№ 1862
гр. София, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря МИЛЕН ВЛ. ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20241110201029 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*********“ ЕООД, ЕИК ********, чрез
упълномощен защитник против Наказателно постановление № РД – 11 –
081/13.10.2023 г. издадено от Изпълнителен Директор на ИАЛ, с което на
жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 15
000 лева за извършено административно нарушение по чл. 284е пр. 1 във вр.
с чл. 217б, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 15, б. „а“ и „б“, вр. с чл. 291, ал.
1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина във вр. с чл. 3,
ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредба № 4 от 31 май 2019 г. за специализираната
електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания акт, поради което се претендира отмяната
му. Претендират се допуснати процесуални нарушения в производството, тъй
като в НП не е посочено мястото, където е извършено нарушението, което е
довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Твърди се и
липса на ясно и пълно описание на съставомерните признаци на деянието.
Сочи се и, че не изследван въпросът дали датата на издаване на фактурата и
датата на доставката съвпадат, съответно на коя дата е следвало да бъде
отразено в СЕСПА посоченото обстоятелство. Алтернативно се претендира
приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли същата да бъде
уважена по изложените съображения. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. Р., с
пълномощно по делото, която оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено, тъй като е правилно и законосъобразно. Претендира юрк.
възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:
Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На дружеството „*********“ ЕООД било издадено Разрешение за
търговия на едро с лекарствени продукти № BG/WDA/MP-0093/10.04.2019 г.
Дружеството било регистрирано в „Специализираната електронна система за
проследяване и анализ на лекарствените продукти“ /СЕСПА/, считано от
19.10.2020 г.
Със заповед № ЗКС – 0092 от 10.05.2023 г. на изпълнителен директор на
ИАЛ било разпоредено комисия в състав С.К.С. – главен инспектор и И. И. –
главен инспектор в ДНПИ да извършат проверки на търговци на дребно и
едно с лекарствени продукти на територията на страната за спазване на
разпоредбите на ЗЛПХМ и подзаконовите нормативни актове. Проверките
следвало да се извършват в периода 11-12 май 2023 г.
На 12.05.2023 г., била извършена проверка от С.К.С. – главен инспектор и
И. И. – главен инспектор в ДНПИ в склад за търговия на едно с лекарствени
продукти на „*********“ ЕООД, находящ се на адрес: ******** Двамата
служители установили, че обектът е бил свързан със СЕСПА, но не подавал
ежедневно данни за извършените продажби към системата. По време на
проверката била изискана справка за извършените доставки и продажби за
периода от 01.01.2023 г. до 12.05.2023 г., от склада на дружеството. По време
на проверката от предоставена справка било установено, че дружеството има
един доставчик – „********“ ООД, от който доставя само няколко продукта,
които дистрибутира към „******** и „********.
Комисията задължила Е.С.Д., в качеството му на пълномощник на
дружеството, в срок до 16.05.2023 г., да представи: всички документи за
доставка на всички лекарствени продукти от всички български и
чуждестранни юридически лица, от които „*********“ ЕООД се снабдява с
такива, за периода от 01.01.2023 г. – 12.05.2023 г., по предоставената по време
на проверката справка; всички документи за продажба на всички лекарствени
продукти, с които дружеството търгува към български и чуждестранни
клиенти, за периода 01.01.2023 г. – 11.05.2023 г.
Горните обстоятелства били обективирани в нарочен Констативен
Протокол за извършена проверка от 12.05.2023 г.
При проверката на фактурите било установено, че на 24.03.2023 г.
жалбоподателят е продал на „********* ЕООД, с Фактура № ********** от
24.03.2023 г. следните лекарствени продукти: Тасигна 200 мг х 28 капс, срок
на годност 31.03.2025 г.; Тремфия 100 мг/мл – 1 мл /1 бр. ПЕН/, срок на
годност 31.07.2024 г.; Роактемра 162 мг/0.9 мл /4 бр. ПФС/, срок на годност
30.11.2024 г., Роактемра 162 мг/0.9 мл /4 бр. ПЕН/, срок на годност 31.10.2024
г., на обща стойност 38 689,97 лева.
2
При извършена проверка на 19.05.2023 г. в СЕСПА по чл. 217б, ал. 1 от
ЗЛПХМ, администрирана от ИАЛ, било установено, че жалбоподателят не е
представил чрез СЕСПА информация за доставените на 24.03.2023 г. на
„******** количества от лекарствени продукти, съгласно горепосочената
фактура, които са включени в Позитивния лекарствен списък, като такава не
била предоставена и на 25.03.2023 г.
Жалбоподателят е следвало да представя ежедневни данни в СЕСПА след
приключване на всички операции за деня.
Тъй като не е сторил горевизираното задължение по Фактура №
********** от 24.03.2023 г., бил съставен АУАН, който бил връчен лично на
жалбоподателя и въз основа на който било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Съдът възприе гореописаната фактическа обстановка въз основа на
следния доказателствен материал: гласни доказателствени средства –
показанията на свидетеля И. Й. И., писмени доказателства: заповед № ЗКС –
0092 от 10.05.2023 г. на изпълнителен директор на ИАЛ, констативен
протокол за извършена проверка, придружително писмо, фактура №
********** от 24.03.2023 г., извлечения от СЕСПА от 24.03.2023 г. и
25.03.2023 г., разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти.
Изложената фактическа обстановка не се оспорва от страните, поради
което и съдът я възприе за безспорно установена въз основа на разпитания в
съдебно заседание свидетел и приобщените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства.
Видно от показанията на актосъставителя е, че е участвал при
извършената проверка на 12.05.2023 г. на жалбоподателя като след изискани
фактури за доставка и фактури за продажба от дружеството и тяхното
последващо представяне и след направена справка в СЕСПА на 19.02.2023 г.
същите констатирали, че не е била подадена информация за доставените
количества лекарства по фактура № ********** от 24.03.2023 г., включени в
Позитивния лекарствен списък.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като правдиви и подкрепящи
се от приложените към административната преписка писмени доказателства и
в частност Констативния протокол за извършена проверка от 12.05.2023 г.,
придружителното писмо от жалбоподателя, ведно с представената фактура №
********** от 24.03.2023 г. и извлечения от СЕСПА.
При така установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна с
наличен правен интерес, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са били
издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените
давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
3
Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна
квалификация в акта и постановлението са съобразени с изискванията на чл.
42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Коректно са описани всички
съставомерни елементи на деянието. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че не е посочено мястото на извършване на нарушението, тъй
като същото е посочено коректно, а именно седалището на ИАЛ – гр. София,
ул. „Дамян Груев“ № 8, доколкото задължението на жалбоподателя е било да
предоставя на ИАЛ ежедневно чрез СЕСПА информация за доставените към
търговци на едро и аптеки количества, посочени по лекарствени продукти,
включени в Позитивния лекарствен списък, както и лицата, на които са
доставени.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
наказателното постановление съдът намира, че същото е обосновано и
подкрепено от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 217б, ал. 3, т. 1 от ЗЛПХМ
„Специализираната електронна система по ал. 1 съдържа: информацията по
чл. 54, чл. 54а, чл. 68, ал. 1, т. 10 и 11, чл. 207, ал. 1, т. 15, чл. 217, т. 5 и 6 и
чл. 232а, предоставена от съответните лица“, а съгласно чл. 207, ал. 1, т. 15, б.
„а“ и б. „б“ от ЗЛПХМ Притежателят на разрешение за търговия на едро,
който извършва дейността си на територията на Република България, е
длъжен да: предоставя на ИАЛ ежедневно чрез системата по чл. 217б, ал. 1
информация за:
а) доставените на физическите и юридическите лица по т. 5, 5а и 6
количества, посочени по лекарствени продукти, включени в Позитивния
лекарствен списък;
б) физическите и юридическите лица по т. 5, 5а и 6, на които са доставени
количествата лекарствени продукти по буква "а". В конкретния случай
жалбоподателят е адресат на визираните по-горе законоустановени
задължения, тъй като на „*********“ ЕООД е издадено Разрешение за
търговия на едро с лекарствени продукти № BG/WDA/MP-0093/10.04.2019 г.
и е регистрирано в „Специализираната електронна система за проследяване и
анализ на лекарствените продукти“ /СЕСПА/, считано от 19.10.2020 г. В
същото време по делото категорично се установи, че дружеството е продало,
съответно доставило на „******** с фактура № ********** от 24.03.2023 г.
лекарства, включени в Позитивния лекарствен списък, която обаче
информация не е отразило в СЕСПА, съгласно горепосочените изисквания,
след приключване на всички операции за деня, тоест 24.03.2023 г. Видно от
извлечение от СЕСПА за 24.03.2023 г. няма подадени транзакции за деня. В
тази връзка неоснователно е възражението на защита за недоказаност на
обвинението, доколкото не можело да се възприеме идентичност на датата на
фактурата с датата на доставката, доколкото именно датата на издадената
фактура е и дата на доставката. Този извод следва и при съобразяване на
разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 7 от ЗЛПХМ, къде е въведено задължение за
притежателя на разрешение за търговия на едно да „съхранява данни за всяка
сделка с получени, доставени или реализирани чрез посредничество
лекарствени продукти под формата на фактури за покупко-продажба или в
4
електронен вид, или под някаква друга форма“, като именно един от начините
за съхранение на данни за доставени лекарствени продукти е под формата на
фактури за покупко-продажба.
Съдът намира, че със своето бездействие, жалбоподателят е извършил
административно нарушение по чл. 217б, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 207, ал. 1, т.
15, б. „а“ и „б“ от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина
във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредба № 4 от 31 май 2019 г. за
специализираната електронна система за проследяване и анализ на
лекарствените продукти. От обективна страна изпълнителното деяние е
формално и се счита за извършено чрез бездействие. Жалбоподателят е
следвало да подадено необходима информация по фактура № ********** от
24.03.2023 г. чрез СЕПСА, след приключване на всички операции за деня
24.03.2023 г., но не го е сторило.
От субективна страна отговорността на жалбоподателя – юридическо
лице е обективна и безвиновна.
В случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не
може да се приеме, ч случаят е маловажен, тъй като не се определя като такъв
с по-ниска степен на обществена опасност от сходни случаи. Дори напротив,
съдът намира, че от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел
се установява, че не само процесната фактура, но и за множество други, извън
посочените в АУАН и НП не е подавана необходимата информация, като
дружеството не е подавало абсолютно никакви данни в СЕПСА. Още повече,
че в случая става въпрос за лекарствени продукти на висока стойност, като с
оглед неспазване на законоустановените си задължения жалбоподателя
възпрепятства възможността да се извършва ефективен контрол за
наличностите на съответните лекарствени продукти на територията на страна
и при недостиг да се спре износът им. В случая е налице засягане на
обществените отношения, свързани с търговската дейност на лекарства, като
предвид периода на регистрация за извършване на дейността и тази по
СЕСПА, се изключва маловажността на случая.
На жалбоподателят е наложено предвиденото в чл. 291, ал. 1 във р. с чл.
284е от ЗЛПХМ наказание имуществена санкция в размер на 15 000 лева.
Отмереното от административно наказващият орган наказание е
законосъобразно определено предвид минимално посочената в чл. 284е от
закона минимално предвидена санкция за нарушение в размер на 5 000 лева.
В случаите на противоправно деяние, извършено от страна на юридически
лица или еднолични търговци, се налага наказание имуществена санкция в
размер, не по- малък от тройния размер на предвидените минимални размери
на глобите, който в случая е именно 15 000 лева.
Административно наказващият орган правилно е определил минимално
по размер наказание, в съответствие със закона и съобразявайки
обстоятелството, че нарушението е за първи път.
С оглед гореизложеното съдът счита, че наказателното постановление се
явява законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да
5
заплати на Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ) сумата от 80 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД – 11 –
081/13.10.2023 г. издадено от Изпълнителен Директор на ИАЛ, с което на
„*********“ ЕООД, ЕИК ******** е наложено наказание имуществена
санкция в размер на 15 000 лева за извършено административно нарушение по
чл. 284е пр. 1 във вр. с чл. 217б, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 15, б. „а“
и „б“, вр. с чл. 291, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната
медицина във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредба № 4 от 31 май 2019 г. за
специализираната електронна система за проследяване и анализ на
лекарствените продукти.
ОСЪЖДА „*********“ ЕООД, ЕИК ******** на основание чл. 63д, ал. 4
от ЗАНН да заплати на Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ) сумата
от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6