Р
Е Ш Е
Н И Е №.........
гр.К., 24.11.2021 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
К.районен съд, гражданско отделение в публично заседание на двадесет и пети
октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Й. П.
при секретаря.....................Хр.К.…...……………….................................като
разгледа докладваното от съдията.............................гр.дело №156 по описа за 2021 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.8, ал.1 от ЗАЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че по ч.гр.д.№1318/2020г. по описа
на Районен съд – К. е издадена Заповед №698/03.07.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжникът С.А.М. да му заплати
сумите: ***лв., представляващи незаплатени арендни вноски по Договор за аренда
на земеделска земя за стопанските 2017/2018г. и 2018-2019г., ведно със
законната лихва от 02.07.2020г. до окончателното изплащане и ***лв. мораторна
лихва за забава за периода 01.07.2019 - 02.07.2020г., както и направените
разноски в размер на ***лв. На 21.12.2020г. му било връчено съобщение, че
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и на основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, за него като кредитор бил налице правен интерес
от предявяване на иск за установяване съществуването на вземането му. Твърди,
че на 28.11.2011г. Г.Д.А., негова майка и ответникът сключили договор за аренда
на земеделска земя, за срок от 8г., който бил вписан в Службата по вписванията
гр.К., с вх.рег.№476/ 26.01.2012г. По силата на чл.1 от договора, майка му в
качеството на арендодател, предоставила на ответника /арендатор/ за временно и
възмездно ползване собствената си земеделска земя, представляваща овощна
градина от 5.000дка, шеста категория, местност „К.д.“, съставляваща имот №04**16,
находяща се в землищею на с.Г.Д., с уговорено арендно плащане от **лв./дка за
всяка стопанска година. След смъртта на Г.А.през 2015г. като наследник придобил
1/2 идеална част по наследство, а останалата 1/2 идеална част закупил през
2016г. от своята сестра М.Д.С.. Така по наследство и с договора за
покупко-продажба придобил правото на собственост върху арендования имот и
встъпил изцяло в правата на арендодателя в сключения договор за аренда от
праводателя си. На 28.11.2011г. сключили и друг договор за аренда на земеделска
земя, също за срок от 8г., който бил вписан в Службата по вписванията гр.К., с
вх.рег.№477/26.01.2012 г., по силата на който лично като арендодател, предоставил на ответника /арендатор/ за
временно и възмездно ползване собствената си земеделска земя, представляваща
овощна градина от 4.101дка., шеста категория, представляваща имот №04**15,
местност „К.д.“, находяща се в землището на с.Г.Д. срещу арендно плащане от **лв./дка.
Арендаторът бил неизправна страна и по двата договора, тъй като не изпълнил
задължението си да заплаща на уговорената рента за стопанските 2017/18г. и
2018/19г. По договора, вписан в Службата по вписванията-гр.К., с
вх.рег.№476/26.01.2012г., за всяка от посочените две последни стопански години,
арендаторът дължал по ***лева /5.000 дка. х ** лв./ или общо сумата **0.00лв.
По договора, вписан в Службата по вписванията гр.К., с
вх.рег.№477/26.01.2012г., за всяка от посочените две последни стопански години
арендаторът дължал по ***лева /4.101 дка. х ** лв./ или общо сумата ***лв.
Ответникът не направил дори и частично плащане, въпреки многократните отправени
покани за изпълнение. Съгласно чл.4 от договора, арендаторът е следвало да
заплати дължимата арендна вноска „след приключване на съответната стопанска
година, в периода от 15 октомври до 30 юни на следващата стопанска година.“.
Така от 01.07.2019г. ответникът изпаднал в забава на дължимата арендна вноска
по двата договора за стопанската 2017/18г. Тази забава продължавала и към
настоящия момент, поради което дължал мораторна лихва върху главниците по двата
договора- ***лева и ***лева, за периода от 01.07.2019г. до датата на подаване
на заявление. По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД, лихвата за забава в общ
размер *** лв. била определена като сбор от дължимите лихви за забава по двата горепосочени договора /***лв.+***лв./.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника С.А.М., че съществува вземане на Х.Д.А. за сумите: ***лв.
главница, представляваща незаплатени арендни вноски по 2 бр. договори за аренда
на земеделска земя, за стопанските 2017/2018г. и 2018/2019г., ведно със законната
лихва от 02.07.2020г. до окончателното изплащане и ***лв. мораторна лихва за
забава за периода от 01.07.2019г. до 02.07.2020г., за което е издадена Заповед
№698/03.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№1318/2020г. по описа на Районен съд-К.. Претендира съдебни разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба,
въпреки, че с изпращането на преписа и доказателствата към нея му е указано,
както задължителното съдържание на отговора, така и за последиците от не
подаването на отговор в едномесечния срок. В съдебно
заседание ответникът не се явява, не изпраща представител, не е дала становище
по иска и не е направила искане делото да се гледа в нейно отсъствие.
В
откритото по делото заседание ищецът чрез пълномощника е направил искане по
чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
От събраните по
доказателства съдът приема за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№1318/2020 г. по
описа на РС-К. се установява, че по подадено от ищеца заявление е издадена
заповед №698/03.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу длъжника С.А.М., с ЕГН-********** ***, за сумите: *** лева за главница, представляваща незаплатени арендни
вноски по Договор за аренда на земеделска земя от 28.11.2011 г., вписан в
Службата по вписванията гр.К., с вх.рег.№476/26.01.2012 г. и Договор за аренда
на земеделска земя от 28.11.2011 г., вписан в Службата по вписванията гр.К., с
вх.рег.№477/26.01.2012 г., за стопанските 2017/2018г. и 2018/2019г., *** лева мораторна лихва от 01.07.2019 г. до
02.07.2020 г. и законна лихва върху главницата от 02.07.2020 г. до изплащане на
вземането, както и сумата *** лева разноски по делото. Заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК на постоянния и
настоящия адрес по справка в НБДН и на адреса по заявление. С оглед
разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и указанията на съда кредиторът е
предявил иска за установяване съществуването на вземането му по издадената
заповед за изпълнение. Преписи от исковата
молба, ведно с приложенията и разпореждане по чл.131 от ГПК са връчени на
ответника С.А.М. чрез работодателя- „Социално предприятие за озеленяване и
благоустройство Ф.“ /ОП/ гр.П. на 13.05.2021 г., чрез който е връчено и
определението по чл.1** от ГПК на 03.08.2021 г., с указанията по чл.238 от ГПК.
Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.8, ал.1 от ЗАЗ и чл.86 от ЗЗД е предявен в законоустановения едномесечен срок и е допустим. За
ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на
вземането му, тъй като заповед №698/03.07.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№1318/2020 г. по описа на РС-К. е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК.
Съгласно
чл.238 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и
не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В чл.239 от ГПК е
посочено, че съдът постановява неприсъствено решение когато: 1. на страните са
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и
неявяването им в съдебно заседание; 2. искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените
възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съдът като взе предвид наличието на формалните
предпоставки на чл.238 ал.1 от ГПК счита, че са налице хипотезата на чл.239,
ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
По делото
са представени заверени копия на договор
за аренда на земеделска земя от 28.11.2011 г., вписан в Служба по вписвания гр.К.,
с вх.рег.№476/26.01.2012 г., договор за аренда на земеделска земя от 28.11.2011
г., вписан в Служба по вписвания гр.К., с вх.рег.№477/26.01.2012 г., нотариален акт №65, том
ІV, рег.№8394, дело №1260 от 1999г. на Нотариус П. К., с рег.№100 на НК, с
район – РС-К., нотариален акт №136, том ІІІ, рег.№5339, дело №372 от 2016г. на
Нотариус Д. К., с рег.№574 на НК, с район – РС-К. и удостоверение за
наследници.
От посочените в исковата
молба обстоятелства и представените с нея документи съдът намира предявеният иск за вероятно основателен, поради което счита,
че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение, без да
мотивира съдебния акт по същество –чл.239, ал.2 от ГПК. В чл.3 на двата
договора е уговорена арендната цена /** лв./дка., а в чл.4 страните са
уговорили срока на плащането й от 15-ти октомври до 30-ти юни на следващата
стопанска година, срещу разписка. Истинността на документите не е оспорена,
поради което съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Предявеният
установителен иск за претендираните суми- главница и лихва следва да бъде
уважен изцял, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
Съгласно
т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора следва да разпредели отговорността
за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. С оглед изхода на спора, ответникът дължи и следва
да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК направените в
настоящото производство разноски в размер на 25 лв. държавна такса и *** лв. разноски в заповедното производство. В
настоящото производството ищецът е представляван от упълномощен адвокат С.Т. ***
при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА /договор за правна помощ и съдействие
от 12.01.2021 г. поради което съгласно чл.38, ал.2 от ЗА адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение определено от съда в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА. Предвид направеното искане и цената на предявеният иск,
приложим е чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба №1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения като ответникът следва да
заплати на адвокат С.К.Т. възнаграждение в размер на *** лв. за представителство
по делото.
Водим
от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на С.А.М., с ЕГН-********** ***, че съществува
вземане на Х.Д.А., с ЕГН-********** ***, на основание
чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.8 от ЗАЗ и чл.86 от ЗЗД, за сумите: *** лева за
главница, представляваща незаплатени
арендни вноски за стопанските 2017/2018г. и 2018/2019г. по Договор за аренда на земеделска земя от
28.11.2011 г., вписан в Служба по вписванията гр.К., с вх.рег.№476/26.01.2012
г. и Договор за аренда на земеделска земя от 28.11.2011 г., вписан в Служба по
вписванията гр.К., с вх.рег.№477/26.01.2012 г., *** лева мораторна лихва за
забава от 01.07.2019 г. до 02.07.2020 г. и законна лихва върху главницата от
02.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е
издадена заповед №698/03.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1318/2020 г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА
С.А.М., с ЕГН-********** *** да заплати на Х.Д.А., с ЕГН-********** ***, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на **
лв.за държавна такса и *** лв. разноски по ч.гр.д.№1318/2020 г. по описа на Районен съд-К..
ОСЪЖДА
С.А.М., с ЕГН-********** *** да заплати на адвокат С.К.Т., с адрес *** за оказана на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на Х.Д.А.,
с ЕГН-**********, безплатна адвокатска помощ и представителство по
делото.
Решението
не подлежи на обжалване съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.
Препис от решението да се приложи по ч.гр.д.№1318/2020 г. по описа на РС-К..
Районен съдия: