Решение по дело №8117/2016 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                           02.02.2017 г.       гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                              гражданско отделение

На двадесет и трети януари                                                 две хиляди и седемнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

при секретар В.Т.

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 8117 по описа за 2016 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава „ХVІІІ-та” от ГПК

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Г.П.Р., ЕГН: **********,***, с която претендира да бъде прието за установено по отношение на „К.Б.” ЕАД /в несъстоятелност/, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***, че съществува част от вземането му, за което по ч. гр.д. № 5095/2016г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение с № 2431/10.06.2016г. за парично вземане в размер на  1622,27 лв. за неизплатени трудови възнаграждения: от които 546,90 лв. за месец февруари 2016 г. и 1075,37 лв. за месец март 2016 г., до размер на 246,90лв. – остатък от дължимото трудово възнаграждение за месец февруари 2016 г. и 377,69 лв. - трудово възнаграждение за месец март 2016 г.

В исковата молба се сочи, че между страните бил сключен трудов договор, по силата на които от 21.04.2010 г. до 25.03.2016г. ищецът заемал длъжността „касиер” в предприятието на ответника. Със заповед № 2675/25.03.2016г. финансовия директор на предприятието, трудовото й правоотношение било прекратено считано от 25.03.2016г. въз основа на подадено уведомление от работника, поради неплащане на заплати. Последното брутно трудово възнаграждение за пълен месец било 697,68 лв. В издадено й извлечение от ведомости за заплати била посочена сума за получаване 1622,27лв., включваща 546,90 лв. трудово възнаграждение за месец февруари 2016 г. и 377,69 лв. - трудово възнаграждение за месец март 2016 г. и 697,68 лв. обезщетение по чл. 221 КТ за един месец. От тази сума били платени 300 лв., представляващи част от трудовото възнаграждение за месец 02.2016г., а остатъка не бил погасен. Представени са писмени доказателства.

От ответника, на когото бил редовно връчен препис от исковата молба, е постъпил отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва размера на сумите за трудови възнаграждения за месеци 02 и 03.2016г. и за обезщетение за прекратяване без предизестие на трудовото правоотношение по реда на чл. 327 ал.1 т. 2 КТ. Твърди обаче, че всички дължими суми са платени на работника.

Варненският районен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните по делото, и след преценка на събраните доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност  намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № 5095/2016 г. на ВРС се установява издаването на заповед за изпълнение в полза на Г.П.Р. срещу против „К.Б.” ЕАД, ЕИК:*********  в размер над посочените в исковата молба и уточненията суми. В тази насока следва да се укаже на ищеца, че претенциите му за обезщетение и за трудово възнаграждение имат различно правно основание и представялват отделни самостоятелни вземания, поради което е следвало в съответствие с нормите на ГПК да ги опише подробно и изчерпателно в подаденото заявелние, за да му бъде издадена съответната заповед за изпълнение. Недопустимо е с исковата молба да се уточнява присъденото със заповедта  вземане - в настоящия случай само за трудови възнаграждения по чл. 128 т. 2 КТ, като се посочи, че една част от него всъщност се претендира като обезщетение по чл. 221 КТ.

От приетите писмени доказателства – трудов договор № 1603/21.04.2010 г.; Заповед № 2675/25.03.2016г.; уведомително писмо изх. № 437/22.04.2016 г. и приложение към него; удостоверение за банкова сметка; ***; извлечение по сметка; преводно нареждане, се установява, че  на 24.04.2010г. между Г.П.Р. като работник и „К.Б.” ЕАД като работодател бил сключен договор, съобразно който Р. заемала длъжността „касиер” с място на работа в гр. Варна. Договорът бил прекратен на 25.03.2016г. с едностранно заявление от работника поради забава в плащането на уговореното му трудово възнаграждение.

Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, намира за установено от правна страна следното:

 Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от  128 т. 2 КТ.

            Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителят срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът - фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. По делото, при знанието и без възраженията на страните, е прието от съда за безспорно на осн. чл. 146 ал. 1 т 3 и т. 4 ГПК, че е налице трудов договор, по силата на който ищцата е заемала от 21.04.2010г. длъжността „касиер”, в ответното дружество и прекратяването му със заповед № 2675/25.03.2016г. на финансовия директор на предприятието считано от 25.03.2016г. въз основа на подадено уведомление от работника, поради неплащане на заплати, както и размера на начислените на работника суми за трудови възнаграждения за месец 02.2016г. - 546,90 лв. от които неплатени са 246,90 лв. и за 03.2016г. - 377,69 лв. От това следва, че не са налице други подлежащи на установяване от ищеца факти по делото.

На ответника изрично е указано, че е негова доказателствената тежест да установи точно изпълнение на задължението си за заплащане на трудови възнаграждения за претендираните периоди, както и, че за тези обстоятелства не е представил доказателства и не е направил относими доказателствени искания. Въпреки това, процесуални действия в такава насока не са предприети.

При това положение, следва да се приеме, че предявеният иск е изцяло основателен.

На осн. чл.78 ал. 6 ГПК и чл.1 от ТДТССГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата дължимата държавна такса в размер на 100 лв.

Мотивиран от гореизложеното, съдът 

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните Г.П.Р., ЕГН: **********,*** и „К.Б.” ЕАД /в несъстоятелност/, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***, че съществува вземането за което по ч.гр.д. № 5095/2016г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 2431/10.06.2016г ДО РАЗМЕР НА 246,90лв. – остатък от дължимо възнаграждение за месец февруари 2016г. и 377,69 лв. - възнаграждение за месец март 2016 г. по трудов договор № 1603/21.04.2010 г.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 6 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК и чл.1 от ТДТССГПК „К.Б.” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС сумата от 100 лева – дължима държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: