Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 78 Година 2019, 21.05 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд…………….…………… граждански състав …………………………
На двадесети февруари ...................................... Година две
хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ………………………….………
Съдебни
заседатели: ..…………………...……………
Секретар …………..…….. Жана
Кметска.......…........................……………..………………
Прокурор ………………………………………..….………..………..…………………………...
като разгледа докладваното от ………...….…………. Р. Калиманова………………….…
търговско дело номер ……… 94 ……… по описа за ………… 2018…… година.
Производството по настоящото дело е с правно основание чл.
45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковите претенции на В.Г.Я., ЕГН **********,***
против „Ореанда“ ООД, ЕИК *********, със седалище град Царево и адрес на
управление ул. „Пенека“ №6, вх. 1, ет. 1, ап. 1, представлявано от Олексий
Волков за осъждане на ответното дружество да и заплати сумата от 32500 лева,
представляваща претърпяна от нея вреда, изразяваща се в разликата между пълния
размер на застрахователната сума, която е могла да получи по валидно сключен
между нея и трето лице - застраховател договор за застраховка и изплатената
такава по силата на сключена между тях спогодба от 15.11.2017 година във връзка
и по повод погиването на собствения и моторен кораб Цр-473 „Мариана“, ведно със
законната лихва върху претендирания размер главница, считано от датата на предявяване
на исковата претенция до окончателното и изплащане, както и направените
съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и
ангажира доказателства.
Ответната по делото страна чрез процесуалния си
пълномощник оспорва така предявените против нея искови претенции по основание и
по размер и моли като неоснователни и недоказани същите да бъдат отхвърлени.
Също сочи доказателства в подкрепа на направените оспорвания и заявени
възражения.
Конституираното в процеса като трето лице-помагач на
страната на ответника „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена
Иншурънс груп“ АД със седалище град София и адрес на управление район
„Триадица“, пл. „Позитано“ №5 не е депозирало писмено становище по така
предявените искове. В рамките на откритото съдебно заседание не изпраща
представител.
Бургаският окръжен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите на страните и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Установява се от доказателствения материал по делото, а и
това не е спорно между страните, че ищцата е притежавала моторен кораб Цр-473,
„Мариана“, свидетелство за регистрация № 25-6972-13, том 2, стр. 433, №473,
издадено на 26.03.2013 година от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ -Бургас,
с пристанище на регистрацията - Царево със следните технически данни: дължина -
11.20 м.; ширина - 3.30 м.; газене - 1.20 м.; БТ - 7.86, двигател „Щаер марин“
№ 68225068 - 2008 година, дизел, 166 к.с. - 122.093 квт., две помещения - трюм
и рубка.
С договор за наем на риболовен кораб /тайм чартър/,
според записа в самия него, сключен на 02.02.2016 година с нотариална заверка
на подписите ищцата е отдала под наем собствения си описан по-горе кораб на
ответното дружество за срок от 12 месеца, считано от 02.02.2016 година. Тя е
предала кораба, предмет на договора, на наемателя на същата дата, от който
момент същият го е държал.
На 30.12.2016 година процесният кораб е погинал в близост
до „Маслен нос“ в акваторията на град Приморско, като е бил унищожен напълно.
Същият е бил валидно застрахован при ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД по
силата на договор за застраховка с полица № 11260900R00001, със срок на
действие от 30.01.2016 година до 29.01.2017 година за застрахователна сума в
размер на 65000 лева. След погиването на кораба ищцата е предявила претенции за
изплащане на застрахователно обезщетение пред застрахователя, който обаче
отказал да и изплати такова по доводи, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие корабът не е притежавал необходимите и предвидени в
законодателството корабни документи, установяващи, че плавателното средство е преминало
задължителен технически преглед съгласно изискванията на чл. 12 от Наредба
№5/01.09.2004 година за корабните документи.
Срещу този отказ на застрахователя ищцата е възразила с
доводи, че при обсъждането му не е била отчетена разпоредбата на чл. 2, раздел
IV от договора за наем, съобразно която наемателят се задължава да спазва
всички общи и други специфични разпоредби и изисквания на законодателството,
което според нея безспорно включва и задължението на същия по чл. 12 от Наредба
№ 5/01.09.2014 година за корабните документи /Наредба №5/. Наведени са такива и
за това, че не е била обсъдена разпоредбата на чл. 10 от раздел IV от договора,
която предвижда наемателят да застрахова в полза на собственика моторния кораб
за срока на договора, както и че считано от 02.02.2016 година процесният кораб е
бил в държане на наемателя на същия - ответника в настоящото производство,
поради което той е следвало да проведе спрямо него задължителния технически
преглед за 2016 година, съобразно разпоредбите на същия. След проведени
преговори със ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД на 15.11.2017 година между
тях е била подписана спогодба, по силата на която застрахователното дружество
се е съгласило да отмени първоначалния си отказ и е заплатило на ищцата
половината от застрахователната сума или такава в размер на 32500 лева.
Ищцата твърди, че наемателят на кораба - ответното
дружество не било изпълнило своето договорно и законово задължение, поради
което към момента на настъпването на застрахователното събитие моторният кораб
не бил с валидни документи за техническа изправност, което обстоятелство било причината
за това застрахователят да не и изплати цялата застрахователна сума, а само
половината. В тази връзка изтъква, че в резултат на това виновно поведение на
ответника е претърпяла вреди в размер на търсената по делото сума като разлика
между получено от нея обезщетение и това, което би могла да получи, ако той
беше изпълнил точно задълженията си.
Ответникът е оспорил тези твърдения, като в процеса е
поддържал, че застраховката за моторен кораб „Мариана“ била сключена и
заплатена от него в полза на ищцата за застрахователна сума в размер на 65000
лева. Тази сума била посочена от ответника без да била извършвана експертна
оценка, за да се определи действителната стойност на кораба. Действителната му
стойност била доста по-ниска от застрахователната, тъй като от момента на
сключване на договора за наем и до погиването му корабът постоянно бил
ремонтиран от него с цел привеждането му в състояние, годно за експлоатация, но
въпреки това той не могъл да го използва за извършване на стопанска дейност.
Заявява, че кореспонденцията със застрахователя била водена единствено от
ищцата без той да бил информиран за нея, въпреки че при настъпване на
застрахователното събитие уведомил лично застрахователя. Наред с това, ищцата
приела и подписала споразумение със застрахователя, като доброволно се била
съгласила да приеме половината от застрахователното обезщетение.
Изтъква на следващо място, че не бил допуснал виновно
неизпълнение на визираното в чл. 12 от Наредба №5/01.09.2004 година за
корабните документи задължение. В тази връзка сочи, че с оглед вида на
процесния договор за наем, а именно тайм чартър, той не бил от кръга на лицата,
имащи право да поискат издаване на корабен документ. Счита, че не бил допуснал
неизпълнение и на чл. 2 от договора, тъй като в същия били изрично записани
какви са поетите от него задължения, измежду които снабдяването с документи и
предприемане на действия по извършване на преглед, установяващ техническата
пригодност на кораба не били включени.
В допълнителната си искова молба ищцата е посочила, че цената
на предявения иск е формирана като разлика между застрахователната стойност на
кораба, която тя би получила след погиването му, ако не било допуснато от
ответника соченото от нея нарушение - неминаване на кораба на технически
преглед и реално изплатеното от застрахователя обезщетение; същата нямала нищо
общо с действителната стойност на кораба.
Пояснява, че договорът бил сключен с цел ползване и
експлоатация на кораба от наемателя. При сключването му на последния бил
предаден валиден документ за преминат технически преглед. Била предадена също
така цялата документация, в това число и техническият му регистрационен талон,
който към момента на възникване на задължението корабът да мине на технически
преглед се намирал в държане на ответника. Според ищцата, дори да се приемело,
че ответникът не можел да извърши сам необходимите действия по минаване на
технически преглед на кораба и било нужно нейното съдействие, то ответникът бил
длъжен да поиска оказване на такова от нейна страна било чрез предоставяне на
пълномощно, било чрез подписване на нужните документи, което безспорно не било
сторено от него. Сочи изрично в тази насока, че наличието на документ за
техническа изправност на кораба за съответната година било безусловно
необходимо, за да можело той да се използва без нарушение на законодателството
и съобразно уговореното в договора.
Събрания доказателствен материал сочи на това, че
процесният кораб не е преминал годишен преглед за 2016 година в съответните
предвидени за това срокове, а именно не по-рано от 3 месеца преди и не по-късно
от 3 месеца след датата от годината, на която изтича срокът на валидност на
документа, т. е. на свидетелството за годност и спрямо дата 19 септември в
случая. В ІV, т. 2 от процесния договор, на която се клауза от същия
се позовава ищцата, е посочено, че наемателят се задължава да спазва всички
общи и други специфични разпоредби и изисквания на законодателството относно
спазването на обществения ред и спокойствие, хигиенно-епидемиологичните,
противопожарни и по опазване на околната среда норми и други подобни, като в
случай на тяхното нарушаване всички неблагоприятни последици от това,
включително наложени от оторизираните власти парични и други санкции остават
изцяло за негова сметка, в това число и при евентуално спиране на дейността, като
в последния случай наемателят дължи на наемодателя договорения наем в пълен
размер за целия срок на действие на наложената санкция. В тази разпоредба
изрично фиксирано задължение за наемателя за снабдяване с документи и
предприемане на действия по извършване на преглед, установяващ техническа
пригодност на кораба липсва, а и не би могло да бъде изведено. Този извод се
налага при съобразяване на нейното съдържание и конкретните използвани изрази и
думи, за да бъдат фиксирани съответните области, в които се въвеждат определени
задължения за наемателя. Всички те са, условно казано, насочени навън и
свързани със спазването от негова страна на тези правила, установени от
държавата, които целят при експлоатацията на вещта да не бъдат засегнати правата
на членовете на обществото. Същевременно, нормата на чл. 8 от Наредба №5, на
която ответната страна се позовава, сочи, че документите по нея се издават по
заявление на корабособственика или на беърбоут чартьора. Съобразно §1а, т. 24
от ДР на КТК, корабособственик е собственик на плавателно средство, посочен
като такъв в регистъра на корабите. В т. 25 от същия е записано, че беърбоут
чартьор е лице, наело кораб за определен срок по договор за беърбоут чартър. В
конкретния случай няма спор, че корабособственик е ищцата, но не би могло да се
приеме, че ответникът има качеството на беърбоут чартьор, тъй като сключения
между тях договор не е за беърбоут чартър, а е тайм-чартър. Ищцата чрез
процесуалния си пълномощник едва в писмената си защита е застъпила становището,
че процесния такъв е по-скоро от вида на първия, отколкото от този на втория.
Независимо от несвоевременното му заявяване съдът го обсъжда предвид значението
на това обстоятелство за спора и най-вече необходимостта във връзка с решаването
му да бъде установена правната същност на възникналата между страните
облигационна връзка. Същата, според него, носи характеристиките на
регламентирания в чл. 184 и сл. от КТК договор за наем на кораб за определено
време /тайм - чартър/ и отговаря изцяло на съдържанието за такъв вид договор,
посочено в нормата на чл. 185 от цитирания нормативен акт. Липсата на екипаж
при предаването на кораба не налага друг, по-различен извод, тъй като съгласно
чл. 88 от КТК, назначаването на корабния екипаж се извършва от
корабопритежателя, а кой е такъв, е посочено в чл. 9, ал. 3 от същия нормативен
акт - това е лице, което експлоатира
кораба от свое име независимо от това, дали е собственик на кораба или го
ползува на друго законно основание. Разликата между стандартния тайм-чартър и
беърбоут чартъра в тази насока е, че наемателят поема и разходите за екипажа,
но тези разлики следва да се отразяват в допълнителни клаузи в договора,
покриващи тези задължения. Такива, не е спорно, в случая изцяло липсват. Липсва
също така и временно свидетелство за регистрация, което се издава когато
корабът, с който ще се извършва стопанска дейност е нает по беърбоут чартър,
задължителното наличие на което е уредено в чл. 81, ал. 1, т. 1 от Наредба №5. За
възприемането на договора именно като такъв свидетелства и изричното изявление
на ищцата към застрахователя във връзка с отправеното от нея искане за
изплащане на застрахователно обезщетение, в изпратеното писмо до който същата
коментира предаденото държане на кораба от нея на ответника; в този смисъл и
насока са и твърденията по искова молба. Същественото при беърбоут чартъра е
получаването от страна на наемателя на пълни права на владение и контрол върху
кораба, съобразно легалната дефиниция на този вид договор в чл. 199а от КТК. Именно
поради това обстоятелство беърбоут чартьорът в сочената разпоредба на чл. 8 от
Наредба №5 по отношение на издаваните документи за кораба е приравнен на
корабособственика. Това произтича от същността на договора за беърбоут чартър и
съответно правата и задълженията на наемателя по него. Затова именно при този
договор корабособственикът е длъжен да предаде кораба на наемателя по договора
за беърбоут чартър в мореходно състояние, годен за експлоатация по отношение на
корпуса, машините и оборудването, за целите на наема, предвидени в договора, а
съобразно чл. 199д, ал. 2 от КТК и за разлика от тайм-чартъра, наемателят е
този, който е длъжен да поддържа кораба в мореходно състояние за своя сметка
през целия срок, за който е сключен договора.
Всичко така казано налага извода, че при тайм-чартъра
корабособственикът е този, който има задължението да предаде кораба в състояние
годно за неговата експлоатация съобразно уговореното в договора и да поддържа
същото през цялото време на действие на същия. В тази именно насока следва да
се разглежда и задължението за снабдяване със свидетелство за годност, част от
което е и приложението удостоверяващо извършването на задължителните ежегодни
прегледи /стр. 168-171 от кориците на делото/ и който корабен документ е
задължителен по силата на чл. 81, ал. 1, т. 2 от Наредба №5. Разпоредбата на
чл. 12 от същата сочи, че в случаите, когато за корабни документи по тази
наредба се изисква ежегодна заверка, прегледът за съответствие на кораба с
изискванията се извършва не по-рано от 3 месеца преди и не по-късно от 3 месеца
след датата от годината, на която изтича срокът на валидност на документа. Детайлна
уредба на осъществяването на така наречения от страните „технически преглед“ на
кораба се съдържа в Наредба №11 от
26.04.2004 година за прегледите на корабите и корабопритежателите,
издадена от министъра на транспорта и съобщенията, обн., ДВ, бр. 52 от
18.06.2004 година, последно изменение и допълнение бр. 5 от 20.01.2015 година
/Наредба №11/. В чл. 12 от нея е регламентиран годишния преглед и по-специално
какво включва той. Редът е установен в чл. 18 от същата, като в ал. 1 е
записано, че прегледите се извършват след писмено заявление на
корабопритежателя до директора на съответната териториална дирекция на
Изпълнителна агенция „Морска администрация“, когато прегледът ще бъде извършен
в българско пристанище; изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска
администрация“, когато прегледът ще бъде извършен в чуждо пристанище;
признатата организация, в случаите по чл. 5, ал. 2 и 3; копие от заявлението се
изпраща и до Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Действително, в
текста на тази наредба е употребен термина корабопритежател, но съдът намира,
че същият следва да бъде разглеждан и неговото съдържание тълкувано в
неразривна връзка с нормите на КТК като нормативен акт от по-висока степен в
тази насока и Наредба №5, като се приеме, че в него се включват само
корабособственикът и беърбоут чартьорът,
а не и наемателят по тайм-чартъра. Това разбиране се налага при отчитане
същността на двата договора, техните характеристики, правата и задължения по
тях, разгледани от съда по-горе. Да се приеме обратното би означавало да се допусне
различно тълкуване на основните белези на едно и също правоотношение, имащо
уредба в различните аспекти в повече от един нормативен акт, а очевидно това не
би могла да бъде логиката на законодателя. Липсата изобщо на задължение за
ответника като наемател по договор за тайм-чартър прави несъстоятелно
твърдението на ищцата, че същият е бил длъжен и е следвало да поиска пълномощно
от нея, респективно подписване от нейна страна на нужните документи във връзка
с осъществяване на задължителния годишен преглед на процесния кораб. Причината
за това се корени в изразеното от съда по-горе разбиране, че задължението за
това е на ищцата в качеството и на корабособственик, което задължение тя
действително би могла да извърши чрез пълномощник, стига обаче той да приеме
тази работа.
От така казаното по-горе се налага извода, че въведеното
от ищцата в процеса твърдение, че е налице допуснато от ответника по делото
неизпълнение на негово задължение, което именно е довело до настъпването на
вреди за нея в претендирания размер е недоказано, което прави и претенцията за
обезвреда, предмет на настоящото производство неоснователна, поради което и
като такава същата следва да бъде отхвърлена. С оглед неоснователността на
главната претенция, неоснователна се явява и акцесорната такава за заплащане на
законна лихва от датата на нейното предявяване.
С оглед изрично отправеното в тази насока с отговора на исковата
молба искане и в съответствие с чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да
бъдат присъдени направените от него разноски в размер на сумата от 1505 лева. В
същата се включва единствено възнаграждението на ангажирания по делото един
адвокат. За нея са представени доказателства за плащането и в съответствие с
приложимата норма на процесуалния закон, която изисква, за да бъдат възложени в
тежест на другата страна, разноските да се реално направени.
Мотивиран от горното и на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на В.Г.Я., ЕГН **********,***
против „Ореанда“ ООД, ЕИК *********, със седалище град Царево и адрес на
управление ул. „Пенека“ №6, вх. 1, ет. 1, ап. 1, представлявано от Олексий
Волков за осъждане на ответното дружество да и заплати сумата от 32500 /тридесет
и две хиляди и петстотин лева/ лв., представляваща претърпяна от нея вреда,
изразяваща се в разликата между пълния размер на застрахователната сума, която
е могла да получи по валидно сключен между нея и трето лице - застраховател
договор за застраховка и изплатената такава по силата на сключена между тях
спогодба от 15.11.2017 година във връзка и по повод погиването на собствения и
моторен кораб Цр-473 „Мариана“, ведно със законната лихва върху претендирания
размер главница, считано от датата на предявяване на исковата претенция до
окончателното и изплащане
ОСЪЖДА В.Г.Я., ЕГН **********,*** да заплати на „Ореанда“ ООД, ЕИК *********, със
седалище град Царево и адрес на управление ул. „Пенека“ №6, вх. 1, ет. 1, ап.
1, представлявано от Олексий Волков сумата от 1505 /хиляди
петстотин и пет лева/ лв., представляваща направени от него съдебно-деловодни
разноски.
Решението е постановено при участието на „Застрахователно
акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД със седалище град София
и адрес на управление район „Триадица“, пл. „Позитано“ №5 като трето лице-помагач
на страната на ответника.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен
съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: