РЕШЕНИЕ №

                                    гр. Ловеч, 15.12.2018 година

                                        

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в  състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на прокурора ПАВЛИНКА КРЪСТИНОВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 142 по описа за 2018 година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

                Производството е по реда на чл.203 и сл. във вр. с чл.204 ал.4 предложение първо от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1 ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, във вр. с чл.284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

              Административното дело е образувано по искова молба на М.М.К. с ЕГН: **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗО Атлант гр.****област Ловеч, срещу  Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ гр.София, с искане да му бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 /десет хиляди/ лева, причинени от действията на началника на ЗО”Атлант” при ГДИН, противоречащи на чл.129 ал.3 от ЗИНЗС и Наредба №2 от 22.03.2010 година да изпълни дадено на ищеца предписание от медицински специалист на свиждане да получава ядки и пчелен мед, както и обезщетение за имуществени вреди. Претендираните имуществени вреди са на обща стойност 470.27 лв., представляващи: транспортни разходи от Малко Търново до Велико Търново и обратно-132 лева; загуба на работен ден – 50 лева; храна която се ползва по време на път-50 лева; телефонни разходи – 13 лева, загуба на време за пазаруване – 25 лева; престой за свиждане – 10 лева; транспорти разходи за пазаруване-20 лева; амортизация на автомобила – 10 лева; стойност на манов мед 3 кг.11 гр. – 77.75лв.; орехови ядки 2 кг, 320 гр. – 58 лв.; лешници 415 гр. – 14.52 лв. и фъстъци-1кг. – 10 лева.

               Върху двете суми се претендира законна лихва за периода до предявяване на иска, и мораторна лихва до окончателното изплащане.

              Ищецът твърди, че са му нанесени неимуществени вреди, изразени в душевни страдания, психически тормоз, перманентен душевен дискомфорт обуславящ притеснения, страх, безсъние, липса на апетит, унижение на човешкото достойнство, несигурност и недоверие в хората, дори в близките, постоянно нервно разстройство от което произтича: некотролируем диабет, болки и страдание, ограничено разстройство. Счита, че служителя на ГДИН П. няма компетентност на лекар-специалист, за да определя какво трябва да консумира като храна и лекарства. Твърди, че иззетите плодове и пчелен манов мед са най-качествената храна за болния диабетик, както и че умишлено го е лишил от така жизнено важната за него храна, като допринесъл и причинил имуществени  и неимуществени вреди, които претърпял и продължава да търпи, поради факта че не се доставят на затворническата лавка за да си ги закупи, дори и със заявка.

                В съдебно заседание ищеца лично и чрез процесуалният си представител поддържа исковата претенция, като прави изменение в размера на предявените неимуществени вреди от 10 000 лева на 2 000 лева за периода от 02.04.2018 година до 23.04.2018 година, в размера на имуществените вреди от 470.27 лева на 770 лева за периода от 02.04.2018 година до завеждане на исковата молба - 23.04.2018 година, както и изменение на правното основание от чл.1 ал.2 във вр. с ал. 1 и чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди на чл.284 ал.2 във вр. с чл.3 от ЗИНЗС.

               Ответната страна Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” гр.София оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан и претендира на основание чл.286 ал.2 от ЗИНЗС във вр. с чл.78 ал.8 от ГПК разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 300.00 /триста/ лева, съобразно разпоредбата на чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Счита, че не е осъществен фактическият състав на отговорността  по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС  

               Представителят на прокуратурата ангажира становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Излага, че се иска установяване незаконосъобразност на изземването на хранителни продукти, а именно: ядки и мед, които са намерени в килията, в личния багаж на лишения от свобода и същите вещи представляват различни извън обсега на действие на заповедта на Министъра на правосъдието, която заповед определя, какви вещи и хранителни продукт, и други нехранителни могат да получават лишените от свобода при свиждане и съответно да държат при тях. В случая безспорно става въпрос за хранителни продукти - ядки и вид мед, с оглед заболяването, от което страда лишения от свобода „захарен диабет”. Въпросът е, че тези хранителни продукти фигурират в списъка утвърден със заповедта, която се сочи, но там е указано, че същите следва да бъдат закупувани от лавката при затворническото общежитие. Безспорно е, че те не са закупени от там, а съответно са носени при свиждания с лишения от свобода. Сочи, че лекарите, медицинските фелдшери назначени към местата за лишаване от свобода могат да дават предписания единствено досежно лекарства, които лишените от свобода да получават и съответно тези лекарства да им бъдат предоставени от болничното заведение към затвора. С огледна това счита, че действията 02.04.2018 година на затворническата администрация, с които са иззети тези вещи са законосъобразни.

               По делото са събрани писмени и гласни доказателства. По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

                Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:   

               Според данните по делото ищецът М.М.К. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 26 години и 6 месеца, с начало на наказанието 26.11.2005 г., като в Затвора Ловеч е преведен на 02.09.2010 г., а от 22.11.2013г. е настанен в Затворническо общежитие /ЗО/ „Атлант” гр.****.  

                По делото е представена от ответника Докладна записка от 02.09.2018г. мл.инсп. М. излага, че при постъпване от конвой извършил личен обиск на л.с.М.М.К., при който открил плик с орехови ядки, с фъстъци, пластмасова кутия с лешници и две кутии пчелен мед, за което е съставил Протокол за иззети вещи /л.112/. Посочил е, че К. отказва да даде писмено обяснение по случая /л.109/.

               Със Заповед №1-18/12.01.2018г. Началник Сектор ЗО „Атлант“ е регламентирал реда за получаване на вещи, предмети, хранителни продукти и лекарства извън нормативно разрешените за лишените от свобода в ЗО Атлант /л.113/.

              Със Заповед №ЛС-04-1365/16.08.2017 г. на Министъра на Правосъдието е утвърден списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража /л.115/. В представения Списък /л.116/ фигурират Хранителни продукти, като в т.7 б.“в“ за мед и в т.7 б.“е“ за ядки е посочено-закупени от лавката.

             Представената медицинска справка, установява, че ищеца е със захарен деабет-инсулинозависим тип с диабетна полиневропатия. Хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност. Консултиран е със съответните специалисти и е назначена терапия. Осигурена е и Диета №9 за диабетици, която не включва орехови ядки, лешници, фъстъци и пчелен манов мед. Според завеждащият здравната служба тяхната консумация не е задължителна и липсата и не може да увреди здравето, но тъй като е препоръчителна има издадена медицинска бележка „да получава на свиждане ядки и пчелен мед безсрочно“. След 02.04.2018г. ищецът е посещавал здравната служба пет пъти- един път с оплакване за главобоие и му е измерено кръвно налягане и четири пъти за получаване на лекарствени средства, като е отразено че няма оплаквания /л.131/.

             Според Медицинска справка на л.202 от делото  ищеца не е получавал хипогликемични кризи. На същия е осигурена диета № 9 за диабетици. Предвидена и осигурена е допълнителна закуска, съдържаща кифла с мармалад или халва, която л.св. съхранява при себе си с цел недопускане на хипогликемия. 

             От направената справка във входящия дневник за периода от 01.01.2018г. до 03.08.2018 г. е установено, че л.св.М.М.К. не е отправял молба до ръководството на ЗО Атлант за осигуряване в затворническата лавка на сурови ядки и натурален пчелен мед.

              По делото е приложено заверено копие от опис на хранителна пратка, получена от л.св.М.М.К. на свиждане на 25.02.2018 г., с уточнение, че зачеркнатите храни не са предадени на л.св.К., тъй като не попадат в списъка на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, утвърден от Министъра на правосъдието.

             Ответника представя Становище от експерт стопанска дейност на ДП „ФЗД“ под.Ловеч, според което лавките на територията на Затвора Ловеч и ЗО Атлант ****предлагат артикули като пчелен мед, голям асортимент от ядки и няколко вида хляб /л.180/ с приложен асортимент на фирмата доставчик „*****“ ЕООД гр.***** /л.181-193/.       

             По делото е представена от ищеца Медицинска бележка, в която пише да получава на свиждане ядки, в същата на място за дата е записано безсрочно /на л.209/ и Медицинска бележка от 2016 година, в която пише да получава на свиждане мед, издадени от зав.здравна служба при ЗО Атлант /л.210/.

             За изясняване на спора от фактическа страна по искане на ищеца по делото са разпитани като свидетели  л.св. Б.Т.Т.  и Д.Р.Д.,работещ като надзирател в ЗО Атлант, чиито показания съдът кредитира, доколкото по релевантните факти са непротиворечиви, логически последователни и съответстващи на останалите доказателства по делото.

             Според св. Т. ищецът изпадал в тежки кризи и се нуждаел от истински пчелен мед, тъй като медът не се разтваря веднага в устата и не може да се задави. Твърди, че от месец юни 2017 година са заедно с ищеца и когато са му идвали на свиждане е получавал мед и ядки: орехи, бадеми, фъстъци. Посочва, че в лавката има мед и ядки, но не са в суров вид, като медът е производно на някакъв сироп. 

              Свидетеля Д. установява, че л.св. К. дошъл от конвой през април 2018 г. и постовият го информирал, че в неговия багаж има ядки и мед и тъй като не могат да бъдат внасяни отвън, както е в случая, според една заповед на Министъра на правосъдието от 2017 година, разпоредил да бъдат иззети. В тази връзка лишения от свобода представил бележка от доктора на ЗО „Атлант”. Тъй като ядките не са лекарства и в случая съобразили, че няма право да ги внася отвън.

               Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

              Съгласно чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като отговорността се реализира по реда на чл. 203 и сл. АПК. Разпоредбата на чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС урежда тази отговорност по отношение на лицата, лишени от свобода, при наличие на вреди, причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.

              Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност - незаконосъобразни действия на административния ръководител на Затворническо общежитие /ЗО/ „Атлант“ гр.****към Затвора Ловеч срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ във връзка с получаване на хранителни продукти, в местата за лишаване от свобода, където ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода, вкл. през исковия период. Искът е предявен пред компетентния съд, при спазване правилата за родова и местна подсъдност.

               Съгласно чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, на което основание е предявен иска, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3.

                Разпоредбата на чл. 284 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, предвижда че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.

                Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

                Според чл. 285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284 ал. 1 от с.з. се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284 ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 от АПК са юридическите лица, представлявани от органа /в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията/, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” се явява пасивно легитимирана страна, т.к. упражнява общо ръководство и контрол на местата за лишаване от свобода, в който смисъл има правосубектност да бъде надлежен ответник по делото. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” със седалище София съгласно чл.12 ал.2 от ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, респ. затворническите общежития /ЗО/ към тях, каквото е и ЗО „Атлант“, са нейни териториални служби. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявеният иск. В този смисъл е Определение № 189 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10037/2017 г., III отд., Определение № 2929 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2280/2018 г., I отд. и др.

                Следователно исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник по аргумент от чл. 205 от АПК във вр. с чл. 284 от ЗИНЗС. Твърдяната като незаконосъобразна дейност на служител от администрацията на ЗО Атлант гр.****представлява административна дейност по изпълнението на наказанията, наложени от съдилищата с влезли в сила съдебни актове.

                Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като отговорността се реализира по реда на чл.203 и сл. от АПК, а чл.284 ал.1 от ЗИНЗС урежда тази отговорност по отношение на лицата, лишени от свобода, при наличие на вреди, причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС. Доколкото предявеният иск се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни действия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служител в ГДИН, следва да се приеме от формална страна, че са налице специфичните предпоставки по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС. Ето защо съдът приема, че предявеният срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” осъдителен иск с правно основание  чл.284 от ЗИНЗС, е процесуално допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Разгледан по същество е неоснователен по следните съображения:

                По силата на чл. 203 ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Според текста на чл.203 ал.2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

               Относно  чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, следва да се има предвид, че нормата е с материално правен характер, тъй като сочи изрично предпоставките, при които може да бъде ангажирана отговорността на държавата - вреди, причинени от нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.

               Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението имуществена или неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. 

               Съответно, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3 ал.1/, както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3 ал.2/.

               Ако с разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС относно неимуществените вреди е въведена законовата презумпция, че настъпването им се предполага до доказване на противното, то доказването на фактическите основания, причинили вредите, е подчинено на изискванията на общия исков процес и е в тежест на страната, която ги твърди – в случая на ищеца.

                Според разпоредбата на чл. 204 ал.4 от АПК незаконосъобразността на действието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Незаконосъобразно е всяко действие на орган или длъжностно лице, извършено в противоречие с материалноправна или процесуалноправна норма. 

               Съгласно чл.256 от АПК, неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му. В съответствие с чл.257 ал.1 от АПК, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове.

               По смисъла на АПК действията и бездействията на администрацията във връзка с отговорността за вреди, следва да представляват фактически, а не правни актове. За да са неоснователни или незаконосъобразни действията, следва да не се основават на административен акт или на закона. За да са неоснователни бездействията, следва по силата на закона административният орган да е длъжен да извърши тези фактически действия.

            По отношение оспорването от К. на действията на служител на ответника, което оспорване е съединено с иска за обезщетение по аргумент от чл.204 ал.4 от АПК, следва да се изясни доколко в случая действията на  Началника на ОЗ Атлант са извършени в противоречие с материалноправна или процесуалноправна норма, съответно са незаконосъобразни.

               В случая ищецът твърди, че с незаконосъобразните действия на 02.04.2018 година на административния орган - Началника на ЗО Атлант - Х.А.П., изразяващи се в устна заповед за изземване на орехови ядки, лешници, фъстъци и мед, за което е съставен Протокол за изземване на хранителните продукти, изразяващи се в некомпетентност във връзка със задълженията по закона на чл.129 ал.3 от ЗИНЗС и Наредба №2 от 22.03.2018 година. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода.

             Разпоредбата на чл. 86 ал.4 от ЗИНЗС дава право на лишените от свобода да получават по време на свиждане храни и предмети, които имат право да ползват и държат при себе си, а според чл. 97 т.1 от ЗИНЗС лишените от свобода не могат да внасят и държат неразрешени предмети. Анализа на прирожимото право налага извод, че ЗИНЗС въвежда разрешителен режим относно вещите и предметите, които лишените от свобода могат да държат при себе си и да ползват. Това произтича както от посочените разпоредби, така и от чл. 122 от ЗИНЗС и чл. 82 ал.7 от ППЗИНЗС, според които министърът на правосъдието утвърждава списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на НПК лица, настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат да държат при себе си и да ползват. Логическото тълкуване на горните норми сочи, че изброяването в списъка на разрешените вещи и предмети е изчерпателно, съответно всички, които са извън списъка не са разрешени.

            При утвърждаване на списъка на разрешените вещи министърът действа в условията на оперативна самостоятелност, т.е. законът го оправомощава той да извърши конкретната преценка и определи разрешените за внасяне храни и предмети. При издаване на съответната заповед министърът действа в рамките на закона, като съобразява целите, които законът преследва, в случая, това са целите, към които е насочено изпълнението на наказанието по чл. 2 от ЗИНЗС. В изпълнение на предоставената му от закона компетентност, министърът на правосъдието издава Заповед № ЛС-04-1365 от 16.08.2017 година /действаща за процесния период/, с която, като утвърждава разрешените вещи и храни, определя ограниченията на правото на лишените от свобода да получават от близки и да съхраняват определени вещи, храни и други продукти. Като правно основание за издаване на заповедта са посочени разпоредбите на чл. 10 ал.1 вр. чл. 122 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и чл. 82 ал.7 от Правилника за приложение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

              Според показанията на свидетеля Д. и представената по делото докладна записка вх. №160/02.04.2018г. на 02.04.2018г. при постъпване от конвой е извършен личен обиск на М.М.К. и от багажа му са иззети изброените хранителни продукти, които съгласно списъка с разрешените вещи, утвърден със Заповед № ЛС-04-1365 от 16.08.2017 година на министъра на правосъдието, могат да бъдат закупени от лавката, не е предвидена възможност да бъдат внесени по време на свиждане. В тази връзка следва да се съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 96 т.3 от ЗИНЗС лишените от свобода са длъжни да спазват установените за тях правила.             

               Действително, приложените медицински справки, установяват, че ищеца е със захарен деабет-инсулинозависим тип с диабетна полиневропатия. Хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност. За тези заболявания е консултиран със съответните специалисти и е назначена терапия. Осигурена е и Диета № 9 за диабетици, която не включва орехови ядки, лешници, фъстъци и пчелен манов мед. Според посоченото от самият завеждащ  здравната служба в ЗО Атлант тяхната консумация не е задължителна и липсата и не може да увреди здравето, но тъй като е препоръчителна ищецът има издадена медицинска бележка „да получава на свиждане ядки и пчелен мед безсрочно“. Изложеното налага извод, че в случая се касае за една препоръка от завеждащия здравната служба, а не за типично предписание на медицински специалист със задължителен характер по смисъла на чл.129 ал.3 от ЗИНЗС, според която предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на съответните места за лишаване от свобода.

            Освен, че нямат задължителен характер, така издадените медицински бележки от здравната служба на ЗО „Атлант“ ****, с препоръка ищецът да получава по време на свиждане мед и ядки на практика е неизпълнима, тъй като противоречи на списъка с разрешените вещи, утвърден със Заповед № ЛС-04-1365 от 16.08.2017 година на министъра на правосъдието. Следва да се съобрази, че на началника на затвора е възложено съгласно чл. 15 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС да организира, ръководи, планира, контролира и отговаря за работата на служителите и по т. 4 да отговаря за спазването на законността в затвора. Издадените медицински бележки са несъответни на въведения със ЗИНЗС разрешителен режим относно вещите и предметите, които лишените от свобода могат да държат при себе си и да ползват и поради това не може да бъде изпълнена.

             Наред с това, съобразно чл. 150 ал.1 от ЗИНЗС медицинските специалисти в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода изпълняват задълженията на здравни инспектори и дават предписания относно: 1. количеството и качеството на храната и качеството на водата, предназначена за питейно-битови нужди; 2. годността и чистотата на дрехите и спалните принадлежности; 3. хигиената и чистотата на помещенията и на настанените в тях лишени от свобода; 4. състоянието на осветлението, отоплението, канализацията и проветряването на спалните и работните помещения; и 6. спазване на противоепидемичния режим на работа в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода. При тази законова регламентация, извън правомощията им е да определят какви храни да получават лишените от свобода по време на свиждане.

               Отразеното в медицинската справка от завеждащият здравна служба на ЗО Атлант, че консумацията на мед и ядки не е задължителна и липсата и не може да увреди здравето сочи, че не се касае за жизнено важна храна, каквито доводи са наведени в исковата молба от ищеца.

                Относно медицинското обслужване, с оглед наличните доказателства  съдът приема, че е било съобразено със здравословното състояние на ищеца. По делото безспорно се доказа, че за процесния период ищецът е получавал адекватно медицинско обслужване, посещавал здравната служба пет пъти- един път с оплакване за главобоие и му е измерено кръвно налягане и четири пъти за получаване на лекарствени средства, като е отразено че няма оплаквания. Според медицинската справка на лист 202 от делото, ищецът не е получавал хипогликемични кризи, поради което съдът не кредитира показанията на св. Т. в тази връзка, т.к. не кореспондират с представените медицински документи. Установи се по делото, че поради заболяването на ищеца на същия е осигурена диета № 9 за диабетици. Предвидена и осигурена е допълнителна закуска, съдържаща кифла с мармалад или халва, която л.св. съхранява при себе си с цел недопускане на хипогликемия. 

             Задължението на ответната страна за оказване на медицинска помощ и здравен контрол е разписано в чл.128 ал.3 от ЗИНЗС и в издадената въз основа на този текст Наредба № 2 от 22.03.2010 година за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл.128 ал.1 от ЗИНЗС /Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г./ при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. По делото не бяха ангажирани доказателства, установяващи нарушение при прилагането на Наредба № 2 от 22.03.2010 година за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, при което доводите на ищеца, че действията на Началника на ЗО Атлант са в нарушение на Наредба № 2 от 22.03.2010 година се явяват  неоснователни и недоказани.

               Според чл.75 от ЗИНЗС лишените от свобода могат да се ползват от правата си, с изключение на правата, от които са лишени с присъда, които са им отнети или ограничени изрично със закон, и чието упражняване е несъвместимо с действието на присъдата и изпълнението на наказанието. Ограниченията в житейските и емоционални преживявания на лишените от свобода са следствие на законоустановения режим на изтърпяване на наказанието в местата за лишаване от свобода.

              Изземването на хранителни продукти, които не са закупени от лавката, не се явява незаконосъобразно действие, тъй като е в изпълнение на Заповед №ЛС-04-1365/16.08.2017 г. на министъра на Правосъдието.  В този смисъл е неоснователно и недоказано твърдението на ищеца, че Началника на ЗО Атлант умишлено го е лишил от така жизнено важната за него храна, като допринесъл и причинил имуществени  и неимуществени вреди, които претърпял и продължава да търпи, поради факта че не се доставят на затворническата лавка за да си ги закупи, дори и със заявка.

             Предвид т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК, под действия и бездействия се има предвид фактически действия и бездействия, които административният орган или длъжностните лица са длъжни да извършат по силата на нормативен акт. По делото не се представиха доказателства за несъответствие дейността на затворническата администрация с действащото законодателство през процесният период.

              Доколкото в настоящото производство по реда на чл.204 ал.4 от АПК не бе установено незаконосъобразно действие на ответника, причинна връзка е безпредметно да бъде обсъждана и следва да се приеме, че също не е налице. При определяне на фактическия състав на отговорността, при липса на който и да е от елементите му не може да се реализира отговорността на ГДИН. Въпреки това, за пълнота съдът ще изложи мотиви в тази връзка.

               Отговорността на Държавата по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на Държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на Държавата по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК. В случая не се доказа по делото незаконосъобразно действие на длъжностно лице, от което да е претърпяна вреда в кумулативна връзка, поради което не са налице предпоставките за обезвреда.

                Следва да се съобрази, че на обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са и пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него или от незаконосъобразни действия на администрацията.

                Ефектът от незаконосъобразните действия на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца  неимуществени и имуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от преживяното.  

                Такова разрешение на въпроса дава разпоредбата на чл. 284 ал.2 от ЗИНЗС, според която в случаите по чл. 3 ал. 2 от с.закон съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

                Разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС, въвежда законови гаранции за съществуването на нормални условия в местата за лишаване от свобода. Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение, като задължава Държавата да осигури на лишените от свобода, от една страна, условия, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани.

              На ищеца безспорно е осигурена такава среда, включително свързана и със заболяването му с оглед данните по делото за редовно осигуряване на лекарства и на Диета № 9 за диабетици. Разпореденото изземване на хранителни продукти, които не попадат в списъка на разрешените хранителни продукти, утвърден от Министъра на правосъдието не може в никакъв случай да бъде квалифицирано като унизително и обидно отношение или нечовешко третиране, съответно не представлява нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, при което неприложима се явява и разпоредбата н ачл.284 ал.5 от ЗИНЗС. Горното от своя страна също сочи на неоснователност на предявения иск по чл.284 от ЗИНЗС.

               Не са налице и твърдените от ищеца претърпени неимуществени вреди, описани в исковата молба, буквално цитирано:  „изразени в душевни страдания, психически тормоз, перманентен душевен дискомфорт обуславящ притеснения, страх, безсъние, липса на апетит, унижение на човешкото достойнство, несигурност и недоверие в хората, дори в близките, постоянно нервно разстройство от което произтича: некотролируем диабет, болки и страдание, ограничено разстройство“. По делото липсват данни за това в резултат на увреждане за ищеца да са настъпили отрицателни последици, засягащи неблагоприятно защитени от правото негови неимуществени интереси, а още по-малко за това последиците да следват закономерно от действията на длъжностно лице от ОЗ Атлант по силата на безусловно необходимата връзка между тях.

             Обратно на твърдяното от ищеца, събраните по делото доказателства установяват, че в лафката на ЗО Атлант се предлага пчелен мед натурален-15 гр. и пчелен мед-натурален 1 кг., както и ядки, като ищецът има възможност в случай на други предпочитания да се възползва от реда за получаване на хранителни продукти, въведен със Заповед №1-18/12.01.2018г. на Началника на ЗО Атлант с подаване на молба.  

             За претендираните имуществени вреди в размер на 770 лева ищецът не ангажира каквито и да било доказателства, поради което претенцията се явява неоснователна и недоказана.

              Доколкото настоящото производство е исково, в тежест на ищеца е да докаже наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за основателност на иска си по чл.284 от ЗИНЗС. След като не е осъществил главно и пълно доказване на тези предпоставки, то последица от това е отхвърляне на предявения от него иск. Липсата на който и да е от елементите от фактическия състав е достатъчно основание искът да бъде отхвърлен. Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния такъв за присъждане на лихви.

              По изложените съображения съдът счита, че исковата претенция е изцяло неоснователна и недоказана, и следва да се отхвърли.

              По делото е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, което макар и своевременно заявено е неоснователно.  В тази връзка, съдът съобрази, че разпоредбата на чл.286 ал.2 от ЗИНЗС е специална и дерогира общото правило на чл.78 ал.8 от ГПК, съгласно което в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Ето защо, въпреки пълната неоснователност на исковата претенция и факта на осъществено представителство на ответната страна от юрисконсулт, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно. В този смисъл е практиката на ВАС, застъпена в Определение на ВАС № 10250 от 02.08.2017 г. по адм. д. № 12578/2015г; Определение на ВАС № 12248 от 13.10.2017 г. по адм. д. № 9920/2017 г.; Определение на ВАС № 12648 от 23.10.2017 г. по адм. д. № 5584/2016 г.

              Водим от горното и на основание чл.172 ал.1 и ал.2, във вр. с чл.203 от АПК и чл.286 ал.2 предложение първо от ЗИНЗС, Ловешкият административен съд, четвърти състав

             РЕШИ: 

                   ОТХВЪРЛЯ предявения от М.М.К. с ЕГН: **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗО Атлант гр.****област Ловеч, срещу  Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ гр.София, иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия на началника на ЗО”Атлант” при ГДИН, в периода от 02.04.2018 година до 23.04.2018 година, в размер на 2000 лева, както и обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 770 лева, в нарушение на чл.129 ал.3 от ЗИНЗС и Наредба №2 от 22.03.2010 година.  

             Решението подлежи на обжалване чрез Ловешки административен съд пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.

             Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: