№ 3641
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание
на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгени Георгиев
при участието на секретаря СИМОНА Н. И.А
като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело №
20241100109930 по описа за 2024 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
[1] В. Р. е заявила в искова молба от 29.08.2024 г., че на 28.03.2023 г. е
участвала в ПТП, предизвикано от Д.М.. От това ПТП В. Р. е получила:
1. сътресение на мозъка с контузия, охлузване и подкожен хематом в
дясната челна област на главата;
2. закрито счупване на сакрума и срамната кост и малък костен
фрагмент в дясното рамо на срамната кост;
3. счупване на масса латералис вдясно и дорзалната повърхност в
областта на горното рамо на дясната пубисна кост;
4. изкривяване на таза и спинална асиметрия – лекостепенно надясно
на ниво Тх5 и по-изразено наляво на ниво Л3.
[2] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на Д.М. е
била застрахована при ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД (БУЛ ИНС). От
уврежданията В. Р. е претърпяла болки, страдания и неудобства, които
1
оценява на 100 000,00 лева. Тя е заплатила и 4 389,35 лева за лечението си.
[3] На 29.03.2023 г. В. Р. е поискала от БУЛ ИНС да изплати
обезщетение за неимуществените и имуществетените вреди от уврежданията,
които е претърпяла от ПТП, но БУЛ ИНС не го е направил. Затова В. Р. моли
съда да осъди БУЛ ИНС да заплати 100 000,00 лева обезщетение за
неимуществени вреди и 4 389,35 лева обезщетение за имуществени вреди
плюс законната лихва от 29.06.2023 г. до окончателното изплащане (исковата
молба, л. 2-10).
2. По писмения отговор на ответника
[4] БУЛ ИНС е подал писмен отговор. Той е заявил, че:
1. Д.М. не е причинил ПТП;
2. уврежданията на В. Р. не са от процесното ПТП;
3. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;
4. В. Р. е допринесла за настъпването на ПТП, понеже не е съобразила
разстоянието и скоростта на приближаващия автомобил. Затова БУЛ ИНС
моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 80-84).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ
И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[5] Не се спори, че В. Р. е била родена на 25.09.2005 г., а брат се е бил
родил около две години по-рано. Когато В. Р. е била на една година е починала
майка и за нея са се грижили баща и двете баби. Тя е била дребничка,
много енергична, не е имала здравословни проблеми, освен че е носила очила,
спортувала е спортно катерене и е била отлична ученичка (показанията на
свидетеля И.ов, л. 156-158).
[6] На 28.03.2023 г. около 12:50 часа времето в ж. к. „Люлин“ в София е
2
било хубаво и сухо. Тогава В. Р. е предприела пресичане с нормален ход по
пешеходна пътека на бул. „Луи Пастьор“, в района на номер 162, в близост до
магазин „Лидл“ в ж. к. „Люлин 10“ в София. Тя се е движила от тротоара,
срещуположен на магазин „Лидл“, към отсрещния тротоар. Булевардът е бил
от две платна за движение, като всяко е било от две ленти.
[7] В този момент Д.М. е управлявал с 50 км/ч автомобил „Рено“ по
бул. „Луи Пастьор“ от ул. „Търново“ към бул. „Царица Йоанна“. Неговото
платно на движение е било второто, което В. Р. е трябвало да пресече – по-
далечното за нея. Автомобилът „Рено“ се е движил в лентата за движение,
която е била лява за него. Видимостта на Д.М. към В. Р. не е била
възпрепятствана от нищо.
[8] Ако Д.М. е предприел спиране на автомобила, удар не би настъпил
независимо как се е движила В. Р. по пътното платно. Ако В. Р. е изчакала по
средата между двете пътни платна преминаването на автомобила „Рено“, удар
между нея и автомобила не би настъпил. Нито Д.М. е спрял автомобила, нито
В. Р. е изчакала в средата между двете пътни платна преминаването на
автомобила, а е продължила пресичането си. Така автомобилът „Рено“ е
ударил В. Р. (констативния протокол, л. 13; показанията на свидетелите Г. и
М., л. 153-156; заключението и показанията на вещото лице Т., л. 132-138 и л.
159).
[9] Не се спори, че към този момент ГО на Д.М. е била застрахована
при ответника БУЛ ИНС. От удара В. Р. е получила:
- сътресение на мозъка с контузия, охлузване и подкожен хематом в
дясната челна област на главата;
- закрито счупване на горното рамо на срамната кост, латерално към
илеума;
- откършеци в областта на симфизата;
- счупване на задната повърхност на дясната илиачна кост;
- счупване на масса латералис на сакрума вдясно;
- малки хематоми в областта на счупванията и контузия на гръбначния
3
стълб и дорзалната повърхност в областта на горното рамо на дясната пубисна
кост;
- сътресение на мозъка с контузия и подкожен хематом в дясната челна
област на главата. Вследствие на удара са се счупили очилата на В. Р..
[10] На 28.03.2023 г. В. Р. е постъпила в клиниката по неврохирургия на
болница „Пирогов“, където е била лекувана медикаментозно за сътресението
на мозъка. На 31.03.2023 г. тя е била преместена в клиниката по ортопедия и
травматология. Там счупените кости в таза са били наместени открито и
оперативно, като е била поставена вътрешна фиксация. Лекарите са поставили
и външен фиксатор и канюлиран винт в дясната илио-сакрална област. В. Р. е
била лекувана и медикаментозно с водно-солеви разтвори, аналгетици,
нестероидни противовъзпалителни средства. Спрямо нея е била провеждана и
рахабилитация.
[11] След изписването на В. Р. от болницата, два месеца тя е била
лекувана в дома , като е имала нужда от чужда помощ. През това време
придвижването е било много трудно поради наличието на фиксатори, които
са се забивали в костта ; била е на памперси.
[12] На 31.05.2023 г. В. Р. е постъпила в болница Пирогов, където са
отстранили външния фиксатор. След това тя е започнала да се придвижва с
патерици, което е продължило около месец и половина. На 27.02.2024 г. В. Р.
за трети път е постъпила в болница Пирогов, където е бил отстранен
канюлираният илиосакрален винт.
[13] В острия период болките на В. Р. от счупванията са били
интензивни. Тя е изпитвала такива интензивни болки и от сътресението на
мозъка за около една седмица, като те са отшумели до 20-30 дни. В. Р. е имала
хоризонтална и вертикална нестабилност, защото счупванията са били в
предния и задния тазови отдели. Тези болки и неудобства при ходене са
продължили около една година.
4
[14] Към момента на прегледа от вещото лице В. Р. се е била
възстановила от счупванията. Тя е имала трайни белези от поставянето на
пирони в горната част на хълбочните кости (заключенията на вещите лица д-р
М. и д-р М., л. 139-146 и л. 129-131; показанията на вещото лице д-р М., л.
150-151; показанията на свидетеля И.ов, л. 156-158).
[15] Уврежданията на тази на В. Р. са по-тежки от тези, предмет на
обезщетяване на решение на ВКС 468-2024-III Г. О. по гр. д. 3 263/2023 г. По-
скала от едно до пет, където едно е оценката за най-лекото подобно
увреждане, а пет за най-тежкото, увреждането на В. Р. е с оценка от 3,5-4, а
оценката е 2,5-3 за увреждането, предмет на решението на ВКС (показанията
на вещото лице д-р М., л. 190-191).
[16] В. Р. е заплатила 4 389,35 лева за лечението си и за нови очила
(платежните документи, л. 33-56; стр. 8 от заключението на вещото лице д-р
М., л. 139-146). На 29.06.2023 г. тя е поискала от БУЛ ИНС да заплати
обезщетение (претенцията, л. 61). Не се спори, че БУЛ ИНС не го е направил.
[17] В. Р. е била освободена от заплащането на държавна такса
(определението, л. 70). Тя е заплатила 1 050,00 лева за вещи лица (л. 128) и е
била представлявана безплатно от адвокат (л. 148). БУЛ ИНС е заплатил:
200,00 лева за вещо лице (л. 125); 10 380,00 лева с ДДС на адвокат (л. 93-95).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[18] В. Р. е предявила два иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл.
429, ал. 1, т. 1 от КЗ. Първият иск е за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, а вторият иск е за заплащането на обезщетение за
имуществени вреди.
1. По исковете по чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1
5
от КЗ
[19] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната
сума, определена в застрахователния договор, отговорността на застрахования
за имуществени и неимуществени вреди, причинени от него на трети лица,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка ГО (чл. 432, ал. 1 от
КЗ).
[20] Следователно предпоставките за уважаване на исковете са:
1. В. Р. да е участвала в застрахователно събитие, покрито от
застраховка ГО и причинено от Д.М.;
2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на В. Р.;
3. ГО на Д.М. да е била застрахована при БУЛ ИНС;
4. вследствие на уврежданията В. Р. да е претърпяла неимуществени и
имуществени вреди;
5. БУЛ ИНС да не е изплатил на В. Р. обезщетение за тези вреди.
[21] Съдът приема, че на 28.03.2023 г. Д.М. е причинил ПТП, което е
било покрит риск по застраховка ГО и в него е участвала В. Р.. Съдът приема
това поради следното: при приближаване към пешеходна пътека водачът на
автомобил е длъжен да пропусне пешеходците, които са стъпили или
преминаващи по нея, като намали скоростта или спре (чл. 119, ал. 1 от ЗДвП).
В случая съдът установи, че, когато В. Р. е стъпила на пешеходната пътека,
Д.М. е могъл да я види и да спре. Въпреки това той не го е направил и така е
нарушил чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Затова съдът приема, че Д.М. е причинил
ПТП. Налице е първата предпоставка за уважаването на иска.
[22] Съдът установи, че: ПТП е причинило увреждания на В. Р.; ГО на
Д.М. е била застрахована при БУЛ ИНС; от уврежданията В. Р. е претърпяла
болки, страдания и неудобства и е заплатила 4 389,35 лева за лечението си;
6
БУЛ ИНС не е заплатил на В. Р. обезщетения. Налице са и останалите
предпоставки за уважаването на исковете.
[23] Съдът следва да определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Моментът на определяне на обезщетението е датата на
увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в
икономическата обстановка (решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009
г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за
неимуществени вреди към датата на ПТП – 28.03.2023 г.
[24] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се
определят от съда по справедливост. Справедливостта не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3.
обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване
състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).
[25] При определянето на обезщетението към датата на увреждането
съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на
увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.; 1-2012-II
Т.О. по т. д. 299/2011 г.).
[26] На второ място трябва да се съобрази практиката на по-
високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени
вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно
момента на настъпване на увреждането). Въпреки че настоящият съд да не е
обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи
различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за
необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и
недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.
7
[27] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка
ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е
10 420 000,00 лева от приемането на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. (чл. 492, т.1 от
КЗ). Икономическата обстановка в страната значително се е подобрила от 2017
г. до 28.03.2023 г. Това се е отразило на размерите на минималната работна
заплата (МРЗ), която е била:
- 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.[1];
- 780,00 лева от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г.[2]. Увеличението на МРЗ
от 2017 г. до 28.03.2023 г. е било 69,57 % (780,00-460,00/460,00х100,00.
[28] Съдът установи, че към 28.03.2023 г. В. Р. е била на 17 години. Тя е
имала брат, който е бил две години по-голям от нея, а майка е била
починала, когато е била на една година, като за нея са се грижили баща и
двете баби. В. Р. е била дребничка, много енергична, не е имала
здравословни проблеми, освен че е носила очила, спортувала е спортно
катерене и е била отлична ученичка.
[29] Съдът установи, че вследствие на процесното ПТП В. Р. е
получила: сътресение на мозъка с контузия, охлузване и подкожен хематом в
дясната челна област на главата; закрито счупване на горното рамо на
срамната кост, латерално към илеума; откършеци в областта на симфизата;
счупване на задната повърхност на дясната илиачна кост; счупване на масса
латералис на сакрума вдясно; малки хематоми в областта на счупванията и
контузия на гръбначния стълб и дорзалната повърхност в областта на горното
рамо на дясната пубисна кост; сътресение на мозъка с контузия и подкожен
хематом в дясната челна област на главата. Първоначално три дни В. Р. е била
лекувана медикаментозно за сътресението на мозъка.
[30] След това В. Р. е била преместена в клиниката по ортопедия и
травматология. Там счупените кости в таза са били наместени открито и
оперативно, като е била поставена вътрешна фиксация. Лекарите са поставили
и външен фиксатор и канюлиран винт в дясната илио-сакрална област. В. Р. е
8
била лекувана и медикаментозно с водно-солеви разтвори, аналгетици,
нестероидни противовъзпалителни средства. Спрямо нея е била провеждана и
рахабилитация.
[31] След изписването на В. Р. от болницата, два месеца тя е била
лекувана в дома , като е имала нужда от чужда помощ. През това време
придвижването е било много трудно поради наличието на фиксатор, който
се е забивал в костта ; била е на памперси.
[32] На 31.05.2023 г. В. Р. отново е постъпила в болница Пиригов,
където са отстранили външния фиксатор. След това тя е започнала да се
придвижва с патерици, което е продължило около месец и половина. На
27.02.2024 г. В. Р. отново е постъпила в болница Пирогов, където е бил
отстранен канюлираният илиосакрален винт.
[33] В острия период болките на В. Р. от счупванията са били
интензивни. Тя е изпитвала такива интензивни болки и от сътресението на
мозъка за около една седмица, като те са отшумели до 20-30 дни. В. Р. е имала
хоризонтална и вертикална нестабилност, защото счупванията са били в
предния и задния тазови отдели. Нейните болки и неудобства при ходене са
продължили около една година.
[34] В. Р. се е възстановила от счупванията. Тя има трайни белези от
поставянето на пирони в горната част на хълбочните кости.
[35] Уврежданията на тази на В. Р. са по-тежки от тези, предмет на
обезщетяване на решение на ВКС 468-2024-III Г. О. по гр. д. 3 263/2023 г. С
решението ВКС е определил обезщетение от 65 000,00 лева на 57-годишна
ищца за увреждане от 2017 г.[3]. По-скала от едно до пет, където едно е
оценката за най-лекото подобно увреждане, а пет за най-тежкото, увреждането
на В. Р. е с оценка от 3,5-4, а оценката е 2,5-3 за увреждането, предмет на
решението на ВКС.
9
[36] Съдът отчита всички установени обстоятелства и фактори за
определянето на обезщетението. Съдът също така отчита, че:
- увреждането на В. Р. е по-тежко от това, предмет на цитираното
решението на ВКС;
- към момента, когато В. Р. е претърпяла увреждането, икономическата
обстановка в страната е била значително по-добра, отколкото през 2017 г.,
откогато е увреждането, предмет на цитираното решение на ВКС. Затова
съдът приема, че 110 000,00 лева е справедливо обезщетение за
неимуществените вреди, претърпени от В. Р..
[37] БУЛ ИНС е възразил, че В. Р. е допринесла за настъпването на
ПТП, понеже не е съобразила разстоянието и скоростта на приближаващия
автомобил. Възражението е основателно.
[38] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако
увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване
приносът на увредения трябва да е конкретен (решения на ВКС: 59-2011-I Т.
О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение
на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на
предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо
вредата. Като такова може да бъде определено само действието или
бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена
причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д.
762/2010 г.). Винаги обаче, поведението на пострадалия трябва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен (т. 7 на ТР 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г.
на ОСТК на ВКС).
[39] Съгласно чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, когато преминаването на
пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от
регулировчик, след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването,
водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пешеходците, които
все още се намират на пешеходната пътека. Когато пресича на пешеходна
10
пътека, правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно,
но пешеходецът следва да спазва чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. Ако не е спазил чл.
113 и чл. 114 от ЗДвП, пешеходецът допринася за настъпването на ПТП (т. 6, б.
„а“ на ТР № 2 от 22.12.2016 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСНК на ВКС).
[40] Съгласно чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, преди да навлязат на платното
за движение, пешеходците следва да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства. В случая съдът приема, че, когато В. Р. е навлязла в
пътното платно на автомобила „Рено“, тя не се е съобразила с
приближаването му. Ако беше го направила и изчакала по средата между
двете платна, ПТП не би настъпило. Ето защо съдът приема, че В. Р. е
допринесла за настъпването на ПТП. Съдът приема 10% съпричиняване,
защото В. Р. е била видима за Д.М. от далечно разстояние, пресичала е на
пешеходна пътека, времето е било сухо и основната причина за настъпването
на ПТП е било неспирането на автомобила „Рено“.
[41] Предвид приетия процент на съпричиняване съдът осъжда БУЛ
ИНС да заплати на В. Р.: 99 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди;
3 950,42 лева обезщетение за имуществени вреди. Съдът отхвърля исковете за:
разликата над 99 000,00 лева до 100 000,00 лева неимуществени вреди;
3 950,42 лева до 4 389,35 лева имуществени вреди.
2. По разноските
[42] В. Р. търси разноски. Тя е направила такива за 1 050,00 лева и е
била представлявана безплатно от адвокат.
[43] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 102 950,42 лева
при предявен размер от 104 389,35 лева. Ето защо съдът осъжда БУЛ ИНС да
заплати на В. Р. 1 035,00 лева разноски по делото (1 050,00х102 950,42/104
389,35), а на адвокат Н. Д. 12 611,92 лева разноски (104 389,35-
100 000,00х,о,04+8 650,00х102 950,42/104 389,35). На основание чл. 78, ал. 6
11
от ГПК съдът осъжда БУЛ ИНС да заплати 4 118,02 лева държавна такса по
сметка на СГС (102 950,42х0,04).
[44] БУЛ ИНС също търси разноски. Той е направил такива за 10
580,00 лева.
[45] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 1 438,93
лева при предявен размер от 104 389,35 лева. Затова съдът осъжда В. Р. да
заплати на БУЛ ИНС 145,84 лева разноски по делото (10 580,00х1 438,93/104
389,35). Ето защо съдът
[1] ПМС № 141/13.07.2017 г.
[2] ПМС № 497/29.12.2022 г.
[3] ВКС е установил, че ищцата е била на 57 години и е имала счупване на таза, кръстна кост, горното и долно
рамена на дясна срамна кост, контузия на главата, разкъсно-контузна рана на главата. Наложила се е
хоспитализация. Счупването на таза е наложило оперативно лечение, поставяне на два стабилизиращи винта, при
което ищцата е била в болница 17 дни. През престоя е била неподвижна, като е изпитвала непрестанни болки,
които са продължили около месец след инцидента. Болките са ставали по-слаби в следващите шест месеца.
Поради счупването на таза движението на краката е било затруднено шест месеца. Ищцата е изпитвала болки в
местата на счупване при натоварване и промяна на времето. От инцидента тя е претърпяла стрес, страхувала се е
да пътува в кола с висока скорост и да пресича сама.
РЕШИ:
[46] ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати следните суми:
1. на В. Е. Р.:
- 3 950,42 лева обезщетение за имуществени вреди от увреждания от
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 28.03.2023 г., на основание
чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ плюс законната лихва от
29.06.2023 г. до окончателното изплащане;
- 99 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди увреждания от
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 28.03.2023 г., на основание
чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ плюс законната лихва от
29.06.2023 г. до окончателното изплащане;
- 1 035,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
12
2. на адвокат Н. Д. 12 611,92 лева разноски адвокатско възнаграждение
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
3. на СГС 4 118,02 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК. В. Р. е с адрес в гр. София, ж. к. „Люлин“, бл. ****. ЗД „БУЛ ИНС“ АД е
с адрес в гр. София, бул. ****.
[47] ОТХВЪРЛЯ следните искове по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал.
1, т. 1 от КЗ на В. Е. Р. срещу ЗД «БУЛ ИНС» АД:
- иска за заплащането на обезщетение за имуществени вреди за
разликата над 3 950,42 лева до 4 389,35 лева;
- иска за заплащането на обезщетение за неимуществените вреди за
разликата над 99 000,00 лева до 100 000,00 лева.
[48] ОСЪЖДА В. Е. Р. да заплати на ЗД «БУЛ ИНС» АД 145,84 лева
разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[49] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му.
[50] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба
той следва да представи доказателство за внасянето на 2 059,01 лева държавна
такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да
внесе по сметка на САС 2% държавна такса върху обжалваната сума и
представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната
жалба. Ищцата е освободена от внасянето на държавна такса.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13