Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2237 от 30.12.2019 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас,
петнадесети състав, на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в
следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Диана Ганева
при
секретаря С. Х. и прокурор Андрей Червеняков като разгледа докладваното от
съдия Ганева касационно наказателно административен характер дело номер 2416 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по чл. 63, ал.1 от ЗАНН, във връзка с глава
ХІІ от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Л.Б.М. ***, ЕГН ********** против Решение №885/16.07.2019г., постановено по НАХД №1928/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е
потвърдено наказателно постановление №18-0769-006385/12.03.2019г.,
издадено от Началник група към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“. С наказателното
постановление на М. за нарушение на чл. 5,
ал.3,т.2 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 177, ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.
Касаторът
оспорва решението с твърдения, че същото е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно поради липса на осъществено административно нарушение, като
санкцията е несправедлива. Иска решението да
бъде отменено, като бъде отменено и
наказателното постановление.
В
съдебно заседание – касаторът, редовно призован, се явява лично. Поддържа
жалбата. Ангажира доказателства и пледира за отмяна на решението на първата
инстанция, както и за отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по касация не изразява
становище по жалбата, не изпраща представител в съдебно заседание.
Прокурорът
пледира за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в
срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество е основателна.
С наказателно постановление Л.М. е наказана за
това, че на 01.12.2018г., около 09.10 часа, в гр.Бургас по
ул.“Ал.Коджакафалията“ в посока ул.“Захари Стоянов“ управлява
собствения си лек автомобил „Фиат Брава“, с рег. № ЕВ 5129 АН, като същият е
спрян от движение към датата 17.09.2018г.
За да
постанови решението си, съдът е приел, че от формална страна обжалваното наказателно постановление съдържа всички изискуеми реквизити. Съдът е преценил, че
нарушението е надлежно описано, като ясно са отразени дата, място и час, както и доказателствата, които го потвърждават.
Обосновал е извод за съставомерност на констатираното деяние и правилно
ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето, на соченото
основание, с налагане на наказание,
предвидено в
съответната санкционна разпоредба.
Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Съдът намира
жалбата за основателна, като съображенията за това са следните:
АУАН и НП са
издадени от компетентни органи. При съставянето на АУАН и при издаването на
атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй
като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
порочност на административно-наказателното производство или до нарушаване на
правото на защита.
По същество
обаче, не се доказа субективната страна на нарушението. Нарушението по чл.177,
ал.1, т.4 от ЗДвП ще е осъществено от
субективна страна, само когато деецът е съзнавал или е можел да предположи, че
управлява автомобил, който е спрян от движение. Няма доказателства или
обективни факти, от които може да се направи безспорен извод, че М. е знаела, че
управлявания от нея автомобил е спрян от движение. По преписката липсват каквито и да било доказателства, че жалбоподателят е
управлявал превозно средство със знанието, че управлява такова МПС, което е
спряно от движение и в този смисъл не се установява субективната страна на
нарушението.
По делото е приложена ЗППАМ № 118-0769-002122/29.08.2018г.,
видно от която същата е издадена, тъй като „МПС се движи с незначителна
техническа неизправност“. За да
породи правното си действие една принудителна административна мярка следва да
бъде сведена до знанието на адресата й, респективно същият да е информиран за
спирането от движение на МПС. В конкретния случай, няма данни ЗППАМ №
118-0769-002122/29.08.2018г. да е връчена, ако е обжалвана – какъв е резултата от
обжалването. В представената справка за нарушител няма данни въпросната заповед
да е изпратена за връчване, респективно какви са причините все още същата да не
е връчена. Освен това няма данни, че е бил поставен
стикер на предното стъкло на автомобила, удостоверяващ спирането от движение.
Това е пропуск на контролния орган, тъй като съгласно чл. 40,
ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства "На временно спрените
от движение превозни средства се изземва част втора на свидетелството за
регистрация и се поставя знак "Спрян от движение". Обстоятелството,
че управляваният от жалбоподателя автомобил фигурира в информационната
система на контролните органи като спрян
от движение, не представлява факт, обосноваващ сам по себе си извод, че деянието
съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от субективна
страна състав на административно нарушение по чл. 5,
ал. 3, т. 2, във вр. с чл. 177,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Това е така,
доколкото по аргумент от чл. 7,
ал. 1 от ЗАНН административното
нарушение е деяние, което следва да е извършено виновно - умишлено, а в случая
няма никакви доказателства жалбоподателят да е знаел, да е могъл да знае или да
е длъжен да знае, че автомобилът, който е управлявал, е спрян от движение. Видно
от съставения АУАН и издаденото НП липсват констатации в този смисъл, а
нарушението е установено едва след извършване на справка.
В случая според
съда субективната страна на нарушението по чл.177, ал.1 от ЗДвП не се доказа по
безспорен начин. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
решение № 885/16.07.2019 г., постановено по НАХД №1928 по описа за 2019 г. на
Районен съд - Бургас, е неправилно и като такова следва да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго, с което да се отмени наказателното
постановление.
Мотивиран
от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен
съд Бургас, ХV
състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 885/16.07.2019г., постановено по НАХД
№1928/2019 г. по описа на Районен съд –
Бургас и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
18-0769-006385/12.03.2019г., издадено от Началник група към ОДМВР Бургас,
Сектор „Пътна полиция“.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.