвижен и обезобразен.
Спомня си, че го изписали от болницата на двадесет и осмия ден, но бил в много
тежко състояние и неподвижен. Твърди, че следващите месеци тя непрекъснато се
грижела за него-къпела го и го бръснела, защото той седем месеца не можел да
ходи. Поддържа, че ищецът претърпял няколко операции, едната от които била на
шийните прешлени, но смята че без никакъв ефект, защото продължавал да
изпитва силни болки, обезболяващите не му помагали, не искал да живее, отказал
се да живее, защото много го боли. Твърди, че и към момента не бил уверен в
себе си, твърядл, че краката му са меки и му се виел свят.
Не се спори по делото, че към 10.05.2010г. за т.а. „Скания 124Л“ с рег. № ***
е имало валидно сключен договор за застраховка ГО- застрахователна полица №
BG/23/117002201667 със срок на действие от 14.08.2017г до 13.08.2018г. с
ответното застрахователно дружество; че на със застрахователна претенция по
чл.380, ал.1 от КЗ с вх. № 99-3431/13.07.2018г. ищецът е сезирал дружеството с
искане да му бъде платено застрахователно обезщетение; че при ЗОК
Застраховане АД е образувана ликвидационна преписка по щета № 0411-090-
0007, по която с писмо изх. № ЦУ 993443/16.07.2018г. ответникът е поискал
допълнителни документи, както и че с писмо изх. № ЦУ 16-839/17.10.2018г. е
отказал плащане на застрахователно обезщетение.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
В случая, със сила на пресъдено нещо е решен спорът между страните за
наличието на предпоставките на чл. 432 КЗ за ангажиране отговорността на
8
ответника ЗАД ОЗК-Застраховане АД - застраховател на деликвента А. Т. А.-
водач на т.а. Скания 124 Л, спрямо увредения ищец, а именно: наличието на
действителен застрахователен договор, с който застрахователят се е задължил да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди; наличието на предпоставките на чл.45 ЗЗД, пораждащи
отговорността на застрахования причинител спрямо увредената ищца -
извършване на противоправно деяние от страна на прекия причинител на вредите-
управление на МПС в нарушение правилата на ЗДвП, вменяващ задължение на
водачите на МПС да управляват ППС с разрешена и със съобразена с
атмосферните условия скорост и да контролират непрекъснато превозното
средство, което управляват; причиняване на ПТП и телесни увреждания на ищеца;
вредоносен резултат-причиняване на неимуществени вреди на пострадалия-болки
и страдания от настъпилите увреждания; причинна връзка между
противоправното деяние и вредоносния резултат; виновност на дееца; надлежно
сезиране на застрахователя с искане за изплащане на обезщетение за вреди,
причинени от ПТП.
Спорът пред тази съдебна инстанция, с оглед оплакванията във въззивните
жалби, е за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди,
което се дължи на пострадалия и съпричинил ли е той настъпването на
вредоносния резултат.
За да определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди този състав на САС съобрази следните обстоятелства: брой, вид и тежест на
причинените на ищеца телесни увреждания и техния медикобиологичен характер
- счупване на костите на лицевия череп, тежка гръдна травма с контузия на белия
дроб и счупване на десет ребра в ляво, счупване на лявата лопатка и счупване на
напречните израстъци на три поясни прешлена; вида и продължителността на
проведеното лечение и свързаните с това ограничения за ищеца-болнично общо за
35 дни с извършване на 6 оперативни интервенции и домашно-амбулаторно
лечение; продължителността на лечебния и възстановителен период, установена
от СМЕ и свидетелките показания. САС съобрази и установените от СМЕ и
гласните доказателства интензитет на търпените болки и страдания, както и
обстоятелство, че продължителен период от време ищецът е бил затруднен в
елементарното си битово обслужване и е имал необходимост от чужда помощ,
както и негативната промяна в психическото му състояние след ПТП. Съдът взе
предвид и категоричното становище на д-р Т., че въпреки заздравяването на
гръдната травма са налице плеврални сраствания, които до живот ще причиняват
на пострадалия болки при промяна на времето, физическо натоварване и дишане,
както и че в резултат на травмата са настъпили трайни последици за здравето на
пострадалия, които няма да бъдат възстановени. САС съобрази също и
категоричния извод на д-р М., че въпреки адекватно предприетото лечение е
налице пълна загуба на зрението на лявото око на К., която е необратима. При
определяне размера на обезщетението съдът отчете и заключението на първата
СМЕ според което заради причинената тежка лицева травма-многофрагментното
счупване на лицевите кости, включително и на носните кости, е налице
обезобразяване на пострадалия в областта на лицето; че е налице затруднено
преглъщане на храна и течности, съпроводено със спазми в долната трета на
9
шията; болезненост в областта на гръдния кош при движение и дишане,
засилващи се при промяна на времето и физическо натоварване; изтръпване и
болезненост на горните крайници до върха на пръстите и болезнени движения в
поясната област.
Съдът взе предвид възрастта на пострадалия към датата на ПТП – 62 -
годишен, обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, социално-
икономическите условия в страната към 10.05.2018г. и лимита на
застрахователните покрития към същата дата. Отчитайки всички тези фактори
съставът на САС намира, че сумата 180 000 лева е справедливото обезщетение,
което би компенсирало ищеца за претърпените и доказани в процеса
неимуществени вреди.
САС напълно споделя извода на състава на Софийския окръжен съд, че
своевременно направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия-че същият е нарушил правилото
на чл. 137а ЗДвП е неоснователно, доколкото в заключението на КСМАТЕ е
направен извод, че по време на инцидента ищецът е бил с поставен предпазен
колан, основан на констатациите, че е налице срязване на левия преден колан и
задействани пиропатрони на гнездата за закопчаване на предните два колана.
Въззивният съд не обсъжда, като преклудирано, направеното за първи път
във въззивната жалба възражение на застрахователното дружество за
съпричиняване на вредите от страна на ищеца, поради това, че не е съобразил
действията си с конкретната пътна обстановка, не е променил траекторията си на
движение, не се е опитал да избегне удара и не е променил скоростта си на
движение.
Изводите на въззивната инстанция частично не съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което решението на САС следва да бъде
отменено в частта, с която е отхвърлен искът на Г. К. за разликата над 120 000
лева до 180 000 лева, както и в частта, с която Г. К. е осъден да плати на ОЗК –
Застраховане АД разноски за пърноинстанционното производство над 5 166 лева
до 6 989,37 лева. Вместо това следва да бъде постановено решение, с което ОЗК –
Застраховане АД бъде осъдено да плати на Г. К. още 60 000 лева като
обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 10.05.2018г., ведно
със законната лихва, считано от 14.10.2018г. до окончателното плащане; на
основание чл. 38 ЗАдв, застрахователното дружество следва да бъде осъдено да
плати на адв. И. Ж. още 1965 лева за адвокатско възнаграждение за
осъщественото пред СОС безплатно процесуално представителство; на основание
чл. 78, ал.6 ГПК, ОЗК-Застраховане АД следва да бъде осъдено да плати по
сметка на СОС още 2 400 лева за държавна такса. В останалата обжалвана част
решението на СОС следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, ЗАД ОЗК Застраховане АД следва да бъде осъдено
да плати на Г. К. разноски по делото, сторени пред въззивния съд за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер 4539 лева, съразмерно уважената част от
иска. На основание чл.78, ал.6 ГПК, ОЗК Застраховане АД следва да бъде осъдено
да плати по сметка на САС още 800 лева за държавна такса. Жалбоподателят –
застрахователно дружество не е представил доказателства за сторени във
10
въззивното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,
поради което и САС не присъжда такива.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, решение № 66 от 03.06.2020г., постановено по т.д. № 82/2019г. на
Софийския окръжен съд, ТО, 3 състав, в частта, с която е отхвърлен искът на Г.
Н. К., предявен против ЗАД ОЗК Застраховане АД за разликата над 120 000 лева
до 180 000 лева и в частта, с която Г. Н. К. е осъден да плати на ЗАД ОЗК-
Застраховане АД разноски за пърноинстанционното производство над 5 166 лева
до 6 989,37 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, ЗАД ОЗК-Застраховане
АД да плати на Г. Н. К. още 60 000 лева като обезщетение за неимуществени
вреди - физически болки и страдания, неудобства и затруднения в ежедневието
вследствие нанесени му телесни увреждания-тежка черепно-мозъчна травма с
контузия на мозъка, съпроводено с изпадане в пълно безсъзнателно състояние до
степен комоционна кома; многофрагментна фрактура на лявата зигоматична кост
и горна лява челюст; тежка гръдна травма – контузия на гърдите и десностранен
излив на кръв и въздух в гръдната кухина; фрактури от 2-ро до 12-то ребро в ляво;
фрактури на страничните израстъци в ляво на лумбални прешлени Л3, Л4 и Л5;
многофрагментна фрактура на лявата лопатка; контузия на корема с наличие на
свободно подвижна газова колекция в коремната кухина и травматично увреждане
на лявата очна ябълка с последваща тотална загуба на зрение на лявото око,
причинени при ПТП на 10.05.2018г., ведно със законната лихва, считано от
14.10.2018г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗАдв, ОЗК-Застраховане АД да плати на
адв. И. Ж. още 1965 лева за адвокатско възнаграждение за осъщественото пред
СОС безплатно процесуално представителство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, ОЗК-Застраховане АД да плати
по сметка на Софийския окръжен съд още 2 400 лева за държавна такса.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 66 от 03.06.2020г., постановено по т.д. №
82/2019г. на Софийския окръжен съд, ТО, 3 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК Застраховане АД да плати на Г. Н. К. сумата 4539
лева разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, ЗАД ОЗК Застраховане АД да
плати по сметка на САС още 800 лева за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12