Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София,03.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на двадесет и пети юни, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното от съдия
Станимира Иванова въззивно гр. дело № 7204 по описа за 2019г. на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение
№ 7799/10.01.209г. по гр.д.
№ 87606 по описа за 2017г. на
Софийски районен съд, 90-ти състав е
признато за установено по предявени с искова молба вх. №
2031519/14.12.2017г. отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 124 вр. с чл. 439 от ГПК, че Д. В.С., ЕГН********** не дължи на К.Ф.“ЕООД, ЕИК *********, поради
погасяване по давност на суми, за
които е издаден изпълнителен лист на
18.11.2005г. по гр.д. № 7078/2005г. на СРС, както следва: сумата от 7263,36лв., представляващи законна лихва
за забава на плащането на главницата от
6573,89лв. договор за потребителски кредит № 424/12.07.2004г. по за периода от 22.07.2005г. до 17.11.2014г.; сумата от 482,69лв., представляващи просрочена лихва за периода от 10.02.2005г. до 21.07.2005г., като неоснователни са отхвърлени
исковете за сумата от 6573,89лв.
представляващи главница по договор за потребителски кредит № 424/12.07.2004г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 17.11.2014г. до изплащането
й; сумата от 211,69лв.
разноски по делото, като К.Ф.“ЕООД е осъдено да заплати на адв. П.М. сумата от 529,08лв. възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв., К.Ф.“ЕООД е
осъдено да заплати по сметка на СРС държавна такса от 653,49лв.
С Определение № 55121/01.03.2019г. по гр.д. №
87606 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 90-ти състав е
отхвърлена молба за изменение на решението в частта за разноските присъдени на адв. М. като и за
поправка на очевидна фактическа греша в решението в частта за размер на уважен
иск.
Срещу така
постановено решение са депозирани:
1.въззивна жалба вх.№ 5021281/08.02.2019г. по регистъра на СРС депозирана от ищеца Д. В.С.,
ЕГН********** с адрес за призоваване: адв. П.М.,*** в
частта, с която исковете са отхвърлени. Навела е твърдения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон. Посочила е, че срокът на погасяване на всички вземания по
изпълнителния лист е 3 години, защото те били периодични, неправилно районният
съд приел, че последното изпълнително действие било от 17.11.2014г.,
твърденията й по делото били, че такова е извършено за последно на
16.02.2012г. и това бил моментът от
погасителната давност. Отделно с прекратяване на изпълнителното дело на
основание на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК всички действия по изпълнителното дело от 2006г. били
обезсилени по право и с обратна сила, поради което и те не били прекъснали или
спрели погасителната давност, в този
смисъл било т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д. №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Така погасителната давност следвало да се определи от
издаването на изпълнителния лист от 08.11.2005г. Посочила е, че към момента
дори да се приеме, че погасителната давност за главницата по договора за кредит
е 5 години, то и при тази хипотеза задълженията били погасени по давност. Искала
да се признае че не дължи сумите п отношение на всички, притежаващи права по
изпълнителния лист, а не само по отношение на цесионера.
В нарушение на правилата на чл. 133 от ГПК били приети възраженията на
ответника направени след изтичане на срока
за отговор на исковата молба. Претендирала е разноски . Процесуалният й
представител е претендирал възнаграждение.
Въззиваемият-ответник по исковете - К.Ф.“ЕООД, ЕИК ********* със съдебен адрес: адв. И.К.,*** е оспорил жалбата. Посочил е, че решението в
тази част било правилно. Възраженията ги
направил в срок и правилно били разгледани от районния съд. Ищецът бил признал
че на 17.11.2014г. било извършено валидно изпълнително действие по изпълнителното
дело.
2. въззивна жалба вх. № 5015543/31.01.2019г. от ответника по
исковете К.Ф.“ЕООД, ЕИК ********* в
частта, в която исковете са уважени. Изложило е
съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочило е, че всички
вземания по изпълнителния лист се погасявали с 5-годишна давност. Лихвите били
за всеки ден и след като не е погасена по давност главницата, то не е погасена
по давност и лихвата. Правото на лихва не било зависимо от действията по
принудително събиране. Отделно, вземанията били установени с влезли в сила
съдебни решения по дело 4588/2012г. на СРС, решение на СГС и на ВКС, поради което
и на това основание погасителна давност била 5 години, този срок на
погасителната давност не бил изтекъл. По време на съдебния процес срок на
погасителна давност не бил текъл. Претендирало е разноски.
Въззиваемият-ищец Д. В.С., ЕГН********** е оспорила жалбата.
Посочила е , че решението в тази част било правилно. Всички действия по
изпълнителното дело били обезсилени с прекратяването му. Срокът за
погасителната давност за лихвите бил 3 години. В срока за отговор на исковата
молба ответникът не бил направил възражения и не можело да ги въвежда след това
по делото. Процесуалният й представител е претендирал възнаграждение.
Срещу Определението
от 01.03.2019г. е депозирана жалба вх. №
5057815/02.04.2019г. от ищеца Д. В.С., ЕГН **********. Посочила е, че при
определяне на размер на лихва за която иск е уважен районният съд е допуснал
техническа грешка и вместо да я поправил по молбата по чл. 247 от ГПК на сума
от 9266,36лв. определена с калкулатор на НАП, неправилно е отхвърлил молбата.
Това водело и до неправилност на определението в частта по чл. 248 от ГПК,
размер на възнаграждението за адвоката следвало да бъде съобразно сумата от
9266,36лв. като следвало и да се начисли ДДС, защото адвокат бил регистриран по
ЗДДС. Претендирал е разноски. Процесуалният й представител е претендирал
възнаграждение.
Ответникът
по жалбата К.Ф.“ЕООД, ЕИК *********
в предоставения срок я е оспорил. Посочил е, че определението е правилно.
Нямало основание за поправка на очевидна фактическа грешка в решението.
Претендирало е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2031519/14.12.2017г.,
уточнена с молба от 01.03.2018г. и от 15.03.2018г. на Д. В.С., ЕГН********** не дължи на К.Ф.“ЕООД,
ЕИК *********, с която е поискала от съда на основание на чл. 124 вр. с чл. 439 от ГПК да
признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи заплащане
поради погасяване по давност на сумите, за които е издаден на 18.11.2005г.
изпълнителен лист по гр.д. №
07078/2005г. на Софийски районен
съд, както следва: сумата от 6573,89лв.,
представляващи главница по договор за потребителски кредит № 424/12.07.2004г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 22.07.2005г. до изплащането й, която за периода от 22.07.2005г. до 17.ІІ.2017г. е в размер на 9266,36лв; сумата от 482,69лв., представляващи просрочена лихва за периода от
10.02.2005г. до 21.07.2005г.; разноски по делото от 211,69лв. Посочила е, че срокът на
погасяване на всички вземания по изпълнителния лист е 3 години, защото
те били периодични, последното валидно изпълнително действие било от 16.02.2012г., след отмяна на спиране на изпълнителното
дело от 17.11.2014г. нямало пречки да се
инициират изпълнителни действия от взискателя, това
не било направено, изпълнително дело било прекратено и така задълженията й били
погасени по давност. С прекратяване на изпълнителното дело на основание на чл.
433, ал.1, т. 8 от ГПК всички действия
по изпълнителното дело от 2006г. били обезсилени по право и с обратна
сила, поради което и те не били прекъснали или спрели погасителната
давност, в този смисъл било т. 10 от ТР
№ 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС. Посочила е, че към момента дори да се приеме, че погасителната давност за
главницата по договора за кредит е 5 години, то и при тази хипотеза
задълженията били погасени по давност. Посочил е, че с влезли в сила решения по
дело 4588/2012г. на СРС и дело №
17334/2014г. на СГС отрицателните установителни
искове били отхвърлени, защото към онзи момент срока на погасителната давност
не бил изтекъл, решението било влязло в сила на 25.07.2014г. С влязло в сила на
17.11.2014г. определение било отменено определението, с което изпълнителното
дело било спряно и от този момент нямало пречка за взискателя
да предприема действия. Вземането било по договор за банков кредит с ТБ „Биохим“ правоприемник на която било Уникредит Булбанк“АД, с договор за цесия вземанията били
прехвърлени на К.Ф.“ЕООД.Претендирала е разноски, процесуалният й представил е
претендирал възнаграждение на основание
на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Ответникът К.Ф.“ЕООД, ЕИК ********* в
предоставения срок за отговор нее изразил становище. След срока за отговор е
оспорил исковете. Посочил е с решенията от 2013г., 2014г., 2016г. вземанията био
установено че съществуват, поради което и срока за погасителната давност за тях
бил 5 години. Началният момент на тази давност бил 17.11.2014г. и не бил изтекъл Прекратяването на изпълнителното
дело на основание на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК
не водело до погасяване на материалното право и до правото на
принудително изпълнение, нямало пречка след това да се инициира друго
принудително изпълнение.
По делото е
приет неоспорен от страните изпълнителен
лист, издаден на 18.11.2005г. по гр.д.
№ 07078/2005г. на Софийски районен съд, с който Д. В.С.,
ЕГН********** е осъдена да заплати на Ейч ви би Банк Биохим“ АД сумите, както следва: сумата от 6573,89лв. представляващи главница по договор за потребителски
кредит № 424/12.07.2004г., ведно със законната лихва върху тази сума от 17.11.2014г. до изплащането й, която за
периода от 22.07.2005г. до 17.02.2017г.
е в размер на 9266,36лв; сумата от 482,69лв., представляващи просрочена лихва за периода от
10.02.2005г. до 21.07.2005г.; разноски по делото от 211,69лв. На гърба на изпълнителния лист са направени отбелязвания
за събрани суми през 2012г., както и че на 08.12.2017г.
е прекратено на основание на чл.
433, ал.1, т. 8 от ГПК и последно изпълнително действие от 17.11.2014г.
По делото е
приета неоспорена от страните служебна бележка, постановление от 08.12.2017г., издадени по
изпълнително дело № 20573/2006г. по описа на ДСИ, 3 отд,
13-ти уч. , съгласно която изпълнителното дело е
образувано за събиране на суми по изпълнителен лист, издаден на 18.11.2005г. по гр.д. № 07078/2005г.
на Софийски районен съд, по договор за цесия вземанията били придобити
от К.Ф.“ЕООД, ЕИК *********и той бил
конституиран като взискател по делото, на 16.02.2012г. била депозирана молба
от взискателя за налагане запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника и такъв бил наложен, тогава било отхвърлено искането
на длъжника да плаща по 25лв. месечно, на 02.07.2013г.
изпълнението било спряно по наложена обезпечителна мярка с определение по дело
на СРС, 124-ти състав, на 04.12.2017г. била депозирана молба от длъжника за
прекратяване на делото с представено определение от 10.10.2014г.
на СРС, 124-ти състав , влязло в сила на 17.11.2014г.
с което спирането на изпълнителното дело било отменено, на 08.12.2017г.
производството по изпълнителното дело било прекратено на основание на чл. 433,
ал.1, т. 8 от ГПК поради непредприемане на действия считано от 17.11.2014г.
По делото са
приети Решение от 01.08.2013г. по дело № 4588/2012г. на СРС, Решение № 5642/25.07.2014г. по дело № 17334/2013г. на
СГС, с които са отхвърлени с влязло в сила съдебно решение отрицателни установителни искове на Д. В.С., ЕГН********** срещу К.Ф.“ЕООД, с основание на чл. 124 вр. с чл. 439 от ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника че ищецът не му дължи заплащане поради погасяване по давност на сумите, за които е
издаден на 18.11.2005г. изпълнителен лист по гр.д. № 07078/2005г.
на Софийски районен съд, както следва: сумата от 6573,89лв. представляващи главница по договор за потребителски
кредит № 424/12.07.2004г., лихва от
919,11лв. към 10.09.2012г.
Прието е
Решение от 05.07.2016г. по дело № 3298/2015г. на ВКС с което е отхвърлена молба
на Д.С. за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 5642/25.07.2014г. по
дело № 17334/2013г. на СГС.
По делото е
прието определение от 10.10.2014г. по дело №
4588/2012г. на СРС с отбелязване че е
влязло в сила на 17.11.2014г. с което е отменено допуснатото с определение от
15.04.2013г. и от 28.05.2013г. обезпечение на исковете Д. В.С., ЕГН********** срещу К.Ф.“ЕООД чрез спиране
на изпълнението по изпълнително дело № 20573/2006г. по описа на ДСИ, 3 отд, 13-ти уч.
По делото е
представено съобщение от 06.03.2020г. по изпълнително дело № 20209210400238 по
описа на ЧСИ С.П.рег. № 921 на КЧСИ, съгласно което изпълнителното дело е образувано по молба на К.Ф.“ЕООД, ЕИК *********, срещу Д. В.С.,
ЕГН********** за събиране на суми по изпълнителен лист от 18.11.2005г. издаден по гр.д. №
7078/2005г. на СРС: сумата от 6573,89лв.
представляващи главница по договор за потребителски кредит № 424/12.07.2004г.;
сумата от 10 823,97лв., представляващи
просрочена лихва за плащането на главницата за периода от 22.07.2005г. до
20.03.2020г.; сумата от 482,69лв., представляващи просрочена
лихва за периода от 10.02.2005г. до 21.07.2005г.; разноски по делото от 211,69лв; както и разноски по
изпълнението.
Приет е
договор за потребителски кредит от
12.07.2004г., съгласно който задълженията по него се погасяват на вноски.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се
произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд
е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в
обжалваната част:
Предявените искове са отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 124 и чл. 439 от ГПК вр. с чл. 254 от ГПК (отм) вр. с чл. 110 и сл. от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД – иск за
установяване на недължимост като погасени по давност на
суми по договор за банков кредит-главница и лихва за забава, за които е издаден
изпълнителен листове по реда на чл. 237 от ГПК (1952г., отм)
, вземания за които са прехвърлени с договор за цесия.
При
така предявения иск в тежест на ответника е да докаже, че за процесните суми е
издаден изпълнителен лист по чл. 237 от ГПК (отм.), че е проявил активност за събиране на вземането си
като е предприемал своевременно действия за събиране на вземанията,
прекъсвал/спирал погасителната давност на вземането.
Ищецът
следва да докажат правен интерес от установитения
иск, както и че е изтекъл определен период от време между две последователни
действия на ответника по събиране на вземанията по изпълнителния лист,
определен период от време между изискуемостта на задълженията и предявяване на
иска.
Вземането
за сума, предоставена по договор за банков кредит (главница) се погасява с
общата 5 годишна давност. Вземането е едно, независимо, че е възможно
страните да са се съгласили погасяването на задължението да се извършва на
вноски. Това съглашение между страните не променя характера на вземането по
начин, който да обоснове извод, че същото е периодично.
Вземанията
за лихви за забава се погасяват с
кратката 3 годишна погасителна
давност съобразно чл. 111 от ЗЗД. Тази давност може да бъде с по-дълъг срок –
срок от 5 години, само в хипотезата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД – ако вземането
бъде съдебно признато. С установяване на вземането съобразно чл. 117 от ЗЗД започва да тече нова
давност и тя е петгодишна, като за нейното прекъсване е необходимо да се
предприемат действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, буква
„в” от ЗЗД.
Определението
на съда по молбата по чл. 242 от ГПК (отм.), както и заповедта по чл. 410 и чл.
417 от ГПК и издадения изпълнителен лист нямат последиците на съдебно решение
за установяване на съществуването на вземането по кредитора по смисъла на
чл.117, ал.2 ЗЗД. Подаването на молбата/заявлението за изпълнителен лист не
води до промяна на давностния срок, с който се
погасява задължението, за което тези съдебни актове са издадени - срокът на новата погасителна давност съвпада
с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство по
чл. 242 от ГПК (отм) и чл. 417 и сл. от ГПК, като
разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не намира приложение. Това е така, защото
изпълнителният лист, издаден по реда на тези производства се издава без да се
провежда исково производство, в което със сила на пресъдено
нещо да е установено съществуването на вземането на кредитора. С тези съдебни
актове се разпорежда и издава изпълнителен лист на посочено от
молителя/заявителя основание, поради което не се променя характерът на
задължението. Вземането на кредитора произтича от несъдебното изпълнително
основание. Съществуването на вземането би могло да се оспорва, както по
отношение на действителността на основанието, така и относно погасяването му.
Издаденият изпълнителен лист в тази
хипотеза нямат последиците на съдебно решение за установяване на съществуването
на вземането по кредитора по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД. Срокът на новата
давност по чл.117, ал.1 ЗЗД съвпада с давностния срок
за погасяване на вземането, предмет на
това производство, като разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не намира
приложение. ( В този смисъл Решение № 94/27.07.2010г. по т.д., т.д.№ 943/2009г.
на ВКС, І-во Т.О., постановено по реда на чл. 280,
ал.1 т. 2 вр. с чл. 291 от ГПК и като такова
задължително за настоящия състав.).
В
конкретния случай по делото е установено от приети и неоспорени от страните
писмени доказателства, че на 18.11.2005г. в полза на Ейч
Ви Би Банк“АД е издаден изпълнителен лист по реда на
чл. 237 от ГПК (отм)
за процесните суми по договор за банков кредит срещу
ответника като банката е прехвърлил вземанията си на „ К.Ф.“ЕООД.
Изпълнителният лист е издаден на несъдебно основание, поради
което и съдът приема, че погасителната давност за задълженията за главница е 5
години, а за лихва – 3 години.
Неоснователни
са доводите на въззивника-ответник по исковете, че с
решенията на СРС от 2012г. и на СГС от 2013г. погасителната давност и за
вземането за лихва на основание на чл. 117, ал.2 от ЗЗД станала 5 години. Тези
решения са били посочени и представени от ищеца по делото, не е имало пречка ответника да обоснове
възраженията си с тези решения. С тези
решения са отхвърлени отрицателни установителни
искове за главница и за лихва към подаване
на исковата молба - 10.09.2012г. поради неоснователност на твърденията за
погасяването им по давност. При съобразяване на спецификата на исковете съдът приема,
че не може да се извод, че с тези решения се установява съществуването на
вземанията, а се отрича погасяването им по давност, поради което и разпоредбата
на чл. 117, а.2 от ЗЗД не е приложима.
По възраженията за недължимост
поради изтекла погасителна давност:
Погасителната давност е сложен
юридически факт, съвкупност от два елемента: бездействие на титуляра
на правото и изтичането на определен период от време. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като според ал.2 на същата разпоредба, ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало.
Съгласно
чл. 116, буква „б” от ЗЗД давността се
прекъсва с предявяване на иск или възражение, но ако същите бъдат отхвърлени,
давността не се счита за прекъсната.
Съгласно
чл. 116, буква „в” от ЗЗД давността се прекъсва и с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Подаването
на молба за издаване на изпълнителен лист по чл. 237 от ГПК (1952г., отм) , съответно заявление за издаване на заповед по реда
на чл. 410 и чл. 417 от ГПК не са част от исковия процес и като такива не
прекъсват погасителната давност за вземанията. Молбата по чл. 237 от ГПК (отм.)
е алтернатива на исковия процес, с тази молба не започва принудително
изпълнение, поради което и тя не прекъсва погасителната давност за вземането.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410
и чл. 417 от ГПК е уредено като част от изпълнителния процес, не е част от
исковия процес и не прекъсва погасителната давност за вземанията. Датата на
подаването на заявлението би имало значение за прекъсване на погасителната
давност само при хипотеза, в която в срока по чл. 415 от ГПК се предяви иск по
чл. 422 от ГПК за установяване на вземания по заповедта и решение, с което този
иск се уважава бъде постановено. Разпоредбата на чл. 115 и 116 от ЗЗД са
изключителни, поради което и доколкото молбата за издаване на изпълнителен лист
по чл. 237 от ГПК/заявлението по чл. 410 и чл. 417 от ГПК не поставят началото
на исков процес, нито на изпълнителен процес, то те нито прекъсват , нито
спират погасителната давност за вземанията. (В този смисъл т.10 и т. 14 от ТР №
2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС). Разпоредбата на чл. 422, ал.1 от ГПК е
специална и изключителна, създаваща законодателно разрешение в интерес на
кредитора и в отклонение от общото правило на чл. 125 от ГПК. Законодателят е
свързал настъпването на последиците от подаването на исковата молба с момент,
предхождащ подаването й, а именно с момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. При предявяване на иска по чл. 422 от ГПК в
срока по чл. 415, ал.2 от ГПК
материално-правните последици от предявяване на иска настъпват от
подаване на заявлението. От този момент се прекъсва и спира течението на погасителната
давност и придобивната давност, възниква правото на
законните лихви и добивите от вещта (В този смисъл т. 9 от ТР от 18.06.2014г.
на ОСГТК по тълк.д.№ 4/2013г.).
Погасителната давност се прекъсва с
предприемането на изпълнителните действия, като в хода на принудителното
изпълнение тя може да бъде прекъсвана многократно. Давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, независимо от това дали то е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя на основание на
чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са искането на взискателя
да се приложи определен изпълнителен способ, както и изпълнителните действия от
този способ, като: насочване на изпълнението чрез налагане на запор/възбрана
върху определена вещ, присъединяването на кредитора, възлагане на вземането за
събиране или вместо плащане, извършването на опис , оценка на вещта,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на публичната продан и
следващите действия до постъпването на сумите от проданта или плащанията от
третите задължени лица. Тези изпълнителни действия водят само до прекъсване на давността, но не и до спирането й. В
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно и от всяко прекъсване
започва да тече нова погасителна давност. Не са изпълнителни действия, които
прекъсват погасителната давност образуването на изпълнителното дело,
изпращането и връчването на поканата за
доброволното изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне
непогасен остатък от дълга, извършването на разпределението. (В този смисъл т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. на
ОСГТК на ВКС).
По
делото не се спори и се установява от приетите по делото неоспорени от страните
писмени доказателства, че по издадения на 18.11.2005г.. изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело през 2006г., с влезли в сила съдебни решение на
25.07.2014г. е отречено погасяване на задълженията по давност по
искове, предявени на 10.09.2012г.,
на 16.02.2012г. е наложен запор
върху трудово възнаграждение на длъжника и са събирани суми през февруари и
март 2012г., длъжникът е предложил погасяването им на вноски от по 25лв., на 02.07.2013г.
изпълнение е спряно с обезпечителна заповед, на 17.11.2014г. е влязло в сила определение за отмяна на спиране на
изпълнението, принудителното изпълнение е прекратено поради непредприемане на
действия 2 години от 17.11.2014г., през 2020г. е образувано ново производство
по принудително изпълнение.
При
така установеното съдът приема, че последното валидно изпълнително действие по
принудителното изпълнение е предприето на 16.02.2012г.
и от този момент е започнал да тече срок на погасителна давност за вземанията
по изпълнителния лист – 3 години за лихвата и 5 години за главницата. Този
погасителен срок е бил спрян по време на делото по отрицателните устанвовителни искове по дело № 4588 от 2012г. на СРС и на СГС дело №
17334/2014г. на основание на чл. 115, , ал.1,буква „ж“ от ЗЗД, тоест за периода
от 10.09.2012г. до 25.07.2014г. Поради същата причина погасителна давност не
тече за вземанията и от предявяване на исковата молба вх. № 2031519/14.12.2017г. до момента. Отделно, през периода от 02.07.2013г. до 17.11.2014г., през който принудително изпълнение е
било спряно от съда по реда на обезпечението на исковете , взискателят
не е имал възможност да иска изпълнителни действия, поради което и на това
основание този период не следва да се зачита като такъв на бездействие от взискателя, което да е от естество да доведе до погасяване
на вземанията му.
Неоснователни
са доводите на въззивника -ищец, че с прекратяване на
изпълнителното дело правните последици от извършените по това дело валидни
изпълнителни действия се заличават с обратна сила включително и ефекта на
прекъсване на погасителната давност за задълженията. Въззивникът – ищец
се е позовал на мотивите по т. 10 от ТР
№ 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС, предпоследен абзац. Съдът приема, обаче, че тези мотиви следва да
се ценят при съобразяване на последното
изречение от същите, а и на диспозитива на т. 10 от
това ТР, съгласно които прекратяването на изпълнителното дело настъпва по
право, но новата погасителна давност
започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие. Съдът приема, че съобразно това ТР независимо, че извършените
изпълнителни действия са обезсилени по право с изключение на онези, от които
ІІІ-ти лица са придобили права, това не
заличава ефекта от проявената активност на взискателя
за събиране на вземанията му. По отношение на прекъсване на погасителната
давност исканите изпълнителни действия
не губят правния си ефект и с т.10 от ТР № 2/2015г. ВКС изрично е посочил
същото, съобразявайки целите на
института на погасителната давност .
При
така възприето съдът приема, че погасени
по давност за вземанията за лихва изтекла в периода от 10.02.2005г. до
13.12.2014г. Това е така, защото по делото не е установено след
16.02.2012г. взискателят да е предприел действия, които са от естество да прекъснат
погасителната давност , тя е била спряна в периода от 10.09.2012г. до 25.07.2014г, като до 17.11.2014г. принудителното
изпълнение е било спряно, но след това до предявяване на исковата молба от
14.12.2017г. са изтекли повече от три години, поради което и вземанията за
лихви възникнали преди повече от 3 години преди подаване на исковата молба
съдът приема, че са погасени по давност. Размер на тази лихва съдът на
основание на чл. 162 от ГПК определя на 7263,36лв., за периода от 22.07.2005г. до 17.11.2014г.; 49,45лв за периода от 17.11.2014г.
до 13.12.2014г., съответно
482,69лв. за периода от 10.02.2005г. до 21.07.2005г. Изчисленията на ищеца са направени с молбата
от 27.03.2018г. и с молбата по чл. 247 от ГПК за друг период и на това се дължи
разликата в сумите.
Жалбата срещу определението на районния съд, имащо
характер на решение по чл. 247 от ГПК е неоснователна. От мотивите на решението
се установяван, че районният съд е формирал воля за основателност на иск за
лихва за сумата от 7263,36лв. за
периода от 22.07.2005г. до 17.11.2014г, В
диспозитива на решението формираната воля е изявена
така, както е формирана, поради което и правилно не е уважена молбата по чл.
247 от ГПК.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на
СРС в частта, с която е уважил исковете за лихва
от 7263,36лв., за периода от 22.07.2005г.
до 17.11.2014г. и за лихва
от 482,69лв. за периода от 10.02.2005г. до 21.07.2005г.
Решението на СРС с което е отхвърлил иска за 49,45лв като лихва за периода от 17.11.2014г.
до 13.12.2014г. следва да се отмени и вместо него следва да се постанови
друго, с което иск за тази сума следва да се уважи.
Съдът приема, че по иска за главницата по договора за кредит от 6573,89лв. по делото не е установено
да е изтекъл период от 5 години след 16.02.2012г. до подаване на исковата молба
на 14.12.2017г., през който погасителната давност да не е била спряна и взискател да е имал възможност да иска извършване на
изпълнителни действия. При така възприето съдът приема, че правилно районният
съд е приел, че иск за главница е неоснователен. Съображения за срока на
погасителната давност от 5 години за това вземане, неоснователност на
възраженията на ищеца за заличаване на правния ефект на действията по
изпълнителното дело от 2006г. съдът изложи по-горе. Същевременно по делото е
установено, че в периода от 10.09.2012г. до 25.07.2014г. погасителна давност е била спряна, а до
17.11.2014г. принудителното изпълнение не е било възможно да се предприеме
поради спиране на същото с обезпечителна заповед издадена по реда на чл. 389 от ГПК.
С
въззивната жалба не са наведени конкретни оплаквания срещу
решението на СРС в частта за сумата от 211,69лв., присъдени с изпълнителния лист, при
обосноваване на изводите си за тази сума районният съд не е нарушил
императивна материално правна норма
поради което и съобразявайки ограниченията по чл. 269 от ГПК решението на СРС в
тази част следва да бъде потвърдено.
По жалбата в частта срещу
Определението по чл. 248 от ГПК за разноските:
По
делото не е установено адв. М. да е регистриран по
ЗДДС, а в негова тежест е било да ангажира доказателства за същото по делото.
Посочването от него на регистрация по ЗДДС не е достатъчно да установи същото
включително и поради обстоятелство, че при проверка в публични регистри по посочения номер в молбите на адв. М. не се установява той да е регистриран по ЗДДС с този номер.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че ответника по исковете следва да бъде осъден да заплати държавна такса
по сметка на СГС в размер на 1 лв. по уважена жалба на въззивника
ищец, а по сметка на СГС още 2лв. за държавна такса на основание на чл. 78, ал.1 вр. с ал. 6 от ГПК.
Въззивникът-ищец не е ангажирал доказателства, ме е направил съдебни
разноски и такива не му се следват.
Въззивника-ответник по исковете не е ангажирал доказателства че е направил
разноски и такива не му се следват.
На адв. М.
представлявал безплатно ищеца в производството пред СГС следва да се присъди
възнаграждение в размер на 530,08лв. , а
за производство пред СРС още 1,50лв. платимо от ответника по исковете на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2
от ЗАдвокатурата.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 7799/10.01.209г. по гр.д. № 87606 по описа за 2017г. на Софийски
районен съд, 90-ти състав в частта, с която е отхвърлен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124 вр. с чл. 439 от ГПК на Д. В.С.,
ЕГН********** срещу К.Ф.“ЕООД, ЕИК ********* за
признаване за установено, че Д. В.С., ЕГН********** не дължи на К.Ф.“ЕООД, ЕИК ********* поради
погасяване по давност сумата от
49,95лв., представляваща законна
лихва за забава за периода от 17.11.2014г. до 13.12.2014г. включително на плащането
на главница от 6573,89лв. по договор за потребителски кредит №
424/12.07.2004г., за които е издаден изпълнителен лист на 18.11.2005г. по гр.д. № 7078/2005г. на СРС
и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени с искова молба вх. №
2031519/14.12.2017г. отрицателен установителен иск на Д.
В.С., ЕГН********** срещу К.Ф.“ЕООД,
ЕИК ********* с правно основание чл. 124
вр. с чл. 439 от ГПК, че Д. В.С., ЕГН********** не дължи поради погасяване по давност на К.Ф.“ЕООД, ЕИК ********* сумата от 49,95лв., (четиридесет и девет лева
и 0,95лв), представляваща законна лихва
за забава за периода от 17.11.2014г. до 13.12.2014г. включително на плащането
на главница от 6573,89лв. по договор за потребителски кредит №
424/12.07.2004г., за които е издаден изпълнителен лист на 18.11.2005г. по гр.д. № 7078/2005г. на
СРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7799/10.01.209г. по гр.д. № 87606 по описа за
2017г. на Софийски районен съд, 90-ти състав в частта, с която е признато за установено по предявени с искова
молба вх. № 2031519/14.12.2017г. отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 124 вр. с чл. 439 от ГПК, че Д. В.С., ЕГН********** не дължи на К.Ф.“ЕООД, ЕИК *********, поради
погасяване по давност на суми, за
които е издаден изпълнителен лист на
18.11.2005г. по гр.д. № 7078/2005г. на СРС, както следва: сумата от 7263,36лв., представляващи законна
лихва за забава на плащането на
главницата от 6573,89лв. договор за потребителски кредит № 424/12.07.2004г. по
за периода от 22.07.2005г. до
17.11.2014г.; сумата от 482,69лв., представляващи просрочена
лихва за периода от 10.02.2005г. до
21.07.2005г., и в частта, с която като
неоснователни са отхвърлени исковете за недължимост
на сумата от 6573,89лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № 424/12.07.2004г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 14.12.2014г. до изплащането
й; сумата от 211,69лв.
разноски по делото, като К.Ф.“ЕООД е осъдено да заплати на адв. П.М. сумата от 529,08лв. възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв., К.Ф.“ЕООД е
осъдено да заплати по сметка на СРС държавна такса от 653,49лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №
5057815/02.04.2019г. срещу Определение № 55121/01.03.2019г.
ОСЪЖДА К.Ф.“ЕООД, ЕИК ********* със съдебен адрес: адв. И.К.,*** да
заплати на адвокат П.М. от САК с ПАС ********** с адрес: гр. София, ул. „***********основание
на чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата от общо
532,08лв. (петстотин тридесет и два
лева и 0,08лв), представляващи възнаграждение за оказано процесуално
представителство безплатно на въззивника-ищец Д. В.С., ЕГН ********** в производството пред
СГС и СРС.
ОСЪЖДА К.Ф.“ЕООД, ЕИК ********* със съдебен адрес: адв. И.К.,*** да
заплати на Софийски районен съд на
основание на чл. 78, ал.1 и ал. 6 от ГПК сумата от 2лв. (два лева), представляващи държавна такса за производство пред
СРС.
ОСЪЖДА К.Ф.“ЕООД, ЕИК ********* със съдебен адрес: адв. И.К.,*** да
заплати на Софийски градски съд на
основание на чл. 78, ал.1 и ал. 6 от ГПК сумата от 1лв. (един лева) представляващи държавна такса за производство пред
СГС.
Решението
е окончателно - арг. по чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.