Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 462 14.12.2021 год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски
Административен съд, шести състав, на втори
ноември две хиляди двадесет и първа год. в публично заседание в състав:
Председател: МИХАИЛ РУСЕВ
секретар Зорница Делчева като
разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело №568 по описа на
Административен съд Стара Загора за 2021 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.27, ал.1 от Закона за управление на средствата
от Eвропейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс.
Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и
канализация“ЕООД, представлявана от Управителя Р.Р. против Решение на Ръководителя
на управляващия орган на оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ при Министерство
на околната среда и водите от 02.09.2021 год. за определянето на обща финансова
корекция в размер на 5% от засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС
за допустими за финансиране разходи по следните договори: по OП 1 №Е-ДЗ-15/20.07.2021
год. с изпълнител „Стройконсулт БГ“ДЗЗД на стойност 1 072 400.00 лв.
без ДДС; по OП 2 №Е-ДЗ-16/21.07.2021 год. с изпълнител „Стройбул 2020 БГ“ДЗЗД
на стойност 994 500.00 лв. без ДДС; по ОП 3 №Е-ДЗ-13/26.03.2021 год. с
изпълнител „Стройконтрол ГТ“ООД на стойност 153 200.00 лв. без ДДС и по ОП
4 №Е-ДЗ-14/26.03.2021 год. с изпълнител „ТТ консулт“ДЗЗД на стойност 125 600.00
лв. без ДДС.
Според
жалбоподателят, не е налице ограничителен критерий за
подбор, представляващ нарушение на чл.2, ал.2 във връзка с чл.59, ал.2 от ЗОП,
поради което не е налице нередност по смисъла на закона. В
обявлението за обществената поръчка е поставено условието участникът да има
валидна застраховка „Професионална отговорност“, съгласно чл.171, ал.1 от ЗУТ
за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и за упражняване на строителен
надзор или еквивалентна за участник – чуждестранно лице, съгласно
законодателството на държавата, в която е установен с минимална застрахователна
сума съгласна чл.5, ал.3 и ал.4 от Наредбата за условията и реда за
задължително застраховане в проектирането и строителството – като за четирите
обособени позиции и изискана такава застраховка за строежи първа категория.
Това изискване е съобразено с разпоредбата на чл.2, чл.59 и чл.61 от ЗОП. Всяка
една от позициите има отделни обекти, като при определянето на необходимата
застраховка се е имало в предвид, най-високата категория строеж на който и да е
от обектите по съответната позиция. Така например по ОП 1 са включени три
обекта, като първите два са от втора категория, а третият е първа категория; по
ОП 2 са включени също три обекта, като за позиция 4 и 6 е издадено разрешение
за строеж от първа категория, а за обект 5 категорията е втора; по ОП 3 са
включени два обекта, като обект 7 е втора категория , а обект 8 – първа; по ОП 4 са включени три обекта, като само
обект 9 е втора категория строеж, докато обекти 10 и 11 са първа категория.
Излага доводи, че не правилно е прието от УО, че такава застраховка следва да
се изиска едва на етап сключване на договора, а не на етап оферти. Съдената
практика е трайна в тази насока, че това изискване за застраховка е критерий за
подбор на участниците, а не към изпълнителя на обществената поръчка. Въз основа
на това, моли да се приеме, че не е налице въобще допуснато нарушение. Излага
оплаквания, че санкцията е наложена без да е налице реална вреда на бюджета,
като в решението не са изложени и мотиви защо е приложен пропорционалният метод
при определяне на корекцията. Оспореното решение не отговаря на изискванията за
форма, тъй като не е посочена конкретен размер на наложената финансова
корекция. Направено искане за отмяна на решинието като
незаконосъобразно и присъждане на направените разноски по делото, включващи
заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение. В
съдебно заседание се представлява от адв. П..
Ответникът Ръководителят на УО
към ОП „Околна среда 2014-2020“
към Министерство
на околната среда и водите гр. София, оспорва жалбата като неоснователна и претендира
направените разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение. Становището
за неоснователност на жалбата се съдържа в представената молба от процесуалния
представител юриск. Д..
След като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 15.10.2019 год. е сключен административен договор с
рег. №Д-34-101 /лист 452-499/ за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма
„Околна среда 2014-2020 год.”, съфинансирана от европейския фонд за регионално
развитие и от кохезионния фонд на европейският съюз по процедура чрез директно
предоставяне BG BG16M1OP002-1.016 „Изграждане на В и К инфраструктура“, на конкретен
бенефициент „Водоснабдяване и канализация“ЕООД Стара Загора, със страни Министъра
на околната среда и водите, като Ръководител на Управляващият орган на ОПОС
2014-2020 год. и „Водоснабдяване и канализация“ЕООД, в качеството й на
бенефициент. Общата стойност на договора е в размер на 121 996 236.26
лв., от които 76 217 148.61 лв. от Кохезионният фонд;
13 450 085.04 лв. национално съфинансиране от държавният бюджет на
Република България; 11 996 296.57 лв. собствен принос на бенефициента
и 20 332 706.04 лв. недопустими разходи. В
изпълнение на този договор е проведена процедура с предмет „Упражняване на независим строителен надзор и оценка на съответствието
на инвестиционния проект и изпълняване функциите на Инженер пo ЗУT за обекти по проект „Изграждане на ВиК
инфраструктура на
обособената територия, обслужвана or BuK EOOД - Стара Загора“, по четири обособени позиции: OП
1„ Стара Загора (обекти 1,2 и 3)“, ОП 2 ,,Казанлък
(обекти 4, 5 и 6)“, OП 3 „Чирпан (обекти 7 и 8)“ и OП 4 ,,Раднево
(обекти 9, 10 и 11)“. Документацията по
провеждането на процедурата е приложена по делото в цялост: от решението за
откриването на процедурата, обявяването й, документацията по процедурата,
назначаването на комисията за разглеждането на постъпилите оферти, протоколите
от заседанията на комисията, доклада на комисията за извършената от нея работа
и с предложение за спечелилите процедурата и решението за спечелилият търга.
Предмет на настоящето дело са сключените договори по проведената процедура.
При извършен последващ контрол по законосъобразност на проведената
процедура и сключените въз основа на нея договори, са установени нарушения с
финансов ефект, които са отразени в писмо за последващ контрол
изх.№1-016-0013-2-785/11.08.2021 год. на В.К. – Ръководител на УО на ОПОС 2014
– 2020 год., връчено чрез ИСУН на 12.08.2021 год. /лист 26-30 от делото/. Констатираните
нарушения са както следва:
·
Нарушение по чл.2, ал.2 във
връзка с чл.59, ал.2 от ЗОП, поради заложено изискване към кандидатите да
притежават задължителна застраховка „Професионална отговорност“ съгласно чл.171,
ал.1 от ЗУТ за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и за
упражняване на строителен надзор или еквивалентна за участник – чуждестранно
лице, съгласно законодателството на държавата, в която е установен с минимална
застрахователна сума съгласна чл.5, ал.3 и ал.4 от Наредбата за условията и
реда за задължително застраховане в проектирането и строителството. Нарушението представлява нередност по т.11, б.“б“ от
Приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности,
представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните
показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ.
·
Нарушение на чл.112, ал.1,
т.2, чл.64, ал.1, т.6 във връзка с чл.112, ал.2, т.2 от ЗОП, касаещо обособена
позиция №3, тъй като участникът не е представил всички доказателства за
съответствие с критериите за подбор, а именно – не е представил документи,
които доказват професионалната компетентност на лицата. Така установеното
нарушение е квалифицирано като нарушение по т.14от Приложение №1 към чл.2, ал.1
от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване
на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на
финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ.
·
Нарушение по чл.112, ал.1,
т.2, чл.64, ал.1, т.2 във връзка с чл.112, ал.2, т.2 от ЗОП, касаещо обособена
позиция №4 тъй като участникът не е представил всички доказателства за
съответствие с критериите за подбор, а именно – не е представил документи,
които доказват наличие на застраховка „Професионална отговорност“. Така
установеното нарушение е квалифицирано като нарушение по т.14 от Приложение №1
към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи
основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за
определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ.
По повод на установените нарушения е подадено и възражение
по реда на чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ, от страна на „Водоснабдяване и
канализация“ЕООД Стара Загора с изх.№ОПОС-82/23.08.2021 год. изпратено по ИСУН
/лист 31-34/. След разглеждане на възраженията, ръководителят на УО на ОПОС е
постановил Решението си от 02.09.2021 год., за определяне на финансова корекция
в размер на 5% от разходите, признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране
по ОПОС 2014 – 2020, представляващи средства от ЕСИФ, по смисъла на чл.1, ал.2
от ЗУСЕСИФ по сключените договори по обособена позиция 1 №Е-ДЗ-15/20.07.2021
год. с изпълнител „Стройконсулт БГ“Д33Д, на стойност 1 072 400.00 лв. без
ДДС, договор по обособена позиция 2 №Е-Д3-16/21.07.2021 год. с изпълнител „Стройбул
2020“ДЗЗД, на стойност 994 500.00 лв. без ДДC, по договор по обособена
позиция 3 №Е-Д3-13/26.03.2021 год. с изпълнител „Стройконтрол ГТ“ДЗЗД, на
стойност 153 200.00 лв. без ДДC и по
договор по обособена позиция 4 №Е-Д3-14/26.03.2021 год. с изпълнител „ТТ
консулт“ДЗЗД, на стойност 126 650.00
лв. без ДДC /лист 17-25 от делото/. След обстоен преглед на представеното
възражение, УО приема, че не са налице нарушение по чл.112, ал.1, т.2 във
връзка с чл.64, ал.1, т.6 във връзка с чл.112, ал.2, т.2 от ЗОП касаещо
обособена позиция №3 и нарушение по чл.112, ал.1, т.2 във връзка с чл.62, ал.1,
т.2 във връзка с чл.112, ал.2, т.2 от ЗОП касаещо обособена позиция №4. Така постановеното решение е изпратено чрез
ИСУН на 02.09.2021 год. с писмо изх.№1-016-0013-2-844/02.09.2021 год. /лист 16
от делото/.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Решението е било
получено от страна на жалбоподателят на 02.09.2021 год., а жалбата е изпратена
на 14.09.2021 год. по ИСУН, а е входирана в деловодството на Министерство на
околната среда и водите на 15.09.2021 год. В оспореното писмо е посочено изрично,
че същото подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кого. С оглед на
гореизложеното, съдът приеме, че жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1
от АПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.73, ал.4 от
ЗУСЕСИФ, от надлежна страна, при наличието на правен интерес от оспорване и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна, по
следните съображения:
Видно от представените писмени доказателства от страна на
ответника /в приложеният диск/, според настоящият състав, оспореното писмо е
издадено от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.2 от УП на
МОСВ /изм. и доп. ДВ, бр.80 от 6 октомври 2017 год./, Главна дирекция „Оперативна
програма „Околна среда“ изпълнява функциите на Управляващ орган на Оперативна
програма „Околна среда“ за програмните периоди на Кохезионната политика на ЕС и
всички произтичащи от това задължения и отговорности съгласно регламентите на
Европейския съюз, Кохезионния фонд и Структурните фондове, в т.ч /т.12/ верифицира
извършените разходи от бенефициентите - действително извършени и в съответствие
с правилата на Общността и на страната. Главна дирекция Оперативна програма „Околна
среда“ се ръководи от Главен директор, който е и ръководител на оперативната
програма. По делото са представена заповед на Министъра на околната среда и
водите, от които се установява компетентността на лицето В.К. - главен директор
на ГД“ОПОС“ в МОСВ и която е определена за Ръководител на УО на оперативна
програма „Околна среда 2014 – 2020“.
При издаването на решението са спазени процесуалните
правила предвидени в ЗУСЕСИФ. За установената нередност е уведомен жалбоподателя,
същият в посоченият срок е депозирал своите възражения, а едномесечният срок по
чл.73, ал.3 от ЗУСЕСИФ е издадено и
оспореното решение, в което са обсъдени подробно направените възражения.
На основание чл.168, ал.1 от АПК,
съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия,
а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК.
Настоящият съдебен състав намира, че
оспореният акт е законосъобразен, като издаден
при спазването на установената от законодателя форма.
Оспорваното решение е издадено и в исканата
от закона писмена форма - чл.59, ал. 2 от АПК във вр. с чл.73, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ. От формална страна актът съдържа фактически и правни основания с оглед
на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Като фактическо основание за
издаване на акта са посочени констатиране на нередовности по проведена
обществена поръчка с предмет „Упражняване на
независим строителен надзор и оценка на съответствието на инвестиционния проект
и изпълняване функциите на Инженер по ЗУT за обекти по проект „Изграждане на
ВиК инфраструктура на обособената територия, обслужвана от „B и K“EOOД - Стара
Загора, по четири обособени позиции: OП 1 „Стара Загора (обекти 1,2 и 3)“, ОП 2
,,Казанлък (обекти 4, 5 и 6)“, OП 3 „Чирпан (обекти 7 и 8)“ и OП 4 ,,Раднево
(обекти 9, 10 и 11)“Подробно в решението на ответника са изложени констатираните
факти от процедурата по провеждане на поръчката, както и конкретните
обстоятелства, които са приети като нередовности. Като правно основание за
налагане на финансовата корекция е посочен чл.73 от ЗУСЕСИФ.
Нарушенията, представляващи такива по Закона за
обществените поръчки, констатирани от одитния орган са допуснати при
провеждането на процедурата и се изразяват в следното:
Като нарушения са посочени разпоредбите на чл.2, ал.2 от
ЗОП и чл.59, ал.2 от същия закон.
Съдебната практика е наложила разбирането, че всеки един
възложител на обществена поръчка има оперативна самостоятелност да постави
определени изисквания към участниците, която обаче оперативна самостоятелност
не е безгранична. Тя е ограничена от изискванията на законовите изисквания на чл.2,
ал.2 и чл.59, ал.2 от ЗОП. Възложителят няма право да ограничава конкуренцията
чрез включване на условия и изисквания, които дават необосновано предимство или
необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществената поръчка
и които не са съобразени с нейния предмет, стойност, сложност, количество или
обем. С оглед на това границите на оперативната самостоятелност на възложителя
при определяне на критериите за подбор са от една страна, определени в чл.59,
ал.1 от ЗОП като сфера, до която се отнасят, от друга - в чл.59, ал.2 от ЗОП,
като съдържание с оглед на изискването да бъдат ограничени до тези, които са
необходими за установяване на възможността за изпълнение на поръчката при
съобразяване с нейния предмет, стойност, обем и сложност, и от трета – с оглед
на изискванията на чл.2, ал.2 от ЗОП. Горното изисква преценката за
законосъобразност на критериите за подбор, а с оглед на това и за наличието на
нарушение, да бъде направена при отчитане на тези изисквания за упражняване на
правото на възложителя да определи критерии за подбор, които да му гарантират в
най-пълна степен искания начин на изпълнение на поръчката.
В конкретния случай, жалбоподателят е провел обществена
поръчка по четири обособени позиции, като всяка една позиция има няколко обекта
за изпълнение. Критерии за това разделяне е териториалното местоположение на
обектите. Безспорно е също така, че обектите във всяка една обособена позиция,
са квалифицирани като строежи различни категории. Така например по обособена
позиция 1 са издадени три разрешения за строеж от Главния архитект на Община
Стара Загора, като първите два обекта са втора категория строеж, а третия обект
– първа категория. В обособена позиция 2 са издадени две разрешения за строеж –
едно от Главния архитект на Община Казанлък и едно от Областния управител на
област Стара Загора, като и двете разрешения обектите са определени като
строежи от първа категория, а по отношение на третия обект е налице подадена
обяснителна записка, съгласно която обекта ще е строеж втора категория. В
обособена позиция 3 са включени два обекта, за които са издадени и съответните
разрешения от Главния архитект на Община Чирпан, в които единия обект е
определен като строеж втора категория, а другия – като първа, както и по
обособена позиция 4 – три разрешения за строеж – две от главния архитект на
Община Раднево – първа и втора категория и от Главния архитект на Община Стара
Загора – първа категория. Така изложените факти и обстоятелства предполагат, че
изпълнителят на всяка една от тези позиции следва да притежава задължителна
застраховка „Професионална компетентност“ за строежи първа категория, тъй като
във всяка една от четирите позиции е налице обект, определен като такъв от
първа категория.
Основният спорен момент по делото, е кога е следвало да
се изисква тази застраховка – при подаването на документите или при сключването
на договора.
Безспорно е, с оглед на изискването на чл.171, ал.1 от ЗУТ, че лицето, упражняващо
строителен надзор, което ще извършва дейността, предмет на процесната
обществена поръчка, трябва да има застраховка за професионална отговорност.
Безспорно е също, че с оглед на изричната разпоредба на чл.171а, ал.1 ЗУТ от
тези лица, когато са лица на държава членка, не се изисква застраховка за професионална
отговорност по чл.171, ал.1 ЗУТ, ако са
предоставили еквивалентна застраховка за професионална отговорност или гаранция
в друга държава членка. Т. е. самият закон, в двете последователни
взаимосвързани разпоредби, изрично изисква при поставяне на задължително
условие за застраховка за професионална отговорност задължително да се
предвижда и еквивалент. Това изискване е спазено от бенефициера. Видно от
обявеното в документацията условие, възложителят не е изключил потенциално участие
на чуждестранни лица и, поставяйки изискването по чл.171 от ЗУТ, е посочил „или аналогичен
документ“. Видно от гореизложеното, се налага извод, че така поставен,
критерият за подбор не стеснява кръга на потенциалните участници, поради което
предвиденото в документацията изискване не се явява ограничаващо. Законовата
разпоредба е императивна, поради което и съответно кандидата за да е в
състояние да изпълни обществената поръчка и въобще да има качеството на лице
упражняващо надзор за съответната категория строежи, е необходимо да притежава
и съответната задължителна застраховка. Всичко това предполага, че за да може
съответния кандидат за обществената поръчка да участва в самата процедура е
необходимо да отговаря на законовите изисквания на чл.171 от ЗУТ. Т.е. касае се
за условия за допустимост за участие в обществената поръчка, а не като условия
за нейното изпълнение. Тази задължителна застраховка е със срок от една година
и е задължителна за да се упражнява съответната дейност по надзор на строежите.
Тази застраховка не се сключва с оглед на конкретния строеж и да се отнася само
за него, а намира действие по отношение на всички строежи върху които упражнява
надзор лицето, в рамките на срока на договора.
Въз основа на гореизложеното съдът, намира, че посоченото
нарушение не е осъществено, поради което и поведението на жалбоподателят не
може да се квалифицира, като нередности, визирани в т.11, б.“б“ от Приложение
№1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи
основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за
определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ. Оспореното
решение в тази си част е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
Съгласно чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се
определя по основание и по размер. Основанията за налагане на финансова
корекция са установени в чл.70, ал.1 от ЗУСЕСИФ. Съгласно тази норма Финансова
подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез
извършване на финансова корекция на изрично посочени основания, като т.11
предвижда като такова нередност, съставляваща: 1.нарушение на правилата за
определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или
бездействие 2.от страна на бенефициента, 3.което има или би имало за последица
нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. „Нередност“ по смисъла на чл.2(36)
Регламент №1303/2013 (съответно чл.2,(7) Регламент №1083/2006 с оглед на
чл.152,(1) Регламент № 1303/2013), означава всяко нарушение на правото на Съюза
или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба,
произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в
прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или
би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване
на неправомерен разход в бюджета на Съюза.
Съгласно чл.70, ал.2 от ЗУСЕСИФ нередностите по т.9 се
посочват в акт на Министерския съвет. Такъв акт е Наредбата за посочване на
нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и
процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на
Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове, с която Министерският съвет е определил основните категории нарушения,
за които се налагат финансови корекции - чл. 2, ал.1 и Приложението към него.
По силата на чл.1 от Наредбата с нея се посочват както случаите на нередности,
съставляващи нарушения на приложимото право, извършени чрез действия или
бездействия от бенефициента, които имат или биха имали за последица нанасянето
на вреда на средства от ЕСИФ и които представляват основания за извършване на
финансова корекция по ЗУСЕСИФ, така и минималните и максималните стойности на
процентните показатели на финансовите корекции, определяни за нередности на
основание чл.70, ал.1, т.1–9 от ЗУСЕСИФ.
Предвид посоченото по-горе, съдът приема, че именно
Наредбата е актът който определя видовете нередности по ЗУСЕСИФ.
На първо място следва да се посочи, че съгласно чл. 143
(1) от Регламент (ЕС) №1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за
определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално
развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и
рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално
развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за
морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) №1083/2006 на Съвета,
държавите членки носят отговорност за разследването на нередностите и за
извършването на необходимите финансови корекции и възстановяването на дължимите
суми. Дефиницията за нередност е дадена в чл.2, т.36 от цитирания Регламент,
според която това е всяко нарушение на правото на Съюза или на националното
право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или
бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските
структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица
нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход
в бюджета на Съюза. Чл.2, т.37 определя като „икономически оператор“ всяко
физическо или юридическо лице или друг субект, които участват в изпълнението на
помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове, с изключение на
държава-членка, която упражнява правомощията си като публичен орган. Доколкото
в случая „Водоснабдяване и канализация“ЕООД участва като бенефициер в изпълнението
на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове, същата несъмнено
се явява икономически оператор, който може да бъде субект на извършена
нередност по смисъла на чл.2, т.36 от Регламент 1303/2013 год.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че не е налице
нередност, представляваща основание за извършване на финансова корекция по
смисъла на чл. 70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ.
Доколкото съдът намира, че на са налице посочените
нередности по смисъла на Наредбата, то не следва да се обсъжда и съответно
приложеният пропорционален метод за определяне на финансовата корекция. Ако и
обаче да е налице посочената в оспореното решение нередност, касаеща изискваната
задължителна застраховка „Професионална отговорност“, то съдът намира, че
същият правилно е приложен, доколкото липсва конкретно финансово изражение на
тази нередност.
Що се отнася до оплакването за не посочване на конкретен
размер на наложената финансова корекция, съдът не споделя изложеното в жалбата.
В решението е посочен конкретно основата въз основа на която ще се изчисли
финансовата корекция – допустимите за финансиране средства от ЕСИФ, което
съответства на материалният закон и която основа ще се определи на по-късен
етап от изпълнението на договора.
От двете страни е направено искане за присъждане на
направените по делото разноски. При този изход на делото, съдът намира за
основателно това на жалбоподателят. Същите възлизат на 827.58 лв.
- заплатена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно
приложеният анекс към договор за правна защита и съдействие от 01.07.2020 год.
в размер на 3 564.00 лв. без ДДС или 4 276.80 лв. с ДДС.
Направеното от
ответника възражение за прекомерност на
договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е
неоснователно,
тъй като минималното предвидено адвокатско възнаграждение за административни
дела с
материален интерес, съгласно чл.8, ал.1,
т.5 от Наредба №1 от 9.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 3 564.00 лв., а съгласно §2а
от ДР на Наредба №1, върху така определеното възнаграждение се начислява и
съответното ДДС за адвокати, които са регистрирани по ЗДДС. В конкретния
случай, за предоставената правна защита е издадена фактура №132/13.10.2021 год., от която е
видно, че адв. В.П.
е регистриран по ЗДДС, поради което се дължи и начисляването на съответния
данък.
По тези съображения и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Водоснабдяване и канализация“ЕООД,
представлявана от Управителя Р.Р., Решение на Ръководителя на оперативна
програма „Околна среда 2014-2020“ от 02.09.2021 год. за определянето на обща
финансова корекция в размер на 5% от засегнатите от нарушението и признати от
УО на ОПОС за допустими за финансиране разходи по договори: по OП 1
№Е-ДЗ-15/20.07.2021 год. с изпълнител „Стройконсулт БГ“ДЗЗД на стойност
1 072 400.00 лв. без ДДС; по OП 2 №Е-ДЗ-16/21.07.2021 год. с
изпълнител „Стройбул 2020 БГ“ДЗЗД на стойност 994 500.00 лв. без ДДС; по
ОП 3 №Е-ДЗ-13/26.03.2021 год. с изпълнител „Стройконтрол ГТ“ООД на стойност
153 200.00 лв. без ДДС и по ОП 4 №Е-ДЗ-14/26.03.2021 год. с изпълнител „ТТ
консулт“ДЗЗД на стойност 125 600.00 лв. без ДДС, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Министерство на околната среда
и водите гр. София, ЕИК ********* и с адрес гр. София 1000, район Оборище,
бул.“Княгиня Мария Луиза“№22 да заплати на „Водоснабдяване
и канализация“ЕООД, ЕИК *********, представлявана от Управителя Р.Р. и
със седалище и е адрес на управление гр. Стара Загора, ул.“Христо Ботев“№62 сумата 5 104.38 /пет хиляди
сто и четири лв. и 38 ст./ лева, представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: