Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260006/8.7.2020г.
Варненският
окръжен съд Наказателно отделение
На двадесет и първи май две хиляди и
двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАНИЧКА
СЛАВКОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛОЗАР ГЕОРГИЕВ
ЖУЛИЕТА ШОПОВА
Секретар ТЕОДОРА
ИВАНОВА
Прокурор ЖЕНЯ
ЕНЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Славкова
ВНОХД № 22 по
описа на съда за 2020г.,
за
да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. от НПК, образувано по жаба от служебен защитник на
подсъдимия, срещу присъдата,
постановена по НОХД № 4595 / 2018г. на ВРС, ХV
състав, с която подсъдимият Г.В.А. е признат за ВИНОВЕН за това, че през периода от месец март 2017 година до
месец септември 2018 година в гр. Белослав, Варненска област, след като е бил
осъден с Решение № 4942 от 27.12.2016 г. по гражданско дело № 9104/2016 г. на
Районен съд – Варна, влязло в законна сила на 07.02.2017 г., да издържа своята
низходяща – малолетната си дъщеря Х. Г. А., чрез нейната майка и законен
представител З.С. С., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни вноски, а именно 19 месечни вноски по 105 лева, всички с общ
размер 1 995 лева. За престъпление по чл.183, ал. 1 от НК, на
основание чл.54, ал. 1 от НК му е наложено
наказание ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки:
-
По
чл.42а, ал.2, т.1 от НК – „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с
периодичност два пъти седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА;
-
По
чл.42а, ал.2, т.2 от НК – „задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА;
Недоволен от
присъдата е останал подсъдимият Г.А., който я обжалва в срок чрез процесуалния
си представител адв. С.У..
В жалбата се навеждат
доводи за неправилност, незаконосъобразност и несправдливост на присъдата. Твърди се, че деянието, за
което подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност,по чл.183, ал. 1 от НК,
е несъставомерно, тъй като липсвал субективният елемент на престъплението – пряк
умисъл, с аргументи- подсъдимият имал желание да плаща така определената от
съда издръжка за малолетното си дете, но нямал тази възможност поради –
непреодолими пречки от обективен характер. В жалбата се моли за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт – присъдата и за постановяване на нова, с която
да се признае подсъдимият за невинен.
В съдебното заседание
прокурорът счита първоинстанционния съдебен акт за правилен и законосъобразен.
Сочи, че присъдата на ВРС е подробно мотивирана и наложеното наказание е
справедливо. Моли съда в настоящия състав да се произнесе с решение, с което да
потвърди присъдата на първа инстанция.
Подсъдимият Г.В.А.,
редовно призован, не се явява, представлява се от служебен защитник /назначен
от началото на седебното производство пред ВРС/ адв. С.У.. Служебният защитник
поддържа жалбата. Счита, че не е налице престъпление /неплащане на издръжка на
низходящ/. Сочи, че е била налице обективна невъзможност за плащане поради
житейски обстоятелства, които са се струпали около подсъдимия и са довели до
невъзможност той да заплати дължимата издръжка на непълнолетното си дете. Адв. У.
моли присъдата на ВРС да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан.
Съдът, след като взе
предвид становищата на жалбподателя и страните, събраните по делото
доказателства, извършената на осн. чл. 313 и чл. 314 НПК цялостна служебна
проверка, прецени, че въззивната жалба е неоснователна поради следните
съображения:
Като се запозна с
делото въззивният съд прие за безспорно установена следната фактическа
обстановка, която не се различава от приетата от първоинстанционния съд.
Подсдимият Г.В.А. и
свидетелката З.С. С. от 2009 г. до 2012 г. живеели при условията на фактическо
съжителство /в едно домакинство на съпружески начала без сключен помежду им
брак/ в с. Ягодово, ул. Лале № 1, Пловдивска област. В периода на съвместното им съжителство, на
07.07.2010 г., се родила дъщеря им Х. Г. А..
В началото на 2012 г.
св. С. напуснала семейното им жилище в с. Ягодово като взела със себе си и
малолетната им дъщеря и се преместила да живее първоначално в с. Тръстиково,
Варненска област, а в последствие в гр. Белослав, Варненска област, където и
към настоящият момент живее заедно с дъщеря им Х. на адрес – гр. Белослав,
Варненска област, ул. Минзухар № 7. Подсъдимият
А., въпреки че работел и имал доходи, не изплащал издръжка на дъщеря си
и не се интересувал по никакъв начин от нея. Това довело до завеждането на
гражданско дело за издръжка през 2016 г. от свидетелката Златина Сандова, което
приключило с осъдително решение, а именно Решение № 4942/2016 г. по гр. д. №
9104/2016 г. на РС – Варна, влязло в сила на 07.02.2017 г. С това решние
подсъдимият бил осъден да заплаща ежемесечно сумата от 105 лв. /сто и пет лева/
на дъщеря си Х. Г. А., която сума трябвало да плаща чрез нейната майка и
законен предсавител св. С. считано от 02.08.2016 г. до настъпването на законово
основание за прекратяване на изплащането на издръжката. Въпреки това осъдително
решение подсъдимият не изплатил нито една от месечните вноски. В следствие на
това съзнателно неплащане на месчна издръжка на малолетното дете Х. Г. А. от
месец март 2017 г. до месец септември 2018 г. подсъдимият натрупал задължение в
размер на 1995,00 лв. /хиляда деветстотин деветдесет и пет лева/ - сума
представляваща 19 месечни вноски в размер по 105 лв. всяка.
Установено е
безспорно, че подсъдимият е имал доходи в инкриминирания период, тъй като е
престирал работна сила по тудови договори. Приобщени са и обсъдени от
първостепенния съд доказателства и за това, че еднократно през процесния период
подсъдимият е получил обезщетение за временна неработоспособност и че не са му
били отпускани парични обезщетения за безработица, както и че не е бил
регистриран като безработен в „Бюро по труда“ гр. Пловдив. Установено е чрез
писмени доказателства, че подсъдимият е
баща на още две деца / актове за раждане на Д. А., роден на *** г. и Г.А.,
роден на *** г. /Във връзка с установяване на социалния статус на подсъдимия
съдът е приобщил и писмени доказателства, касаещи здравословно състояние на
майката на подсъдимия- Епикриза, установяваща през месец октомври 2019г. ампутация на ниво бедро в ляво. Тези
доказателства са били ценени от съда с оглед ангажиране на наказателната му
отговорност и евентуална преценка при индивидуализация на наказание, в случай
на осъдителна присъда.
Пред първата
инстанция е проведена процедура по чл. 371, т. 2 от НПК, при която подсъдимият
изцяло е признал фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт,
съгласил се е да не се събират доказателства за тях и след преценка на съда, че
самопризнанието се подкрепя от останалите доказателства по делото. При този
процесуален ред въззивният съд търпи ограничение по отношение на инстанционния
контрол, който се заключава в проверка на процесуалната дейност на
първоинстанционния съд съобразяването й с нормативната уредба на
диференцираното производство – наличие на действително направено волеизявление по чл.
371, т. 2 от НПК, законосъобразност на доказателствената преценка и
постановяване на присъдата в съответствие с изискванията на чл. 373, ал. 2 и
ал. 3 от НПК. В тези случаи въззивният съд не разполага с правомощия да реши
делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в
обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвмесими с признатите
факти / ТР №1/ 2009г. на ОСНК на ВКС /.
Както фактическите,
така и правните констатации на ВРС, се споделят изцяло от настоящия съдебен
състав като законосъобразни. Въззивната инстанция възприема изцяло доводите на ВРС,
че изложената фактическа обстановка се подкрепя изцяло по безспорен начин от
събраните по делото доказателства, основавайки се на - самопризнанията на подсъдимия А., показанията
на свидетелката С. от ДП, справка за съдимост, заверено копие от решение по
гражданско дело, документи относно получени трудови възнаграждения и
обезщетения през процесния период, както и от другите писмени материали
приобщени по реда на чл. 283 от НПК . Крайният извод на Варненски районен съд
за осъществен състав на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК е правилен и се
споделя изцяло от настоящия въззивен състав. Осъществено е неплащане на издръжка на низходящ,
задължението е последица от влязло в сила съдебно решение / Решение № 4942/27.12.2016 г.
по гражданско дело № 9104/2016 г. на ВРС, влязло в законна сила на 07.02.2017
г./ и периодът е повече от две месечни
вноски – за времето от м. март 2017г. до м.септември 2018 г., което е 19
/деветнадесет/ месечни вноски, по 105 лв. /сто и пет лева/, с общ размер от
1995,00 лв.
По жалбата на подсъдимия, подадена чрез неговия служебен
защитник:
В жалбата са наведени
твърдения за несъставомерност на деянието по чл. 183 от НК, тъй като липсвал
субективният елемент на престъплението, а именно вината. Твърди се, че въпреки
желанието на подсъдимия да плаща издръжка, той бил лишен от тази възможност
поради независещи от него обективни пречки от непреодолим характер.
Обективната
невъзможност за даване на издръжка изключва вината при извършено деяние по чл.
183 НК, когато самата тя не е причинена по вина на подсъдимия, но в настоящото
производство не може да се приеме, че това обстоятелство е налице. Липсва установена
основателна причина, която да пречи на подсъдимия да престира работна сила и да
получава доходи за нея. Липсата на финансови средства, както и причините довели
до това /грижите за двете деца на подсъдимия и болната му майка/ не могат да се
възприемат като обективни пречки от непреодолим характер. Както и
първоинстанционният съд е посочил, така и настоящият въззивен състав подкрепя
разбирането, че за подсъдимият А. няма такъв форсмажор, който да му пречи да
издържа малолетното си дете. Само фактът на липса на достатъчно средства и
разходите на подсъдимия към майка му и другите му две деца не го освобождават от
задължението му към трето му дете Х. за плащане на издръжка. Констатира се
по-скоро липса на достатъчно усилия, за да се сдобие с финансови средства и
съответно да изпълни задължението към малолетната си дъщеря като този извод на
съда се подкрепя изцяло от доказателствата по делото. Първостепенният съд
подробно се е спрял на безспорните данни, че то съвсем не е изчерпал съществуващите
механизми за справяне с житейската ситуация, в която е изпаднал/ така напр.
липсата на регистрация в „Бюро по труда“ като безработен/.
Отчетено е и
обстоятелството, че след влизане в сила на съдебното решение за заплащане на
алиментното задължение, подсъдимият не е платил нито една вноска и представлява
в житейски план демонстрация за нежелание за поемане на отговорност към
малолетното си дете.
По справедливостта на
наказанията:
Съдът
служебно прецени, че наложените наказания на подсъдимия са справедливи,
законосъобразни и с тях могат да се постигнат целите, визирани в разпоредбата
на чл.36 НК, поради което и не се налага корекция на съдебния акт в такава
насока.
Поради
изложеното това и на основание чл. 338 от НПК съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
присъда, постановена на 29.10.2019г. по НОХД № 4595 / 2018г.
на РС – Варна, ХV състав.
Решението
не подлежи на касационна проверка.
Председател:
Членове: 1.
2.