Р
Е Ш Е
Н И Е
№……….
гр. Ловеч, 28.02.2019 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и
осми януари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова
и с участието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия
Вълков адм. дело № 209/2018
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно
процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от д-р С.Г.Д. *** чрез пълномощник против
Изпълнителна агенция „ Медицински одит“ (ИАМО) гр. София с правно основание чл. 203 и сл. от АПК във връзка с
чл.1 от ЗОДОВ и искане да бъде осъдена ответната страна да й заплати сумата от
три хиляди и двеста лева, от които две хиляди лв. неимуществени вреди от
отменено като незаконосъобразно наказателно постановление и шестотин лева
адвокатско възнаграждение пред двете инстанции, както и законната лихва върху
уважената част от главницата от деня на завеждане на иска до окончателното
изплащане.
Първоначално исковата молба е
предявена пред Административен съд София-град, който с Определение № 3717/13.06.2018
г., постановено по адм. дело № 5791/2018 г. е
прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на
Административен съд Ловеч на основание чл. 135, ал.2 от АПК във връзка с чл. 7,
ал.1 от ЗОДОВ.
С разпореждане на настоящия
съдебен състав от 13.08.2018 г. исковата молба е оставена без движение, поради
констатирани нередовности на същата и е указано на ищцата да ги отстрани в
определен срок.
В изпълнение на разпореждането е
представено уточнение към исковата молба, в което е почено, че е предявян иск
за имуществени вреди в размер на хиляда и двеста лева, представляващи разноски
за адвокатско възнаграждение пред двете инстанци - по шестотин лева за всяка
една. Освен това е предявен и иск в
размер на две хиляди лева за претърпени неимуществени вреди във връзка с
издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание ищцата чрез пълномощник поддържа
предявената искова молба. Претендира присъждане на направените разноски по
настоящото административно дело.
Ответникът по делото – ИАМО гр. София чрез пълномощник
в съдебно заседание оспорва исковата молба. Моли да бъде редуциран адвокатския
хонорар в случай на уважаване на иска, тъй като делото не е с правна и
фактическа сложност.
В представен писмен отговор чрез пълномощник изразява
становище, че предявения иск е неоснователен и недоказан, а също така и
недопустим. Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
мотивирано заключение за частично уважаване на предявените искове.
От доказателствата по делото се установява, че с
наказателно постановление (НП) № НП 27-398-1/11.04.2017г., издадено от
Изпълнителният директор на ИАМО гр. София на основание чл. 116, ал.1 във връзка
с чл. 117 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) на д-р С.Д. ***
на длъжност Началник отделение по нервни болести в МБАЛ „Проф. д-р П.Стоянов“
гр. Ловеч е наложено административно наказание глоба в размер на хиляда лева за
нарушение на чл. 71, т.2 от ЗЛЗ.
Това НП е било обжалвано от д-р Д. пред Ловешкият
районен съд, който с Решение № 5/04.01.2018 г. по НАХД № 509/2017 г. го е
отменил като незаконосъобразно.
Постановеното решение е било оспорено пред
Административен съд Ловеч, който с Решение № 87/23.04.2018 г., постановено по
к.а.н.д. № 85/2018 г. го е оставил в сила. Това решение е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
Във връзка с обжалването на
издаденото НП, ищцата е ангажирала правна помощ и е упълномощил адвокат за
процесуално представителство. В производството по първоначално образуваното
пред Ловешкия районен съд НАХД № 509/2017 г. е представен Договор за правна
защита и съдействие от 04.12.2017 г., от който се установява, че С.Д. е заплатила в брой сумата от триста лева адвокатско
възнаграждение. Упълномощеният адвокат е взел участие в последното по делото
публично заседание на 04.12.2017 г, когато е изразил становище по същество на
правния спор.
Представен е и още един Договор
за правна защита и съдействие и пълномощно от дата 03.10.2017 г., с което Д. е
упълномощила друг адвокат за процесуално представителство. В Договора е
вписано, че е уговорено възнаграждение в размер на триста лева, което да се
изплати в брой. В графата за платена сума в договора не е вписано нищо.
В съдебното производство по к.а.н.д. № 85/2018 г. по
описа на Административен съд Ловеч д-р С.Д. е ангажирала правна помощ и е упълномощил адвокат за
процесуално представителство. По делото е представен Договор за правна
защита и съдействие от 14.02.2018 г., от който се установява, че ищцата е
заплатила в брой сумата от триста лева адвокатско възнаграждение.
Упълномощеният адвокат е осъществил защита по образуваното дело. Той е изготвил и
представил по делото възражение по постъпилата касационна жалба от ИАМО гр.
София против Решението на Ловешкия районен съд. Явил се е в проведеното
публично заседание по делото на 18.04.2018 г. и е изразил становище по
съществото на правния спор.
По искане на ищцата по
настоящото дело е допуснат до разпит свидетеля
Н.А.Н. от гр. Ловеч. Той заявява в съдебно заседание, че е семеен
приятел на д-р Д.. Тя е била жизнерадостен човек и добър лекар.Знае, че й е наложено
административно наказание глоба. След това психиката й се е променила.
Затворила се е в себе си, била е обидена, станала е друг човек. Имала е
здравословни проблеми с кръвното налягане и депресия.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл.7
от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането
или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1
и чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Ищецът е с настоящ адрес ***. Правното основание на иска е
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред
компетентния съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията
е родово подсъдна на административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на
ТП № 2/19.05.2015г. по ТД № 2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия
на ВАС. Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална
легитимация. Тя е насочена против ответник с надлежна пасивна процесуална
легитимация и отговаря на формалните изисквания за реквизити, поради което
съдът намира същата за процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Според чл.203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се
разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за имуществената
отговорност чл.203, ал.2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се
явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към
материално-правните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани
и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. В този закон е доразвит принципа, че всеки дължи обезщетение за
вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за
ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните
граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана
административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията,
визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при
или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Доказателствената тежест за установяване на кумулативното
наличие на всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на
обезщетение за причинени му вреди. По силата на чл.144 от АПК за неуредените в
този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК). Според чл.8,
ал.2 от него, страните посочват фактите, на които основават исканията си и
представят доказателства за тях, а съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения.
За да възникне право на обезщетение е необходимо ищецът
да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: настъпила вреда в
неговата правна сфера; незаконосъобразен административен акт на орган или
длъжностно лице на ответника; вредата да
е настъпила в резултат на незаконосъобразния акт; да е налице пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.
Дейността по налагане на административно наказание за
извършено административно нарушение представлява по своето естество
правораздавателна дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по
повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в
условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е
свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент
от чл.6 от ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна
дейност, а именно - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна,
класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на
административна (изпълнителна) дейност, извършва се по административен ред чрез
властнически метод, въз основа на законово предоставена административно-наказателна
компетентност. НП като резултат от упражнената дейност по административно
наказване също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се
издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21 АПК. Въпреки това основният вид на дейността по налагане на
административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка
с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното й поле се ограничи до
административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните НП, с
оглед на правораздавателния им характер да бъдат изключени от предметния обхват на
закона.
За квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, а властнически акт с
наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органът, който го е
издал. НП се издава от административен орган в изпълнение на нормативно
възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Ето защо не е от значение факта, че НП не представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и не е отменен по
реда на АПК. Административният характер на дейността по издаване на НП, при или
по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица определя
правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни
постановления като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1
от Тълкувателно постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014г.
на ВКС и ВАС.
От изложеното се налага извод, че в случая е налице
първата материално-правна предпоставка за прилагане на чл. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразни
актове на държавен орган при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред.
Налице са също така втората и третата предпоставки – вреда
от тези актове и пряка причинна връзка между вредите и настъпилия вредоносен
резултат.
Съдът приема, че от НП – издадено и отменено по
съответния законов ред с влязло в сила съдебно решение, ищецът е претърпял
вреди, които се изразяват в направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване на издаденото НП пред Ловешкия районен съд и пред
Административен съд Ловеч.
В чл.4 от ЗОДОВ
е регламентирано, че държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждащото действие. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и
заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не
е било издадено отмененото НП. Макар и
да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по
реда на ЗАНН, адвокатската защита при обжалване на законосъобразността на НП се
явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора,
поради което вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издаденото
незаконосъобразно НП.
Намаляването на
имуществото на ищцата вследствие на заплатени суми за адвокатско възнаграждение
е предизвикано от издаването на НП, с което е наложено административно
наказание глоба от хиляда лева, което ищцата е считала за незаконосъобразно
наложено. Обстоятелството, че адвокатска
защита по делата за обжалване на НП не е задължителна не води до извод, че
страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че
ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото НП. Неразделната
взаимовръзка между издаденото НП и потърсената от наказаното лице адвокатска
защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща
причина и следствие. Ищецът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е
издаден акт, увреждащ законните му права
и интереси.
В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по
т.д. № 2/2016г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, образувано по искане на
Главния прокурор на Република България. Общото събрание на колегиите от ВАС е
приело, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни НП, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон и подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ.
Настоящият съдебен състав намира, че искът за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди е частично основателен.
Предявеният иск за имуществени вреди е
за сумата от общо хиляда и двеста лева, представляващи разноски за
адвокатско възнаграждание пред двете инстанции – по шестотин лева за всяка една
от тях.
В производството пред Ловешкият районен
по НАХД № 509/2017 г. са налични данни за направени разноски от ищцата в размер на триста лева
адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от
04.12.2017 г. По другия представен Договор за правна защита и съдействие е
уговорено адвокатско възнаграждение в размер на триста лева, но няма никакви
доказателства тази сума да е била реално заплатена от ищцата. Тя претендира
присъждане на сумата от шестотин лева, но от доказателствата по делото се
установява, че е заплатила само триста лева, поради което искът е основателен и
доказан за тази сума, а за остатъка от триста лева до претендирания размер от
шестотин лева следва да бъде отхвърлен.
В
съдебното производство по к.а.н.д. №
85/2018 г. по описа на Административен съд Ловеч са налични данни за направени
разноски от д-р С.Д. в размер на триста лева адвокатско възнаграждение по Договор за правна
защита и съдействие от 14.02.2018 г. Ищцата е претендирала присъждане на сумата
от шестотин лева, но искът е основателен и доказан за сумата от триста лева, а
за останалата част от триста лева до претендирания размер от шестотин лева
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По
отношение на претърпените от ищцата неимуществени вреди от показанията на
разпитания свидетел Н.А.Н. се установява, че
ищцата се е чувствала обидена и потисната. Несъмнено едно наложено
административно наказание глоба причинява дискомфорт и негативни чувства. И те
са пряка последица от отмененото като незаконосъобразно наказателно
постановление.
Съдът
счита, че предявеният иск за обезщетение на претърпените неимуществени вреди в
размер на две хиляди лева следва да бъде
уважен за сумата от седемстотин лева, което е справедливо обезщетение
за причинения дискомфорт на ищцата от наложеното й административно наказание
глоба с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. В останалата
част за разликата от хиляда и триста лева до претендираната сума от две хиляди
лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Следва да бъдат уважени частично в доказаните
размери предявените от ищеца два иска.
Ответникът
е претендирал присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 10, ал.2 от ЗОДОВ не се дължи юрисконсултско, респективно
адвокатско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на
иска за обезщетение за вреди, при оттеглянето му или при отказ от иска. В този
смисъл е константната практика на Върховния административен съд, поради не
следва да се присъждат разноски на ответника по настоящото дело.
Следва
да се присъдят направените разноски от ищцата по настоящото съдебно
производство. Представени са платежни документи за внесена държавна такса за
образуване на административно дело в размер на 20 лв. и адвокатско
възнаграждение, съгласно представен Договор за правна защита и съдействие от
03.05.2018 г. в размер на 600 лв. Съдът не намира за прекомерен размера на
адвокатския хонорар. Разноските обаче следва се присъдят по съразмерност,
съобразно уважената част на исковете.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „ Медицински одит“ гр. София, 1606, ул.“Свети Георги Софийски“ №
3 с ЕИК *********, представлявана от Изпълнителен директор да заплати на д-р С.Г.Д.,
с ЕГН ********** *** сумата от 600 (шестотин) лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление № НП 27-398-1/11.04.2017
г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от д-р С.Г.Д. срещу Изпълнителна агенция „ Медицински одит“ гр. София за сумата от шестотин лева до пълния
размер на предявения иск от хиляда и двеста лева като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „ Медицински одит“ гр. София, 1606, ул.“Свети Георги Софийски“ №
3 с ЕИК *********, представлявана от Изпълнителен директор да заплати на д-р С.Г.Д.,
с ЕГН ********** *** сумата от 700 (седемстотин) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат на отменено наказателно постановление № НП 27-398-1/11.04.2017
г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от д-р С.Г.Д. срещу Изпълнителна агенция „ Медицински одит“ гр. София за сумата от хиляда и триста лева до пълния размер на предявения иск от
две хиляди лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „ Медицински одит“ гр. София, 1606, ул.“Свети Георги Софийски“ №
3 с ЕИК *********, представлявана от Изпълнителен директор да заплати на д-р С.Г.Д.,
с ЕГН ********** *** сумата от 251.88 (двеста
петдесет и един лева и осемдесет и осем стотинки) лева, представляваща разноски по съразмерност в
съответствие с уважената част от двата иска и внесената държавна такса за
образуване на административно дело.
Решението може да бъде оспорено в 14-дневен срок от съобщаването
му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд.
Препис от него да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: