№ 36
гр. Велико Търново, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000308 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 260023/ 29.04.2021 г. по Т.д. № 68/ 2020 г. по описа на ОС – Ловеч
съдът е осъдил Гаранционен фонд да заплати на Р. С. М. сумата 90 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания
– в резултат на ПТП, настъпило на 24.08.2019 г. в района на с. Стефаново, Област
Ловеч, ведно със законната лихва, считано от датата на изтичане на тримесечния срок
от отправяне на претенцията до Фонда – 23.01.2020 г. до окончателното изплащане,
като е отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер от 300 000 лв. като
неоснователен и недоказан и е осъдил е Фонда да заплати на М. сумата 3780 лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на изтичане на тримесечния срок от отправяне
на претенцията до дружеството – 23.01.2020 г. до окончателното изплащане,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по фактура от
05.09.2019 г. – заплатени медицински изделия, в резултат на същото ПТП. Решението е
постановено при участието като трето лице – помагач на страната на Гаранционен
фонд на К. Й. Г..
Производството пред ВТАС е по депозирана въззивна жалба от Р. С. М. срещу
решението в частта, с която съдът е отхвърлил иска й за сумата над 90 000 лв. до
сумата 240 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди със законната лихва върху
него от датата на деликта – 24.08.2019 г. до окончателното изплащане и в частта, с
1
която е отхвърлил иска й за законната лихва върху сбора от главницата на
обезщетението и лихвата, считано от 15 работни дни след уведомяването с
извънсъдебната претенция. Счита съдебния акт за неправилен поради нарушаване на
материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.
Излага оплаквания, че приетия от съда размер на обезщетение 180 000 лв. е силно
занижен и поради това – несправедлив, като съдът не съобразил характера на
уврежданията – множество фрактури, пълна слепота на дясното око, видими за
околните белези; не съобразил степента на претърпените от нея болки и страдания и
неблагоприятните прогнози за бъдещото й възстановяване; не е обсъдил задълбочено
събраните по делото доказателства и конкретно психиатричната експертиза и
свидетелските показания, които установявали сериозното отражение на случилото се и
получените травми върху личността й; не отчел същественото влошаване на
качеството й на живот поради невъзможността й да извършва действия, присъщи на
напълно зрящи хора, невъзможността да продължи образованието си и да се реализира
професионално; не съобразил и актуализацията на застрахователните лимити. Счита,
че по направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
поради непоставен предпазен колан неправилно съдът е приел 50 % принос на
пострадалата. Съдът в нарушение на принципа за непосредственост възприел изводите
за непоставен колан на вещото лице по автотехническата експертиза, базирани на
свидетелски показания, които не са събрани в производството по делото, а са дадени в
досъдебното производство. Същевременно излага, че в исковата молба е направено
признание за съпричиняване, изразяващо се в непоставен обезопасителен колан, който
принос е оценен на 20 %. Съдът не взел предвид заключението на експерта, че
коланите са най-ефективни при челен удар и при движение със скорост до 50 км/ ч., а в
случая ударът бил страничен и скоростта над 100 км/ч. Отделно сочи, че само
обстоятелството, че пострадалата не е била с колан, не е достатъчно за прилагането на
разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, а по делото не било доказано, че вредите не биха
настъпили или биха били в по-малък обем при поставен колан. Вещото лице по
автотехническата експертиза, на чието заключение безкритично се позовал съдът, не
било компетентно да отговори по тези въпроси, тъй като те изисквали специалните
знания на медик и освен това вещото лице направило предположения след собствен
анализ на фактическия и доказателствен материал. По отношение на лихвите върху
дължимото обезщетение съдът неправилно приложил материалния закон –
разпоредбите на чл.429 ал.2 т.2 КЗ и чл.496 ал.3 т.1 КЗ. Ответникът дължал лихвите,
дължими от деликвента, от датата на деликта, а считано от 15 работни дни след
уведомяването на застрахователя с извънсъдебната претенция, т.е. от 09.10.2019 г.,
дължал лихва за собствената си забава за определяне и изплащане на обезщетение.
Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и съдът да присъди
допълнително обезщетение в размер на 150 000 лв. – общо с присъденото от
2
първоинстанционния съд 240 000 лв., със законната лихва от датата на деликта
14.08.2019 г. до окончателното изплащане и законната лихва върху сбора от
главницата на обезщетението и лихвата, считано от 15 работни дни след уведомяването
с извънсъдебната претенция. Претендира разноски за двете инстанции.
Депозирана е насрещна въззивна жалба от Гаранционен фонд, с която се атакува
решението в частта за осъждане на Фонда да заплати обезщетение над 45 000 лв. до
присъдените 90 000 лв. Приетите автотехнически експертизи установявали, че по-
голяма част от получените от ищцата увреждания не биха настъпили, ако тя е била с
поставен обезопасителен колан. Съдът правилно определил, че нейният принос е в
размер на 50 %, защото тя не просто се возела без поставен предпазен колан, а седяла в
неестествена поза, но неправилно приел, че справедливото обезщетение възлиза на
180 000 лв. Счита този размер за прекомерно завишен с оглед ценовата конюнктура за
2019 г. и моли решението в тази му част да бъде отменено. Претендира разноски за
двете инстанции съразмерно на охвърлената част от иска. В жалбата е инкорпориран и
отговор на въззивната жалба на ищеца със становище за нейната неоснователност.
В отговора си на насрещната жалба Р. С. М. развива съображения за нейната
неоснователност.
Третото лице – помагач не е заело становище пред въззивния съд.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Насрещната въззивна жалба е подадена в срока по чл.263 ал.2 ГПК. В изпълнение на
задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка
относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните
части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност
– постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство,
очертани с жалбите, намира следното:
Чрез събраните пред първоинстанционния съд доказателства – писмени
документи, експертизи и свидетелски показания – по делото са безспорно установени
като обективни факти от действителността релевантните за спора обстоятелства,
изложени в исковата молба. Фактическата обстановка по спора е следната: При ПТП на
24.08.2019 г. около 22 ч. в землището на с. Стефаново, Област Ловеч – самокатастрофа,
реализирана от водача на л.з. Ауди А3 с рег. № ОВ 54**** – К. Й. Г., е пострадала
пътничката на задната седалка – ищцата Р.М. на 18 г. Приетата по делото
автотехническа експертиза е установила следния механизъм на ПТП: При ляв завой
3
автомобилът, управляван от Г., навлязъл в насрещната лента за движение и за да
избегне сблъсък с насрещно движещ се лек автомобил, рязко свил вдясно в своята
лента, вследствие на което загубил управление, автомобилът тръгнал надясно, протрил
се по мантинелата и след края й напуснал пътя. Продължил движението си в гористата
местност край пътя, ударил се странично вдясно в дънер на отрязано дърво, но поради
голямата си скорост не спрял, а продължил напред и се ударил фронтално в друго
разклонено дърво, завъртял се около оста си наляво и се върнал отново на пътя. При
ударите автомобилът претърпял значителни деформации в предната си част. С влязло в
сила споразумение по НОХД № 707/ 2020 г. по описа на РС – Ловеч водачът Г. е
признат за виновен, че е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.21 ал.1
ЗДв.П, като се е движил извън населено място със скорост 102 км/ч и по
непредпазливост и след употреба на наркотични вещества е причинил на М. множество
телесни повреди: счупване с изкълчване на лява раменна кост, счупване на лява
бедрена кост, счупване на пети поясен прешлен, счупване на дясна скула и
горночелюстна кост с излив на кръв в горночелюстен синус. От медицинската
документация по делото и съдебно-медицинската експертиза освен тези увреждания се
установяват и охлузни рани по лицето, разкъсно-контузна рана вдясно супраорбитално,
разкъсване на макулата с кръвоизлив под ретината на дясното око и разкъсване на
левия мишничен нерв. За МПС, с което са причинени вредите, не е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. На 23.10.2019 г. до Гаранционен
фонд е отправена извънсъдебна претенция за определяне и изплащане на обезщетение
на пострадалата, по която претенция е постановен отказ.
Същата фактическа обстановка е възприета от първоинстанционния съд и
неговите правни изводи за доказаност на изискуемите от закона предпоставки за
ангажиране отговорността на Гаранционен фонд за обезщетяване на претърпените от
ищеца вреди се споделят изцяло от настоящата инстанция, която на основание чл.272
ГПК препраща към изложените в тази насока мотиви. Основателността на така
предявения иск с правно основание чл.558 ал.5 КЗ е обусловена от установяване
осъществяването на фактическия състав на непозволеното увреждане – чл.45 ЗЗД:
извършено противоправно деяние – нарушение на правилата за движение, уредени в
ЗДвП, от водач при управление на МПС, за което няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“; вредоносен резултат – причинени
неимуществени и имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица
от деянието и вина на извършителя. По делото са доказани всички елементи
непозволеното увреждане и основанието за ангажиране отговорността на Гаранционен
фонд и страните са преустановили спора по този материалноправен въпрос. Спорът
пред въззивния съд е сведен до справедливия размер на обезщетението при
преценяване обема и степента на засягане на телесния интегритет на ищеца и до
наличието и размера на съпричиняване на вредите.
4
За да определи справедливия размер на обезщетението, съобразно указанията,
дадени с Постановление № 4/68 г. и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС и
съдебната практика по сходни случаи, въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства и при кредитиране заключенията на вещите лица по приетите съдебно-
медицинска и съдебно-психологическа експертизи, съдът в настоящия казус отчете
следните фактори:
- възрастта на ищеца към датата на ПТП: М. е на навършени 17 г. – почти на 18
г., която възраст безспорно се отразява на способността на организма за
възстановяване от травми, но същевременно именно поради тази млада възраст, когато
животът е пред нея и тепърва предстои да гради бъдещето си, последиците от
получените увреждания за здравето й, за личния й и социален живот и субективните й
възприятия следва да бъдат преценени като такива с изключителна тежест при
преценката за справедливия размер на обезщетението.;
- вида и характера на уврежданията и степента на възстановяване: На ищеца са
причинени множество травматични увреждания – политравма – една тежка телесна
повреда по смисъла на чл.128 ал.2 НК, пет средни и няколко леки телесни повреди,
което сочи значително засягане на телесния интегритет. Вещото лице по съдебно-
медицинската експертиза сочи, че като цяло, на фона на тежките травми, пострадалата
е добре възстановена. Пълно възстановяване според него има само по отношение на
фрактурите на скулата и челюстта и на раменната кост, където не се установява
затруднение или ограничение в движенията. То не е посочило продължителността на
лечението на фрактурите на скулата и челюстта, които са причинили затруднение при
говоренето и дъвченето, но на 15.05.2020 г. при преглед лицево-челюстен хирург е в
амбулаторния лист на л. 131 от делото е отразено, че затрудненото отваряне на устата
и безчувствеността на горните зъби и устна са отшумели. Увреждането на макулата е
причинило загуба на зрението на дясното око и е дефинитивно, т.е. няма възможност
да бъде възстановено. С Решение на ТЕЛК от 18.05.2020 г. на М. е призната 50%
трайно намалена работоспособност поради намалено зрение на дясно око при запазено
такова на ляво око. Макар да има подобрение при възстановяване от счупването на
бедрената кост и гръбначния прешлен, вещото лице е констатирало накуцване и
несигурност в походката и оплаквания за болки в поясната област при продължително
седене или стоене права и излага, че не може да се прогнозира дали ще настъпи пълно
възстановяване от тези травми. Сочи, че това е строго индивидуално и зависи до
голяма степен и от упоритостта и интензивността на провеждани физиотерапевтични
процедури. Провеждането на рехабилитация 7-8 месеца след катастрофата се твърди от
св. Самодумова, но липсват ангажирани доказателства в тази насока, за да се прецени
дали те са били достатъчни за повлияването на състоянието. По тялото на М. са
останали белези, като на най-видно място е белегът на веждата, който според вещото
лице е трудно забележим и не променя в значителна степен външния вид на лицето.
5
Останалите белези, независимо че могат да бъдат прикрити с дрехи, в значителна
степен променят външния вид и при възприемането им от околните могат да създадат
неприятни усещания. По отношение на тях експертът излага, че могат да бъдат
коригирани с естетична хирургия, но пълното им заличаване не е възможно.;
- проведените медицински интервенции и манипулации: След инцидента М. е
приета в болница в тежко общо състояние и е пребивавала там един месец – от 25.08.
до 24.09.2019 г. На 30.08.2019 г. под обща анестезия е извършено наместване на
дясната скула и фиксация с едрозъба кука по метода на Щросмайер и е поставен
катетър в масиларния синус. Тази интервенция не е посочена в експертизата, но се
установява от документите по история на заболяването на л.112 от делото. След
кръвопреливане, медикаментозно лечение и стабилизиране на състоянието й на 04.09. и
09.09. са проведени операции във връзка с фрактурите на лява бедрена кост и лява
раменна кост – за наместването им и вътрешна фиксация с въвеждане на
интрамедуларен пирон на бедрената кост и чрез поставяне на стабилизираща плака за
раменната. провеждани множество рехабилитации;
- продължителността и интензивността на претърпените болки и страдания: При
тежкото общо състояние на пострадалата и наличието на множество сериозни травми в
различни области на тялото търпените силни болки непосредствено след катастрофата,
по време на лечението и през възстановителния период са несъмнени, което се
установява и от предписаните й болкоуспокояващи и за което свидетелстват и
разпитаните свидетели, пряко полагали грижи за нея. От заключението се установява,
че продължителността на оздравителния процес за констатираните фрактури при
нормално – без усложнения – протичане, както е при ищеца, е три – четири месеца,
като най-дълго е при счупването на поясния прешлен. В случая възстановителният
период за левия долен крайник е бил забавен поради травмата на раменната кост, която
е затруднила ползването на патерици, в каквато насока са показанията на св.
Самодумова – баба на ищеца. Вещото лице е установило при прегледа, проведен
година и половина след ПТП, че М. продължава да има неврологични оплаквания –
главоболие, световъртеж, неустойчивост на вниманието, внезапно появяваща се силна
чувствителност до болка в левите крайници и кръста, схващания на левия крак. Баба й
дава показания, че към м.04.2021 г. внучка й се буди нощем с оплаквания от болки в
кръста и спи с ортопедичен колан.;
- препятстването на нормалния живот на пострадалия: Множеството травми
изключително сериозно са засегнали нормалния живот на ищеца към момента на
провеждане на лечението му и възстановителния период, последиците от някои от тях
ще продължат в дългосрочен аспект, а слепотата с едното око рефлектира върху
цялото й бъдеще. От показанията на св. Самодумова и св. Самодумов – вуйчо на М. се
установява, че тя е била напълно обездвижена няколко месеца, без никаква възможност
6
да се обслужва сама, била е напълно безпомощна и изцяло е зависела от чужда помощ,
3-4 месеца е била на памперси и е ползвала специална инвалидна количка за
задоволяване на физиологичните си нужди. Вследствие на травматичните увреждания
и основно на проблемите със зрението тя е имала затруднения при завършване на
училище, като се е наложило баба й, която я отглежда от малка /баща й е починал, а
майката – в чужбина/ да й чете уроците и да й помага. До катастрофата била
амбициозна ученичка, учила е в професионална гимназия по ветеринарна медицина и е
имала планове да продължи образованието си и да стане медицинска сестра, но
слепотата и емоционалното й състояние са разрушили тази й мечта за професионална
реализация. Случилото се се отразило крайно негативно и на социалния й живот –
лишило я от възможността пълноценно да общува с обичайния си приятелски кръг,
станала затворена, не искала да излиза, да контактува със съученичките си, които
идвали да я видят, но поради отдръпването й се отказали. Имала приятел, който я
изоставил, защото била „саката и сляпа“. Близките й решили да я изпратят във
Великобритания при другия й вуйчо, надявайки се, че промяната на средата ще й се
отрази добре, но там тя се затворила още повече в себе си, не излизала никъде и затова
я върнали обратно.
- емоционалните преживявания на ищеца: По делото е доказано, че ищецът е
претърпял и продължава да търпи изключително сериозни психични вреди от
инцидента, като не е преработил травмата и не се е адаптирал към живот с
последиците от ПТП във всички аспекти на битието. Вещото лице – психиатър, което е
извършило изследване на М. на 04.03.2021 г., дава заключение, че при нея под
въздействие на стресогенното събитие – процесното ПТП – е било налице разстройство
в адаптацията, което постепенно, поради непотърсена навреме специализирана
психиатрична помощ, е придобило характер на протрахирана депресивна реакция.
Майката на пострадалата твърди, че са посещавали психиатър и психолог, но липсват
доказателства за това и за предписано медикаментозно лечение. Експертът е
констатирал, че пострадалата изпитва самосъжаление, безпомощност, безнадежност и
малоценност поради загубата на зрението, невъзможността да продължи
образованието си, неуспеха на опита й да реализира трудова дейност, получените
белези, отдръпването на приятелите й. Според експерта състоянието й налага
провеждането на терапия с антидепресанти и едновременно работа с психолог за
преодоляване на изживяванията от катастрофата и възприемане и свикване с
последиците от нея и макар по диагностични критерии депресивната реакция да е с
продължителност не повече от две години при започнато своевременно лечение,
преработването на травмата от М. и адаптацията й към живота по съвсем различен
начин са процес, който ще отнеме много време.;
- икономическите условия в страната към датата на определяне размера на
обезщетението, доколкото то следва да служи единствено за репариране на
7
причинените вреди, а не да представлява средство за повишаване на стандарта на
живот на пострадалия: Като ориентир съдът съобрази лимита на застрахователно
покритие по чл.492 КЗ /в този смисъл Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011
г., II т. о. на ВКС, Решение № 95 от 24.10.2012 г. т.д. № 916/2011 г., І т.о. на ВКС и др./
и средната работна заплата в страната, която по данни на НСИ за 2019 г. е около 1253
лв.
- съдебна практика по сходни казуси с причинени множество травматични
увреждания и слепота с едното око: Решение № 758/ 30.03.2018 г. по гр. д. № 6467/2017
г. на САС – 150 000 лв. при ПТП 2013 г., недопустнато до касация с Определение №
46/06.02.2019 г. по т. д. № 1836/2018 г. I т. о. на ВКС; Решение № 151/ 18.12.2019 г. по
в. т. д. № 300/2019 г. на АС – Бургас – 100 000 лв. при ПТП 2015 г., недопустнато до
касация с Определение № 275/ 29.04.2021 г. по т. д. № 1697/2020 г. I т. о. на ВКС;
Решение № 1883/01.07.2019 г. по в. гр. д. № 4923/2018 г. на САС – 80 000 лв. за ПТП
2015 г.; Решение № 260115/ 09.12.2020 г. на ПАС по в. т. д. № 531/2020 г. – 200 000 лв.
при ПТП 2016 г. с 20 г. ищец; Решение № 222/ 22.01.2020 г. по в. гр. д. № 761/2019 г. на
САС – 200 000 лв. при ПТП 2016 г., недопустнато до касация с Определение № 106 /
05.03.2021 г. по т. д. № 1262/2020 г., II т. о. на ВКС; Решение № 137/ 23.02.2021 г. на
САС по в. гр. д. № 2733/2020 г. – 180 000 лв. при ПТП 2018 г.; Решение № 784/
06.07.2021 г. по в. гр. д. № 443/2021 г. на САС – 150 000 лв. при ПТП 2018 г. с 34 г.
ищец.
При съвкупния анализ на тези обстоятелства съдът в настоящия му състав счита,
че обезщетение в размер на 200 000 лв. е годно да обезщети причинените на М.
неимуществени вреди, при което оплакването на жалбоподателя срещу определения от
окръжния съд размер на обезщетението – 180 000 лв. е основателно, а насрещната
въззивна жалба на Гаранционен фонд – неоснователна.
По направеното възражение за съпричиняване: Окончателният размер на
дължимото обезщетение е обусловен от основателността на възражението на ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, изразяващо се в непоставен
предпазен колан. Ищецът с исковата си молба е признал, че е релевирал поведение, с
което е допринесъл за вредоносния резултат и претендираната от него сума е
съобразена с това обстоятелство. Исковата му молба е била нередовна в частта за
твърдяното съпричиняване, защото не посочено в какви действия или бездействия
според него се изразява приносът, и тази нередовност пречи на отделяне на спорното
от безспорното и разпределението на доказателствената тежест в процеса и накърнява
правото на защита на насрещната страна. Съдът не е дал указания за отстраняване на
нередовността, но в съдебно заседание на 11.03.2021 г. процесуалният представител на
ищеца адв. Х. е заявила: „Признаваме, че има определен процент на съпричиняване,
изразяващ се в това, че тя /ищецът/ действително най-вероятно е пътувала без поставен
8
предпазен колан, и считаме, че той се изразява най-много в 20 %.“ С това изявление,
което изхожда от надлежно упълномощен представител на страната, нередовността е
отстранена и първоинстанционният съд е следвало да укаже на основание чл.146 ал.1
т.3 ГПК, че с оглед направеното признание на релевантен за спора и неизгоден за
страната факт по делото не е спорно, че ищецът М. не е била с поставен
обезопасителен колан, с каквито процесното МПС е било снабдено за трима пътници
на задната седалка /заключение на вещото лице по автотехническата експертиза –
въпрос т.3/. В съдебно заседание на 08.02.2022 г. процесуалният представител на
ищеца е заявил пред въззивния съд, че „не поддържа това волеизявление“. Съдът при
формирането на крайния си извод за основателност/ неоснователност на исковата
претенция е длъжен да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по
делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти,
като съобрази процесуалните позиции на страните и направените от тях признания на
неизгодни факти. Признанието на страната за осъществяването на неизгоден за нея
факт представлява доказателствено средство, което няма обвързваща съда
доказателствена сила, но съгласно чл.175 от ГПК се преценява с оглед на всички
обстоятелства по делото. За това и последващото му оттегляне от признаващия –
отричането на съответния факт – само по себе си не води до отпадане на
доказателственото му значение. При извършването на преценката на доказателствата
съдът трябва да установи дали направеното признание кореспондира или е в
противоречие с останалите обстоятелства, установени по делото. В този смисъл е
Решение №108/25.06.2020 г. по гр.дело №1538/ 2019 г. на IV г.о. на ВКС, в което е
цитирана многобройна съдебна практика на ВКС по въпроса за доказателствената
стойност на признанието. Признанието на М. е свързано само с факта на непоставен
предпазен колан, но последиците от това – дали вследствие на непоставянето му
ищецът обективно е способствал за настъпването на вредите, като е създал условия или
е улеснил неблагоприятните последици, т.е. дали е налице съпричиняване, подлежи на
доказване от ответника, който чрез възражението си цели намаляване на отговорността
си към увреденото лице.
В настоящия казус според съда признанието, обсъдено със заключенията на
автотехническата експертиза /с изкл. на въпросите по т.5 и т.6/ и комплексната
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, приета пред ВТАС, налагат извод,
че Р.М. не е била с поставен обезопасителен колан. Вещите лица излагат, че при
установения механизъм на ПТП с три последователни удара, много от констатираните
травми /фрактурите вляво и разкъсването на левия мишничен нерв/ и толкова тежки
лицеви наранявания най-вероятно не биха се получили при поставен обезопасителен
колан. Броят, разположението на увредите /и вляво, и вдясно/ и тежестта им сочат
свободно инерционно движение на тялото на пострадалата в купето, което изключва тя
да е била с колан. Местонахождението на пострадалата при приключване на ПТП в
9
багажника на автомобила според вещото лице инж. К. /обяснения в съдебно заседание
на 08.02.2022 г./ също налага извод, че тя е била без колан, защото коланът би
придържал тялото й към седалката и при настъпилото откачане на същата и падането й
напред той не би позволил инерционните сили да доведат до преместването му в
багажника. Според вещите лица не може да се даде категоричен и конкретен отговор
на въпроса кои увреждания биха или не биха се получили без или при поставен
предпазен колан, но са категорични, че при поставянето му движенията на тялото в
купето биха били с по-ограничен обем при рязка промяна на посоката и скоростта на
движение на автомобила и евентуално би се минимализирал обема и тежестта на
травмите. Въпреки това при многократните удари при процесното ПТП тялото би
могло да напусне обхвата на колана и да последват удари в части от купето.
Експертите считат, че част от травмите не биха се получили, ако М. е седяла нормално
на седалката със спуснати надолу крака. За начина, по който тя е била седнала, и
местоположението й на задната седалка липсват събрани по делото доказателства, като
позоваването на показанията на спътника в автомобила Д. Х., дадени като свидетел в
досъдебното производство, не са годно доказателствено средство, защото не са
събрани в хода на настоящото производство, и съответно вещото лице не може да
формира изводите си въз основа на тях, нито съдът има право да ги цени. Отделно
липсва позоваване от Гаранционен фонд на такава форма на съпричиняване.
Съдът кредитира като обосновано и компетентно даденото заключение на
вещите лица и въз основа на него приема, че пострадалата М. има принос за степента
на увреждане на телесния си интегритет, като не е изпълнила задължението си по
чл.137а ал.1 ЗДвП да се вози в МПС с поставен обезопасителен колан. Теоретично, с
оглед предназначението на това техническо съоръжение, изправният обезопасителен
колан би фиксирал тялото й към седалката и би го предпазил от свободно движение в
купето и съответно би изключил или намалил съприкосновението му с части от него. В
случая няма деформации по купето на автомобила, които да са наранили ищеца, нито
вещите лица дават заключение, че механизмът на ПТП прави колана безполезен, а
напротив. Те са категорични, че коланът би намалил увредите и сочат само като
хипотетична вероятността той да не изпълни предназначението си при конкретното
ПТП. ВТАС счита, че определеният от ОС – Ловеч процент на съпричиняване от 50 %
не съответства на приноса, защото увреждането с най-голяма тежест при преценка на
общото състояние на М. – разкъсване на макулата с кръвоизлив под ретината на
дясното око, довело до загуба на зрението с него, е в областта на лицето и без събрани
доказателства за мястото, където тя е седяла, следва да се възприеме заключението на
вещите лица по комплексната експертиза, че при седене вдясно, дори и с поставен
колан, би могло да има контакт на лицето с дясната страна, предна дясна облегалка,
средна дясна колона. Това аргументира съда да приеме, че приносът е 30%, при което
дължимото обезщетение от 200 000 лв. следва да бъде редуцирано до размер на
10
140 000 лв. Решението на ОС – Ловеч следва да бъде отменено в частта, с която
исковата претенция на М. е отхвърлена за разликата над 90 000 лв. до 140 000 лв. и да
се присъди допълнително обезщетение от 50 000 лв. В останалата му обжалвана част
решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Относно дължимата лихва: Обезщетението е дължимо със законната лихва,
считано от датата на уведомяване на Гаранционен фонд – 23.10.2019 г. до
окончателното изплащане. Не почива на закона виждането на жалбоподателя, че лихва
се дължи от датата на деликта, както и че се дължи лихва върху сбора от определения
размер на обезщетението и лихвата от изтичане на 15-дневен срок от уведомлението.
На основание чл.429 ал.3 КЗ вр. чл.493 ал.1 т.5 КЗ и чл.429 ал.2 т.2 КЗ застрахователят
покрива дължимата на увредения лихва за забава на застрахования деликвент,
отговорността на който пряко обуславя отговорността на застрахователя. Тази лихва е
дължима не от датата на непозволеното увреждане, както предвижда общата
разпоредба на чл.84 ал.3 ЗЗД, а считано от по-ранната от двете дати на уведомяване на
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие – от самия застрахован или от
пострадалия и само доколкото не надхвърля застрахователния лимит. Отделно на
основание чл.497 ал.1 КЗ застрахователят носи отговорност и за собствената си забава
да определи и изплати обезщетение, като такава се дължи от по-ранната от двете дати
– изтичането на срок от 15 работни дни от представянето на всички доказателства,
изискани съгласно чл.106 ал.3 КЗ, или изтичането на определения в чл.496 ал.1 КЗ
максимален срок от 3-месеца за окончателно произнасяне по претенцията на
увреденото лице. В този смисъл са Решение № 167/ 30.01.2020 г. по т.д. № 2273/ 2018 г.
II т.о. на ВКС и Решение № 128/ 04.02.2020 г. по т.д. № 2466/ 2018 г. I т.о. на ВКС.
Разграничението има значение само при предявен регресен иск от застрахователя
спрямо деликвента, защото застрахователят не може с основание да претендира от
деликвента връщане на платеното на увреденото лице в резултат на собствената му
забава. За увредения разграничението е правноирелевантно.
По разноските: При този изход на делото на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. на
процесуалния представител на ищеца адв. Н. Д. следва да бъде присъдено
допълнително адвокатско възнаграждение за производството пред ОС – Ловеч. При
минимално възнаграждение за иск с цена 300 000 лв. по чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата –
7530 лв., съразмерно на уважената част от иска – 140 000 лв. – дължимото
възнаграждение възлиза на 3514 лв. или 4216.80 лв. с ДДС. ОС – Ловеч е присъдил
3343.40 лв., при което се следват още 873.40 лв. /4216.80 лв. - 3343.40 лв./ За
въззивното производство при обжалваем интерес 150 000 лв. дължимото минимално
възнаграждение съгласно Наредбата е в размер на 4530 лв. Съразмерно на уважената
част от жалбата на адв. Д. следва да се присъди сумата 1510 лв. или 1812 лв. с ДДС лв.
Общо за двете инстанции, наред с присъденото от първоинстанционния съд адвокатско
възнаграждение, на адв. Д. следва да се присъди допълнително възнаграждение в
11
размер на 2 685.40 лв.
На Гаранционен фонд следва да се присъдят разноски съразмерно на
отхвърлената част от жалбата. Той е направил разноски за възнаграждение на вещите
лица по комплексната експертиза – 300 лв. и на основание чл.78 ал.8 ГПК съдът
определя юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВТАС – за защита
срещу въззивната жалба на М. – 200 лв. Съразмерно на отхвърлената част от жалбата
Р.М. следва да заплати на Фонда сумата 333.33 лв.
Гаранционен фонд следва да заплати държавна такса върху уважения иск в
размер на 3000 лв., от която 2000 лв. е допълнително дължимата такса за
първоинстанционното производство и 1000 лв. – за производството пред ВТАС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260023/ 29.04.2021 г. по Т.д. № 68/ 2020 г. по описа на ОС
– Ловеч в частта, с която предявеният от Р. С. М. против Гаранционен фонд гр. София
иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило
на 24.08.2019 г., е отхвърлен за разликата над 90 000 лв. до 140 000 лв., както и в
частта за разноските, с която Р. С. М. е осъдена да заплати на Гаранционен фонд
разноски съразмерно на отхвърлената част от иска над 300 лв. до присъдената сума
555.56 лв., вместо което ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд гр. София да заплати на Р. С. М. с ЕГН **********
от с. Дебнево, Общ. Троян, обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП
на 24.08.2019 г. за разликата над 90 000 лв. до 140 000 лв. – още 50 000 /петдесет
хиляди/ лв., ведно със законната лихва, считано от 23.10.2019 г. до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260023/ 29.04.2021 г. по Т.д. № 68/ 2020 г. по
описа на ОС – Ловеч в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд гр. София да заплати на адв. Н.Д. от САК, на
основание чл.38 ал.2 ЗАдв., за осъщественото от него процесуално представителство
на Р. С. М., сумата 2 685.40 лв. /две хиляди шестстотин осемдесет и пет лв. и 40 ст./
- допълнително адвокатско възнаграждение за производството пред ОС – Ловеч и
адвокатско възнаграждение за производството пред ВТАС.
ОСЪЖДА Р. С. М. с ЕГН ********** от с. Дебнево, Общ. Троян да заплати на
Гаранционен фонд гр. София сумата 333.33 лв. – разноски и юрисконсултско
възнаграждение за производството пред ВТАС съразмерно на отхвърлената част от
жалбата.
12
ОСЪЖДА Гаранционен фонд гр. София да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВТАС сумата 3000 /три хиляди/ лв.– държавна такса
върху уважения иск.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок,
считано от връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13