Р
Е Ш Е Н И Е
№ 54/15.3.2019г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На шести
март 2019
година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар
В. Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В.Драганов
Административно дело № 324 по описа на 2018 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по жалба на А.М.Г.,
в качеството му на ЕТ “А.М.Г.“ с адрес с. Иречеково, общ. Стралджа, ***и
съдебен адрес ***, чрез адв. Р.В. *** против мълчалив отказ на Изпълнителния директор на
ДФ “Земеделие“ гр.София да издаде индивидуален административен акт по искане с
вх. № 02-280-1600/956#5 от 16.11.2018г.
В първоначалната жалба са направения три
различни искания към съда: 1. Да бъде отменен мълчаливият отказ на Изпълнителния
директор на ДФ “Земеделие“, както и да се реши въпроса по същество, като се издаде
съдебно решение, заместващо неиздадения административен акт; 2. Предявен е иск на основание чл.128, ал.2 от АПК, с цел
установяване, че оспорващият има право да получи пълния размер на помощта за
земеделски стопани по мярка 10 „Агроекология и
климат“; 3. Направено е алтернативно искане в случай, че не се приеме наличието
на законови основания по искания 1 и 2, да бъде задължен административният
орган и му бъде определен срок да издаде индивидуален административен акт с
изрично волеизявление за изплащане на дължимата субсидия за кампания 2014 –
2015 г. в общ размер на 56531.45 лева. С допълнителна молба с вх.№
458/27.02.2019г./л. 63 от делото/ процесуалния представител на оспорващия е
оттеглил искането по точка 1 и точка 2 от първоначалната жалба и е
конкретизирал искането, което се изразява в отмяна на мълчаливия отказ на
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ да издаде индивидуален
административен акт в административно производство, инициирано по чл.24 от АПК
и с вх. № 02-280-1600/956*5 от 16.11.2018 г., като бъде върната преписката на
Директора на ДФЗ с указания за изричното му произнасяне с административен акт,
съдържащ волеизявление на административния орган в изпълнение на съдебни
решения по адм. дело № 121/2016 г. по описа на
Административен съд – Ямбол и адм. дело № 12530/2016
г. по описа на ВАС, както и да бъдат дадени задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона, включително и определяне на срок по чл.174
от АПК.
В съдебно
заседание оспорващия редовно призован
изпраща процесуалния си представител адв. В.,
която поддържа жалбата и направеното в
конкретизацията на същата искане. Претендира присъждане на направените по
делото разноски, съгласно представения списък на същите. Допълнително представя
писмени бележки в които оспорва доводите на процесуалния представител на
ответника в пледоарията му по същество.
Ответната
страна - изпълнителният директор на Държавен фонд
„Земеделие“ гр.София изпраща
процесуален представител ст.юрисконсулт Д. Б., която пледира за неоснователност
на жалбата.
Твърди, че с оглед конкретизацията, направена от процесуалния представител на
жалбоподателя, в случая предмета на спора е мълчалив отказ, а такъв по
дефиниция е налице при непроизнасяне в
срок, съгласно чл.58, ал.1 от АПК, т.е. налице е бездействие на администрацията
в случаите, когато административният орган има задължението да се произнесе по
направеното пред него искане. Сочи, че в изпълнение на влезлите в сила съдебни решения
административният орган, съобразявайки се изцяло с дадените в тях указания,
относно незаконосъобразността на отменения административен акт, се е
произнесъл, като е издал уведомително писмо от 28.03.2018 г., с което е одобрил
кандидата за участие по процесната мярка и е приел,
че за същия възниква поет многогодишен ангажимент. За административния орган обаче не е налице задължение за заплащане на
исканото финансово подпомагане, тъй като това е въпрос по целесъобразност и
същият не може да бъде задължен с указанията и решенията на съда да извърши
плащането. Процесуалния представител на ответника сочи също, че на 05.04.2018
г. жалбоподателят е отправил изрично искане до административния орган да бъде
извършено плащане за кампания 2015 г. по
процесната мярка, с оглед издаденото в предходния
месец уведомително писмо. Административният орган на 12.06.2018 г. е изпратил
уведомително писмо до жалбоподателя,
което същият е получил и с което го е уведомил изрично, че открива
производство по издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент, тъй
като при поемането на този вид ангажименти допустимостта на площите, с които
същият кандидатства за финансово подпомагане, се проверяват дали са такива, годни за
подпомагане всяка година и съответно дали следва да бъде извършено плащане.
Твърди в тази връзка, че не е налице
бездействие от страна на административния орган, след като пред него вече
веднъж е поискано да извърши плащане, тъй като същият е проявил достатъчна
активност като е уведомил жалбоподателя, че предприема действия по прекратяване
на ангажимента, като в тази връзка и жалбоподателят се е възползвал от
предоставеното му право и възможност да направи възражение и да оспори
съответните актове, с които административният орган го уведомява дали приема
възражението му за основателно. Налице е едно висящо административно
производство по прекратяване на ангажимента, което е обвързано с отказа на
административния орган да извърши плащане по процесната
мярка и направление. Счита, че не е налице мълчалив отказ на административния
орган, тъй като същият няма задължение да се произнесе относно исканото плащане
и моли за отхвърляне на жалбата с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като прави и възражение за прекомерност на заплатеното от
оспорващия адвокатско възнаграждение.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК
и прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и
изразените становища на страните прие за установено следното:
Видно от доказателствата по делото ЕТ “А.М.Г.“ е
регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 643002 в Интегрираната
система за администриране и контрол /ИСАК/ и е подал Заявление за подпомагане с Уникален
идентификационен номер (УИН) УИН:28/150615/75604 за кампания 2015г., по мярка 10 „Агроекология и климат“ с направление „Поддържане на
местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар
в обработваеми земи с орнитологично значение
(ВПС-4.1), от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014г.-2020
год. Заявените парцели са с обща площ 354.26 ха
С Уведомително
писмо изх.№ 02-280-2600/956 от 19.05.2016 год. на Зам.изпълнителния директор на
ДФ”Земеделие”, жалбоподателя е бил уведомен че е одобрен за участие по исканото
направление, като одобрените и неодобрените площи са посочени в таблица №1 на
писмото, а парцелите които изцяло или частично не са одобрени , както и
причините за това са описани в таблица №2.
По жалба на търговеца в ЯАС е образувано
адм. дело № 121/2016г., с Решение № 102/21.09.2016г. по което е отмененоУведомително писмо № 02-280-2600/956 от 19.05.2016
год. на Зам.изпълнителния директор на ДФ”Земеделие”-гр.София, в частта в която
по Таблица 2 изцяло или частично не са одобрени за участие заявените от ЕТ”А.М.Г.”,
парцели по направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове
гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение” от мярка 10 ”Агроекология
и климат” от ПРСР 2014-2020 год. и преписката в отменената й част е изпратена на
ДФЗ-РА-София за ново произнасяне при съобразяване с дадените от съда указания
по прилагането на закона. Така постановеното решение е оставено в сила с Решение
№ 482/12.01.2018г. по адм. дело № 12530/2016г. по
описа на ВАС.
С писмо изх. № 84/19.01.2018г. преписката в отменената й част е изпратена
на ДФЗ-РА-София за ново произнасяне, съобразно изложеното в Решение №
102/21.09.2016г. по адм. дело № 121/2016г.
В изпълнение на дадените указания адм. орган е
издал Уведомително писмо изх.№ 01-6500/1981 от 28.03.2018 г., с което е одобрил кандидата
за участие по процесната мярка, като одобрената площ
е 364,26 ха/цялата заявена/ и е приел, че за същия възниква поет петгодишен ангажимент.
Със заявление с вх. №
02-280-6500/1871 от 05.04.2018г. жалбоподателя
е поискал изплащане на дължимите суми, съгласно влезлите в сила съдебни решения
и присъдените със същите съдебни разноски, като са му били изплатени само
последните.
На 12.06.2018 г. административният орган е изпратил Уведомително писмо с
изх.№ 01-6500/4868 до жалбоподателя, с което го е уведомил изрично, че открива
производство по издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по
мярка 10 ”Агроекология и климат” по направление
„Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично
значение” от ПРСР 2014-2020 год./л.38-46/. Писмото е получено от жалбоподателя
на 29.06.2018г., който е изготвил възражение с вх.№02-283-6500/707 от 03.07.2018г.
С Уведомително писмо с изх.№
02-283-6500/707 от 23.10.2018г. на Зам.изпълнителния
директор на ДФ”Земеделие”, жалбоподателя е бил уведомен, че възражението му е
неоснователно, а Уведомително писмо
изх.№ 01-6500/1981 от 28.03.2018 г., с
което е одобрен кандидата за участие по процесната
мярка е издадено именно в изпълнение на Решение № 102/21.09.2016г. по адм. дело № 121/2016г. на ЯАС, оставено в сила с Решение №
482/12.01.2018г. по адм. дело № 12530/2016г. по описа
на ВАС.
Жалбоподателят
е възприел Уведомително писмо с изх.№ 02-283-6500/707 от 23.10.2018г. за ИАА и
е обжалвал същото пред ЯАС. Образуваното адм. дело
№289/2018г. е прекратено с Определение № 530/19.12.2018г. и жалбата на ЕТ”А.М.Г.” е оставена без разглеждане, поради липса на годен за оспорване
административен акт. Така постановено определение е оспорена с частна
касационна жалба пред ВАС, като към настоящият момент производството е висящо/л.67-68/.
На 16.11.2018г. оспорващият е депозирал искане по чл. 24 от АПК с вх. №
02-280-1600/956#5 до Изпълнителния
директор на ДФ “Земеделие“ гр.София/л.15-16/ относно изпълнение на Решение №
102/21.09.2016г. по адм. дело № 121/2016г. на ЯАС,
оставено в сила с Решение № 482/12.01.2018г. по адм.
дело № 12530/2016г. по описа на ВАС и издаване на индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК, с който да бъде разпоредено
изплащане на субсидия по процесната мярка за кампания 2014/2015г. в общ размер на
56 531,45 лева, представляващи левовата равностойност на 28 904,07
евро, ведно със законната лихва върху сумата от 30.06.2016г. до момента на
изплащането и.
Жалбата на ЕТ “А.М.Г.“ в която се твърди, че не е получил отговор на
посоченото искане е депозирана директно в АС-Ямбол с вх. № 2527/14.12.2018г.
С
оглед така установената фактическа обстановка, ЯАС, трети състав прави следните правни изводи: жалбата е
процесуално допустима, като подадена
в срока по чл. 149, ал.2 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на осъществявания съдебен контрол е мълчалив отказ на Изпълнителния директор на
ДФ “Земеделие“ гр.София да издаде индивидуален административен акт по
искане на ЕТ “А.М.Г.“ с вх. № 02-280-1600/956#5 от 16.11.2018г.
Съгласно чл. 58, ал. 1 от
АПК непроизнасянето в срок се смята
за мълчалив отказ да се издаде актът. За да бъде гарантирано правото на защита
на гражданите срещу незаконосъобразното забавяне на администрацията за
произнасяне по подаденото заявление, законодателят е приравнил изричния отказ с
непроизнасянето в срок. Тъй като мълчаливият отказ винаги е в нарушение на
изискването за форма и на изискването за мотиви на административния акт, проверката
за законосъобразността на мълчаливия отказ се извършва само относно
материалната законосъобразност на същия.
Настоящият съдебен състав счита, че в настоящия случай не е налице
мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК. За да е налице мълчалив отказ
по смисъла на посочената правна норма, е необходимо да се установи, че е
подадено искане за издаване на административен акт, но е налице бездействие на
административния орган при нормативно установено задължение да се произнесе по
искането, с което е сезиран. Съществуването на такова задължение е обусловено
от наличие на законово регламентирана компетентност за органа да разгледа и да се
произнесе по подаденото искане. Следователно не всяко непроизнасяне на
административния орган по искане, с което е сезиран, може да бъде разглеждано
като мълчалив отказ по смисъла на закона. Законовата фикция е относима и приложима при непроизнасяне в срок по въпрос, по
отношение на който органът има правомощие да издаде съответния административен
акт. Само тогава липсата на волеизявление се приравнява на отказ да се издаде
акт с регламентирано от закона съдържание, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност по реда на АПК.
Видно от съдържанието на
искането на ЕТ “А.М.Г.“ с вх. № 02-280-1600/956#5 от 16.11.2018г. до Изпълнителния директор на ДФ
“Земеделие“ гр.София, оспорващия претендира издаване на индивидуален
административен акт в изпълнение на процесните
съдебни решения, както и изплащане на субсидия
за кампания 2014/2015г. От една страна в случаите на отмяна от съда на
първоначално издадения акт и връщане на преписката за ново разглеждане при
непроизнасяне на органа не е налице мълчалив отказ като административен акт, а
неизпълнение на влязло в сила съдебно решение. С
оглед прецизност следва да се посочи, че средството за
защита срещу това неизпълнение е чрез предприемане на процедура за налагане на
наказание за неизпълнение на актове на съда по реда на чл.304 и сл. АПК.
Безспорно настоящия случай не е такъв, тъй като от доказателствата по делото се
установява, че след влизането в сила на 12.01.2018г.
на Решение № 102/21.09.2016г. по адм. дело №
121/2016г. на ЯАС и изпращането му на 19.01.2018г. на адм.
орган за ново произнасяне, последния е издал на 28.03.2018 г. Уведомително
писмо изх.№ 01-6500/1981, с което е одобрил жалбоподателя за участие по процесната мярка, като одобрената площ е цялата посочена в заявлението за
подпомагане. Изложеното налага извода, че не е налице бездействие от страна адм. орган.
Съдът счита, че не е налице мълчалив отказ на Изпълнителния директор на
ДФ “Земеделие“ гр.София и в останалата част
на искане с вх. № 02-280-1600/956#5
от 16.11.2018г., за изплащане на
субсидия по мярка 10 ”Агроекология
и климат” по направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове
гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение” от ПРСР 2014-2020 год. за кампания
2014/2015г. в общ размер на 56 531,45 лева, представляващи левовата
равностойност на 28 904,07 евро, ведно със законната лихва върху сумата от
30.06.2016г. до момента на изплащането и. Искането е направено на 16.11.2018г.,
след като адм. орган е открил на 12.06.2018 г.
производство по издаване на акт за прекратяване на многогодишния му ангажимент
по мярка 10 ”Агроекология и климат”, за което
обстоятелство
жалбоподателя е уведомен изрично с Уведомително писмо с
изх.№ 01-6500/4868 от 12.06.2018г. Тук е
мястото да се посочи, че по делото липсват доказателства, отказа на адм. орган да изплати претендираната
субсидия по заявление с вх. №
02-280-6500/1871 от 05.04.2018г., т.е. преди откриване на производството за прекратяване
на многогодишния ангажимент по процесната мярка, да е бил обжалван. В тази връзка
неоснователни са доводите на процесуалния представител на ответника, че така
откритото производство и доказателствата в тази насока са неотносими
към спора по делото, тъй като касаят прекратяване на ангажимент за кампания 2016г.,
а се претендира изплащане на субсидия за
кампания 2015г.
Условията и реда за подпомагане на земеделските производители по
направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден
блатар в обработваеми земи с орнитологично
значение” са уредени в Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“
от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020 г., Съгласно чл. 8, ал.1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. агроекологичните
дейности по направленията по чл.3, сред които е и поддържане на местообитанията
на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в
обработваеми земи с орнитологично значение се
прилагат за период от пет последователни
години. Съгласно ал.2 на същия текст, срокът по ал. 1 започва да тече от
началото на годината на подаване и на одобрение на "Заявлението за
подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и „Заявление
за плащане“. През всяка следваща година до
изтичане на срока по ал. 1 кандидатите за подпомагане подават "Заявление
за плащане". В случая поетия от
жалбоподателя 5 годишен ангажимент по мярката е започнал да тече от 2015г.,
когато е подадено Заявление за
подпомагане с УИН 28/150615/75604, което
се установява и от издаденото Уведомително писмо изх.№ 01-6500/1981 от 28.03.2018 г.
Съгласно чл.75 § 2 от Регламент № 136/2013г. и чл. 52 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. изплащането на
годишната финансова помощ се осъществява
след извършване на административни
проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомагане на агроекологичните дейности. Видно от Уведомително писмо с
изх.№ 01-6500/4868 от 12.06.2018г. при
извършване на административни проверки
по подадено от жалбоподателя Заявление за
подпомагане с УИН 28/090616/80695 за
кампания 2016г. по мярка 10 „Агроекология и климат“, адм. орган е констатирал нередности по чл. 20, ал.4 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., който са дали основание за откриване
на производство по прекратяване на агроекологичния
ангажимент, което е висящо и в което жалбоподателя би могъл да защити правата
си в пълен обем.
Съгласно чл.18, ал.3, т.3 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. Държавен фонд "Земеделие" –
Разплащателна агенция, прекратява агроекологичния
ангажимент по съответното направление и земеделските стопани възстановяват 100
% от получената финансова помощ, когато не са изпълнили изискванията на чл. 20,
ал.2 и ал.4.
Видно от изложеното за ответника по делото не е съществувало нормативно
определено задължение към 16.11.2018г. да се произнесе с изричен акт по
искането на оспорващия с вх. №
02-280-1600/956#5, т.е. не е
налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 от АПК.
По изложените съображения жалбата се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и съобразно правилото на чл. 143, ал.4 от АПК
на ответната страна следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложима с оглед
препращането по чл. 144 от АПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ,
Водим от гореизложеното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС,
трети административен състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на ЕТ “А.М.Г.“ с ЕИК * против
мълчалив отказ на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ гр.София да
издаде индивидуален административен акт по искане с вх. № 02-280-1600/956#5 от 16.11.2018г.
ОСЪЖДА ЕТ “А.М.Г.“ с
ЕИК * и адрес с. Иречеково, общ. Стралджа, ***да
заплати на Държавен фонд ”Земеделие” –
Разплащателна агенция, гр.София сумата
от 100/сто/ лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:/п/не се чете