Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

№ 368

 

гр. ГОРНА ОРЯХОВИЦА, 13.11.2020 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав в публичното заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател:ЗЛАТИНА ЛИЧЕВА

 

при секретаря Р. Андреева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 572 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производство по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

        Жалбоподателят С.М.Т., чрез защитник – адв. С.Х. ***, обжалва Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3508557 относно  нарушение установено с  автоматизирано техническо средство, издаден от ОДМВР Велико Търново, с който на основание чл. 182  ал.2  т. 3 ЗДП, за извършено нарушение по чл. 21 ал.2 ЗДП, му е наложено административно наказание Глоба в размер от 100.00 лв.

Моли електронният фиш да бъде отменен, ведно с наложеното с него наказание като незаконосъобразен.  Не следвало да бъде издаван ЕФ, тъй като била изтекла една година от извършване на нарушението, като приложими в случая се явявали правилата на чл. 34 ал. 1 изр. 2 ЗАНН. След изтичането на срока се погасявала възможността за осъществяване на наказателно преследване. ЕФ не съдържал изискуемото от закона съдържание, в т.ч. и описание на нарушението, тъй като не било конкретизирано мястото на извършване на нарушението. Не бил посочен и собственикът на МПС, което се явявало задължителен реквизит на ЕФ. Нарушението било квалифицирано по чл. 21 ал. 2 вр. чл. 21 ал. 1 ЗДП, които разпоредби описвали хипотези на различни нарушения, в която връзка не ставало ясно за какво нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя, с което се нарушавало правото му на  защита. В единия случай се касаело за общо нарушение, а в другия – за ограничение въведено с пътен знак. Сочи, че техническото средство заснело нарушението било технически неизправно, както и липсвало обозначаване с пътен знак В26  за ограничение на скоростта в участъка от пътя, където е заснето нарушението. Мястото за контрол не било обозначено и с пътен знак Е 24.

Въззиваемата страна ОДМВР Велико Търново, не се представляваше  в съдебно заседание и не зае становище по  наведените основания  в жалбата.

        Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

        На гл. път І-4(София-Варна), км. 153+343, общ. Лясковец е монтирана стационарна система „Multa radar SD580” № 00209D33F1A0, с идентификационен номер 593-072/71-309, видно от Предложение № 366р-2687/08.02.2016 г.(л.23). Съобразно описаното в Протокол за проверка № 1-С-ИСИ/16.04.2018 г., на стационарната система била извършена последваща периодична проверка. Въведено е за засичане ограничение на скоростта за отминаващите автомобили от 60 км/ч (посока София-Варна) с праг на задействие 85 км/ч, а на приближаващите – 90 км/ч(посока Варна–София) с праг на задействие  105 км/ч. Отчитала се и грешка при измерване на скоростта +/- 3 км/ч до 100 км/ч и +/- 3 % над 100 км/ч. Според  въведените  метрологични изисквания и проведените замервания стационарната система за измерване на скоростта на движение отговаряла на метрологичните изисквания(л.22). Съобразно Заповед № А-616/11.09.2018 г. на Председателя на Държавна агенция по метрологичен и технически надзор, публикувана на електронната страница на агенцията, периодичността  на последващите проверки на средствата за измерване на скоростта на  движение, каквото представлява и стационарна система „Multa radar SD580” е една година - т. 31 от заповедта.

        Видно от У-ние  № 10.12.4888 (л.24), видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „Multa radar SD580” е одобрен тип средство за измерване от  Български институт по метрология.

        В 09:34 часа на 13.11.2018 г. техническото  средство засякло движение на МПС със скорост 88 км/ч в посока  гр. Варна, като бил отчетен толеранс +/-3 км/ч (виж отразеното в ЕФ серия К № 3508557). Изготвен бил видеоклип № 590(л.16)  от стационарната система № 00209D33F1A0, видно от който МПС-то превишило  скоростта определена в чл. 21 ал. 2 ЗДП е с рег. № ******.

        Издаден бил ЕФ серия К № 2395547, с който на Б.А.Т., като законен представител на „А.С.А. 2007“ ЕООД, на основание чл.189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 2 т. 3 ЗДП били наложено административно наказание Глоба в размер от 100.00 лв. за нарушение на чл. 21 ал. 2 ЗДП(л.10). ЕФ серия К № 2395547 бил връчен на Т. на 06.03.2020 г.(л.14). В срока по чл. 189 ал. 5 ЗДП, на 18.03.2020 г. Б.Т. депозирала Декларация, с която заявила, че МПС с рег. № ****** на 12.11.2018 г.  в 08:00 часа било предоставено на С.М.Т., а на дата 13.11.2018 г. в 09:34 часа превозното средство било във владение на същото лице. МПС било върнато на 16.11.2018 г. в 18:00 часа(л.12). Приложено било и СУМПС на Т.(л.13).

На 07.04.2020 г. бил извършен преглед на фиш серия К № 3508557 и клип от  А.К. -  мл. автоконтрольор при ОДМВР В. Търново(л.18 и 19), при което действие от него било описано, че МПС с  рег. № ***** е  „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ” и е с водач С.М.Т.. Видно от изготвената справка за собственост на МПС(л.17), собственик на т.а. „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ”, рег. № ****** е „А.С.А. 2007“ ЕООД със седалище гр. Хасково.

На жалбоподателя  Т. бил издаден електронен фиш серия К № 3508557 от ОДМВР Велико Търново на основание чл. 188 ал. 1 ЗДП като лице, на което е предоставено МПС - т.а. „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ”, рег. № *****. Атакуваният ЕФ бил връчен на Т.(л.20) на 03.07.2020 г., видно от разписка. Жалбоподателят Т. не оспорил на основание чл. 189 ал.5 и ал. 6 ЗДП факта, че той е управлявал превозното средство, а се възползвал от правомощията си предвидени в чл. 189 ал.8 ЗДП, като депозирал в 14 дневен срок от получаване на електронния фиш жалба. При определяне на наказуемата скорост е приспаднат  толеранс от – 3 км/ч на основание посоченото в Протокол № 1-С-ИСИ/16.04.2018 г.(л.22), следствие на което е определена такава от 85 км/ч(л.15). Наказуемата скорост е вписана в издадения ЕФ серия К № 3508557. В него също така било описано, че наказанието по чл. 182 ал. 2 т. 3 ЗДП се налага на С.М.Т. като ползвател на процесното МПС. Последното  обстоятелство се  доказва с Декларация от 18.03.2020 г.

Като нарушена  законова разпоредба е вписан чл. 21 ал. 2 ЗДП въпреки посочена връзка към чл. 21 ал. 1 ЗДП. От съдържанието на процесния ЕФ безспорно става ясно, че нарушената разпоредба е чл. 21 ал. 2 ЗДП, тъй като максимално допустимата скорост от 60 км/ч  за движение в контролирания участък е била въведена с пътен знак В 26.

 Разположението на знак В 26 на гл. път І-4, посока София-Варна, км 153+300 е видно от схема на хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация(л.46) От нея става ясно, че той е поставен преди монтираната стационарна система „Multa radar SD580” № 00209D33F1A0, която се намира на гл. път І-4, км 153+343.

         На основание чл.  182 ал. 2 т. 3 ЗДП, при  наказуема превишена скорост от 25 км/ч, на жалбоподателя е наложено наказание Глоба в размер от 100.00 лв. с атакувания електронен фиш.

        Жалбата е допустима за разглеждане, тъй като е спазен  законоустановения срок за обжалване.  ЕФ е връчен на 03.07.2020 г., а жалбата е депозирана на 16.07.2020 г. (л.4), видно от отразеното върху нея.

По същество се явява неоснователна, поради следните съображения:

        Видно от разпоредбата на чл.189 ал.4 ЗДП, електронният фиш  следва да съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, както и нарушените разпоредби.  В тази връзка се прави извод, че атакуваният електронен фиш (ЕФ) е изпълнен с необходимото съдържание, изискуемо от закона, а възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

Безспорно е от събраните по делото писмени доказателства (л.15,16,18,19,22 и 23), че монтираната система за автоматично  фиксиране нарушенията на правилата на движение „Multa radar SD580” № 00209D33F1A0, установила и заснела скоростта на движение  на МПС – т.а. „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ”, рег. ****** е стационарна.

От приетите писмени доказателства по делото се доказва извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 21 ал. 2 ЗДП, установено и заснето с монтирана стационарна система за автоматично фиксиране на  нарушенията на правилата за движение по пътищата – „Multa radar SD580” № 00209D33F1A0  на гл. път І-4 (София-Варна), км 153+343. Този факт се установява със заснетия клип № 590 (л.16), на който ясно  личи автомобил рег. № ******, с ползвател С.М.Т., посочен от законния представител на „А.С.А. 2007“ ЕООД в декларация от 18.03.2020 г. В тази връзка  засечената скорост на движение от 88 км/ч, редуцирана в издадения ЕФ до 85 км/ч, безспорно е на МПС рег. № ******, което е заснето непосредствено в момента на засичането. Начинът на засичане на скоростта и изготвяне на съответния клип с превозното средство са описани в  т. 2.4 от Методически указания  за работа със система за автоматично  фиксиране  нарушенията на правилата на движение по пътищата - „Multa radar SD580”(л.25-27). Видно от клип № 590 (л.16)  установяването на превишената  скорост от 88 км/ч на МПС „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ” рег. № ****** е станало при отдалечаващ се трафик, видно от символа (^) отразен на снимката и описан в  Методически указания т.2.4.1 (л.26). Съобразно протокол от проверка № 1-С-ИСИ/16.04.2018 (л.22) ограничението на скоростта при отдалечаващ се трафик е 60 км/ч с праг на задействие 85 км/ч. В тази  връзка  МПС  т.а. „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ”, рег. № ***** се е движело в посока София-Варна, където на гл. път І-4, км.153+343 е действало ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак В26. На изготвената снимка № 590  е отразен точният час и ден на засичане на скоростта на т.а. „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ”, рег. № *****. Автомобилът се е движел в лента № 2, т.е. в посока София-Варна.

Факта, че в издадения ЕФ нарушената законова разпоредба - чл. 21 ал. 2 ЗДП е привързана с разпоредбата на чл. 21 ал. 1 ЗДП, не обуславя наличието на съществено нарушение на процесуалните правила, което да обоснове отмяната на атакувания ЕФ на това основание, тъй като от обстоятелствената част на атакувания ЕФ става ясно, че нарушението е по чл. 21 ал. 2 ЗДП.

Към момента на установяване на  нарушението система за автоматично  фиксиране  нарушенията на правилата на движение „Multa radar SD580” е преминала през периодичен метрологичен контрол, доказателство  за което е Протокол  от проверка № 1-С-ИСИ/16.04.2018  г.(л.22).

Следва да се отбележи, че е известна датата на съставяне на ЕФ серия К № 3508557, а именно – 07.04.2020 г.(л.18), която е видна от изготвения преглед на фиш от А.К. - мл. автоконтрольор в  ОДМВР Велико Търново, който се явява и негов издател. Моментът на издаване на ЕФ има значение с оглед разпоредбата на чл. 34 ал. 3 ЗАНН, тъй като той по последици се  приравнява на НП.  Административнонаказателното производство обаче започва със заснемане на нарушението(изготвената фотоснимка № 590) и управляваното от нарушителя МПС, като в настоящия случай това е датата 13.11.2020 г. При първоначалното издаване на ЕФ серия К № 235547 е спазен срока по чл. 34 ал. 3 ЗАНН по отношение на първоначалния нарушител, презюмиран съобразно разпоредбата на чл. 188 ал. 1 ЗДП. Сроковете по чл. 34 ЗАНН обаче се прилагат по отношение на конкретен нарушител, а не по принцип. С депозиране на декларацията на 18.03.2020 г. от Б.Т. и анулиране на ЕФ серия К № 2395547 е приключило административнонаказателното производство спрямо нея, в която връзка се прилагат особените правила на чл. 188 и чл. 189 ЗДП, тъй като в случая се касае за нарушение, административнонаказателната отговорност във връзка с което се реализира с издаването на ЕФ. По отношение на новия нарушител – жалбоподателят Т., от момента на депозиране на декларацията – 18.03.2020 г. е започнал да тече срок по чл. 34 ал. 3 ЗАНН,  който е спазен, тъй като ЕФ серия К № 3508557 е издаден на 07.04.2020 г.

В случая значение имат  и се прилагат давностните срокове  във връзка с реализиране на административнонаказателната отговорност спрямо нарушителя, на основание чл. 11  ЗАНН вр. чл. 80 ал. 1 т. 5 НК. Чл. 11 ЗАНН препраща към уредбата в НК относно погасяване на  наказателното преследване по давност. Съобразно разпоредбата на чл. 80 НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не възбудено в продължение на  три години, когато наказанието е Глоба. На основание чл. 80 ал. 3 НК давността започва да тече от довършване на престъплението, в случая административното нарушение, на основание чл.11 ЗАНН, тъй като по  въпросите относно обстоятелствата, които изключват отговорността се прилагат разпоредбите на общата част на НК. По този въпрос е издадено Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС.

         Не е предвидена специална разпоредба в ЗАНН  във връзка с  погасяване на административнонаказателната отговорност в случаите, когато от извършване на деянието, до влизане в сила на НП(ЕФ) е изтекъл определен период от време, през който тя не е била реализирана по отношение на нарушителя, следствие на това, че не е било  връчено НП(ЕФ). В този смисъл се прилагат разпоредбите на общата част на НК относно погасяване на  наказателното преследване, поради изтекла давност.

 Административнонаказателното производство е започнало на 13.11.2018 г. със заснемане на нарушението. Давността по чл. 80 ал. 1 т. 5 НК е три години, но тя е прекъсната в момента, в който е връчен ЕФ серия К № 2395547 на Б.Т. – на 06.03.2020 г.(л.14). От този момент е започнала да тече нова тригодишна давност, която също е прекъсната на 03.07.2020 г., когато е връчен ЕФ серия К № 3508557 на Т.. На основание чл. 81 ал. 3 НК  вр. чл. 80 ал. 1 т. 5 НК  вр. чл. 11 ЗАНН давността за реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо нарушителя, за извършено нарушение на 13.11.2018 г. изтича на 13.05.2023 година. Въз основа на изложеното възраженията в жалбата са неоснователни.

Мястото на извършване на нарушението е конкретизирано в достатъчна степен, а именно гл. път І-4(посока гр. Варна), км 153+343, в която връзка не съществува съмнение, че нарушението е извършено извън населено място. По-детайлна формулировка за мястото на нарушението от тази, посочена в издадения ЕФ не би могла да бъде извършена, т.е. не е необходимо посочване на географски координати в издадения фиш. Освен като част от гл. път І-4, мястото на нарушението е конкретизирано и посредством уточнението на територията на коя община то се намира, с оглед изискването на разпоредбата на чл. 59 ал. 1 ЗАНН.

Видно от Схема на пътен участък от гл. път І-4 км 152 до км 155, преди зоната на установяване на нарушението със стационарната система „Multa radar SD580”, което е км 153+343, на км 153+200 е поставен пътен знак Е24 – сигнализиращ за контрол с автоматизирани технически средства или системи, а на км 153+300  е поставен пътен знак В26, ограничаващ скоростта на движение до 60 км/ч(л.47-48). Въз основа на изложеното засичането е станало в зоната на действие на знак В26, тъй като самото кръстовище, което отменя действието му е ситуирано на км 153+500 от гл. път І-4. Отделно от това възражението в жалбата, досежно липсата на пътни знаци В26 и Е24 е неоснователно. Следва да се отбележи, че с отмяната на чл. 165 ал. 2 т. 8 ЗДП(ДВ бр. 54 от 2017 г.) отпадна задължението за сигнализиране с пътен знак Е24 на контролиран участък.

В издадения ЕФ следва да се посочи собственик, или ползвател на МПС, с което е извършено нарушението. Това има смисъл, за да се индивидуализира лицето, на което се налага административното наказание. В първоначалният ЕФ е посочен собственика на МПС т. а. „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ”, рег. № *****, но в последствие, при издаване на атакувания ЕФ е посочен ползвателя за дата 13.11.2018 г., на когото се налага административното наказание. В този смисъл настоящата инстанция счита, че непосочването  и на собственика а превозното средство в ЕФ, не ограничава правото на защита на жалбоподателя. Това е така, тъй като  видно от справката за собственост на заснетия автомобил се установява, че жалбоподателят е лицето, което е подало документи за регистрация, или е получило издаденото на 18.02.2014 г. свидетелство за регистрация на автомобила. Следователно още към тази дата Т. е знаел чия собственост е автомобила.

При определяне на наказуемата скорост е отчетена грешката при измерване на скоростта от 3 км/ч което е видно при първоначално засечената скорост от 88 км/ч (л.16) и редуцираната такава до 85 км/ч (л.15).

Правилно е приложена разпоредбата на чл. 182 ал. 2 т. 3 ЗДП, съобразно определената наказуема скорост (25 км/ч), поради което  законосъобразно на жалбоподателя е  наложено наказание – Глоба в размер от 100.00 лв.

        Въз основа на изложеното  възраженията в жалбата  са неоснователни, а атакуваният електронен фиш, с който е наложено административното наказание следва да бъде потвърден  като законосъобразен.

                Водим от горното, съдът

 

 

Р    Е     Ш    И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К № 3508557, издаден от ОДМВР Велико Търново, с който на С.М.Т.,  ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес *** , *** адв. С.Х., на основание чл. 182 ал.2 т. 3 ЗДвП, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100.00 лв. (сто) лв., за нарушение по чл.21 ал.2 ЗДП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

Решението подлежи на касационно обжалване, в 14 дневен срок от съобщението до страните, пред Административен съд Велико Търново.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: