Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Плевен,…22.......март
….2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав в публично заседание на ДВАДЕСЕТ и ТРЕТИ ФЕВРУАРИ
през ДВЕ ХИЛЯДИ
ДВАДЕСЕТ и ПЪРВА
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря......КОНА…….ДОЧЕВА,…като…разгледа………..
докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…992......
по…описа…за…2020г,…за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивно
гражданско производство по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано на основание въззивна жалба, подадена от М.П.В., ЕГН-********** *** - ответницата в
първоинстанционното производство по гр.д.№ 698/2020г.о описа на Плевенски
районен съд, срещу постановеното от ІV-ти гр.с-в съдебно Решение №260260/05.10.2020г,
с което на основание чл.439 от ГПК, с съдът е признал за установено, че ищците
М.И.В., ЕГН ********** и Я.Т.В., ЕГН ********** - и
двамата с адрес ***, не й
дължат сумата от 540лв., представляваща
получена сума без правно основание и сумата от 100лв., представляваща предадена
при сключване на Договор за наем от 01.06.2003г. гаранция за плащане н
консумативни разходи, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
28.08.2007г. до окончателното изплащане, които суми са присъдени с Решение №39
от 10.04.2008г. по гр.д.№2780/2007г. по описа на ПлРС, влязло в законна сила на
02.05.2008г., поради погасяване на вземанията, чрез прихващане с насрещни
задължения на ответницата, направено с волеизявление, връчено на 21.03.2013г.,
и с което е осъдена да заплати разноски.
Във въззивната жалба
се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави искане да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли изцяло
исковата претенция на ищеца. Излагат се
многобройни оплаквания, както с е свеждат до това, че съдът не е обсъдил
всички събрани доказателства, не е
установил вярно фактите и не приложил
правилно закона.
Ответниците по
въззивната жалба М.И.В. и Я.Т.В., които са ищци в първоинстанционното производство,
чрез пълномощника адв. Я.И. от САК, са
подали писмен отговор, в който са изразили становище за неоснователност на
същата и предлагат да се потвърди обжалваното решение.
Пред въззивната инстанция
не са представени нови доказателства.
Плевенският
окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във
въззивната жалба, обсъди събраните доказателства, съобрази нормативната уредба
и относимата съдебна практика, приема
следното:
Въззивната жалба, подадена от М.П.В. – ответница в първоинстанцонното
производство по гр.д.№698/2020г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско
отделение, срещу постановеното от ІV-ти
гр.с-в съдебно Решение №260260/05.10.2020г., е подадена в срок,
срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното
производство по гр.д.№698/2020г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е
образувано на основание иск с правно
основание чл.439 от ГПК – иск на длъжника за оспорване на вземането по
изпълнението, предявен от ищците ( понастоящем ответници по въззивната жалба) М.И.В., ЕГН ********** и Я.Т.В., ЕГН ********** - и двамата с адрес ***, срещу ответницата( понастоящем въззивна
жалбоподателка) М.П.В., ЕГН-********** ***.
В исковата молба се твърди следното:С влязло в сила Решение № 39
от 10.04.2008 г., постановено от PC-Плевен по гр. д. №2780 по описа за 2007 г.,
съдът е осъдил ищците М.В. и Я.В. да заплатят в полза на
ответницата М.В. суми в общ размер на 640лв. Със същото решение ответницата
била осъдена да заплати в полза на ищците суми в общ размер на 705,05лв., като
върху част от нея – в размер на 562,21лв. била дължима и законната лихва от
06.12.2007г. до окончателното изплащане. Предвид, обстоятелството, че
горепосочените насрещни вземания били ликвидни и изискуеми, на основание чл.
103, ал. 1 от ЗЗД М.В. и Я.В. направили изявление за прихващане с нотариална
покана от 19.03.2013 г., надлежно получена от М.В.. С извършеното прихващане
било погасено задължението на ищците към ответницата, присъдено с влязлото в
сила решение, ведно със законната лихва за забава, считано от 28.08.2007 г. до
окончателното плащане.
Въпреки погасяването на задължението им, ответницата се снабдила с
изпълнителен лист за присъдените суми и в качеството си на взискател инициирала
принудително изпълнение в производството по образуваното изп.дело №
20199060400724 по описа на ЧСИ В.С.,
peг. № 906 на КЧСИ, с район на действие ОС-Плевен против ищците М.В. и Я.В..
При условия на евентуалност ищците навеждат като основание за погасяване на
вземането и изтекла пет годишна давност, считано от влизане в сила на съдебното
решение, като твърдят, че не им било известно да е имало през периода други
образувани изпълнителни дела. Като следствие от изложеното ищците молят за
постановяване на решение, с което да се признае за установено в отношенията им
с ответницата, че не й дължат сумите, присъдени с Решение №39 от 10.04.2008г.
по гр.д.№2780/2007г. по описа на ПлРС.
Ответницата М.В. е подала
писмен отговор на исковата молба в
срока по чл.131 от ГПК, с който е оспорила
исковата претенция. Възразила е,че се снабдила с Изпълнителен лист от 27.05.2008г. срещу
ищците за сумите съответно в размер на 540,00лева, получени без правно
основание и сумата в размер на 100,00 лева, предоставена като гаранция по
сключен Договор за наем, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от
28.08.2007г. до окончателното им изплащане. С този Изпълнителен лист на
18.02.2013г. подала молба до Държавен съдебен изпълнител към Плевенски районен
съд за образуване на изпълнително дело против ищците солидарно, като посочила
способ за изпълнение - запор на сметки и пенсии. Образувано било изп.дело №
20134430430040 от 19.02.2013г.От момента на посочване на способ за изпълнение,
петгодишния давностен срок бил прекъснат и
започнала да тече нова давност. По изп. дело покани за доброволно
изпълнение били получени съответно от Я.В. на 07.03.2013г. лично и от М.В. на
07.03.2013г., получена чрез съпруга й Я.Т.В.. На 18.03.2013. длъжниците подали
молба до съдебния изпълнител, в която посочили, че са депозирали молба за
издаване на изпълнителен лист в тяхна полза срещу М.В. и претендирали спиране
на изпълнението по изпълнителния лист срещу тях. На 15.03.2013г. е издаден
изпълнителен лист в полза на Я. и М. В., въз основа на решението по
гр.д.№2780/07г. на ПлРС, срещу М.П.В., съответно за сумата в размер на 140,00
лева, неплатена наемна цена за м. ноември- декември 2005г., сумата в размер на
274,85 лева - консумативни разходи за студена вода от м, юни 2003г. до м.януари
2006г., сумата в размер на 147,36 лева -
разходи за телефон за м. октомври и ноември 2005г., ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от 06.12.2007г. до окончателното изплащане, както и
сумата в размер на 142,84 лева - деловодни разходи по компенсация. На
19.03.2013г., след като се снабдили с изпълнителен лист срещу М.В., пред
нотариус Савина Иванова, Я. и М. В. съставили Нотариално изявление за
прихващане на двете насрещни задължения, което било получено от адресата на
21.03.2013г. На същия адресат била връчена покана за доброволно изпълнение с
изх.№ 2602/16.04.2013г. по изп.дело № 20134430430084 при ДСИ Районен съд Плевен
с взискатели М.И.В. и Я.Т.В., за следното задължение: неолихвяема сума в размер
на 142,84 лева, главница в размер на 562,21 лева,лихви в размер на 353,80 лева,
20,00 лева разноски по изп.дело, както и такса по чл.53 от Тарифата за ДТ по ГПК в полза на Районен съд Плевен в размер на 105,89 лева по гр.д.№2780/07г. на
ПлРС. По изпълнителното дело, по което ответницата била взискател - №
20134430430040, на 16.06.2016г. същата подала молба за издаване на
постановление за прекратяване на делото на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК, което
е настъпило на 11.06.2016г.. Новата погасителна давност започвала да тече от
11.06.2014г. и изтичала на 11.06.2019г. Последното изпълнително дело е
образувано под № 20199060400724 по молба на ответницата от 10.06.2019г.,
подадена пред ЧСИ В.С.. В молбата за образуване са възложени правомощия на ЧСИ В.С.
по чл.18 ЗЧСИ и посочен изпълнителен способ възбрана на недвижими имоти на
длъжниците, с което отново е прекъсната погасителната давност. Изп.дело №
20134430430084 при ДСИ Районен съд Плевен с взискатели Я. и М. В. е прекратено
на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК - съобщение с изх.№ 8202/12.10.2017г. на ДСИ
Районен съд Плевен. При образуване на изпълнителните дела са предприети
действия, водещи до прекъсване на погасителната давност, които не са посочени в
исковата молба. Това прекъсване води до извода, че оспореното задължение не е
погасено по давност, каквито са твърденията на ищците. С образуване на
изпълнително дело срещу ответницата за цялата дължима сума по влязлото в сила
съдебно решение по гр.д.№2780/07г. (а не за остатъка след прихващането), ищците
Я. и М. В. се се отказали от посоченото в нотариалното изявление прихващане.
По делото са
събрани писмени доказателства и са приложени копия на изпълнително дело
№30040/2013г. и изп.дело№3008482013г. по описа на Съдебно-изпълнителната служба
при Плевенски районен съд.
Плевенският
районен съд, Гражданско отделение, ІV-ти граждански състав се е
произнесъл с обжалваното Решение №260260/05.10.2020г,
с което, на основание чл. чл.439 от ГПК, е
признал за установено, че ищците М.И.В.
с ЕГН ********** и Я.Т.В. с ЕГН ********** ***, НЕ ДЪЛЖАТ на ответницата М.П.В.
с ЕГН **********, с адрес ***, следните суми: сумата от
540лв., представляваща получена сума без правно основание и сумата от 100лв.,
представляваща предадена при сключване на Договор за наем от 01.06.2003г.
гаранция за плащане н консумативни разходи, ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от 28.08.2007г. до окончателното изплащане, които суми са
присъдени с Решение №39 от 10.04.2008г. по гр.д.№2780/2007г. по описа на ПлРС,
влязло в законна сила на 02.05.2008г., поради погасяване на вземанията, чрез
прихващане с насрещни задължения на ответницата, направено с волеизявление,
връчено на 21.03.2013г.
Плевенският окръжен съд, настоящият въззивен състав
приема, че в обжалваната част решението е ВАЛИДНО , ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.
Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и
допустимостта на обжалваното решение, а съгласно правомощията по чл.269 от ГПК,
въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.
За да се произнесе относно
правилността на обжалваното решение,
съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е
направил обосновани фактически и законосъобразни правни изводи, които се
споделят напълно от въззивната инстанция, която на
основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
Оплакванията, изложени във въззивната жалба са
неоснователни. – Съдът е обсъдил по
отделно и в съвкупност всички събрани по
делото доказателства и е направил обосновани изводи, които се подкрепят от
събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, правилно е приложил материалният закон.
Първоинстанционният
съд е сезиран с отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК - иск на длъжника срещу взискателя в изпълнителното производство,
чрез който се оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на
изпълнението. Съгласно чл.439, ал.2 от
ГПК, искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Какви са данните в процесня случай?
Ищците ( понастоящем въззивеми), които са длъжници
по изпълнително дело, инициирано от
ответницата ( понастоящем въззивница), обосновават исковата си претенция с направено след
влизане в сила на решението волеизявление за извънсъдебно прихващане на
насрещни парични вземания
От приложения препис на съдебно Решение №39/ 10.04.2008г.,
постановено по гр.д.№2780/2007г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско
отделение, влязло в законна сила на 02.05.2008г., се установява, следното:
Ищците (понастоящем въззинваеми) Я.В. и М.В., са осъдени по първоначално предявения иск, да заплатят на ответницата(
понастоящем въззивница) М.П.В. следните суми:
Сумата от 540 лв. На основание чл.59 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 28.08.2007г. до
окончателното й изплащане; Сумата от 100 лв. На
основание чл.55,ал1 от ЗЗД, ведно със законната лихва,
считано от 28.08.2007г. до окончателното й изплащане.
Ответницата М.В.
е осъдена по предявения насрещен иск, да
заплати на ищците Я.В. и М.В. следните
суми: - Сумата от 140 лв. На основание чл.232,ал2
от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 06.12.2007г.
до окончателното й изплащане; Сумата от 274,85 лв. на основание чл.232,ал. 2 от ЗЗД и
сумата от 147,36 лв. На основание чл.232,ал.2 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тях, считано от
06.12.2007г. до окончателното изплащане; Сумата
от 142,84 лв., представляваща деловодни разноски.
На 27.05.2008г. М.П.В. се е снабдила
с изпълнителен лист за присъдените й суми. На 18.02.2013г. по нейна
молба е образувано изп.д. №30040/2013г. по описа на Държавен съдебен изпълнител
при ПлРС за принудително изпълнение
срещу Я.В. и М.В., за събиране на сумите по издадения в нейна полза
изпълнителен лист, като е предложила изпълнителни способи.
На 07.03.2013г. са връчени покани за доброволно
изпълнение на длъжниците.
На 15.03.2013г., Я.В. и М.В. се снабдили
с изпълнителен лист за присъдените им суми. С молба от 21.03.2013г. инициирали образуване
на изпълнително дело №30084/2013г. по описа на ДСИ при ПлРС срещу М.В., за събиране на сумите по
изпълнителния лист.
Междувременно с нотариално изявление от
19.03.2013г.,адресирано до М.В., настоящите въззиваеми Я.В. и
М.В. , са направили волеизявление за
извънсъдебно прихващане на насрещните задължения с ответницата, присъдени с
влязлото в сила решение по гр.д.№2780/2007г. по описа на ПлРС. Волеизявлението
е достигнало до адресата на 21.03.2013г.
Поканата за доброволно изпълнение по изп.дело №30084/2013г. по описа на ДСИ при РС-Плевен, е връчена
на длъжницата М.В. на 22.04.2013г.
Изпълнително дело №30040/2013г. по описа на ДСИ е
прехвърлено на частен съдебен изпълнител
през 2015г.
С постановление от 12.10.2017г., ДСИ при Плевенски
районен съд е прекратил на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК( перемция)
производството по изп.д.№30084/2013г., за което са уведомени страните.
На 10.06.2019г. по молба на М.В. въз основа на изпълнителния лист,
издаден въз основа на влязло в сила
решение по гр.д.№2780/2007г., е образувано
изп.дело.№20199060400724, изд. По описа на ЧСИ В.С. с рег.№906, район на действие ОС-Плевен.
От изложеното е видно, че страните по делото имат
насрещни ликвидни и изискуеми парични вземания, присъдени с влязло в сила съдебно решение №39/10.04.2008г.,
постановено по гр.д.№2780/2007г. по описа на ПлРС, ГО,както следва:
Въззивницата М.В. има
присъдено вземане срещу въвзиваемите М.В. и Я.В. за главница общо в размер на
640.00лв.(540.00лв.+100.00лв.), ведно със законната лихва, считано от
28.08.2007г. до окончателното изплащане.
Въззиваемите М.В. и Я. В. имат присъдено вземане
срещу въззивницата М.В. за главница в общ размер на 562.21лв.(140.00лв.+274.85лв.+147.36лв.),
ведно със законната лихва, считано от 06.12.2007г. до окончателното изплащане,
както и сума от 142,84лв.-разноски.
Съгласно чл.103,
ал.1 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко
едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу
задължението си. Съгласно ал.2, прихващането се допуска и след като
вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането
на давността.
Съгласно чл.104,ал.1 от ЗЗД,прихващането се
извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. То не може да
бъде направено под срок или под условие освен под условието, че предявеното в
съд вземане ще бъде уважено.
Съгласно чл.104,ал.2 от ЗЗД,двете насрещни вземания
се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който
прихващането е могло да се извърши. Следователно, изявлението за прихващане
(компенсиране) има обратно действие.
По делото е установено, че с писмено волеизявление,
адресирано до М.В., връчено й на 21.03.2013г., Я.В. и М.В. са изразили воля за
прихващане на насрещните задължения,
присъдени с влязлото в сила решение по
гр.д.№2780/2007г. по описа на ПлРС.
При това положение,
насрещните вземания на страните
се погасяват до размера на –по-малкото от тях, считано от минал моментг, когато
са се срещупоставили, годни за компенсиране. След като въззиваемите, които са ищци в
първоинстанционното производство дължат на въззивницата като ответница, сума по главница в размер на 640.00лв., а от
своя страна тя дължи главница от
562.21лв. и разноски от 142.84лв., или общо 705,05лв., следва, че вземането
на въззивницата като по-малко е погасено поради прихващане съгласно
чл.104,ал.2 от ГПК.
Следователно,
въззиваемите А. и М.В. не дължат сумите за главница по изпълнителния
лист, издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение №39/10.04.2008г.,
постановено по гр.д.№2780/2007г. на ПлРС- 540.00лв. и 100.00лв., или общо
640.00лв.. По аргумент от разпоредбата
на чл.104,ал.2 от ЗЗД, съдът не
съобразява присъдената законна лихва върху главниците, тъй като прихващането на насрещните вземания е могло да се извърши
още преди изпадането на страните в забава.
Върху разликата на главниците по насрещните вземания от
77.76лв.(640.00лв.- 562.21лв.), за периода от подаване на исковата молба до
влизане в сила на решението е натрупана лихва за забава в размер на 7.82лв., вземането за която също се погасява след прихващане с вземането
на възиваемите към въззивницата за разноски от
142.84лв.
От изложеното е видно, че въззивният съд достига
до фактически и правни изводи, които са еднакви с тези на първоинстанционния, поради
което обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
Оплакванията на въззивната жалбаподателка са
неоснователни по съображенията, изложени по-горе.- По делото е установено по безспорен начин, че
са налице всички предпоставки на компенсацията
съгласно чл.103 и чл.104 от ЗЗД: Два насрещни задължения; Идентичност на
субектите по двете правоотношения;
Еднородност и заместимост на двете насрещни задължения, в случая за
пари; Изискуемост и ликвидност – и двете насрещни вземания са
установени с влязло в сила решение.
Неоснователно е твърдението, че въззиваемите са заявили по изпълнително дело
№3008482013г., цялата дължима от нея
сума, незавидимо от възражението за прихващане. – точно обратно, от текста на
молбата за образуване на изпълнително дело, взискателите коректно са посочили
размерите на насрещните парични
задължения и и отново са заявили възражения за прихващане. Съдът счита, че независимо от изявлението за прихващане,
въззиваемите имат правен интерес от образуване на изпълнително дело, тъй като
размерът на тяхното вземане срещу въззивницата е в по-голям размер, а съгласно чл.104,ал.2 от ЗЗД, насрещните задължения се
погасяват до размера на по-малкото от тях.
Съдът не присъжда разноски за настоящата инстанция,
тъй като не установи въззиваемите да претендират такива.
Съгласно чл.280,ал.3 от ГПК настояшето въззивно решение не подлежи на
касационно обжалване.
По изложените съображения,
Плевенският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.271 във
вр. чл.272 от ГПК
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
като правилно РЕШЕНИЕ №260260/05.10.2020г. на Плевенски районен съд, Гражданско
отделение, VІІІ-ми гр.с-в, постановено по гр.д.№698/2020г. по описа на същия
съд
РЕШЕНИЕТО
НЕ подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: