НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ 168/20.9.2019г.
гр.
Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла
Горчева, като разгледа докладваното
гр. дело №1220/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК. Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София, ЕИК *********,
твърди,
че на 21.08.2017 г. е сключил с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, ЕИК
*********, Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания, ведно с Приложение №1 от
21.08.2017 г., на основание чл.2.1 от Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016 г., по
силата на който вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД срещу ответника
С.В.О.,
ЕГН **********, произтичащо от Договор за стоков кредит №2569010 от 28.12.2016
г.,
е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на
дружеството-кредитор, което е индивидуализирано в Приложение №1 от 21.08.2017
г. към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
21.08.2017 г. Твърди, че за извършената цесия от „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД ответникът С. О. е уведомен лично
на 10.11.2017 г. Твърди още, че съгласно договора и ОУ, кредитодателят е
предоставил на ответника кредит в общ размер 1760.18 лв, представляващ сбор от
отпусната в кредит цена на стоката (електроника) 1599.00 лв и застрахователна
премия от 161.18 лв. Твърди също, че кредиторът е изпълнил задълженията си да
предостави на ответника кредита, предмет на договора, като за потвърждаването
на плащането търговецът е издал фактура №********** от 28.12.2016 г., в която е
посочен начин на плащане: 1599.00 лв с кредит от UNICREDIT, а
застраховетелят е издал сертификат с №2569010 от 28.12.2016 г. Твърди, че
ответникът се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 21.06.2018 г.
Поради това, че ответникът С. О. не е извършил плащане на дължимите суми,
ищецът предявил в РС Девня заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу ответника С. О. и е образувано ч.
гр. дело. Ищецът твърди, че към настоящия момент ответникът С. О. дължи
сумите: 1760.18 лв - главница от неплатени месечни погасителни
вноски за периода от 21.01.2017 г. до 21.06.2018 г. по отношение на които на
основание чл.13, ал.2, б.”а” от Общите условия към Договор за стоков кредит
№2569010 от 28.12.2016 г., е обявена предсрочна изискуемост; 294.15 лв – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 21.01.2017 г. до 21.08.2017
г., 117.72 лв - обезщетение за забава за периода от
21.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 30.11.2017 г. Моли
съда, да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: 1760.18 лв
- главница от неплатени месечни погасителни вноски за периода от 21.01.2017 г.
до 21.06.2018 г. по отношение на които на основание чл.13, ал.2, б.”а” от
Общите условия към Договор за стоков кредит №2569010 от 28.12.2016 г., е
обявена предсрочна изискуемост; 294.15 лв – договорна (възнаградителна) лихва
за периода от 21.01.2017 г. до 21.08.2017 г., 117.72
лв
- обезщетение за забава за периода от 21.01.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда - 30.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението до окончателното плащане. Претендира и заплащане
на направените разноски. В условия на евентуалност моли съда, да осъди
ответника да му заплати неизплатени суми по Договор за стоков кредит №2569010
от 28.12.2016 г.: 1760.18 лв - главница от
неплатени месечни погасителни вноски за периода от 21.01.2017 г. до 21.06.2018
г.; 447.16 лв – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 21.01.2017 г.
до 21.08.2017 г., и 117.72 лв - обезщетение за
забава за периода от 21.01.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в
съда - 24.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане.
В срока по
чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В хода на производството е
назначената и приета от съда като компетентно и безпристрастно дадена
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение установява съответстващи на
претендираните с исковата молба стойности на всяко от двете вземания.
Съдът като взе
предвид, че с връчените на ответника по реда на ГПК съобщение за връчване на
препис от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) – приложение
№7 и призовка за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение
№1,
ведно с Определение №207 от 25.03.2019 г., са му указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му
в съдебно заседание, както и че предявеният иск е вероятно основателен, с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства,
намира, че следва да бъде постановено неприсъствено
решение, като искът бъде уважен в предявения размер.
Доколкото
поведението на ответната страна е станало причина за завеждане на заповедното
производство, а в последствие и уведомяването му по реда на чл.47 ГПК за издадената
Заповед за изпълнение, е дало основание за завеждане на исково производство,
съдът намира, че не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК, поради което
съобразно чл.78, ал.1 ГПК и приложения списък на разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца обезщетение за направените разноски, от които 573.44 лвлв в настоящото исково производство
за държавна такса, възнаграждение за съдебно-счетоводна експертиза и възнаграждение
за юрисконсулт, както и 93.44 лв в заповедното производство за държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран
от гореизложното и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че
С.В.О.,
ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД гр. София, ЕИК *********, сумите: 1. 1760.18 лв (хиляда
седемстотин и шестдесет лева, 18 ст.) – главница от неплатени
месечни погасителни вноски за периода от 21.01.2017 г. до 21.06.2018 г. по Договор за
стоков кредит №2569010 от 28.12.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване – 30.11.2017 г. до
окончателното плащане; 2. 294.15 лв (двеста
деветдесет и четири лева, 15 ст.) – договорна (възнаградителна) лихва за
периода от 21.01.2017 г. до 21.08.2017 г., 3. 117.72 лв (сто и седемнадесет лева, 72
ст.) –
обезщетение за забава за периода от 21.01.2017 г. до предявяване
на вземането –
30.11.2017 г., за които суми е издадена Заповед №852 от
01.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №1253/2017
г. по опис на РС Девня, на основание чл.422, вр. чл.124, ал.1, вр. чл.239, ал.1
и ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА С.В.О.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД гр. София, ЕИК *********, сумата 666.88
лв (шестстотин шестдесет и шест лева, 88 ст.), представляваща обезщетение за направени разноски, от които 573.44 в
исковото производство и 93.44 лв в заповедното производство, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: