Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260028
гр. Севлиево,
30.10.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на първи
октомври
през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Гергана Божилова
при секретаря
Силвия Георгиева
и в присъствието на прокурора…… като разгледа докладваното от
съдията Божилова
АНД № 152 по описа
за 2020
година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателят С.П.Б. *** е обжалвал наказателно постановление /НП/ №
********** от 02.04.2020 г. на Директора на РДГ гр. В. Търново, с което за
извършено нарушение по чл. 84, ал. 1 във вр. с чл. 43, ал. 3, т. 1 от Закона за
лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, на основание чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД му е
наложено наказание глоба в размер на 200.00лв., на осн. чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД е
лишен от право на ловуване за срок от три години, и на осн. чл. 95, ал. 1 от
ЗЛОД са отнети в полза на държавата един брой полуавтомат Байкал /авт. МР153 12
калибър/ с № ********** с цев № **********. В жалбата се твърди, че НП е
незаконосъобразно и неправилно, в подкрепа на което се излагат подробни
съображения.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени
изцяло наказателното постановление.
За ответника по жалбата – РДГ гр. В.Търново, редовно призован, се явява
представител при разглеждане на делото, който изразява становище за
неоснователност на жалбата. Намира, че нарушението е установено и доказано по
несъмнен начин, поради което моли наказателното постановление да се потвърди
изцяло.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната
преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
Жалб. С.П.Б. бил член
на Ловно-рибарска дружинка „***“ и ловувал на територията на същата. Посочената
дружинка била новосформирана. На 28.09.2019 г. било издадено Разрешително за
групов лов № 037821, с което на вписаните поименно в него ловци от ЛРД „***“
било разрешено да ловуват на 12.10.2019 год. в ловностопански район ***, ловище
***, на разрешените за лов хищници, в сроковете по Приложение № 4 от ЗЛОД и да
отстрелят дива свиня. За ръководител на лова бил определен свид. С.И. К.. Ловището,
в което дружинката трябвало да ловува, граничела с територията на ЛРД с. Р.,
общ. Севлиево.
На същата дата –
12.10.2019 год. ловците от дружинката, на които било разрешено да ловуват, се
събрали рано сутринта. Тъй като предстояло ловците от ЛРД Р. и ЛРД „***“ да
ловуват в съседни ловища и с цел превенция на инцидент, свид. И.М.И. *** се
обадил на ловец от другата ловна дружинка, за да го предупреди за това. Междувременно
ръководителят на лова и председател на ЛРД „***“ – свид. С. К. разпределил и
указал на ловците постовете и пусиите, на които трябва да застане всеки един от
тях. За да се придвижат до указаните им постове, част от ловците, сред които и
жалб. Б., трябвало да преминат през ловно поле, което било на ЛРД Р..
Жалбоподателят Б., свидетелят М.С. и И.С.потеглили
към указаните им от ръководителя на лова постове.
Междувременно ловците
от другата дружинка, тази на село Р., също провели инструктаж и потеглили към
ловището, в което предстояло да проведат лов. На сборен пункт ръководителят на
лова за този ден – свид. С.Е.С. разпределил ловците от ЛРД Р. по постове и те
тръгнали, за да ги заемат. Отивайки към поста, който трябвало да заеме, свид. М.М.
забелязал трима ловци, сред които и жалб. Б.. Последните се придвижвали към
определените им постове. Свид. М. спрял в близост до тях автомобила си и им
казал, че се намират извън определената им територия и трябва да напуснат
мястото, където са, за да не възникне инцидент между двете дружинки. Тримата
отстъпили настрани, а свид. М. продължил движението си по-нагоре, където
забелязал джип с още двама ловци, които не били от неговата дружинка, който
обаче потеглил в друга посока. Същевременно свид. М. се обадил по телефона на
свид. И.М.И. и му обяснил за случващото се. По радиостанцията се обадил и на ръководителя
на лова свид. С.Е.С.. От своя страна свид. С.Е.Б., отивайки да разставя хората
си на съответните постове, минал покрай къщата на С.М.С. *** и му обяснил, че в ловното поле на ЛРД Р. имало
ловци от друга ловна дружинка. Тогава С. се качил в автомобила на свид. С.Е. и
потеглили към ловното поле, за което имали информация, че имало чужди ловци. Към
този момент свид. С.М.С. работел като техник горско стопанство при ДЛС
Севлиево, като охранителният му участък бил с. Р. и с. П.С.. Същият бил и ловец
от ЛРД Р., но в този ден не ловувал с останалите. Около 08:00 часа двамата със свид.
С.Е. се придвижили до мястото, за което им било обяснено, че се намират тримата
ловци от друга дружинка. При отиването им на място заварили трима ловци, сред
които и жалб. Б., които се намирали на голямо разстояние един от друг. Първо
двамата спрели при свид. М.С., който се връщал при автомобила на жалбоподателя,
тъй като си бил забравил вътре ключа на заключващото устройство на оръжието. В
това време на мястото пристигнал свид. С.М.С., който попитал М.С. какво прави
там и дали е редовен, за да ловува на това място. С. му отговорил, че той не
ловува там, а само преминава през това място, при което свид. С.М.С., без да се
легитимира, му поискал ловния билет за проверка. С. му го показал, а свид. С.С.
го взел в себе си. Между двамата възникнал спор по повод твърденията на свид. С.,
че свид. М.С.С. ловува на това място, тъй като последният му обяснил, че е млад
ловец и че според него не се намира в чужда територия, а в тази на неговата
дружинка, тъй като е поставен на това място от ръководителя на лова и
председател на неговата дружинка. По време на разговора, който двамата провели,
свид. С.М.С. забелязал друг ловец /жалб. Б./ и накарал свид. С. да му се обади
и да отиде при тях. Б. обаче отказал да направи това, поради което С.Е. и С.М.С.
се придвижили до него. При отиването си на мястото, където бил застанал
жалбоподателя, свид. С. му поискал ловния билет и жалбоподателят му го предал.
Междувременно С. бил подал сигнал за случилото се до зам. директора на РДГ, от
който получил нареждане да вземе ловните билети на ловците до пристигане на
подвижната горска стража от РДГ – Велико Търново и да се обади на дежурната
група в ДЛС – Севлиево. Дежурната група от ДЛС – Севлиево била в състав – свид.
И.М.И. и К.Х.К.. След като получил обаждането свид. И.И. и колегата му
потеглили към мястото, за което се твърдяло, че има извършено нарушение. Същевременно
от РДГ В. Търново бил изпратен екип, в състава на който били свид. Д.С.Г.и
свид. Ц.Н.Н. – двамата служители на въпросната дирекция. Свид. И.И. и колегата
му се придвижили до пътен възел „Детелината“ и там изчакали пристигането на
групата от РДГ В.Търново. Междувременно ловците от ЛРД „***“ се събрали заедно
на едно място, като прибрали оръжията си в колите. Ловците от ЛРД Р. се събрали
на друго, по - отдалечено място, за да не възникне конфликт между двете
дружинки. След пристигането на групата от РДГ В. Търново, последните, заедно
със свид. И.И., се придвижили до мястото на инцидента. При пристигането им на
мястото свид. С.М.С. показал на свид. И.М.И. къде се е намирал всеки един от
тримата ловци, а последният, с помощта на карта и служебен ДжиПиЕс, нанесъл
върху картния материал съответното място, за което се твърдяло, че е извършено
нарушението. Според данните, отразени от него върху картата, приложена към
настоящото дело, жалб. Б. се намирал на територията на ЛРД Р., или извън
ловното поле на ЛРД „***“.
Тогава свид. Ц.Н.Н.,
в присъствието на свид. Д.С.Г., свид. С.М.С., жалб. Б., свид. М.С. и И.С.С./третия
ловец, на който било разпоредено от свид. С.М.С. да отиде при останалите/,
последните трима в качеството им на нарушители, изготвил Констативен протокол
серия В, № 006680, в който отразил обстоятелството, че в ТП ДГС Севлиево,
община Севлиево, землище с. Р., трето ловно поле на ЛРД Р., м. ”***”, лицата С.П.Б.,
М.С. и И.С.С.ловуват, като стоят
неподвижно на пусия с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие /посочени са
ловните оръжия на тримата ловци/ с разрешително за лов серия СЦ № 009983 за
ловище ***, и в момента на проверката се намират извън населено място, в
землището на с. Р., в трето ловно поле „***“ на ЛРД Р., тоест място различно от
посоченото в разрешителното за лов. В констативния протокол са описани и
ловните билети на тримата ловци, като е записано изрично и че към момента на
проверката няма убит или уловен дивеч. С констативния протокол били иззети и
трите ловни оръжия. Жалб. Б. подписал така съставения протокол. Същевременно
били снети и писмени обяснения от свид. С.М.С..
На мястото бил
извикан и екип на РУ на МВР - Севлиево, в състава на който били свид. Л.Т.Л. и П.К.
П.. С Протокол за доброволно предаване от 12.10.2019 г. свид. Ц.Н.Н. предал на
служителя на МВР П.К. П. иззетото от него ловно оръжие на тримата ловци.
На същата дата - 12.10.2019 год., в 12:30 часа, свид. Ц.Н.,
в присъствието на свид. Д.С.Г.и свид. С.М.С., съставил против жалб. С.П.Б. АУАН
серия В, № 006002, за това, че на 12.10.2019 год. 10:30 часа, на територията на
РДГ В. Търново, обл. Габрово, общ. Севлиево, землище с.Р., местността „3-то
ловно поле ***” – по карта, ловува с редовно заверен билет за лов № 314495 с
писмено разрешително за групов лов № 009983 за 12.10.2019 г. за ловностопански
район на ЛРД Севлиево в ловище ***, но извън определеното в разрешителното за
лов място, като стои на пусия извън населено място, в землището на с.Р., в
трето ловно поле „***“ на ЛРД – Р. с извадено
от калъф и заредено ловно оръжие Байкал /авт. МР153 12 калибър/ с №
********** с цев № **********, без да е убил или уловил дивеч.
Актосъставителят е
квалифицирал описаното по – горе деяние като нарушение на чл. 84, ал. 1 във вр.
с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД. След като бил съставен акта, същият бил предявен
на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да впише своите
възражения, ако има такива. Видно от съставения АУАН жалбоподателят Б. записал
в графата за възражения, че ще представи такива в законоопределения срок. В
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е депозирал писмени възражения
срещу съставения АУАН, в които излага твърдението, че направените констатации в
акта са неправилни, немотивирани и несъобразени с фактическата обстановка.
Жалбоподателят твърди в писмените си възражения, че посочените в акта
обстоятелства били некоректни, неправилни и в пълно противоречие с
действителната обстановка. В тази връзка сочи, че на твърдяната дата около 07:30
часа ловната дружинка се придвижвала към ловното си поле – „***– ***“,
минавайки покрай ловно поле „***“ с. Р.. Маршрутът, по който се движели ловците,
бил указан от С. К. – председател и ръководител на лова. Именно в момента на
придвижването, преди да е даден началния час на лова и преди да заемат позиции,
жалбоподателят бил извикан от свид. М.С., който бил спрян за проверка от
неизвестно за него лице, което нямало вид на ловец. То се возело в частен
автомобил, съпровождано от няколко лица, едното от които ловецът С.Е.С.. Въпросното
лице не се легитимирало и не представило служебна карта, като поискало
жалбоподателят да покаже ловният си билет. След като му го показал,
„проверяващият“ си го прибрал в джоба без дори да го погледне. След като жалбоподателя
и свид. С.М. поискали да им се представи, господинът започнал да се държи
арогантно и не им дал никакви обяснения. След това на мястото пристигнал и
ловецът И.Сопотлиев, като и неговият билет бил прибран от въпросното лице. В
писмените възражения се твърди, че към този момент ловът не бил започнал, тъй
като ръководителят на дружинката не бил
дал начален час на лова. В писмените възражения се сочи още, че не било вярно
отразеното в АУАН, че жалбоподателят бил стоял на пусия, тъй като същият бил извадил
оръжието си едва след пристигането на полицейският екип, който разпоредил на
тримата ловци да извадят оръжията си от калъфите и да им свалят заключващите
механизми. Според твърденията на жалбоподателя до този момент никой от ловците
не бил с извадено оръжие, още повече, че никой не бил давал началото на лова и хората
не били разставени по позиции.На следващо място се твърди, че соченият като доказателство
Констативен протокол не бил известен на жалбоподателя и той не го бил
подписвал. В заключение към административно-наказващият орган се отправя молба
преди издаване на НП да се извърши проверка по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН и след
като се установи, че не е извършено нарушение, преписката да се прекрати. Излага
се също така твърдение за допуснато нарушение на правото на защита, тъй като
жалб. Б. не можел да разбере фактическата обстановка, описана в акта. Отправя
се също така молба иззетото от жалб. Б. оръжие да му бъде върнато.
Въз основа на издадения АУАН и писмените
доказателства, събрани в хода на административното производство, е издадено
обжалваното НП № ********** от 02.04.2020 год. на Директора на РДГ гр. Велико
Търново, в обстоятелствената
част на което административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната от
актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на последния от правна
страна за нарушението, въз основа на което и на основание чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД е наложил
на жалбоподателя наказание глоба в размер на 200,00 лева за извършено нарушение
на чл. 84, ал. 1 във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД; на основание чл. 95,
ал. 1 от ЗЛОД е отнел ловното оръжие на жалбоподателя и на основание чл. 94,
ал. 1 от ЗЛОД го е лишил от право да ловува за срок от три години.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът установи от писмените доказателства - Констативен протокол
серия В, № 006680 от 12.10.2019 г.; Писмено обяснение от С.М.С.; Разрешително
за групов лов № 009983/28.09.2019 год.; Протокол за доброволно предаване от
12.10.2019 г.; Картен материал; АУАН серия В, № 006002 от 12.10.2019 год.;
Възражение от жалб. Б. срещу АУАН г.; копие на Членска карта на Съюза на
ловците и риболовците в България на името на жалб. Б.; Билет за лов № 314495 на
името на жалб. Б.; Разрешение № 20180427312 и приложение към него на името на
жалб. Б.; обжалваното наказателно постановление; Заповед № РД 49-199 от 16.09.2011 г. на
Министъра на земеделието и храните, както и гласните доказателства –
показанията на свидетелите Д.С.Г., Ц.Н.Н., С.М.С., М.С., Ц.Ц., С.И. К., И.М.И.,
Л.Т.Л., С.Е.Б., И.М.И. и М.Н.М..
При така установената фактическа
обстановка съдът достига до следните изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя
на 07.04.2020 г. Жалбата е заведена в деловодството на РДГ В.Търново на 14.04.2020 г., тоест в
законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се
разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено
заверено копие от Заповед № РД 49-199 от 16.09.2011 г. на Министъра на
земеделието и храните. АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по
силата на чл. 96, ал.1 от ЗЛОД, предвид заеманото от него длъжностно качество.
Актосъставителят и в последствие административно-наказващият орган /АНО/ са
приели, че жалб. Б. е нарушил разпоредбите на чл. 84, ал.1 във вр. с чл. 43,
ал. 3, т. 1 от ЗЛОД.Текстът на чл.84, ал.1 от ЗЛОД гласи следното: „Който
ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но
без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното
места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв.”. Според
разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД „Ловуване е и престой или движение
на лица извън населените места със: извадено от калъф и сглобено ловно оръжие,
независимо дали е заредено или не.”
Административно-наказващият орган на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД е
наложил на жалб. Б. административно наказание глоба в размер на 200.00 лева.
На осн. чл. 94, ал.1 от ЗЛОД е лишил жалб. С.П.Б. от право на ловуване за
срок от три години. Рзпоредбата на същия гласи: „Лице, извършило нарушение по
чл. 84, ал. 1 и 2, чл. 85 и чл. 86, ал. 1, се лишава и от право на ловуване за
срок от три години”.
С НП и на основание чл. 95, ал. 1 от
ЗГ, съгласно който „при нарушенията по чл. 84, 85 и 86 оръжието и другите
средства за ловуване се отнемат в полза на държавата, а незаконно придобитите
дивеч, ловни трофеи и дивечови продукти се предават на органите на
Изпълнителната агенция по горите”, в полза на държавата са отнети вещите,
средство на нарушението, а именно 1бр. Полуавтомат Байкал /авт. МР153 12
калибър/ с № ********** с цев № **********.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично в провелите се съдебни
заседания и с процесуалния си представител. Последният поддържа жалбата и
искането НП да се отмени изцяло, като излага съображения за незаконосъобразност
и неправилност на НП.
Преди да пристъпи към обсъждане на спора по същество съдът намира,че следва
да обсъди наведените в жалбата доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения при съставянето на АУАН и НП. В тази връзка на първо място в жалбата се твърди, че НП е издадено извън
преклузивният месечен срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, тъй като актът бил
съставен на 12.10.2019 г., а НП издадено на 02.04.2020 г., т.е. след изтичането
на повече от пет месеца, което било самостоятелно основание, водещо до отмяна
на обжалваното НП.
Съдът не споделя това виждане на жалбоподателя. Безспорно е, че НП е
издадено на 02.04.2020 г., а АУАН, въз основа на който е било издадено издадено,
е съставен на 12.10.2019 г. Тоест НП е издадено повече от пет месеца след
съставянето на АУАН, но преди изтичането на шестмесечният срок, визиран в
разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, който срок е преклузивен и с изтичането на
който се прекратява възможността за търсене на административно-наказателна
отговорност.
На следващо място в жалбата се излага твърдението, че АУАН не отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН, тъй като липсвали задължителни реквизити. Не
била посочена месторабота на жалбоподателя и точен адрес на свидетеля. Не били
посочени имена, адрес и ЕГН на претърпелите имуществени вреди. Актът бил
съставен некоректно, с което според жалбоподателя се накърнявало правото му на
защита, тъй като се привнасяла постоянно нова фактическата
обстановка.
Съдът не споделя така изложените доводи. Посочените реквизити действително
са разписани в цитираната разпоредба на ЗАНН. Обстоятелството, че в акта не е
посочена местоработата на жалб. Б. по никакъв начин не е рефлектирало върху
правото му на защита. Същевременно в съставения акт са вписани адресите и ЕГН
на свидетелите, поради което твърденията, че такива липсват са голословни. Голословно
е и твърдението, че в акта липсвали данни на лицата, претърпели имуществени
вреди. В случая нарушението, което се твърди, че е осъществено, е на формално
извършване и от него няма настъпили имуществени вреди и съответно няма и такива
лица, които да бъдат посочени като претърпели такива.
Излага се също така твърдението, че НП не отговаряло на изискванията на чл.
57 от ЗАНН, тъй като липсвали задължителните реквизити, посочени в чл. 57, ал. 1,
т. 5 и т. 6 от ЗАНН.
Съдът отново не споделя така изложения довод. Безспорно е, че в НП се съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават, при тази фактическа обстановка, която АНО е приел за установена. В
НП се съдържат също така и законните разпоредби, които са били нарушени според
наказващият орган.
На следващо място се излага твърдението, че липсвало произнасяне от страна
на АНО по отношение на депозираното възражение срещу съставения АУАН, с което
се оспорвали всички констатации в акта. Безспорно е в случая, че при издаване
на НП АНО не е взел изрично становище по отношение на депозираното в срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН възражения срещу съставения на жалб. Б. АУАН, но същият
няма такова задължение съгласно разпоредбите на ЗАНН. В случая, след като
наказващият орган е издал НП, с което е санкционирал жалб. Б., то очевидно
следва да се приеме, че същият е счел възраженията за неоснователни.
Съдът споделя обаче довода на процесуалния представител на жалбоподателя,
че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка, при непълнота на
доказателствата, както и че АНО е следвало да събере доказателства дали е
извършено вмененото нарушение, виновно ли е извършено същото и от кого. В
случая, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е следвало да
прецени възраженията и събраните доказателства, и да извърши разследване на
спорните обстоятелства. Разследването е можело да бъде възложено и на други длъжностни
лица от неговото ведомство. В тази връзка следва да се отбележи, че в провелите
се съдебни заседания се събраха противоречиви
гласни доказателства. На първо място такива са налице относно мястото и часа на
извършване на твърдяното нарушение. Свид.М. твърди, че придвижвайки се към
поста си, забелязал трима чужди ловци, които били заедно и се придвижвали през
ловното поле на ЛРД Р.. В последствие свид. С.М.С. твърди, че заварил тримата
ловци отдалечени един от друг, а свид. И.М.И. твърди в показанията си пред съда,
че установил мястото на извършване на нарушението по думите на свид. С. и след
използването на картен материал за установяване на точното местоположение на
ловците. Същевременно свид. Г., свид. Н. и свид. И. заявяват в показанията си
пред съда, че при отиването им на място, всички ловци от дружинката се били
събрали на друго място, различно от твърдяното място на извършване на
нарушението.
Налице е противоречие и относно обстоятелството, твърдяно от свид. С.М.С.,
че е установил мястото на нарушението с носен от него служебен таблет. Тези
негови твърдения не се подкрепят от останалите доказателства по делото. Нещо
повече свид. С.Е.С. заявява, че свид. С.М.Б. не е използвал специално средство
за да определи границата между двете ловни полета, а на база на неговите
показания в последствие свид. И.М.И. със служебен ДжиПиЕс е посочвал местата на
извършване на нарушенията от тримата ловци. От друга страна по делото се
събраха данни, че служителите на РДГ В. Търново – актосъставителя Н. и
свидетелят по акта Д.Глушков не са извършвали такива замервания, а също
са се доверили на показанията на свид. С.М.С. и констатациите на свид. И.М.И.,
базирани на твърденията на свид. С.. Тези противоречия в свидетелските
показания не могат да установят по безспорен начин мястото на извършване на
нарушението, което обстоятелство води до неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление.
На следващо място според съда противоречието относно мястото на извършване
на нарушението е обвързано с противоречието относно часа на извършване на
нарушението, тъй като от събраните по делото доказателства не става ясно дали
мястото, на което наказващият орган е приел, че е извършено деянието, е
мястото, където още рано сутринта свид. М. е забелязал тримата ловци, сред
които и жалбоподателя, или е мястото, на което свид. С.М.С. е посочил няколко
часа след това, че е намерил тримата ловци /всеки на различно място, отстоящо
на няколко метра едно от друго/, или в крайна сметка е мястото, което било
„установено“ от свид. И. отново след няколко часа, въз основа на картния материал,
който същият носел.
Налице са противоречия и относно важно за решаване на делото обстоятелство
дали тримата ловци, сред които и жалб. Б. са били с извадено от калъф ловно
оръжие и дали същото е било сглобено и заредено. При установяване на това обстоятелство
следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД,
посочена като нарушена от актосъставителя и АНО, съгласно която ловуване е и
престоя на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно
оръжие. В тази връзка следва да се вземе
предвид обстоятелството, че в случая ловното оръжие на жалб. Б. е полуавтомат,
който не може да бъде сглобяван и разглобяван, а обезопасяването му се
осъществява посредством заключващ механизъм, който не позволява използването му
по предназначение. Досежно обстоятелството било ли е ловното оръжие със
задействан заключващ механизъм, както и дали е било заредено, също са налице
противоречия в показанията на свидетелите. В това отношение показанията на
свид. С.М.С. са изолирани и не кореспондират с останалите доказателства по
делото. В болшинството свидетелски показания се твърди, че въпросните ловци са
били с оръжие на рамо, без обаче още по време на проверката да е било изяснено,
както вече бе посочено, дали оръжията са били в калъф, извън него, но със
задействан заключващ механизъм, или извадени от калъф с изключен заключващ
механизъм и заредени. Всички тези обстоятелства е следвало да бъдат изяснени от
страна на проверяващите по време на проверката, а в последствие и от страна на
АНО, тъй като същите са изключително важни за решаване на спора по делото.
Не на последно място следва да се отбележи, че липсват доказателства, от
които да се направи безспорен и несъмнен извод, че твърдяното нарушение е
извършено от жалбоподателя Б. от субективна страна, т.е. с пряк умисъл. По
делото се събраха многобройни гласни доказателства и то непротиворечиви, че
жалб. Б. се придвижвал към мястото, на което бил изпратен от ръководителя на
лова, за да заеме позиция. Безспорно се установява, че той е млад ловец, че не
е познавал добре територията на ловището в този район, както е безспорно и това,
че в случая е изпълнявал разпореждането на председателя на ЛРД „***“ и
същевременно ръководител на лова на процесната дата – свид. К.. Последният
заявява в съдебно заседание следното: „Аз изпратих С. на това място. С. за пръв
път ловува в това ловище“. Преценявайки тези свидетелски показания съдът стига
до извода, че липсва субективния елемент от състава на нарушението, което е
вменено във вина на жалбоподателя.
При наличието на противоречията, изброени по – горе, преди да пристъпи към
издаване на обжалваното наказателно постановление наказващият орган е следвало
да извърши разследване на спорните, още повече, че против съставения АУАН е
постъпило възражение от страна на жалбоподателя. Изследването на посочените
по-горе спорни обстоятелства би допринесло за правилното решаване, както на
административно-наказателната преписка, така и на настоящото дело.
Изхождайки от гореизложеното и
след преценка на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното
производство доказателства, съдът намира, че така описаното в НП фактическо
обвинение не е доказано по изискуемия от закона несъмнен начин. В тази връзка в
тежест на НО е да установи извършването на нарушението с всички допустими от
закона доказателствени средства - както в административното, така и в съдебното
производство и след като същият не направи това, според съда обжалваното
наказателно постановление следва да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно.
От страна на процесуалния
представител на жалб. Б. към съда се отправя молба в полза на доверителя му да
бъдат присъдени направените по делото разноски. По делото е приложен договор за
правна защита и съдействие, от който се установява, че е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 лева. С оглед изхода на делото и в
съответствие с разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, така направените разноски
следва да бъдат присъдени в полза на жалб. Б..
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № ********** от 02.04.2020 г.
на Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на С.П.Б.
***«***» № 19, ЕГН: **********,, за извършено нарушение по чл. 84, ал. 1 във
вр. с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД и на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД е
наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 (двеста) лева; на
основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД е лишен от право на ловуване за срок от три
години, и на основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД са отнети в полза на държавата – един
брой полуавтомат
Байкал /авт. МР153 12 калибър/ с № ********** с цев № **********1,
като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА
Регионална дирекция по горите – Велико Търново да заплати на С.П.Б. ***«***» №
19, ЕГН: **********, сумата от 300.00 /триста/ лв., съставляваща направени по
настоящото дело разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: