№ 3965
гр. София, 29.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно
наказателно дело № 20241110201382 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.72,ал.4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на Е. И. И. ЕГН ********** срещу заповед за
задържане на лице с рег. № 1266зз - 4/15.01.2024 г. /наричана по-долу
„Заповедта“/, издадена от полицейски орган – Д. П. Д. - служител при ГД
„БОП“ МВР София, на Е. И. И. ЕГН **********, с която на основание
чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР той е задържан за срок до 24 часа, поради „наличие на
данни, че подпомага родителите си Рени и Илия И.и като извършва действия
по изготвяне на документи с невярно съдържание от личен компютър в
семейното жилище в гр.София; често осъществява тегления на суми от АТМ
от банкови карти на фирмени сметки по поръчение на майка си; за
съпричастност към извършено престъпление по смисъла на
чл.321,ал.3,пр.2,т.2,вр.ал.2 от НК /участие в организирана престъпна група,
създадена с користна цел/, чл.253 от НК /извършване на финансова операция
или сделка с имущество, или прикриване произхода, местонахождението,
движението или действителните права върху имущество, за което знае или
предполага, че е придобито чрез престъпление или друго обществено опасно
деяние/ и чл.255 от НК /избягване установяване или плащане на данъчни
1
задължения в големи размери чрез приспадане на неследващ се данъчен
крЕ.т/“.
Недоволен от Заповедта Е. И. И. я обжалвал пред СРС.
В жалбата е написано, че задържането му е без причина и незаконно и че
след като бил пуснат не му е повдигнато обвинение, като от текста на
заповедта не му е станало ясно какво е извършил. В жалбата е написано и че
задържането му не е било нито превантивно, нито преустановително, а е било
безцелно, доколкото задържането по ЗМВР трябва да е легитимно, законно и
да преследва някаква законова цел. С оглед на така посоченото е направено
искане Заповедта да бъде отменена, заедно с всички законови послЕ.ци.
По делото са приложени: Заповед за задържане на лице с рег. № 1266зз -
4/15.01.2024 г. /наричана по-долу „Заповедта“/, издадена от полицейски орган
– Д. П. Д. - служител при ГД „БОП“ МВР София, с която на основание
чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР е задържан Е. И. И., заедно с отразяване на
освобождаването му на 16.01.2024 г.; Протокол от 15.01.2024 г., за обиск на
лице – на Е. И. И., заедно с разписка от 16.01.2024 г. за върнати вещи и пари
на задържаното лице; Декларация – Приложение №1 от 15.01.2024 г. от Е. И.
И. - за правата на задържаното лице; разписка от 16.01.2024 г. за върнати
вещи и пари на задържаното лице; мЕ.цинско направление от 15.01.2024 г., в
което е посочено, че Е. И. И. е отказал, срещу подпис, мЕ.цински преглед и
няма данни за остро начеващо заболяване;
По делото е приложено пълномощно от 19.01.2024 г. от Е. И. И. за адв.Г.
И., което не е подписано от нея, въпреки това съдът я е призовал, както е
призовал и Е. И. И. за съдебното заседание, в което никой от тях двамата не се
е явил.
По делото е постъпила молба от адв.И., с която се поддържа жалбата и
направените с нея искания.
Полицейският орган издал обжалваната заповед – Д. П. Д., редовно
призован, не се явява, като съдът е преценил, че за изясняване на делото от
2
фактическа страна не е необходимо извършване на процесуално-следствени
действия с него.
Явила се е Ц.Н.Г. - упълномощен процесуален представител на Д. П. Д.,
за който представя удостоверение за длъжност и компетентност и заявява „Във
връзка с посоченото в разпореждането за представяне на доказателства,
относно обстоятелствата довели до задържане на жалбоподателя, мога да
заявя, че се води разследване по образуваното ДП в СГП, където се намира
делото, за обстоятелствата, подробно описани в обжалваната заповед“. В хода
по същество на делото плЕ.ра да бъде отхвърлена жалбата на И. като
неоснователна и недоказана и да бъде потвърдена процесната заповед като
законосъобразна и правилна, намирайки, че са спазени изискванията за форма
и съдържание, описани са съответно относимите фактически и правни
основания, и пояснява, че жалбоподателят е задържан при наличните по
воденото ДП материали и след проведена съвместна оперативна дейност на ГД
“БОП“ и ДАНС, във връзка с подозрение за негова съпричастност към
разследваната престъпна деятелност, в която връзка са извършени и други
действия като претърсване на жилището и пр. Ц.Н.Г. представя и писмени
бележки.
Съдът крЕ.тира писмените доказателства, приобщените в хода на
съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК и относими към предмета на
доказване.
Настоящият съдебен състав, въз основа на доказателствените материали
по делото, на които дава вяра, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено с необходимата категоричност от фактическа страна
следното:
На 15.01.2024 г. полицейски служител Д. П. Д. – разузнавач в сектор 02
на отдел 06 при ГД „БОП“-МВР, София, при изпълнение на служебните си
задължения и за проверка относно съпричастност на Е. И. И. ЕГН **********
към предмета на воденото разследване по досъдебно производство
№264/2022 г., по описа на ГДБОП, пр.пр. №13966/2022 г., по описа на СГП, го
3
задържал в 12.05 ч., по ЗМВР – за срок до 24 часа, в помещение за временно
задържане на 05 РУ-СДВР, със Заповед за задържане на лице с рег. № 1266зз -
4/15.01.2024 г. Като основание за задържането в заповедта било отразено
„чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР наличие на данни, че подпомага родителите си Рени и
Илия И.и като извършва действия по изготвяне на документи с невярно
съдържание от личен компютър в семейното жилище в гр.София; често
осъществява тегления на суми от АТМ от банкови карти на фирмени сметки
по поръчение на майка си; за съпричастност към извършено престъпление по
смисъла на чл.321,ал.3,пр.2,т.2,вр.ал.2 от НК /участие в организирана
престъпна група, създадена с користна цел/, чл.253 от НК /извършване на
финансова операция или сделка с имущество, или прикриване произхода,
местонахождението, движението или действителните права върху имущество,
за което знае или предполага, че е придобито чрез престъпление или друго
обществено опасно деяние/ и чл.255 от НК /избягване установяване или
плащане на данъчни задължения в големи размери чрез приспадане на
неследващ се данъчен крЕ.т/“. На Е. И. И. бил извършен обиск и той попълнил
бланкова декларация за правата на задържано лице. По време на задържането
му било извършено претърсване на жилището му. В заповедта за задържане
му било вписано, че е освободен на 16.01.2024 г. в 09.40 ч.
По делото липсват доказателства Е. И. И. да е привлечен като обвиняем
по цитираното досъдебно производство.
На 19.01.2024 г. Е. И. И. обжалвал пред СРС заповедта за задържането
му, във връзка с което било образувано настоящето НАХД.
От правна страна се налагат следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от правно
легитимирано лице, имащо интерес да обжалва заповедта на задържането му,
която като акт подлежащ на обжалване, при спазване на процедурата за това,
т.е. отговаря на формалните изисквания на закона. Разгледана по същество
жалбата е основателна, предвид изложените в нея доводи, като съображенията
на този съдебен състав са следните.
4
Съществен за правилното решаване на делото е въпросът допуснати ли
са нарушения в предсъдебната фаза.
Заповедта, предмет на съдебния контрол, е издадена от материално и
териториално компетентен орган, тъй като, съгласно чл.72,ал.1 ЗМВР,
правомощие да задържат лица/граждани имат полицейски органи, каквото
качество, по смисъла на чл.57,ал.1 ЗМВР, предвид писменото удостоверение
от директора на ГД „БОП“ за компетентност и длъжност, има издалият
заповедта Д. П. Д.. Заповедта е издадена при спазване на съответните
административно-производствени правила при издаване на акта и на
предписаната от закона писмена форма, тя съдържа задължителните
реквизити – и текстово изложение, с изложени фактически обстоятелства и
цитирани като установени обективни данни, и като цифрово означение на
основанието за задържане, с оглед на което заповедта в този смисъл, от
външна процедурна страна, не е засегнала правото на защита на задържаното
лице, вкл. и възможността да разбере за какво точно се сочи, че се задържа,
без нормативно да се изисква като необходимо подробно и изчерпателно
описание на всички данни, довели до преценката за задържането му. На Е. И.
И. е предоставена възможност да прецени желае ли да упражни правата, които
има като задържано лице. Или казано синтезирано – изискването за излагане
на основания на заповедта, според този съдебен състав, в случая формално е
изпълнено, с оглед на което настоящият съдебен състав счита, че не е
накърнена възможността на задържания Е. И. И. да упражни правата си, в т.ч.
и правото си на защита. Такава е преценката на съда и относно правото му да
обжалва Заповедта, в която словесно е цитирана разпоредбата на чл.72,ал.4 от
ЗМВР – за правото на задържаното лице да обжалва законността на
задържането пред районен съд гр.София, под които текстове за разясняване на
правата задържаният Е. И. И. се е подписал, като е упражнил и правото си на
жалба.
В обобщение - доказателствата по делото не сочат в процеса на
издаване и връчване на обжалваната заповед и съпътстващите я документи да
са допуснати съществени нарушения на нормативно предвидените за това
правила, които да са засегнали правото на защита на жалбоподателя и да са
препятствали възможността му адекватно да я организира.
5
Този съдебен състав, обаче намира, че от представените по делото
доказателства не се установява Е. И. И. да е извършил престъпление, в т.ч. и
престъпление/я, визирано/и като основание за това му задържане, още повече,
че цитираното досъдебно наказателно производство е било образувано и по
него се е провеждало разследване от 2022 г., а във връзка с последното
преценката за провеждане на претърсване на жилището на Е. И. И. по време
на задържането му, не може да се отнесе като основание, обосноваващо
наличие на предпоставките за приложение на материалноправната разпоредба
на чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР, защото: Задържането под стража на основание
чл.72,ал.1,т.1, вр.чл. 3 от ЗМВР - за срок до 24 часа, има за цел да предотврати
възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва
престъпление или да се укрие. За прилагането на тази мярка не е необходимо
да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на
лицето, извършило/извършващо престъпление по смисъла на НК. Тя се
предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на
престъпление, което предполага наличието на достатъчно данни, от които да
може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е
извършило престъпление, т.е. данните следва да са налични прЕ.
постановяването на заповедта, респективно прЕ. задържането на лицето, а не
евентуално да се установяват след това, за да няма необосновано задържане на
лице, което противоречи на целта на заповедта да се попречи на заподозрения
да извърши престъпление, или да се укрие, или да осуети наказателно
преследване. Полицейските органи, когато имат фактически данни, че едно
лице извършва или е извършило деяние, което попада в хипотезите на състав
по НК, имат възможността да задържат това лице, без това да означава, че са
налични достатъчно доказателства лицето да бъде обвинявано в
престъпление, по смисъла на НПК. Достатъчно е в полицейските органи да е
налице убеденост, че действията, който лицето извършва или вече е
извършило, реализират състав на това престъпление. Не се нуждае от
специално обяснение, че понятията "данни за извършване на престъпление"
по ЗМВР и "достатъчно данни" по смисъла на чл.207 от НПК имат различно
съдържание и доколкото достатъчно данни по чл.207 от НПК е по-широкото
понятие и обикновено включва в себе си и понятието за данни за извършване
на престъпление, то в настоящия случай следва да се преценяват с вече
образуваното през 2022 г. досъдебно производство, поради което и не може, и
6
то безусловно, да се приеме, че е имало основание за задържане, което е
направено в съответствие с целта на закона. Посоченото до тук води и до
извода, че в случая не е съобразена целта на закона за задържането за срок до
24 часа по реда на чл.72 от ЗМВР - в зависимост от случая би могла да има
превантивен или преустановителен характер, или да препятства укриването на
лицето, което, като ограничаващо правото на свобода, следва да се прилага
само когато са налице законовопосочените предпоставки и само за постигане
на посочените в закона цели, както настоящия съдебен състав счита, че не се
обосновава от материалите по делото в конкретния казус, респективно – не се
оправдава задържането на Е. И. И.. Липсват доказателства, а и не се твърди Е.
И. И. да е правил опит да осуети установяването му и отвеждането му в 05
РПУ-СДВР за изясняване на случая. При извършения му непосредствено след
задържането му обиск, в него не са намерени вещи, които да могат да бъдат
отнесени към такива, които да са предмет или средство на престъпление, или
притежанието им е забранено от закона. В изпратените на съда материали не
се съдържат данни, че той е регистриран от прЕ. това като „криминален
контингент“, за да се приеме наличие на такова основание за задържането му и
то до 24 часа. Основанието за отвеждането му в РПУ – за изясняване на
посочените в заповедта за задържането му „налични данни“ като основание за
същото, не е основание за задържането му по чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР. По
време на задържането му се сочи, че Е.нственото, което е проведено е
претърсване на жилището му, без да се твърди, че при това действие е
намерено нещо, което да представлява оперативен или процесуален интерес.
Т.е. в конкретния случай, преценката на съответния компетентен орган, издал
заповедта за задържането на Е. И. И., не е обоснована от фактически
обстоятелства, покриващи правните основания за това и очертаващи
обективна и непосредствена необходимост от мярката, и съответно тя не
отговаря на целта на Закона, т.е.
не може да се приеме в случая, че задържането му обезпечава целта на
тази разпоредба от ЗМВР - да се обезпечат съответните граждани за нуждите
на извършването на полицейски проверки или досъдебни производства, с
необходимия минимален принудителен ефект на този етап от съответните
полицейски действия. Целта следва е била обоснована и респективно
законосъобразна, както и да е съобразен принципът на съразмерност, за да се
прецени в тази връзка и оправдано ли е задържането на съответното лице,
7
като в случая този съдебен състав намира, че вписаното в заповедта основание
за задържане, което е различно от нормативно визираните основания за
задържане, не налага необходимост от задържане на лицето, а с оглед на това
и задържането се явява накърняващо правата на задържания – в случая на Е.
И. И., на когото със задържането му правата и законните му интереси са
засегнати в по-голяма степен от необходимото, от гледна точка на целта, за
която се издава заповедта за задържане на лице, или както беше отбелязано
вече, липсва нужната съразмерност и задържането му се явява не оправдано.
Предвид изложеното до тук, този съдебен състав намира, че в
конкретния случай издадената заповед за задържане на Е. И. И., която същият
обжалва, е необоснована, а като такава – и законносъобразна, поради което и
подадената срещу нея жалба следва да бъде уважена.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
УВАЖАВА жалбата на Е. И. И. ЕГН ********** срещу заповед за
задържане на лице с рег. № 1266зз - 4/15.01.2024 г., издадена от полицейски
орган – Д. П. Д. - служител при ГД „БОП“ МВР София, на Е. И. И. ЕГН
**********, с която на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР той е задържан за
срок до 24 часа и ОТМЕНЯ тази заповед.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. София, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните / Е. И. И. – на посочения в жалбата адрес; и ГД „БОП“ - полицейски
служител Д. П. Д./, че е изготвено заедно с мотивите.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8