Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 2

 

гр. София, 15.02.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД- гр. СЛИВНИЦА, III^-ти СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА

                                                           

при секретаря Паулина Велкова, като разгледа докладваното от съдията АНХ дело № 618 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д.П.М., ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 42-0001239/27.06.2018 г., издадено от Бисер Валентинов Джапунов- и.д. Началник ОО „АА“, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 (две хиляди) лева, за това, че на 10.02.2018 г., около 14.20 часа, на ГКПП Калотина-вход, като водач на влекач „МАН“, с рег. № РА 0565 ВТ, собственост на „Дилл Транс“ ЕООД, ЕИК *********, адрес общ. Пазарджик, с. Мокрище, местност Меселим Пере, бл. 4, с прикачено полуремарке марка „Шварцмюлер“, с рег. № РА 1182 ЕМ, собственост на „Лес Къмпани“ ООД, ЕИК *********, с адрес общ. Сърница, с. Побит камък, извършва международен превоз на опасни товари от Република Сърбия до Република България, видно от CMR № 0738597 от 09.02.2018 г.,  като нарушава: 1. Водачът е без заверено копие на лиценз, с което виновно е нарушил чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.

В жалбата се поддържа, че издаденото наказателно постановление е неправилно и издадено в нарушение на разпоредбите на ЗАНН, доколкото в него не е посочено мястото на извършване на нарушението, като липсват и факти, които да мотивират извод за датата на извършването му. Сочи се, че не става ясно дали датата на нарушението съвпада с датата на проверката, доколкото се сочи, че на 10.02.2018 г. е установено нарушението, но за извършен превоз на 09.02.2018 г., видно от CMR, което според жалбоподателя сочи, че контролният орган не е очевидец на нарушението, а същото е вменено на основание документ. Сочи се, че „Дилл Транс“ ЕООД е продало с договор за покупко-продажба товарния автомобил на „ЛЕС КЪМПАНИ“ ООД, а видно от дружествения договор, последното дружество е собственост на „ЕКО ТРЕЙДИНГ КЪМПАНИ“ ООД и Георги Николов Матров, като с договор за наем, считано от 30.03.2017 г., товарният автомобил е отдаден под наем за срок от 36 месеца на „ЕКО ТРЕЙДИНГ КЪМПАНИ“ ООД, което се явява превозвач. Сочи се, че както на борда на моторното превозно средство, така и в офиса на дружеството превозвач са били представени на контролния орган лиценз на Общността и заверено копие от лиценз, както и всички превозни документи. Твърди се, че наемателят е подал в ИА „АА“ уведомление за вписване в лиценз на Общността на товарния автомобил, като за дружеството „ЕКО ТРЕЙДИНГ КЪМПАНИ“ ООД има регистрирани 6 лиценза, но в справката от сайта на ИА „АА“ не е видно кои са регистрираните моторни превозни средства. С оглед на горното, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление. 

В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуалния представител на жалбоподателя, в които са преповторени доводите, изложени в самата жалба, като са били представени и незаверени цветни ксерокопия от документи, за които съдът е указал на жалбоподателя, че, в случай че желае да се ползва от същите, следва да бъдат надлежно заверени.

Въззиваемата страна- Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“- София, редовно призована, не изпраща представител в проведеното публично съдебно заседание.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е връчено на 16.07.2018 г., а жалбата е подадена на 19.07.2018 г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

На 30.03.2017 г. с договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите, извършена от нотариус Таня Добрева, рег. № 422 на НК, „ДИЛЛ ТРАНС“ ЕООД продало „ЛЕС КЪМПАНИ“ ООД следното МПС, а именно: вид влекач, марка „МАН ТГА 26.430“, с рег. № РА 0565 ВТ, за сумата в размер на 5000 лв.

На същата дата- 30.03.2017 г. „ЛЕС КЪМПАНИ“ ООД е сключило с „ЕКО ТРЕЙДИНГ КЪМПАНИ“ ООД договор за наем, по силата на който е наемодателят е предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване влекач, марка „МАН ТГА 26.430“, с рег. № РА 0565 ВТ, за срок от 36 месеца, срещу годишно наемно възнаграждение 1440 с ДДС.

На 10.02.2018 г., около 14.20 часа, на ГКПП Калотина-вход, жалбоподателят Д.П.М. управлявал процесния влекач марка „МАН“, с рег. № РА 0565 ВТ, който съгласно Свидетелство за регистрация на МПС Част I бил собственост на „Дилл Транс“ ЕООД, като извършвал международен превоз на опасен товар от Република Сърбия до Република България, видно от CMR № 0738597 от 09.02.2018 г. и транспортен лист от 09.02.2018 г.  

Жалбоподателят бил спрян за проверка на на ГКПП Калотина от свидетеля И.В.П. на длъжност инспектор при ОО „АА“, който извършил проверка на документите, обслужващи превоза и документите на водача. При проверката жалбоподателят М. не представил на свидетеля П. копие на лиценза на Общността за извършвания международен превоз.

Свидетелят Попв счел, че е извършено административно нарушение и затова съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. А-2018 № 249369 от 10.02.2018 г., за нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на министъра на транспорта – за това, че е без заверено копие на лиценза. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и на един свидетел – очевидец на установяване на нарушението- К.П.К., което е удостоверено с техните подписи.

На място, свидетелят П. връчил препис от АУАН на жалбоподателя, който се разписал, и като възражения срещу акта отбелязал, че ще представи допълнителни документи. В АУАН било отразено, че жалбоподателят е уведомен, че МПС е спряно от движение чрез отнемане на Свидетелство за регистрация на МПС Част I и рег. табела № РА 0565 ВТ и е откарано на охраняем паркинг „Викинг“, с. Мрамор.

На жалбоподателя била издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-443/12.02.2018 г., с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1 и 4 ЗАвП е спрян от движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация на влекач „МАН“, с рег. № РА 0565 ВТ, собственост на „Дилл Транс“ ЕООД, с прикачено полуремарке марка „Шварцмюлер“, с рег. № РА 1182 ЕМ, собственост на „Лес Къмпани“ ООД, като за място на домуване е било определено охраняем паркинг в обл. София, с. Мрамор- паркинг „Викинг“.

При пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация, на 27.06.2018 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, от Бисер Валентинов Джапунов- и.д. Началник ОО „АА“, компетентен да издава наказателни постановления съгласно Заповед № РД-08-249 от 15.05.2015 г. на Министъра на транспорта и информационните технологии и Заповед № 126 от 29.01.2018 г. на изпълнителния директор на ИА „АА“. Водачът бил санкциониран за това, че извършва международен превоз на опасни товари без заверено копие на лиценз на Общността, но отговорността му била ангажирана по реда на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП, в която е предвидено санкционирането на водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му

Видно от отбелязването върху НП, то е връчено лично на жалбоподателя на 16.07.2018 г., като жалбата срещу него е подадена на 19.07.2018 г. в ИА „АА“.

В хода на административното производство, а и в хода на производството пред РС- гр. Сливница, не е било представено копие от лиценз на Общността.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите И.В.П. и К.П.К., както и от приетите по делото писмени доказателства, а именно: акт за установяване на административно нарушение сер. А-2018 № 249369 от 10.02.2018 г., Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-443/12.02.2018 г., Свидетелство за регистрация на МПС Част I, Договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите от 30.03.2017 г., Договор за наем от 30.03.2017 г., превод на документ издаден на сръбски език от Институт за ядрени науки „Винча“ от 09.02.2018 г., транспортен лист от 09.02.2018 г., дружествен договор на „ЕКО ТРЕЙДИНГ КЪМПАНИ“ ООД, Заповед № РД-08-249 от 15.05.2015 г. на Министъра на транспорта и информационните технологии, Заповед № 126 от 29.01.2018 г. на изпълнителния директор на ИА „АА“, Заповед № 844/24.11.2014 г. за назначение на И.В.П. на длъжност „инспектор“ и длъжностна характеристика.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът изключи от доказателствената съвкупност по делото представените на чужд език писмени доказателства, доколкото с разпореждането си за насрочване на делото и предвид обстоятелството, че съдебният език е български, съдът е указал на страните, в случай че желаят да се ползват от представените по делото документи на чужд език, същите да бъдат представени в превод на български. Следва да се отбележи, че обстоятелствата, от значение за изхода на делото, се установяват и без представените на чужд език документи, с оглед което ненеобходимо се явява изготвянето на служебен превод на представените писмени доказателства. Съдът изключи от доказателствената съвкупност и представените към писмените бележки незаверени цветни ксерокопия от документи, но се позова на представените с жалбата заверени копия на документи, които са идентични с тези, представени с писмените бележки.

При разпитите си свидетелите П. и К. заявиха, че не знаят защо с призовани, а това обстоятелство обуслови предявяването на АУАН сер. А-2018 № 249369 от 10.02.2018 г., съгласно разпоредбата на чл. 284 НПК. Предупредени за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК свидетелите изрично потвърдиха, че изложените в акта фактически констатации отговарят на обективната действителност. Липсата на спомени се обосновава с изтеклия период от време, както и с обстоятелството, че в работата си свидетелите ежедневно се  сблъскват с подобни случаи, но това не би могло да препятства установяването на фактите относно реда за съставяне на АУАН. В тази връзка е принципно вярно е, че АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила, но при все това е необходимо да се подчертае, че в случая показанията на свидетелите следва да се кредитират, тъй като по делото липсват фактически данни, които да компрометират техните разкази.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

 В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, което се установява от представените по делото писмени доказателства. Съгласно разпоредбите на чл. 91, ал. 1 и 2 ЗАвП, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията съвместно с министъра на вътрешните работи ръководи и осъществява контрола по прилагането на закона при извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни средства с българска или чуждестранна регистрация с изключение на превозите, извършвани от Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и от съюзническите и/или чуждите въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея, като контролът се осъществява чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. В този смисъл актосъставителят П., заемащ длъжността „инспектор“ към РД „Автомобилна администрация“ – София, е материално компетентен да състави процесния АУАН на основание разпоредбата на чл. 37, ал. 1, б. „а“ ЗАНН, вр. чл. 92, ал. 1 ЗАвП. Административнонаказващият орган – и.д. Началник ОО „АА“- Бисер Джапунов, е компетентен да състави обжалваното НП на основание разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗАНН, вр. чл. 92, ал. 2 ЗАвП, т.6 от Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Заповед № 126 от 29.01.2018 г. на изпълнителния директор на ИА „АА“.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя (АУАН е съставен в деня на установяване на нарушението- 10.02.2018 г.), респективно - 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6-месечния срок (на 27.06.2015 г.). Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционно-наказателна дейност на административнонаказващия орган. Чрез съставения акт се сезира оторизираният административнонаказващ орган със съответния административнонаказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Също така следва да съществува правно единство между описаното нарушение в АУАН и НП, както текстово, така и цифрово, като, в случай че санкционната норма съдържа различни форми на изпълнителното деяние на нарушението, следва да бъде ясно коя именно се твърди, че е била извършена, доколкото само така може да се прецени дали наложеното наказание е съответно на въведеното нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари на министъра на транспорта и съобщенията при извършване на международен превоз на товари в превозното средство трябва да се намира заверено копие на лиценза на Общността, като нарушението на разпоредбата предполага лиценз въобще да не е издаден или, макар и да е издаден, в превозното средство да не се намира заверено копие от същия, като в зависимост от това е диференцирана и отговорността на водача съответно по реда на чл. 93, ал. 1, респ. по ал. 2 ЗАвП.

Видно от съдържанието на АУАН и НП, жалбоподателят е бил санкциониран за това, че като водач на товарен автомобил извършва международен превоз на опасни товари, без заверено копие от лиценз на Общността, което нарушение е било установено именно на 10.02.2018 г. на ГКПП-Калотина от свидетеля П., който в хода на проверката е установил, че водачът не представя заверено копие от лиценз на Общността за извършвания от него международен превоз. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че контролният орган не е очевидец на нарушението, а същото е вменено на основание документ-  CMR от 09.02.2018 г., доколкото от този документ е било установено единствено обстоятелството, че се касае до международен превоз на опасни товари (което не се оспорва), но не и обстоятелството, че водачът не представя копието от лиценза.

Съдът намира за несъмнено доказано извършването от водача на международен превоз на товари по време на проверката, което се установява и от приложения от самия жалбоподател транспортен лист, от който е видно , че изпращач на товара е дружество с адрес в Сърбия, а превозвач и получател е „ЕКО ТРЕЙДИНГ КЪМПАНИ“ ООД- България.

Съдът не намира за основателно и възражението на жалбоподателя, свързано с погрешното посочване на дружеството – собственик на товарния автомобил. Объркването на актосъставителя очевидно идва от съдържанието на Свидетелството за регистрация на МПС Част I, в което като собственик фигурира предходният собственик на влекача- „ДИЛЛ ТРАНС“ ЕООД. Обстоятелството на чие име е регистрирано МПС, обаче не се отразява по никакъв начин на съставомерността на нарушението по чл. 19, ал. 1 т. 1 от Наредбата.

Въпреки това обаче, макар и не въз основа съдържащите се в жалбата основания, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление подлежи на отмяна доколкото посочената като приложима санкционна норма не съответства на описаното в същото нарушение. Както беше посочено, и в АУАН, и в НП е отразено, че водачът не представя заверено копие на лиценз, което от своя страна предполага ангажирането на административнонаказателната му отговорност по чл. 93, ал. 2 ЗАвП, в която разпоредба е предвидено налагането на глоба в абсолютно установен размер от 500 лева за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз на товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз или заверено копие на лиценз на Общността. Същевременно водачът е бил санкциониран по реда на чл. 93, ал. ал. 1, т. 1 ЗАвП, като му е била наложена глоба в размер на 2000 лв., която обаче е предвидена за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Въпреки че по делото не е бил представен лиценз на Общността, съдът намира, че административнонаказателната отговорност на водача е била ангажирана незаконосъобразно, доколкото посочената санкционна норма не съответства на описаното от контролния орган и самия административнонаказващ орган нарушение- „водачът не представя заверено копие на лиценз“, което предполага, че такъв е бил издаден, но просто не се е намирал във моторното превозно средство по време на проверката, а не че водачът извършва превоза без редовно издаден лиценз, за което именно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Както беше посочено, отговорността е диференцирана в зависимост от това каква конкретно е формата на изпълнително деяние- дали се касае до съзнателно извършване на международен превоз без лиценз или се касае до пропуск на водача да се снабди със заверено копие от същия в управлявани от него товарен автомобил, като предвид разликата и в обществената опасност на двете нарушения, законодателят е предвидил значително по-голям размер на глобата за първото.

Посочената неяснота несъмнено се отразява на правото на защита на нарушителя, който следва да разбере какво именно е нарушението, което е извършил, което изискване е  елемент от правото на справедлив процес по смисъла на чл. 6 ЕКПЧ.

При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът констатира, че са налице основания за отмяна на наказателното постановление за нарушението по чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари на министъра на транспорта и съобщенията.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во ЗАНН, вр. чл. 334, т. 2 и чл. 336 НПК, Районен съд- гр. Сливница

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 42-0001239/27.06.2018 г., издадено от Бисер Валентинов Джапунов- и.д. Началник ОО „АА“, с което на Д.П.М., ЕГН **********, на основание чл. 53 ЗАНН и и чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари на министъра на транспорта и съобщенията.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба пред Административен съд – София област по реда на АПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: