М О Т И В И КЪМ РЕШЕНИЕ ПО НОХД № 402 ПО ОПИСА НА ВРС ЗА
2021 ГОДИНА, 13 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по внесено от прокурор при Районна
Прокуратура - Варна Обвинителен акт срещу
Б.Н.Д. за престъпление по
по чл. 131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1 от НК, за това, че на 07.07.2019 г. в гр. Варна, по
хулигански подбуди причинил на Н.А.Н. лека телесна повреда,
изразяваща се в разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и травматични отоци в областта на лицето,
мозъчно сътресение, обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Делото е насрочено за разглеждане по реда на
глава 28 от НПК, тъй като са
били на лице
предвидените предпоставки за приложение на
чл. 78А от НК.
Производството е по реда на чл.
414а и сл. от НПК.
Подс.Д., редовно призован, явява се лично
и с процесуален представител.
В хода на
досъдебното производство е дал обяснения. Подробни такива дава и в хода на съдебното
следствие, като потвърждава, че е имал конфликт, за което съжалява.
В последната си
дума изразява съжаление за постъпката
си.
Процесуалният представител
на подс. Б.Д.
– адв. А.Д., изразява
становище, че деянието е доказано и моли подзащитният и - да бъде освободен от наказателна отговорност и да му
бъде наложено наказание «Глоба»
в минимален размер.
След преценка на събраните в производството релевантни гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На
07.07.2019 г. свид.Н.А.Н. отишъл със
семейството си на плаж в курорта „Св.св.Константин
и Елена", в гр.Варна. Около 19.00 часа същия
ден той тръгнал да се прибира в гр.Варна, като управлявал лек автомобил „Форд
Фиеста" с рег.№ СА 1635 НК.
По
пътя имало задръстване и автомобилът се движел бавно в лявата лента. До него се движел автобус, управляван от обв.Б.Н.Д..
Тъй като автобусът се движел по-бавно, св.Н. преминал с колата си
пред него. Съпругата му натиснала клаксона да благодари на
водача на автобуса, че ги е пропуснал. Веднага след
това обв.Д. тръгнал към автомобила
на св.Н. заплашително
бързо и постоянно примигвал с къси и дълги светлини и натискал спирачките близо
до колата на св.Н. за
да го изплаши. После подс.Д.
преминал с буса в лявата лента и започнал да притиска
колата на св.Н., след което отново преминал отзад в дясната лента
като между него и автомобила на
св.Н. се
движел амтомобил „Ауди", управляван от св.Д.А.А.. В тази кола се возел и св.Г.Р. Н.. В пътната отсечка
между местност „Траката" и светофара до сервиз „Жижу", изведнъж без да бъде предизвикан
от някого, обв.Д. спрял автобуса и слязъл
през лявата врата, която е за водача на автобуса. След това обвиняемият тръгнал
към лекия автомобил „Форд", управляван
от св.Н., отворил шофьорската врата и нанесъл няколко удара с ръка по главата на
св.Н.А.Н.. После той затворил с
блъскане вратата на лекия автомобил, върнал се в автобуса и отново седнал на
мястото на водача. Подс.Д. се опитал
да избяга от местопроизшествието, но автобусът му бил
препречен от колата на св.А.. Подсъдимият слязал да се разправя
със св.А., след което отново се върнал в автобуса. По-късно дошла линейна, която откарала пострадалия в болница, както
и полицейски служители.
От ударите, нанесени му от подс.Д.
св.Н. получил лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, изразяваща
се в разкъсно-контузни рани, кръвонасядания
и травматични отоци в областта на лицето, мозъчно сътресение, обусловило
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Деянието е извършено по хулигански подбуди, тъй като
обвиняемият не е познавал пострадалия, не е бил предизвикан от него или от другиго
и не е имал личен мотив да прояви агресия към св.Н.. С действията си той грубо
е нарушил обществения ред, уреждащ отношенията между гражданите, включително и
на пътя при управление на моторни превозни средства. С тези действия подс.Д. единствено е целял да покаже явно неуважение и
пренебрежение към околните и обществото.
В хода на разследването била назначена и изготвена
съдебно-медицинска експертиза за установяване вида и характера на причинените
наранявания .От заключението й, което съдът кредитира изцяло като дадено
компетентно и пълно и неоспорено от страните, се установява, че на на 07.07.2019 г. свид. Н.А.Н. е получил следните травматични увреждания: разкъсно-контузни рани, кръвонасядания
и травматични отоци в областта на лицето, мозъчно сътресение. Описаните
травматични увреждания са резултат на действието на твърди, тъпи предмети, биха
могли да бъдат получени при удари с юмруци в областта на лицето. От показанията
на свидетелите е видно, че непосредствено след получените травматични
увреждания свид. Н. се е движил, възприемал околната
действителност, от което следва, че не е изпадал в действителна мозъчна кома
или безсъзнателно състояние, т.е. не е било налице разстройство на здравето,
временно опасно за живота в този смисъл. В своята съвкупност описаните
травматични увреждания, вкл. мозъчното сътресение, което не е било съпроводено
с безсъзнателно състояние, са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
По наведени твърдения за получени и други телесни
повреди който са в причинно следствена връзка с тези получени при инцидента
обект на разследване по настоящото дело съда назначи допълнителна СМЕ, която да
отговори на въпроса дали последяващите здравословни проблеми на пострадалия Н.
имат връзка с причинените му увреждания при инцидента на 07.07.2019г..
Видно от назначената СМЕ вещото лице дава заключение, че по-следващо проявените
здравословни проблеми на свид.Н. имат хроничен и
прогресиращ ход и касаят дегенеративни промени, като нямат връзка с
травматичните увреждания получени от него при посочения инцидент разследван на
настоящото дело.
Подс. Б.Н.Д. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование,
разведен, работи, неосъждан, ЕГН **********.
Към момента на извършване
на деянието и към настоящият момент той не
е бил осъждан за извършени престъпления
от общ характер
и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена
въз основа на писмените доказателства по ДП № 1422/2016г. на 2 РУ-Варна, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК – докладна
записка за извършено престъпление,
протоколи за разпит на
свидетели и обвиняем, заключение на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, справка за съдимост
и други, които са последователни, взаимнообвързани и допълващи се, безпротиворечиви по отношение на главните
подлежащи на установяване факти, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената
по делото фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подс. Б.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1 от НК, за това,
че на 07.07.2019 г., в гр.
Варна, по хулигански подбуди
причинил на Н.А.Н. лека телесна повреда,
изразяваща се в разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и травматични отоци в областта на лицето, мозъчно
сътресение, обусловило временно разстройство на здравето, неопасно
за живота.
От обективна
страна изпълнителното деяние на престъплението
е осъществено от подсъдимия
чрез действия – нанасянето на удари
с юмруци и по главата и тялото на св. Н.. В резултат на тези удари и в пряка причинно-следствена връзка е настъпил вредоносния резултат, който се изразява в разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и травматични отоци в областта на лицето, мозъчно
сътресение, обусловило временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, което от наказателно-правна
гледна точка се квалифицира
като лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1
от НК.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, изцяло изводим от действията на подс. Д. – демонстративното
поведение провокиращо скандал, последвалото
съзнателното нанасяне на удари с юмруци по главата и тялото на Н.. Подсъдимият е предвиждал, че с нанасянето на ударите ще причини на пострадалия телесни повреди и като пряко е целял настъпването
й.
Квалифициращият признак по
смисъла на чл.131 ал.1 т.12
от НК, съдът прие за безспорно
доказан с оглед на обстоятелството, че подс. Д. не
е бил предизвикан по никакъв начин
от пострадалия, както че не
е имал основание и право да предприема
агресивни действия спрямо него. В конкретния
случай няма данни той да
е отправили каквито
и да било реплики или да е извършил действия спрямо обвиняемия с които да провокират агресията му. Дори
и да се касае за отнето предимства при управление на МПС, това не е повод за агрессия и разрешаване
на спорове посредством физическа
сила. Целта му е била саморазправа и желание
на собственото му мнение на публично място и в присъствието на много свидетели. Цялостното поведение на обвиняемия е било необосновано агресивно, като самото деяние е било извършено показно и по този
начин Подс.Д. е демонстрирал
явното си неуважение към обществото. Той не е следвало да предприема такива агресивни действия по отношение на пострадалия,
като дори и да са имали проблем по между си, то разрешаването им по избрания от него начин категорично не е в рамките на закона. Поради изложеното съдът счете за доказан квалифициращия
признак по смисъла на чл.131 ал.1 т.12 от НК.
Поради изложеното и след като прецени,
че обвинението против обвиняемия е доказано по несъмнен
начин съгл.чл.303 ал.2 от НПК със събраните в производството доказателства, съдът призна подс. Д. за
виновен в извършването на престъплението по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази следното:
На първо място,
съдът съобрази наличието на кумулативно изискуемите препоставки по смисъла на чл.78а ал.1 от НК, а именно - подс. Д. е пълнолетно лице, което не е осъждано за престъпление от общ
характер и не е освобождавано от наказателна
отговорност по реда на
глава VIII, раздел IV от НК, за престъплението по
чл.131 ал.1 от НК, което е умишлено,
е предвидено наказание лишаване от свобода до три години и с него не са причинени имуществени вреди. При горните констатации съдът
освободи подс. Б.Д. от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание – «глоба».
При определяне размера на глобата, съобрази от една страна невисоката
степен на обществена опасност на деянието,
тежестта на причинения съставомерен резултат - нанесената лека телесна повреда
на пострадалия, всички обстоятелства, свързани с извършване на деянието, подбудите
на обвиняемия и демонстрираното в хода на съдебното производство
съжаление за стореното. Отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът не установи.
Предвид изложеното и при превес на смегчаващите отговорността обстоятелства, съдът наложи на подс. Д. «глоба»
в минималния предвиден с приложимия
текст размер от 1 000 лева, като счете, че с така определеното по вид и размер
наказание ще бъдат реализирани в пълна степен целите,
както на специалната, така и на генералната превенция
по см.чл.36 от НК.
На осн.чл.189 ал.3 от НПК
съдът осъди обвиняемия да заплати направените
по делото разноски в размер на 206.15 лева в полза на бюджета на ОД-МВР-Варна и
250.00 лева в полза на РС Варна.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: