Р Е Ш
Е Н И Е № ……………
01. VІ. 2016 година,
Велинград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД . . . . . състав
на трети май през две хиляди
и шестнадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАНЯ
ТОТОЛАКОВА
СЕКРЕТАР:
Д.Т.
като разгледа докладваното от
съдията Тотолакова
гражданско дело №4 по описа
на съда за 2016 година, съобрази че:
Производството по делото е
образувано по иск за поправяне на вреди, виновно причинени в следствие на
непозволено увреждане, с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите, разгледан по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на
Гражданския процесуален кодекс.
В исковата си молба ищецът Д.А.Д.
ЕГН**********,***, ответниците М.Т.Д. и Т.Г.Д., и двамата живеещи в гр. София
в квартал Горубляне в жилищен квартал Експериментален №10, ********, живеят в
съседство с имота му. В имота на ищеца, на границата с имота на
ответниците, била построена стопанска сграда. Една от стените на сградата с
височина 02.30 метра и дължина 09.00 метра, изградена от кирпич, служела за
граница между имотите. За времето от месец юли 2011 година до 05. Х. 2014
година ответниците разрушили стената на стопанската постройка на ищеца, служеща
за граница между имотите и установили фактическа власт върху материалите от
разрушената стена с обем от 10.00 м3.
Иска съдът да осъди ответниците да
му заплатят сумата от 2 000.00 лева, на каквато стойност според ищеца
възлиза разрушената каменна стена. Ищецът претендира и за направените по делото
разноски. Сочи доказателства.
Ответниците представят отговор в
срока по чл. 131 от Гражданския процесуален кодекс. Отричат да притежават имот,
съседен на имота на ищеца. Твърдят, че между имотите никога не е имало каменна
ограда и че те не са я разрушавали.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, по свое убеждение прие за установена следната фактическа
обстановка:
По делото са разпитани като свидетели Г.З.Т., роден на
15. ІV. 1933 година, К.А.Д. ЕГН********** и Ж.С.Т. ЕГН**********, и тримата
живеещи в гр. Ракитово, съответна на ул. ******* №38, на ул. ******* №59 и на
ул. ******* №35, както и А.Б.А. ЕГН********** и Е.М.Е. ЕГН**********, и двамата
живеещи във Велинград съответно на ул. *********** №29 и на ул. ***********.
Първият свидетел е братовчед на ищеца, а втората свидетелка – негова съпруга,
поради което съдът преценява показанията им съобразно разпоредбата на чл. 172
от Гражданския процесуален кодекс.
Първият свидетел живее в близост до имотите на страните.
Депозира показания, че в имота на ищеца били построени дувар и плевня, като
плевнята била надстроена върху дувара. Постройката била изградена от ищеца с
помощта на свидетеля и наети майстори през 1967 – 1968 година. Зидарията и
плевнята били построени по едно и също време. Заедно с дувара и плевнята ищецът
построил и ограда. По-късно на същото място в имота си ответниците изградили
своя постройка, която стъпвала върху същата каменна зидария като плевнята на
ищеца.
Втората свидетелка депозира показания, че сключила брак с
ищеца през 1979 година. При сключването на брака заварила в имота на ищеца вече
построена процесната сграда от каменна зидария. Свидетелката научила от
свекървата и свекъра си, че ищецът е изградил постройката. През есента на 2015
година свидетелката отива за дърва и чува шум от разрушаване на каменна
зидария. Забелязва, че ответниците разрушават стената на плевнята и вадят
камъните. Свидетелката се противопоставя на разрушаването на стената, като
казва на ответниците, че оградата е на ищеца. Ответницата я нагрубява и
свидетелката се прибира в дома си. Свидетелката уточнява, че и в двата имота
били построени плевни върху една и съща каменна стена. Ответниците първоначално
разрушили само своята плевнята. В последствие разрушили и каменната зидария, за
която свидетелката посочва, че била част от сграда, построена от ищеца. След
разрушаването на каменната стена ищецът и свидетелката изградили стената
отново. Свидетелката посочва, че плевнята в имота на ищеца изгоряла преди няколко
години.
Третата свидетелка депозира показания, че страните по
делото живеят в съседства. И в двата имота били построени плевни. Долната част
на постройките била каменна, а горната – дървена. Плевните не се намирали на
границата между имотите. Плевнята на ищеца погинала при пожар. В последствие
свидетелката уточнява, че двете плевни се намирали на границата между имотите,
но не били долепени една до друга. Между двете плевни бил построен дувар.
Същият се намирал в имота на ответниците. Бил част от плевнята на ответниците.
След като плевнята на ищеца изгоряла, ответникът разрушил дувара и изградил
навес в имота си.
Четвъртият свидетел депозира показания, че къщата и
плевнята в имота на ответниците е построена преди ищецът да застрои имота си.
Петият свидетел депозира показания, че страните по делото
притежават съседни имоти. Между имотите имало ограда от каменна зидария.
Плевнята на ищеца била прикрепена към каменната ограда. Преди няколко години
плевнята на ищеца изгаря и ответникът на същото място изгражда сайвант.
Свидетелят заявява в показанията си, че каменната ограда е построена от
ответника и баща му. Свидетелят уточнява, че предполага така, защото
ответниците се заселили по-рано. Свидетелят посочва, че плевнята в двора на
ищеца е построена преди 10 или 15 години.
На 21. ІІІ. 2016 година вещото лице инженер С.Г.Б.
представя в съда заключение на техническа експертиза, според което искът се
отнася до ограда от каменна зидария с височина от 02.30 метра и дължина 09.00
метра. Освен за ограда, стената от каменна зидария представлявала и част от
постройка. При възстановяване в настоящия момент стойността на оградата би била
1 378.04 лева. Стойността на оградата към момента, в който е построена
(около 1970 година) възлиза на 757.92 лева. Вещото лице представя и скица на
урегулирани поземлени имоти Х-262 и ХІ-265 в квартал 6 по плана на гр.
Ракитово, като на границата между тях е отразена стопанската сграда на ищеца.
Според констативно-съобразителната част на заключението ищецът е собственик на
урегулиран поземлен имот Х-262 в квартал 6 по плана на гр. Ракитово (по
действащата кадастрална карта имот с идентификатор 62004.5.157), а ответниците
– на урегулиран поземлен имот ХІ-265 в същия квартал (по действащата
кадастрална карта имот с идентификатор 62004.5.160). При оглед на място вещото
лице установява, че в имота на ищеца е изградена стопанска сграда с дължина
09.00 метра и широчина 04.00 метра. Късите преградни стени на сградата са
изградени с каменна зидария, а дългата преградна стена по регулационната
граница е от нова зидария с бетонови блокчета. От вида на източната къса
преградна сетна се установява, че каменната зидария е продължавала и по дългата
преградна стена. Зидарията е прекъсната до началото на дългата преградна стена.
Наличието на каменна зидария се установявало и от констативен протокол,
съставен от служители на Ракитовската община на 16. V. 2011 година. От
протокола се установявало съществуването на стопанска постройка в парцела на
ищеца. Същата постройка се състояла от първи етаж от каменна зидария и и втори
етаж от дъсчена конструкция. Според констативния протокол дъсчената конструкция
изгоряла и оставила каменната зидария открита. Комисията, съставила проучения
от вещото лице протокол установила, че каменните зидове са напълно запазени и
следва да се заздравят и да се постави нов покрив. Видно пак от
констативно-съобразителната част на заключението сградата в имота на ищеца на
границата с имота на ответниците е била отразена в действащия регулационен план
на гр. Ракитово от 1987 година. На същата граница в имота на ответниците е
съществувал навес, съборен към момента на изготвяне на заключението.
В проведено на 29. ІІІ. 2016 година открито съдебно
заседание вещото лице пояснява, че се е запознало със стари ценници,
от които установило, че към 1970 година изграждането на такава стена е струвало
200.00 лева.
На 03. Х. 2011 година ищецът подава във Велинградската
районна прокуратура жалба, в която твърди, че дървената част на плевнята му е
изгоряла на 01. І. 2011 година в следствие на възникнал пожар. Ищецът поддържа
в жалбата, че постройката е изградена от него през 1967 година. През месец юли
забелязал, че ответниците рушат част от оградата. Опитал се да ги спре, но те
отказали и отправили закани. По жалбата е образувана прокурорска преписка №1194
по описа на Велинградската районна прокуратура за 2011 година и ЗМ№17 по описа
на Велинградското районно управление на полицията за 2012 година. По преписката
ищецът представя констативен протокол, съставен на 16. V. 2011 година и изследван
от вещото лице. Въз основа на протокола Кметът на Ракитовската община на 30. V.
2011 година издава заповед под №6Д-25-369, също представена в досъдебното
производство. С нея Кметът нарежда на ищеца да заздрави каменните зидове, част
от изгоряла стопанска сграда в урегулиран поземлен имот Х-262 в квартал 6 по
плана на гр. Ракитово, описана в протокол от 16. V. 2011 година, и да изгради
покрив на за предпазването им от разрушаване. Наказателното производство е
прекратено с постановление от 19. ІІІ. 2012 година. Наблюдаващият прокурор
приема, че е извършено престъпление по чл. 218в от Наказателния
кодекс, наказателно преследване за което се възбужда по тъжба на пострадалия.
На 06. Х. 2014 година ищецът подава във Велинградската
районна прокуратура жалба, в която твърди, че ответниците окончателно са
разрушили каменния зид за времето от месец юли 2011 година до 05. Х. 2014
година. Ищецът поддържа в жалбата, че постройката е изградена от него и със
съгласието на бащата на ответника. По жалбата е образувана прокурорска преписка
№1169 по описа на Велинградската районна прокуратура за 2014 година и ЗМ№17 по
описа на Велинградското районно управление на полицията за 2012 година. Към
материалите по досъдебното производство е приложено писмо на Ракитовската община
с изходящ №66-00-2 от 08. І. 2014 година. Според писмото в архивите не се
съхраняват документи за съществуване на каменна ограда между имотите на
страните. На границата между имотите са съществували стопански сгради с обща
каменна стена. Според писмото ответниците премахнали стопанската си сграда, а
дървената част от сградата на ищеца изгоряла. Масивната част, представляваща
каменен зид, се запазила, служейки и за ограда между имотите. С постановление
от 14. VІІ. 2015 година Велинградската районна прокуратура отказва да образува
наказателно производство и прекратява преписката.
Материалите и по двете прокурорски преписки са приложени
по делото.
Съдът намира, че за установяването на фактическата
обстановка е необходимо да се съпоставят всички събрани по делото
доказателства. Наложителна е съпоставката между събраните гласни доказателства
и заключението на допуснатата по делото техническа експертиза. Съпоставката е
необходима поради противоречието между две основни групи свидетелски показания.
Разпитаните свидетели установяват безспорно, че страните са собственици на
съседни имоти. С горното се опровергава твърдение от отговора на исковата
молба, че ответниците не обитават съседен на ищеца имот. За доказателство са
представени преписи от лични карти. Следва да се има предвид обаче, че няма
пречка едно лице да притежава повече от един имот в различни градове или дори
да обитава имот без да е негов собственик. Следователно, адресната регистрация
в град София сама по себе си не доказва, че ответниците не притежават, а още
по.малко, че не обитават имот и в гр. Ракитово. В тази насока (съседство между
имотите на страните) има пълно съвпадение на показанията на всички свидетели и
съдът им дава вяра. Свидетелите също непротиворечиво твърдят, че на границата
между имотите били построени селскостопански постройки. Изключение правят
единствено показанията на свидетелката Ж.С.Т.. Същата свидетелка твърди в
показанията си, че селскостопанските постройки в имотите на страните не се
намират на имотната граница. В последствие променя показанията си, като твърди,
че се объркала, без да посочва конкретна причина, на която се дължи такова
объркване. Съдът намира, че изобщо не следва да обсъжда показанията на
свидетелката Ж.С.Т. поради вътрешната им противоречивост, а следва да обоснове
решението си само с показанията на останалите четирима свидетели.
Както беше посочено и по-горе, показанията на четиримата
свидетели са непротиворечиви в една част. И четиримата твърдят, че страните по
делото живеят в съседни имоти и че на границата между имотите са построени
селскостопански постройки с обща стена. В последствие ответниците разрушили
своята постройка, а дървената част на постройката на ищеца изгоряла. Горните
обстоятелства се установяват безспорно и от събрани писмени доказателства –
писмо на Ракитовската община, с изходящ №66-00-2 от 08. І. 2014 година,
приложено по едно от досъдебните производства.
В станалата си част обаче свидетелските показания се
различават. Първите двама свидетели твърдят, че селскостопанската постройка в
имота на ищеца е построена преди плевнята в имота на ответниците и общата стена
е била част от нея. Четвъртият свидетел твърди, че и жилищната сграда, и
плевнята в имота на ответниците са построени преди застрояването на парцела на
ищеца. Петият разпитан по делото свидетел депозира показания, че родителите на
ответника се заселили по-рано, поради което процесната каменна стена вероятно е
построена от тях.
За да приеме кои от двете групи показания са достоверни,
съдът ги съпоставя със събраните до делото писмени доказателства, приложени към
досъдебните производства, както и със заключението на техническата експертиза.
Според констативно-съобразителната част на заключението, съществуващата
стопанска сграда на ищеца на границата с парцела на ответниците е отразена в
действащия регулационен план на гр. Ракитово. На същата граница в имота на
ответниците съществувал навес, съборен към момента на изготвяне на
заключението. Вещото лице изрично посочва, че при извършен оглед на място
дългата преградна стена на постройката в имота на ищеца е от нова зидария. От
вида на източната къса стена личало, че каменната зидария е продължавала и по
дългата преградна стена и е прекъсната до началото на дългата преградна стена.
В проведено на 29. ІІІ. 2016 година открито съдебно заседание вещото лице
поддържа заключението си и изрично посочва, че останалата къса стена на
постройката в имота на ищеца е била свързана с процесната каменна зидария – с
дългата стена, която към момента на изготвянето на заключението липсвала.
Поради горното съдът приема, че процесната вече разрушена
каменна ограда е била част от постройката в имота на ищеца и дава предпочитание
на показанията на посочените от него свидетели. Показанията на свидетелите А.Б.А.
и Е.М.Е. противоречат на експертното заключение и съдът не ги кредитира. Следва
да се има предвид още, че никой от двамата свидетели не твърди да е присъствал
на изграждането на стопанската постройка в имота на ответниците. Свидетелят А.Б.А.
депозира показания, че в имота на ответниците била построена жилищна сграда и
плевня преди да се застрои имотът на ищеца. Свидетелят Е.Ю.Еамо
предполага, че каменната зидария е построена от бащата на ответника, защото семейството
се заселило по-рано.
Водим от изложеното съдът приема, че процесният каменен
зид е бил част от сградата в имота на ищеца. Навесът (както го определя вещото
лице в края на страница ІІ от заключението) в имота на ответниците е опирал в
една от стените на постройката на ищеца. Дървената част от постройката на ищеца
изгоряла, а ответниците премахнали своя навес заедно с част от постройката на
ищеца – процесната стена.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният иск за
имуществени вреди за частично основателен по следните
съображения: Според чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Съдът намира, че за да бъде уважен иск с правно основание
цитираната разпоредба е необходимо наличието на следните предпоставки: виновно
противоправно поведение на ответниците; настъпили за ищеца вреди;
причинно-следствена връзка между двете. Следва да се отбележи, че според ал. 2
на цитираната разпоредба вината се предполага до доказване на противното.
Съдът намира, че поведението на ответниците
е безспорно установено от показанията на свидетелката К.А.Д. и от приложените
по делото прокурорски преписки. По посочени по-горе съображения съдът приема,
че разрушената от ответниците ограда е част от постройка в имота на ищеца. В случая е без значение дали стената е навлизала в имота
на ответниците отвъд регулационната линия между имотите или не. Дори и стената
да е навлизала в имота на ответниците, това им дава право при определени
условия да искат премахването й, но не и да се считат за нейни собственици.
Поведението на ответниците е и виновно – те са разрушили
вещта на ищеца, видно от показанията на посочената свидетелка. Дори и между страните
по делото да е съществувал спор за собствеността на оградата, той е следвало да
се реши по съдебен ред.
Без разрушаването на оградата от ответниците за ищеца не
биха настъпили вреди, нито би се породила необходимост от извършване на разходи
за възстановяване на разрушената стена. Ето защо съдът намира, че е налице
причинно-следствена връзка между поведението на ответниците и претърпените от
ищеца вреди и че същите вреди са пряка и непосредствена последица от
увреждането по смисъла на чл. 51, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
Според чл. 51, ал. 1, изречение І от Закона за
задълженията и договорите обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Размерът на вредите се установява от
заключението на техническата експертиза. Вещото лице посочва две суми –
възстановяване към настоящия момент би струвало 1 378.04 лева, а към минал
момент – 757.92 лева. Съдът намира, че следва да присъди по-голямата от двете
суми. Според правната доктрина, когато е причинено унищожаване или повреждане
на вещ, деликвентът дължи поправяне на вещта или доставяне на нова вещ вместо
унищожената. Репарирането на вещта обаче не може да се изисква, ако разноските
значително надхвърлят стойността на вещта към момента на увреждащото събитие. В
такъв случай се дължи обезщетение равняващо се на стойността на нова вещ. В
този смисъл П.Г. „Деликтно право“, издание на „Нова звезда“ от 2015 година,
страница 257. Пак според правната теория размерът на имуществените вреди се
определя към момента на причиняване на вредата, а не към момента на
постановяване на съдебното решение - П.Г. „Деликтно право“, издание на „Нова
звезда“ от 2015 година, страница 259.
Видно от материалите по досъдебните производства, вредата
е причинена в края на 2014 година, около година преди изготвяне на
заключението. Поради горното съдът приема представяната цена. Освен това,
според правната доктрина ответниците дължат поправяне на вещта, което не
надхвърля стойността й. Вещото лице е посочило като сума, необходима за
възстановяването на вещта именно 1 378.04 лева.
За горницата до 2 000.00 лева искът следва да бъде
отхвърлен.
Ответникът следва да заплати 68.90%
от направените от ищеца разноски съобразно уважената част от иска по силата на
чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс – 275.60 лева (68.90% от 400.00
лева, платени за адвокатско възнаграждение). Според чл. 78, ал. 6 от
Гражданския процесуален кодекс осъденото лице е длъжно
да заплати всички дължащи се такси и разноски, като съответните суми се присъждат
в полза на съда, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна
такса или от разноски по производството. Ищецът е освободен от заплащане на
държавна такса и разноски с определение №61 от 20. І. 2016 година и искът е уважен
за 68.90% от търсената сума. Следователно ответниците дължат 68.90% от
възнаграждението на вещото лице и държавна такса върху размера на иска, уважен
от съда – 55.12 лева за държавна такса и 103.35 лева за възнаграждение на
вещото лице или общо 158.47 лева.
Водим от изложеното и на основание
чл. 45, ал. 1 и чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.Т.Д. и Т.Г.Д., и двамата
живеещи в гр. София в квартал Горубляне в жилищен квартал Експериментален №10, ********, да заплатят на Д.А.Д. ЕГН**********,***, сумата от 1 378.04 лева, дължима
като обезщетение за непозволено увреждане, като за горницата до 2 000.00
лева ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА М.Т.Д. и Т.Г.Д., и двамата живеещи в гр. София в квартал Горубляне в
жилищен квартал Експериментален №10, ********, да
заплатят на:
·
Д.А.Д. ЕГН**********,***, разноски по делото в размер на 275.60 лева;
·
Велинградския районен съд държавна такса и разноски по делото в общ размер на 158.47
лева.
На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс
решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена
“Въззивно обжалване”, пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: