Решение по дело №209/2020 на Административен съд - Добрич

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№270

 

гр. Добрич, 29.09.2020 г.

 

    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Добричкият административен съд, в публично заседание на петнадесети септември, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Нели Каменска

 

при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от председателя административно дело № 209 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 във вр. с чл.171, т.2а  от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по жалба на Д.Й.Д. ***, подадена чрез адв. В.Д., срещу Заповед № 20-0355-000016 от 24.03.2020 г. на началника на Районно управление на МВР гр.Тервел към ОД на МВР-Добрич, К.К., с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по реда на чл.171, т.1, б.“б“ от Закона за движение по пътищата „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и са отнети СУ на МПС № ххххххх и контролен талон № ххххххх.

          Жалбоподателят счита заповедта за неправилна, незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. В жалбата се твърди, че към момента на проверката автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран на неразрешено място, заради което му е наложена глоба. Тръгвайки към автомобила си от магазин за ловно-рибарски принадлежности, полицейски служители поискали от жалбоподателя документи за проверка, които се намирали в паркирания автомобил. След това жалбоподателят бил тестван с дрегер и за употреба на алкохол. Затова същият счита, че към момента на проверката не е имал качеството водач на МПС и наложената му принудителна административна мярка е незаконосъобразна. Моли заповедта да бъде отменена.

Ответникът, началникът на Районно управление на МВР гр.Тервел, в писмено становище от 22.05.2020 г. оспорва жалбата като неоснователна. Излага твърдения за фактическа обстановка, обосноваваща изводи за законосъобразност на издадената заповед.

Въз основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства, Административен съд –Добрич в настоящия си състав приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Съгласно чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) обжалването заповедите от вида на процесната, издадена по реда на чл. 171, ал.1,т. 1, б. "б. " от ЗДвП, се извършва по реда на АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съдът намира че оспореният административен акт е правилен, законосъобразен и не страда от визираните в жалбата пороци.

Оспорената заповед е издадена затова, че жалбоподателят, като водач на лек автомобил марка и модел “Мерцедес Е320ЦДИ“ с рег. № В0573НР е управлявал под въздействието на алкохол 2,76 промила, отчетен в издишания въздух с техническо средство.

Полицейската проверка на водача е извършена на 23.03.2020 г. от служители на Районно управление на МВР -Тервел, около 14,36 часа, в гр.Тервел, на ул.“Н.Й.Вапцаров“. При полицейската проверка служителите на МВР се усъмняват, че жалбоподателят е употребил алкохол, поради което го тестват с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, което отчело 2,76 промила алкохол в издишания от жалбоподателя въздух. Съставен е акт за установяване на административно нарушение № 12390 от 23.03.2020 г., въз основа на който е издадена оспорената заповед за налагане на ПАМ.

Съдът установи, че заповедта е в писмен вид, подписана е, в съдържанието й се сочат както фактическите, така и правните основания за издаването й, затова тя не страда от порока липса на форма или липса на мотиви.

Съществени процесуални нарушения при издаването й не се установиха.

Заповедта е съобразена с материалния закон.

От описаните в нея фактически основания е видно, че е визирана първата хипотеза на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, според която, принудителната мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ се налага на водач,  който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и т.н.

По делото не се оспорват показанията на техническото средство. Спорен е въпросът, имал ли е жалбоподателят качеството „водач на МПС“ в момента, когато е бил спрян за проверка.

Макар че в жалбата същият твърди, че има свидетели, които могат да установят, че не е управлявал автомобила в момента на проверката, в рамките на проведените три съдебни заседания, жалбоподателят не сочи тези  свидетели и не прави доказателствени искания за изслушване на техните показания. По негово искане като свидетели бяха призовани и разпитани полицейските служители - актосъставителят, К.К. и свидетелят подписал акта, Т.Т..

Показанията на полицейските служители са категорични, че жалбоподателят е идвал от ловно-рибарския магазин, видял ги е и е побързал да влезе в автомобила си. В момента, в който е потеглил, е бил спрян за проверка, чиято първоначалната цел е да му се състави фиш за неправилно паркиране. Впоследствие, свидетелите усетили мирис на алкохол, поради което жалбоподателят бил тестван и за употреба на алкохол.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, достоверни и дадени добросъвестно.

Поради липса на доказателства за фактическа обстановка, различна от установената в заповедта, следва да се приеме, че в момента на проверката жалбоподателят е управлявал процесния автомобил. Както в впоследствие се установява, при управлението на автомобила жалбоподателят е бил под въздействието на алкохол от 2,76 промила, измерен в издишания въздух.

 В писменото си становище ответникът заявява, че въз основа на съставения АУАН срещу жалбоподателя е образувано бързо полицейско производство № 31/23.03.2020 г.

При тази фактическа обстановка се налага извода, че наложената принудителна административна мярка е съобразена с материалния закон.

По гореизложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да се отхвърли.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 1 и, ал. 2, от АПК, Административен съд - Добрич, ІІІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Й.Д. ***, срещу Заповед № 20-0355-000016 от 24.03.2020 г. на началника на Районно управление на МВР гр.Тервел към ОД на МВР-Добрич.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: