Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Пазарджик,27.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
Р АЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при
секретаря Наталия Димитров , като разгледа докладваното от районен
съдия Харизанова гр. дело №4737 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, прие следното:
В исковата си молба срещу В.Н.К.
с ЕГН ********** *** ищецът Н.И.У. с ЕГН
********** *** твърди, че с ответницата
са живели на съпружески начала и от това
фактическо съжителство имат родено едно дете Н. Н. У. с ЕГН **********, родено
на ***г. Твърди се ,че първоначално живеели на квартира в град Ахелой до 2016г.
След това ответницата решила да замине да работи в Германия. Уговорката им
била, че след като тя се установи в Германия ищецът и детето ще отидат при нея.
Твърди се ,че В. заминала за Германия през месец април 2016г. и от тогава досега е идвала само два пъти за десетина дни в
България и по настояване на ищеца е виждала детето. Откакто се разделили
ответницата не е давала нито един лев за издръжка на детето. Грижите и
издръжката на детето са поети изцяло от ищеца, с подкрепата на неговите
родители. Моли се съда да постанови решение, с което упражняването на
родителските права по отношение на детето да се предостави на бащата като детето
на живее на адреса на бащата гр.Пазарджик, ул.“Болнична“№31, ет.6, ап.17 и да се определени режим на лични отношения
между майката и детето. Моли се да бъде
осъдена ответницата да заплаща на малолетното си дете, чрез неговия баща и
законен представител месечна издръжка в размер на 250л., считано от датата на
подаване на исковата молба , ведно със законната лихва при всяка просрочена
вноска до настъпване на основания за прекратяване или изменение на издръжката.
Претендира се издръжка за минал момент в размер на 250 лв., една година назад
от подаване на исковата молба. Претендират се сторените по делото разноски. В
подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от
ответницата, чрез пълномощника и адв. Г.Б., е подаден писмен отговор, с който
се оспорват предявените искове. Оспорва се твърдението, че ответницата е
заминала за Германия през 2016г и че се
е дезинтересирала от детето си, че не го вижда, не контактува с него, както и
че не е изпращала пари за издръжката му
за времето, през което не са живеели заедно. Не оспорва твърдението, че в края
на 2013г. след раждането на детето
заминали в град Ахелой, където ищецът започнал работа и заживяли на квартира,
но ищецът нямал постоянна работа и не можели да си плащат редовно наема.
Майката на ответницата през 2014г дошла да живее в град Ахелой , за да им
помага при отглеждането на детето като ответницата започнала работа, но въпреки
това семейството им изнемогвало, тъй като ищецът нямал постоянна работа повече
от три години. Това наложило ответницата да поеме риска и да замине да работи
в Германия в град Фрайбург при нейния брат, който от 15 години живее в
Германия . Детето останало на грижите на бащата в б България. Уговорката между
двамата родители била ищецът на завърши курс по немски език и след това да
заминат с детето в Германия при майката.
Ответницата уточнява, че заминала за
Германия през месец март 2017г.Било и много трудно да се устрои както
битово така и на работа в Германия. От първата си заплата през месец май 2017г
веднага изпратила 700евро на ищеца чрез хазайката им в град Ахелой Д. Г. за издръжка на детето им . От месец юни до
месец септември 2017г изпращала чрез Д.
Г., по 200, по 100, по 400 евро. На 08.09.2017г изпратила 100 евро по банковата
сметка на сестрата на ищеца А. У., тъй като ищецът не и посочвал собствена банкова сметка. ***ла от дискова херния и се
лекувала консервативно. През месец август 2017г си дошла в България за рождения
ден на детето, който отпразнували тържествено в заведение на 02.09.2017г. в
присъствието на близки на двете семейства. След 02.09.2017г с ищеца имали
сериозни разговори и разногласия относно бъдещето им като семейство. Ищецът
настоявал да отиде при ответницата в Германия въпреки , че не знае
немски език, тъй като не е посещавал
такъв езиков курс, въпреки уговорката им . Ответницата заявила, че след
като не иск ада учи немски, не иск ада работи, тя не може да го издържа и да му
плаща кредитите. Платила му курс по немски в Пазарджик и му казала, че като го
завърши , ще дойде в Германия с
детето.След заминаването и в Германия на 09.09.2017г. ищецът взел детето в
Пазарджик и обяснил, че ще го записва в детска градина. Откраднал пълномощните,
които двамата били дали на родителите на
ответницата , за да се грижат за детето и от този момент родителите на ответницата са били лишени от
възможност да виждат, да вземат и да контактуват с внука си. Ответницата твърди
,че през месец май 2018г си дошла за две седмици в България и едва тогава родителите и осъществили
контакт с детето . Ответницата заявила на ищеца, че след всичко направено от
него слага край на съвместното им съжителство. Ответницата твърди ,че от месец
септември 2017г до края на 2018г парите за издръжка пращала по банкова сметка ***
К., а през 2019г изпращала пари за издръжка по две банкови сметки на ищеца.
Може би имало пропуснати два или три месеца през 2018г и 2019г , когато
ответницата била в период на хирургически операции и рехабилитации. На
08.06.2018г и на 14.06.2018г претърпяла последователно две хирургически
интервенции, последвани от триседмичен престой в клиника по рехабилитация. На
18.11.2019г. претърпяла трета операция, а до 23.12.2019г се възстановявала в
клиника по рехабилитация. На 31.12.2019г си дошла в България и на 02.01.2020г
взема детето. На 12.01.2020г по време на разходка с детето при тях дошъл ищеца
и ответницата му дала на ръка 200лв. като подарък за детето.Когато казала на
ищеца, че ще се бори за родителските права над детето ищецът я заплашил с думите“ накрая ще те убия“ като това
станало пред детето. Макар да е много
добре запознат със здравословното състояние на ответницата ищецът се е
възползвал от това и в отсъствието и се
опитал да отчужди детето от майката като
му внушавал, че майка му не го обича, не го иска , затова не си идва и не го
взема в Германия . Твърди, че ищецът ограничавал контактите на майката с детето
по скайп, намесвал се в разговорите им с груби и цинични подмятания по адрес на
майката, както и недопускане на контакти на детето с родителите на майката. Въпреки
това между майката и детето съществува
силна емоционална връзка. Детето само, по своя инициатива търсило контакт с
баба си по майчина линия в село Блатница в къщата, в която е отгледано от нея ,
но само 15 минути след срещата им било взето от ищеца. Според бабата детето
било зле облечено и не било щастливо.
Оспорва изцяло предявените от
ищеца искове. В нарочна искова молба прави искане упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете да бъде предоставено на нея.
Местоживеенето на детето да е в Германия
при майката, където по твърдения на
майката същата разполага с подходящо по площ и обзавеждане жилище под наем, в
което за детето има отделна стая. В близост до жилището се
намира училище, в което вече е
записала детето и му се пази място. Във връзка с искането си заявява, че е
осигурена здравно, социално и финансово и че живеейки с нея детето ще получи
най-добра защита на интересите си във всяко едно отношение – физическо ,
емоционално, психологическо , материални и медицинско. С насрещната искова
молба се прави искане по чл.127а от СК съдът да даде разрешение, заместващо
съгласието на бащата детето да пътува извън територията на Република България,
придружено от майката неограничен брой
пъти през учебната година и да се връща в РБългария през учебните ваканции.
Моли да се определи местоживеене на детето в Република Германия, град Ротвайл,
ул.“Шефел“№12. Моли се бащата
да бъде осъден да заплаща на малолетното си дете, чрез неговата майка и
законен представител месечна издръжка в минимален размер. Сочат се
доказателства.
В съдебно заседание ищецът,
чрез пълномощника си , поддържа предявените искове. Подробни съображения по
съществото на спора са развити в хода на устните състезания, чрез представените
по делото писмени бележки.
В съдебно заседание
ответницата, чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор и насрещните си
искания. Подробни съображения по съществото на спора са разрити в хода на
устните състезания чрез представените по делото писмени бележки.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна.
Между
страните няма спор, че са родители на малолетното дете Н. Н. У., роден на ***г,
а и това обстоятелство се установява от приложеното удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане 01324/09.09.2013г, съставен от община
Пазарджик.
От
представеното от ищеца удостоверение изх.№12/14.11.2019, издадено от „Дисте
76“ЕООД-Пазарджик се установява ,че ищецът е трудово ангажиран и реализира
месечен доход в размер на 606.75лв.
От
приложените към отговора писмени доказателства се установява, че на 16.05.2017г
ответницата е изплатила по банков път на Д. Г. сумата от 700 евро като
основание на превода е записано: за деца. На 08.06.2017г ответницата отново е
превела по банков път на Д. Г. сумата от 200 евро като основание е записано „
за деца“. На 17.07.2017г ответницата е превела по банков път на Д. Г. сумата от
400 евро като в този банков превод не е записано основанието за плащане. На 31.07.2017г
ответницата е превела по банков път в полза на Д. Г. сумата от 100 евро като е
вписано основание“ за деца“. На 08.09.2017г на името на А. У. ответницата е
превела по банков път сумата от 100евро.На 16.12.2017г на името на П. К. ответницата е превела по
банков път сумата от 300евро. На 17.10.2017г ответницата е превела
по банков път на лицето П. К. сумата от
350евро.На 18.09.2017г ответницата е превела по банков път на името на П. К.
сумата от 200евро.На 18.08.2017г ответницата е превела по банков път на името
на П. К. сумата от 350евро. На 19.11.2018г ответницата превела по банков път на името на П. К.
сумата от 300евро. На 18.10.2018г ответницата е превела по банков път на името на П. К. сумата
от 100 евро.На 16.04.2018г ответницата е превела по банков път на името на П. К.
сумата от 500евро. На 17.02.2018г ответицата е превела по банков път на името
на П. К. сумата от 100 евро.На 19.03.2018г ответницата е превела по банков път
на името на П. К. сумата от 500евро. На 26.07.2018г по банков път ответницата е
превела на името на Н.У. сумата от 100 евро като основание за превода е
записано детски надбавки.На 02.09.2019г ответницата е превела п обанков път на
името на П. К. 200 евро.На 28.02.2019г ответницата е превела по банков път на името на П. К.
сумата от 100евро.На 18.03.2019г ответницата е превала по банков път на името на В. К. сумата от 200
евро. На 22.04.2019г ответницата по банков път е превела на името на В. К.
сумата от 200евро. На 16.05.2019г ответницата е превела по банков път на името
на В. К. сумата от 150 евро. На 02.01.2019г ответницата е превела по банков път
на името на Н.У. сумата от 100 евро кат основание за превода е вписано детски
надбавки.На 08.02.2019г ответницата е превела по банков път на името на Н.У.
сумата от 100 евро като основание на превода е вписано „ помощ за дете“. На
03.03.2019г ответницата е превала по банков път на името на Н.У. сумата от 100
евро като основание за превода е вписано „ помощ за дете“.На 01.04.2019г
ответницата е превела по банков път на името на Н.У. сумата от 100 евро като
основание за превода е вписано „помощ за дете“На 08.05.2019г ответницата е
превела по банков път на името на Н.У. сумата от 100 евро като основание е
вписано „помощ за дете“. На 06.07.2019г ответницата е превела по банков път на
името на Н.У. сумата от 100 евро като основание за превода е посочено“
помощ за дете“. На 06.08.2019г ответницата по банков път е превела на името на Н.У.
сумата от 100 евро като основание за превода е посочено „помощ за дете“. През
месец септември 2019г ответницата е превела
по банков път по сметка на Н. У.
сумата от 100 евро като основание за превода е посочено „Помощ за дете“. На
04.10.2019г ответницата е превела по банков път на името на Н.У. сумата от 100
евро като основание е вписано „помощ на дете“ .
От
съдържащата се на лист 108 -120 от
делото медицинска документация, представена от ответницата в легализиран превод
на български език, се установява, че за периода 13.06.2018г до 19.06.2018г.
същата е била на стационарно лечение във връзка със следното заболяване“ херния
на междупрешлен диск. Видно от анамнезата на 08.06.2018г ответницата е била
оперирана.За периода от 05.11.2019г до 12.11.2019г ответницата отново е била
подложена на стационарно лечение поради
втора операция от херния на
междупрешления диск, проведена на 08.11.2019г. След изписването и от болница за
периода от 02.12.2019г до 23.12.2019г
ответницата е била на рехабилитация. За периода от 18.11.2019г до 17.11.2020г. от Бюро по
труда Фрайбург , Германия на ответницата
се изплаща помощ за безработица п о31.76 евро на ден.
От
ангажираните от ответницата писмени доказателства/ представено в легализиран
превод на български език/ се установява,че същата е адресно регистрирана,
считано от 01.01.2018г на следния адрес Германия, гр.Ротвайл , ул.“Шефелщрасе“№12. Жилището е
под наем и се състои от 3 стаи, кухня, баня , самостоятелна тоалетна и багажно
помещение.
От проведеното от ДСП-Септември социално
проучване , обективирано в социален доклад,
съдържащ се на лист 152-153 от досието на делото, се установява, че
страните по делото са живеели на съпружески начала и от съвместното им съжителство имат родено
дете Н. Н. У.. Към момента на социалното проучване е установено, че детето се
отглежда от бащата , а майката от две
години живее и работи в Германия. По данни на родителите на ответницата
последната си идва в България 3- 4 пъти
годишно и когато е в България детето е при нея.
Бабата и дядото по майчина линия не поддържат контакт с детето, тъй като
бащата не позволява . Ответницата представи писмено доказателство / виж лист
185 от делото/ от което е видно, че детето е записано в Основно училище в
Айхендорф за учебната 2020/2021г.
От
проведеното от ДСП-Пазарджик социално
проучване , обективирано в социален доклад, съдържащ се на лист 157 от делото,
се установи ,че детето е споделило, че майка му му липсва и че я търси от
телефона на баща си, но тя не му се обажда. Споделило, че майка му е изпращала
от Германия колети с играчки и лакомства, но би било много щастливо ако
я вижда често. Детето споделило, че се чувства добре с баща си. Пътуват много и се забавляват.
Свободното си време прекарват в планината. Жилищно- битовите условия, в които
се отглежда детето са оптимални . Жилището, в което бащата и детето живеят
се е апартамент в град Пазарджик,
състоящ се от хол, детска и всекидневна. Детето споделило,че обича да прекарва
време с баба си и дядо си по майчина линия, които често се грижат за него.
Според социалния доклад детето е общително и добре социализирано в средата , в
която живее.
Двете
страни ангажираха гласни доказателствени средства за установяване на релевантни
за спора факти. От разпита на свидетелката С. А.
се установи ,че същата добре познава
ищеца по делото, тъй като са израснали заедно / живеят на една улица/ Според свидетелката
детето на страните се отглежда от бащата, с подкрепата на бабата и дядото по
бащина линия. Детето посещава детска
градина „Здравец“ . Записано е първи клас в училище „П. Б.“. Свидетелката до
този момент не е виждала ответницата. Не е виждала същата да взима детето.
Детето е много спокойно, комуникативно лесно се приобщава и има много приятели.
Детето на свидетелката е с една година по-голямо от детето Н. и покрай децата
общуват всеки ден с ищеца и с детето на страните. Свидетелката лично е говорила
с детето Н. и когато го е питала, то и е казвало , че майка му е в чужбина , но
свидетелката не е чувала детето само да споменава за майка си. Свидетелката
допълни ,че бащата води детето сутринта
на детска градина. Бабата по
бащина линия води детето на народни танци в танцов състав „Ч.“.
От
разпита на свидетелката П. У./ майка на ищеца / се установи, че началото на 2017г ответницата заминала за
чужбина с идеята впоследствие бащата и детето също да отидат при нея. След осем
месеца ответницата се върнала в България след това отново заминала и от есента
на 2017г до настоящия момент само два пъти се е срещала с детето. Комуникират
само по скайп като от септември 2017г. до началото на 2020г се обаждала само по веднъж месечно. Случило се детето да я
търси 5 пъти по телефона за един ден и тя да не му вдига, при което детето много плакало и свидетелката накарала
ищеца да и изтрие телефонния номер , за да не се разстройва детето. През април
2019г ответницата си дошла в България, защото оперирали майка и и взела детето
само за 4 дни. През месец януари 2020г.
също си пристигнала в България, попитала
ищеца дали може да вземе детето и взела детето
за 10 дни.Според свидетелката от
месец септември 2017г. родителите на ответницата нито веднъж не са се обадили и
не са взели детето. Преди това докато отношенията между сина и и снаха и били
добри за около 4-5 месеца родителите на ответницата гледали детето . На
свидетелката не и е известно родителите на В. да се идвали в дома на сина и да
носят колети и пари за детето.
От
разпита на свидетелката Д. Г. / свидетел на ответната страна/ се установи, че
същата е била хазяйка на ищеца и ответницата, когато последните са живеели на
квартира в град Ахелой през периода от месец януари 2014г до юли- август на 2017г. Когато пристигнали в
град Ахелой детето било съвсем малко и
майката се грижела за него. Като поотраснало детето тръгнало на детски
ясли, а майката започнала работа.
Майката на В. също дошла в Ахелой , за да им помага в грижите за детето.
От
разпита на свидетелката П. К. / майка на ответницата/ се установи, че от
раждането на детето двамата родители са се грижели за него с подкрепата на
свидетелката, която заживяла с дъщеря си и зет си в град Ахелой , където се
установили да живеят и работят от 2014г до февруари 2017г. През февруари 2017г
се прибрали и на 4 март 2017г. В.
заминала за Германия . От месец март
2017г до началото на месец ноември 2017г
свидетелката се грижела за детето, след което
грижите за детето поел бащата Н.,
тъй като свидетелката трябвало да помага
при отглеждането на близнаците на сина си. Свидетелката обясни, че през целия
месец август 2017г ответницата била в България, след което отново заминала за
Германия и се върнала през месец 2018г за 15 дни поради операция на
свидетелката. През месец август 2018г В.
*** за един месец. През 2019г месец януари за един месец. Според свидетелката
не през целия си престой в България дъщеря и е била с детето ,тъй като често
детето било извън града с баща си. Свидетелката е търсила детето чрез баща му ,
но последният не разрешил на
свидетелката да се грижи за внука си.Свидетелката допълни ,че ответницата
и изпращала пари за издръжка на детето, които пари
свидетелката ги предавала на ръка като това се случвало през месец.
По
делото е изслушана съдебно-психологическа експертиза, чието заключение съдът кредитира
като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните. От
проведените беседи и психологически изследвания вещото лице заключава, че
двамата родители имат родителски капацитет, възпитателски потенциал, желание и
възможност да полагат грижи по
отглеждане и възпитание на детето си. Между двамата родители има нарушена
комуникация, което причинява дискомфорт на нормалното психо-физическо развитие
на малолетното им дете. Отношението на детето и към двамата родители е
положително, като то твърди, че са добри и ги обича. Няма наличие на отчуждение
спрямо единия от родителите.За нормалното развитие на детето е важен контакта и
с двамата родители. Реакциите на родителите са от огромно значение за децата-
всяка дума, действие, случка, оформят съзнанието на детето, влияят върху
самочувствието му, здравето му и в бъдеще в социалните му контакти и
професионално развитие.Обследвано е психо-емоционалното състояние на детето Н.
като експертът заключава, че Н. е
емоционално и чувствително дете, с нормално индивидуално-психическо развитие.
Интелект , внимание и памет, отговарящи на възрастта и средата , в която живее.
Добра концентрация и разпределяне на вниманието
върху съдържанието на задаваните въпроси. Правилен мисловен процес по
темп, структура и съдържание. Адекватни социални оценки. Сициализирано.
Възприятно –представната и мисловно-речева дейност са съответни на възрастта.
Детето е емоционално стабилно , общият емоционален фон на преживяванията е
положителен. Тази му личностна нагласа му позволява да интерпретира ситуацията
позитивно. Детето е спокойно, общително и разговорливо. Разказва спокойно за
живота в семейството. Родителите са
успели да го съхранят емоционално и психически . Детето е привързано и към
двамата родители, както и към разширения семеен кръг. То е прекалено малко , за
да осъзнава ситуацията, в която се намира и да бъде арбитър между майка си и
баща си или да трябва да избира страна. Детето обича и двамата си родители.
Малките деца е достатъчно да чувстват закрила, сигурност и обич, за да са
щастливи. Когато едно дете получава от близкото си обкръжение разбиране,
съпричастност , състрадание, то се чувства щастливо и пълноценно. Вещото лице
разяснява че синдром на родителско
отчуждение означава безкомпромисно обръщане на детето към единия / добрия ,
обичания/ родител и също толкова безкомпромисно отвръщане от другия/ лошия
,мразения/ родител. Единият родител е само добър, а другият родител е само лош.
Тези деца не са в състояния да изброяват това, което е добро у родителите си и
това, което е не толкова добро.Симптомът на липсващата амбивалентност е типична
проява на синдрома на родителското отчуждение. Смесените чувства нямат място
при децата със синдром на родителско отчуждение . Вещото лице заключава, че у детето Н. няма наличие на
синдром на родителско отчуждение, не са формирани отрицателни представи за някой
от родителите или близките. Въпрос на отговорно родителство е напусналия
семейството родител да се противопостави на развиването на синдром на
родителско отчуждение и да не допусне прекъсване на връзката си с детето в
защита на своите родителски права и още повече в името на най-добрия му
интерес, гарантиращ включително и психическото му здраве. Спокойната и нормална
обстановка , в която трябва да расте , както и правилното възпитание е
най-важното в отглеждането на детето като
в негов интерес е да има право на пълноценни отношения с всички роднини,
защото именно така ще се изгради
емоционална връзка , характерна за отлични
отношения възрастни-дете. За нормалното развитие на детето е важен
контакта и с двамата родители.
На
основание чл.59, ал.6 от СК страните по делото / двамата родители/ бяха изслушани от съда в последното по делото
съдебно заседание. Ищецът Н.У. обясни, че той отглежда детето с
подкрепата на родителите си.Детето редовно посещава училище, учи се добре, ходи
на народни танци, на футбол. От 3-4 години
другия родител- майката- не живее с тях, а живее в Германия и се чува с
детето по „Вайбър“. Ответницата В.К.
обясни, че желае да осигури най-доброто за детето си и затова вижда бъдещето му
в Германия. Обясни, че трайно се е установила да работи и живее в Германия и
има намерение да остане там, тъй като вижда по-добра перспектива за работа в Германия
с оглед здравословното и състояние. Опитала се да си намери работа в България
чрез познати, но без резултат. Обясни, че заплатата и в Германия е бруто
2500евро, чисто -1700 евро. За жилището, което е наела под наем и което се
състои от три стаи общо месечните и разходи наем плюс консумативи са в размер
на 700евро. Работното и време е от 08:00 часа до 16:00 часа. Записала е детето
на училище, което е на 10 минути път пеша от квартирата. Ваканциите на
учениците в Германия са общо 5 , от които 3 са по-дълги. Като майка и се полага
отпуск в Германия докато детето е във ваканция . Лятната ваканция е месец и
половина , за нова година са три седмици, потрай Велик ден – две седмици.
Другите две са по една седмица. В.К.
допълни, че има право на 52 работни дни отпуск. Обясни, че на 05.03.2017г заминала за Германия и от тогава до настоящия момент е идвала в
България както следва: три седмици през месец септември 2017г, през който
период е имала непрекъснат контакт с детето. През 2018г В. *** пред месец май ,
тъй като преди това нямала право на отпуск. От септември 2017г до май
2018г звъняла по телефона, но бащата не
и вдигал. Ищецът Н.У. отрече тези
твърдения на ответницата, като заяви, че през тези шест месеца ответницата
го е била блокирала и той не е могъл да се свърже. През месец май 2018г В. *** три седмици, през който
период Н. и дал детето и детето било при нея . Следващо и идване в България
било през месец юни 2019г за три седмици, през които детето било при нея .
Преди това имала две хирургични операции и престой в клиники по рехабилитация.
През този период контактувала с детето по скайп. През декември 2019г за две седмици била в България и детето
отново било при нея.През месец юни 2020г майката отново пристигнала в България
и детето било с нея.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК.
С
него се цели чрез съдебна намеса, съставляваща съдебна администрация на
граждански отношения, да се преодолеят разногласията между родителите, които не
са в брак и живеят разделени относно упражняването на родителските права, при
кого от родителите да живее детето, относно личните отношения между родителите
и детето и издръжката на детето. Тези въпроси съдът решава след като прецени
всички обстоятелства с оглед интересите на детето като : възпитателски качества
на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на
родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето,
възможностите за помощ от трети лица- близки на родителите, социално обкръжение
и материални възможности, според повелята на чл.59, ал.4 от СК, към която норма
е налице изрично препращане. Тъй като водещ без всякакво съмнение е интересът на детето следва да се държи
сметка и за легалната дефиниция на понятието“ най-добър интерес на детето“,
дадена в ДР на пар.1, т5 от ЗЗДетето. Според нея той се изразява в
преценката на : желания и чувства на детето, физическите, психически и
емоционални потребности на детето, възрастта, пола на дете, миналото и други
негови характеристики, опасността или вредата, която е причинена на детето или
има опасност да бъде причинена, способността на родителите да се грижат за
детето, последиците, които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата и
други факти ,имащи отношение към детето. Постановление №1 от 12.11.1974г на
Пленума на ВС обобщава практиката на
съдилищата по предоставяне упражняването
на родителските права и определяне на личните отношения между децата и
родителите като дава подробни указания.
Изрично е посочено, че тъй като законът изисква мерките да бъдат определени
съобразно обстоятелствата на конкретния случай от значение са не отделни
обстоятелства, а съвкупността на обстоятелствата на разглеждания случай.
В
светлината на така изложеното и след
съвкупна преценка на доказателствените материали се установи се по безспорен и
категоричен начин, че от фактическото съжителство на страните по делото е родено детето Н., което е на 7
годишна възраст. Установи се , че от месец март 2017г родителите не живеят
заедно, като майката живее в Германия. След раздялата на родителите
първоначално за няколко месеца детето се е отглеждало от бабата по майчина
линия и от есента на 2017г. до настоящия момент детето се отглежда от бащата, с
активната подкрепата не неговите
родители и по-конкретно бабата по бащина линия.
Установи
се от гласните доказателствени средства/ чрез разпит на свидетелката А./чиито
показания съдът кредитира като непосредствени, тъй като възпроизведе свои
непосредствени възприятия и обективни и
незаинтересовани, поради липса на роднинска връзка със страните по делото/, от
заключението на съдебно-психологическата експертиза и от социалното проучване, изготвено от ДСП,
че детето е добре адаптирано към социалната среда, в която живее, емоционално
стабилно е, общия му емоционален фон на
преживяванията е положителен. Детето е привързано и към двамата родители. Обича
и двамата родители. У детето не са формирани отрицателни представи за
някой от родителите или близките . Не
без значение е обстоятелството констатирано от
вещото лице, че детето разказва спокойно за живото в семейството, което
е индиция за съда да приеме, че детето приема така създалата се ситуация на разделно
живее на родителите му. Детето приема и факта, че майката живее в Германия от не
кратък период от време. Въпреки така сложилите се житейски обстоятелства детето
е емоционално стабилно и с нормално
индивидуално –психическо развитие според заключението на експерта- психолог. При
това положение съдът намира ,че не се е
стигнало до сериозни дефицити от
емоционално и психическо естество у детето, които да са продиктувани от раздялата на родителите му като липсата на майката в ежедневието на детето е компенсирана чрез разговори по телефона,
когато майката не е в България и чрез пребиваването на детето при майката при всеки неин престой в България
в каквато насока се събраха категорични доказателства/ чрез разпита на
свидетелите и от изслушването на майката/. Няма как в случая да не се
отчете и то в позитивен аспект поведението на бащата,
което не е в посока на възпрепятстване
на контактите между майка и дете/както се твърдеше в писмения отговор и се поддържаше от ответната страна в хода на съдебното дирене/, а в посока към
преодоляване на нарушената между родителите комуникация и
стопляне на отношенията им, което според вещото лице е изключително важно за психо-емоционалния комфорт на неукрепналата
още детска психика на седемгодишното им дете.
Съдът съобрази категоричното намерение на
майката да се установи трайно да живее в Германия.Същата представи на
вниманието на съда доказателства, установяващи че е битово и материално устроена
в държавата , в която живее вече почти четири години и желае да продължи да живее . Тези обстоятелства,
разгледани на плоскостта на най-добрия интерес на детето, водят до извода на
съда , че детето не следва да бъде откъсвано от семейната и социалната среда, в която живее и се отглежда.
Установи се, че детето е ученик в първи клас, посещава с голямо желание и
интерес извънучилищните мероприятия/ народни танци/. Не без значение е и
обстоятелството, че детето никога досега
не е било в Германия, не знае немски език и тези обстоятелства няма как да не се съобразят от съда предвид все още
деликатната психо-емоционална възраст на
детето, което е на 7 години и попадайки
в една съвършено непозната за него среда
на тази възраст, лишено от присъствието на неговите
най- близки хора -баща, баба и
дядо по бащина и майчина линия,които до този момент са полагали непосредствени грижи по отглеждането и
възпитанието му и към които детето е силно привързано/ би се отразило
негативно върху психиката на детето.
Факт
е силното желанието на майката да се грижи за детето си. Разбираем е също
така стремежът и да форматира живота си
за в бъдеще като го промени и изгради по нов начин и то в чужбина, в което нейно категорично намерение съдът се убеди
след изслушването и, но не би могло да се пренебрегне обстоятелството, че този
неин стремеж ще накърни интереса на детето по изложените по-горе съображения.
При бащата детето е в позната, обичана среда, където са му осигурени
всички социално- битови и материални условия за неговото
пълноценно физическо и
психо-емоционално развитие и не само
това . Бащата полага усилия детето да се
развива и в интелектуален аспект, като му осигурява чести пътувания/ в каквато
насока се събраха доказателства и от двете страни по делото/ и извънучилищни занимания, като последното
става с активната подкрепа на бабата на детето по бащина линия. Наличието на
подкрепяща среда от близки при отглеждане и възпитание на детето е фактор, който също следва да бъде съобразен
при дефинирането на най-добрия интерес от детето.
В
обобщение настоящият съдебен състав счита, че упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете Н. следва да бъде предоставено на бащата
като местоживеенето на детето следва да е при бащата.
С
оглед изискването на чл.127, ал.2 от СК следва да се определи подходящ режим на
лични отношения между детето и другия родител. Съдът като съобрази начина, по
който са се осъществявали до този момент контактите между майката и детето, предвид
факта, че от месец март на 2017г до настоящия момент майката живее в Германия и
ще продължи да живее там, счита за
подходящ следния режим на лични контакти: майката и детето да осъществяват всяка
събота и неделя контакт по телефон, скайп, вайбър или други социални мрежи, а когато майката е в България
да взема детето при себе си и детето да
е при майката през времето на целия и
престой в България.
С
оглед разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК във връзка с чл.142 и чл.143 от СК
следва да се определи издръжка малолетното
дете.
Съдът,
съобразявайки възрастта на детето Н. , което е на седем години , счита че за месечната му издръжка са необходими 450лв., от които майката следва да заплаща 250 лв., а останалата част от издръжката следва да бъде
поета от бащата , ведно с непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето . Така
определения размер на издръжката е адекватен на нуждите на детето предвид
възрастта му от една страна, а от друга- икономическата обстановка в страната.
Съдът намира за необходимо в случая да акцентира върху правната повеля на
чл.142, ал.1 от СК, според която норма размерът на дължимата месечна издръжка
се определя преди всичко според нуждите на лицето, което има право на издръжка.
Съгласно чл.143, ал.2 от СК родителите
дължат тази издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо от това
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Предвид декларираните от майката месечни доходи напълно във възможностите
и е да дава издръжка в така определение
размер.Издръжката е дължима от датата на подаване на исковата
молба-27.11.2019г.
Ето
защо следва да бъде осъдена ответницата В.Н.К. да заплаща на малолетното си
дете Н.У.У., чрез неговия баща и законен представител Н.И.У. ежемесечна издръжка в размер на 250лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба-27.11.2019г. ведно със
законната лихва при всяка просрочена вноска, до настъпване на
обстоятелства,обуславящи изменението или прекратяването на издръжката.
По
предявения иск по чл.149 от СК – за заплащане на издръжка за минало време съдът
намира, че същият е частично основателен по следните съображения:
Издръжка
за минало време може да се търси най-много
за една година преди предявяване на иска. Искът е предявен на
27.11.2019г., при което периодът на претенцията е считано от 27.11.2018г до
27.11.2019г.
От
анализа на писмените доказателства се установи ,че ответницата е превеждала по банкова сметка ***ечно
за периода от месец януари 2019г до октомври 2019г включително, с изключение на месец юни 2019г. Всички
други писмени доказателства,
установяващи факта са извършвани банкови преводи от ответницата за периода месец ноември 2018г. до
месец май 2019г в полза на лицата П. К. и В. К., не се ценят от съда като доказателства във връзка с
плащане на издръжка за детето на страните, първо защото липсва въобще вписване в
банковия превод на основание за
плащане, а такова е налице в платежните
документи, адресирани до ищеца Н.У., в които
е вписано „помощ
за дете“, „детски надбавки“, но дори да се приеме, че паричните средства
са плащани за издръжка на детето, по делото не се събраха надлежни и категорични
доказателства тези суми въобще да са достигнали до детето като това би могло
да стане единствено чрез неговия баща, за да приеме съда с оглед конкретиката
на случая , че са за детето. Установи се, че през исковия период 27.11.2018г до
27.11.2019г. детето Н. е отглеждано от бащата. Съдът намира, че издръжка на
детето за исковия период 27.11.2018г до 27.11.2019г е в общ размер от 3 000лв/ или по 250лв.
месечно /. Установи се ,че през този период ответницата е дала средства за издръжка за детето си
в общ размер от 900 евро за 9 месеца/ по 100 евро месечно/ , чиято левова
равностойност е 1 764лв.Ето защо следва да се осъди ответницата да заплати
на малолетното си дете чрез неговия баща и законен представител сумата от
1236лв., представляваща издръжка за минало време за периода от 27.11.2018г до
27.11.2019г. като за разликата от 1 236лв. до претендираните 3000лв. искът следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.242 от ГПК следва да се допусне
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката .
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1
от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 325лв.
разноски по делото/ от които 25лв.ДТ и 300лв.
адвокатско възнаграждение.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати в
полза на РС-Пазарджик държавна такса в размер на 360лв. па иска за издръжка за
бъдеще време и сумата от 50лв. държавна
такса за по иска за издръжка за минал
момент.
Воден от горното
Пазарджишкият районен съд реши
Р Е Ш И :
По
предявения от Н.И.У. с ЕГН ********** *** срещу В.Н.К. с ЕГН ********** ***
иск с правно
основание чл.127, ал.2 от СК:
УПРАЖНЯВАНЕТО на родителските права по
отношение на детето Н. Н. У. с ЕГН **********
се предоставя на бащата Н.И.У. с ЕГН **********
като постановява местоживеенето но детето да е при бащата.
ОПРЕДЕЛЯ режим
на лични отношения между майката и детето както следва: майката В.Н.К. с ЕГН **********, когато е в Германия, има право на лични контакти с детето Н. Н. У.
с ЕГН ********** всяка събота и неделя , които контакти да се осъществяват
по телефон, скайп, вайбър или други социални мрежи, а когато майката В.Н.К. ЕГН **********
*** детето Н. Н. У. ЕГН ********** да бъде при нея през времето на целия и
престой в България.
ОСЪЖДА В.Н.К. с ЕГН ********** *** да заплаща на малолетното си дете Н. Н. У. с
ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Н.И.У. с ЕГН **********
*** месечна издръжка в размер на 250лв/ двеста и петдесет лева/, считано от
27.11.2019г. ведно със законната лихва при всяка просрочена вноска, до
настъпване на обстоятелства,обуславящи изменението или прекратяването на
издръжката.
ОСЪЖДА В.Н.К. с ЕГН ********** *** да заплати
на малолетното си дете Н. Н. У. с ЕГН **********, чрез неговия баща и
законен представител Н.И.У. с ЕГН ********** *** сумата от 1236лв.,
представляваща издръжка за минало време / за периода от 27.11.2018г. до
27.11.2019г./ като за разликата от 1236лв. до претендираните 3000лв. отхвърля
иска.
ОСЪЖДА В.Н.К. с ЕГН ********** *** да заплати Н.И.У. с ЕГН ********** *** сумата
от 325лв. разноски п оделото.
ОСЪЖДА В.Н.К. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на Районен съд Пазарджик
сумата от 360лв. държавна такса по иска за издръжка за бъдеще време и сумата от
50лв. държавна такса по иска за издръжка за минал момент.
Допуска
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
Решението
е неокончателно и подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: