Решение по дело №22/2020 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 260015
Дата: 9 май 2022 г.
Съдия: Зара Ехия Иванова
Дело: 20203600900022
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

260015

град Шумен, 09.05.2022г.

         Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на седми януари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                           Окръжен съдия: Зара Иванова

 

при секретаря Т.Кавърджикова, като разгледа докладваното от окръжния съдия т.д. №22 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.266,ал.1 и чл.86,ал.1 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по предявен от „Реставрация“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Изток, ул. „====“ №7, бл. 5Б, ет.3, представлявано от В.К.Т. против Община Шумен, ЕИК *********, гр. Шумен, бул „Славянски“ №17. Твърди се, че  на 14.09.2015 г. ответникът сключил Договор №ЗОП 13-04/14.09.2015 г. с ДЗЗД „Рестбилд“, в което съдружници са ищецът и „Билдинг строй експрес“ ЕООД . Посочения Договор №ЗОП 13-04/14.09.2015 г. е сключен за извършване на „Непредвидени допълнителни СМР по договор №BG161/3.1-03/2010/027-S-16/Обособена позиция №3: Консервационни и реставрационни дейности по „Групов паметник на културата „Историческа зона старият Шумен“ (улица „Цар Освободител“, къщи „Доктор Верби“, „Братя Среброви“, „Стойка Миланова“ (Баба Райна), „Бучевинови“, в т.ч. доставка на материали, организационни и координационни дейности и процедури по приемане и въвеждане в експлоатация на обекта“, като общата стойност на договора е 141 456.50 лева без ДДС (169 747.80 лв. с ДДС). С вътрешно решение на съдружниците в ДЗЗД всички работи по договора за изработка били възложени на „Реставрация“ ЕАД, за което бил уведомен и възложителя. Твърди, че цялата възложена работа била изпълнена според уговореното. Посочено е, че  за част от СМР бил оформен Протокол – акт образец 19 от 06.11.2015 г. за извършени СМР №1 на обща стойност 104 053.18 лв. Въз основа на протокола е издадена ф-ра №17/25.08.2016 г. за сумата от 104 053.18 лв. с ДДС. По нея на 10.01.2017 г. е постъпило частично плащане в размер на сумата от 51 890 лв. Дължими са останали  52 163.18 лв. Твърди, че по фактурата се дължи и мораторна лихва за периода от 26.08.2016 г. до 01.09.2019 г. в размер на 15 967.74 лв. Твърди, че извършеното частично плащане по посочената фактура следва да се третира като признание за дължимост на сумите по фактурата. Намира, че работата следва да се счита за приета предвид нормите на ЗЗД относно договора за изработка поради наличието на Протокол – акт образец 19. Предвид изложеното моли да бъде осъден ответника да заплати 52 163, 18 лева, представляващи незаплатен остатък по фактура №17/25.08.2016г. общо за сумата от 104 053.18 лв. с ДДС, издадена за извършени СМР, описани по-горе, както и 15 967,74 лева, представляващи суми дължими като мораторни лихви върху дължимото по ф-ра №17/25.08.2016 г. за периода от 26.08.2016 г. до 01.09.2019 г., както и законната лихва върху сумите за главница от датата на Предявяване на исковата молба– 02.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумите, както и сторените по делото разноски. Прилага писмени доказателства.

В хода на делото ищецът извършва поправка на исковата молба, като посочва, че претенцията е въз основа на същия договор, за същите дейности, но фактурата за тази сума не е посочената в исковата молба №17/25.08.2016 г.,  а Фактура №17/16.09.2016г. Едновременно с посоченото извършва увеличение на акцесорния иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД , както следва : увеличава иска от сума в размер на 15 967,74 лева за сума в размер на 17 110,97 лева, за периода от 17.10.2016г. до 01.09.2019г., което е допуснато с протоколно определение от съда.

В срок е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва иска. Ответникът заявява,  ищецът е платил по процесната фактура половината от дължимата сума, а именно 52 026.59 лв. (с ДДС) по посочена от ищеца банкова сметка. *** – сумата от 52 026.59 лв. (с ДДС) били платени по изпълнително дело №20158760400404 по описа на ЧСИ с №876 на КЧСИ и район на действие -ШОС, съобразно запорно съобщение  с изх. №27017/15.12.2016 г., като вземането е предявено от друг участник в ДЗЗД „Билдинг строй експрес“ ЕООД, ЕИК *********  в размер на участието му в ДЗЗД, което е 50%. За същото вземане Община Шумен е получила и запорно съобщение с изх. №С160027-119-0008723/28.12.2016 г. от публичен изпълнител при ТД на НАП Варна. Подчертава, че извършените плащания отговарят на дяловото участие на двете дружества в ДЗЗД. Намира, че така ответникът е изпълнил задълженията си по процесния договор и по-специално по ф-ра №17/25.08.2016 г. намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени с решението на съда. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.

От името на ищеца е постъпила допълнителна искова молба (ДИМ). В последната се поддържа становището изразено в ИМ за дължимост на претендираните суми. Посочва  се обстоятелството, че извършеното плащане от страна на ответника след запор по посоченото в отговора на ИМ изпълнително дело е неправилно и извършено при нарушение на процесуални правила и нарушение на материалния закон. Твърди, че дружеството възползвало се от запора и в чиято полза е извършено плащането по изпълнителното дело - „Билдинг строй експрес“ ЕООД е нямало вземане против Община Шумен. Твърди, че ответника е следвало да възрази по полученото запорно съобщение, както и да уведоми другия съдружник в ДЗЗД. Това обаче не било сторено. Твърди, че според протокол на ОС на съдружниците в ДЗЗД от 15.09.2015г. са се договорили работите по изпълнение на процесния договор да бъдат възложени на ищеца - „Реставрация“ ЕАД. Твърди, че с нарочно писмо от 01.11.2016 г. ищеца е уведомил ответника, че изпълнението на процесния договор е извършено изцяло от „Реставрация“ ЕАД. Намира, че по този начин надлежно се установява, че второто дружество в ДЗЗД - „Билдинг строй експрес“ ЕООД няма вземане от ответника. От една страна не са верни твърденията, че са извършени две плащания в общ размер на точно 52 026.59 лв. с ДДС. Освен това намира, че никъде не е установено двамата съдружници в гражданското дружество с какъв процент разпределение на приходите участват. Твърди, че по смисъла на чл.7 и чл.8 от договора за ДЗЗД е уговорено, че разпределението на приходите се извършва конкретно във всеки отделен случай  според извършената работа с протокол на ОС на партньорите. Сочи, че не само сумите по посочената фактура №17, но и тези по фактури №18 и №19 се дължат на ищеца, тъй като цялата работа по процесния договор е изпълнена от него и това е станало по изрична договорка между съдружниците в ДЗЗД. Твърди, че за да се насочи вземане от длъжника против третото задължено лице следва да е налично изискуемо и ликвидно вземане по смисъла на чл.230, ал.1 от ДОПК., а намира, че „Билдинг строй експрес“ ЕООД няма такова вземане. В този смисъл поддържа претенцията си от ИМ.

От страна на ответника е депозиран отговор на ДИМ. В него са преповторени в много голяма степен изложението и застъпените твърдения от отговора на ИМ. Сочи се, че към ИМ е приложено като доказателство извлечение от банкова сметка ***, която е различна от посочената в процесната фактура №17/16.09.2016 г. Цитираното от ищеца плащане от 10.01.2017 г. е извършено в полза на ДЗЗД, към сметка с титуляр „Реставрация“ ЕАД. Ето защо сочи, че общината не носи отговорност за разликата между плащането получено от гражданското дружество и плащането получено от ищеца. Твърди, че платени са били точно 52 026.59 лв., които са половината от дължимата сума. Моли да бъдат отхвърлени така предявените искове. Моли на ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно и се доказва от представените писмени доказателства, че между ответника, в качеството на възложител и ДЗЗД „Рестбилд“  е сключен Договор №ЗОП 13-04/14.09.2015 г. е сключен за извършване на „Непредвидени допълнителни СМР по договор №BG161/3.1-03/2010/027-S-16/Обособена позиция №3: Консервационни и реставрационни дейности по „Групов паметник на културата „Историческа зона старият Шумен“ (улица „Цар Освободител“, къщи „Доктор Верби“, „Братя Среброви“, „Стойка Миланова“ (Баба Райна), „Бучевинови“, в т.ч. доставка на материали, организационни и координационни дейности и процедури по приемане и въвеждане в експлоатация на обекта“, (наричан за краткост Договор по ЗОП). Не е спорно, че за част извършените   СМР бил оформен Протокол – акт образец 19 от 06.11.2015 г. за извършени СМР №1 на обща стойност 104 053.18 лв. Въз основа на протокола е издадена Фактура №17/16.09.2016г. . за сумата от 104 053, 18 лева с ДДС. По нея на 10.01.2017 г. е постъпило частично плащане в размер на сумата от 52  026,59 лева.  В настоящото производство се претендира остатъкът от по тази фактура.

Ответникът не прави възражения свързани с точното изпълнение на договора. От изготвената първоначална и допълнителна ССЕ се установява, че  в счетоводството на община Шумен е осчетоводена Фактура №17/16.09.2016г., с основание „Сделка по Договор №ЗОП13-04/14.09.2015г., на обща стойност 104 053,18 лева.  На 29.12.2016г., с две платежни нареждания Община Шумен заплаща стойността на фактурата, като по сметката на ДЗЗД „Обединение Рестбилд“ постъпва сумата  52 026,59 лева и по сметка на ЧСИ Д.Златева, рег.№876 с район на действие ШОС сума в същия размер, с основание „запорно съобщение“. Описаното очертава и спорния въпрос по делото, ищецът твърди, че като е изплатил по сумата от  52 026,59 лева по сметка на ЧДИ Д.Златева, рег.№876 с район  на действие ШОС, ответникът не е платил на надлежния кредитор. Това твърдение, обосновава с обстоятелството, че по процесния договор единствен изпълнител, респ. единствен кредитор на възнаграждението по договора е съдружникът „Реставрация“ ЕАД. Заявява, че съгласно  чл.8, ал.2 и чл.9 от Договора за създаване на ДЗЗД „Обединение Рестбилд“ е предвидено, че партньорите образуват общо събрание, което се свиква всеки път, когато е необходимо да се вземе решение за съвместно участие. Конкретното разпределение на задачите между партньорите  и съответният процент на участие в печалбите се обективира в специално създаден за целта протокол. Печалбите и загубите от дейността на обединението се разпределят между отделните партньори съобразно тяхното участие, уточнено в съответния протокол по чл.8,ал.2. Твърди се, че настоящият  случай, на 15.09.2015 г.  съдружниците подписали Протокол по чл.8,ал.2 от договора за ДДЗД, според който в изпълнението на СМР по Договор №ЗОП 13-04/14.09.2015 г. ще участва само съдружникът „Реставрация“ ЕАД, който ще има право да получи цялото възнаграждение. Твърди, че Община Шумен е уведомена за посоченото решение. Поради изложеното, счита че другият съдружник „Билдинг строй експрес“ ЕООД не е имал вземане към възложителя.

Съдът намира, че ответникът е погасил надлежно задължението по Фактура №17/16.09.2016г. по следните съображения:  Договорът за гражданско дружество, който е уреден в чл. 357 и сл. ЗЗД, може да се определи като съглашение, по силата на което две или повече лица (наричани съдружници) се съгласяват да обединят своята дейност за постигането на една обща, позволена от закона, стопанска цел. Действието на договора за гражданско дружество се изразява в пораждането на определени права и задължения за съдружниците, за които в теорията се твърди, че са паралелно насочени, еднакви по съдържание, като се изтъква oще и взаимността и “несрещупоставимостта” на задълженията. Еднаквото съдържание на правата и задълженията при договора за гражданското дружество в доктрината се обяснява и с наличието на обща за всички стопанска цел. Според  чл.362 от ЗЗД, ако не е уговорено друго, печалбите и загубите се разпределят между съдружниците съразмерно с техния дял. Недействителна е уговорката за изключване на някои от съдружниците от участие в загубите или в печалбите.  Посочената разпоредба дава възможност на съдружниците  да разпределят печалбите и загубите, като съотношението следва да е извършено с изрична уговорка. В случая с Протокол по чл.8,ал.2 от договора за ДДЗД, съдружниците са взели решение печалбата да получи само съдружника „Реставрация“ ЕАД. Според съда,  доколко подобна уговорка е действителна с оглед разпоредбата на чл.362, ал.2 от ГПК е спорен.  Сключването на Договора по ЗОП от името и за сметка на ДДЗД, а изпълнението му само от единия съдружник, съответно получаване на възнаграждението само от него противоречи на същността на гражданското дружество – постигане с общи усилия на обща стопанска цел, затова според съда е недействителна, като противоречаща на посочения нормативен текст.

Ако не се възприеме горното становище, съдът намира, че дори и уговорката извършена с Протокол по чл.8,ал.2 от договора за ДДЗД да е действителна между съдружниците, тя няма действие по отношение на третото лице, в случая възложителя по Договор №ЗОП 13-04/14.09.2015 г.  При анализ на съдържанието  на договора по ЗОП  е видно, че в него липсва възпроизвеждане на уговорката отразена в Протокола по чл.8,ал.2 от Договора за ДДЗД.  Възложителят е поел задължение да плати цената по сметка на изпълнителя, т.е. ДДЗД. По делото не е изяснено дали  при възлагане на обществената поръчка е представен договора за създаване на ДДЗД, а включително и при направена от съда справка в регистъра на обществените поръчки на Община Шумен, не може да  се достигне до категоричен извод в тази насока. Дори и да се приеме, че договорът за ДДЗД е представен и възложителят е запознат със съдържанието му, от него също третите лица не могат да узнаят каква е конкретната уговорка между съдружниците  относно разпределението на възнаграждението при сключване на Договора по ЗОП. Ищецът твърди, че именно с цел да се уведоми възложителя кой е титуляр на вземането  за възнаграждението по договора по ЗОП е изпратил  на възложителя цитирания по –горе Протокол по чл.8, ал.2 от Договора за ДДЗД. Съдът намира това твърдение за недоказано.  На 03.11.2016г. от „Реставрация“ ЕАД, в Община Шумен е внесено писмо вх.№26-00-3872-001/03.11.2016г., в което дружеството заявява, че по процесния Договор по ЗОП дейностите са извършени единствено от „Реставрация“ ЕАД. Останалата част от писмото се отнася за дейности по друг договор по ЗОП. От това изявление не може да се приеме, че Община Шумен е уведомена, че плащането по договора се дължи единствено на съдружника „Реставрация“ ЕАД. За възложителя е безразлично кой е извършил дейностите по договора след като същият е сключен с ДДЗД и при липса на друга уговорка, достигнала до неговото знание, дяловете на съдружниците са равни. В заключение съдът приема, че ако се приеме, че уговорката изразена в посочения Протокола по чл.8,ал.2 от Договора за ДДЗД, че само съдружникът има право да получи възнаграждението по Договора по ЗОП е действителна, същата  не е узната от възложителя, поради което е приложима разпоредбата на чл. 75,ал.2 от ЗЗД, която предвижда, че длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. Тук е мястото да се посочи, че ищецът представя Решение, постановено по адм.д.№668/2017г. по описа на Апелативен съд-Варна, в чиито мотиви е  прието, че по процесния договор по ЗОП единствен кредитор на вземането на възнаграждение  е ищеца. Този съдебен акт не е преюдициален по отношение на настоящия правен спор. Както беше разяснено, в настоящият казус същинският спор не е кой е действителният титуляр на процесното вземане, а доколко плащането му е извършено надлежно.

Ищецът заявява и възражения  за „необосновани и извършени в противоречие с процесуални и материални правила“ действия на ответника при изпълнение на запора на процесната сума. Съдът намира, че не следва да обсъжда възраженията, т.к. са недопустими. По същество се заявява, че лицето по чието искане е направен запора няма вземане към другия съдружник „Билдинг строй експрес“ ЕООД . Ищецът не е легитимиран да брани чужди права, не се явява процесуален субституент. Поради това, дали запорът е наложен за обезпечаване или принудително изпълнение на действително съществуващи права на третото лице е без правно значение.

На последно място, въпреки липсата на подобни твърдения от ищеца, съдът намира за уместно да поясни, че съдружниците в ДДЗД не активно солидарни да получат дължимото по договора . За разлика от пасивната солидарност, активната (кредиторова) солидарност не следва от закона, а от изричното й договаряне между кредитори и длъжник, макар в съдебната практика да е възприето за допустимо извеждането й по тълкувателен път, а не единствено въз основа на ясни, безспорни, съвпадащи, изрични волеизявления на страните - кредитори и длъжник - в същия смисъл. В случая такава уговорка не се намира в Договора по ЗОП, ето защо и ищецът не е активно материално легитимиран да получи цялото възнаграждение.

По изложените съображения съдът намира, че исковете – за главницата и аксесорния за мораторна лихва се явяват изцяло неоснователни и подлежат на отхвърляне.

Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът с оглед фактическата и правна сложност на делото и  на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ определя в размер на 360 лева, което на основание чл.78,ал.3 от ГПК следва да бъде присъдено в тежест на ищеца.

         Водим от горното, съдът

 

РЕШИ :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Реставрация“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Изток, ул. „====“ №7, бл. 5Б, ет.3, представлявано от В.К.Т. срещу Община Шумен, иск по чл.266,ал.1 и чл.86,ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 52 163, 18 (петдесет и две хиляди сто шестдесет и три лева и осемнадесет стотинки) лева -незаплатен остатък по Фактура №17/16.09.2016г., издадена за извършени СМР по Договор №ЗОП 13-04/14.09.2015 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Реставрация“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Община Шумен, иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 17 110,97 (седемнадесет хиляди сто и десет лева и деветдесет и седем стотинки) лева – обезщетение по чл.86,ал.1 от ЗЗД, в размер на законната лихва върху посочената главница от 52 163,18 лева, за периода от 17.10.2016г. до 01.09.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА „Реставрация“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Община Шумен сумата 360 (триста и шестдесет )лева- деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Варненски  апелативен съд.

 

                                                                           СЪДИЯ: